Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр.В.Търново, 21.05.2015 г.
Великотърновският районен съд, девети състав, в публичното
заседание на осемнадесети май , през две хиляди и петнадесета година ,
В състав: районен съдия- Й. Воденичаров,
При секретаря В.Ц., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 875
по описа за 2015 г. , за да се
произнесе взе предвид:
Фактите /обстоятелствата/, от които произтича претендираното от името на малолетното дете Х. Х.в Я. лично субективно право на увеличение на съдебно санкционирана месечна издръжка/ от 100 лева на 180 лева месечно/ - предмет на предявения иск , черпещо основание в нормите на чл. 59, ал.9, вр. с чл.150, вр. с чл.143, ал.2 от СК, са следните: 1/ ответникът Х.С.Я. притежава качеството родител на детето ; 2/ вменено му задължение да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева за него, считано от 01.09..2012 г. по силата на съдебно решение по гр.д.№ 2734/2012 г. на ВТРС, утвърждаващо споразумение по чл.51 от СК ; 3/ оттогава досега са настъпили съществени изменения в обстоятелствата, при които е определена издръжката, породили и обуславящи по-големи нужди на детето , за чието пълноценно задоволяване плащаната от ответника парична сума за тази цел не достига- от началото на учебната 2014/2015 г. вече е ученик в първи клас и са възникнали нови разходи, свързани с такси за учебно тренировъчни занимания по баскетбол и за задоволяване на други нужди от културен характер, а работната заплата на майката е под минимално установения за страната размер, при което възможностите й да осигурява издръжка за детето са по-ниски; 4/ възможностите на ответника са по-добри в сравнение с тези по време на утвърждаване на споразумението .
В писмения си отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът отрича възникването/съществуването/ на претендираното право на увеличение на издръжката, с възражения, основани на факта, че доходите му от трудови възнаграждения възлизат на около 509,74 лева- 521,65 лева месечно и не позволяват да заплаща поискания увеличен размер на издръжка, тъй-като от тях заделя средства за : 1/ изплащане на дължимата по споразумението издръжка ; 2/ поемане на транспортни разходи при отиване на работа ; 3/ заплащане на наемна цена за обитаваното от него жилище в размер на 130 лева и отделно за консумативните разходи; 4/ погашения по реда на започнато срещу него изпълнително производство на задължения към „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в остатъчен размер на 355,13 лева във връзка с предоставен във формата на кредит паричен заем за задоволяване на нуждите на семейството , по време на брака му с майката на детето/ която тогава е била трайно безработна/.
В с.з. пълномощникът на детето – адвокат Й. Георгиев М. от ВТАК поддържа предявения иск. Претендира присъждане на разноските направени по производството.
Пълномощникът на ответника- адвокат Б Х З от ВТАК моли да бъде отхвърлен предявения иск неоснователен и недоказан, с присъждане на направените по производството разноски.
Съдът , след
като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за
установено:
Ответникът е родител на малолетното дете Х. Х.в Я., р. на 21.02.2007 г. поставено в процесуалното положение на ищец по делото/ удостоверение за раждане № 66089/22.02.2007 г. на Община Варна/. По силата на решение № 897/25.09.2012 г. по гр.д.№ 2734/2012 г. на ВТРС, утвърждаващо споразумение по чл.51 от СК на ответника е вменено в задължение да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева за детето, считано от 01.09.2012 г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Детето е ученик в първи клас / удостоверение № 2071/05.11.2014 г. на директора на СОУ „Вела Благоева” В.Търново/. Срещу заплащане на месечна такса от 20 лева участва в учебно- тренировъчни занимания по баскетбол към спортен клуб „Етър-Стил”-Велико Търново/ служебна бележка изх.№ 41/24.11.2014 г. на председателя на спортния клуб/. Майката полага труд при работодател/ удостоверение изх.№ 01/11.11.2014 г. на л.6 от делото/ , без обаче да е представила доказателства за реално получаваните от нея понастоящем трудови възнаграждения . Ответникът работи по трудово правоотношение при Военно формирование 22060 гр.В.Търново, като получаваното от него средномесечно трудово възнаграждение в нетен размер възлиза на 518,92 лева / изчислено на основата на трудовите възнаграждения, получени за времето от м. октомври 2014 г. до м. март 2015 г. включително- вж. удостоверение изх.№ 3-491/03.04.2015 г. на зам. началника и главния счетоводител на Военното формирование/. Признат и документиран/ вж. заверено фотокопие на договор за наем на жилище с дата 01.05.2013 г. на л.16 , разписка на л. 26 от делото и фискални бонове за заплатени суми за потребление на електрическа енергия и вода – на л.20 от делото/ факт е, че понастоящем живее в несобствено жилище срещу заплащане на наемна цена в размер на 130 лева , невключваща консумативните разходи. Към момента ответникът има непогасени задължения към БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ТД на НАП В.Търново в общ размер на 355,13 лева по висящо изпълнително дело № 20127250401269 на ЧСИ , рег.№ 725 с район на действие ВТОС / удостоверение изх.№ 7262/07.04.2015 г. на л. 17 от делото/.
Тези факти обуславят правния извод доказаност по основание на предявения иск.
Законът вменява в задължение на родителите да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си - чл. 143, ал. 2 от СК, като размерът на издръжката се определя като справедливо житейско съотношение между нуждите на лицето, което има това право и възможностите на лицето, което я дължи - чл. 142, ал.1 от СК. Достатъчно е само да се констатира наличие на увеличени нужди, дори и да не са налице по - добри възможности на родителя от онези, които е имал при предишното присъждане на издръжката - т. 19 от ППВС № 5/ 16.11.1970 г. Справедливо и правно обосновано е най - напред, с оглед принципа за равенство пред закона в упражняване на родителските права и изпълнение на родителските задължения между двамата им носители - чл. 122, ал.2 от СК, чл. 140, ал. 3 от СК, чл. 6, ал. 2 от КРБ, издръжката за децата да се поема поравно от родителите, освен ако обективно възможностите на последните са съществено/ икономически значимо/ неравни. Обстоятелството, че от определяне на първоначалната издръжка до датата на подаване на исковата молба са изминали 2 години и половина е по начало самодостатъчен аргумент за увеличени нужди на детето с оглед естествения му растеж и изменената/ макар и слабо/ икономическа действителност в страната- бавно, но повишаването на цените на стоките и услугите/ особено цената на единица електрическа енергия за битово потребление/. Решаващ/ съществен/ аргумент за настъпила промяна на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9, чл.150 от СК, пораждаща право/ основание/ на/ за увеличение на издръжката, е фактът , че детето от м. септември 2014 г. вече е ученик в първи клас, водещ до необходимостта да бъдат харчени повече средства за неговото образование/ обучение / за закупуване на тетрадки, учебни помагала и др./. Преценката на всички конкретни обстоятелства, житейския опит и обичайния поглед на съдебната практика, сочат , че за издръжката на детето, ако родителите живееха заедно и с общи усилия му осигуряваха препитание, на месец биха били необходими за храна , дрехи, обувки и учебни разноски около 230-240 лева - една относителна парична оценка само на текущите, неотменно бъдещите и най-насъщни обикновени потребности на деца на същата възраст при съвсем общоприет пестелив икономически стандарт в нашето общество, съобразно с установената за страната минимална работна заплата , относима към издръжката на трудово заетите лица и изследванията на Националния статистически институт. Делът на алиментното участие на ответника следва да бъде в размер на около половината от посочената по-горе парична сума като относителен израз на необходимата текуща издръжка на детето- 120 лева. Месечните му доходи от трудово правоотношение са безспорни и сигурно установени , но дори и да би се приело, че те са по-високи от реално получаваните от майката, за чието установяване към настоящия момент няма събрани сигурни доказателства, неговата обремененост със задължението да заплаща месечен наем и да погаси остатъчните си задължения към кредиторите- взискатели по посоченото по-горе изпълнително дело, приблизително изравнява техните възможности с оглед приложението на принципа за равенство в изпълнението на родителските задължения. Този извод следва от положението, че все пак ответникът не е навел твърдения на обстоятелства и не представил за тях доказателства , от които да се види, че възможностите му са по-ниски от тези на майката. Съответно няма представени и доказателства от другата страна установяващи реално и несъмнено по-високи възможности на бащата, от тези, с които той твърди да разполага. Не може да служи като основание за довод за отрицание на правото на увеличение на издръжката, обстоятелството , че определеният й по споразумение размер е бил завишен с оглед тогавашната възраст на детето и съществувалата по онова време съдебна практика, т.е. да се отстоява успешно довод , че този размер вече се явява съответен да задоволи с участието на майката реалните му алиментни нужди към настоящия момент. Щом двамата родители са се споразумели преди 2 години и половина , че дължимата от бащата парична издръжка следва да бъде в размер на 100 лева , това означава, че този размер е бил така преценен, че да покрива в достатъчна степен реалните им нужди по онова време, т.е. според тогавашната му възраст, социално положение и повелите на тогавашната икономическа действителност в страната. Очевидна е склонността на съдилищата да определят близки сходни размери на издръжки за деца в еднаква или в близка възраст, които са по-скоро съобразени не толкова с реалните им широки потребности / без лишения и ограничения/ за един сносен живот от съвременно цивилизовано гледище , а с незадоволителния икономически стандарт в страната и с ниските възможности на родителя, дължащ паричната издръжка, т.е. присъждат се общо взето в 90 % от случаите издръжки в занижен размер / колкото да задоволят текущите и най-насъщни, обикновени и примитивни потребности на децата , колкото да не попаднат в положение на несрета/ , дори и да е видимо по преценка , че обстоятелствата от обективно естество в живота на децата са такива , че диктуват присъждане на издръжки в по-висок размер. Затова посоченият размер на увеличение на издръжката следва да намери отражение в правораздавателната воля на съда. За разликата от 120 до 180 лева искът търпи санкция на отхвърляне като неоснователен и недоказан. Доказаното по делото съотношение между месечни парични доходи и неизбежни разходи на ответника , показва наличие на такива негови възможности, които не позволяват да заплаща по-висока парична издръжка. Ако му се наложи по-висок паричен дял в осигуряването на издръжката, би се накърнила собствената му издръжка до положение да премине „надолу” търпимата граница на социална бедност. За да се присъди издръжка в поискания висок за пестеливия алиментен стандарт в България и с оглед обичайната съдебна практика размер / надхвърлящ повече от два пъти минимално установения от ¼ от МРЗ – чл. 142, ал.2 от СК/, следва да са налице някакви по –различни от обичайните, трайни нужди на детето, както и достатъчно възможности на ответника, значително надхвърлящи тези на майката. Следва да се отбележи обаче и обстоятелството, че по документално сведение , ответникът е заплатил на осъществилия защитата му делото адвокат възнаграждение в размер на 300 лева. Това обстоятелство опровергава/ компрометира/ твърдението му , че възможностите му въобще не позволявали да дава по-висока издръжка, от тази , която изплаща в момента.
Началният момент, от който ответникът следва да изпълнява това изменено свое задължение да заплаща издръжка за детето , съдът определя от 26.03.2015 г. / датата на подаване на исковата молба / , до настъпване на законна причина за нейното изменяване или прекратяване. Падежът на всяко алиментно плащане следва да бъде на 10-то число от текущия месец, за който се дължи издръжката.
При този изход на делото ответникът на основание чл. 78, ал. 6, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, т.1 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на ВТРС държавна такса върху увеличението на издръжката в размер на сумата от 28,80 лева.
Предявените искания от пълномощниците на страните за присъждане на разноски по производството под формата на заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска, съдът счита за лишено от основание в процесуалния закон и отречено от здравия разум. Целената отговорност за разноски е фактически предявена в полза на и срещу законен представител на страна по делото. Процесуалният закон не урежда такава специфична хипотеза, при която страна по делото да дължи плащане на разноски за адвокат, лично на законен представител на другата страна, защото разноските трябва да са направени/ произлезли/ от имуществения актив на самата страна- чл. 78, ал.1, вр. с ал.5 от ГПК В случая страна- ищец по делото е самото дете- чл. 26, ал.1 от ГПК, и нито се твърди, нито се доказва, че заплатените средства за адвокат са излезли от неговото имущество. Отделно от това ,дори и да бъде пренебрегнат този аргумент, в исковата молба не се твърди ответникът с поведението си да е станал причина за завеждане на делото- да му е поискано да заплаща по-висок размер на издръжка и той да е отказал. В този случай / а и във всички други такива случаи/ причина за предявяване на иск за увеличение на издръжка е обективното изменение на обстоятелствата, довело до увеличени разходни нужди на малолетния ищец, като поведението на ответника / каквото и да е то/ е лишено от правна тежест в обхвата на преценката дали е дал повод за завеждане на делото по смисъла на чл. 78, ал.2 от ГПК. Процесуалният закон не урежда и право на страната- ответник по делото да търси плащане на направени от него разноски за адвокат от законния представител на страната- ищец . А да се допусне отговорност за разноски на малолетен ищец по дело за издръжка, още повече, че то е основателно заведено / тук не става дума за размера/ би било проява на морално нетърпим цинизъм, макар и като че ли подкрепен от формален юридически аргумент / чл.78, ал.3 от ГПК/, защото задължението за издръжка е не само юридическо, но и нравствено по природа. Щом някой не може да иска от друг връщане на нещо, дадено в изпълнение на един свой нравствен дълг към него / чл.55, ал.2 от ЗЗД/ , а в тази роля би попадал всеки родител , осигурявал издръжка на малолетното си дете, морално неприемливо е този същият родител да иска възстановяване на похарчени за адвокат парични средства по дело за издръжка на детето, съразмерно с отхвърлената част от иска, като се има предвид, че част от тези средства, така или иначе биха били дадени/ отредени като предмет на изпълнение на това му задължение. Затова разноските за адвокатско възнаграждение следва да останат за сметка на този , който ги е направил.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА определената съгласно решение № 897 от 25.09.2012 г. по гр.
дело № 2734/ 2012 г. по описа на ВТРС, утвърждаващо споразумение по чл.50 от СК, месечна издръжка от 100 лева, която Х.С.Я., с ЕГН: ********** е поел
задължение да заплаща за детето си Х.Х
Я., с ЕГН: **********, вместо което я
увеличава, както следва:
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.9, чл. 150, вр.
с чл. 143, ал.2, чл.142 от Семейния
кодекс Х.С.Я., с ЕГН: ********** да заплаща за детето си
Х Х Я., с ЕГН: **********
чрез неговата майка и законен
представител Т. Х.Д. месечна
издръжка в размер на сумата от 120/
сто и двадесет / / лева, считано от 26.03.2015
г.
до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
която следва да е платима до 10-то число на всеки текущ месец, заедно със
законната лихва по чл. 146, ал.1 от СК
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата от 120 лева до 180 лева
като неоснователен и недоказан.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение
на решението .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, вр. с чл.
69, ал. 1, т. 7 от ГПК, т.1 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда
на ГПК Х С.Я., с ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ по сметката на ВТРС следващата се държавна такса върху увеличението на
издръжката по уважения иск в размер на
сумата от 28,80 /двадесет и осем лева и осемдесет стотинки /
лева- в едномесечен срок от
влизане в сила на решението.
ОТХВЪРЛЯ исканията на
пълномощниците на страните за присъждане
на направените по производството разноски във формата на заплатени адвокатски
възнаграждения съразмерно с уважената и
отхвърлената част от иска.
Решението може да се
обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от 01.06.2015 г.
Районен съдия: