МОТИВИ към Решение
№ 69 от 13.02.2020 г. по НАХД № 1207/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Дупница
Производството
е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
Районна прокуратура гр. Дупница е
направила предложение за освобождаване на Ц.И.Й. ***, с ЕГН **********, от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание при условията
на чл.78а от НК, за престъпление по чл. 209, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК за
това, че на 12.12.2018 год. в гр. Дупница, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил заблуждение у Й.С.С. *** (представил се за посредник на Hinrich
Hildebrandt и е обещал
да й съдейства за отпускане на паричен
заем в размер на 25000лв.), с което й е причинил имотна вреда в размер на 250
лв. (платени от С. като предварителна такса, поемаща трансфера), като случаят е
маловажен с оглед размера на причинената вреда.
В съдебно заседание
обвиняемият редовно призован, не се явява и не изразява становище по
предложението.
Представителят на
Районна прокуратура гр. Дупница поддържа предложението, като счита, че
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 209, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.
От приложените по делото
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ц.И.Й. е роден на *** година в гр. Търговище, с постоянен адрес:***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Досъдебното производство е водено за
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. След събиране на доказателства, Ц.И.Й. е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 209, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
Пострадалата С. имала спешна нужда
от пари в края на 2018 г. На 11.12.2018 г. в интернет сайт ,,Зор.бг.“ попаднала
на обява за бързо отпускане на кредит. В обявата се сочело, че подателят
съдейства за бързо отпускане на нужните парични средства. Пострадалата
попълнила личните си данни и посочила електронен адрес на дъщеря си. В същия
ден на адреса се получило съобщение с подател обвиняемия Ц.Й., в което същият
искал информация какъв е размера на сумата и за какъв срок. Свидетелката С.
изпратила отговор с исканите данни. Впоследствие получила ново писмо, че до
14.00 ч. на същия ден трябва да му преведе сумата от 250.00 лв. и ако го
направи до 16.00 ч. на същия ден ще получи искания кредит. В съобщението се сочело, че исканата сума от
250.00 лв. трябва да бъде изпратена на обв. Й. чрез ,,Български пощи“ ЕАД с
пощенски запис, който да бъде експресен, на негово име, на домашния му адрес,
посочен в договора. Йорданова отишла към 12.30 ч., изпратила исканата сума на
името на Ц.И.Й. ***. След 16.00 ч. попитала Й. чрез съобщение по имейл какво става с кредита и получила отговор, че
имало много желаещи и свидетелката трябва да има търпение. Многократно Й.
обещавал, но в крайна сметка С. не получила никакъв кредит, тъй като
обвиняемият не е никакъв посредник и няма никаква възможност за съдействие по
отпускане на кредит. Впоследствие подала жалба в Районно управление гр.
Дупница. В хода на досъдебното производство обв. Й. е възстановил сумата от
250.00 лв. на пострадалата С..
Описаната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от всички събрани на досъдебното
производство и приети от съда писмени и гласни доказателства, които са единни и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си обвиняемият Ц.И.Й. е
осъществил състава на престъплението по чл. 209, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК,
тъй като на 12.12.2018
год. в гр. Дупница, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у Й.С.С. *** (представил се за посредник на Hinrich
Hildebrandt и е обещал
да й съдейства за отпускане на паричен
заем в размер на 25000лв.), с което й е причинил имотна вреда в размер на 250
лв. (платени от С. като предварителна такса, поемаща трансфера), като случаят е
маловажен с оглед размера на причинената вреда.
Поведението на обвиняемия е изцяло
съставомерно по този състав. Той е осъществил противоправни действия, които са
се изразили във възбуждането на заблуждение у Й.С. ***, представяйки се за
посредник на Hinrich Hildebrandt, който й обещал да й съдейства за отпускане на паричен
заем в размер на 25000 лв., с което й е причинил имотна вреда в размер на 250
лв. платени от С. като предварителна такса, поемаща трансфера.
Безспорно се касае за маловажен случай на деянието, защото са
налице всички обективни признаци за това: извършеното престъпление с оглед на
незначителността на вредните последици, предвид размера на причинената
имуществена вреда на стойност 250 лв., която е под размера на минималната
работна заплата за страната към датата на деянието – 12.12.2018 г., както и
всички други смекчаващи вината обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Безспорно механизма на осъществяването на престъплението,
личността на извършителя, степента на засягане на обществените отношения го
определят като маловажен случай. В този смисъл съдебната практика е
последователна в Решение № 442 от 19.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1321/2014 г.,
III н. о., НК, Решение № 145/13 г., по н. д. № 103/13 г., ВКС, III н. о.,
Решение № 241/14 г. по н. д. № 679/14 г., ВКС, III н. о.. Всички тези принципни
положения, възприети в практиката и доктрината следва да бъдат прецени в
контекста на конкретно установите фактически констатации, при която комплексна
преценка правилно се е стигнало до правната квалификация на такова, осъществено
като маловажен случай.
От
субективна страна,
деянието е осъществено при пряк умисъл като форма на вината. Обвиняемият е
съзнавал противоправните последици и е целял тяхното настъпване. Формата на
вината се обективира чрез посочените по-горе признаци и се извежда от фактите,
такива каквито са установените по делото. Тя се обективира именно чрез
установения факт, че обвиняемият е съзнавал, че не е посредник на Hinrich
Hildebrandt и не може да съдейства на
пострадалата за отпускане на паричен заем и въпреки това възбудил заблуждение у
нея, че като посредник може да й окаже съдействие за отпускане на паричния
кредит, за което С. от своя страна му превела сумата в размер на 250 лв. с
пощенски запис.
В теорията и съдебната практика не
съществува спор, че за извършване на измамата може да се използват договорни отношения,
като разграничителния критерий между престъплението по чл. 209 от НК и
обикновеното неизпълнение на договорни задължения следва да се търси в
намерението и възможността на дееца да изпълни задълженията си. Безспорно в
настоящият случай извършителят изначално, още към момента на сключване на
договора няма намерение да изпълни поетите ангажименти, като не разполага и с
обективна възможност да стори това. В тази хипотеза самото сключване на
договора е способ за въвеждане на пострадалия в заблуждение. Намерението за
неизпълнение на това облигационно задължение е било изначално и като неизправна
страна по договора, която се е задължила, при него не е имало въобще намерение
да престира уговореното. В тази връзка доказателствата по делото позволяват
несъмненост на извода, че това неизпълнение е съзнателно търсено и в даден
момент е и постигнато от подсъдимия.
Съдът намира за законосъобразно предложението
на Районна прокуратура гр. Дупница за освобождаване на обвиняемия Ц.И.Й. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.
78а, ал. 1 от НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки
на тази норма. За посоченото по-горе деяние по чл. 209, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК
се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, деецът
не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК към момента на извършване на
настоящото деяние, причинените от деянието имуществени вреди са били изцяло
възстановени.
Предвид гореизложеното съдът на
основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК призна обвиняемия за виновен и го
освободи от наказателна отговорност като му наложи административно наказание
,,глоба“. Съдът отчете всички смекчаващи отговорността обстоятелства – младата
му възраст, оказано съдействие за разкриване на обективната истина, липса на
други противообществени прояви. Не констатира отегчаващи вината обстоятелства.
Причините за извършване на
престъплението са незачитането на установения в страната правов ред.
Предвид горното, при условията на чл.
78а, ал. 1 от НК и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът
наложи на обвиняемия административно наказание ,,глоба“ в размер на 1000.00 лв.
При индивидуализацията на наказанието, съдът взе в предвид и обстоятелствата по
чл. 47, ал. 1 от НК. Съдът е приел, че така определеното административно
наказание ще спомогне в най-пълна степен да се постигнат целите на наказанието,
визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, ще спомогне да се поправи обвиняемият към
спазване на законите, ще му отнеме възможността да извърши и други подобни престъпления,
ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото, ще допринесе за целите на специалната и генералната превенция.
В наказателното производство няма
направени разноски, които да подлежат на възстановяване.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: