Определение по дело №1206/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260286
Дата: 15 декември 2021 г.
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20203230201206
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260286

гр. Добрич, 15.12.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд Добрич, наказателно отделение, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Данчо Димитров

 

При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа докладваното от съдия Димитров АНД № 1206 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от А.П.И., ЕГН **********, чрез адвокат С.П. ***, съдебен адрес:***, против фактическо задържане по реда на чл. 72 от ЗМВР /без издаване на заповед за задържане/ във връзка с чл. 5, пар. 1, б. „в“ от ЕКЗПЧ.

В жалбата се сочи, че се оспорва фактическото задържане, осъществено по отношение на А.П.И. на 02.11.2020 г., около 22:30 часа, за което задържане не е издадена заповед за задържане по реда на чл. 74 от Закона за Министерството на вътрешните работи, като същото е продължило около два часа и тридесет минути. Изразява се становище, че оспореното фактическо задържане противоречи на материалния закон, процесуалните правила, на целта на закона и на международните стандарти, установени по отношение на правото на свобода и сигурност.

В съдебно заседание, проведено на 15 октомври 2021 г., процесуалният представител на жалбоподателя сочи, че в жалбата е допусната техническа грешка в датата на твърдяното задържане, като навсякъде датата 02.11.2020 г. следва да се чете 02.10.2020 г.

В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, като моли съда да обяви осъщественото фактическо задържане за незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че са нарушени стандартите на Европейската конвенция за правата на човека, както и, че е нарушено националното законодателство с неиздаването на заповед за задържане на лицето. Твърди се, че фактическо задържане е налице, не само когато се ползват помощни средства като белезници, а и когато има елемент на принуда.

Ответникът Е.И.П. - младши инспектор в „Охранителна полиция“ при Първо РУ на МВР - Добрич, редовно призован, явява се лично, не се представлява. Същият оспорва жалбата, като излага доводи, че не е имало задържане, поради което и не са изготвени необходимите документи. Сочи, че се касае за стандартна полицейска проверка, като правото на свободно придвижване на жалбоподателя не е било нарушено.

Ответникът И.Б.И. - младши инспектор в „Охранителна полиция“ при Първо РУ на МВР - Добрич, редовно призован, не се явява, не се представлява, не депозира писмено становище по делото.

Относно допустимостта на жалбата:

Съгласно чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Следователно, предмет на съдебен контрол е ограничаването на правото на свободно придвижване на лицето, което може да бъде извършено и без съответна заповед. Поради това следва да се приеме, че неиздаването на писмен акт не е равнозначно на липса на разпореждане за задържане, след като правото на свободно придвижване е ограничено от полицейски орган. В тази насока е и константната съдебна практика. Така например, с Определение № 9964 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм.д. № 7461/2017 г., ., докладчик съдията Мариета Милева, изводът на първоинстанционния съд, че отсъствието на писмена заповед за задържане води до липса на подлежащ на оспорване акт, е приет за незаконосъобразен. Съгласно цитираното определение, възприемането на това становище означава, да се признае съдебна защита само на лица, задържани след постановена писмена заповед и да се откаже такава на лица, за които писмен акт не е издаден, независимо от причината. Подробно разбиране би създало предпоставки за административен произвол и за безконтролно упражняване на полицейски правомощия по ограничаване на свободното придвижване на лица, което е в противоречие и с целта на закона.

Ето защо, съдът намира, че жалбата е подадена от лице, което има правен интерес.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, административните актове могат да се оспорят в14-дневен срок от съобщаването им.

В случая жалбата, послужила за образуване на настоящото производство е била получена по пощата и е била заведена с Рег. № Вх. 265731/17.11.2020 г., като пощенското клеймо е с дата 12.11.2020 г.

С жалбата се оспорва фактическо задържане, осъществено по отношение на А.П.И. на 02.11.2020 г., около 22:30 ч.

В съдебно заседание обаче, проведено на 15 октомври 2021 г., в което заседание делото е било обявено за решаване, процесуалният представител на жалбоподателя сочи, че в жалбата е допусната техническа грешка относно датата на твърдяното задържане, като навсякъде датата 02.11.2020 г. следва да се чете 02.10.2020 г.

С други думи - с постъпилата на 12.11.2020 г. в пощата жалба се оспорва фактическо задържане, осъществено по отношение на А.П.И. не на 02.11.2020 г., а на 02.10.2020 г.

От изложеното следва извода, че жалбата е подадена извън преклузивния 14-дневен срок за оспорване, който срок е изтекъл на 16.10.2020 г. /петък/, присъствен ден.

Ето защо, съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима, на основание чл. 159, т. 5 от АПК, тъй като оспорването е просрочено, поради което следва да отмени протоколното определение от 15.10.2021 г., с което е даден ход на делото по същество, да остави жалбата без разглеждане и да прекрати съдебното производство.

Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 15.10.2021 г., с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.П.И., ЕГН **********, чрез адвокат С.П. ***, съдебен адрес:***, против фактическо задържане по реда на чл. 72 от ЗМВР /без издаване на заповед за задържане/ във връзка с чл. 5, пар. 1, б. „в“ от ЕКЗПЧ.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по а.н.д. № 1206/2020 г. по описа на Районен съд Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд Добрич в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                     

 

                                                                          Районен съдия:                                                                                                                                  /Данчо Димитров/