Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 21.03.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 6814 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Медстройпроект – 2009”ЕООД
съсседалище и адреснауправление: гр.Русе, ул.”Воеводова” № 61, ет.2,
представляваноотуправителя К.Г.К.,
твърди, че на 08.11.2011г. сключил с ответника договор за проектиране на
жилищна сграда в УПИ VIII-340, кв.42 по плана на с.Бъзън, обл.Русенска,
ул.”Любен Каравелов” № 21, което му било възложено от Н.С. като възложител. В
договора уговорили възнаграждение от 8.00 евро за квадратен метър проектирана
разгъната площ. Цялостната площ на сградата не била точно определена, като е
посочена ориентировъчно на 808 кв.м., като при завършване на проекта ще се
установи точната площ и окончателната му стойност. Били договорени и два етапа
на плащане на възнаграждението – авансово плащане при подписване на договора в размер
на 1 500.00 евро и окончателно разплащане при предаване на проекта. За да
се изпълнят всички изисквания на възложителя по сградата, цялостната разгърната
застроена площ надхвърлила предварително уговорената ориентировъчно РЗП от 808
кв.м., като проектираната площ възлязла на 1087 кв.м. РЗП. Възложителят Н.С. не
възразил да заплати реално проектираните 1087 кв.м. В края на м.март 2012г.
проектът бил изготвен и подготвен за предаване на възложителя. Въпреки това
ответникът отлагал окончателното плащане и приемането на проекта. На
10.09.2013г. с приемо-предавателен протокол проекта бил предаден лично на
възложителя С.. Тъй като окончателното плащане на възнаграждението не били
извършено при предаване на проекта, на 10.09.2013г. двете страни сключили анекс
към договора за проектиране, в който било договорено, че поради затрудненост на
възложителя да заплати изцяло стойността на проекта, той се задължил да направи
това до края на 2013г. на равни месечни вноски остатъка от дължимото възнаграждение
в размер на 4 196.00 евро и 237.00 лева такси. Уговорили в анекса, че при
неизпълнение на задължението от страна на възложителя, той дължи неустойки в
размер на 5% върху неизплатената сума. На 30.12.2013г. С. е заплатил
1 000.00 евро и останал да дължи 3 196.00 евро и 237.00 лева. Ищецът
изпратил до ответника 4 броя писмени покани за заплащане на дължимите парични
суми, но такова плащане не последвало. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите от 6 487.80 лева,
представляваща дължимо възнаграждение по договор за проектиране от 08.11.2011г.
и анекс към него от 10.09.2013г.; 324.39 лева, представляваща договорена
неустойка по анекс към договора от 10.09.2013г. и 2 466.68 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата на възнаграждението за периода
01.01.2014г. до 26.09.2017г. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в
исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и
формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени
искове по чл.79, ал.1, чл.92 и чл.86от ЗЗД.
Ответникът Н.Д.С. оспорва изцяло предявените
искове. Твърди, че е възразил на изпълнителя за получената разлика в
проектираната площ от първоначално уговорената в договора, поради което не
дължи и нейното заплащане. Твърди и че договорът за проектиране не бил породил
правно действие, тъй като не е сключен със собственика на имота, който се явява
неговия син – тогава непълнолетен – Д.Н.С.. Прави и възражение за изтекла
погасителна давност на претендираните парични суми за неустойка и лихви за
забава.
От събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.11.2011г. страните
сключили договор за проектиране на жилищна сграда в УПИ VIII-340, кв.42 по
плана на с.Бъзън, обл.Русенска, ул.”Любен Каравелов” № 21, което било възложено
от Н.С. като възложител на ищцовото дружество, като изпълнител, а в договора
било уговорено възнаграждение от 8.00 евро за квадратен метър проектирана
разгъната площ. Уговорено било и че ориентировъчната разгъната площ ще е 808
кв.м. с ориентировъчна цена от около 6 000.00 евро, а при завършването на
проекта ще се установи точната площ и окончателната стойност на проекта, както
и че авансово възложителят е заплатил при подписване на договора сумата от
1 500.00 евро. На 10.09.2013г. с приемо-предавателен протокол проекта бил
предаден лично на възложителя С. от страна на изпълнителя, но в протокола е
посочено, че Н.С. действал в качеството си на законен представител и родител на
малолетния си син Д.Н., с ЕГН: ********** – собственик на недвижимия имот УПИ
VIII-340, кв.42 по плана на с.Бъзън, обл.Русенска. На същата дата -
10.09.2013г. ищцовото дружество и ответника сключили анекс към първоначалния
договор, в който било договорено, че поради затрудненост на възложителя да
заплати изцяло стойността на проекта, той се задължил да направи това до края
на 2013г. на равни месечни вноски остатъка от дължимото възнаграждение в размер
на 4 196.00 евро и 237.00 лева такси. В анекса отново е посочено, че Н.С.
при сключването му е действал отново в качеството си на законен представител и
родител на малолетния си син Д.Н., с ЕГН: ********** – собственик на недвижимия
имот УПИ VIII-340, кв.42 по плана на с.Бъзън, обл.Русенска. В т.3 от анекса
било уговорено, че при неизпълнение на задължението от страна на възложителя,
той дължи неустойки в размер на 5% върху неизплатената сума на изпълнителя.
Няма спор и относно факта, който се признава от ищеца, че на 30.12.2013г. С. е
заплатил 1 000.00 евро за възнаграждение по анекса към договора, за което
управителят на ищцовото дружество му издал разписка. На лицето Д.Н.С. ***
разрешение за строеж № 524/16.10.2013г. на обект: „Двуетажна еднофамилна
жилищна сграда с терасовиден етаж и външни ВиК отклонения“ с РЗП 1087 кв.м.,
въз основа на виза, издадена на 21.12.2011г. и инвестиционен технически проект,
одобрен на 04.10.2013г., както и че разрешението за строеж е влязло в сила на
01.11.2013г. С четири броя покани ищецът поканил ответника да му заплати
дължимите парични суми по договора и анекса към него.
В показанията си свидетелката
С.И.С. обяснява изпълнението на договорните задължения на ищеца по договора,
както и че при подписването на приемо-предавателния протокол присъствал и синът
на ответника Д.С.. При подписването на първоначалния договор е присъствал само
ответникът, но за допълнителната площ по проекта било обяснено и на сина –
собственик на недвижимия имот.
В показанията си
свидетелят И.М.Р. обяснява, че през м.10 или м.11.2011г. присъствал на среща
между представляващия ищцовото дружество, ответника и негов син, на която бил
обсъждан проекта за проектирането на жилищна сграда.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира, че
предявените искове са неоснователни. Претенция на ищеца за процесните парични
суми се основава на сключения между страните анекс от 10.09.2013г. към договора
за проектиране от 08.11.2011г. В този анекс страните уговорили възложителят по
първоначалния договор допълнително да заплати парични суми за проектиране и
такси, като в т.3 била уговорена и неустойка при неизпълнение задълженията
поети с анекса. Съдът обаче намира, че този анекс е нищожен и като такъв не е
породил никакво облигационно задължение. Видно от анекса, той е сключен от
възложител Н.С.,
който при сключването му е действал в качеството си на законен представител и
родител на малолетния си син Д.Н.С., с ЕГН: ********** – собственик на
недвижимия имот УПИ VIII-340, кв.42 по плана на с.Бъзън, обл.Русенска. Видно
обаче от единния граждански номер на Д.Н.С., той е роден на ***г. и към момента
на сключването на анекса към договора той е бил на 15 години и почти 11 месеца,
т.е бил е непълнолетен. Съгласно чл.4, ал.2 от Закона за лицата и семейството
непълнолетните извършват правни действия със съгласието на техните родители.
Последното е задължително за сключване на всякакви сделки, с изключение на
обикновени дребни сделки или сделки, чрез които се разходват средства,
придобити със собствен труд. Анекса към договора, с който се поемат задължения
за заплащането на допълнителни парични суми по първоначалния договор и договорена
неустойка е следвало да бъде сключен лично от непълнолетния Д.Н.С. и със
съгласието на своя родител и законен представител Н.С.. В случая обаче анекса е
сключен от последния без участието на непълнолетния. За валидността на сделки
сключени от непълнолетен /изключенията по-горе не влизат тук/ са необходими три
волеизявления /елементи/: 1. на ограничено дееспособния /непълнолетния/ – то е
основно и се включва във фактическия състав на сделката; 2. на поне един от
родителите и 3. на съда в случаите на чл.130, ал.3 от СК. Последните две
волеизявления са допълнителни и липсата на всяко едно от тях води до
унищожаемост на сделката съгласно чл.27 от ЗЗД. Липсата обаче на основното
волеизявление – това на непълнолетния, поражда нищожност на сделката по чл.26,
ал.2, пр.2 от ЗЗД – липса на съгласие.
Поради гореизложеното
анекса към договора се явява нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД –
липса на съгласие, а от там и не поражда никакво задължение за заплащане на
допълнителни парични суми и неустойка по първоначалния договор за проектиране,
както за ответника Н.С., така и за непълнолетния му син Д.С.. Ако ответника
беше действал лично, а не като родител и законен представител на непълнолетния
си син, то анекса би породил задължение за него, но в случая това не е било
така. Това, че анекса към първоначалния договор се явява нищожен, води до
неоснователност на предявените обективно съединени искове за претендираните
допълнително възнаграждение за проектиране и неустойка и като такива същите
следва да се отхвърлят изцяло. Неоснователен се явява и акцесорния иск за
претендираната лихва за забава върху главницата по допълнителното
възнаграждение за проектиране, поради неоснователността на последния иск и също
следва да се отхвърли изцяло.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и предвид
отхвърлянето на предявените искове, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 500.00 лева – заплатено
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Медстройпроект – 2009”ЕООД съсседалище и адреснауправление: гр.Русе, ул.”Воеводова” № 61, ет.2,
ЕИК *********, представляваноотуправителя К.Г.К., против Н.Д.С. ***, с
ЕГН: **********, искове за сумите от 6 487.80 лева /шест хиляди четиристотин осемдесет и
седем лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължимо възнаграждение по
договор за проектиране от 08.11.2011г. и анекс към него от 10.09.2013г.; 324.39
лева /триста двадесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/,
представляваща договорена неустойка по анекс към договора от 10.09.2013г. и
2 466.68 лева /две хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и шестдесет и
осем стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата на
възнаграждението за периода 01.01.2014г. до 26.09.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Медстройпроект – 2009”ЕООД
съсседалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Воеводова” № 61, ет.2,
ЕИК *********, представлявано от управителя К.Г.К., да заплати на Н.Д.С. ***,
с ЕГН: **********, сумата от 500.00 /петстотин/ лева – направени по делото
разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: