Определение по дело №159/2016 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 252
Дата: 23 май 2017 г.
Съдия: Емил Давидов Маринов
Дело: 20164300200159
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 май 2016 г.

Съдържание на акта

 

                                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

   23. 05. 2017 г., град Ловеч

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав на двадесет и трети май две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в състав:

                       

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ДАВИДОВ

                    

                                                                         1. К.Т.

               СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 

                                                                        2. М.Б.

                                               

               

секретар: ДАНИЕЛА КИРОВА

прокурор: СВЕТЛА И.

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НОХ дело № 159 по описа за 2016 година

 

          Съдът в днешния си състав, като взе предвид, че мярката за неотклонение “Подписка”, определена на подсъдимия В.К.П. по НОХ дело № 159/2016 г., изпълнява предназначението си и не са налице основания същата да бъде изменена намира, че следва да се потвърди, поради което и на основание чл. 309 от НПК

 

                                                   О П Р Е Д Е Л  И :

         

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка”, определена на подсъдимия В.К.П. по НОХ дело № 159/2016 г., по описа на Ловешки окръжен съд.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС – В.Търново  в 7-мо дневен срок  от днес с частна жалба.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                             1.

                                      СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                             2.

 

 

                   

Съдържание на мотивите

                  Подсъдимият В.К.П. е предаден на съд по обвинение по член 343, ал. 1, б „в", пр.1-во, във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от HK,за това,че На 19.12.2014 г., около 18.50 часа в с.Сопот, Ловешка област, на ***, при управление на лек автомобил марка „Фиат", модел „Пунто" с peг. № ********, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1, пр.ІІ-ро, хипотеза I-ва от ЗДвП - "При избора на скоростта на движение на водач на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч. - за ППС от категория "В" - 50 км./ч. в населено място" - движел се е със скорост 80,5 км./ч., и чл. 15, ал.1 от ЗДвП: „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента" - движил се е в насрещната пътна лента, и по непредпазливост причинил смъртта на П. В. К. с ЕГН **********,***.

                Представителя на Окръжна прокуратура в хода на съдебното следствие прави искане с правно основание член 287,ал.1 от НПК. Счита, че са налице основания да искаме изменение на обвинението и моли, такова да бъде допуснато.Изтъква,че повдигането на ново обвинение се налага в резултат на данните, които бяха изложени в комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, а именно изложените в т. 16 от заключението факти, че данните по делото насочват към извода, че уврежданията по трупа на П. К. са причинени от най-малко две превозни средства, блъскане и отхвърляне от едно /Фият Пунто/ и прегазване от поне още едно превозно средство -  по-голям автомобил. Позовава се на т. 13 от заключението където е посочено, че ако блъскането на пешеходец от автомобил е последвано от неговото прегазване, уврежданията се препокриват /суперпонират/, при което травмите, причинени в първата фаза – блъскане, отхвърляне, падане, трудно могат да се отдиференцират от тези, причинени при прегазването.

Прави искане за повдигане на ново обвинение със следното съдържание : Ловешката окръжна прокуратура, на основание чл.46, ал.1 във вр.с чл.287, ал.1 от НПК повдига обвинение на В.К.П., роден на *** година в гр.***, живущ в гр.***, български гражданин, с висше образование, не работи, разведен, неосъждан, ЕГН ********** в това, че: На 19.12.2014 г., около 18.50 часа в с.Сопот, Ловешка област, на ***, при управление на лек автомобил марка „Фиат", модел „Пунто" с peг. № ********, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1, пр.ІІ-ро, хипотеза I-ва от ЗДвП - "При избора на скоростта на движение на водач на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч. - за ППС от категория "В" - 50 км./ч. в населено място" - движел се е със скорост 80,5 км./ч., и чл. 15, ал.1 от ЗДвП: „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента" - движил се е в насрещната пътна лента, и по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с неизвестен извършител, причинил смъртта на П. В. К. с ЕГН ********** ***- престъпление по чл. 343, ал. 1, б „в", пр.1-во, във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от HK.

