№ 7
гр. гр.Велинград, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200475 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. М. Т., ЕГН **********, с адрес:
с. Побит камък, общ. Сърница, чрез адв. С.М. от АК - Пазарджик, против
Наказателно постановление № 316/29.11.2021 г. на Директора на Регионална
дирекция по горите - Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева), на
основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ), за
извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.
66, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските
територии във връзка с чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите
в горите.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление (НП).
Алтернативно, твърди се, че са налице предпоставките за приложение на чл.
28 от ЗАНН. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалния
си представител адв. С.М.. Поддържа жалбата и моли съда да отмени
1
атакуваното НП, като излага конкретни доводи за неговата
незаконосъобразност.
Въззиваемата страна, чрез гл. юрк. И.Б., в съдебно заседание моли
обжалваното НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Депозира писмено становище по жалбата, в което излага подробни
съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното НП.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят М. М. Т. е санкциониран за това, че на 01.11.2021 г., в
отдел 201, подотдел „и“, местността „Тахталийски дол“, в землището на гр.
Сърница, общ. Сърница, в качеството си на длъжностно лице „старши
лесничей“ към ТП ДГС „Селище“ е извършил премаркиране със същия цвят
боя като първоначалния и не е изготвил карнет-опис, нов технологичен план
и сортиментна ведомост, които да приложи към досието на насаждението и да
регистрира в информационната система на Изпълнителна агенция по горите
към Позволително за сеч № 0598629, издадено на 25.01.2021 г.
За констатираното нарушение свид. М. М. П., в присъствието на
свидетелите Х. АХМ. ИБ. и ЯШ. М. ЯШ. и на нарушителя М. М. Т., съставил
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
002129/10.11.2021 г. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 66,
ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските
територии и чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите
във връзка с чл. 107 от ЗГ. Жалбоподателят подписал АУАН с възражение, че
не е съгласен с акта, тъй като е съставен неоснователно. На същата дата –
10.11.2021 г. на жалбоподателя е връчен препис от АУАН. Жалбоподателят
депозирал писмено възражение срещу АУАН, в което оспорил вмененото му
административно нарушение.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя М. М. Т. е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ,
за извършено нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 66, ал. 3 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии
2
във връзка с чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
НП било връчено на жалбоподателя на 03.12.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Валери Костадинов Ачев – Директор на Регионална дирекция по
горите - Пазарджик, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид.
М. М. П., заемащ длъжността „главен специалист горски инспектор“ при
Регионална дирекция по горите - Пазарджик. Компетентността на
актосъставителя следва от разпоредбата на чл. 199 от ЗГ вр. чл. 197, т. 13 от
ЗГ, а тази на административнонаказващия орган, издал обжалваното
наказателно постановление – от чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и представената по
делото Заповед № РД49-799/16.09.2011г. на Министъра на земеделието и
храните.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Независимо от гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Съображенията за
това са следните:
Съгласно чл. 107 от ЗГ маркирането на насажденията, предвидени за
сеч, се извършва при условията и по реда на наредбата по чл. 101, ал. 3 от
лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика.
Според чл. 66, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазване на горските територии при извършване на ново цялостно маркиране
3
- премаркиране на насаждение, подлежащите на отсичане дървета се
маркират с друг цвят боя, различен от първоначалния.
Съгласно чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите
когато след издаване на позволително за сеч се налага допълнително
маркиране на дървета при санитарна или принудителна сеч, както и за
промяна на трасетата на извозни пътища, технологични просеки и въжени
линии, за тях се съставят карнет-опис и нов технологичен план, които се
прилагат към досието на насаждението и се регистрират в информационната
система на Изпълнителната агенция по горите към позволителното за сеч.
Допълнително маркираните дървета се отбелязват с цвят, различен от
основното маркиране.
Видно от съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него НП
при описанието на нарушението не са спазени нормите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. Съгласно цитираните разпоредби сред задължителните реквизити на
АУАН и НП са описанието на фактическите признаци на нарушението и
посочване на нарушените правни норми.
Няма спор в теорията и съдебната практика, че АУАН е актът в
административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния
акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение
и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между деянието и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се
брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административнонаказателното производство, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН вр. чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 43, ал. 1 от ЗАНН).
Наказателното постановление е властнически правораздавателен акт,
издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за
извършеното административно нарушение. Към неговата форма и
съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН. Всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на
даден правен субект, трябва задължително да съдържа пълно, точно и ясно
4
изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат
за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
Недопустимо е съдът да установява за първи път в хода на съдебното
производство по обжалване на наказателното постановление конкретни факти
и обстоятелства, относими към съставомерните признаци на описаното в
наказателното постановление нарушение, които не са били отразени в него.
От горепосоченото следва извода, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 от ЗАНН, ако
в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за
дееца, така и за съда, начин всички съставомерни фактически признаци на
вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и
конкретни фактически действия, с които то е осъществено). Ако в АУАН и
НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от обективна и
субективна страна на вменения административен състав или ако за
извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да
установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно
предявени на дееца, НП следва да се отмени, доколкото съществено е
накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите
положения, за които е ангажирана отговорността му.
Според настоящия съдебен състав при съставяне на АУАН и издаване
на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
На първо място, вмененото на въззивника нарушение е описано в АУАН
и НП по начин, който се намира в съществено противоречие с изисквания на
чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Както бе посочено по-горе нарушението
следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква
никакво съмнение какви са фактическите параметри на вмененото нарушение
и каква е правната квалификация на същото. В процесния случай този
критерий на яснота не е достигнат. В нарушение на разпоредбата на чл. 42, т.
4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН липсва коректно описание на
нарушението. Нарушението е непълно, неточно и изключително пестеливо
описано. Нито в АУАН, нито в НП, е посочено какъв е бил първоначалният
5
цвят боя, с която е било маркирано насаждението, респ. какъв е бил цветът на
боята, с която то е било премаркирано от жалбоподателя. Отделно от това не
става ясно дърветата, които са били премаркирани отсечени ли са били или са
такива, които са подлежали на отсичане, доколкото не са изложени никакви
обстоятелства в тази насока. В АУАН и НП няма данни за извършено
допълнително маркиране на дървета при санитарна или принудителна сеч,
както и за промяна на трасетата на извозни пътища, технологични просеки и
въжени линии.
Неяснотата относно фактическите рамки на обвинението ограничава
жалбоподателя да разбере въз основа на какви точно факти е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, както и да организира
адекватно защитата си срещу фактическите и правни изводи на
административнонаказващия орган.
На следващо място, липсва съответствие между изложената в АУАН и
НП фактическа обстановка и посочените като нарушени материалноправни
разпоредби. Актосъставителят и административнонаказващият орган са
приели, че жалбоподателят не е изпълнил изискванията не само на нормата на
чл. 66, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на
горските територии, но и на разпоредбата на чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите, но никъде в обстоятелствената част на АУАН
и НП не са изложени обстоятелства, че след издаване на конкретно
позволително за сеч се е налагало допълнително маркиране на дървета при
санитарна или принудителна сеч, както и за промяна на трасетата на извозни
пътища, технологични просеки и въжени линии. Нещо повече, от приетото по
делото като писмено доказателство писмо с изх. № 4233/30.12.2021 г. по
описа на МЗХГ-Южноцентрално ДП ДГС „Селище“ се установява, че за
отдел 201, подотдел „д“ има издадено позволително за сеч №
0598629/25.01.2021 г. за вид сеч – групово постепенна, както и че през 2021 г.
в отдела не е провеждана принудителна или санитарна сеч и не са
проектирани и правени технологични просеки, трасета на извозни пътища и
трасета на въжени линии. Следователно за санкционираното лице не е
възникнало задължението по чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за
сечите в горите да състави карнет-опис и нов технологичен план, които се
прилагат към досието на насаждението и се регистрират в информационната
система на Изпълнителната агенция по горите към позволителното за сеч и
6
деянието му е несъставомерно по тази правна норма.
Прави впечатление и обстоятелството, че правната квалификация на
нарушението, дадена от административнонаказващия орган в НП, а именно
чл. 257, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 66, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазване на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 7 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, е неправилна. В Наредба № 1
от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии няма норма чл.
257, ал. 1, т. 1. Ирелевантна е причината, поради която се е стигнало до
неправилно посочване на нарушената материално-правна разпоредба. Дори и
да се касае за техническа грешка, тя пряко е рефлектирала върху правото на
защита на санкционираното лице. Налице е и противоречие между правната
квалификация на нарушението, отразена в НП и тази, посочена в АУАН. В
последния актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл. 66, ал. 3 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии и
чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите във вр. чл. 107
от ЗГ.
Противоречието между фактическото описание на нарушението и
дадената му правна квалификация в АУАН и НП, както и между правната
квалификация на нарушението, посочена в АУАН и тази, отразена в НП,
винаги представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
затруднява нарушителя да разбере за какво точно деяние е ангажирана
административнонаказателната му отговорност и накърнява правото му на
защита.
Отделно от гореизложеното, в НП е посочена като санкционна норма
чл. 257, ал. 1 от ЗГ, но тази разпоредба съдържа седем подточки, във всяка от
които са регламентирани различни административни нарушения и различни
изпълнителни деяния, чрез които те се осъществяват. Никъде в НП не е
посочено по коя точка от чл. 257, ал. 1 от ЗГ е санкциониран жалбоподателя.
Този пропуск представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
липсата на такава конкретизация съществено накърнява правото на защита на
адресата на обжалваното НП. Непосочването на точната норма, въз основа на
която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
наказаното лице, се отразява върху възможността на санкционирания субект
да разбере без съмнение не само за какво негово поведение е санкциониран,
7
но и въз основа на кой закон. Санкционираното лице е затруднено да разбере
на какво основание му е наложено наказание и на кое нарушение съответства
то, а това от своя страна води до ограничаване правото му да организира
адекватно и в пълен обем защитата си.
По изложените съображения съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на разноски има въззивника - жалбоподателя. Същият не е
направил своевременно искане за присъждане на разноски нито с
въззивната жалба, нито в съдебно заседание и не е ангажирал
доказателства за реалното извършване на такива, поради което разноски
не следва да бъдат присъждани в негова полза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 316/29.11.2021 г. на
Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което на М. М.
Т., ЕГН **********, с адрес: с. Побит камък, общ. Сърница е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева), на
основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ), за
извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.
66, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските
територии във връзка с чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите
в горите.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8