Определение по дело №607/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 октомври 2020 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Мария Добрева Василева Данаилова
Дело: 20207060700607
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

364

град Велико Търново, 16.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, V - ти състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Мария Данаилова

 

като разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 607 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по чл. 197 и сл. (глава десета, раздел ІV) от АПК във вр. с чл. 54, ал. 5 от АПК.

 

Образувано е по жалба на К.Д.П. *** чрез *** Ст., гр. В. Търново,ул. „Цанко Церковски“ № 39, кантора 216 против Решение №Ц1012-04-57#/31.8.2020г. издадено от Директор на ТП на НОИ В. Търново, с което производството по подадената от него жалба вх. № Ц1012-04-57/30.7.2020г. срещу разпореждане № Д-04-999-00-**********/15.07.2020г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ В. Търново е спряно.

Жалбоподателят оспорва посоченото решение като незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроцесуалните правила,  противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

С разпореждане № Д-04-999-00-**********/15.07.2020г. на оправомощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ В. Търново е отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на К.П. по болничен лист Е20201165174 за времето от 19.04.2020г. до 08.05.2020г. По повод подаден сигнал с вх. № Ц1056-04-40/15.04.2020г. била извършена проверка от контролен орган при ТП на НОИ В. Търново, от който е съставен Констативен протокол КП-504-00782264/13.07.2020г., с който е установено, че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност за периодите от 16.01.2020г. до 31.01.2020г. и от 19.02.2020г. до 31.05.2020г., за което да подлежи на осигуряване, съобразно с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО. На работодателя „Съдружие 2018“ ООД били издадени Задължителни предписания № 3Д—1-04-00782280/ 13.07.2020г., срещу които е подадена жалба. Намира, че след като не се е произнесъл в срока по чл. 117, ал. 3 от КСО против разпореждането за отказ за плащане на болничен лист, същият неправомерно е спрял производството, което само по себе си представлява съществено процесуално нарушение. Освен това намира решението в несъответствие с целта на закона,  доколкото основната цел на КСО е закрила относно физическото съществуване на лицето, когато настъпят определени обстоятелства, в случая болест. След като е спрял производството  по оспорване на разпореждането за неплащане на болничен лист, административният орган е лишил жалбоподателя от необходимите средства за живот и лечение за един продължителен период - до окончателното произнасяне по въпроса за законосъобразността на задължителните предписания.

 

От ответник жалба Директор на ТП на НОИ В. Търново не е постъпило становище по така подадената жалба.

 

Съдът, като взе предвид оспорвания акт, представените доказателства в административната преписка и оплакванията в жалбата, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 197 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Досежно фактическата обстановка по спора между старините няма спор. Между жалбоподателя в качеството му на работник  и работодателя „Съдружие 2018“ ООД е сключен трудов договор № 001 /16.1.2020г. на длъжност „Организатор стопански дейности“ с код по НКПД 24216011, като е представена и длъжностната характеристика, както и цялото трудово досие на последния вкл. диплом за завършено образование, карта за предварителен медицински преглед,  удостоверение от трудова медицина, автобиография  и други.

Посоченият трудов договор е прекратен със Заповед № 001/31.1.2020г. – завършване на определената работа, след което е сключен нов  трудов договор №2/19.02.2020г. 

С разпореждане № Д-04-999-00-**********/15.07.2020г. на оправомощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ В. Търново е отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на К.П. по болничен лист Е 20201165174 за времето от 19.04.2020г. до 08.05.2020г.

По повод подаден сигнал с вх. № Ц1056-04-40/15.04.2020г. е извършена проверка от контролен орган при ТП на НОИ В. Търново, от който е съставен Констативен протокол КП-504-00782264/13.7.2020г., с който е установено, че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност за периодите от 16.01.2020г. до 31.01.2020г. и от 19.02.2020г. до 31.05.2020г., за което да подлежи на осигуряване, съобразно с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО.

На работодателя „Съдружие 2018“ ООД са издадени Задължителни предписания № 3Д1-04-00782280/13.07.2020г., срещу които е подадена жалба вх. № Ц1012-04-51/27.7.2020г. и е образувано производство пред директора на ТП на НОИ Велико Търново в качеството му на горестоящ орган. Последният с Решение № Ц1012-04-51#11/10.09.2020г.е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана.

Доколкото решението подлежи на обжалване по съдебен ред по жалба на „Съдружие 2018“ ООД е образувано адм. д. № 621/2020г. по описа на Административен съд В. Търново, видно от удостоверение от 12.10.20г. по описа на съда.

Срещу  разпореждане № Д-04-999-00-**********/15.07.2020г. на оправомощено лице за ръководител по изплащане на тях е подадена жалба вх. № Ц 1012-04-51 от адв. Пламен Червенков, в качеството му на пълномощник на „Съдружие 2018“ ООД.

 С обжалваното решение е спряно производството по тази жалба, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, без в диспозитива на същото да е посочено за какъв срок. Единствено в мотивите е посочено, че производството по обжалване на Задължителните предписания се явява преюдициално, тъй като в него ще бъде установено дали жалбоподателят е осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, ползващо се от съответните права, произтичащи от този факт, към началната дата на настъпване на временната неработоспособност - 16.03.2020г.

Решението е връчено на 08.09.2020г. видно от известие за доставяне стр. 199 от преписката, като жалба до АСВТ е подадена 24.09.2020г., изпратена от ЕКОНТ на 22.09.2020г. Като правно основание в същото е посочен чл. 117, ал. 3 и ал. 5 от КСО, във вр. с чл. 54, ал. 1,  т. 5 от АПК.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В конкретната хипотеза производството по жалба по административен ред срещу разпореждане за отказа за заплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност е спряно, като само в мотивите на решението за спиране е посочено, че спирането е до приключване с окончателно решение по спора за законосъобразността на задължителните предписания дадени на работодателя. В диспозитива няма подобно отбелязване.

Спирането на производството е постановено на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК и съгласно чл. 54, ал. 5 АПК производството по обжалване на акта за спиране следва да бъде проведено по реда на глава десета, раздел IV, който е озаглавен "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт" - чл. 197 - 202 АПК. В чл. 200, ал. 2 АПК е предвидено, че определението, постановено по жалба на лицето, по чието искане е постановен изричния отказ за издаване на административен акт, може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Както се посочи, тази разпоредба намира приложение и в производството по обжалване на актове за спиране на административното производство, на основание чл. 54, ал. 5 АПК. В този смисъл Определение № 11560 от 1.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11355/2014г.  Константната съдебна практика признава възможността директорът на ТП на НОИ да спира административното производство по подадена пред него жалба по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, при приложимост на детайлно изброени в чл. 54, ал. 1 от АПК хипотези. Правното основание за издаване на процесното решение се съдържа в нормата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, която в случая се явява специален закон по отношение на КСО и защитата срещу този вид административни актове е по реда на Глава десета, раздел ІV от АПК (съгласно чл. 54, ал. 5 от АПК и чл. 202, т. 2 от АПК).

С оглед на така изложеното съдът намира, че актът е издаден от компетентния за това административен орган – Директор ТП на НОИ, пред който е висящо производството по жалба срещу разпореждане № Д-04-999-00-**********/15.07.2020г. на оправомощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ В. Търново.  В съдържанието на акта ясно и точно е посочено наименованието на органа, който го издава, посочени са имената на лицето, изпълняващо тази длъжност, в титулната част на акта е изписано, че се издава от ТД на НОИ В. Търново. Оспорваният акт съдържа името на жалбоподателя като адресат, като се посочва конкретно и номера на неговата жалба. С оглед на така изложеното съдът намира, че ИАА не страда от порок на формата, а отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК.

Актът отговаря и на изискването по чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК, тъй като съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, а като фактическо  такова е наличието на висящо пред органа преюдициално административно производство по оспорване на Задължителни предписания от работодателя – осигурител, като е от значение за правилното решаване на настоящия спор. Междувременно по същото е налице произнасяне с Решение № Ц1012-04-51#11/10.09.2020г., с което жалбата срещу задължителните предписания е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Същото обаче не е влязло в сила, тъй като е налице оспорване пред съда и за същото е образувано адм. дело № 621/2020г. по описа на Административен съд Велико Търново. Преюдициалност се твърди по повод установяване на  факта дали жалбоподателят има качеството на е осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, ползващо се от съответните права, произтичащи от този факт, към началната дата на настъпване на временната неработоспособност - 16.03.2020г.

Въпреки липсата на изрично препращаща разпоредба в Глава шеста на АПК, е прието, че спирането на производството е приложимо от по-горестоящия административен орган във фазата на оспорване по административен ред и в рамките на извършваната от него проверка. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите срещу актовете на по-долустоящите органи или исканията с мотивирано решение, с което решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Специалното процесуално правило, създадено с чл. 118, ал. 1 от КСО, предвижда, че на съдебен контрол за законосъобразност подлежи именно решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, вкл. и в случаите, когато е отхвърлил подадената до него жалба и е потвърдил оспореното разпореждане. Няма пречка особеното административно производство по чл. 117 от КСО, което приключва с подлежащ на съдебен контрол административен акт, да бъде спирано на основанията, предвидени в АПК. В КСО липсват разпоредби относно спирането на образуваните по реда на кодекса производства, поради което се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.

С приетите изменения в чл. 119 от КСО (изм. - ДВ, бр. 94/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г.) е регламентирано, че решенията на административния съд по чл. 118 от КСО подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" - за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж". След извършен анализ на разпоредбите на чл. 119 във връзка с чл. 117 и чл. 118 от КСО се обосновава извод, че посочените изключения намират приложение по отношение на крайния акт, с който приключва производството по обжалване на акта по административен ред - решението по чл. 118, ал. 1 от КСО, като в обхвата на нормите не попадат актове, постановени в хода на производството по обжалване, какъвто е процесното решение на директора на ТП на НОИ – В.Търново.

Направеният извод се подкрепя и от приложимия в конкретния случай специален ред за обжалването на процесното решение, регламентиран в чл. 197-202 от АПК, съгласно нормата на чл. 202, т. 2 от АПК. В този смисъл  Определение № 4973 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3088/2020 г. Следователно твърдението на жалбоподателя, че след като Директор на ТП на НОИ е бил задължен от КСО да се произнесе по подадената жалба против разпореждането в едномесечен срок – с нейното отхвърляне или уважаване, то направеното от него спиране е в противоречие с тези процесуални норми, не се споделя от настоящия състав. Както се посочи по-горе след като АО установи, че е налице някое от обстоятелствата по чл. 54, ал.1 от АПК  същият може да  спре производството, който въпрос е изцяло в негова оперативна самостоятелност.  Следва да се подчертае обаче, че в диспозитива на процесното решение административният орган не е посочил до кога е спряно производството, което  представлява съществено нарушение. 

Изводите на Директор на ТП  на НОИ за наличие на  основание за спиране на административното производство са неправилни. На основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК административният орган спира производството при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване, като в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано. Неправилно решаващият административен орган е приел, че влизането в сила на задължителни предписания, дадени на основание чл. 108, ал.1, т.3 от КСО на осигурителя би установило със сила на пресъдено нещо осигурителния статус на жалбоподателя, което не би подлежало на пререшаване по повод на подадена от него жалба срещу разпореждането, с което му се отказва отпускане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност, по което той е адресат.

На първо място следва да се отбележи, че правоотношенията по разходване на средствата на общественото осигуряване, каквото е правоотношението по отпускане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност,  възникват и се развиват между осигурените лица и осигурителния орган като производни от други, първични отношения, които представляват и основанието за обществено осигуряване. Първичното отношение, съставляващо основание за осигуряването, респ. за отпускането или отказа да бъде отпуснато обезщетение и по съществуването и съдържанието на което правоотношение Директорът на ТП на НОИ  следва да се произнесе в образуваното пред него производство по чл. 117 от КСО, не е обусловено нито от издадените задължителни предписания, нито от изпълнението на вмененото задължение на осигурителя за корекция на декларирани за лицето данни. Със задължителните предписания на е указано заличаване  на данни за лицето, като е посочено необходимото според органа съдържание на декларация - образец 1. Тези предписания третират задълженията на осигурителя за представяне и деклариране на данни, които задължения той има по силата на общата разпоредба на чл. 5, ал. 4 от КСО и които са детайлно регламентирани в Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Сам по себе си факта относно предписаното деклариране респ. заличаване  на данни, не е обуславящ за преценка на осигурителния статус на осигуреното лице, още повече че задължителните предписания, на които се основава оспореното решение, не съдържат каквито и да е констатации и установявания относно първичното отношение, съставляващо основание за осигуряването на лицето и по тях то не е адресат, те не му се връчват и няма как да защити правата си.

На следващо място извършването в хода на вече образувано административно производство на процесуални действия по събиране на доказателства и информация с цел изясняване на фактическата обстановка по конкретния случай и издаване на законосъобразен административен акт не представлява отделно и самостоятелно административно производство в хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Отказването на заплащане по болничен лист е  по съображения, от фактическа страна обосновани с обстоятелството, че жалбоподателят  не попада в кръга на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, подлежащи на осигуряване на това основание. Както вече беше посочено дали лицето е имало качество на осигурено по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО лице не представлява обстоятелство, предмет на Задължителни предписания. От друга страна съгласно разпоредбата на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Следователно дали лицето е "осигурено" по смисъла на вложеното от осигурителното законодателство съдържание на това понятие и доколко жалбоподателят е имал качество на подлежащо на осигуряване за безработица лице на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, следва да се преценя с оглед характера на изпълняваната от него дейност по сключения между него и работодателя договор, т.е. осигурителният статус на лицето се определя от вида и характера на изпълняваната дейност и от съществуването и съдържанието на осигурително правоотношение.

В този смисъл дадените на осигурителя Задължителни предписания нямат преюдициално значение в смисъл да не подлежат на пререшаване при жалба от работника срещу касаещ лично него ИАА спрямо релевантните за възникването и упражняването на правото му за обезщетение за временна нетрудоспособност факти, при изясняването на осигурителния му статус, свързан с преценката дали същият е полагал труд по сключения трудов договор за определянето му като осигурено по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО лице.

Доколкото тази преценка не е обусловена нито от издаването, нито от влизането в сила на задължителните предписания и преюдициално изясняване на коректността на декларираните от осигурителя данни, не е налице материалноправната предпоставка по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК за спиране на образуваното административно производство по чл. 117, ал. 3 от КСО. Изясняването на осигурително-правния статус на жалбоподателя е въпрос, свързан с наличието на законово регламентираните предпоставки и условия за възникването и съществуването на правото на лицето за получаване на осигурително плащане за временна нетрудоспособност.  По този въпрос решаващият орган в производството по чл. 117, ал. 3 от КСО следва да формира собствени правни изводи, спрямо които изводи, задължителните предписания за деклариране на данни от осигурителя, нямат  обуславящо  значение, тъй като нямат характер на приети за установени със сила на пресъдено нещо правно релевантни факти, определящи наличието на осигурително правоотношение и неговото съдържание и на факти, от значение за преценката на осигурителния статус на жалбоподателя и изпълнение чл. 40, ал. 1 от КСО.

 Поради изложеното административният орган не би следвало да очаква резултатът от това производство да предопредели преценката му за верността на съдържанието и автентичността на представените от заявителя официални документи, касаещи осигурителен/трудов стаж и доход. В рамките на  производството административният орган следва самостоятелно и независимо от други органи да изследва този въпрос като  установените факти следва да мотивират властническото волеизявление на административния орган по административната преписка. От друга страна, в административната преписка липсва приложено удостоверение за наличието на друго висящо административно производство, а е представено вече постановено решение по същото.

 

С оглед гореизложените обстоятелства се констатира липсата на кумулативно изискуемите предпоставки за висящо преюдициално административно производство и за неговото удостоверяване от органа, пред който то е образувано. Посочените факти обосновават извода, че не са установени и доказани твърдените процесуални пречки за развитието на производството по обжалване на разпореждането, с което е спряно изплащането на отпуснатото обезщетение за временна нетрудоспособност. Това налага да се приеме, че оспореният акт за спиране на административното производство по обжалването е издаден в нарушение на обосновалото го правно основание по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, поради което подлежи на отмяна. Фактическите установявания по чл. 35 от АПК администрацията дължи в общия срок по чл. 57, ал. 1 АПК, а необходимостта от събирането на допълнителни доказателства може да обоснове удължаването на срока по реда на чл. 57, ал. 5 от АПК и в този смисъл е недопустимо, чрез възприемането привидно на основания за спиране, да се постига удължаване на тези срокове. Това е особено важимо в производствата по отпускане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност, с оглед заместващия му характер по отношение загубеното трудово възнаграждение.

Поради това че спорът е изяснен от фактическа страна следва да основание чл. 222, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1 и ал. 2 АПК обжалваното решение  за спиране на административното производство да бъде отменено, а преписката - върната на административния орган за продължаване на производството. В този смисъл  Решение № 9669 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15111/2011г.

 

За настоящото определение следва да бъде изпратено съобщение на страните. От съдържанието на чл. 200, ал. 2 АПК се налага извода, че административният орган, който е постановил отменения от съда акт, няма процесуално право на жалба срещу определението на съда, с което този акт е отменен. Право да обжалват определението по чл. 200, ал. 1 АПК е предоставено на страните в административното производство, но административният орган, който е постановил акта, няма качеството на страна в това производство, тъй като той е органът, пред когото се развива производството и който го ръководи. В този смисъл е константната съдебна практика на Върховния административен съд (виж определение № 9804 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8552/2018 г., VI о. 5-членен състав, определение № 11643 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11042/2018 г., III о.,определение № 11160 от 21.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10762/2018 г. и адм.д.5442/2019 г на., 5-членен с-в, Определение № 4405/25.03.2019г. по адм. дело № 2721/2019г. по описа на Върховния административен съд и др./.

Искането в жалбата за присъждане на направените поделото разноски не следва да бъде удовлетворявано, доколкото държавна такса не е събирана поради разпоредбата на чл. 120 от КСО и няма данни и доказателства за платен адвокатски хонорар.

 

Предвид горното и на основание чл. 200 от АПК, във вр. с чл. 54, ал. 5 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на К.Д.П. ***, чрез *** Ст., Решение № Ц1012-04-57#1/31.08.2020г., издадено от Директор на ТП на НОИ В. Търново, с което производството по подадената от него жалба вх. № Ц1012-04-57/30.07.2020г. срещу Разпореждане № О-04-999-00-**********/15.07.2020г. на оправомощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ В.Търново е спряно.

ВРЪЩА  преписката на ТП на НОИ – Велико Търново за продължаване на процесуалните действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, участвали в административното производство.

 

 

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: