Р Е Ш E Н И Е
№ 95
гр. Перник, 10.04.2019 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на втори април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Силвия Димитрова
при
съдебния секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова
административно дело № 674 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка
с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на В.С.М. с ЕГН **********
***, чрез адвокат Р.М. ***, с адрес: ***, срещу Национална агенция за
приходите, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, за присъждане на
имуществени вреди в размер на 874 лева, представляващи претърпени вреди за
платено адвокатско възнаграждение в производство по оспорване на отмененото
като незаконосъобразно по съдебен ред Наказателно постановление № F295647 от 22.05.2017 г., издадено от директора на ТД
на НАП С., офис П., ведно със законната лихва върху претенцията, считано от
датата на подаване на исковата молба – 14.12.2018 година, до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски.
Процесуалният представител на ищеца твърди, че на
30.03.2017 г. на доверителят му е съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № ***,
въз основа на който директорът на ТД на НАП С., офис П. е издал Наказателно
постановление (НП) № *** от 22.05.2017 година. Така издаденото НП е обжалвано
по съдебен ред пред Районен съд П., който с Решение № *** от 18.10.2017 година,
постановено по АНД № *** по описа за
2017 година го е отменил изцяло. Това решение е било обжалвано пред
Административен съд – Перник, който на свой ред, с Решение № 4, постановено по
КАНД № *** по описа за 2017 година е оставил първоинстанционното решение в
сила. Същият сочи, че ищецът е претърпял имуществена вреда в размер на 874
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, което е договорено на
03.07.2017 година, но е платено на 29.01.2018 година и представя доказателства
за този факт с подадената искова молба пред Административен съд – Перник. По
тези съображения искът на ищеца е да бъде осъден ответника да му заплати сумата
от 874 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба /14.12.2018 година/ до окончателното й
изплащане.
В проведеното съдебно заседание на 02.04.2019 година,
ищецът - редовно призован, не се явява и
не изпраща представител.
В проведеното съдебно заседание на 02.04.2019 година
ответникът - Национална агенция за приходите, редовно призован, не изпраща
представител.
С писмени бележки с вх. № *** от 27.03.2019 г.
процесуалният представител на ответната
страна главен юрисконсулт М. К., моли съда да отхвърли предявения иск както по
основание, така и по размер. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокуратурата на Република България,
представлявана от Окръжна прокуратура П. чрез прокурор Н. Ц., изразява становище, че ищцовата претенция е доказана
по основание и размер, поради което следва да бъде уважена.
Административен
съд – П., след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на
страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства,
съдържащи се в АНД № *** по описа на Районен съд П. за 2017 година се
установява, че с Наказателно постановление № *** от 22.05.2017 г., директорът
на ТД на НАП С., офис П. е наложил на В.С.М. /настоящ ищец/ административно
наказание глоба в размер на 2960 лева на основание чл.80а, ал.1 от Закона за
данъците върху доходите на физическите лица.
Наказателното постановление е било обжалвано пред
Районен съд Перник, който с Решение № 514 от 18.10.2017 година, постановено по
АНД № *** по описа за 2017 година на Районен съд П. го е отменил изцяло, като
незаконосъобразно.
В производството пред Районен съд П. и пред
касационната инстанция настоящият ищец е бил представляван от адвокат Р.М. ***/2018
г. тя е представила пълномощно за процесуално представителство пред Районен съд
П.. В него няма конкретно договорено и посочено адвокатско възнаграждение, нито
начин и срок за плащане на същото.
С подаване на исковата молба пред Административен съд
– Перник на 14.12.2018 година, процесуалният представител на ищеца адвокат Р.М.
*** представя Договор за правна защита и съдействие от 03.07.2017 година /л.9/.
От последния е видно, че страните - клиент: В.С.М. /настоящ ищец/, и адвокат:
адв. Р.Б.М. /настоящ процесуален представител на ищеца/, са договорили
адвокатско възнаграждение в размер на по 437 лева за всяка съдебна инстанция,
като същото е дължимо след окончателното решаване на спора, но не по–късно от
два месеца, считано от датата на връчване на окончателното съдебно решение по
спора. Към представения с исковата молба договор е приложен Протокол /разписка/
за платено адвокатско възнаграждение /л.16/, от който е видно, че клиентът е
заплатил на адвоката сумата 874 лева, съвпадаща по размер с настоящата искова
претенция.
При така установената фактическа обстановка настоящия
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
По същество е основателен по следните съображения:
В хода на производство по оспорване на наказателно
постановление по реда на ЗАНН е недопустимо търсенето и присъждането на
разноски, както от страна на жалбоподателя, така и от въззиваемата страна.
Такива разноски могат да бъдат търсени по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ като
настъпили имуществени вреди в резултат на отменен по съответния ред
административен акт. След като лицето не може да търси разноските си по
обжалване на НП в производството по ЗАНН, то няма интерес и задължение в хода
на това производство да представя доказателства за техния размер и съответен
начин на изплащане. Липсват пречки тези доказателства да бъдат представени в
хода на исковото производство - в случая: воденото пред Административен съд – П..
Представеният договор за правна защита и съдействие от 03.07.2017 г. и
Протокол/разписка към Договор за правна защита и съдействие от 03.07.2018 г.
установяват, че между В. М. и адв. Р. М. е договорено възнаграждение в размер
на 437 лева за всяка съдебна инстанция, както и че е налице изплащане на сума в
размер на 874 лева за две съдебни инстанции, пред които се е провело
производство по оспорване на НП с № *** от 22.05.2017 г. В протокола е ясно и
изрично описано, че същият има характер на разписка за изплатените и съответно
получени от адвоката суми в размер на 874 лева. В хода на съдебното дирене пред
първоинстанцонния съд не е оспорено съдържанието на двата документа, послужили
на М. като основание за търсене на обезвреда по реда на ЗОДОВ и няма основание
съда да ги изключи от подлежащия на преценка доказателствен материал. При това
положение следва да се приеме, че са налице доказателства за направения разход
за процесуално представителство и правна помощ пред две съдебни инстанции във
връзка с оспорване на наказателното постановление по съдебен ред. Съобразно
представения договор за правна защита и съдействие и протокол/разписка, този
разход на М. е конкретно определен по време на извършване и по размер, като
липсва спор, че същият е в пряка и непосредствена връзка с воденото
производство по оспорване на НП, чийто адресат е М..
Въз основа на изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че главният иск на М. е доказан не само по
основание, но и по размер. Същият е за обезщетение, съответстващо на критериите
на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за „справедлив и обоснован размер“ и
репарира действително причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за платено адвокатско възнаграждение в съдебно производство,
в което е отменен като незаконосъобразен издаден срещу него административен
акт.
С оглед на горния извод следва, че е основателна и
акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законната лихва за забава,
считано от предявяване на исковата молба пред съда – 14.12.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Същевременно обаче ищецът е направил разноски и в хода
на настоящото производство, претендира присъждането им и представя списък по
чл.80 от ГПК. Искането е направено своевременно. Разгледано по същество е
основателно, тъй като искът му е уважен изцяло, поради което и на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати внесената
държавна такса, която видно от вносната бележка от 10.12.2018 г. е в размер на
10,00 лв. /десет лева/, както и възнаграждението за един адвокат, което според
договора за правна защита и съдействие от 03.12.2018 г. е 300,00 лв. /триста
лева/.
Така мотивиран и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, да заплати на В.С.М.
с ЕГН ********** и адрес: ***, обезщетение в размер на 874,00 лв. /осемстотин
седемдесет и четири лева/, представляващи претърпени имуществени вреди –
платено адвокатско възнаграждение, в производство по оспорване на отмененото
като незаконосъобразно по съдебен ред Наказателно постановление №*** от
22.05.2017 г., издадено от директора на ТД на НАП С., офис П., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 14.12.2018 година, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, със седалище и адрес
на управление гр. С.***, да заплати на В.С.М. с ЕГН ********** и адрес: ***,
сумата от 310,00 лв. (триста и десет лева), представляваща направени по делото
разноски, от които: 10,00 лв. (десет лева) - внесена държавна такса, и 300,00
лв. (триста лева) - платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез Административен съд Перник
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/