О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Варна, 02.02.2018г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX -
ти състав, в закрито заседание, проведено на втори февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 18902 по описа на
ВРС за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
от Б.к.2. ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** – партер
срещу „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, за приемане
за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата в общ размер 10
338.12 лева с ДДС, представляваща стойността на начислена за периода от
27.05.2017г. до 24.08.2017г. без правно основание електроенергия за обект на
потребление в гр. Варна, ул. Вяра №7, кл. № **********, абонатен № **********,
за която сума има издадена фактура № **********/06.12.2017г..
В исковата молба се излага, че
ищецът е потребител на ел. енергия в обект с абонатен № **********. Твърди, че е уведомен от ответното дружество
за извършена проверка, в резултат на която му е начислена и процесната сума.
Оспорва се корекционната процедура, както и начина, и методиката за начисляване
на сумата по партидата на ищеца, а също и че последният
не е потребил начисленото допълнително количество ел. енергия.
Ответникът - „Енерго – Про
Енергийни услуги“ ЕООД, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК,
релевира възражение за неподведомственост на спора, като се позовава на уговорена арбитражна клауза. Сочи, че между страните е постигато съгласие,
обективирано в чл. 42, ал. 2 от Договор за покупко - продажба на електрическа енергия от 05.06.2015г., изменен с Допълнително споразумение от 11.04.2016г., за
отнасяне на споровете им за разрешаване пред арбитражен съд – гр. Варна, при
Сдружение „ППМ“.
Възражението за неподведоственост е своевременно
заявено в срока по чл. 8, ал. 1 ЗМТА, а разгледано по същество - същото е
основателно, по следните съображения:
Предмет
на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно право на
ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия, предвидено в чл. 14, ал. 4 от договора, изменен с Допълнително споразумение
от 11.04.2016г., препращащи към ПИКЕЕ, приети с Решение № 147/14.10.2013
год. на ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 98/ 12.11.2013 г.
Въведения
от ищеца спорен предмет на делото касае въпрос по действие на договора, поради
което и въведетото с молба от 01.02.2018 год. възражение не следва да бъде споделено.
В настоящия случай, видно от
приложения към исковата молба Договор от 05.06.2015г., изменен с Допълнително споразумение от 11.04.2016г., налице е
постигнато между страните съгласие всички спорове, възникнали в отношенията им
относно съществуването и действието на договора да се отнасят към съответен
Арбитражен съд (чл. 42, ал. 2 от договора)
С факта на подписване на
договора, ответникът заявява съгласие спорът да бъде разрешен от посочения
арбитражен съд.
Последното е достатъчно да се
приеме, че е налице арбитражно споразумение, по аргумент от на чл. 7, ал. 2
ЗМТА предвиждаща, че писмена форма на споразумението е спазена, ако то се
съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси,
телеграми или други средства за съобщения.
Арбитражната клауза е валидна.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 8/ 24.01.2017г./, е предвидено, че страните
по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен
ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот,
издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от
страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на
Закона на защита на потребителите. Съгласно легалната дефиниция на
„потребител“, дадена с цитираната норма, потребител е всяко физическо лице,
което придобива стоки или услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
На първо място – ищецът няма
качество на физическо лице, същият е търговец по см. на чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ.
Същевременно, в настоящия
случай обектът, по отношение на който е извършена процесната проверка е
търговски – офис (т. 1 от Приложение № 1 от Договор от 05.06.2015 год.. След като доставяната в
обекта ел. енергия се използва за небитови (стопански) нужди, то не е налице
възможност същия да има качество на потребител по см. на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.
Правилото на чл. 19, ал. 1 ГПК е императивно, като приложението му не може да
бъда разширявано признавайки качеството на потребител на ищеца – търговец /В този смисъл
Определение от 18.01.2018г. по въззивно частно търговско дело № 1766 по
описа за 2017 година на ВОС/.
На следващо място спорът е
имуществен и е допустимо уговарянето на арбитраж.
По изложените съображения,
следва да се приеме, че Варненски районен съд не е компетентен да разгледа
производството по образуваното дело, поради подведомственост на спора, поради
което и същото следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
д. № 18902 по описа на Варненски районен съд за 2017 год..
Определението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с частна
жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: