Присъда по дело №17/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 15
Дата: 9 юни 2022 г.
Съдия: Яника Тенева Бозаджиева
Дело: 20221800200017
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 януари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 15
гр. С., 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
СъдебниЕвгени И. Николов

заседатели:Мариана Христова Ставрева
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Наказателно дело от общ
характер № 20221800200017 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия СТ. В. СТ., роден на .г., в гр. С., българин,
български гражданин, с постоянен адрес гр. Д., обл. С., ул. "Т." № 2, с
основно образование, безработен, женен, неосъждан, с ЕГН: **********, за
ВИНОВЕН в това, че: на 21.03.2020г., около 09.25ч., в гр. Д., обл. С., на
ул."Т." пред № 1, при управление на МПС - лек автомобил м."Б", м." *", с ДК
№ **********, с посока на движение към гр. К., обл. С., нарушил правилата
за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по
пътищата, а именно:
Чл.21, ал.1 При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта
в километра в час: За пътно превозно средство от категория В, в населено
място, 50 км/ч., като при избиране на скоростта си на движение водачът С.,
превишил пределно допустимата скорост за движение в населено място -
50км/ч, управлявайки лекия автомобил със скорост от 97км./ч., поради което
1
реализирал удар с навлизащ на пътното платно от разположен от дясната
страна по посока на движението крайпътен обект „автомивка", лек автомобил
м.„Опел", м." Зафира", с ДК № ***** ВТ, управляван от К. Д. А., ЕГН:
**********, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на К.
Д. А., ЕГН: **********, предвид на което и на осн. чл. 343, ал.1, б."в", пр.1-
во, във вр. с чл. 342, ал.1, пр.З-то и чл. 54 НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА,
На осн. чл. 66, ал.1 НК ОТЛАГА изтърпяването на така определеното
наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от три ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
На осн. чл. 343г НК вр. чл. 37, т. 7 от НК ЛИШАВА подсъдимия СТ. В.
СТ., със снета по-горе самоличност, от ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА
МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 111 НПК ПОСТАНОВЯВА веществените
доказателства: лек автомобил м."Б" с ДК № ***********, ведно с ключ за
него оставен на съхранение в двора на РУП- К.; лек автомобил м." Опел", м."
Зафира", с ДК № *************, ведно с ключа за него оставен на
съхранение в двора на РУП- К. да се пазят до приключване на делото и след
което ДА БЪДАТ ВЪРНАТ на правоимащите лица, техни собственици.
ОСЪЖДА подсъдимия СТ. В. СТ., със снета по-горе самоличност, да
заплати разноски по наказателното производство в размер на общо 2
492.80лв. от който: 2 002.80 лева по досъдебното производство, от които 1
144.80 лева в полза на ОДМВР – С. и в размер на 858 лева в полза на ОП- С.,
а сумата от 490 лева , представляваща разноски в съдебната фаза- в полза на
бюджета на съдебната власт - Софийски окръжен съд.
Присъдата е неокончателна. Същата подлежи на обжалване и на
протестиране пред Апелативен съд – гр. С. в петнадесетдневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви: по присъда № 15 /2.06.2022г. по НОХД №17 по описа на СОС за 2022г.

Обвинението против подсъдимия СТ. В. СТ., ЕГН: ********** за престъпление по чл. 343,
ал.1, б.“в“, np.l-во, във вр. с чл. 342, ал.1, пр.З-то НК е за това, че на 21. 03. 2020г., около
09.25ч., в гр. Д., обл. С., на ул.“Т.“ пред № 1, при управление на МПС - лек автомобил м.“Б“,
м.“ *“, с ДК № ., с посока на движение към гр. К., обл. С., нарушил правилата за движение
по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно :чл.21, ал.1 При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в километра в час: За пътно превозно средство
от категория В, в населено място, 50 км/ч., като при избиране на скоростта си на движение
водачът С., превишил пределно допустимата скорост за движение в населено място -
50км./ч.,управлявайки лекият автомобил със скорост от 97км./ч., поради което реализирал
удар с навлизащ на пътното платно от разположен от дясната страна по посока на
движението крайпътен обект „автомивка“, лек автомобил м.„Опел“, м.“ Зафира“, с ДК №
***** ВТ, управляван от К. Д. А., ЕГН: **********, в резултат на което по непредпазливост
причинил смъртта на К. Д. А., ЕГН: **********.
В съдебно заседание представителят на СОП поддържа така повдигнатото обвинение,
като напълно обосновано от събраните в съдебната фаза на процеса доказателства, като по
същество на делото след приключване на съдебното дирене, заема становище подсъдимият
да бъде признат за виновен, наказателната отговорност по отношение на него да се
реализира при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, като се вземат под
внимание –чистото съдебно минало, добрите характеристични данни за подсъдимия –
обстоятелството, че работи по трудов договор и полага грижи за семейството си. В
качеството на обстоятелство, отегчаващо отговорността, следва да бъде преценена
справката от КАТ за нарушител-водач, регистрираща множество нарушения, която
характеризира подс. С. като трайно недисциплиниран водач / със създадени трайни нагласи
за неправомерно поведение, свързано с нарушаване на правилата по ЗДП, ППЗДП/.
Представителят на обвинителната власт пледира на подсъдимия да му бъде наложено
наказание малко над минималния размер, определен в посочената по-горе разпоредба на
закона, наказание от 2г. и 6 месеца, чието изтърпяване да бъде условно отложено за
минималния изпитателен срок от три години. Също така, на осн.чл.343г НК, същият да бъде
лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от четири години.
Веществените доказателства да бъдат върнати на правоимащите лица- техни собственици.Да
се отмени мярката за неотклонение „подписка“, взета по отношение на подсъдимия по
досъдебното производство. В тежест на подсъдимия да се възложат направените разноски по
делото.
Пострадалите от престъплението лица- К.А. и Г.А. са конституирани в качеството на
частни обвинители в процеса.Същите се представляват от повереник – А.В. от САК.В
заседанието по същество, представителят на частното обвинение застъпва становище, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото против него обвинение. С
оглед особеностите –траекторията и релефа на пътя, подсъдимият С. е могъл да възприеме
пострадалия и осъществената от него маневра на навлизане в пътното платно от разстояние
около 200 м. преди произшествието, което му предоставя възможност, в случай, че същият
би избрал да се движи с разрешената за населено място от 50 км./ч. да реализира
безаварийно спиране и да предотврати сблъсък с автомобила, управляван от пострадалия и
да не настъпи неговата смърт. В пледоарията си се солидаризира със становището на
представителя на държавното обвинение – да не се кредитират като достоверни показанията
на свидетелите Г.С. и Г.С., относно скоростта, с която са се движили и спазването на
дистанцията с движещия се пред тях автомобил м. Б*, като опровергани от останалите
доказателства, както и самите свидетели признават, че се намират в приятелски отношения с
подсъдимия С.С., което влияе на тяхната безпристрастност. Що се касае до
индивидуализацията на наказателната отговорност, повереникът изцяло се присъединява
към становището на държавното обвинение – относно размера на основното и допълнително
1
наказание, както и индивидуализацията да се осъществи при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като към изброените от СОП такива, прибавя –наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия К. А., в качеството му на водач на „Опел Зафира“,
който е извършил маневра без да се убеди преди предприемането и, че няма да застраши и
постави в опасност останалите участници в движението.
От името на подзащитния си – защитникът А.А. пледира, че обвинението е
недоказано по несъмнен начин.Оспорва заключението на вещото лице, относно скоростта, с
която се е движил подсъдимия С. при управление на инкриминирания автомобил л.а. м. Б*,
оспорва констатациите, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествие- началото
и край на спирачна следа, позовавайки се на пок.св. К.- полицейски служител, който е
запазил местопроизшествието и който при разпита си в съдебно заседание твърди, че на
пътното платно след произшествието не е имало спирачни следи.Твърденията на защитата
са, че водачът на л.а. „Опел Вектра“ не е спирал в района на паркинга на автомивката, което
не кореспондира с приетото от вещото лице по назначената САТЕ за „спиране и плавно
потегляне“ на същия автомобил, което от своя страна компрометира и оборва заключението
в частта му досежно времето, в което „Опел Вектра“ се е намирал в полезрението на водача
на Б- подсъдимия, дали последният е имал техническа възможност да го възприеме
своевременно и да предотврати сблъсъка между двете МПС, вследствие на който е
причинена смъртта на пострадалия. Пледира да бъде постановена оправдателна присъда.
Подсъдимият С.С. по същество на делото изцяло се присъединява към искането,
доводите и аргументите на защитника си.
В последната си дума заявява, че съжалява за случилото се. Но същевременно не счита,
че носи отговорност за причинения тежък съставомерен резултат и моли за оправдателна
присъда.
Съдът, като прецени събраните в хода на съдебното следствие разнородни доказателства
–писмени-протоколи и други писмени документи, събрани в хода на досъдебното
производство, справка за съдимост и справка ат КАТ МВР за нарушител водач- изискани и
представени в съдебно заседание, прочетени и приобщени по реда на чл.283 НПК,
свидетелски показания- дадени устно и непосредствено в с.з., както и приобщените по реда
на чл.281 НПК от досъдебното производство, обяснения на подсъдимия, експертни
заключения, в тяхната цялост и взаимна връзка, прие за установена следната
Ф А К Т И Ч Е С К А О Б С Т А Н О В К А
Подсъдимият СТ. В. СТ. е роден на 26. 07. 1993г., в гр. С., българин, български
гражданин, с основно образование, безработен, женен, неосъждан, с добри характеристични
данни.
СТ. В. СТ. е правоспособен водач на МПС от 2012г., като към 21. 03. 2020г., притежавал
категория В и АМ, за което му било издадено на 12. 07. 2012г., свидетелство за управление
на МПС № *********, от ОДМВР - С., валидно до 06. 07. 2022г.
От изисканата справка от КАТ за подсъдимия, в качеството му на водач на МПС за
извършени нарушения по ЗДП с дата 8.02.2022г., се установява, че спрямо подсъдимия за
периода 2012г. - 2020г., са наложени общо 15 административни наказания, за извършени
нарушения на различни разпоредби на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Спрямо С.
са налагани и две принудителни административни мерки, изразяващи се във временно
отнемане на притежаваното СУМПС.
На 21. 03. 2020г., около 9.25ч., подсъдимият управлявал лек автомобил м.“Б“, м.“ *“, с ДК
№ ., по улица „ Т.“ в гр. Д., обл. С., с посока на движение изхода на града към гр. К., със
скорост от около 97 км./ч. С. бил сам в превозното средство. В района на административен
номер 1, пътното платно било с широчина 7.00м., без пътна маркировка, предназначено за
двупосочно движение. Разрешената скорост за движение била 50км./ч. Пътният участък бил
прав, с наклон от 1 градус и 12 минути, в посока гр. К., покрит със сух, гладък,
дребнозърнест асфалт, без нарушения на повърхностният слой.От позицията на водача
имало неограничена видимост на пътя –пред и встрани от пътното платно на разстояние от
2
190 м. пред превозното средство -автомобил Б, на практика неограничена видимост. От
дясната страна по посока на движение на автомобила управляван от С.С., били разположени
търговски обект - заведение, автомивка на самообслужване, бензиностанция „Круиз“. На
известно, достатъчно за безопасността разстояние зад лекия автомобил м.“ Б“, се движел лек
автомобил м. “Фолксваген“, м. „Пасат“, с водач, св. Г. Ст. Ив.. На предна дясна седалка до
него пътувал св. Г. Ст. Сл.. В момента, в който управляваното от подсъдимия моторно
превозно средство се намирало на разстояние от 62.23м., от изхода на разположения от
дясната страна на пътя, крайпътният обект „ автомивка“, на пътното платно на ул. “Т.“ със
скорост на движение около 12км./ч., навлязъл лек автомобил м.“ Опел“, м.“Зафира“ с ДК №
***** ВТ, управляван от К. Д. А.. А. бил без поставен обезопасителен колан. Подсъдимият
С. предприел аварийно спиране на автомобила. Въпреки предприетото действие от страна
на С. по спиране, настъпил удар между предната дясна част на лек автомобил м. „Б“ и
задната лява, странична част на лек автомобил м.“ Опел“- в областта на задната лява врата и
