№ 39392
гр. София, 03.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110137107 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. К. В. срещу
/фирма/. Предявени са искове за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит, сключен между ищеца и ответника, и договор за гаранция,
сключен между ищеца и /фирма/
В исковата молба се твърди, че на 16.03.2020 г. ищецът кандидатствал за кредит
в ответното дружество /фирма/ и такъв му е бил отпуснат в размер от 800,00 лв. На
ищеца били предоставени Стандартен европейски формуляр /СЕФ/, Договор №
********, сключен с процесното дружество, и Договор за гаранция (поръчителство),
сключен с /фирма/ В СЕФ вноската на ищеца била определена на 840,96 лв., платима
еднократно, от които 800,00 лв. - главница и 40,96 лв. - лихва.
Ищецът счита, че Договор № ********, сключен с /фирма/ и Договор за
гаранция (поръчителство), сключен с /фирма/ следвало да бъдат прогласени за
нищожни, тъй като нарушавали императивни правни норми, накърнявали добрите
нрави и в тях била използвана „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на
Закон за потребителския кредит /ЗПК/. Твърди се, че в СЕФ, представляващ
преддоговорна информация, кредитът бил описан като такъв без разход, но също така
била определена и лихва от 41,53 %, равняваща се на сумата от 40,96 лв., което според
ищеца представлявало заблуждаваща търговска практика. При подписване на договора
за потребителски кредит ищецът трябвало да подпише и договор за гаранция, за когото
процесното дружество поискало такса на стойност 336,00 лв., която била начислена
към кредита. Според ищеца, това представлявало разход по смисъла на ЗПК, а такъв в
предоставения СЕФ не бил включен. На ищеца не било предоставено право на избор
относно вида обезпечение, а то било избрано от отвеника – договор за гаранция с трето
лице (/фирма/. Последното било поставено като изискване, за да бъде сключен
договорът. Твърди се, че погасителен план като приложение към договора за
потребителски кредит не бил представен.
Ищецът поддържа, че клаузата в договор за кредит, предвиждаща задължително
сключване на договор за поръчителство, противоречала на добрите нрави и на целите
1
на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК, защото ответникът се възползвал от
затрудненото финансово положение на ищеца. Според последния, клаузата следвало да
се тълкува като неравноправна по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП, защото условието
възнаграждението да се заплати на поръчителя, а не на кредитора, било нищожно, тъй
като внасяло неравноправие по кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143
ЗЗП.
Въз основа на изложеното ищецът отправя искане за прогласяване нищожността
на процесните договори за кредит и гаранция (поръчителство).
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника, като в срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от /фирма/, с който предявеният иск се оспорва
като неоснователен. Според ответника, неоснователно е твърдението на ищеца, че
договорът за потребителски кредит бил нищожен. Посочва, че на 16.03.2020 г. между
страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ******** за сума в размер
800,00 лв., като било уговорено, че ищецът бил длъжен да върне главницата и да
заплати лихвите в срок от 45 дни от датата на получаването. Ищецът поел задължение
да заплати на отнетника възнаградителна лихва в размер 5,12 % при ГПР в размер на
49,93 %, като общата сума, която трябвало да бъде изплатена била 840,96 лв. Тъй като
по силата на чл. 5 от договора за потребителски кредит ищецът се задължил да даде
подходящо обезпечение на своето задължение, последният избрал това да стане чрез
поръчителство от /фирма/
Относно твърдението на ищеца, че били нарушени чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл.
19, ал. 4 ЗПК, ответникът поддържа, че в процесния договор за потребителски кредит
бил определен твърд лихвен процент, поради което възраженията на ищеца в този
смисъл били неоснователни. Счита за неоснователни и твърденията за нарушаване
нормите на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като към договора за потребителски кредит бил
приложен погасителен план, в който се съдържали всички дължими вноски, размери и
падежи, включително на главница и лихва, съответно - не било налице твърдяната от
ищеца неяснота по договора. Относно възнаграждението по кредита ответникът
посочва, че то се дължало единствено и само на поръчителя /фирма/ По отношение на
твърденията за нарушаване разпоредбите на чл. 11, т. 10 ЗПК ответникът сочи, че
формирането на ГПР било императивно установено и се изчислявало чрез формула,
посочена в Приложение № 1 към ЗПК. Обезпечението било клауза от договора за
потребителски кредит и било следствие от правото на избор на ищеца относно вида
обезпечение, проявено в преддоговорните отношения между страните. Ответникът
посочва, че единственото, което се включвало в кредитното правоотношение относно
обезпечението, било неговия вид – поръчителство. Кредитодателят не бил длъжен да
има информация относно споразумението между кредитополучателя и поръчителя.
Договорът за гаранция бил възмездна услуга, която се предоставяла от лице, различно
от кредитодателя. Разходът по договора за гаранция не бил включен в ГПР по кредита,
тъй като не влизал в общия разход, съгласно ЗПК, поради което било неоснователно
твърдението на ищеца, че обезпечението имало за единствена цел начисляване на
допълнителни разходи. /фирма/ имал интерес от получаването на обезпечение, за да си
гарантирал, че нямало да търпи вреди от неплатежоспособност на длъжника.
Ответникът твърди, че предоставил цялата информация относно размера на ГПР и
начина на неговото формиране, съгласно чл. 5 ЗПК. В чл. 3 от договора за
потребителски кредит била предоставена цялата информация относно разходите,
предвидени в СЕФ, по ясен и разбираем начин, като била посочена общата сума, която
подлежала на връщане – главница и лихва. Поддържа, че ищецът бил уведомен за това
2
свое задължение преди да вземе решение за сключване на договора и е могъл да
направи собствена преценка дали би могъл да изпълнява това свое задължение или не.
Ответникът твърди, че посоченият ГПР в договора за потребителски кредит бил в
съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не бил по-висок от петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Договорът за
гаранция като услуга не се включвал в размера на ГПР, тъй като не бил задължителна
предпоставка за сключването на договора за потребителски кредит. Ответната страна
твърди, че ищецът имал потестативното право да се откаже от договора за
потребителски кредит в срок от 14 от сключването му, съгласно чл. 29 ЗПК.
Неоснователно било твърдението на ищеца, че договорът за потребителски кредит бил
обусловен от сключването на договор за гаранция, защото потребителят можел да
избере какво обезпечение да направи. Потребителят сам избирал вида на
обезпечението при попълване на електронния формуляр, след като се запознаел с
дължимите такси. Ищецът, самостоятелно избирайки /фирма/като поръчител, чрез
СМС потвърдил желанието си да сключи договора за потребителски кредит при
посочените условия. Ответникът посочва, че не била налице твърдяната от ищцовата
страна заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗПК. Ответникът възразява
клаузата, съдържаща се в чл. 5 от договора за потребителски кредит, да била нищожна,
тъй като уговарянето на неустойка при изпълнение на договорно задължение, поето
доброволно от едната страна, не противоречало на добрите нрави, особено в условията
на пазарна икономика. Като неоснователно ответникът посочва твърдението, че
клаузата на чл. 5 договора за потребителски кредит не била уговорена индивидуално, с
което било допуснато нарушение на чл. 164 ЗЗП, защото индивидуалният избор на
ищеца довел до сключването на договор за гаранция. Заобикаляне на закона не било
налице, тъй като дължимото на трето лице възнаграждение не следвало да се включва
при изчисляване размера на ГПР.
По реда на чл. 211 ГПК в срока за отговор на исковата молба ответникът
предявил насрещни искове за осъждане на ищеца да заплати неизплатената главница
по договора за кредит в размер на 800,00 лв. и неизплатените лихви в размер 40,96 лв.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите. Ищецът по насрещния иск поддържа, че
по сключения на 16.03.2020 г. Договор за потребителски кредит № ******** на И. В.
била отпусната сумата от 800,00 лв, преведена му с платежно нареждане от 16.03.2020
г. Кредитополучателят поел задължението да заплати възнаградителна лихва за
ползване на кредита в размер на 5,12 % на годишна база, при ГПР в размер на 49,93 %,
като общата сума дължима сума по кредита била 840,96 лв. Съгласно т. 2 от договора,
кредитът следвало да бъде изплатен в срок от 45 дни от сключването му, но към
момента на предявяването на насрещния иск ответникът по него не бил заплатил нито
една от вноска. Предвид неизпълнението на И. В. и на основание чл. 6 от договора за
кредит, вр. чл. 13, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити
на /фирма/, дружеството обявило всички вземания по договора за предсрочно
изискуеми.
Съгласно уточняваща молба от страна на ищеца по насрещния иск,
предоставената сума по процесния договор била 800,00 лв., а падежната дата на заема -
30.04.2020 г., като заемополучателят се задължил да върне заема с еднократно плащане
на падежната дата. Лихвата била размер на 40,96 лв. и за периода от усвояването на
кредита до настъпване на падежната дата.
Исковата молба по насрещния иск и приложенията към нея са изпратени на
3
ответната страна и в законоустановения срок по чл. 131 ГПК постъпил отговор от
страна на И. К. В.. Ответникът счита насрещния иск за допустим, но неоснователен.
Посочва, че лихвата била прекомерна, предвид краткосрочността на заема и ниската
стойност на сумата, като в случая не следвало да надвишава 20 %. Приложена е
съдебна практика, съгласно която противоречала на добрите нрави уговорката за
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато
възнаградителната лихва била уговорена по обезпечено задължение – надвишаващата
двукратния размер на законната лихва. Ответникът оспорва договора за потребителски
кредит като нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на направените от страните доказателствени искания по
първоначално предявения иск, съдът намира за основателно искането на ищеца за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
По отношение на направените от страните доказателствения искания по
насрещния иск, неоснователно е искането на ищцовото дружество за назначаване на
съдебно-техническа експертиза, тъй като част от обстоятелства, за установяването на
които е направено това искане, са безспорни между страните, а за другите част от тези
обстоятелства по делото са ангажирани релевантни доказателства, изключващи
необходимостта от специални знания.
Представените от страните писмени документи с исковите молби и отговорите
на исковите молби следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Въпреки насрочването на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, е
необходимо производството по предявения иск за прогласяване нищожност на Договор
за гаранция (поръчителство), сключен с /фирма/ да бъде оставено без движение.
Ищецът следва да изложи твърдения за надлежно легитимирания ответник по този иск,
тъй като в исковата молба се твърди, че договорът за гаранция бил сключен с
дружество, различно от ответника по делото. Уточняването се налага от
обстоятелството, че при искове за прогласяване нищожност на договорно
правоотношение процесуално легитимираните страни са именно правните субекти,
страни по договора.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без движение производството по предявения от И. К. В. иск за прогласяване
нищожност на Договор за гаранция (поръчителство), сключен с /фирма/
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението в писмена молба с
препис за насрещната страна да отстрани констатираните нередовности, като:
посочи надлежния ответник по така предявения иск за нищожност;
в случай че твърди, че ответник по този иск е лице, различно от ответника
/фирма/, и поддържа исковата претенция спрямо това трето лице за разглеждане в
настоящото производство – да представи препис от исковата молба и
приложенията към нея за връчване на процесуално легитимирания ответник;
в случай че твърди, че ответник по този иск е /фирма/ – да изложи конкретни
фактически твърдения, обосноваващи процесуалната легитимация на
4
дружеството по тази искова претенция.
При неизпълнение на указанията в срок производството по делото ще бъде
прекратено в частта по иска за прогласяване нищожност на Договор за гаранция
(поръчителство).
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са: 1/ установителни искове, съединени в условията на
евентуално съединяване, за прогласяване нищожност на договор за потребителски
кредит, и на договор за гаранция (поръчителство) с правно основание чл. 146, ал. 1
ЗЗП – поради наличие на неравноправни клаузи, с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 ЗПК – поради нарушаване на
императивни правни норми, и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – поради
накърняване на добрите нрави; 2/ насрещни осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 800,00 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ******** от
16.03.2020 г., сключен между И. К. В. и /фирма/, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане, и на
сумата от 40,96 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит,
начислена за периода от 16.03.2020 г. от 30.04.2020 г.
ОТДЕЛЯ като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства:
сключването на Договор за потребителски кредит № ******** от 16.03.2020 г.
между И. К. В. и /фирма/ за сумата от 800,00 лева и възнаградителна лихва от
40,96 лв.;
получаването от страна на ищеца по имейл на Стандартен европейски формуляр,
Договор № ******** от 16.03.2020 г., сключен с процесното дружество, и
Договор за гаранция (поръчителство), сключен с /фирма/
превеждането на заемната сума в размер на 800,00 лева от /фирма/ на И. К. В. с
платежно нареждане от 16.03.2020 г.;
сключването на Договор за гаранция (поръчителство) между И. К. В. и /фирма/с
уговорено възнаграждение в полза на /фирма/
В ТЕЖЕСТ НА И. К. В. е да докаже:
по исковете за прогласяване нищожност на процесните договори:
1/ сключването на договорите със съдържание, идентично с описаното в исковата
молба;
2/ наличието на посочените в исковата молба основания за нищожност;
по насрещните искове – заплащането на претендираните задължения;
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
5
В ТЕЖЕСТ НА /ФИРМА/ е да докаже:
по исковете за прогласяване нищожност на процесните договори:
1/ наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договора
за кредит, съответно – наличието на валидно основание за заплащане на
възнаграждение по това правоотношение от ищеца-кредитополучател в полза на
ответника-кредитодател;
по насрещните искове – настъпването изискуемостта на процесните вземания;
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА по иска за прогласяване нищожност на Договор
за гаранция (поръчителство), сключен с /фирма/
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
договора за гаранция (поръчителство), съответно – наличието на валидно
основание за заплащане на възнаграждение по това правоотношение от ищеца-
клиент в полза на ответника-гарант;
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора, като
им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от
страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще
благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и
че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковите молби и
към отговора на исковите молби писмени документи.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по делото със
задачи, формулирани в исковата молба, подадена от И. К. В..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещо лице в размер на 250,00 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., Специалност „Финанси“, телефон:
***********, което да бъде уведомено за възложената му задача след внасяне на
определения депозит.
ОСТАВЯ без уважение искането на /фирма/ за допускане изготвянето на
съдебно-техническа експертиза по делото.
6
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.12.2023
г. от 10:00 часа, за която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените
със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба
оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7