Решение по дело №589/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на С. Х. С. от гр. Златарица, [улица], чрез адв. Н. Н., срещу Решение № 236/22.05.2024 г. по НАХД № 1388/2023 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1275-001349/01.08.2023г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че автомобилът е поднесъл, тъй като пътната настилка не била почистена от посипан строителен материал от новостроящото се кръгово кръстовище. Сочи, че дрифт по смисъла на закона е когато има пълно завъртане на автомобила поне два пъти последователно и това представлява опасност за останалите участници в движението. Възразява, че съдът не бил взел предвид показанията на двамата служители на РУ Велико Търново, които си противоречали. По тези съображения се иска отмяната на решението на районния съд и на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, по следните съображения:

С Решение № 236/22.05.2024 г. по НАХД № 1388/2023 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление № 23-1275-001349/01.08.2023 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Велико Търново, с което на С. Х. С. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания – "Глоба" в размер на 3000 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че полицейските служители – актосъставител и свидетел по акта, на 04.07.2023 г. около 11.45 часа се придвижвали с патрулен автомобил от автогара "Юг" по ул. "Христо Ботев" в посока центъра на В. Търново. Управляваният от С. С. лек автомобил БМВ 328И с рег. № [рег. номер] се движел пред служебния полицейски автомобил, като между тези два автомобила се намирали още два автомобила, движещи се в същата посока към ул. "Независимост". Улицата била права, видимостта-добра, пътната настилка-суха, а движението-интензивно. Свидетелите видели, че на прав участък по ул. "Христо Ботев" след зоната кръстовище на ул. "Хр. Ботев", ул. "Седми юли" и ул. "Марно поле", чрез подаване на повече от необходимото газ, управляваният от жалбоподателя автомобил превъртял задните задвижващи колела, поднасяйки задна част в ляво, при това навлязъл частично в насрещната лента за движение, ускорил движението си, като задницата на автомобила се завъртяла последователно многократно в ляво и дясно. Лекият автомобил БВМ бил спрян от полицейския екип с подаване на звуков и светлинен сигнал по ул. "Краков" на около 100-200 метра след мястото на нарушението. Въз основа на констатираните при проверката факти и обстоятелства бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 916556/04.07.2023 г., а впоследствие било издадено обжалваното наказателно постановление № 23-1275-001349/01.08.2023 г., с което АНО наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от същия закон, за това, че на 04.07.2023 г., в 11:45 часа, в гр. В. Търново на ул. "Христо Ботев" с номер 48 в посока ул. "Независимост" на суха пътна настилка, управлява собствения си лек автомобил БМВ 328 И син металик с рег. № [рег. номер], като не използва пътищата, отворени за обществено ползване в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се в превъртане на задните задвижващи колела и поднасяне на задната лява част на МПС по посока на движение, като с тези си действия застрашавал останалите участници в движението.

При тази фактическа обстановка районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че показанията на актосъставителя и свидетеля по акта – очевидци на нарушението, са последователни, взаимно допълващи се, непротиворечиви и логични досежно главните факти, подлежащи на установяване в производството, като няма данни по делото да са в особени отношения с жалбоподателя, което да ги мотивира да го злепоставят. В тази връзка съдът не е кредитирал показанията на св. Хр. М. – баща на жалбоподателя, според които същият се движел с друг лек автомобил, като втора или трета кола зад полицейския автомобил и видял как при излизане от кръстовището откъм сградата на полицията към Центъра синът му е подал газ и тръгнал, а пътят бил опесъчен и имало чакъл, като колата поднесла. Съдът е посочил, че двамата полицейски служители възприели подаването на повече от необходимото газ от жалбоподателя, при което управляваният от него автомобил превъртял задните задвижващи колела, поднасяйки задна част в ляво, като свидетелите са категорични в оценките си, че не става въпрос за случайно поднасяне на автомобила, а за умишлена маневра. Според ВТРС това представлява нарушение на забраната на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила, форсирайки двигателя, превъртайки задните му колела в района на гр. В. Търново с наличие на интензивно движение и пешеходна зона, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Изложени са мотиви, че подобно умишлено поведение в градовете и техните околности застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност и за извършеното нарушение правилно са наложени предвидените в чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказания, които са в абсолютен размер и не подлежат на индивидуализация.

При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

Недоказано е възражението на касатора, че управляваният от него автомобил е поднесъл, тъй като на пътното платно се намирал непочистен строителен материал от строящото се кръгово кръстовище. Подобно твърдение прави единствено свидетеля Хр. М. - баща на жалбоподателя. Същият е очевидно заинтересован от даването на показания в полза на касатора, а освен това и в неговите показания се съдържат противоречия – така напр. веднъж твърди, че е идвал от гр. Златарица, а на друго място сочи, че е идвал от нощна смяна в предприятие в гр. В. Търново. Изложените противоречия, както и обстоятелството, че този свидетел безспорно не е присъствал по време на извършената полицейска проверка след спирането на автомобила на касатора мотивира и настоящата инстанция да не кредитира показанията на свидетеля.

Не намира каквато и да е опора в закона твърдението на касатора, че дрифтът /каквото понятие липсва в ЗДвП/ е когато има пълно завъртане на автомобила поне два пъти последователно и това представлява опасност за останалите участници в движението.

Неоснователно е и възражението, че съдът не бил взел предвид противоречия в показанията на полицейските служители. Не са налице противоречия в техните показания досежно основните факти на извършеното нарушение – време и място на извършването му и в какво се изразява то, а това, че единият свидетел няма ясен спомен имало ли е автомобили между служебния автомобил и този на жалбоподателя или пък има разминавания къде е спрян за проверка автомобилът на жалбоподателя, са лесно обясними предвид изминалия период от време между датата на нарушението и провеждането на разпитите на лицата.

Съгласно разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, предложение трето на ЗДвП, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва отворените за обществено ползване пътища за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По делото е безспорно, че касаторът има качеството на водач при извършването на деянието. Посочените в обстоятелствената част от наказателното постановление обстоятелства, описващи мястото на деянието и параметрите на обективирането му се потвърждават от показанията на свидетелите. От непротиворечивото им съдържание се констатира, че в гр. Велико Търново на ул. "Христо Ботев" с номер 48 в посока ул. "Независимост" касаторът е управлявал собственият си автомобил по описания в НП начин. При обективирането на тези надлежно доказани пред съда обстоятелства правилно е прието от въззивния съд, че е налице съставомерно поведение по текста на чл. 175а, ал. 1, предложение трето от ЗДвП. Управлението на автомобила чрез приплъзването на задните му водещи колела, при което купето се поднася в посоки, различни от посоката, в която е насочен автомобила, е ярък пример на ползването на пътя за забавление, показност и неадекватно изпитание на уменията на конкретния водач да управлява съответното МПС екстремно, което управление на практика представлява ползването на пътя за несвойствена цел. Този начин на управление на МПС е в разрез с нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и предвидената забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение, тъй като се характеризира с повишена опасност за останалите участници в движението и другите членове на обществото. Извършена е правилна квалификация на деянието и са наложени съответните за извършеното нарушение наказания, в предвидения от закона абсолютен размер.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 236/22.05.2024 г. по НАХД № 1388/2023 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.