№ 648
гр. Пазарджик, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220100156 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от Б. С. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. ****** чрез адвокат С. В. М. от АК Пазарджик, със
съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. *******, против „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София. кв. Мотописта, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н. М. Л., с която се иска
от съда да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит №
40017008951 от 25.04.2023 г., сключен между страните, поради противоречие на закона; да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца, на основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД сумата в
размер на 35,05 лева като недължимо платено. В условията на евентуалност предявява иск
за прогласяване нищожността на клаузите на договора за потребителски кредит сключен,
предвиждащи заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“,
поради противоречие с императивни законови разпоредби и поради заобикаляне на закона.
В исковата молба ищецът твърди, че на 25.04.2023 г. между ищеца, в качеството му
на заемополучател и ответното дружество, в качеството му на заемател, е сключен договор
за потребителски кредит № 40017008951. Страните са се договорили отпуснатият заем да
бъде в размер на 800 лева, на 18 месечни вноски в размер на 58,92 лева, при лихвен процент
по кредита от 41.00 %, лихвен процент на ден 0,11 %, годишен процент на разходите от
48,46 % при общ размер на заема главница и лихва – 1060,28 лева.
В договора било посочено, че ищцата е поискала и закупила допълнителна услуга
"Фаст", изразяваща се в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит срещу заплащане на възнаграждение в размер на 320 лева и на
допълнителна услуга "Флекси", изразяваща се в отлагане на вноски съгласно погасителния
1
план, намаляване на размера на погасителни вноски и промяна на датата на падежа, срещу
заплащане на възнаграждение в размер на 480 лева, като заявява, че без тяхното закупуване
няма да и бъде отпуснат заема. Във връзка с горното сумата, която е следвало да бъде
върната е в размер на 1860,28 лева. Ищцата била заплатила сумата в размер на 835,05 лева
по кредита.
Смята, че клаузите, регламентиращи заплащане на възнаграждение за
допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" вменяват в тежест на Б. М. да заплати на
ответното дружество освен договорна /възнаградителна/ лихва за ползване на
предоставената в заем сума, още и възнаграждение за допълнителни услуги, които по
естеството си представляват действия по усвояване и управление на кредита но смисъл на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разглеждането на искането за отпускане на потребителски кредит и
получаване на становище по него, било то и "приоритетно", е присъщо на дейността по
кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие, и би следвало
да е безплатно за потребителя. По отношение на услугата "Флекси", предвиждаща
възможност при финансови затруднения на клиента да се преструктурират задълженията по
кредита, по същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а. ал. 2 ЗПК, но
не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит но смисъла на чл.
10а, ал. 13ПК. В този смисъл, счита, че двете допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси"
противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Клаузите също били формулирани
неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. От съдържанието
на договора не ставало ясно как тези допълнителни услуги са остойностени, но каква
методика е формирана цената за ползването им и какви конкретни действия от страна на
заемодателя се включват във всяка от тези услуги.
Излага твърдения, че услугата „Фаст“ не би могла да бъде предоставена, тъй като
становището по искането очевидно вече е налице към момента на сключване на договора за
кредит. В случай, че действително се касаело за реално предоставена подобна услуга,
таксата би следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал приоритетно даване на
становище по искането му, а не само от тези, на които се дава положително становище и се
предоставя кредит. На следващо място било видно, че таксата е включена в в размера на
погасителната вноска, следователно е предоставена вече.
Относно услугата „Флекс“ посочва, че реализирането на правата по допълнителната
услуга е само хипотетично.
На следващо място счита, че размерът на претендираната цена за предоставената
услуга е несъизмеримо по-голяма от лихвата за забава, която би се дължала при забава на
плащане на отделна погасителна вноска. В тази връзка, счита че уговорка за заплащане па
услуга "Флекси" попада в хипотезата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Предвид изложеното, счита че с уговорките, които предвиждат потребителят да
заплати възнаграждение за допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси", кредиторът цели да си
набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което се явяват
нищожни поради противоречие с императивни законови разпоредби.
2
Твърди, че допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" са свързани с договора за
кредит и са били предварително известни на кредитора, най-малкото защото са уговорени в
договора за кредит. Следователно дължимите за тях възнаграждения представляват разход
по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11. ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.
1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР, като по този начин ще надхвърли
законоустановения максимален размер на ГПР и се цели заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК.
Смята, че при сключването на договора е допуснато и нарушение на императивната
разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като при посочването на ГПР не е достатъчно само
да е посочен неговия размер, а и задължително методиката на изчисляването му.
Счита, че посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на
действителната, а е по-ниска, представлява и невярна информация, която следва да се
окачестви като нелоялна и по конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.68 г, ал.4 от 33П във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл.19. ал.4 ЗПК и изискванията на чл.11, ал.1. т.10 ЗПК и не му
позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора.
Смята, че съгласно чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита по процесния договор за
паричен заем е в размер на 800 лева и всичко заплатено над посочената сума се явявало
платено от Б. С. М. на ответното дружество при начална липса на основание. Поради тази
причина, следвало ответникът да й върне сумата в размер на 35,05 лева, надплатена над
чистата стойност на кредита.
Претендира разноски. Сочи доказателства.
В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от адвокат М.
от АК Пазарджик, който моли съда да уважи в цялост исковата претенция. Депозира
писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба.
Не оспорва, че на 25.04.2023 г. между ищеца, в качеството му на заемополучател и
ответното дружество, в качеството му на заемател, е сключен договор за потребителски
кредит № 40017008951, по силата на който ответното дружество е предоставило сумата в
размер на 800 лева.
Твърди, че договорът отговаря на общите условия за действителност на договорите и
е сключен в предписаната от закона форма, като ищецът се е подписал на всяка страница от
договора и общите условия към него и изрично е декларирал, че са му били предоставени
екземпляри от подписаните документи.. Счита, че договорът за потребителски кредит
отговаря на специалните изисквания на ЗПК за действителност, не противоречи на
императивни норми на закона и не съдържа нищожни клаузи. Счита, че в общите условия
били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин. Оспорва твърдението на ищеца, че
3
възнаграждението по предоставените допълнителни услуги е следвало да бъде включен в
размера на ГПР, тъй като същите са били закупени от потребителя по негов избор и не са
били задължително условие за получаване на кредит. Също така възнаграждението за
допълнителните услуги не следвало да се включва при изчисляване на ГПР, защото би
въвело в заблуждение потребителя относно разхода по кредита и поради това, че се дължи
от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, поради което не
представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Счита, че
дори и размерът на ГПР да е по-висок от законово допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то
последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава максималният размер,
но не и недействителност на договора за кредит. Според него неправилното посочване на
ГПР не може да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до нищожност на целия
договор за кредит, като се позовава на чл. 10, § 2, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО.
Твърди, че правото на Съюза и практиката на Съда допускат недействителността на
договора да се преценява отделно спрямо конкретни клаузи от основния предмет на
договора, при което действието на договора се запазва без тези недействителни клаузи,
което на по-силно основание важи за допълнителни услуги, които не са част от основния
предмет на договора. Поради това договорът за кредит може да бъде сключен и да
съществува валидно, независимо от клаузата за допълнителна услуга, дори в случай, че има
основание за недействителност на тази клауза.
Смята, че в процесния случай страните са постигнали съгласие за сключване на
договор с включени допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси", като ищцата е изявила
желание да закупи тези допълнителни услуги. Отделно от това, по своята същност първата
услуга представлява право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, което означавало, че както е посочено и в самия ДПК в раздел VI Параметри,
допълнителната незадължителна услуга „Фаст“ към момента на подписване на договора
вече е била предоставена на ищцата и използвана от последната. След като ищцата е
поискала приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, представителите на
ответното дружество са извършили всички необходими действия за проучването на
кредитната способност на ищцата, подготвили са нужните документи и са сключили
договора в рамките на няколко часа. Тази услуга безспорно е предоставена на ищцата и
последната се е възползвала от нея.
Намира за неоснователни твърденията на ищцата, че поради невключването на
възнаграждението за предоставените допълнителни услуги в ГПР се заобикаляла
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
По отношение на възражението за недействителност на договорното възнаграждение
като противоречащо на добрите нрави заявява, че липсвали императивно разпоредби в
закона по отношение размера на възнаградителната лихва, а посочената практика била
морално остаряла.
Счита за неоснователни и твърденията на ищцата, че посоченият в договора за кредит
размер на ГПР не е действително прилагания от кредитора в кредитното отношение и
4
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл.
68д, ал. 1 от ЗЗП, с което ищцата била въведена в заблуждение относно стойността на
разходите, които ще прави по обслужването на заема.
По отношение на предявения осъдителен иск посочва, че ищцата не е ангажирала
доказателства, че е платила претендираната сума. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител. Депозирал е
молба, с която моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представените и приети по делото писмени доказателства – договор за
потребителски кредит Профи кредит стандарт, СЕФ, допълнителна преддоговорна
информация и погасителен план, се установява, че на 25.04.2023 г. между ищеца Б. М. като
заемател и ответното дружество „Профи кредит“ ЕООД като заемодател е бил сключен
Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт, по силата на който кредиторът
предоставя на кредитополучателя кредит под формата на паричен заем в размер на 800 лева,
който следвало да се върне на 18 месечни вноски, в размер на вноската по кредита 58,92
лева. Размерът на ГПР е 48,46 %, а на ГЛП 41 %. Посочено е, че общата сума за плащане е в
размер на 1060,28 лева. В договора е уговорено, че ищецът е поискал изрично допълнителни
услуги – „Фаст“ на стойност 320 лева и „Флекси“ на стойност 480 лева. Посочено е, че
вноската по закупените допълнителни услуги е в размер на 44,45 лева и е дължима заедно с
месечната погасителна вноска по кредита, т.е. месечната вноска общо е в размер на 103,37
лева, а сумата, която следва да се върне е в размер на 1860,28 лева. От договора се
установява, че допълнителната услуга "Фаст" се изразява в приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит, а допълнителната услуга "Флекси" се
изразява в отлагане на вноски съгласно погасителния план, намаляване на размера на
погасителни вноски и промяна на датата на падежа.
От приложеното по делото извлечение по сметка към процесния договор, издадено
от ответното дружество се установява, че общо платена сума по кредита е в размер на 833,05
лева, а остатъчното задължение е в размер на 1027,88 лева. При изчисление от страна на
съда от посочените изплатени вноски от ищцата се установява, че общо платена сума е в
размер на 842,49 лева. Във връзка с горното са представени и разписки и фискални бонове
от кештерминали, от които се установява, че ищцата е погасявала задължения по процесния
кредит.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с установителен иск с правно основание чл.26 ЗЗД,
във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.22 ЗПК, за обявяване нищожността на договора за кредит и
осъдителен иск с правното основание чл.55, ал.1 ЗЗД, за връщане на дадено без основание -
поради нищожност на договора за кредит.
Предявени в условията на евентуалност са установителен иск с правно основание
чл.26, ал.1, предл.1 и пред.2 ЗЗД, за обявяване нищожността на отделни клаузи от договора
за кредит и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, за връщане на дадено без
основание - поради нищожност на отделни клаузи от договор за кредит.
Основателността на исковата претенция предполага наличие на сочените от ищцата
5
основания за нищожност на договора за потребителски кредит, които следва да бъдат
установени от нея при условията на пълно и главно доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че
между ищцата и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит по чл. 9 и
сл. от ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Следователно ищцата се ползва и от регламентацията на потребителската закрила, уредена в
Закона за защита на потребителите - арг. чл.24 ЗПК, във вр. чл.143 - 148 ЗЗП.
Систематичното тълкуване на чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 ЗПК налагат извод
за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря
условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други
плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато
такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се
обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя.
Разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК дава възможност на страните по договор за
потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да
породят правно действие същите следва да са уговорени в съответствие с чл.10а, ал.2 и 3
ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора,
както изисква разпоредбата на чл.10а, ал.4 ЗПК.
Клаузите, регламентиращи заплащане на възнаграждение за допълнителните услуги
„Фаст“ и „Флекси“ вменяват в тежест на потребителя да заплати на кредитора освен
договорна /възнаградителна/ лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и
възнаграждение за допълнителни услуги, които по естеството си представляват действия по
усвояване и управление на кредита по смисъл на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разглеждането на
искането за отпускане на потребителски кредит и получаване на становище по него, било то
и „приоритетно“, е присъщо на дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които
предоставят заеми по занятие, и би следвало да е безплатно за потребителя. По отношение
на услугата „Флекси“, предвиждаща възможност при финансови затруднения на клиента да
се преструктурират задълженията по кредита, по същество се касае за управление на
кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с
договора за потребителски кредит по смисъла на чл.10а, ал. ЗПК. В този смисъл уговорките
противоречат на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Клаузите също така са формулирани неясно и в противоречие с повелителната
разпоредба на чл.10а, ал.4 ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. От съдържанието на договора не става ясно как тези допълнителни
услуги са остойностени, по каква методика е формирана цената за ползването им и какви
конкретни действия от страна на заемодателя се включват във всяка от тези услуги.
6
По отношение на услугата „Фаст“, която се изразявала в приоритетно даване на
становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали
кредитоискатели, съдът намира, че обективно същата не би могла да бъде предоставена, тъй
като становището по искането очевидно вече е налице към момента на сключване на
договора за кредит. В случай, че действително се касаеше за реално предоставена подобна
услуга, таксата би следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал приоритетно
даване на становище по искането му, а не само от тези, на които се дава положително
становище и се предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на
погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане
на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това
разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на
становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен
тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“.
Относно услугата „Флекси“ съдът намира, че реализирането на правата по
допълнителната услуга „Флекси“ също е само хипотетично, тъй като съгласно чл.15.2 от
Общите условия правото да се променя погасителния план чрез отлагане на определен брой
погасителни вноски зависи от изпълнението на изчерпателно изброени специфични
изисквания, като например дългосрочна неработоспособност, прекратен трудов договор,
неплатен отпуск, загуба или повреда на имущество в резултат от бедствие и други. Касае се
все за бъдещи несигурни събития, чието настъпване по време на действието на договора за
кредит не е задължително, но въпреки това потребителят ще трябва да заплати пълната
стойност на уговореното възнаграждение. Освен това реализирането на правата по
допълнителните услуги зависи от волята на кредитора, доколкото в Общите условия
изрично е посочено, че за целта страните подписват анекс. Това означава, че дори и да
настъпи някое от изискванията за отлагане на една или няколко погасителни вноски, то
може да не бъде осъществено, ако кредиторът откаже да подпише анекс към договора за
кредит. На следващо място следва да се посочи, че размерът на претендираната цена за
предоставената услуга е несъизмеримо по - голям от лихвата за забава, която би се дължала
при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Съгласно чл.33, ал.2 ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. В тази връзка съдът намира, че уговорка за заплащане
на услуга „Флекси“ попада в хипотезата на чл.143, ал.1 ЗЗП, според която неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Осигуреното по този
начин допълнително възнаграждение за кредитора противоречи на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца
и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност.
Предвид изложеното съдът намира, че с уговорките, които предвиждат потребителят да
заплати възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели да си
7
набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същите се
явяват нищожни поради противоречие с императивни законови разпоредби.
Допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са свързани с договора за кредит и са били
предварително известни на кредитора, най-малкото защото са уговорени в договора за
кредит. Следователно дължимите за тях възнаграждения представляват разход по кредита
по смисъла на §1, т.1 ДР на ЗПК, който съгласно чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК следва
да се включи в размера на ГПР. В настоящия случай, с клаузите за допълнителна услуга
„Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“ се въвеждат за потребителя допълнителни разходи,
в резултат на които общият разход по кредита и съответно годишният процент на разходите
реално надхвърля договорения 48,46 % и в действителност ще надхвърли
законоустановения минимум, тъй като цената на допълнителните услуги е равна на заемната
сума от 800 лева. На практика с уговореното възнаграждение за допълнителните услуги
„Фаст“ и „Флекси“ се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не
съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се
надхвърля допустимият размер на разходите по чл.19, ал.4 от ЗПК. С плащанията за
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, както бе посочено, се покриват разходи, които
са свързани с договора за кредит и са били предварително известни на кредитора, поради
което стойността на дължимото възнаграждение е следвало да бъде включена в ГПР
съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, като при включване на възнаграждението за допълнителните
услуги „Фаст“ и „Флекси“, размерът на ГПР нараства по размер над максимално допустимия
по закон по смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този нормативен акт, е нищожна, респ. с тези клаузи се цели именно заобикаляне на
императивни правни норми на ЗПК. Добавени към уговореното възнаграждение по
договора, възнагражденията за допълнителните услуги водят до превишаване допустимия
размер на ГПР, което от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на
подобно възнаграждение /арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК/.
