РЕШЕНИЕ
N
гр.Радомир, 16.02.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ състав, в
публичното заседание на 25 януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Антон Игнатов
при участието на секретаря В. К., като изслуша
докладваното от съдията
гражданско дело N 983 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делбено дело във фазата на извършването на делбата.
С влезли в сила решения №./09.05.2017 г. и решение
за поправка на очевидна фактическа грешка № ./18.07.2017 г. по настоящото дело е
допуснато извършването на съдебна делба, на следния
недвижим имот:
УПИ, представляващо парцел ., в кв. по плана на с.Б., общ.З., с площ от 620 кв.м. при
граници и съседи- от две страни улица, от север УПИ ., от запад ., ведно с построената в него Масивна жилищна двуетажна сграда със ЗРП 58 кв.м., между и при следните делбени части: Р.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: гр.С., ул.“Р.с.“, № . . ид.
ч. и Д.П.Я., ЕГН **********, с адрес: *** /“С. Л.“/, № ., вх.., ап.., ет.. 1/2 ид. ч.
По делото е допусната до разглеждане претенция за сметки, като Р.С.С. е
предявила против Д.П.Я. иск за подобрения, на основание чл.73, ал.2 от ЗС, като същата претендира
сумата от 8 950 лв., представляваща половината от направените разноски за
неотложни ремонти на сградата.
В съдебно заседание представителят на Р.С.С.- адв.Г.В.,
от САК, е изразил становище, че следва да бъде извършена
делбата, като бъде уважен и искът за подобрения, както и да бъдат присъдени на
доверителката му направените по делото разноски.
Представителката на Д.П.Я.- адв.К.И.,***, е изразила становище, че имотът следва да бъде реално поделен, като в
случай, че това е невъзможно, да бъде изнесен на публична продан, като бъде
отхвърлен искът за подобрения.
Районният съд преценявайки, събраните по делото, доказателства, по реда на
чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
По
делото е изготвено заключение от вещото
лице Д.Н. Същата е дала пазарна оценка на допуснатите до делба имоти, както
следва:
- Пазарната стойност на масивната жилищна сграда със
ЗП от 58 кв.м.. а РЗП от 116 кв.м.- 27 500 лв. С овехтяването 19.6%, според
вещото лице, имотът възлиза на 22 110 лв.
- Обща стойност на УПИ . в кв. . по плана на с. Б.,
община З., ведно с двуетажната масивна жилищна сграда, с извършените в нея
подобрения, възлиза на стойност 25 210
лв.
Според вещото лице Масивната жилищна сграда се състои от два
етажа, като първият етаж представлява едно цяло помещение, което е недовършено,
същото е в груб строеж, с под-
плоча и няма обособени жилищни помещения. Вторият етаж се
състои от пет стаи, баня с тоалетна и коридор, като
четирите стаи са с под- ламинат, а едната стая-
с под циментова замазка. Таваните са с дъсчена обшивка, в три от стаите стените
са с гипсокартон, а в двете стаи- с тапети.
Банята и тоалетната са с под- теракот, стените с плочки и таванът
е дъсчена обшивка. Масивната
жилищна сграда е построена 1989 г. по данни на ищцата. Външно жилищната сграда
е изолирана, с ел. инсталация, с ВиК и с ЖБ елементи. Според вещото лице, както
сградата, така и УПИ са неподеляеми, като УПИ не отговаря на условията на чл.
19 и чл. 40 от ЗУТ.
С оглед процесуалното поведение на страните /липсата на претенция за
възлагане на имота/ и липсата на възможност да бъдат съставени дялове, при
които всеки от съделителите да получи имот в натура, както и с оглед
обстоятелството, че се касае за един УПИ и една сграда, които са неделими,
съдът намира, че в настоящия казус единственият способ за приключване на
делбата е имотите да бъдат изнесени на публична продан по реда на чл.348
от ГПК. След извършване на
проданта получената сума, ще следва да се разпредели между съделителите,
съобразно посочените по- горе делбени части. С оглед заключението на вещото
лице по отношение на оценката на имота, съдът намира, че същата е от значение
единствено за определяне на дължимата се държавна такса, тъй като публичната
продан се извършва по правилата на изпълнителното производство, което означава,
че и началната продажна цена се определя по същите правила, а не е тази
определена от съда.
По иска по чл.73, ал.2 от ЗС. Претенцията на Р.С. е за сумата от 8 950
лв., представляваща половината от направените разноски за неотложни ремонти на
сградата. Съгласно разпоредбата на този текст, недобросъвестният владелец може да
иска да му се заплатят и направените от него необходими за запазването на вещта
разноски. От доказателствата по делото /а не се спори и от
страните/ е видно, че Р.С. е владяла имотите след датата на прекратяване на влизане
в сила на решението за прекратяване на брака- 16.08.2014 г. При това владение
едновременно са били налице елементите на владение, както на нейната идеална
част от съсобствеността, така и на тази на ответника. В случая по отношение на
частта на ответника владението на С. е било недобросъвестно и същата се е възползвала
от възможността да претендира необходимите за
запазването на вещта разноски, а именно: 1. Ремонт на покрив-
2000 лв. за материал и 2000 лв. за труд- общо 4000 лв., 2. Поставяне на дограма
на първия етаж- 4500 лв. /труд и материали/, 3. Изграждане на външна изолация
на сградата- 1800 лв. за материал и 1200 лв.- труд, общо- 3000 лв., 4. Вътрешно
довършване на стаи на първи етаж от груб строеж, чрез поставяне на гипс-
картон, под- ламинат, боядисване с латекс- 2500 лв. /материал 2000 лв. и труд-
500 лв./, 5. Ремонт и подмяна на ВиК инсталация- 500 лв. /материали 300 лв. и
труд 200 лв./, 6. Изграждане на стълбище към втори етаж- 2500 лв. /труд 750 лв.
и материал 1 750 лв./, 7. Изграждане на ограда на имота откъм улицата- 500
лв. /труд 100 лв. и материал 400 лв./, 8. Изграждане коминно тяло- 400 лв.
/материал 300 лв., труд 100 лв./ Общата стойност на направените подобрения
възлиза на 17 900 лв., като претенцията спрямо ответника по този иск Д.Я.
е за ½ от тях, а именно- за 8 950 лв.
За установяване претенцията по този иск по делото са разпитани посочените
от ищцата свидетели Н. С., М. В. и А. А.. Според свидетеля С., който познава
страните и е от същото село, Р.С. обитава имота с двете си деца в момента.
Ответникът не го е виждал там около двадесет години. През 2006- 2007 г. е
правена изолация и покривът изцяло е ремонтиран около 2004- 2005 г. Вътре бил
поставен гипсокартон след 2010- 2014 г. Според свидетеля ищцата и дъщеря й са
плащали на майсторите. Преди дограмата на къщата била като теза на панелните
жилища, на блоковете и била в окаяно състояние. Покривът е течал отвсякъде и
бил ремонтиран през 2015- 2016 г. Изграден е комин, а отгоре таванското помещение
е иззидано с итонг, като след това вече е санирано.
Според свидетелката М. В., която е съседка на имота от четиринадесет
години, къщата в началото нямало прозорци долу на етажа. Била направена и
изолация. Ремонтът го правела
Д.- голямата дъщеря и Р. помагала.
Според свидетеля А. А., който е съсед на имота в с.Б. от 1980 г., там в
момента живеят Р. и децата. Д. не го е виждал там от 15-16 г. По къщата има
допълнителна изолация на покрив, защото покривът бил протекъл. Долу се подменила
цялата дограма, защото зимата не можело да се живее без да се затвори отдолу.
Направила се дограма със стъклопакет. Деси горе направила ремонта на покрива-
след 2010- 2011 г. Вътре се правили ремонти по стаите. Топлоизолация се направила
на къщата. Деси я започнала сама да я прави през 2015 г. и тя понасяла цялата
тежест и е плащала.
По делото са разпитани и
посочените от ответната страна по този иск свидетели Симка Н. и Веселин
Николов. Свидетелката Н. познава страните от 38 години и знае имота в с.Б.. Ходила
е там. Твърди, че ответникът е строил къщата през 1994 г.-1995 г. Работата му била
такава, че изкарвал много пари. Р. не е работила въобще. Тя е виждала къщата, а
на първия етаж нямало прозорци. Свидетелят Н. също познава страните- ответникът
от 1968-1969 г., а ищцата- от около 1980 г. Знае имота и последно е ходил преди
около десет години. Имало прозорци на първия етаж. Помагал е да се прави дограма,
плочки. Не може да каже дали къщата е била измазана отвън. На първия етаж е
било голямо празно помещение, а на втория е било годно за живеене.
Съдът е допуснал изслушването на съдебно- техническа експертиза, като
вещото лице А.Ц., след направен оглед на място, е дало заключение на
поставените от ищцата въпроси. Според вещото лице ремонтът на покрива, изразяващ се в направа на изолация над ламаринения покрив, иззиждане
с итонг на пространство от тавана до дъсчената обшивка и поставяне на
топлоизолация на тавана /от към покрив, инпрегниране на сечака е на стойност
1865 лв материали и труд 1626 лв.; Поставяне на дограма на първи етаж на
стойност 3960лв. Изграждане на външна изолация- 1260лв. мат. и труд 1140 лв.;
Вътрешно довършване стаи 2 ет с поставяне на гипсокартон, под ламинат и латекс–
1585 лв. материали и труд- 972 лв.; Ремонт и подмяна на ВиК инсталация, на
втори етаж само канализация в баня и мивка 68 лв. материали и труд 126 лв.
/включващ и къртене/. Стълбището не е пръвено- старо метално стълбище; Изграждане на ограда на имота от към улицата- 210 лв.
материали и труд 156 лв.; Изграждане на
коминно тяло 160 лв материали и труд 105 лв. Разход за транспорт материали /от
гр.З./ 120лв. Общо, според вещото лице, ремонтът възлиза на 13 353 лв.
Според вещото лице на
покрива е поставена нова хидроизолация /листова/ над ламарините, направено е иззиждане
с „итонг“ надзидите до самия покрив, поставена е топлоизолация /от към самия
покрив/ за 2ет, направено е импрегниране на сечака/дървената обшивка/ и е
направен нов комин от първи етаж до над покрива.Без тези дейности сградата не
би била завършена и не може да се ползва. Относно ламарината, по данни на
страната е била изгнила и покрива е течал, инпрегнирането е било необходимо за
запазване дървената конструкция на сградата. На първия етаж няма поставен
гипсокартон. На място е правено само частична подмяна на канализационните тръби
в баня на втори етаж и към кухня. Те са ПВЦ . Водопроводна инсталация не е сменяна.
Канализационната е била спукана,и тази част е сменена.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че искът се явява
неоснователен и недоказан. За да бъде уважен искът по чл.73, ал.2 от ЗС следва
да са налице направени
от недобросъвестния владелец необходими за
запазването на вещта разноски. Видно от свидетелските показания на
Н. С., М.В. и А. А.- посочени от ищцата, които са единствените доказателства в
тази насока, разноските около ремонта са били почти изцяло поети от дъщерята на
ищцата- Д.. В подкрепа на това са представените фактури и стокови разписки,
които са издадени на Д. Д. Я.. При тези обстоятелства, след като се установи,
че ремонтните дейности не са извършвани или заплащани от ищцата, безпредметно
се явява обсъждането на въпросите по чл.74 от ЗС, свързани с това, каква е по-
малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е
увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения, както и това, дали
собственикът /в случая съсобственикът/ е знаел или не, за извършваните
подобрения върху имота му и съответно дали се е противопоставял. В същия смисъл
не следва да се обсъжда и въпросът, свързан с това, кога точно са направени
тези подобрения- по време на брака между ищцата и ответника или след
прекратяването му.
По разноските. С оглед константната съдебна практика разноските за
адвокатско възнаграждение остават така, както са направени от страните. По
отношение на останалите разноски същите следва да бъдат поети от страните
съобразно делбените им части. Р.С. е заплатила 300 лв.
за изготвяне на съдебно- техническа експертиза, свързана с оценка на имотите и
становище по тяхната поделяемост. Предвид това, че без тази експертиза
производството по делото за делба не би било възможно да бъде приключено,
страните следва да поемат по равно тези разноски, като Д.Я. бъде осъден да заплати на Р.С. сумата от 150 лв. По отношение на претенцията
за останалите разноски- 200 лв. за експертиза, свързана с подобренията, съдът
намира, че същите, с оглед отхвърлянето на този иск, не следва да бъдат уважени
и същите остават за сметка на ищцата.
Предвид оценката на вещото лице, според която стойността на имотите възлиза
на 25 210 лв., държавната такса, която е 4% от стойността на имота, възлиза общо на 1 008.40
лв., като с оглед на това и дяловете на съделителите, на основание чл.8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по гражданския
процесуален кодекс /ГПК/, последните следва да бъдат осъдени да заплатят по
сметка на Районен съд- Радомир такса в размер на 504.20 лв.- всеки един от тях.
Водим от гореизложеното и на основание чл.348 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот:
УПИ,
представляващо парцел./първи за имот планоснимачен номер четиридесет и пет/, в кв.7 /седми/,
по плана на с.Б., общ.З., с площ
от 620 /шестстотин и двадесет/ кв.м. при граници и
съседи- от две страни улица, от север УПИ ., от запад
УПИ ., ведно с построената в него
Масивна жилищна двуетажна сграда със ЗРП 58 /петдесет и осем/ кв.м.,
като след извършване на проданта, получените суми се разпределят както следва:
за Р.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: гр.С.,
ул.“Р. с.“, № .,
вх..- 1/2 /една втора/ ид. ч. и
за Д.П.Я.,
ЕГН **********, с адрес: *** /“С.Л.“/,
№ . вх.А, ап., ет.- 1/2 /една втора/ ид. ч.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска
по чл.73, ал.2 от ЗС на ищцата Р.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес
за призоваване: гр.С., ул.“Р. с.“,
№., вх.., против ответника Д.П.Я.,
ЕГН **********, с адрес: *** /“С.
Л.“/, № ., вх..
ап.., ет.., за сумата от 8 950
лв. /осем хиляди деветстотин и петдесет лева/, представляваща половината от
направените разноски за неотложни ремонти на сградата.
ОСЪЖДА Р.С.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, с адрес за призоваване: гр.С., ул.“Р.
с.“, № ., вх.. и Д.П.Я.,
ЕГН **********, с адрес: *** /“С.Л.“/,
№., вх.., ап..
ет., да заплатят по сметка на Районен съд- Радомир по 504.20 лв. /петстотин и четири лева и
двадесет стотинки/ всеки един от тях, представляващи
държавни такси върху получения дял.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Окръжен съд- Перник, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/