калника на задно ляво колело на автомобила. Вследствие на значително по- голямата
кинетична енергия на лекият автомобил м.„ Б“, лекият автомобил м.“Опел“ бил отхвърлен
напред и наляво за посоката на огледа, като извършил сложно транслационно движение
напред и наляво в посока изхода на града и ротационно движение в посока обратна на
часовниковата стрелка, след което се установил на отсрещната страна на улицата, частично
върху тротоарната площ/положение констатирано при огледа на местопроизшествие и
придружаващия го фотоалбум със снимки от същото/. Лекият автомобил м.“ Б“ вследствие
предприетото аварийно спиране оставил следи –спирачни следи и такива от протриване с
дължина 45 м., фиксирани като две успоредни следи в протокола за оглед на МП. Същият
продължил движението си напред и наляво за първоначалната си посока, изминал
разстояние от 68 м., след което се установил в лявата част на пътното платно с предница
сочеща към изхода на града /позиция, в която бил намерен при извършения оглед на
МП.Полицейският служител М. Н. от РУ Д. /неразпитано като свидетел по делото лице/
запазил местопроизшествието, като не допуснал преместване на двата автомобила,
участници в ПТП. Свидетелят Г. Ст. Ив. спрял управляваното МПС и двамата със св. Г.С., се
приближили към лекия автомобил м.“ Б“. Подсъдимият им заявил, че е добре. Тримата се
приближили към лекият автомобил м.“ Опел“. Забелязали, че водачът има кръв по лицето.
Същият заявил, че е добре, че той е виновен за произшествието и че съжалява. В района на
местопроизшествието преминавал св. А.М., работещ като лекар на ЧП в Д.. Същият
прегледал пострадалия и установил комбинирана травма – на глава шия и таз, че
състоянието му е критично - животозастрашаващо, т.к при спинални травми смъртта може
да настъпи мигновено и поради това се нуждае от незабавна медицинска помощ.
Преминаващия в близост до мястото на произшествието свидетел М. Б. подал сигнал на
тел 112. Отзовали се служителите на РУП- И. - Ем. Н. К. и П.З.. Последният установил
запазването на местопроизшествието от М. Н., като на свой ред предприели действия за по-
нататъшното му запазване до извършения оглед от дежурна оперативна група, в състава на
която бил включен в качеството си на експерт- технически помощник св. М.
Б.О...Изпробвали подсъдимия С. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест -
Дрегер“, фабр. № ARBA № 0094, като пробата била отрицателна. Отзовалият се екип на
ФСМП - К. транспортирал пострадалия А. до УМБАЛСМ „ Св. А.“, гр. С.. По време на
пътуването здравословното състояние на А. се влошило, като при пристигането в гр. С.,
въпреки оказаната му помощ от спешните медици починал.
Съгласно изготвеното по делото заключение на назначената СМЕ № 219/ 2020г., / л.80, т.
I-ви/ прието в съдебно заседание, при огледа и аутопсията на трупа на К. Д. А. е установена
тежка, шийна травма изразяваща се в счупване на седми шиен прешлен, тежък отток на
мозъка с вклиняване, оток на белия дроб, остър, кръвен застой на вътрешните органи,
точковата кръвоизливи под серозите, разкъсноконтузна рана на меките черепни обвивки
челно вляво и кръвонасядания в околната зона. Според вещото лице смъртта на А. се дължи
на тежката шийна травма, довела до възходящ отток на мозъка с последващо вклиняване и
разстройство на функцията на центровете на дишането и сърдечната дейност локалиризани
в продълговатия мозък. Констатираните увреждания се дължат на действието на удари с или
3
върху твърди,тъпи предмети, съчетани с рязко преразтягане на шията / при отмятане на
главата назад/ и отговарят да са причинени при пътнотранспортно произшествие.
Видно от заключението на приобщената СХЕ № А-206/ 2020г., /л. 83, т. 1-ви / във взетата
от трупа на К. Д. А. проба кръв не е доказано наличие на етилов алкохол или други летливи
редуциращи вещества.
В хода на разследването е изготвена автотехническа и оценителна експертиза /л. 91 -
л.95/, както и Комплексна автотехническа и Съдебномедицинска експертиза / л. 83 - л.95, т.
П-ри от ДП/, заключенията на които бяха подробно защитени в съдебно заседание с
изслушването на вещите лица.
При приемане и изслушване, на заключението на СМЕ, находящо се на л.80, т.1 вещото
лице В. В. Т., на базата на обстоятелството, че се касае за страничен удар – от ляво надясно
и перпендикулярно на посоката на движение на автомобила „Опел Зефира“, промени
първоначалното си заключение, като потвърждава с категоричност, че описаните
травматични увреждания, обусловили смъртта на пострадалия щяха да настъпят дори и в
случай, че същият е управлявал МПС с поставен обезопасителен колан. Същият извод в.л.
потвърждава и при приемането на заключението на комплексната експертиза, с
автотехнически експерт В.П.:“Констатираната шийна травма ще се получи независимо дали
пострадалият е бил с поставен или без обезопасителен колан, предвид механизма на
произшествието“/ протокола от с.з. на 2.06. л.7 –горе/. Вещото лице в съдебно заседание още
потвърждава, че естеството на получената травма- шийна травма с отток на мозъка и
вклиняване, е такова, че обуславя смъртта на пострадалия като неизбежен резултат,
независимо от приложената висококвалифицирана медицинска помощ, каквато би могла да
бъде подаване на кислород, сърдечен масаж с прилагане на електрошок.
Безспорно- вън от всякакво съмнение, установената фактическа обстановка описана по-
горе, се установява основно на базата на заключението на комплексната съдебно
автотехническа и медицинска експертиза /КСАТМЕ/, в пряка кореспонденция със
заключението на СМЕ –относно вида на увреждане и механизма на причиняване, както и с
отразеното в протокола за оглед на МП – т.1 л.23-34, ведно със скица, илюстрираща
находките при огледа- следи върху пътното платоно, взаимно разположение и отстояние на
автомобилите, участвали в ПТП-л.25, както и приетия в с.з. допълнителен фотоалбум,
изготвен при огледа и пок.св. М. Б.О..
Тези доказателства от различни доказателствени групи се намират в пряка
кореспонденция и пълен синхрон помежду си, без каквито и да е противоречия.
В показанията си св. М. О. установява, че е присъствал и участвал в огледа, в качеството
си на експерт-технически помощник, като неговата роля се е изразявала освен в изготвяне
на снимките от основния албум /приложен към ДП/, така и от допълнително приетите в
съдебно заседание снимки, отразяващи МП, така и в замерване на констатираните
разстояния лично от свидетеля с рулетка, след което е съобщавал данните на разследващия,
който ги е отразявал в протокола. Разпитан, свидетелят категорично потвърди,
достоверността на снимките и на данните, които са отразени в протокола за оглед на МП- а
именно- взаимното отстояние на автомобилите на разстояние от 68 м. след спирането-
установяването им в покой, след сблъсъка, така и наличието на спирачни следи с дължина
от 45 метра. Относно последните свидетелят единствено при разпита си изрази колебание,
относно характеристиката им –дали се касае за спирачни следи или следи от задиране от
метални части от автомобила след удара. Това колебание и съмнение на св. Одежиан /който
признава, че не притежава квалификация на автотехнически експерт и оттам- специални
знания, за да отличи едните от другите по вид следи/, е намерило отражение в протокола за
ОМП, където въпросните следи с дължина 45 м., оставени от л.а. Б са определени като „
частични /с прекъсване/ следи от завличане и спирачни следи/. При допълнителния си
разпит в с.з. след изслушване на показанията на свидетелите / вт.ч. и пок.св. Одежиан/
вещото лице В.П. е дало разяснение –на стр.13 от съдебния протокол, че : се касае за „Две
успоредни спирачни следи, те са прекъснати и това е характерно за антиблокиращата- ABS
система на спирачките на автомобилите, които оставят този вид спирачни следи“.
4
Взаимното разстояние, на което са се установили автомобилите след произшествието, така и
дължината на спирачните следи са основни опорни данни за определяне на величината на
скоростта, с която подсъдимият е управлявал автомобила преди настъпване на
произшествието от страна на КСАТЕ.
Съобразно заключението на комплексната КСАТМЕ леките автомобили м.“Опел“ модел
“Зафира“ и м.“ Б“, м.“*“ не са имали технически неизправности, които да са предшествали
пътно транспортното произшествие и да се намират в причинно - следствена връзка със
същото. Според експертите скоростта на движение на лекият автомобил м.“ Опел“ в района
на произшествието и към момента на инициалният контакт е била около 12 км./ч., а времето
изминато от момента на потегляне, до момента на удара - 2.31с. Скоростта на лекият
автомобил м.“ Б“ според вещите лица в района на произшествието и непосредствено преди
удара е била около 97км./ч. Според заключението в момента, в който водачът на л. а.
м.“Опел“ е започнал да навлиза в платното за движение на ул.“ Т.“, лекият автомобил се е
намирал на отстояние 62. 23м. от мястото на удара. Опасната зона за спиране на л. а. м.“
Опел“ е определена на 5м., а опасната зона на спиране на л. а. м.“ Б“ на около 88 м. при
определената по-горе скорост на движение. Според вещите лица ударът е бил предотвратим
за водача на лек автомобил м. “Опел“, ако същият не е навлизал на платното за движение на
ул. “Т.“ и е пропуснал да премине движещият се по същата лек автомобил м.“Б“. За
подсъдимият ударът е бил непредотвратим при скорост на движение от 97 км./ ч., тъй като
лекият автомобил „Опел“ е навлязъл в опасната му зона на разстояние 62.23м. –по-малко от
дължината на същата /88м/. Вещите лица сочат, че произшествието е било предотвратимо за
С.С., при скорост на движение от 76. 54км./ч. и по- ниска, в който случай при своевременно
реагиране е могъл да спре аварийно. Според експертизата шийната травма установена при
аутопсията на починалия се дължи на рязкото преразтягане на шията при отмятане на
главата назад спрямо тялото на пострадалия, а травмата на главата е резултат на удар с или
върху твърд, тъп предмет. Охлузванията се дължат на косото, по допирателната действие на
твърди, тъпи предмети с неравна контактна повърхност.
Тези доказателства се подкрепят от пок.св. А.М., безпристрастно лице и лекар, озовал се
на мястото на произшествието и от съществената част от пок. св. Е.К., М. Б., Г.С., Г.И. и
Павел З., по отношение на неограничената видимост в района на местопроизшествието за
двамата водачи –участници в същото, в частност- за подсъдимия, който се е движел по пътя
с предимство, локализацията на повредите и деформациите по автомобилите,
свидетелстващи за това с коя част са контактували двете МПС, участници в произшествието,
както и за обстоятелството, че произшествието е било запазено до идването на
разследващите и извършването на оглед. Всички разпитани свидетели, на които е предявен
фотоалбумът потвърждават автентичността на снимките от същия –съответствието на
отразеното във фотоалбума на отстоянието и взаимното разположение на двете МПС след
произшествието.
Св. К. е дал противоречиви показания пред съда и при разпита си по ДП, което наложи
проверката им по реда на чл.281 НПК. В крайна сметка, съдът възприема като по-
достоверни показанията му дадени в хода на разследването, непосредствено след
получаване на възприятия от местопроизшествието, които самият свидетел потвърди като
по-достоверни. В същите свидетелят е бил категоричен, че след произшествието л.а. м. Б,
управляван от подсъдимия се е установил на разстояние 65-70м. от мястото на удара.
Досежно това обстоятелство съдът не кредитира с доверие пок.св.Б., С. и И., които
установяват по- кратко разстояние –от 20-30-40м. Налице е противоречие между посочените
по-горе пок.св. Е К., св. Милен Одажиан и обективираните данни в протокола за оглед, при
запазено местопроизшествие.
По отношение на свидетеля Б., който трудно би могъл да бъде упрекнат в липса на
безпристрастност, се установи при разпита му, че същият няма точна преценка на
разстояния, на което се дължи това съществено разминаване на отстоянието на двете МПС.
Разпитан, на какво разстояние има видимост водачът на Б спрямо излизащите от паркинга
на автомивката, същият е отговорил 100 м., като според заключението на в.л. от САТЕ това
5
разстояние е почти двойно по-голямо -190 м.
Свидетелите С. и И. признават, че се намират в приятелски отношения с подсъдимия С..
Въпреки всичко, показанията им се характеризират с известна доза условност и
уклончивост. Така св. С. се е изразил при отговор на въпроса променяла ли се е дистанцията
с движещото се пред него МПС –м. Б, управлявано от подсъдимия „Не помня да се е
увеличила дистанцията…“, докато св. И. в показанията си демонстрира подчертан
субективизъм във възприятията и преценката, използвайки израза :“Според мен“: „Според
мен Б се движеше със същата скорост… Според мен не е задействал спирачната система
/подсъдимият, преди да настъпи удара/. За последното свидетелят се е „застраховал“ в
показанията си : „не знам дали стоповете му светнаха“- Последното е безкрайно
недостоверно, имайки предвид ролята му на водач на движещо се след Б превозно средство,
което неминуемо би било застрашено от сблъсък при предприемане на спиране, особено що
се касае до аварийно такова от страна на Б. Изводът, който се налага от гледна точка на
формалната логика е, че или разстоянието между управлявания от него автомобил и Б
движещ се пред него е било толкова голямо /поради чувствителна разлика в скоростта на
двата автомобила/, че същият не е възприел аварийното спиране, предприето от подсъдимия
като застрашаващо движението си или че показанията му в тази част са неистинни. В
подкрепа на първата хипотеза е липсата на данни за аварийно спиране от страна на този
свидетел като водач, а в подкрепа на липсата на безпристрастност, са и показанията му в
частта в която твърди че „Опелът се движеше бързо“- опровергано от заключението на в.л.
за скорост от 12 км/ч., на това ППС преди удара.
При взаимната конкуренция и противоречие между първата група, включваща
доказателствени средства от различни групи –писмени, гласни и експертни заключения и
втората група /коментирана по-горе/, състояща се от свидетелски показания, с присъщата им
степен на субективизъм, а в два от случаите- обоснована липса на безпристрастност, съдът
кредитира с доверие установеното от първата група доказателствени средства, данни
материализирани в прототола за ОМП, приемайки по безсъмнен начин, че непосредствено
преди произшествието водачът на Б подс. С., с цел да избегне удара е предприел аварийно
спиране, от което автомобилът разполагащ с АБС система е оставил върху асвалтовото
пътно покритие следи с дължина от 45 м., а след произшествието л.а. Б, управляван от
подсъдимия е спрял на разстояние от 68 м. по посоката на движението си. Същите данни са
коректно отразени в протокола за оглед на МП, базирано на тях заключението на САТЕ в
частта му по отношение на определената скорост на движение на подсъдимия от 97 км/ч. е
обосновано, компетентно и добросъвестно и професионално изготвено и защитено и не
буди и минимално съмнение в изводите, които съдържа.
Горната фактическа обстановка се подкрепя отчасти и от обясненията на подсъдимия в
които той признава, че е имал видимост към л.а. „Опел Вектра“ в района на паркинга на
автомивката от разстояние около 200 м., но е реагирал със закъснение спрямо него, т.к. е
очаквал да спре и да го изчака да премине, поради това, че се движи на път с предимство.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства налагат
правният извод, че по описания начин, като на 21. 03. 2020г., около 09.25ч., в гр. Д., обл.
С., на ул.“Т.“ пред № 1, при управление на МПС - лек автомобил м.“Б“, м.“ *“, с ДК № ., с
посока на движение към гр. К., обл. С., нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно : Чл.21, ал.1 При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в километра в час: За пътно превозно средство от
категория В, в населено място, 50 км/ч. като при избиране на скоростта си на движение
водачът С., превишил пределно допустимата скорост за движение в населено място -
5Окм./ч.,управлявайки лекият автомобил със скорост от 97км./ч., поради което реализирал
удар с навлизащ на пътното платно от разположен от дясната страна по посока на
движението крайпътен обект „автомивка“, лек автомобил м.„Опел“, м.“ Зафира“, с ДК №
***** ВТ, управляван от К. Д. А., ЕГН: **********, в резултат на което по непредпазливост
6
причинил смъртта на К. Д. А., ЕГН: **********, подсъдимият е осъществил престъплението
по чл. 343, ал.1, б.“в“, пр.1-во, вр. с чл. 342, ал.1, пр.З-то НК, за което е привлечен да
отговаря.
От субективна страна : Деянието е извършено виновно, при форма на вина небрежност.
Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно
реализиране на удар с излизащ от крайпътен комплекс лек автомобил, съответно
причиняване на смъртта на водача на същото, но е бил длъжен и е могъл да предвиди, че в
следствие нарушаване на горецитираната разпоредба на ЗДвП, този резултат ще настъпи.
Както самият С. заявява в обясненията си същият е очаквал правомерно поведение от
водача на л.а. „Опел Вектра“ да спре и да го пропусне, като му осигури предимство, поради
което и не е реагирал с аварийно спиране по-рано, а едва когато л.а. „Опел Вектра“,
управляван от пострадалия А. е навлязъл непосредствено в лентата му за движение от
пътното платно.
Престъплението е осъществено при условията на независимо съпричиняване между подс.
С. и на водача на л.а. „Опел Вектра“ К. Д. А., който е нарушил задължението си да спре и да
пропусне движещите се по път с м.“Б*“ с ДК № ., управляван от подсъдимия.
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА ОТГОВОРНОСТТА
Наказателната отговорност спрямо подсъдимия С. следва да бъде индивидуализирана
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, вземайки под внимание
следните:чисто съдебно минало, добри характеристични данни, самопризнанията,
съдържащи се в обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното дирене, и най- вече
– съпричиняване от страна на пострадалия.
Отегчаващи наказателната отговорност са обстоятелства, характеризиращи привлечения
към отговорност С.С. като водач: множество нарушения по ЗДП, регистрирани от
приложената справка от КАТ за водач, значителното превишаване на скоростта, с която се е
движил преди произшествието 97км/ч. в сравнение с разрешената по закон 50 км./ч. за
движение в населено място.
При преценката на тези обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване
от свобода за срок от две години и шест месеца, което на осн.чл.66,ал.1 НК отложи за
изпитателен срок за три години.
Вън от всякакво съмнение е ,липсата от необходимост от ефективно изтърпяване на
наложеното наказание за непредпазливо престъпление с установен принос и на
пострадалото лице.
Имайки предвид характеристиката на подсъдимия С. като водач, трайно нарушаващ
правилата за движение по ЗДП на осн.чл.343г НК съдът лиши същия от правото да
управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Това наказание, заедно и едновременно с изпитателния срок са необходими и достатъчни
-биха упражнили своето възпитателно възспиращо въздействие върху подсъдимия, в
кореспонденция с целите на генералната и специалната превенция.
Веществените доказателства:лек автомобил м.“Б“ с ДК № ., ведно с ключ за него
оставен на съхранение в двора на РУП- К. и лек автомобил м.“ Опел“, м.“ Зафира“, с ДК № .,
ведно с ключа за него оставен на съхранение в двора на РУП- К. следва да бъдат върнати на
правоимащите лица –техни собственици.
Разноските по делото следва да се възложат в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от изложеното по-горе съдът постанови присъдата.

СЪДИЯ:


7
Съобщи за изтекли лични данни