Р Е
Ш Е Н И Е № 1353
18.07.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1622/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т.Т.Г., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 18-1030-010370/12.12.2018 г., издадено от К.О.Н. – Началник
група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което:
1) на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл.
23, ал. 1 от ЗДвП;
2) на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто
и петдесет) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП и
3) на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП), като се моли то да бъде отменено
поради твърдени допуснати съществени процесуални нарушения, както и
недоказаност на връзката на жалбоподателя с извършените административни
нарушения. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се
представлява от адв. Д., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. №
17303/13.03.2019 г., с което препраща жалбата и административната преписка, изразява
становище производството по налагане на наказанията да е протекло
законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Т.Т.Г., спрямо когото са
наложени административните наказания, т.е от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 19.02.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата
е подадена на 26.02.2019 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което срокът по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна,
поради което наказателното постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 04.12.2017 г. Ц.Д.Х. подала заявление с УРИ
103000-42738/04.12.2017 г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, в
което твърдяла управляваният от нея автомобил да е бил ударен в задната си част
от движещ се зад нея автомобил с рег. № ****, след което водачът да е напуснал
мястото на произшествието. По заявлението била възложена проверка, при която се
установило, че собственик на описания в него автомобил с рег. № **** бил А.С.А.,
който живеел извън територията на страната. Свидетелят Й.В.К. осъществил
контакт с А., при който последният казал, че не знаел кой е управлявал
автомобила към датата на настъпилото ПТП.
На 10.08.2018 г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Пловдив постъпила преписка с УРИ 284р-15740/06.08.2018 г. по описа на РУ
Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора. В нея се сочило, че процесният автомобил
с рег. № **** бил управляван от жалбоподателя Т.Т.Г. на близки дати до тази на
настъпилото ПТП. Последният бил призован от св. К. и дал писмени обяснения, в
които посочил, че е ползвал автомобила до месец ноември 2017 г., след което той
се ползвал от друго лице, чиито имена жалбоподателят не успял да посочи.
На 13.11.2018 г. св. К. съставил Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с бл. № 947370 в присъствието на свидетели
и против жалбоподателя Г., на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на
така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка
било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Дава се вяра на показанията на св. Й.В.К.. От тях се
установява, че АУАН е бил съставен по постъпила в сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Пловдив жалба от водач на МПС, който бил участник в пътнотранспортно
произшествие, като се твърдяло другият участник да е напуснал
местопроизшествието. Свидетелят изяснява, че по установения регистрационен
номер на автомобила на другия участник бил установен и неговият собственик, но
същият пребивавал в чужбина. Изяснява се още, че на 10.08.2018 г. в сектор
„Пътна полиция“ постъпила преписка, водена във РУ Казанлък, от материалите на
която се установявало, че жалбоподателят Г. имал наложени административни
наказания за извършени нарушения при управлението на процесния автомобил –
този, който бил управляван от втория неустановен участник в ПТП. Жалбоподателят
бил призован да даде обяснения, при които заявил, че не е бил участник в ПТП,
автомобилът бил управляван от много лица и не знае кой го е управлявал към
момента на произшествието. Установява се още, че жалбоподателят не е придобивал
собствеността върху процесния автомобил.
От заявление УРИ 103000-42738/04.12.2017 г. от Ц.Д.Х.
се установява, че същото е постъпило в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив на дата 04.12.2017 г.
От писмо с вх. № 27007/22.04.2019 г. (лист 22 от
делото) се изяснява, че преписка УРИ 284р-15740/06.08.2018 г. по описа на РУ
Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора е получена в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Пловдив на дата 10.08.2018 г.
От справка за собственост на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“ с регистрационен № **** (лист 11 от делото) се изяснява,
че собственик на процесния автомобил е А.С.А..
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство е било допуснато съществено и
неотстранимо процесуално нарушение, което влече незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Същото се изразява в обстоятелството, че
актът за установяване на административно нарушение е бил съставен в нарушение
на правилото по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН след изтичането на тримесечния срок от
откриването на нарушителя. По делото се установи, че заявлението с УРИ 103000-42738/04.12.2017 г. от първия
участник в ПТП Ц.Д.Х. е постъпило в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив на дата 04.12.2017 г., като в него са били описани датата, мястото на
извършване на нарушенията, техните обективни признаци, а така също и лекият
автомобил, управляван от другия участник в ПТП, с посочване на регистрационния
му номер. От докладна записка от 11.12.2017 г. от св. К. (лист 12 от делото) се
установи, че към датата на изготвянето й наказващият орган е бил уведомен както
за извършените нарушения, така и кой е бил собственикът на втория автомобил,
участвал в процесното произшествие – А.С.А., като имената му са изрично
посочени в докладната записка от 11.12.2017 г. Тези факти са относими към
преценката за началото на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН.
Налага се извод, че още на 11.12.2017 г. органите на сектор „Пътна полиция“ са
били в известност както за извършването на нарушенията, така и за конкретното лице,
което е отговорно за тях и изрично е предвидено да бъде субект на
административнотонаказателната отговорност съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно първото изречение на разпоредбата собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Второто изречение предвижда, че собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Следователно собственикът на автомобила
е административнонаказателно отговорно лице съгласно чл. 188, ал. 1, изречение
първо от ЗДвП и той е бил известен на наказващия орган още към 11.12.2017 г.,
поради което от тази дата е започнал да тече 3-месечният срок за съставянето на
АУАН. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП представлява правна възможност и не
въвежда императивно задължение за собственика изрично да заявява дали друго лице
е управлявало автомобила към момента на нарушението или не, съответно не
въвежда задължение за контролните органи да му отправят призовка, за да се яви
пред тях и заяви това обстоятелство. С други думи наличието на волеизявление по
чл. 188, ал. 1, изречение второ от ЗДвП не представлява процесуална
предпоставка за съставянето на АУАН, поради което липсата на изрично изявление
от собственика нито отлага началото на теченето на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН,
нито го спира до евентуалното изрично изявление на собственика.
Следователно предоставената по силата на чл. 188, ал. 1
от ЗДвП правна възможност на собственика на автомобила да се освободи от
отговорността за извършеното с него нарушение като посочи лицето, което
фактически го е управлявало, не опровергава обстоятелството, че лицето, на
което може да бъде ангажирана отговорността за извършеното нарушение – собственикът
на автомобила А.А., е било известно на наказващия орган към датата 11.12.2017
г. Тримесечният срок за съставянето на АУАН започва да тече от откриване на
нарушителя, в случая от 11.12.2017 г., на която дата са били известни както извършеното
нарушение, така и административнонаказателно отговорното лице. Правилото по чл.
188, ал. 1, изречение първо от ЗДвП е специална разпоредба по отношение на
определянето на лицето, което носи отговорност за нарушение, извършено с МПС.
Във връзка с тази разпоредба нарушител по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е
лицето, което законодателят определя като отговорно за извършеното нарушение.
Преценката на органа дали да бъде поканен собственикът, за да посочи друго
лице, което евентуално е извършило нарушението, не е безгранична във времето и
е следвало да бъде извършена в срока по посочената разпоредба (така Решение № 8248 от 20.12.2013 г. по к.а.н.д.
№ 6916/2013 г. на Административен съд – София).
Същевременно от посочената докладна записка от
11.12.2017 г. на лист 12 от делото се установява и че при проведен разговор със
собственика на автомобила А. той е заявил, че не може да посочи водача на
превозното средство към момента на настъпилото ПТП. От справката за собственост
на процесния автомобил „Опел Вектра“ с
рег. № **** пък се установява, че и към момента на разглеждане на делото
собственик на автомобила продължава да бъде същото лице – А.С.А.. Следователно
е била изпълнена хипотезата по чл. 188, ал. 1, изр. 2-ро ЗДвП и актът е
следвало да бъде съставен против собственика А.. От своя страна пък
жалбоподателят Г. не е лице, посочено от собственика, на когото да е
предоставено превозното средство. Наказващият орган сам е решил да дири лицето,
което фактически е управлявало автомобила към момента на ПТП. Това обаче той не
може да върши в едно неопределено по своята продължителност време, а актът е
трябвало да бъде съставен в рамките на започналия да тече 3-месечен срок,
считано от 11.12.2017 г., който изключва приложението на едногодишния такъв от
извършване на нарушението.
Жалбоподателят Т.Г. не се установява да е бил вписан
като ползвател на процесния лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № **** по реда
на Наредба № I-45 от 24 март 2000 г., издадена от министъра на вътрешните работи. Посочи се
и че той не е бил посочен като ползвател на автомобила от неговия собственик.
За този си извод наказващият орган се е позовал на извършена проверка и въз
основа на материалите по преписка с УРИ 284р-15740/06.08.2018 г. по описа на РУ
Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора. Доказа се по делото, че материалите по
тази преписка са постъпили в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив на
10.08.2018 г., като видно от писмо с УРИ 284р-15740/06.08.2018 г. (лист 23 от
делото) в него изрично са посочени трите имена и ЕГН на жалбоподателя Г..
Следователно дори и да се приеме, че актът правилно е бил издаден именно срещу Г.,
то той е бил известен за наказващия орган още на 10.08.2018 г. и от тази дата
следва да се съобразява тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е
съставен на 13.11.2018 г., следователно след изтичането на три месеца от
откриването на жалбоподателя Г.. Посочените съображения се излагат само за
пълнота на изложението, тъй като дори и срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН да
течеше от дата 10.08.2018 г., то той отново би бил изтекъл към момента на
съставянето на акта. Както се посочи обаче, съдът приема, че всъщност срокът за
съставяне на АУАН е започнал да тече още на 11.12.2017 г. и е изтекъл на 11.03.2018
г., поради което процесният АУАН с бл. № 947370 от 13.11.2018 г. е издаден след
изтичането на този срок и при допуснато съществено процесуално нарушение,
опорочило цялото развило се след това производство. Неясно остава за съда и
защо след като собственикът не е могъл да посочи на кого е предоставил
ползването на автомобила, наказващият орган е решил да не наказва него на
основание чл. 188 от ЗДвП, а сам да издирва водача на автомобила. Когато обаче
жалбоподателят Г. също не е могъл да посочи фактическия водач, наказващият
орган е решил да санкционира именно него, въпреки че нито е бил собственик,
нито е посочен от собственика, нито пък е бил вписан като ползвател на
автомобила по надлежния за това ред.
Отделно от всичко гореизложено, по делото не бяха
представени и никакви доказателства за правилността на НП освен постъпилото
заявление от водача Ц.Д.Х.. По никакъв начин не се доказа, че твърденията в
това заявление са били проверени и че описаното в него отговаря на обективната
действителност. Не се доказа лекият автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ****
въобще да е участвал в пътнотранспортно произшествие. По делото не се
установява да е извършван оглед на автомобила, следователно не е изяснено по
него имало ли е материални щети или въобще следи от участие в ПТП. Правните
изводи по същество на наказващия орган на практика се крепят единствено на това
заявление. По тези съображения освен незаконосъобразно наказателното
постановление се явява и недоказано, поради което то трябва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл.
трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-1030-010370/12.12.2018
г., издадено от К.О.Н. – Началник група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, с което на Т.Т.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание:
1) чл. 179, ал. 2, пр. 2 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева за нарушение по чл. 23, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата;
2) чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто
и петдесет) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Закона за движението по пътищата и
3) чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от Закона за движението по
пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.