Р Е Ш Е Н И Е
№ 89/ 28.02.2022г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На деветнадесети януари 2022г. в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА
Съдебен
секретар: Милена Кръстева
С участието
на Прокурор Анна Баракова от Окръжна прокуратура – Плевен.
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 412 / 2021г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по
искова молба на л.св. Н.Д.Х., изтърпяващ наказание в Затвора – Белене срещу ГДИН - София с правно основание чл.284
от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди за периода от 07.07.2016г. до 01.06.2021г., в резултат на
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ в Затвора Белене.
Ищецът, чрез служебно назначения адв. Д., е формулирал
исковата претенция като петитум, фактически и правни основания. В уточняващата
молба се твърди, че ищецът умишлено е бил поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието и подложен на унизително отношение от
затворническата администрация, уронващо човешкото му достойнство, което му е
причинило дискомфорт, силни физически болки и страдания и влошаване на
здравословното му състояние/ физическо и психическо/. Бил е поставен в лоши
битови условия, липса на медицински прегледи повече от 2 месеца, в резултат на
което имал болки в стомаха и бъбреците всяка вечер, наличие на тежка вторична
анемия, провокиране на смесено тревожно личностно разстройство, чувство на
страх, незащитеност и малоценност. Твърди, че не е спазено законното му
право с оглед размера на наказанието –
14 години и факта, че понастоящем от тях остават 3 мес. и 27 дни, да бъде
настанен в „по-леки условия“ с цел реинтеграцията му и да му бъде осигурена
работа.
Ответникът – ГДИН – София, чрез юрисконсулт У. е изразил
становище за недопустимост и неоснователност на исковата молба. Посочил е, че
по повод оплаквания на ищеца от лошите битови условия в затвора и липсата на
медицинско обслужване АдмС – Плевен се е произнасял многократно с Решение по АД
№ 214/2017г., по АД №527/2019г. и по АД № 604/2020г., като съдът е уважил
частично исковете, относими за периода 07.07.2016г. до 14.02.2020г. Възразява,
че по същество с настоящата искова молба отново се навеждат същите твърдения,
без да са конкретизирани, поради което ИМ е недопустима, а за останалия период
е неоснователна. Твърдените неимуществени вреди от незаконосъобразните действия
на затворническата администрация са
настъпили преди началото на исковия период.
Към делото са приобщени влезлите в сила решения по
посочените административни дела в отговора на ответника, от които е видно, че
съдът вече се е произнасял по претенции на ищеца за обезщетение за
неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятните условия на изтърпяване на
наказанието – лоши битови условия, недостатъчна жилищна площ, липса на
медицинско обслужване, непредоставяне на диетична храна, отказ за предоставяне
на подходяща работа за приспадане на наказанието му в Затвора Белене за периода
07.07.2016г. -14.02.2020г. По същество с настоящата искова молба се навеждат
същите оплаквания, без да са достатъчно конкретизирани, по които вече е налице
произнасяне с влезли в сила съдебни решения и разрешения спор не подлежи на
преразглеждане, поради което с Определение № 1251/27.09.2021г. по настоящото
дело подадената искова молба е оставена без разглеждане за периода от
07.07.2016г. до 14.02.2020г. и определението е влязло в сила.
Съдът е приел за разглеждане като допустима исковата
молба на л.св. Н.Д.Х., изтърпяващ наказание в Затвора – Белене срещу ГДИН - София с правно основание чл.284
от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди за останалия период
от 15.02.2020г. до 21.05.2021г. – датата на завеждане на иска, в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ в Затвора Белене.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение за неоснователност на иска, поради липса на законовите предпоставки
за ангажиране отговорността на ГДИН за вреди и предлага да се отхвърли. Счита,
че от доказателствата по делото се установява, че са били спазени законовите
изисквания за минимална площ, които в процесния период вече стриктно се спазват
в затворите, не е било отказвано лечение на ищеца и регулярно са му били
извършвани медицински прегледи, бил е на диетично хранене, в каквато насока са
и показанията на разпитаните свидетели.
Като съобрази становищата на страните, относимите доказателства и приложимия закон, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 203 и следващите от АПК вр.
чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС.
Според
специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр.13 от
2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на лишените
от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат
на нарушения на чл.3.
В чл.3 ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е примерно, а не
изчерпателно.
Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното,
като доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от
съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.
Искът се разглежда по реда на глава единадесета от
АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284 ал.1 ЗИНЗС, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от
чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Исковата претенция за обезщетение за неимуществени
вреди срещу ГДИН – София, произтича от
незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на
ответника, изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието в Затвора Белене в исковия период – при лоши битови
условия, липса на медицинска грижа, не му е осигурена работа за намаляване
срока на наказанието и не е бил настанен при по-леки условия с цел
реинтеграция, предвид оставащия малък срок на наказанието, с което бил подложен
на унижение, дискомфорт, силни болки и страдания и влошаване на здравословното
състояние /физическо и психическо/, което представлява нарушение на забраната
за подлагане на осъдените на жестоко и нечовешко отношение по смисъла на чл. 3
ал.2 ЗИНЗС, в резултат на което ищецът претърпял твърдените неимуществени
вреди.
Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е
юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява
прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода, каквито са следствените арести и затворите и затворническите общежития
към тях, които са териториални звена на ГДИН.
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от предявяването й срещу надлежен ответник и на основание чл.
204 ал.4 от АПК за периода от 15.02.2020г.
до 21.05.2021г. е ДОПУСТИМА за разглеждане
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От представените справки и списъци на настанените лица
от Затвора Белене се установява, че за периода 15.02.2020г. – 21.05.2021г.
ищецът е пребивавал в 3-та затворническа група на Затвора – Белене в спално
помещение № 205 с жилищна площ от 24,37 кв. м., включваща и обособения
санитарен възел /тоалетна/ в помещението, като в помещението са настанявани до
5 лишени от свобода. Помещенията са ремонтирани, поставена е ПВЦ дограма, стените
са прясно боядисани, подът е с теракот, разполагат с големи прозорци, които се
отварят и чрез които се осигурява приток на свеж въздух и дневна светлина. Осигурено
е и изкуствено осветление. Помещението е оборудвано с маса, стол, шкафчета. Осигурен
е и отделен санитарен възел / баня и тоалетна/ с топла течаща вода за общо
ползване. Осигурено е парно отопление. В общата част на коридора е обособен
кухненски кът за приготвяне на храна от лишените от свобода. Предоставят се
перилни и почистващи препарати на лишените от свобода за поддържане на
хигиената в помещенията. Не са регистрирани оплаквания от ищеца относно
битовите условия. Оплакванията му са били от съжителстващите с него лица, но
той е отказал да се премести в друго помещение, тъй като е с влошено
здравословно състояние и в 205 помещение се чувства добре, за което подписал
декларация. Инцидентните неразбирателства са били туширани от ИСДВР,
оплакванията по отношение на л.св. Кирил Златков Николов не са се доказали, а
л.св. Валентин Александров Х. и Йордан Златев Казанджиев са били преместени, с
което затворническата администрация е предприела необходите действия за
разрешаване на конфликтите.
От медицинските справки, амбулаторни листове, ИЗ и
амбулаторен дневник е видно, че ищеца страда от следните заболявания –
бъбречно-каменна болест, вътрешни хемороиди с кървене и вторична анемия, смесено
личностово разстройство с елементи на диссоциалност, хиперплазия на простатата,
за които видно от приложените амбулаторни листове, епикризи, изследвания и
амбулаторен журнал на медицинския център при затвора, е бил многократно
преглеждан, консултиран, включително с външни медицински специалисти, лекуван е
в СБАЛЛС и в УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ - Плевен, назначавани са изследвания и е
осигурена предписаната медикаментозна терапия, която ищецът приема, както и е
осигурена препоръчаната за здравословното му състояние диета. Прилаганото
лечение е консервативно, тъй като ищецът не се е съгласил на оперативно лечение
за хемороидите, с което проблемът, включително и свързаната с това
желязодефицитна анемия е останал неразрешен. Страда от хроничен гастрит.
Бъбречно-каменната болест е диагностицирана през 2017г. Всички тези заболявания
са с давност от десетина години преди настоящия исков период и с цитираните по-горе
съдебни решения съдът многократно се е произнасял по този въпрос в горния
смисъл, но за други периоди. Към момента продължава консервативното лечение на основното
му заболяване и видно от приложените изследвания на кръвни показатели, хемоглобинът
е в норма и вторичната желязодефицитна анемия за исковия период е под контрол
като ищецът не се е решил на препоръчаното оперативно лечение за разрешаване на
здравословния му проблем. На 23.07.2020г. е прегледан от уролог и поставена
диагноза хиперплазия на простатата и изписана медикаментозна терапия, която
ищецът приема. За исковия период не е
актуална диагнозата смесено личностово разстройство с елементи на
диссоциалност, тъй като липсват регистрирани подобни оплаквания. Може да се
направи извод, че процесният исков период не се характеризира със съществена
промяна в здравословното състояние на ищеца. Диагностицираните заболявания са
били под контрол. Регистрирарани са множество посещения на медицинския център с
оплаквания от болки в корема, бъбреците, за което са изписвани обезболяващи
медикаменти. Не е регистрирано обостряне на заболяванията, налагащо
хоспитализация. Новата диагноза е хиперплазия на простатата, която е поставена
след консултация със специалист и също се лекува.
На ищеца е осигурено предписаното по медицински
показания диетично хранене – диета №1 – предназначена за страдащи от язвена
болест и хроничен гастрит, която е подходяща за здравословното му състояние.
Храната се приготвя чрез варене или печене, не се пържи. Месото се дава смляно,
варено, задушено или печено на парчета. Маслото се поставя след като ястието е
готово без да се запържва.
Разпитаните свидетели Д.О.Ю. и П.А.А. *** заедно с
ищеца през предходни периоди и за част от процесния период – от февруари, март 2021г. в една група, на
един етаж. Свидетелите потвърждават горните констатации, че през искови период
битовите условия в затвора са били добри, настанявани са били по 5 човека,
помещенията са били ремонтирани, съществена промяна в здравословното състояние
на ищеца не е настъпила, ищеца е получавал диетично хранене за заболяванията
си, за исковия период не му е предоставяна работа. Според показанията, ищецът
смятал, че това е целенасочено отношение на администрацията към него, заради
подаваните множество жалби, страдал, че по този начин го лишават от възможност
да намали срока на наказанието си и му създават пречки за условно предсрочно
освобождаване. Останалите показания на свидетелите за лоши битови условия и
пренаселеност, здравословни проблеми на ищеца, касаещи периоди преди 2019г. са
неотносими към исковия период и затова не следва да се вземат предвид.
Видно от изготвеното становище от затворническата
администрация до Окръжна прокуратура – Плевен от 04.06.2021г., Х. изтърпява
наказание лишаване от свобода в размер на 14 г. и 11 м. в Затвора Белене,
първоначално постановения усилено строг режим е заменен на строг от
01.06.2009г., на 06.04.2012г. режимът му е заменен на общ. Началото на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е 20.01.2008г. и на 30.12.2017г.
е придобил формално право за условно предсрочно освобождаване. През периода на
изтърпяване на наказанието в периодите на относителна стабилност в психическото
и здравословното състояние на ищеца е била осигурявана възможност да работи
като бакар в столовата на групата – общо 885 дни, чрез което е намален срока на
наказанието с 1г. 2м. 23д. С Протокол от 26.02.2020г. по ЧНД № 88/2020г. на
ОС-Плевен е била оставена без уважение молбата на Х. за предсрочно условно
освобождаване. Становището на затворническата администрация в тази връзка е било
отрицателно. Въпреки постигнатия известен напредък в изпълнение целите на
присъдата и многобройните награди за положен труд, според администрацията, все
още са налице значителни дефицити в социализацията, личностовата промяна и
мотивация, наблюдава се обвинителна нагласа към околните и е налице риск от
рецидив. През исковия период е работил за кратко през м. май 2020г. като
помощник бакар в столовата. Причина да не му се предлага работа в този период
са здравословните му оплаквания, както и липсата на представено становище от
лекуващия лекар за вида подходяща работа според здравословното му състояние. В
хода на настоящото съдебно производство е представено становище от Медицински
център при Затвора Белене от 25.06.2021г., че ищецът желае да работи и се
препоръчва да му се предостави лека физическа работа съобразно здравословното
състояние. Според показанията на свидетелите, два месеца преди да бъде
освободен от затвора през септември поради изтърпяване на наказанието, е
работил като метач на карето всеки делничен ден, което не се е отразило
съществено за намаляване срока на
наказанието. Не е бил предложен нито за условно предсрочно
освобождаване, нито за трудово-поправително общежитие, което считат, че е било
преднамерено, заради подаваните от него жалби и заради това несправедливо
отношение е страдал.
Изложеното дава
основание на съда да приеме, че предявеният иск е изцяло неоснователен и
недоказан.
Съгласно чл. 128
от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия
за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода.
В помещенията, в
които е пребивавал през исковия период е била осигурена изискуемата минимална жилищна
площ от 4 кв.м. на един лишен от свобода, тъй като са били настанявани не
повече от 5 лишени от свобода в помещение 205, в което е пребивавал ищеца, с обща
площ 24,37 кв.м., включващо и обособения в него санитарен възел. Битовите и
хигиенни условия в Затвора – Белене са били добри и отговарят на законовите
изисквания. Не се констатира обостряне на заболяванията на ищеца през процесния
период, осигурено е необходимото медицинско обслужване. Не се регистрират
оплаквания, свързани с влошаване на психичното му здраве. Предоставена е
подходяща диета за заболяванията му.
Не се доказва и твърдяното необосновано преднамерено и
несправедливо отношение на затворническата администрация спрямо ищеца във
връзка с възможността за намаляване размера на наказанието чрез работа, условно
предсрочно освобождаване и по-леки условия за изтърпяване на наказанието преди
освобождаването. Видно е, че по време на изтърпяване на наказанието е била
осигурена възможност да работи 885 дни, чрез което е намалил размера на
наказанието си с 1г.2м.23д. Предоставянето на възможност да полага труд е
съобразено със здравословното му състояние. През процесния период ищецът отново
е имал здравословни оплаквания, за което е било необходимо да представи
медицинско становище относно характера на трудовата дейност, която това му
състояние позволява да извършва. След представянето на медицинска бележка е
включен в трудова дейност. Не може да се приеме, че е налице преднамерено и
несправедливо отношение от страна на администрацията. Причините да не бъде
предложен за условно предсрочно освобождаване и за ТПО, въпреки множеството
награди и променения режим на наказанието към по-лек, са значителните дефицити
в нагласата, които са аргументирани и обосновани с поведението на ищеца в
представеното до прокуратурата становище. Освен това ищецът се е възползвал от
възможността сам да подаде молба до съда, която не е била уважена, с което се
доказва неоснователността на претенцията му, респективно, че не е била
настъпила онази промяна в социалното му поведение и нагласи с оглед риска от
рецидив, която да обоснове условното му предсрочно освобождаване и настаняване
в ТПО при по-леки условия и с цел по-плавна ресоциализация след освобождаването
му.
В този смисъл
съдът счита за недоказани твърденията, че ищецът умишлено е бил поставен в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието и подложен на унизително
отношение от затворническата администрация, уронващо човешкото му достойнство,
което му е причинило дискомфорт, силни физически болки и страдания и влошаване
на здравословното му състояние/ физическо и психическо/.
В случая не са налице твърдяните незаконосъобразни
действия и бездействия на затворническата администрация - поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“,
изразяващи се в лоши битови и хигиенни условия и неосигурено медицинско
обслужване в Затвора Белене. Не се установява обостряне на заболяванията през
процесния период, в този смисъл не е налице влошаване на физическото и
психическото му здраве.
Затова съдът
счита, че за процесния исков период не е налице жестоко, нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието и настъпили в резултат от
тях неимуществени вреди.
При изложената фактическа обстановка съдът
намира, че не са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника – незаконно действие или
бездействие на затворническата администрация по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС,
претърпени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между тях.
Поради това предявеният иск с правно основание чл. 284
ал.1 от ЗИНЗС се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на л.св. Н.Д.Х., изтърпяващ наказание в
Затвора – Белене, срещу ГДИН - София с
правно основание чл.284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 10
000 лв. за претърпени неимуществени вреди за
периода от 15.02.2020г. до 21.05.2021г. – датата на завеждане на иска, в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Белене.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен
състав на Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура - Плевен.
С Ъ Д И Я : /П/