В случая договорът за кредит формално съдържа размера на дължимия ГПР. Но
предвид извода, че стойността на дължимото възнаграждение за допълнителните услуги
„Фаст“ и „Флекси“ е следвало да бъде включена в ГПР съгласно чл.19, ал.1 ЗПК и
констатираното нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, е нарушено изискването на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като договорът не отразява реалната стойност на ГПР, поради
което на основание чл.22 от ЗПК договорът е недействителен (нищожен). Посочването в
договора на стойност на ГПР, която не отговаря на действителната, а е по-ниска,
представлява и невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по-
конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка
с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не му позволява да
прецени реалната икономическа тежест на договора.
С оглед установеното по делото съдът приема, че предявения установителен иск,
8
касаещ процесния договор за кредит е основателен. С оглед на това не дължи произнасяне
по предявените искове в условията на евентуалност.
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД:
В тежест на ищцата по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно, че е предоставила, а ответникът е получил процесната сума в размер на 35,05 лева,
недължимо платена по нищожен договор.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание
за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане,
респ. да докаже връщане на сумата.
Съдът стигна до извод за основателност на предявения иск за прогласяване
нищожност на процесния договор за кредит.
Ответникът не оспорва факта на плащане на суми в размер на 832,49 лева по
процесния кредит, от които, съобразно приетата нищожност на договора за кредит, ищецът е
дължал сумата в размер на 800 лева /чистата стойност по кредита/, а останалата част от
32,49 лева е недължимо платена. Размерът на платената сума от ищцата се установява и от
извлечение към сметка по процесния договор на л.20 от делото, издадено от ответното
дружество, което представлява признание на неизгоден факт.
Поради недействителността на договора за кредит се налага извод, че сумата в размер
на 32,49 лева е платена при начална липса на основание за това, поради което ответникът
дължи нейното връщане. Предявеният иск е основателен до този размер и следва да бъде
уважен, а в останалата част до претендирания размер от 35,05 лева отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да са и сторените от
ищеца разноски за заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 867,15 лева,
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция. В хода на съдебното производство,
ответникът е депозирал възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Договореното възнаграждение в настоящия случай е в размер на 800 лева. Преценката за
прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Настоящият съдебен състав намира, че направеното
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца е
неоснователно, тъй като в случая са предявени два иска - за установяване на
недействителност на договор за кредит и връщане на недължимо платено по този договор и
претендираното възнаграждение е определено в минимален размер, съобразно Наредба №1
от 09.07.2004г. за МРАВ за всеки един от искове по 400 лева. За пълнота следва да се
посочи, че въпросът за определяне на минимума на размера на адвокатското възнаграждение
при обективно съединени искове, произтичащи от един договор, е даден в актуалната
практика на ВКС, която е константна в приложението на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.38 ЗАдв.. Съгласно
цитираната разпоредба адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално
представителство по граждански дела се определят съгласно цената на всеки иск, съобразно
вида и броя на предявените искове (така в Определение № 146 от 04.04.2022 г. по ч. т. д. №
358/2022 г. на ВКС, Определение № 151 от 06.04.2022 г. по ч. т. д. № 526/2022 г. на ВКС и
др.).
9
На основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има и ответникът, съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция в размер от 14,60 лева /определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева/.
Съдът намира, че сторените разноски от страните следва да се присъдят по
компенсация, с оглед улесняване изпълнението на съдебния акт и за яснота за страните. /В
този смисъл Определение № 599 от 5.11.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 787/2018 г., II т. о.,
ТК./.
Във връзка с горното ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в общ размер от 852,55 лева.
По изложените съображения и на основание чл.235, ал.2 ГПК, Районен съд-
Пазарджик.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между Б. С. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. **** и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София. кв. Мотописта, бул. „България“
№ 49, бл. 53Е, вх.В договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40017008951
от 25.04.2023 г., поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н „Средец“, ж.к. Мотописта, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В,
ет.7, да заплати на Б. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. ****, на
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата от 32,49 лева, представляваща заплатена без
основание сума по Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40017008951
от 25.04.2023 г., като отхвърля исковата претенция за сумата над 32,49 лева, до
претендирания размер от 35,05 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н „Средец“, ж.к. Мотописта, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В,
ет.7, , да заплати на Б. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. ****,
сумата в размер на 852,55 лева, сторени разноски в хода на производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10