П Р О
Т О К О Л
Гр. София, 08.04.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 10 състав в открито съдебно заседание на осми април, 2021 г., в следния състав:
|
Председател: |
МИНА МУМДЖИЕВА |
||
|
Съдебни заседатели: |
М.Д.Е.С. |
||
|
Секретар |
ТАТЯНА
ШУМАНОВА |
||
|
Прокурор |
ТОМИ
НАКОВ |
||
сложи за разглеждане докладваното от
съдия МУМДЖИЕВА НОХД № 128 по описа за 2021 г.
На
именното повикване в 10.00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ
А.Х. явява се лично и с адв. С.К..
За
ощетеното юридическо лице „А.Г.“ ЕООД адв. С.Н. – упълномощен
повереник от досъдебното производство.
АДВ.
Н. - Моят доверител не може да пътува, той е в Германия, уведомен е за насроченото
съдебно заседание. Представям молба за конституиране на граждански ищец с
препис за страните, както и приложено пълномощно.
Явява
се преводача В.М.П..
С
оглед неявяването на Т.Х.в днешното съдебно заседание, съдът намира, че следва
да освободи от участие явилия се преводач, като за явяването й в днешното
съдебно заседание, съдът определя да се изплати възнаграждение в размер на 20
лв., платими от бюджета на съда, за което се издаде 1 бр. РКО.
ПОДСЪДИМИЯТ
Х. - Получил съм препис от обвинителен акт преди повече от 7 дни.
СТРАНИТЕ
(поотделно) - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д
Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА
САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:
А.С.Х.
- на 36 г., роден на *** г. в гр. Русе, неосъждан, с висше образование,
неженен, работи като мениджър в „А-Т.-С.ЕООД, в момента не изпълнявам длъжност
в „А.Г.“ ЕООД.
СЪДЪТ
РАЗЯСНИ правата на подсъдимия в производството:
ПОДСЪДИМИЯТ
Х. – Разбрах правата си.
СТРАНИТЕ
(поотделно) - Нямаме искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ
- Молбата е своевременно подадена, съответства на изискванията на НПК, моля да
конституирате пострадалото юридическо лице като граждански ищец в
производството.
АДВ.
К. – Преди да взема становище, аз представям и моля да приеме заверено копие от
искова молба, депозирана в СГС, ГО от „А.Г.“ ЕООД с вх. № 78713 от 12.06.2017 г.
Моля да приемете същата във връзка със становището, което ще изразя относно
гражданския иск, тъй като твърдя, че представената от мен искова молба се касае
за част от сумата, във връзка с която е предявен настоящия граждански иск за
същия период от време, касае неправомерни банкови операции, извършени от същото
лице, в случая подсъдимия А.Х..
АДВ.
Н. - Действително такава искова молба е депозирана, но по същата не е
образувано гражданско дело и не се провежда производство, в този смисъл
представляваното от мен дружество не е предявило претенциите си. Доколкото в
обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт се твърди, че
дружеството е ощетено в следствие на извършено престъпление и доколкото
защитата не представя доказателства за това, че по тази така образувана искова
молба е налично висящо гражданско дело, не е налице идентичност между двете
депозирани претенции, със сигурност може да се провери след служебна справка в
системата на СГС, висящо дело по този иск няма.
ПРОКУРОРЪТ
- Да се конституира пострадалото юридическо лице.
СЪДЪТ
СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ във връзка с внесената искова молба, представеното доказателство
от защитата на подсъдимия, а именно искова молба от 12.06.2017 г., заведена в
СГС от „А.Г.“ ЕООД срещу А.С.Х., както и във връзка с доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Молбата
за конституиране на граждански ищец е предявена своевременно - преди да бъде
даден ход на разпоредителното заседание.
На
следващо място, установено е, въз основа на представена в днешното съдебно
заседание искова молба, че е поискано да бъде образувано гражданско производство
между страните „А.Г.“ ЕООД - ищец срещу А.С.Х. - ответник.
Съгласно
текста на исковата молба са релевирани фактически обстоятелства за два периода
- първият на 21.03.2013 г. във връзка нотариално заверено пълномощно и втория
период - от 10.08.2013 г. до 23.03.2017 г., за който се твърди, че ответникът е
извършил неправомерно банкови операции със средства на „А.г.“ ЕООД. Съдът констатира,
че този период, очертан в исковата молба частично съвпада с инкриминирания период,
така, както е посочен в обвинителния акт, а именно от 13.06.2013 г. до 31.03.2017
г. Наличието на идентичност за част от периодите, за които е внесен обвинителен
акт и съответно е внесена искова молба, дават основание за извод, че
съвместното разглеждане на гражданския иск в настоящото производство ще го
затрудни, доколкото и в това производство, евентуално, би могло да се наложи
изследването на въпросите, които са посочени в т. 2 от исковата молба, които от
друга страна не са предмет на обвинението.
Отделно
от това, предявяването на граждански иск от представител на ощетеното юридическо
лице към подсъдимия по друг процесуален ред по арг. от чл.84, ал.2 НПК прави
безпредметно на приемането на граждански иск и в наказателното производство за
същите фактически обстоятелства, относими за тази част, в която е налице
съвпадение на инкриминирания период.
По
изложените мотиви
СЪДЪТ
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „А.Г.“ ЕООД за приемане на граждански иск за съвместното
му разглеждане в наказателното производство.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
СТРАНИТЕ
(поотделно) - Нямаме други искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д
Е Л И:
ДАВА
ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ДАВА
възможност на страните да изразят мотивирано становище по всички въпроси, посочени
в разпоредбата на чл. 248 НПК.
ПРОКУРОРЪТ
- Делото е подсъдно на СГС. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. На досъдебното производство, смятам че не е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
правата на подсъдимия. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда
на особените правила. Нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля да
насрочите делото за гледане в съдебно заседание.
Моля,
съдът да приеме, че в диспозитива на обвинителния акт е допусната отстранима
фактическа грешка, а именно отразено е 903 деяния в шапката на обвинението,
касае за 902 деяния, така както е описано в обстоятелствената част на обвинителния
акт и в диспозитива, така както са изброени деянията, иде реч за 902 такива. В тази
връзка, моля да ми дадете срок да отстраня тази фактическа грешка като отразя
коректно, че иде реч за 902 деяния.
АДВ.
К. - Аз считам, че делото е подсъдно на СГС, считам че не са налице основания
за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са налице допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила във фазата на досъдебното
производство. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила, разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия
или съдебен заседател. Относно мярката за процесуална принуда, по отношение на
подзащитния няма взета такава и считам че не са налице основания за
определянето на такава на настоящия етап. Нямам искания за събиране на нови доказателства
по делото, считам че същото следва да се отложи за друга дата, за която да се
призоват лицата, посочени в списъка към обвинителния акт.
ПОДСЪДИМИЯТ
- Потвърждавам казаното от адвоката ми.
Съдът
се оттегля на съвещание
Съдът
след съвещание и след като обсъди становищата на страните, намира за установено
следното:
Производството
е подсъдно на СГС във връзка с твърденията, изложени в обвинителния акт относно
правната квалификация на деянието и мястото на неговото извършване, в този смисъл
е ангажирана местната и родова подсъдност на СГС.
Не
са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Съдът намира, че следва да се произнесе по въпросите,
посочени в чл. 248, т. 4, т. 5, т. 7, т.
8 само след решаване на въпросите по чл. 248, т. 3 НПК, доколкото при
изясняването на въпроса дали е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила и в зависимост от отговора на този въпрос, съдът ще бъде
изправен пред необходимостта да преценява всички останали релевантни
обстоятелства, свързани с провеждането на съдебното производство. Ето защо
съдът, на първо място разглежда въпроса дали е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила в
досъдебното производство, довело до ограничаване процесуалните права на подс. Х..
Настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния случай са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които ограничават правата на подс. А.Х..
На първо място обвинението не очертава ясно
факти, свързани с длъжностното качество на дееца по смисъла на чл. 93, т.1 НК. В
обвинителния акт не са описани и конкретни факти, на базата на които обвинението приема
за установено, че подсъдимият е имал задължението като отчетник да пази и
управлява имущество, собственост на „А.Г.“ ЕООД. Не
става ясна позицията на обвинението дали подсъдимият е имал
материално-отчетнически функции в
дружеството, на което се твърди, че е причинена имотна вреда или не.
На стр. 2 от
обвинителния акт е посочено, че подсъдимият е бил страна по договор за
търговско представителство от 01.08.2013 г. Това твърдение е изисквало от
прокуратурата да предложи анализ на правната характеристика на цитирания в
обвинителния акт договор за търговско представителство, по силата на който се
твърди, че подсъдимият получил достъп до имуществото на инкриминираното
търговско дружество. Правният статут на различни лица и търговци, които
сътрудничат на търговеца при осъществяване
на неговата дейност за действия, които той не би могъл да извърши лично,
съгласно гл. VІ от ТЗ, е обвързан с
възмездния характер на представителството, със специфични правни последици,
както и с ефекта от фактическите действия на търговския представител, които
настъпват за търговеца. Изложеното
по-горе, както и обективният признак по чл.201 НК за личността на дееца да са
изпълнени елементите на чл. 93, т.1 НК изисква обвинителният акт да даде
отговор на въпроса дали възмездният характер на представителството в настоящия
случай отговаря на условието в чл.93, т.1 НК на длъжностното лице да е
възложено да изпълнява съответна отчетническа дейност със заплата.
На
второ място, обвинението не очертава ясно параметрите на продължаваното
престъпление и размерът на съставомерната имотна вреда.
При
формулиране на продължаваното престъпление на л. 86 от ОА се твърди, че общият
брой присвоителни деяния са 903, а в действителност номерацията на последното
индивидуализирано присвоително деяние в обвинителния акт завършва с № 902.
От друга страна, съдът намира, че не става дума за фактическа грешка,
а за противоречие между съдържанието на обвинителния акт и последното
постановление за привличане на А.Х. в процесуалното качество на обвиняем. Това
е така, тъй като при последното изменение на обвинението, съгласно
постановление, приложено в том 61 от ДП от л. 36 и следващи е видно, че е
описано деяние с пореден номер 34, което не отразява прецизно елементите на
престъпния състав. Това деяние не е описано във внесения обвинителен акт.
Във връзка с изложеното, съдът счита, че обвинението не очертава ясно
предмета на доказване, както и обема на престъпната дейност, включена в
продължаваното престъпление. Това е така и защото след пункт 34 в
постановлението за привличане на обвиняем, а именно от пункт 35 до последния
пункт от обвинението, съдържанието на обвинението в постановлението за
привличане на обвиняем хронологично и съдържателно не съответства на това,
което е изложено в обвинителния акт.
Отделно от това, не става ясна и позицията на обвинението дали се
поддържа твърдението, че 15.11.2013 г. подсъдимият е участвал в изпълнително
деяние на престъплението, доколкото в обвинителния акт не е описано деяние с
такава дата. Във връзка с изложеното е допуснато противоречие между
съдържанието на обвинителния акт и постановлението за привличане на обвиняем,
което е отстранимо чрез законосъобразно повтаряне на действията по чл. 219 НПК,
както и с изготвянето на нов обвинителен акт.
Допълнителна неяснота във
връзка с фактическите параметри на обвинението е свързана с изчислената обща
стойност на присвоеното имущество, което според обвинителния акт е 4 529 920, 58 /четири милиона
петстотин двадесет и девет хиляди деветстотин и двадесет лева и петдесет и осем
стотинки/. Действителният сбор на стойностите на отделните деяния, включени в
продължаваното престъпление, обаче, възлиза на 5 879 655,58 лв., т.е.
разликата между общият сбор на инкриминираните суми по отделните деяния и
инкриминираната обща стойност на съставомерния
престъпен резултат от значение за продължаваната престъпна дейност, е 1
349 735,00 лв.В
случая не става ясно дали се касае за грешка при аритметичното изчисление на
общата стойност на съставомерната имотна вреда или обвинението не се поддържа
за част от инкриминираните деяния.
Допълнителна
неяснота относно фактите, включени в предмета на доказване се извежда от
неточното посочване на част от инкриминираните суми – т. напр. в пункт 274 от
обвинителния акт е посочената сумата от 3467, (без съответно отбелязване на стойност след
десетичната запетая).
Обвинението е неясно в частта
относно отделни деяния и във връзка с инкриминираните дати. Така например, в
актовете на органите на досъдебното производство са формулирани две деяния,
които според обвинението са извършени на една и съща дата - 28.12.2014г. (това
са пункт 241 и пункт 265 от диспозитива на обвинителния акт). При това за
първото от тях по пункт 241 се твърди, че присвояването е извършено на
28.12.2014г, а съответният разходооправдателен документ, използван от
подсъдимия, бил съставен един месец по–рано – на 28.11.2014 г.
В пункт 561 от обвинителния акт
не е посочена пълно датата на деянието. Ако прокуратурата счита, че то е
осъществено на неустановена дата през декември 2015 г. е следвало изрично да го
посочи.
На базата на изложените факти в
обстоятелствената част, обаче и при изрично липсващо отбелязване в тази насока,
съдът не би могъл да изгради конкретна преценка дали се касае фактическо
твърдение или за фактическа грешка. В този случай остава без отговор и въпроса,
дали прокуратурата поддържа тезата си, че датата на деянието е в корелация с
датата на издаване на съответния разходооправдателен документ, доколкото точно
за това деяние, за което не е конкретизирана дата е конкретизирана фактура,
както и дата на издаване, а именно - 05.12.2015г. и доколкото в пункт 241 датите
на деянието и датата на издаване на съответния документ се различават с месечен
период.
На следващо място, съдът намира,
че обвинението не очертава ясно предмета на доказване и във връзка с механизма
на присвояване. В обвинителния акт липсват твърдения за механизма на присвояване на
инкриминираните парични средства, доколкото се съдържа описание на определена
категория разходооправдателни документи, за които се твърди, че удостоверяват
разход, който не е свързан с дейността на дружеството, собственост на свидетеля
Х.. Този обем от факти, обаче, не е достатъчен, според настоящия съдебен
състав да се изясни позицията на обвинението относно механизма на присвояване,
както и да се изясни срещу какви факти подсъдимият следва да организира своята
защита. Това е така, тъй като с обвинителния акт и то за някои от деянията, е
инкриминирано само и единствено създаването на разходо-оправдателните
документи, без обаче да е конкретизирано участието на подсъдимия в тази
дейност, както и кръга от положителните факти, въз основа на които се твърди
отрицателният факт, че съответният разход не е свързан с дейността на
дружеството. От обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясна
позицията на обвинението – дали се твърди, че всички изброени в обвинителния
акт документи, а именно фактури, проформа фактура, банкови бордера, заявки са
били съставени от подсъдимия, или че са били съставени от друго лице по негово
нареждане, като той ги е подписвал, съответно, ако се твърди, че ги е
подписвал, не става ясно как според прокуратурата е извършвал тази дейност – с
личен подпис или с квалифициран електронен подпис (КЕП) и дали с нея е извършвал дейност извън
рамките на предоставените му правомощия.
В обвинителния акт не са описани
конкретни действия за времето, начина и мястото на съставяне на инкриминираните
документи, не е описана и фактическа връзка между твърдяното в обвинителния акт
неправомерно документиране с действия на разпореждане с чуждо имущество. Така
от съдържанието на обвинителния акт не става ясна позицията на обвинението
дали, кога и как по изброените документи за разход е извършено плащане и ако е
така – какъв е механизмът на разпореждане с парични средства (в брой или по банков път), съответно - как
този механизъм на разплащане се свързва с личността на подсъдимия.
По същество в обвинителния акт не се съдържа отговор на въпроса защо цитираните разходооправдателни
документи не се отнасят до дейността на дружеството, а в отделни части от
обвинението липсва и фактическо твърдение и за това дали въобще е наличен или
не е наличен разходооправдателен документ.
При описанието на престъпната
дейност по чл. 201 НК или квалифицираните му състави няма пречка да бъдат
коментирани и разходооправдателни документи, ако се твърди, че със съставянето
им деецът е създал привидно основание за причинена от него липса на чуждо
имущество или ако се твърди, че е извършил действителен разход и те
съответстват на действително извършената стопанска операция, но деецът е
погасил свое задължение, а не задължение на дружеството. В настоящия случай
обаче в обвинителния акт не са посочени конкретни данни за съществуваща
фактическа връзка между личността на подсъдимия и съставянето на инкриминираните
документи, както и за начина, по който подсъдимият е участвал в плащанията по
тях. Не става ясна позицията на обвинението при отговор на въпроса дали
подсъдимият е погасявал свои задължения с имущество на „А.Г.“ ЕООД или е
разширил предмета на дейност на представляваното от него дружество извън
рамките на делегираните му правомощия, съответно, ако това е така, дали със
съответните плащания е настъпила щета поради присвоителни действия или щета
поради сключени неизгодни договори.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че обвинителният акт не съдържа описание за
фактическа връзка на изброените в него документи с конкретни присвоителни действия с чуждо имущество,
както и описание на факти, въз основа на които да се формира извод за
приложимия наказателен закон. Това е така, тъй като изброяването на съответни
разходооправдателни документи при тези деяния, при които въобще такива са
посочени, не е обвързано с конкретни твърдения дали по цитираните фактури е
извършено плащане, дали срещу съответното плащане по фактура, банково бордеро
или по заявка в патримониума на дружеството е постъпил или не е постъпил актив,
който да инкорпорира имуществена стойност, а ако е фактурирана услуга – кой е
потребителят на съответната услуга. Съответно, при положителен отговор на
въпроса за плащания, които са обвързани с реална доставка на стоки и/или
услуги, обвинението е следвало да конкретизира механизма на причиняване на
щета.
На следващо място, за част от
деянията, съдържащи се в актовете на органите на досъдебното производство, не
са описани дори и разходооправдателни документи, което внася допълнителна
неяснота в обвинението, още повече при липсата на конкретни фактически
твърдения дали на съответната дата е било регистрирано само едно единствено
данъчно събитие и ако това е така, какво е то и дали същото се свързва тъкмо с
подсъдимия, т. напр. пункт 1, 16, 17, 20, 21, 791 и много други.
Деянията, при които документ, на
базата на който се твърди да е бил извършен неправомерен разход, въобще не е конкретизиран,
на собствено основание не са формулирани при ясна обвинителна теза за начина,
по който е причинена съставомерната имотна вреда. Т. напр. по пункт 220 се визира данъчно събитие от 04.11.2014г. в
гр. София, за което се твърди, че подсъдимият като длъжностно лице / в
качеството му на пълномощник на А.Г. ЕООД/ присвоил чужди пари – собственост на
„А.Г.„ ЕООД, ЕИК *******в
размер на 148,32 лева, които му
били поверени да пази и управлява, като се касае за разход, несвързан с дейността
на дружеството. Не е
ясна позицията на обвинението при отговор на въпроса дали на посочената дата са
или не са регистрирани други данъчни събития и въз основа на какви факти се
приема, че именно инкриминираният разход не е свързан с дейността на дружеството.
В постановлението за привличане на обвиняем това фактическо твърдение,
съответно са съдържа в 221 пункт от обвинението, който очевидно не съответства като хронология в
номерацията на съответните деяния в диспозитива на обвинителния акт. В този
смисъл съществено е ограничено правото на подсъдимия по чл. 55, ал.1 НПК да
научи въз основа на какви твърдения се изгражда обвинителната теза.
Подобен е и случаят, описан в
пункт 173 от обвинението за деяние, което се твърди, че е било извършено от
подсъдимия на 07.09.2014г. в гр. София, като
длъжностно лице /в качеството му на пълномощник на А.Г. ЕООД/, а именно за
сумата от 553,02
лева, като не е посочен документа, удостоверяващ този разход и
конкретните действия на подсъдимия, с които се твърди, че е станал съпричастен
към неговото осъществяване. Това обстоятелство в друг аспект рефлектира
отрицателно върху правото на подсъдимия да научи за какво престъпление е
привлечен в това процесуално качество.
За трета част от деянията
формално е посочен документ или основанието за разхода, но при недостатъчна
конкретика за естеството на този разход, за индивидуализация на документа и
фактите, на базата на които обвинението приема за установено, че съответният
разход не е свързан с предмета на дейност на дружеството. Т. напр. с първи пункт е инкриминиран разход за наем,
без да е ясно, въз основа на какви факти обвинението е стигнало до извод, че
плащането за наем на неконкретизиран обект не е било свързано с дейността на
дружеството.
За четвърта част от деянията въобще
не е посочен реквизит на разходооправдателния документ – т. напр. – пункт 373
или посочените реквизити са неясни и непълни – липсва част от датата на
фактурата. В пункт 373 обвинението посочва общо, че разходът е по фактура, без
данни за основните й реквизити, поради което и в този случай не стават ясни
фактите, на базата на които се твърди определен размер на съставомерната имотна
вреда.
За друга категория от обвиненията
годината на издаване на инкриминирана
фактура е очевидно невярно посочена, без да е ясно какви са фактическите
твърдения, т. напр. 215, 205, 216 година
съответно в пункт 344, 349, 352, 380, 393, 394, 417, 418, 455, 456, 463, 486,
493, 507, 535, 542, 557, 627, 643, 778.
За пета част от
деянията са инкриминирани друг вид документи, различни от фактурата, т. напр.
протокол - пункт 202, пункт 212; митническа декларация (пункт 240), проформа фактура в пункт
300 и пункт 398, заявка в пункт
208; банково бордеро пункт 671, 834.
Посочените
твърдения в обвинителния акт внасят допълнителна неяснота относно механизма на
присвояване, тъй като проформа фактурата поначало
представлява оферта под формата на фактура, като придобива
юридическа стойност едва след попълването на всички останали елементи,
характерни за фактурата (подпис, печат и т.н.). В настоящия случай, с оглед
фактическите твърдения в обвинението, не става ясно как с оферта е осъществено
присвоително деяние. Със същите аргументи не става ясно и какъв е механизмът на
присвояване с попълването на митническа декларация, протокол или заявка.
Съответно, ако се твърди, че присвоителното деяние е документирано в банково
бордеро, прокуратурата следва да конкретизира за каква сделка или банкова
операция става дума, кое лице е получател на съответната парична сума,
доколкото банковото бордеро е документ,
издаван от обслужваща банка за отчитане на сделки и операции, а в случая се инкриминира разход, несвързан с
дейността на дружеството.
На следващо място, в актовете на
органите на досъдебното производство е формулирано деяние, в което липсват твърдения
за характеристиките на направения разход, т.напр. в пункт 129 и в пункт 409.
За част от деянията е
инкриминиран повече от един път за едно и също деяние един документ, т. напр.
за номер на фактура 195851/14.10.2014г. в пункт 202. Във връзка
с тези твърдения обвинението е следвало да изясни дали се твърди, че
подсъдимият е издал два пъти фактура с едни и същи реквизити за едно и също
данъчно събитие, или веднъж или два пъти начислявал сумата по фактура с такива
реквизити, или че е извършил плащане два пъти за едно и също данъчно събитие - в
този смисъл липсва конкретика в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При тези деяния, които в
диспозитива на обвинителния акт са посочени с номера 141, 146, 149,151 и много други
са изброени повече от една фактура. В този случай обвинението е следвало да
конкретизира и паричната сума, за която е била издадена всяка една от тях или
поне да изложи конкретни фактически твърдения дали обвинението приема за
установено, че сборът от общата им стойност се равнява на инкриминираната
присвоена сума за съответното деяние. При липсата на конкретни фактически
твърдения в тази насока съдът намира, че практически не е възможно да се
установи каква е позицията на обвинението относно начина, по който е формирана
съответната инкриминирана присвоена сума – дали в резултат на съответствие между стойността на
инкриминираните фактури за съответното деяние и общата стойност на паричната
сума, инкриминирана като присвоена на съответната дата, или ако не се твърди
такова съответствие, по друг конкретно описан механизъм на отклоняване на част
от фактурираните суми от патримониума на ощетеното лице.
По пункт от 868 до 902 в диспозитива на обвинителния
акт, както и на в съответните деяние от номер 867 до 903 в постановлението за
привличане на обвиняем при съответната разминаваща се номерация не е посочена
валутната единица на паричната сума, която се твърди, че е присвоена, което е
друго самостоятелно процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на
подсъдимия да научи, въз основа на какви факти е обвинен.
Изложените по-горе аргументи мотивират настоящия
съдебен състав да приеме, че е допуснато съществено отстранимо процесуално
нарушение при изготвяне на обвинителния акт, както и в постановлението за
привличане на обвиняем, което е последния акт на органите на досъдебното
производство, свързан с изменение на обвинението и същият датира от 10.12.2020
г.
Във връзка с изводите на съда относно въпросите на чл.
248, ал. 1, т. 3 НПК е безпредметно съдът да обсъжда останалите въпроси по чл.
248, т. 4, т. 5, т. 7 и т. 8 НПК
Така
мотивиран
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРИЕМА
за установено, че в досъдебното производство са допуснати съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила, поради което
СЪДЪТ
О П Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
наказателното производство по НОХД № 128/2021 г. по описа на СГС, НО, 10
състав.
Определението
на съда по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК на основание чл. 249, ал.3 НПК подлежи на
обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред САС по реда на глава ХХ НПК.
В
случай на влизането в сила на това определение
СЪДЪТ
О П Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА
делото на СГП за отстраняване на съответните нарушения посочени по-горе в
обстоятелствената част на определението.
Препис
от протокола да се издаде на страните при поискването им в деловодството на
съда.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: