Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
гр.
Хасково, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на втори февруари, през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
ДИМИТРОВА
АНТОАНЕТА МУТРУШЕВА
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Николай Трендафилов от
ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 1166 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда
на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, против Решение №134 от 28.09.2021
г., постановено по АНД №845 по описа на Районен съд – Хасково за 2021 г.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд било постановено при неправилно прилагане на закона,
което довело до неговото нарушаване. Коментират се мотивите на районния съд за
отмяна на наказателното постановление и се твърди, че същите били напълно
погрешни. От изложеното в решението на Районен съд – Хасково ставало ясно, че
са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по
чл.140 ал.1 от ЗДвП. В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено
нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по
пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани, съдът счел, че е необходимо да са налице и
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят бил
наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация, който извод бил напълно погрешен, съгласно мотивите на цитираните
в касационната жалба съдебни решения на различни съдилища. Моли се за отмяна на
решението на районния съд и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено
изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
В допълнително подадена чрез
процесуален представител писмена молба се сочи, че се поддържа касационната
жалба. Моли се да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно обжалваното
решение. Претендира се, на основание чл.68д ал.4, ал.5 и ал.1 от ЗАНН, във вр.
с чл.37 от Закон за правната помощ и чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение в размер на 150
лв.
Ответникът не ангажира становище по
делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита жалбата за частично основателна. Районен съд – Хасково не
изпълнил процесуалните си задължения за установяване на обективната истина, с
което допуснал процесуално нарушение. Вън от предмета на доказване останало
обстоятелството уведомен ли бил въобще собственикът на МПС за прекратяване на
регистрацията и съответно той от своя страна уведомил ли е ползвателя. В тази
връзка се предлага съдебното решение да се отмени и делото да се върне на
Районен съд – Хасково за ново разглеждане.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С проверяваното решение състав на
Районен съд - Хасково е отменил Наказателно постановление №20-1253-002345 от
30.12.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна
полиция“ Хасково, с което на Г.Н.Г., за нарушение на чл.140 ал.1 от Закон за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца.
За да постанови този резултат, съдът
е приел, че жалбоподателят Г. не е знаел, че управляваното от него МПС, което е
чужда собственост, е със служебно прекратена регистрация. Той не бил уведомяван
за прекратяването на регистрацията по чл.143 ал.10 от ЗДвП, защото не бил
собственик и нямало доказателства да е знаел от собственичката Ш.. Като не е
знаел съставомерен елемент от обективната действителност, нямало как да
предвиди, т.е. да формира интелектуален компонент на вината – а от там да
формира и целево отношение към резултата. Поради това липсвала вина и
субективна страна на административното нарушение. Съдът е посочил, че без вина
няма отговорност. Приел, че наказателното постановление следва да се отмени.
Касационният състав на
Административен съд - Хасково не споделя изводите на районния съд за отмяна на
НП и намира, че постановеното съдебно решение следва да бъде отменено, като
постановено при неправилно приложение на материалния закон. Съображенията на
настоящата инстанция за това са следните:
В случая Г.Н.Г. е санкциониран за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, с предвидената за това нарушение санкция в
чл.175 ал.3 предл. първо от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП,
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата
на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП
предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
В съответствие с цитираните
разпоредби всички обстоятелства, с оглед на които е ангажирана административнонаказателната
отговорност на наказаното лице, са безспорно установени в съдебното
производство. От приобщените към делото доказателства се установява по
безспорен начин, че на посочените в НП дата и място, Г.Н.Г. е управлявал лек
автомобил „Опел Корса“ с рег. №Х....ВТ, собственост на Ф.Г.Ш., поради което е
имал качеството „водач“ на МПС, като е безспорно, че този лек автомобил е бил
управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС, считано
от 08.05.2019г., е било със служебно прекратена регистрация. Прекратяването на
регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата
на чл.143 ал.10 от ЗДвП - служебно.
Установените по делото
факти и анализът на цитираните законови разпоредби, отнесени към настоящия случай,
обосновава извод, че Г.Н.Г. е осъществил виновно вмененото му нарушение. Същият
в качеството си на водач на процесното МПС, е адресат на разпоредбите на ЗДвП и
Кодекса за застраховането и в частност на правилата, въведени с нормата на
чл.481 ал.3 от КЗ, която забранява движение на моторно превозно средство по
пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДвП, без
водачът да е застрахован по реда на този кодекс, както и с чл.100 ал.3 от ЗДвП,
според който водачът на моторно превозно средство, което не е било спряно от
движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното
превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да носи контролен талон към
знака. В конкретния случай, санкционираното лице в качеството си на водач на
МПС, е длъжен да познава законовите последици от неизпълнение на това
задължение. Най-малкото, което е могъл да направи, е да провери стикера,
удостоверяващ наличието на валиден договор за „ГО“. Като не е сторил това, е
проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Съгласно правната теория,
вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също
има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още
„несъзнавана непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди. По силата на чл.7 ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2
на същата норма предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП,
поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДвП, лицето следва да носи административно наказателната
отговорност по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Г.Н.Г. като водач на МПС е бил длъжен
да знае предвидените в ЗДвП последици при липса на сключен договор за „ГО“.
Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по
пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени
пречки да извърши това, в т.ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по
надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и т. н. В случая е имало
достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат лицето да прояви
активност и да установи дали управляваният от него автомобил е редовно
регистриран.
Ирелевантно за
отговорността на водача е и обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили
или не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена
регистрация, тъй като уведомяването не е елемент от фактическия състав по
прекратяване на регистрацията на МПС. На водача на автомобила е вменено
задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по
надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били
свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на
чл.14 ал.2, вр. ал.1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите
деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите
обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, както се каза
и по-горе, незнанието на факта, че управляваният от лицето автомобил е със
служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост
под формата на небрежност.
Касационният състав
приема, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната норма на чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП. Наложените санкции са
определени в минимален размер. Не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
С оглед на това
оспореното от санкционираното лице наказателно постановление е законосъобразно
и същото неправилно е отменено от районния съд.
Предвид горното, при
постановяване на обжалваното съдебно решение, районният съд е допуснал
нарушение на материалния закон, касационното основание по смисъла на чл.348
ал.1 т.1 във вр. с ал.2 от НПК - не е приложен правилно материалния закон,
което е основание за неговата отмяна, респективно за потвърждаване на
отмененото с него наказателно постановление.
По изложените съображения
постановеното от районния съд съдебно решение следва да бъде отменено и вместо
това да бъде постановено друго, с което наказателното постановление да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и предвид
направеното искане в подадената чрез процесуален представител писмена молба, на
касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съдът намира, че същото следва да бъде определено в размер на
80.00 лева, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №134 от 28.09.2021 г.,
постановено по АНД №845 по описа на Районен съд - Хасково за 2021 г., вместо
което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№20-1253-002345 от 30.12.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР –
Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на Г.Н.Г., за нарушение на
чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата, на основание чл.175 ал.3 пр.1
от Закон за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
ОСЪЖДА
Г.Н.Г. ЕГН **********,***
24, да заплати на ОДМВР – Хасково сумата от 80.00 (осемдесет) лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.