РЕШЕНИЕ
№
1153
гр.
Пловдив, 17.06.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Второ отделение, ІІ състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело
№ 940 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
във връзка с решение № 3269 от 06.04.2022г. на ВАС, Шесто отделение, постановено
по адм. дело № 9359 от 2021г. по описа на съда, с което отменено решение № 1342
от 29.06.2021г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1742
от 2019г., поправено с решение № 1353 от 01.07.2021г., В ЧАСТТА, в която е
отхвърлена жалбата на М.И.М. *** против решение № 2153-15-147 от 27.05.2019г.
на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд, с дадени задължителни указания. Решение
№ 1342 от 29.06.2021г. и решение за поправка на ОФГ № 1353 от 01.07.2021г.,
постановени по адм. дело № 1742 от 2019г. по описа на Административен съд –
Пловдив, В ОТМЕНИТЕЛНАТА СИ ЧАСТ, не са обжалвани и са влезли в законна сила на
10.08.2021г.
Поради това предмет на
настоящото съдебно производство е единствено
жалба на М.И.М., ЕГН: **********,***, против Решение № 2153-15-147/27.05.2019г. на
Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата
му против Разпореждане № **********/Протокол №
Ра-914/30.12.2013г. на Ръководител „ПО“ при ТП НОИ - гр. Пловдив, с което е разпоредено да
възстанови направомерно получена сума за ЛПОСВ за периода от 01.01.2011г. до
31.07.2013г. в общ размер на 15 900,11лв.,
от които главници в общ размер на 12 672,70лв.
и лихви, начислени до 31.12.2013г. в общ размер на 3 227,41лв.
В жалбата се навеждат доводи
за незаконосъобразност на обжалваните административни актове и се иска тяхната
отмяна от съда. Твърди се, че не е налице недобросъвестност на жалбоподателя,
като не може да му се вмени по неблагоприятен начин загубата на пенсионното
досие. Според него, отпускането на пенсия за ОСВ по Закона за пенсиите (отм.,
действал към 1999г.) може да се дължи на техническа грешка или неправилно
приложен материален закон от компетентния орган. Иска се отмяна на обжалваните
решение на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и потвърденото с него
разпореждане на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – гр. Пловдив и присъждане
на направените по делото разноски за всички инстанции. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в писмени защити от пълномощника адв. Д.,
депозирани при първоначалното и повторното разглеждане на делото от
първоинстанционния съд.
Ответникът
по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ - гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се становището, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Съображения в тази насока се излагат допълнително в
писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и
от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната
ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е Решение № 2153-15-147/27.05.2019г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, В ЧАСТТА, с която е потвърдено
Разпореждане № **********/Ра-914/30.12.2013г. събиране на суми недобросъвестно
получена пенсия за периода от 01.01.2011г. до 31.07.2013г. и лихви, начислени
до 31.12.2013г.
С
решението на горестоящия административен орган е заличено погасеното по давност
задължение за възстановяване на неоснователно получена сума за лична пенсия и
за ОСВ, установено с горецитираното разпореждане за периода 01.01.2008г. до
31.12.2008г. в размер на 7 327,57лв., от които главница в размер на 3 544,05лв.
и лихва за минало време в размер на 3 783,52лв.
Процесното
разпореждане
е издадено във връзка с Разпореждане № **********, Протокол №
ПР-2166/27.12.2013г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – гр.
Пловдив, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО е отменено
Разпореждане № 549/20.12.1999г. за отпускане на личната пенсия за ОСВ на
жалбоподателя, както и всички последващи го разпореждания за изменение на
пенсията. Във връзка с издаване на Разпореждане № **********, Протокол №
ПР-2166/27.12.2013г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – гр.
Пловдив, в хода на административната процедура е установено, че по заявление, депозирано в ТП на
НОИ - гр. Пловдив, считано от 01.01.1999г. на М.И.М. е отпусната лична пенсия
за ОСВ по условията на чл. 6, ал. 1 от Закона за пенсиите (отм.). Размерът на
пенсията е определен въз основа на осигурителен доход за периода 01.09.1992г.
до 31.10.1995г. в размер на 414 720лв. и от 24.05.1998г. до 31.12.1998г. в
размер на 1 826 300лв. и индивидуален коефициент – 2,301 при осигурителен
стаж от първа категория труд – 21 години и 02 месеца, от които осигурителен
стаж от първа категория труд – 20 години, 03 месеца и 12 дни; втора категория
труд - 08 месеца и 11 дни; трета категория труд - 07 месеца и 06 дни.
С
оглед извършена проверка на пенсионните досиета в ТП на НОИ - гр. Пловдив, е
преценена необходимостта от установяване на осигурителния стаж на М., поради
което и от същия с писмо изх. № К-5181/15.02.2013г. са изискани оригиналните
документи за осигурителен стаж, въз основа на които е отпусната първоначалната
му пенсия, тъй като същите, доколкото не са
част от задължителното съдържание на пенсионната преписка, се връщат на лицата,
съгласно изискванията на НПОС. От страна на М. в указания срок такива не са
представени, с оглед на което контролните органи на ТП на НОИ - гр. Пловдив са
стартирали процедура по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО по извършване на
съответната проверка. В хода на тази проверка, с декларация М. е удостоверил
периодите на осигуряване, както и наименованието на осигурителите, при които е
положен трудът по следния начин: “От
1977г. до 1981г. – ВНВУ “В. Левски” гр. В. Търново – курсант; от 1981г. до
1989г. – под. 28 570 – Пловдив – БНА – офицер; от 1989г. до 1991г. – под. в
Първомай – БНА – офицер; от 1991г. до 1995г. – под. 28 570 – Пловдив – офицер.”
Извършена
е проверка на посочените осигурители и на информацията, съдържаща се в
регистрите на ТП на НОИ – гр. Пловдив, при която не са потвърдени данните, въз
основа на които е отпусната пенсията за ОСВ, съгласно разпореждане
№ 549 от 20.12.1999г. Изложеното е дало основание на
органите на НОИ да приемат, че М. има две трети действително изслужени на кадрова
военна служба, но няма право на лична пенсия за ОСВ по условията на чл. 6, ал.
1 от Закона за пенсиите (отм.), тъй като няма 20 години осигурителен стаж към
01.01.1999г. - началната дата на отпуснатата лична пенсия за ОСВ. При това положение, на основание чл.
99, ал. 1, т. 5 от КСО, Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив е
постановил цитираното по-горе Разпореждане № **********, Протокол №
ПР-2166/27.12.2013г. Разпореждането
е обжалвано от М. по административен
ред и е потвърдено с Решение № РД-60/14.04.2014г. на Директора на ТП на НОИ - гр.
Пловдив. Този резултат е оспорен пред Административен съд - Пловдив, който с
Решение № 1036/22.05.2015г., постановено по адм. дело № 1254/2014г., е
отхвърлил жалбата на М.. Решението на Административен съд - Пловдив е оставено
в сила с Решение № 7200/15.06.2016г., постановено по адм. дело № 8588/2015г. по
описа на ВАС.
Първоначално,
с разпореждане № **********/Ра-914/30.12.201Зг.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, на
основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 и чл. 85 от НПОС е разпоредено жалбоподателят
М. *** да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 72 814,42лв., от които главница 37 680,32лв.
за времето от 01.01.2003г. до 31.07.2013г. и лихва в размер на 35 134,10лв.,
начислена към 30.12.2013г. С посоченото разпореждане задължението за периода от
01.01.1999г. до 31.12.2002г. е погасено по давност на основание чл. 115, ал. 1
от КСО.
В
законоустановения срок по чл. 117 от КСО, М. е обжалвал разпореждане № **********/Ра-914/30.12.2013г.
пред Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, като се е позовавал на изтекла 5 -
годишна давност по чл. 115, ал. 1 от КСО. С Решение № 13/14.02.2014г. на
Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив е заличено задължението за периода
01.01.2003г. - 31.12.2007г. поради изтекла погасителна давност, а разпореждане
№ **********/Ра-914/30.12.2013г. е потвърдено, В ЧАСТТА за събиране на
задължението за периода от 01.01.2008г. - 31.07.2013г.
С
влязло в сила Решение № 13/14.02.2014г. на Административен съд - Пловдив
посоченото по-горе решение на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив е отменено в
частта, с която е потвърдено разпореждане № **********/Ра-914/30.12.2013г. и е
върнато за ново произнасяне по жалба вх.№ МП-3412/14.01.2014г., в частта й
относно установените с разпореждането суми за възстановяване за периода от
01.01.2008г. - 31.07.2013г.
С
Решение № 2153-15-213/12.10.2017г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, в
изпълнение на влязлото в сила съдебно решение № 1952/25.10.2016г. по адм.д.№
736/2014г. на Административен съд - Пловдив, е заличено по давност част от
вземането на НОИ, установено с разпореждане № **********/Ра-914/30.12.2013г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, в размер
на 3 544,05лв. за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. и лихва 3 783,52лв.,
начислена до 31.12.2013г.
С
влязло в сила Решение № 222/31.01.2019г., постановено по адм. д. № 3502/2017г.,
Административен съд - Пловдив е обявил за нищожно Решение №
2153-15-213/12.10.2017г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив поради
противоречие с Решение № 1953/25.10.2016г., постановено по адм. д. № 736/2014г.
на Административен съд - Пловдив и е изпратил преписката на Директора на ТП на
НОИ – гр. Пловдив за ново произнасяне по жалба вх. № МП-3412/14.01.2014г.,
подадена от М. против Разпореждане № **********/Ра-914/30.12.2013г. на
Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – гр. Пловдив относно подлежащи на
възстановяване суми за периода от
01.01.2008г. до 31.07.2013г., ведно с дължимите лихви при съблюдаване на
дадените с цитираното съдебно решение указания по тълкуване и прилагане на
закона.
В
изпълнение на посочените съдебни решения, постановени по адм. д. № 736/2014г. и
адм. д. № 3502/2017г. на Административен съд - Пловдив, при разглеждането на
жалба вх. № МП-3412/14.01.2014г. срещу Разпореждане № **********/Ра-914/30.12.2013г.,
Директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с процесното решение се е произнесъл по
искането за прилагане на 5-годишна погасителна давност за задължението на лицето
за периода 01.01.2008г. - 31.12.2008г., както и по въпросите за начина на
формиране на задължението на същия по цитираното разпореждане и наличието на
недобросъвестно поведение на лицето при получаване на процесната пенсия за ОСВ.
В
хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото от
първоинстанционния съд, от страна на ответника са представени и са приобщени
към доказателствения материал документи, касаещи извършена последваща проверка
от ТП на НОИ – гр. Пловдив, във връзка с постъпила информация от отдел „Икономическа
полиция“ при ОД на МВР - Пловдив за документите съдържащи се в пенсионното
досие на жалбоподателя, което е приобщено по преписка № 260/2019г. по описа на
сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, съгласно молба под опис
с вх. № 12157/03.08.2020г. по описа на Административен съд - Пловдив.
В
хода на съдебното производство от страна на ответника са представени и са
приобщени към доказателствения материал по делото документите, съдържащи се в
пенсионното досие на М.И.М. по образуваното досъдебно производство № 260/2019г.
по описа на сектор „Икономическа полиция“
при ОД на МВР - Пловдив съгласно писмо под опис с вх. № 12923/19.08.2020г. по
описа на Административен съд Пловдив.
В
хода на съдебното производство към доказателствения материал по делото са
приложени адм. дело № 736/2014г. по описа на Административен съд Пловдив и адм.
дело № 3502/2017г. по описа на Административен съд Пловдив.
В
хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са ангажирани гласни
доказателствени средства, като е разпитан свидетелят Н.В.Н.. Свидетелят Н. е
заявил, че познава жалбоподателя от 1992 година, от поделение 28570 в гр.
Пловдив. Това е „Свързочният полк“. Свидетелят е служил в това поделение.
Познава М. като честен, почтен човек, с достойнство и чест е изпълнявал
длъжността си, и с уважение към колегите си, той е бил инженер на полка, която
длъжност е „отговорна длъжност за свързочните поделения“. Свидетелят е чувал,
че М.М. е служил преди това в друго поделение на гр. Първомай, но не познава
естеството на работа, нито какво е поделението. Знае, че това поделение е било
със „специален статут“. М.М. бил по-голям на възраст от свидетеля. Свидетелят
започнал през 1982г. във военното училище и не заварил М. там, като завършил през 1986г.
Предполага,
че М. се е пенсионирал, тъй като го видял веднъж на центъра на гр. Пловдив,
пред Централни хали, заедно с В.К. – също колега. Не може да си спомни точно
кога го видял, но най-вероятно това е станало след 1998г., тъй като по това
време се преместил от гр. Пловдив в гр. Карлово. Когато се срещнали,
жалбоподателят се готвел да подава документи за пенсионирането си, бил
приготвил една папка, в която имало документи от курсантските му години,
документи от централния военен архив, от поделение 28 570. Свидетелят не видял
документите, но предполага, че са документи от гр. Първомай и от другаде,
където М. е служил.
По
време на срещата В.К. казал на М., че е по-добре да отиде в „пенсионната служба“
и там да подаде документите за стаж, които е подготвил, и там на място да му
кажат дали има или няма право на пенсиониране. Това е по-добър вариант спрямо
това да търси „пенсионни бюра“, които да изчисляват спрямо стажа му има ли или
няма право да се пенсионира. Най-вероятно М. се съгласил с предложението на К.,
защото накрая тръгнали по пътя към „Пенсионното“. Според свидетеля, в папката
на М. се намирали документи от военното училище и от поделенията, в които е
служил. Свидетелят не знае дали след като е подал документите М. се е
пенсионирал.
Известно
време, може да е било преди година или повече М. казал на свидетеля, че се е
пенсионирал, като отпуснатата му пенсия „не била много висока“. Поради тази
причина Н. предполага, че най-вероятно тогава, около 1998г. – 1999г., когато се
видели, М. е подал предварително подготвените документи за стаж. На самото
подаване на документите в пенсионната служба свидетелят не е присъствал.
Документите за стаж, което свидетелят е видял в папката не може да каже дали са
същите, които са представени пред пенсионния орган.
При
първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд е изслушано и
прието без заявени резерви от страните заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно – графологична експертиза. Съгласно заключението на вещото лице
подписът от името на М.И.М., положен след текста „Известно ми е, че за невярна
декларация нося отговорност по чл. 271 от Наказателния кодекс“. И преди текста
„Данните за самоличността и гражданското състояние са верни“ на молба за
пенсиониране с вх. № 108070/08.11.1999г., находяща се на л. 410 от адм. дело №
1742 от 2019г., е изпълнен от жалбоподателя М.М..
При
повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд не са ангажирани
нови доказателства.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Оспореният административен акт – Решението
на Ръководител ТП на НОИ – гр. Пловдив е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в
хода на административно производство, което е приключило с постановяване на
предвидения в чл. 98, ал. 2 от КСО (в приложимата редакция) административен акт
от компетентен орган – длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
Неоснователни са оплакванията относно
„преждевременно" издаване на разпореждане № **********/Ра-914/30.12.2013
г. Въпросното разпореждане е издадено на 30.12.2013 г., след издаване на
разпореждане № **********/ПР-2166/27.12.2013 г. и при правилно прилагане на
чл.10, ал.7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съгласно
цитираната разпоредба, в редакцията й през процесния период, длъжностните лица
по чл. 10, ал. 1 и ал. 6 от НПОС издават разпореждане за възстановяване на
неправилно изплатени суми за пенсии в едноседмичен срок от установяването на
дължимата сума. Изискването за наличие на влязло в сила разпореждане по чл. 98,
ал. 1 от КСО, като основание за издаване на разпореждане за събиране на неоснователно
получени суми за пенсия, е въведено от законодателя едва с измененията на чл. 10,
ал. 7 от НПОС (в сила от 01.01.2015г.). Нещо повече, в случая въпросното
разпореждане е влязло в законна сила на 15.06.2016г., когато е постановено
решението на касационната инстанция и представлява стабилен административен
акт. Оплакванията на М. в тази насока са неоснователни и в противоречие с
относимите правни норми.
За пълнота следва да се
добави, че съгласно чл. 98, ал. 2 от КСО (в приложимата редакция), посочен като
правно основание за неговото издаване, длъжностните лица по ал. 1 издават
разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, а като
оправомощен субект в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е посочено длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на НОИ, или други длъжностни лица, определени от Ръководителя на
териториалното поделение на НОИ. С разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО (в
приложимата редакция) е въведено специално правило относно възстановяването на
сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и именно поради това се изключва
приложението на общата разпоредба на чл. 114, ал. 3 от КСО. Съгласно тази
разпоредба длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване
на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията
се събират чрез удръжки от пенсията, съгласно чл. 114а, ал. 3 или чрез
предвидените в чл. 114, ал. 5 способи. Когато се касае до възстановяване на
суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде
съответното разпореждане, е органът, посочен в чл. 98, ал. 2 от КСО, ето защо в
случая разпореждането е издадено от компетентен орган.
В нормата на чл. 114,
ал. 1 от КСО е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни
плащания, се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по
чл. 113. В чл. 114, ал. 2 от КСО е посочено, че добросъвестно получените суми
за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с
изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва
до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7,
чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им са
представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване
на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите
на международен договор, по който Република България е страна, или на
европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
С оглед съдържанието на
цитираните разпоредби и поради това, че в случая безспорно не са налице тези
хипотези, от съществено значение за законосъобразността на разпореденото
възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не са се
следвали, е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването на
сумите.
Макар да липсва легално определение за понятието
„недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е
установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително
плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства,
които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното
деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на невярно
деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на
съответния административен орган, което по своята същност представлява
премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти.
Безспорно, в тежест на жалбоподателя е било да докаже
наличието на основанията за пенсиониране при условията на чл. 6, ал. 1 от ЗП
(отм.), но такова доказване не е извършено от негова страна, поради което и с
влязлото в сила Разпореждане № **********, Протокол № ПР-2166/27.12.2013г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – гр. Пловдив, на основание
чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО е отменено Разпореждане № 549/20.12.1999г. за
отпускане на личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя, както и всички последващи
го разпореждания за изменение на пенсията.
При това положение и след като не са били налице
условията за пенсиониране, а пенсия е получавана, то лицето дължи връщане на
недобросъвестно получените суми, като процесното разпореждане и потвърждаващото
го решение касаят единствено и само процедурата по възстановяване на
неоснователно получените от жалбоподателя суми, размерът на които е предопределен
с влязлото в сила предходно разпореждане (в приложимата редакция), а именно № **********,
Протокол № ПР-2166/27.12.2013г.
От събраните и неоспорени от
жалбоподателя доказателства, в т.ч. заверени копия на оригиналното пенсионно
досие на М., по категоричен начин е установено, че същият не притежава трудов
стаж от първа, втора и трета категория в размерите, зачетени му с разпореждане
№ 549/20.12.1999г. и разпореждане № **********/03.07.2000г. Посочените
обстоятелства са установени с документи
по чл. 40, ал. 1 от НПОС. М. не е оспорил достоверността на събраните в рамките
на административното производство по издаване на разпореждане № **********/ПР-2166/27.12.2013г.
документи за стаж и доход, както и не твърди, че удостоверения с тях стаж не е действително
положен от него.
Към датата на отпускане на пенсията за ОСВ през 1999г.,
М. е навършил 40 години, като видно от представеното от него
разпореждане № 549/20.12.1999г. е зачетен стаж 21 години и 02 месеца към първа
категория труд при отпускане на пенсия за ОСВ, считано от 01.01.1999г. по чл. 6,
ал. 1 от Закона за пенсиите (отм.). В последствие, с разпореждане № **********/03.07.2000г.,
на основание § 7 от ПЗР на Кодекса за задължително обществено осигуряване,
отпуснатата му пенсия е преизчислена, считано от 01.01.2000г., като в
разпореждането е посочен стажът на лицето по категории, както следва: 20 години,
03 месеца и 12 дни от първа категория, 08 месеца и 11 дни от втора категория и
07 месеца и 06 дни от трета категория и общ, превърнат към трета категория стаж
по чл. 104 от КЗОО стаж - 35 години 03 месеца и 10 дни.
М. се с уволнил
от служба на 01.03.1995г., което означава, че въпросните 20 години 03 месеца и
12 дни от първа категория по чл. 6, ал. 1 от ЗП (отм.) следва да са придобити
от него в периода от 29.08.1981г. (датата на завършване на висшето му
образование съгласно Удостоверение № 335/06.08.2013 г. на НВУ "В.Л."
- гр. Велико Търново) до
28.02.1995г. (датата на уволнение от служба), което чисто аритметически е
невъзможно. Следва да се посочи, че всеки стаж след датата на уволнение като
военнослужещ не се зачита при преценка правото на пенсия по чл. 6, ал. 1 от ЗП
(отм.). От събраните в хода на административното производство доказателства се
установява, че към 01.03.1995г. М., по наличните редовни документи, има
осигурителен стаж като военнослужещ 13 години 05 месеца и 06 дни и 4 години 00
месеца и 00 дни от трета категория (2 години 00 месеца 00 дни по чл. 44 от НПОС
и 2 години 00 месеца 00 дни като самоосигуряващо се лице) или общ осигурителен
стаж - 17 години 05 месеца и 06 дни.
Предвид гореизложеното не може да бъде възприето
твърдението на жалбоподателя, че при отпускане на лична пенсия за ОСВ по
разпореждане № 549/20.12.1999 г., в последствие преизчислена по § 7 от ПЗР на
КЗОО с разпореждане № **********/03.07.2000 г., на същото ТП на НОИ – гр.
Пловдив същият е бил добросъвестен.
Нещо повече, от ОД на МВР - Пловдив, отдел
"Икономическа полиция" са представени заверени копия от документи,
съставляващи пенсионно досие на името на жалбоподателя М., приобщено към
досъдебно производство № 282/2020г., образувано след разделянето му от
досъдебно производство № 260/2019г. (прокурорска преписка № 2818/2019г.). С молба
изх.№ 1012-15-196#14/03.08.2020г. от страна на ТП на НОИ – гр. Пловдив по
делото са представени и заверени копия на документи, касаещи извършена
последваща проверка от ТП на НОИ – гр. Пловдив във връзка с постъпилата
информация от отдел „Икономическа полиция" при ОД на МВР - Пловдив за
документите, съдържащи се в пенсионното досие на жалбоподателя, което е
приобщено към горепосоченото досъдебно производство. Съгласно същите, не се
установяват данни за осигурителен стаж и доход на М.М., даващи му право на
лична пенсия за ОСВ по чл. 6, ал. 1 от ЗП (отм.), считано от 01.01.1999г. Това
означава, че към молбата си за пенсиониране вх. № 108070/08.11.1999г. М. е
представил документи за осигурителен стаж и доход, които реално не е придобил,
като приетото по делото заключение на вещото лице установява по категоричен
начин, че положеният подпис в молба за отпускане на пенсия вх.№
108070/08.11.1999г. от името на М.И.М., е изпълнен именно от него.
Предвид гореизложеното, не може да бъде възприето
твърдението на жалбоподателя, че при отпускане и получаване на лична пенсия за
ОСВ по разпореждане № 549/20.12.1999г. същият е бил добросъвестен. В тази
насока е необходимо да се посочи, че лицето разполага с екземпляр на цитираното
разпореждане, в което надлежно са описани продължителността на зачетения му
стаж от различни категории и нормативната разпоредба (чл. 6, ал. 1 от ЗП (отм.)),
по която му е отпусната въпросната пенсия. М. притежава висше образование, бил
е част от съсловие (военнослужещи), познаващо правата си във връзка с условията
за пенсиониране, с оглед съществуващия от десетилетия в Република България
по-благоприятен ред за пенсиониране на военнослужещите и обвързване
упражняването на тези права с изискването за освобождаване от служба, поради
което не може да се възприеме безусловно и безкритично тезата му, че същият
няма каквото и да е отношение към факта на неправомерно отпускане на пенсията
му за ОСВ, тъй като пенсията се отпуска от пенсионния орган. Твърденията на
жалбоподателя, че в настоящия случай, от негова страна е налице добросъвестно
поведение и същият няма вина за зачитане на стаж по продължителност и
категории, който не е придобил към 01.01.1999г., противоречат на събраните в
рамките на настоящото производство доказателства, а и на нормалната житейска логика.
Въпросният стаж е отразен в разпореждане № 549/20.12.1999г., което същият е
получил и по което му е изплащана пенсия над 10 години, т.е. лицето е
разполагало с надлежна информация, от която е очевидно, че няма право на
въпросната пенсия. Независимо от това обстоятелство, М. не е осъществил
действия в посока изясняване на разминаването на данните за продължителност на
стажа му като военнослужещ във въпросното разпореждане, с действително
придобития от него такъв стаж, което допълнително обосновава извода за
съзнаване от страна на М., че същият не отговаря на условията на чл.6, ал.1 от
ЗП (отм.) и няма право на отпуснатата му от 01.01.1999 г. пенсия за ОСВ.
Горното, наред с обстоятелството, че М. няма стаж дори
с календарна продължителност на този, зачетен му с Разпореждане №
549/20.12.1999 г., е в подкрепа на извода за съзнаване от него, че отпуснатата
му с цитираното разпореждане пенсия по чл. 6, ал. 1 от ЗП (отм.) не му се
полага, поради което и жалбоподателят несъмнено е недобросъвестен при нейното
получаване.
Независимо
от изложеното, във връзка с направеното в настоящото съдебно производство
възражение за изтекла погасителна давност, е необходимо да бъде съобразено
следното: погасителната давност е материално правен институт, като по отношение
на всеки отделен период, за който се претендира да е изтекла такава давност и
за всяко едно такова вземане (в случая отделни вземания за главници и лихви),
произхождащи от неправилно изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и
възраст, е приложима специалната уредба на чл. 115, ал. 1 от КСО.
Съгласно
разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО (в приложимата редакция, в сила от
01.01.2009г.), вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно
извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и
надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се
отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания,
независимо от прекъсването на давността. Следва да се посочи, в тази връзка, и
че съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от КСО (в същата редакция, в сила от
01.01.2009г.) давността се прекъсва било с влизането в сила на разпореждането
за установяване на вземането, било с предприемане на действия по принудително
изпълнение, като съгласно ал. 3 на същия текст, от прекъсването на давността
започва да тече нова давност.
До
приемане на разпоредбата на чл. 115, ал. 5 от КСО (нова - ДВ, бр. 106 от
2013г., в сила от 01.01.2014г.) не са предмет на правна уредба основанията за
спиране на давността. Този въпрос е от значение в настоящото производство и в
тази връзка следва да се приеме, че приложима е нормата на чл. 172, ал. 1, т. 1
от ДОПК, съгласно която давността спира със започването на производство по
установяване на публичното вземане и до издаване на акта, но за не повече от
една година, с оглед безспорно публичния характер на цитираните вземания. Тези
вземания са такива според настоящия състав като незаконосъобразно извършени
осигурителни разходи по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК. В подкрепа на
изложеното е и разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК, където е посочено,
че давността спира, когато актът, с който е определено задължението, се
обжалва, което означава, че давността спира докато трае и съдебният процес
относно вземането. В изложения смисъл е и разпоредбата на чл. 115, ал. 5 от КСО
(нова - ДВ, бр. 106 от 2013г., в сила от 01.01.2014г.), съгласно която
давността спира да тече: 1. при обжалване - докато продължава спорът относно
вземането; 2. когато е образувано друго административно или съдебно
производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на
парично обезщетение или помощ по този кодекс.
При
това положение, за вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени суми
за пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно за лихвите върху тях за
периода от 01.01.2009г. до 31.12.2009г., петгодишният погасителен давностен
срок започва да тече от 01.01.2010г. и съответно изтича към 31.12.2014г. За
вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени суми за пенсия за
осигурителен стаж и възраст и съответно за лихвите върху тях за периода от
01.01.2010г. до 31.12.2010г., петгодишният погасителен давностен срок започва
да тече от 01.01.2011г. и съответно изтича към 31.12.2015г. За вземанията на
НОИ, произхождащи от неправилно изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и
възраст и съответно за лихвите върху тях за периода от 01.01.2011г. до
31.12.2011г. петгодишният погасителен давностен срок започва да тече от
01.01.2012г. и съответно изтича към 31.12.2016г. За вземанията на НОИ,
произхождащи от неправилно изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и
възраст и съответно за лихвите върху тях за периода от 01.01.2012г. до
31.12.2012г. петгодишният погасителен давностен срок започва да тече от
01.01.2013г. и съответно изтича към 31.12.2017г. За вземанията на НОИ,
произхождащи от неправилно изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и
възраст и съответно за лихвите върху тях за периода от 01.01.2013г. до
31.07.2013г. петгодишният погасителен давностен срок започва да тече от
01.01.2014г. и съответно изтича към 31.12.2018г.
Същевременно,
обаче, давностния срок е спрян на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК,
съгласно която разпоредба давността спира със започването на производство по
установяване на публичното вземане и до издаване на акта, но за не повече от
една година и на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК, където е посочено, че
давността спира, когато актът, с който е определено задължението, се обжалва,
което означава, че давността спира докато трае и съдебният процес относно
вземането, поради което и към настоящият момент не е изтекъл петгодишния
давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115, ал. 1, изр. 1 от КСО за
вземанията за периода 01.01.2009г. до 31.07.2013г.
Същевременно,
обаче, за вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени суми за
пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно за лихвите върху тях за
периода от 01.01.2009г. до 31.12.2009г.,
десетгодишния погасителен давностен срок започва да тече от 01.01.2010г.
и съответно изтича към 31.12.2019г. За вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно
изплатени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно за лихвите
върху тях за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г., десетгодишния погасителен
давностен срок започва да тече от 01.01.2011г. и съответно изтича към
31.12.2020г. За вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени суми за
пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно за лихвите върху тях за
периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. петгодишният погасителен давностен срок
започва да тече от 01.01.2012г. и съответно изтича към 31.12.2021г. За
вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени суми за пенсия за
осигурителен стаж и възраст и съответно за лихвите върху тях за периода от
01.01.2012г. до 31.12.2012г. десетгодишния
погасителен давностен срок започва да тече от 01.01.2013г. и съответно изтича
към 31.12.2022г. За вземанията на НОИ, произхождащи от неправилно изплатени
суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно за лихвите върху тях
за периода от 01.01.2013г. до 31.07.2013г.
десетгодишният погасителен давностен срок започва да тече от
01.01.2014г. и съответно изтича към 31.12.2023г.
Това
означава, че след като към настоящия момент е изтекъл предвиденият в
разпоредбата на чл. 115, ал. 1, изр. 2 от КСО (в редакцията в сила от
01.01.2009г.) десетгодишен давностен срок за задълженията аз периода
01.01.2009г. – 31.12.2009г., 01.01.2010г. – 31.12.2010г. и от 01.01.2011г. до
31.12.2011г., то същите публични задължения са погасени по давност. В тази
връзка, неоснователно е направеното възражение в писмената защита на
пълномощника на жалбоподателя за изтекла десетгодишна погасителна давност и за
вземанията на НОИ, произтичащи от неправилно изплатени суми за пенсия за
осигурителен стаж и възраст и съответно за лихвите върху тях за периода от
01.01.2012г. до 31.12.2012г.
Що се отнася до възражението,
че неправилно не са заличени по давност вземанията за лихви, респ. за
приложимост на тригодишната давност за задълженията за лихви, съгласно Закона за задълженията
и договорите
(ЗЗД) е необходимо да се отбележи, че в случая уредбата на погасителната
давност съгласно посочения
закон,
е приложима единствено по отношение на гражданско-правните отношения, но не и
по отношение на публично – правните отношения, където е приложима специалната
регламентация на КСО, респ. ДОПК, както за задълженията за главници, така и за
лихви. Погасителната давност е материалноправен институт, като по отношение на
всеки отделен период, за който се претендира да е изтекла такава давност и за
всяко едно такова вземане (в случая отделни вземания за главници и лихви),
произхождащи от неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, е приложима специалната уредба на чл. 115, ал. 1 от КСО, действаща
към момента на възникване на всяко едно от тези вземания. Разпоредбата на чл.
115, ал. 1 от КСО, в приложимата редакция предвижда, че вземанията на
Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни
плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и
лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано
от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С изтичане на
десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от
прекъсването на давността.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че са погасени по давност установените вземания за недобросъвестно
получени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст, както следва:
-за
периода от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. в размер на 4 386,75лв. главница и
в размер на 3 628,67лв. лихви, начислени до 31.12.2013г. (справка № 1 към
решение на директора № 2153-15-147 от 27.05.2019г., л. 344 от адм. д. № 1742 от
2019г. и справка № 4 към същото решение, л. 349 от адм. д. № 1742 от 2019г.);
-за
периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. в размер на 4 677,48лв. главница и
в размер на 2 895,17лв. лихви, начислени до 31.12.2013г. (справка № 1 към
решение на директора № 2153-15-147 от 27.05.2019г., л. 344 от адм. д. № 1742 от
2019г. и справка № 4 към същото решение, л. 349 от адм. д. № 1742 от 2019г.);
-за
периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. в размер на 4 811,56лв. главница и
в размер на 1 985,52лв. лихви, начислени до 31.12.2013г. (справка № 1 към
решение на директора № 2153-15-147 от 27.05.2019г., л. 344 от адм. д. № 1742 от
2019г. и справка № 4 към същото решение, л. 349 от адм. д. № 1742 от 2019г.).
Това
обосновава извода за частична основателност на направеното възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на НОИ по оспорения
административен акт.
С
оглед гореизложеното следва да се приеме, че за коментираните тук вземания за
периода от 01.01.2012г. до 31.07.2013г. не е изтекъл, нито петгодишният
давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115, ал. 1, изр. първо от КСО,
нито десетгодишният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115, ал. 1,
изр. второ от КСО за задълженията на жалбоподателя, както следва:
-за
периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. в размер на 4 864,56лв. главница и
в размер на 1 019,51лв. лихви, начислени до 31.12.2013г. (справка № 1 към
решение на директора № 2153-15-147 от 27.05.2019г., л. 344 от адм. д. № 1742 от
2019г. и справка № 4 към същото решение, л. 349 от адм. д. № 1742 от 2019г.);
-за
периода от 01.01.2013г. до 31.07.2013г. в размер на 2 996,58лв. главница и
в размер на 222,38лв. лихви, начислени до 31.12.2013г. (справка № 1 към решение
на директора № 2153-15-147 от 27.05.2019г., л. 344 – 345 от адм. д. № 1742 от
2019г. и справка № 4 към същото решение, л. 349 – 350 от адм. д. № 1742 от
2019г.)
Изложеното
до тук налага Решение
№ 2153-15-147/27.05.2019г.
на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и потвърдено с него Разпореждане №**********/Ра-914/30.12.2013г.
на Ръководителя
на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, да бъдат отменени, В ЧАСТТА, с която е разпоредено
възстановяване на недобросъвестно получени суми за пенсия за осигурителен стаж
и възраст от М.И.М.,***, за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. в размер на 4 811,56лв. главница и в размер на 1 985,52лв. лихви,
начислени до 31.12.2013г.
В
останалата част обсъжданите актове се явяват законосъобразни. Това има за
последица неоснователност на жалбата, с която съдът е сезиран. Тя ще следва да
бъда отхвърлена в тази част.
При
посочения изход на спора, на страните се дължат направените по делото разноски
за всички инстанции, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата. Съгласно
представените списъци по чл. 80 от ГПК жалбоподателят е направил по делото
следните разноски: в размер на 2 420лв. адвокатско възнаграждение (списък
на л. 462 от адм. д. № 1742 от 2019г.); в размер на 30лв. държавна такса за
касационно обжалване (л. 15 от адм. д. № 9359 от 2021г.) и в размер на
1 800лв. адвокатско възнаграждение (списък на л. 28 от адм. д. № 9359 от
2021г.). При първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд е
присъдена сумата в размер на 1 599,67лв. разноски по делото, съобразно
уважената част на жалбата, която следва да бъде приспадната от общия
претендиран размер на разноските от 4 250лв. и се получава претендиран
размер на разноските от 2 650,33лв.
При
първоначалното и повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд,
както и в отговора по касационната жалба, от процесуалните представители на
ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
предвид фактическата и правна сложност на делото. При първоначалното
разглеждане на делото от първоинстанционния съд възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар е оставено без уважение и е присъдена сумата в размер на
1 599,67лв. В тази си част решение № 1342 от 29.06.2021г., поправено с
решение № 1353 от 01.07.2021г., постановено по адм. д. № 1742 от 2019г. са
влезли в сила на 10.08.2021г.
Предвид
материалния интерес при разглеждане на делото от касационната инстанция и от
настоящия съдебен състав в размер на 15 900,11лв., съдът намира
възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
адвокатския хонорар за основателно, като същият следва да бъде намален на
½ от сумата в размер на 2 620,33лв. = 1 310,17лв. На
жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата в размер на 30лв. държавна такса
за касационно обжалване, тъй като жалбата му е уважена изцяло и сумата в размер
на 560,10лв. адвокатски хонорар, изчислен съобразно уважената част на жалбата
или сумата в общ размер на 590,10лв. (петстотин и деветдесет лева и 10
стотинки).
При
своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на
ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита при първоначалното и повторното разглеждане на делото от
първоинстанционния съд и за касационната инстанция, тъй като ответникът е
представляван от юрисконсулт. На основание разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултското възнаграждение
възлиза на по 450лв. за всяка инстанция или общо на 1 350лв. При
първоначалното разглеждане на делото ответникът е направил и разноски за
заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 200лв., от които също му се
дължи част, съобразно отхвърлената част на жалбата. Или съобразно отхвърлената
част на жалбата на ответника се дължат разноски по делото в размер на 887,39лв.
(осемстотин осемдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки).
По
изложените мотиви Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-15-147/27.05.2019г.
на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и потвърдено с него Разпореждане №**********/Ра-914/30.12.2013г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ –
Пловдив, В ЧАСТТА, с която е разпоредено
възстановяване на недобросъвестно получени суми за пенсия за осигурителен стаж
и възраст от М.И.М.,*** за периода от 01.01.2011г. до
31.12.2011г. в размер на 4 811,56лв.
главница и в размер на
1 985,52лв. лихви, начислени до 31.12.2013г. или в общ размер на 6 797,08лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.М.,***,
против Решение № 2153-15-147/27.05.2019г.
на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №**********/Ра-914/30.12.2013г.
на Ръководителя
на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – гр. Пловдив В ЧАСТТА, в която е разпоредено възстановяване недобросъвестно
получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от
01.01.2012г. до 31.12.2012г. в размер на 4 864,56лв. главница и в размер на 1 019,51лв. лихви, начислени до 31.12.2013г. и за периода от
01.01.2013г. до 31.07.2013г. в размер на 2 996,58лв.
главница и в размер на 222,38лв.
лихви, начислени до 31.12.2013г. или в общ размер на 9 103,03лв.
ОСЪЖДА Националния
осигурителен институт – гр. София да заплати на М.И.М.,*** сумата от 590,10лв.
(петстотин и деветдесет лева и десет стотинки), представляващи разноски по
производството, съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА М.И.М.,ЕГН **********
***, да заплати на Националния осигурителен институт – гр. София, сумата от 887,39лв. (осемстотин осемдесет и
седем лева и тридесет и девет стотинки), представляваща разноски по
производството, съобразно отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: