РЕШЕНИЕ
Номер830/30.4.2019г. Година
2019 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На двадесет и трети април Година
две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1470
по описа на съда за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „М.Ш." ООД, ЕИК *********, с адрес: ***, офис 7, представлявано от Румен
Матеев, депозирана чрез адвокат Й.А. от ВАК, против НП № 23-0000137/13.03.2019год.
на началника ОО „АА” гр. Варна, с което за нарушаване нормата на чл.10, § 2,
изр.1, предл. 2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП
на ЮЛ е било наложено адм. наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1000 /хиляда/лв. на основание чл.104, ал.1 от същия закон.
В жалбата си въззивникът
твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. В хода
на административно-наказателното производство били допуснати нарушения на
чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. От съдържанието на НП не ставало
ясно, защо АНО приемал като дата на нарушението 25.07.2018г. Била ограничена
възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е
обвинен. Отделно от това съдът бил лишен от възможността да прецени има ли
извършено нарушение, правилна ли е неговата квалификация, относима ли е
приложената санкционна норма.
На следващо място се сочи, че неправилно е
приложен и материалния закон, тъй като в хода на АНП не били събрани
категорични доказателства за действие или бездействие от страна на превозвача,
чиято отговорност е ангажирана, относно организацията на работа на водачите, в
частност и на конкретния водач, и спазване на законоустановените
почивки. Нямало никакви доказателства каква организация е създал или несъздал
превозвачът, за да се прецени дали същата кореспондира с правните норми. В тази
насока липсвали и факти има ли извършени инструктажи, има ли графици за работа
и почивки, които евентуално имат касателство към
спазването на правните норми.
С горепосочените и други аргументи се
моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание процес. представител
на въззивното дружество поддържа жалбата. Във фазата
по същество моли последното да бъде отменено, като се позовава на посочените в
жалбата основания.
Процес. представител на въззиваемата
страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено, а
жалбата отхвърлена като неоснователна.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През месец януари 2019г. служители на
ОО „АА“ Варна, сред които св. Б.И.,
извършили комплексна проверка на въззивното дружество.
В хода на проверката било установено, че на 18.07.2018г. в гр.Варна,
дружеството „М.Ш." ООД,
притежаващо лиценз за международен автомобилен превоз на товари в Общността № 7551,
валиден до 31.12.2026г., не е организирало труда на водача Недим Мустафов Раимов с ЕГН: **********, при извършване на обществен
превоз на товари на територията на Република България, с товарен автомобил марка
"Волво" от кат. N3, с рег. №В2928КТ, с
монтиран дигитален тахограф марка "Siemens AG", тип 3181.**********,
№ **********, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006, по такъв начин, че
същият да е в състояние да спазва изискванията на чл. 8, §. 2, изр.2 вр. с чл.4, буква „ж“, второ тире от същият Регламент.
Превозът бил установен от пътен лист №0152018/16.07.2018г. и товарителница №
0011702/17.07.2018г. От дигиталната
карта на водача Раимов било установено, че за
24-часов период на управление, започващ в 07.54ч. на 17.07.2018г. на водача не
е осигурена намалена междудневна почивка от поне
девет последователни часа, като му е осигурена почивка от 06ч. и 56м., като
намалението е с 02 часа и 04 минути.
При тези констатации св.И. съставил срещу
въззивното дружество АУАН бл. № 259742, в който описал
допуснатото според него нарушение от дружеството превозвач, което квалифицирал по чл.10, § 2, изр.1, предл. 2 от Реглам. 561/06 във вр. с чл.78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП
и приел, че нарушението е извършено на 18.07.2018г. . Актът бил предявен и
връчен на упълномощено лице, което го подписало с отбелязване, че има възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу АУАНН.
На 13.03.2019год.,
въз основа на съставения акт АНО издал атакуваното НП като приел изцяло
фактическите констатации изложени в акта, приел обаче, че на 25.07.2018г. въззивното
дружество е нарушило разпоредбата на чл.10, § 2, изр.1, предл.
2 от Реглам. 561/06 във вр.
с чл.78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП и на основание чл.104,
ал.1, пр.последно от същия закон му наложил адм.
наказание имуществена санкция в размер на 1000лв.
Наказателното постановление било връчено на възз. дружеството на 20.03.2019г.. В законоустановения
7-дневен срок, на 22.03.2019г. /видно от входящия печат/, чрез ОО“АА“-Варна била депозирана жалба срещу
горепосоченото НП.
Съдът
напълно кредитира показанията на св. Б.И., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът
напълно кредитира и показанията на св. Румен Янев. Макар същият да
работи на длъжност „ръководител транспорт“ във въззивното
дружество, неговите показания напълно кореспондират с депозираните такива от
страна на Св.И.. Те кореспондират и със събраните в хода на АНП, както и в с.з.
редица писмени доказателства.
Съдът кредитира и писмените материали по
делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка и не си противоречат.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които
са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат други фактически изводи.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”
–гр.Варна, съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. АУАН също е съставен от
компетентно лице- инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация”
–гр.Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. Действително АУАН е съставен в присъствието на един
свидетел, но това нарушение не е съществено тъй като не рефлектира пряко на
правото на защита на наказания правен субект.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП,
защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено
процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата
на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да
извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и
ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият
орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи
съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление.
С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че според него случаят не е маловажен.
При
цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за основателност
на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на
обвинения субект.
АУАН и НП не съдържат изискуемите по чл.42
и 57 ЗАНН реквизити. Не са описани
обстоятелствата, касаещи съставомерните елементи на
нарушението и последното не е достатъчно индивидуализирано.
В НП не са изложени факти, от които да
стане ясно защо АНО е посочил за дата на нарушението 25.07.2018г. Това не става
ясно и от доказателствата, събрани в хода на АНП, нито в хода на съдебното
производство. Видно от съдържанието на АУАН, както и от показанията на актосъставителя , от последния е прието, че нарушението е
извършено на 18.07.2018г. Датата
на извършване на нарушението не може да се подразбира, предполага или
извлича от някакви други обстоятелства. Липсата на яснота относно времето и
мястото на извършването на деянието, представлява съществено нарушение на
процесуалните правила. Освен че е изрично предвидено като задължителен реквизит
на всяко наказателно постановление, датата на извършване на административното
нарушение е определящо и за приложимия към момента материален и процесуален
закон. Посочването на дата на извършване нарушението е част от задължителния
реквизит на наказателното постановление съгласно разпоредбата на чл. 57 ал.1
т.5 от ЗАНН.
С АУАН на въззивника е повдигнато обвинение
за нарушение извършено на 18.07.2018г., а с НП е възведено обвинение за
нарушение извършено на 25.07.2018г. Тези неясноти и противоречия, безспорно
съставляват съществено процесуално нарушение, като никога не е било спорно в
теорията и съдебната практика, че неяснотата относно съществения реквизит на НП
– дата на нарушението винаги съставлява съществено процесуално нарушение,
защото пряко рефлектира върху правото на наказания субект да разбере за какво
деяние е обвинен по отношение на датата на неговото извършване / в този смисъл Решение на АС-Варна по к.н.а.х.д. №
3708 по описа на съда за 2015г., постановено по идентичен случай/.
Съдът
не споделя доводите на процесуалния представител на АНО, наведени в съдебна
зала, че се касаело за техническа грешка, която можела да бъде преодоляна от
съда посредством изменение на НП. Правораздаването и в частност
административното такова не би могло да почива на неясноти и предположения,
нито пък в разпоредбите на ЗАНН е познат институтът на техническата грешка. В
приложимия по препращане НПК, с последните му изменения е въведен институтът на
очевидната фактическа грешка /чл.248а от НПК , Нов - ДВ, бр. 63 от 2017 г.,
в сила от 05.11.2017 г. „ Отстраняване
на очевидни фактически грешки в обвинителния акт „/. По така въведения
институт обаче, както теорията, така и съдебната практика са категорични, че
същият е приложим единствено за известни технически неточности и пропуски, като
грешки в имена, грешки в ЕГН на лицето, което е обвинено. По отношение на този
институт е запазено непоколебимото становище, че същият е неприложим за
съществени реквизити на ОА / в случая НП/, какъвто безспорно е датата на
извършване на нарушението /престъплението/.
Поради това и съдът не поделя разбирането на процесуалния представител
на АНО, за това съществено процесуално нарушение би могло да бъде преодоляно от
съда, посредством изменение на НП. Ако би сторил това, съдът би подменил волята
на АНО и би ангажирал отговорността на въззивника за съвсем различно нарушение
от посоченото в НП.
Отговорността на дружеството е ангажирана
на основание чл. 104, ал.1 от ЗАвП . Съгласно тази разпоредба превозвач, който не осигури
спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при
извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози
за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция - 1000 лв.
Отговорността на „М.Ш." ООД е
ангажирана за нарушение на чл. 10, § 2, изречение първо, предложение второ от
Регламент 561/2006, във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Нормата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП сочи, че при извършване на превози на пътници с
автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от
пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3, 5 тона, лицата,
осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват
изискванията на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна
на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент
561/2006" и на Европейската спогодба за работата на екипажите на
превозните средства, извършващи международни автомобилни превози, съставена в
Женева на 1 юли 1970 г.
Съгласно чл. 10 § 2 от Регламент № 561/2006
транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в § 1, по
такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85
и глава II от настоящия регламент. Транспортното предприятие надлежно
инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването
на Регламент
/ЕИО/ № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. Нормата на чл. 8, параграф
2 от същия регламент гласи, че за всеки период от 24 часа след края на
предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал
следващата дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този
24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна
почивка се разглежда като намалена дневна почивка. Съгласно чл.4, б.
„ж“, второ тире от същия регламент „намалена дневна почивка“
означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11
часа.
Съгласно Регламент № 561/2006 дължимото
поведение на превозвача е да организира работата на водача по начин, че същия
да може да ползва намалена дневна почивка от поне девет часа. Самата нормативна
база е предоставила свобода в избора на метода и средствата от превозвача за
постигане на преследваната цел по спазване на правилата за работно време и
почивки на водачите. Въпрос на оперативна самостоятелност е кои методи ще се
използват при организиране на транспортната дейност, за да се спазят периодите
на управление, дневните и седмичните почивки на лицата.
При
така дадената правна регламентация и предвид установените по делото факти и
събраните доказателства /пътен лист, товарителница и разпечатка от дигиталната
карта на водача/, въззивният състав намира, че
водачът Раимов действително не е спазил предвидената нормативно
установена намалена междудневна почивка от поне девет
последователни часа, като е почивал 06 ч часа и 56 минути.
От друга страна, за да се приеме, че дружеството-въззивник
е осъществило състава на вмененото му нарушение, не е достатъчно да се установи
неизпълнение на разпоредбите за работното време и почивките от страна на един
водач на предприятието, а следва да се установи чрез допустими по закона
средства, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на
работодателя, т. е. че то е резултат от създадената от работодателя организация
на работа, респ. от липсата на такава. От материалите по административнонаказателната
преписка е видно, че този въпрос не е изследван и няма каквито и да било
доказателства дали превозвача за посочения ден и час е изпълнил задължението си
да изготви предварителен график за управление на превозното средство от
съответния водач, за почивките по време на работа и за периодите, когато
водачът следва да е на разположение, още по-малко е установено, че има такъв
изготвен график и предвидените почивки в него не осигуряват спазването на
правилата за работното време и почивките на водачите.Тоест в случая
наказателното постановление е издадено и при липса на яснота от кои конкретни
действия или бездействия на превозвача се прави извода, че последният не е
организирал работата /труда/ на водача Недим Раимов .
В тази насока липсват както фактически твърдения, така и доказателства за противоправно поведение от страна на превозвача, което в
случая е необходимо предвид възможността нарушението да се дължи на
изключителното виновно поведение на водача. В хода на въззивното
следствие са представени доказателства, че превозвачът е определил ред за
провеждане на инструктажи-начален и периодични и че водачът Раимов
е запознат с изискванията на Регламент 561/2006. Вмененото деяние се
осъществява чрез бездействие, като АНО не е посочил конкретните действия, които
е следвало да бъдат осъществени от дружеството превозвач. Налице е съществено
процесуално нарушение по прилагането на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН поради непълно
описание на нарушението, което е още едно основание за отмяна на НП
Правораздаването, особено в частта му, касаеща налагане на административнонаказателни
санкции, не може да почива на предположения и неясни описания от фактическа и
правна страна, а следва да се ръководи единствено от доказани по безсъмнен
начин конкретни и точни факти и обстоятелства. Такива липсват в процесното наказателно постановление, поради което
настоящият въззивен състав счита, че същото е
издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Липсата на посочените по-горе
обстоятелства и констатираните противоречия и неясноти в НП касаят основни
негови реквизити, ограничили са правото на защита на нарушителя и представляват
съществено процесуално нарушение. В горния смисъл е и практиката на
Административен съд-Варна по идентични казуси – например Решение по к. адм. нак. дело № 2159/2016 г. по описа на Административен
съд Варна, с което е отменено Решение
№ 1291/01.07.2016г., постановено
по НАХД № 2516/2016 г. по описа на Варненския
районен съд, Решение по к. адм. нак. дело № 1094/16 г. по описа на Административен
съд Варна, Решение по к. адм. нак. дело № 1611/2017 г. по описа на Административен съд Варна , Решение по к.адм.дело № 534 по описа на Административен съд гр.Варна за
2018 година и ред други.
Предвид горното, несъмнено е налице и
допусната нередовност в НП, привнесена от АУАН, препятстваща правото на защита
на наказаното лице, поради поставяне му в невъзможност да разбере извършването
на какво точно административно нарушение му е вменено.
С оглед на изложеното до тук съдът
намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №№
23-0000137/13.03.2019год. на началника ОО „АА” гр. Варна, с което на „М.Ш."
ООД, ЕИК ********* , с адрес: ***, офис 7, представлявано от Румен Матеев,
за нарушаване нормата на чл.10, § 2, изр.1, предл. 2
от Регламент 561/06 във вр. с чл.78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП на ЮЛ е било наложено адм.
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/лв. на основание
чл.104, ал.1 от същия закон, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: