Решение по дело №43/2020 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 52
Дата: 13 март 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20205210200043
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

  

13.03.2020г., гр. Велинград

В ИМЕТО НА НАРОДА

       РАЙОНЕН СЪД - ВЕЛИНГРАД,   в открито заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди и двадесета година в състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА

       при секретаря Павлина Матушева

като разгледа докладваното от съдия Пенчева наказателно административен характер дело № 43 по описа за 2020 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

       Образувано е по жалба на „Росгруп 1“ ЕООД, ЕИК: *********, чрез адв. В.П.- АК Пазарджик, против Наказателно постановление  № 442138-F471848 от 12.06.2019 г.  на Началник отдел „Оперативни дейности”- Пловдив  в ЦУ на НАП, с което за  нарушение на чл. 25,ал.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ за регистриране и отчитане на продажби  в търговските обекти чрез фискални устройства , във вр. с чл. 118,ал.4,т.2 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.,  на осн. чл. 185, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДДС.

       Релевират се доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваният акт и за явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска неговата отмяна. Според жалбоподателя,  налице се предпоставките за квалифициране на нарушението  като маловажен случай, предвид че  не води до неотразяване на приходи.; управителят на фирмата не е констатирал разминаването в астрономическите часове и веднага след проверката ФУ е било бракувано; причината за формалното нарушение не е действие или бездействие на управителя, а е резултат на внезапно възникнал технически проблем, поради който ФУ е бракувано.  Претендира разноски.

   Административнонаказващия орган, чрез юрисконсулт Костова, изразява становище за неоснователност жалбата. Счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено – датата и часа на ФУ нямат пряка и непосредствена връзка с фискалната памет, те могат да бъдат променяни от самото лице без  намеса на техническо лице; бракуването на ФУ е станало по инициатива на задълженото лице; правилно е преценено,че случая не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

      Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН / препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 03.07.2019 г., а жалбата е подадена на 09.07.2019 г./, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

      Съобразно приобщените в производството писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

      При извършена проверка на 10.02.2019 г., относно спазване на данъчното и осигурителното законодателство, в 14,00 часа на  обект  – ски гардероб , стопанисван от „Росгруп 1 „ЕООД, служители на ТД НАП Пловдив-  Р.Т.Н.    – инспектор по приходите към ЦУ на НАП  и Г.Н.С.      инспектор по приходите към ЦУ на НАП,     констатирали,че в обекта има ФУ  модел Датекс DP-05KL с ИН на ФУ DT 575214  и ИН на ФП 02575214; представени са свид. за регистрация на ФУ;паспорт на ФУ.За посочените констатации е съставен Протокол за извършена проверка,който е приложен към административно-наказателната преписка,като в него освен това е посочено,че часът на започване на проверката е 14:00 часа,а часът на ФУ е 21.00 часа т.е има  разлика 7 астрономически часа.Към Протокола за проверка е приложен Пълен отчет на фискална памет и  фискален бон,от който е видно че са  отпечатани на 10.02.2019 година в 21:04 часа ,съотв. 21.01  часа.

         На 13.02.2019г. Р.Т.Н.    – инспектор по приходите към ЦУ на НАП, в присъствие на свидетеля  Г.Н.С.      инспектор по приходите към ЦУ на НАП ,  е съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/  срещу„РОСГРУП 1”ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Велинград,ул.”Кисловодск”№ 50, за това,че дружеството в качеството си на лице  по чл. 3 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти чрез фискални устройства не е спазило изискванията на чл. 25,ал.7 от Наредбата, като е допуснало отклонение от показанията на часовника на ФУ в съответствие с астрономическото време, по голямо от 2 часа. В АУАН е посочено, че нарушението е констатирано при извършена проверка на  10.02.2019 година в 14:00 часа в обект  ски гардероб, находящ  се в с.Юндола,общ.Велинград, стопанисван от „РОСГРУП 1”ЕООД; конкретизирано е ФУ, като при извеждане на отчет”х” за 10.02.2019 година действителния час е 14.00 часа,а е отпечатан посочения отчет с час 21:00 часа, т.е часовникът на ФУ е със 7 часа напред и че е нарушена разпоредбата на чл. 25,ал.7  от Наредба Н-18 на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез ФУ във вр. с чл. 118,ал.4,т.2 от ЗДДС. АУАН е подписан от актосъставителя, свид. по акта и за нарушител -  управителя на ЕООД,като същият  не е вписал възражение.  В АУАН е отразено, че нарушението било извършено за първи път. 

        На 12.06.2019  година Началник на  отдел „Оперативни дейности”- Пловдив  в ЦУ НА НАП е издал обжалваното наказателно постановление №442138-F471848 от 12.06.2019 година  ,в което сочи че след като се е запознал с описания АУАН  е установил,че „РОСГРУП 1”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул.”Кисловодск” № 50, е нарушило  чл. 25, ал.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ за регистриране и отчитане на продажби  в търговските обекти чрез фискални устройства , във вр. с чл. 118,ал.4,т.2 от ЗДДС,поради което на основание чл. 185,ал.2 във вр. с чл. 185,ал.1 от ЗДДС  е наложил имуществена санкция в размер на 500 лева, като е отбелязано изрично,че  нарушението не е довело до неотразяване на приходи и е за първи път,както и че  не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.  Нарушението е описано в наказателното постановление по идентичен начин с описанието му в АУАН.

         Посочените в АУАН и в обжалваното постановление фактически обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителката Н., дадени в  съдебно заседание, които съдът кредитира като обективни и безпристрастни, дадени от позицията на незаинтересовано от изхода на спора лице. Същата установи, че на 10.02.2019   година  е извършена  проверка  в ски гардероб, обект на задълженото лице, като при контролна покупка е констатирано, че фискалното устройство в обекта показва 21 часа, въпреки че проверката е извършена в 14 часа,  т.е. че е със 7 часа разлика напред. Други нарушения не са установени. На проверката е присъствал управителят на фирмата. 

 

        От отпечатания дневен финансов отчет и съставения опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, не било констатирано неотразяване на приходи.   

      При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

      Актът за установяване на нарушение № F 471848 от 13.02.2019 г. и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентен орган, съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 и т. 3, във вр. със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП /т. 2.1 и т.1.1/, във вр.  чл. 193, ал. 1 и ал. 2 ЗДД, при спазване на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. При издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Същите съдържат необходимите реквизити за установяване на деянието и дееца. Посочени са време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Дадена е правилната правна квалификация на деянието.Посочени са имената и длъжността на актосъставителя и органа, издал обжалвания акт. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Същите са надлежно връчени.

       Съдът счита, че  жалбата е  неоснователна, поради което  следва   да       бъде оставена без уважение, като се потвърди наказателно постановление № 442138-F471848 от 12.06.2019 година  на Началник отдел „Оперативни дейности”- Пловдив  в ЦУ НА НАП, с което на „РОСГРУП 1” ЕООД,    е               наложена имуществена санкция  в размер на 500  лева / петстотин  лева /, на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 25, ал.7  от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,  във вр. с чл. 118, ал.4, т.2 от ЗДДС.  Установи се по един безспорен начин, че   жалбоподателят  е нарушил нормативен акт по прилагане на чл. 118 от ЗДДС и конкретно чл. 25,ал.7 от  НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. /сега ал. 8/ ,като не е осигурил поддържането на показанията на часовника календар  на ФУ в обект ски-гардероб, находящ се в с.Юндола, общ.Велинград, в съответствие с астрономическото време и е допуснал отклонение по-голямо от 2 часа: часовника календар на ФУ показва 21:00 часа, а календарното време е 14:00 часа. Този извод следва от събраните по делото писмени доказателства и свидетелските показания. Актосъставителката  Н.   е категорична, че  при извършената  проверка на 10.02.2019 година в посочения обект, е установено  посоченото несъответствие. Показанията й са последователни, и не се оспорват от жалбоподателя, като освен това те установяват обстоятелства, които е възприела по време на изпълнение на служебните си задължения. Следователно е доказано по един несъмнен и безспорен начин,че дружеството - жалбоподател,като лице по чл. 3 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.), е допуснало нарушение на  чл. 25, ал.7 от тази наредба, издадена на основание чл. 118, ал.4, т.2 от ЗДДС, и основателно  е санкциониран на основание чл. 185,ал.2 от ЗДДС. Касае се за нарушение на нормативен акт,издаден по прилагане на чл. 118 от ЗДДС,поради което административнонаказващият орган правилно е квалифицирал деянието,като нарушение по посочената административно-наказателна разпоредба на ЗДДС. Нещо повече,тъй като  извършеното нарушение не води до неотразяване на приходи,правилно е наложена имуществена санкция  в размер,предвиден в ал.1 на чл. 185 от ЗДДС,така както е предвидено в изр. второ на ал.2 на чл. 185 от ЗДДС и изрично е отразено в наказателното постановление. Наложената имуществена санкция е в минималния размер,предвиден от законодателя т.е административно-наказващият орган се е съобразил с тежестта на нарушението.

    Съдът счита за неоснователни възраженията  на жалбоподателя, че наказателното постановление е  неправилно и незаконосъобразно.  Правилно административнонаказващия орган е приел,че  жалбоподателят е осъществил състава на  административно нарушение на чл. 185, ал.2 от ЗДДС, тъй като в качеството си на задължено лице не изпълнил задължението си,регламентирано в  чл. 25,ал.7 от  НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин(Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.), а именно да осигури поддържането на показанията на часовника календар  на ФУ, находящо се в обекта – посочен по-горе,в съответствие с астрономическото време и е допуснал отклонение по-голямо от 2 часа . Относно обстоятелството дали фактически е осъществено деянието,за което е санкционирано ЕООД, съдът е изложил съображенията си по-горе. Обстоятелството, че след проверката се е наложило да се извърши ремонт на ФУ и че впоследствие същото е бракувано,не води до противоположния извод.

        Неоснователни са възраженията на защитата на жалбопадателя, че     процесното нарушение е маловажен случай. Обстоятелството,че  извършеното нарушение не води до неотразяване на приходи не води до притовоположния извод,тъй като това нарушение е формално . Фактът, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи е намерил своето основание посредством приложението на санкционната норма на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във вр. с ал. 1 на с. чл. 185 от ЗДДС. Законодателят е отчел характера и спецификата на тези  нарушения, които не водят до неотразяване на приходи, с включването на разпоредбата на изречение второ на чл. 185, ал. 2 на ЗДДС, с което е определил и степента на обществена опасност на нарушение от такъв вид, като е предвидил занижени размери на санкциите. За да е маловажен един случай същият следва да се отграничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквото процесното нарушение не е. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства същото не представлява такова с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за административна санкция при реализирането им. В процесния случай следва да се има предвид ,че се касае за несъответствие  седем часа т.е отклонение над нормативно допустимите два часа с още 5 часа.

        Предвид гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград, счита че  обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

        По отношение на разноските, съдът счита следното:

        Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН /ред. ДВ бр. 94 от 2019г., в сила от 03.12.2019г./  в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.

             С оглед изхода на спора приключил с потвърждаване на наказателното постановление, на ответната страна –Национална агенция за приходите, се дължат разноски за процесуално представителство под формата на юрисконсултско възнаграждение. Искане за запращането им е заявено своевременно от процесуалния представител-в хода на съдебните прения. Приложено е и пълномощно  за представителя юрисконсулт Боряна Костова.

             В случаите на процесуално представителство от юрисконсулт е налице  спецификата на отношенията между представляван и представител, при които  юридическото лице не заплаща на същия отделно възнаграждение по договор за поръчка за конкретното дело. Въпреки това законодателят е предвидил присъждане на възнаграждение за осъществявано процесуално представителство от лице, възнаграждение на което се заплаща само по трудов договор с цел юридическото лице, което е било защитавано в производството по делото от юрисконсулт да бъде съответно възмездено за необходимостта от осъществяване на защита чрез процесуално представителство по неоснователното оспорване на издадения от него акт. С оглед на това следва да се приеме,че за да се приложи разпоредбата на чл.63, ал. 5 ЗАНН не е необходимо да бъдат представени доказателства,че юрисконсултското възнаграждение е вече заплатено,тъй като претендиращата го страна заплаща на процесуалния си представител възнаграждение по трудов договор,а не по договор за поръчка. Дължимото юрисконсултско възнаграждение, което съдът присъжда,  е определено от закона- чл. 37, ал. 1 ЗПП, във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът присъжда възнаграждение в размер,определен в нормативен акт и без същото да е било предварително платено от претендиращата страна на процесуалния й представител,т.е. размерът на това възнаграждение не се договаря. И доколкото страната не може да промени размера на възнаграждението, същият е точно фиксиран,т.е. възнаграждението може да бъде присъдено само в точно определен размер,който и съдът не може да промени, посочването на този размер в списъка по чл.80 ГПК не е необходимо.
       В случая, в съдебно заседание, е заявено изрично,че се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80, 00 лв., като страната е била представлявана от юрисконсулт.   При така  формулираното искане претенцията на страната се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.

           По делото е проведено едно съдебно заседание, поради което съдът счита, че претендираният размер на разноски за процесуално представителство от юрисконсулт, е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и с броя и вида на извършените съдопроизводствени действия, поради което в полза на НАП следва да се присъдят разноски за   в размер на 80,00 лв. /осемдесет лв./. 

 

 

       По тези съображения, съдът

РЕШИ:

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 442138-F471848 от 12.06.2019 година  на Началник отдел „Оперативни дейности”- Пловдив  в ЦУ НА НАП, с което на „РОСГРУП 1”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул. ”Кисловодск” № 50, е наложена   и м у щ е с т в е н а    с а н к ц и я   в размер на 500  лева / петстотин  лева  /, на основание чл. 185, ал.2  от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.25, ал.7 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.), във вр. с чл. 118, ал.4, т.2 от ЗДДС.

       ОСЪЖДА „РОСГРУП 1”ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Велинград,ул.”Кисловодск”№ 50, да заплати на Национална агенция за приходите сторените в производството по а.н. дело № 43/2020г. по описа на Районен съд Велинград разноски в размер на 80,00 лв. /осемдесет лв./ за процесуално представителство от юрисконсулт.

       Решението  подлежи на обжалване пред Административен съд Пазарджик в четиринадесетдневен  срок от съобщението, че решението е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ

Иванка Пенчева