В пледоарията си представителя на Окръжна прокуратура Ловеч поддържа новото обвинение и счита,че същото е доказано по несъмнен и безпротиворечив начин. От обективна страна счита,че се касае за осъществено от подсъдимия резултатно, увреждащо престъпление по глава ХІ раздел ІІ от Особената част на НК. Сочи,че деянието е извършено чрез действие, като на 19.12.2014 г., около 18.50 часа в с.Сопот, Ловешка област на ***, при управление на лек автомобил марка „Фиат”, модел „Пунто” с рег. № ********, негова собственост, В.П. нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1, пр.ІІ-ро, хипотеза І-ва от ЗДвП – “При избора на скоростта на движение на водач на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч. - за ППС от категория “В” – 50 км./ч. в населено място” – като се е движел със скорост 80,5 км./ч., и чл. 15, ал.1 от ЗДвП: „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.” – като се е движел в насрещната пътна лента, и по непредпазливост, и при условията на независимо съпричиняване с неизвестен извършител, причинил смъртта на П. В. К. с ЕГН ********** ***. 

 Механизма на престъплението по мнение на обвинението е описан подробно в изготвените и приети по делото авто-технически и комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, а именно: Нa 19.12.2014 год. около 18,50 ч. в тъмната част на денонощието на път 1-4 (София -Варна) в с. Сопот, на ул. ***, водача В.К.П. на лек автомобил “***” с peг. № ******** се е движил от изток на запад със скорост 80,5 км/час. В същият момент отляво надясно за автомобила е пресичал пътното платно пешеходеца П. В. К. ЕГН ********** от с.Сопот. На разстояние около 50 м. преди мястото на удара, водача на процесния автомобил “***” е имал възможност да възприеме присъствието на пешеходеца върху пътното платно, като форма и посока на движение от осветената зона на къси светлини.Сочи,че  водача на процесния автомобил е реагирал чрез спиране, но с по-малка ефективност от максималната и със закъснение. Обвинението се позовава на  заключението по допълнителната тройна автотехническа експертиза,от което е видно, че при скорост на движение на л.а. *** с peг. № ******** със скорост 80,5 км/час в своята лента за движение, удар с пешеходеца е нямало да настъпи. При скорост на движение на л.а. *** с peг. № ******** със скорост 50 км/час в своята лента за движение, удар с пешеходеца е нямало да настъпи. Но при реализираната скорост на движение на автомобила 80,5 км/час, в насрещната пътна лента, ударът е бил неизбежен. Именно за това,според обвинението на подсъдимия е вменено и нарушение на чл.15, ал.1 от ЗДвП.

Прокурора прави анализ и на свидетелските показания на свидетелите С.К. и Т.Т.,които придобиха различно звучене в съдебно заседание, което наложи да бъдат приобщени чрез прочитане на тези показания, дадени от тях на досъдебната фаза на наказателното производство. Сочи,че  двамата свидетели нееднозначно са изтъкнали, че са чули подсъдимия да признава, че е блъснал човек.Изразява становище,че тези показания  следва да бъдат кредитирани от съда, тъй като те са дадени малко след инцидента и спомените на двамата свидетели са били значително по-пресни.Сочи,че и двамата са грамотни и са имали възможност да прочета протоколите за разпит преди да ги подпишат или да откажат да сторят това, ако нещо в същите не е било вярно или правилно отразено.Изтъква,че същите  са ги подписали, като по този начин са удостоверили верността на записаното и съответствието му на изложеното от тях самите пред разследващия орган.  Позовава се на факта, че и двамата свидетели заявяват, че са видели коса по предното панорамно стъкло на автомобила на подсъдимия.

 Относно механизмът на причиняване на уврежданията прокуратурата приема следното: блъскане от автомобил в областта на дясна подбедрица, падане върху капака на автомобила, удар в предното стъкло, отхвърляне и падане върху пътното платно, прегазване.Разположението на кръвонасяданията по дясното бедро и подбедрица - тяхната локализация и отстояние от петата, свидетелстват за първи контакт на превозното средство с пострадалия в тази област, т.е. насоката на удара е отзад отдясно спрямо тялото на пострадалия.В заключение обвинението моли за осъдителна присъда, с която съдът да признае П. за виновен по така предявеното му обвинение, като при индивидуализацията на наказанието отчете като смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия. Като отегчаващо вината обстоятелство се сочи че въпреки, че няколкократно се изтъкваше факта, а и има доказателства в тази насока, че П. е спасител, човек с „високи“ морални качества, и за когото се публикуват похвални статии по вестниците, не е направил абсолютно нищо да помогне на пострадалия, или поне да се доближи до него и да провери какво е състоянието му, и може ли да му се помогне.Изтъква,че  въпреки, че е обърнал и спрял автомобила си в близост до пострадалия след като вече го е бил блъснал, и същия е лежал на пътното платно, подсъдимия не е направил нищо, зависещо от него да обезопаси участъка на ПТП със съответния знак, или поне да дава сигнали на другите участници в движението, че на пътя има пострадал. Счита,че  това е пасивно, безотговорно и безучастно поведение, в резултат на което тялото на пострадалия е останало да лежи на пътното платно и се е достигнало до неговото прегазване от друг – неизвестен втори автомобил.

Повереника на частния обвинител В.К. – адв.Р. заявява,че изцяло поддържа обвинението наред с прокурора.Счита,че безспорно по делото се е доказало, че първоначалния удар с пострадалия е настъпил в платното за движение насрещно спрямо подсъдимия. Също така безспорно приема за доказано, че в участъка извършване на маневра изпреварване или на влизане в друго платно е забранено.

Намира тезата на защитата и обясненията на подсъдимия за изцяло недоказани и споделя мнението на прокуратурата, че  са несъстоятелни твърденията, че някакъв сноп пръчки са стояли диагонално на пътното платно на главния път София-Варна и подсъдимият се е блъснал точно в пръчките, а не в пострадалия.

 Прави анализ и на приетите и неоспорени автотехнически експертизи, допълнително автотехническа, тройна и комплексна медицинска, както и отделно медицинските експертизи,от които е безспорно, че подсъдимият е блъснал пострадалия, с което му е причинил увреждания първо в долната част на тялото, след което е последвал удар в капака и в панорамното стъкло в лявата част и до лявата колона. Изразява становище,че не е налице прегазване от неизвестен извършител и на подсъдимия следва да се наложи наказание в размер на три години лишаване от свобода, което да бъде отложено със срок на изпитание още 3 г., както и лишаване от управление на МПС за период от 4 год.

 В съдебно заседание подсъдимия се представлява от договорно упълномощен защитник адв.И..Същия пледира,че  събраните в настоящото производство доказателства категорично и безспорно оборват тезата на обвинението по отношение на подсъдимия в производството В.К.П. за извършено от него престъпление по чл. 343, ал.1, б.”в”, пр. 1, във вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК.Преди всичко оспорва приетия от заключението на вещите лица механизъм на произшествието. Сочи,че експертизата не дава категоричен отговор, обективен и непочиващ на предположения, а на обективно установени факти и находките, които цитираме, на множество въпроси. Счита,че не е изяснен въпроса  къде е настъпил ударът,тъй като по негово мнение има два удара, първи обективен удар, който е установен между дървата, които са ударили автомобила на подсъдимия. Не е изяснен според защитата въпроса къде е настъпил евентуален удар, за да се търси причината за смъртта на пострадалото лице. Къде и по какъв начин е пресичал пътното платно пострадалия. Оспорва методиката,по която  е установена скоростта на л.а. Фиат, без да има каквито и да е обективни находки, не са анализирани поражения по автомобила с удара от дърветата, трески и изкривявания по автомобила, които  не са взети предвид от експертизата.Счита,че  заключението на вещите лица в частта по автотехническа експертиза за установена от тях някаква скорост 85 км/ч. не почива на никакви   факти и данни. Позовава се на обективните данни, от които се виждат пораженията върху автомобила ***, пораженията са в лява долна част на предно панорамно стъкло.От извършения от защитата анализ на доказателствената съвкупност се прави извод за недоказаност на обвинението от обективна и субективна страна и защитата настоява за оправдателна присъда.

От съвкупната преценка на събраните на досъдебното производство писменни и гласни доказателства,от показанията на разпитаните свидетели С.В.Н., И.Д.Н., К.Б.И., Т.И.Т. и С.П.К.,от заключенията на изготвените и изслушани в съдебно заседание експертизи съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимия В.К.П., е роден на *** година в гр.***. Живеел в ***, и към м.декември 2014 год. бил безрабоен.

Пострадалият П. В. К. с ЕГН **********,***, Ловешка. Всяка вечер той пресичал улица ***, в същото село, в близост до дом № 8, където живеела неговата съседка св.С.Н. (т.І, л.62-64, л.75), и минавайки по пътека покрай дом № 9, отивал в близка местност, от където си сечал и събирал дърва за огрев. После се прибирал по същия маршрут.

На 19.12.2014 г., около 17 часа, подсъдимия тръгнал да пътува от *** за гр.София. Пътувал с лек автомобил марка „Фиат”, модел „Пунто”, с рег. № ********, негова собственост. Лекият автомобил бил технически изправен. Същата вечер, около 18:50 часа, П. се движел с управляваното от него МПС на главен път 1-4 (София-Варна). Вече било тъмно. П. навлязъл в границите на с.Сопот, общ.Угърчин, обл.Ловешка. В селото, в близост до бензиностанция „Ромпетрол”, водачът се движел в посока София в колона от автомобили. В участъка, непосредствено след бензиностанцията, имало разширение на платното, тъй като там се намирало кръстовище, водещо към двете части на селото – на ляво и на дясно от главния път. Водачът тъкмо преминал кръстовището и започнал да се изкачва по лекото възвишение по улица „Софийска”, когато в същият момент, отляво на автомобила, П. В. К. пресичал пеша пътното платно. П. забелязал пешеходеца и реагирал чрез спиране, но поради близкото разстояние до него, не могъл да спре и последвал удар между предната лява част на автомобила и пострадалия.

След удара,  П. продължил движението си напред, но след малко намалил скоростта си на движение. След това предприел обратен завой и преминал в обратната лента за движение. Върнал се обратно към мястото на ПТП. След няколко метра установил, че на земята лежи човек и спрял автомобила си наблизо.

Позвънил на тел.112, за да съобщи за инцидента. Преценил, че като участник в ПТП-то, не бива да премества пострадалия. Въпреки, че знаел как да оказва първа помощ не предприел такива действия, тъй като човека на земята нито помръдвал, нито стенел. П., заедно с още две неизвестни лица започнали да сигнализират на другите участници в движението, с цел да намалят скоростта на движение и да заобикалят подналия на земята човек. След около 20 минути на мястото пристигнали полицаи, а след тях и екип на Бърза помощ, които констатирали смъртта на пострадалия.

На мястото на инцидента обвиняемият П. не бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта. Бил му връчен талон за медицинско изследване  за наличие на алкохол в кръвта, с който той се явил в Спешното отделение на МБАЛ – Ловеч по-късно същата вечер.

От протокола за химическа експертиза  е видно, че в изследваната проба кръв, взета от П., не се съдържа алкохол или упойващо вещество.

Разпитаната в съдебно заседание на 18.10.2016 година С.Н. излага в показанията си, че чула звука на удара, който оприличава на такъв, все едно са се сблъскали коли. Почти веднага излязла на улицата и видяла сивкав автомобил, който се движел в посока София, който обърнал и отишъл в другото платно в посока Варна, където спрял, а шофьора излязъл от колата, която била с великотърновска регистрация. Свидетелката видяла, че на платното до къща № 9, лежи съседа й П. В. К.. По цялото платно имало пръснати дърва. Мъжът, който слязъл от колата с великотърновска регистрация казал, че е видял дърва, които е блъснал, и че чак като е обрнал и спрял е видял, че е блъснал човек. С оглед констатирани противоречия и непълноти в тези показания съдът прочете и приобщи към делото показанията на Н.,дадени на досъдебното производство на 27.01.2015 година,непосредствено след инцидента.Н. недвусмислено и потвърдила пред разследващия орган,че е чула водача на автомобила да казва,че е блъснал човек,носещ дърва.

В насока са и Т.Т.  излага в показанията си, че е присъствал на огледа като поемно лице. Същия твърди, че е чул шофьора на колата, която е била блъснал съселянина му П. В., че си признава, че го е блъснал. Даже го чул по телефона да говори с някой и да му казва, че е убил човек. Съдебния състав приобщи чрез прочитане показанията на този свидетел,с оглед обстоятелството,че се констатираха съществени несъответствия между фактите,които той излага в съдебно заседание и показанията му на досъдебното производство.Съдът кредитира показанията му на досъдебното производство,а разликата следва да се обясни със значителния времеви период – близо три години след инцидента.

Разпитания като свидетел в съдебно заседание на 24.01.2017 година С.К.  излага в показанията си, че е присъствал на огледа като поемно лице. От шофьора на колата, която е била блъснала П. В. разбрал, че той е виновен, понеже говорел постоянно, че го е убил.Свидетеля изрично сочи в показанията си на досъдебното производство, приобщени на осн.чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 от НПК,че полицаите са им показали,на него и на св.Т.,че „ има коса по стъклото на автомобила.”изрично сочи,че подсъдимия постоянно говорел, „ че го е убил „Съдът кредитира показанията на всички тези свидетели, дадени на досъдебното производство, приобщени на осн.чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 от НПК,с оглед значителния период от време и невъзможността точно да възпроизведат случилото се към момента на съдебното заседание.Липсва каквото и да е основание за съдебния състав да се съмнява в тяхната незаинтересованост и обективност.Това са хора без каквито и да е житейски обвързаности със страните по делото,случайно оказали се на мястото на инцидента,поради което и показанията им,дадени непосредствено след инцидента,в хода на досъдебното производство се възприемат от съда като достоверни и обективни.

От заключението по назначената в хода на досъдебното производство тройна автотехническа експертиза, изготвена от маг. инж. В.А., от маг. инж. В.И. и маг. инж. П.Д., се установява следния механизъм на настъпване на ПТП:

Пътното платно на ул.”*** в с.Сопот, на мястото на ПТП, е част от прав участък, двупосочно с ширина 16,40 м., разделено от двойна непрекъсната линия, тип М-2. Констатира се възходящ надлъжен наклон по посока на движение на процесния лек автомобил със стойност около 3,5 %. Настилката на пътното платно е от ново поставен асфалт, била е в сухо и добро състояние, без дефекти и грапавини.

В посока гр.София (посока на движение на процесния автомобил ***), лентата за движение е само една, с широчина 5,3 м. от двойната непрекъсната линия тип М2 до десния бордюр в областта на Ор.№1. Лентите за движение по посока гр.Варна са три. Лява със ширина 2,45 м.,средна - 3,65 м., и дясна - 4,3 м. Асфалтовата настилка на ул.”***” е ограничена от бордюри с височина 10 см. Сред бордюрите са намерени банкети. Десният банкет е с широчина 4,5 м. и ляв - 1,5 м.

Ha 19.12.2014 год., около 18,50 ч., в тъмната част на денонощието на път 1-4 (София-Варна) в с. Сопот, на ул. ***, водачът на лек автомобил „***” с peг. № ******** - В.К.П., се е движел от изток на запад със скорост Vy = 22,36 м/сек = 80,5 км/час. В същият момент отляво надясно за автомобила е пресичал пътното платно пешеходеца П. В. К. ЕГН ********** от с.Сопот.

На разстояние около 50 м. преди мястото на удара, водача на процесния автомобил “***” е имал възможност да възприеме присъствието на пешеходеца върху пътното платно, като форма и посока на движение от осветената зона на къси светлини. Разстоянието, на което се е намирал пешеходеца при бърз и спокоен ход до мястото на удара към момента, в който левия фар на процесния автомобил го е осветил при реалната скорост на движение на МПС е 1,99 м. и 2,62 м. (позиция № 17 от приложение № 2 от заключението). На около 1,41÷7,42 метра източно от приетия при огледа ориентир или на 9,77÷15,78 метра преди мястото на удара с пешеходеца, водача на процесния автомобил е реагирал чрез спиране, но с по-малка ефективност от максималната и със закъснение не по-голямо от 4,0-4,5 м/сек2. Поради това обстоятелство, върху пътната настилка не са оставени следи от отлагане на ходови гуми при спиране.

Така движейки се закъснително, МПС се е приближавало към страничната дясна част на пешеходеца, с което е последвал удар между предната лява част от автомобила и пострадалия. Ударът в пешеходеца е в областта на долните крайници, а върху автомобила - в облицовката на предната броня и ляв фар. Към този момент предната част на автомобила е на 8,36 м. западно от приетия при огледа ориентир. С това е настъпил първоначалния контакт между тях, който от техническа гледна точка представлява началото на удара. Той е осъществен от челната лява част на облицовката на предната броня, ляв фар, мигач и долните крайници на пешеходеца. От посоченото начало на удара върху крайниците на пешеходеца е възникнал ударен импулс, приложен в контактното петно и действащ по посока на движение на автомобила. От това е настъпило съответно телесно увреждане, но и изместване на същите крайници по посока на движение на автомобила - избиване на опорите под масовия център на тялото. С това е започнало пропадане на горната част от тялото на пешеходеца към предния капак с едновременно въртене през масовия център. В същото време, от продължаващото движение на автомобила напред, неговата предна лява част е навлязла под тялото. Последвал е удар между тялото на пешеходеца в областта на преден капак, а след това в предното обзорно стъкло и предна лява колона. На това място е осъществена най-голямата част от удара, тъй като ударния импулс към този момент минава в близост до масовия център от тялото на пешеходеца. В резултат на съответните въздействия са настъпили описаните в заключението по съдебно-медицинската експертиза на трупа на К. телесни увреждания и деформации на автомобила в тази област. От последното място, тялото на пешеходеца е придобило скорост, а следствие на реализираното спиране, се е отделило от автомобила и паднало напред по посоката на придобитата скорост на платното за движение.

След падането на пешеходеца върху асфалтовата настилка, същия се е преобръщал и след известно триене се е установил в покой на мястото, на което е намерен (позиция №12 от приложение № 2, на 55,0 м. западно от приетия при огледа ориентир).

В същото време автомобила е продължил закъснителното движение и се е установил в състояние на покой на около 80,00 м. западно от Ор. №1, а в последствие е преместил МПС в позиция № 6 от приложение 2 на заключението. С установяване на пострадалия и автомобила в състояние на покой върху настилката, произшествието е приключило.

Мястото на удара е в насрещна лента за движение на процесния автомобил “***” с peг. № ********. Това място, отразено като вертикална проекция на контактното петно между челната лява част на МПС и тялото на пешеходеца върху пътната настилка в надлъжно направление, е на около Sуд. надл. = 8,36 м. западно от приетия при огледа ориентир. В напречно направление, мястото на удара е на S yд.нanp. = 2,7-3,0 м. южно от двойната непрекъсната линия тип M2 на ул. „Софийска” в с.Сопот по посока на огледа. Положението на процесния автомобил и пешеходеца в момента на първоначален контакт при удара е отразено с позиции № 15 и 16 в приложение № 2 от заключението.

Скоростта на движение на лек автомобил “***” с peг. № ******** към момента на удара на пешеходеца в челната част на автомобила е Vy = 22,36 м/сек = 80,5 км/час.

Необходимото разстояние за спиране или така наречената “опасна зона” на процесния автомобил “***” с peг. № ******** при реалната скорост на движение Vу = 22,36 м/сек = 80,5 км/час е SФ= 68,24 m.

Необходимото разстояние за спиране или така наречената “опасна зона” на процесния автомобил “***” с peг. № ******** при максимално разрешената за съответния участък скорост от 50 км/час =13,89 м/сек е SФ50 = 34,75 m.

От техническа гледна точка водачът на процесния автомобил „***” с peг. № ******** се е движил със скорост по-висока от максимално разрешената от 50 км/час за съответния участък от пътното платно и със скорост по-висока от максималната за спиране в зоната на движение при къси светлини непосредствено преди и към момента, в който е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца върху пътната настилка на ул. „Софийска” в с.Сопот.

От техническа гледна точка, водача на процесния автомобил “***” не е съобразил скоростта на движение с дължината на видимост при движение на къси светлини, съобразно съответните условия за движение.

Съобразно наличните находки върху пътната настилка може да се направи извода, че водача на процесния автомобил е допуснал закъснение при използване на спирачната система на МПС към момента, в който е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца върху пътната настилка като форма и посока на движение.

Транспортното произшествие е предотвратимо от водача на процесния автомобил “***” с peг. № ********. Необходимо и достатъчно условие за предотвратяване на ПТП е водача на МПС да се движи със скорост до 50 км/час и своевременно да предприме спиране с максимална ефективност към момента, в който е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца върху пътната настилка на светлините от фарове.

Пешеходецът е имал възможност да възприеме присъствието на процесния автомобил “***” върху платното за движение като форма и посока на движение. Той е имал възможността да изчака преминавенето на процесния автомобил върху южния банкет и след това да пресече пътното платно на ул.“Софийска” в с.Сопот, с което да предотврати ПТП.

В хода на досъдебното производство е допусната  съдебно-медицинската експертиза на вещото лице д-р Г., за изследване на труп.От заключението,поддържано в съдебно заседание и кредитирано от съда. става ясно, че при огледа и аутопсията върху трупа на П. В. К. е установено следното: масивна разкъсно контузна рана в дясната теменно слепоочна част на главата, хлътване на гръдната стена назад, масивни охлузвания по предна коремна стена, подвижност на тазовите кости, кръвонасядане в областта на дясно бедро по задната му повърхност, охлузване в областта на дясна рамена област, счупване на лява бедрена кост, кръвонасядания на меката черепна покривка, натрошаване на черепните кости, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, смачване на мозъчно вещество и изтичане на мозъчен дитрит извън черепната кухина, двустранно счупване на ребра, счупване на гръбначния стълб, прекъсване на гръбначния мозък, пълно прекъсване на гръдната аорта, кръв в гръдната кухина, разкъсване на десния купол на диафрагмата, разкъсване на слезката, разкъсване на черния дроб, разкъсване на бъбреците, разкъсване на чреводържателя, кръв в коремната кухина, счупване на тазовия пръстен, разкъсване на пикочния мехур, анемия на вътрешните органи.

Непосредствена причина за смъртта на К. е съчетаната черепно-мозъчна гръдна и коремна травма, довела до бърза и неминуема смърт. При изследване на кръвта за съдържание на алкохол пробата е отрицателна.

С оглед установените травматични изменения по тялото на К. експертизата приема, че се касае за удар в областта на ляво бедро и дясно бедро по задната му повърхност, при което се е получило счупване на лявата бедрена кост и масивното кръвонасядане в областта на задната повърхност на дясно бедро, последващо падане на пострадалия и прегазване на тялото през гръдна и коремна стена.

Трупните изменения отговарят за смърт от първо денонощие.

Съдебния състав изслуша и  тройната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица доц. д-р Л., д-р Д. и д-р Г.,от които  се установява, че на базата на вида и разположението на травматичните увреждания, увредите по автомобила и съобщеното от водача му, експертизата приема като най-вероятен следния механизъм на ПТП-то: блъскане от автомобила - падане на тялото на предния капак и предно ветроупорно стъкло - падане на тялото на пътната настилка - последващо силно притискане/прегазване в областта на гърдите и корема.

При тези последователни фази на протичане на произшествието уврежданията се наслагат (суперпонират) едно върху друго, променя се тяхната морфология и тежест, което прави невъзможно отдиференцирането им.

Характерно за силно притискане/прегазване на тялото са причинените двустранното и по две линии счупване на ребрата, разкъсването на бъбреците и слезката, разкъсването на пикочния мехур, двустранното отделяне на крилата на тазовите кости от гръбначния стълб на 5-6 см.

В първата фаза на произшествието - блъскане, падане върху капака и стъклото на автомобила и впоследствие на пътното платно могат да бъдат причинени черепномозъчна травма, счупване на лявата бедрена кост, гръдна травма, като резултат от директния контакт/удар и сътресението на тялото.

От заключението по допълнителната тройна автотехническа експертиза, изготвена от същите вещи лица  е видно, че съобразно СМЕ съществува счупване на лява бедрена кост и удар в дясно бедро и подбедреница (на 32 см. и на 52 см. над дясната пета) по задна повърхност на пешеходеца. Предвид определените увреждания по тялото на пострадалия и начертани върху схема в СМЕ № 96/2014 г., към момента на първоначален контакт при удара с МПС, левият крак на пешеходеца е бил опорен. Десният крак на пешеходеца е бил отделен от пътното платно и пред левия крак, спрямо посоката на движение на процесния лек автомобил. Видът на контакта може да се характеризира като тилно кос с дясна част на пешеходеца към челна част на автомобила. Т.е траекторията на пешеходеца е била под остър ъгъл спрямо надлъжната ос на пътното платно и тази на МПС, но с малка стойност преди първоначалния контакт от удара.

В заключителната част на СМЕ съществуват данни за прегазване на тялото на пострадалия пешеходец през гръдна и коремна стена. Предвид местонахождението на находките върху пътната настилка (отломки от фар и трески от дървета, отломки от стъкла, местонахождение на тялото на пешеходеца след ПТП и петно от мазна течност, определят направление с приблизително подобни ъгли на всяка една от находките спрямо надлъжната ос на пътното платно спрямо мястото на удара. Съобразно тези обстоятелства е технически възможно прегазване на пострадалия от процесния автомобил “***”, след падане на пешеходеца върху настилката след закъснително движение на МПС до момента на установяване в областта на мазното петно.

Тук следва да се отбележи, че не може категорично да се установи дали последвалото прегазване на трупа на П. В. К. е станало от автомобила, управляван от П. или от друг автомобил. Това е така, тъй като от съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства (т.ІІ, л.25-26), се установява липсата на кръв върху тъмпон, с който е иззет биологичен метериал от външната част на пода на процесния автомобил (от задния мост), изготвена на базата на извършен оглед на веществени доказателства с протокол от 04.08.2015 год. (т.ІІ, л.21-22).

В своето заключение по допълнителната тройна автотехническа експертиза, вещите лица посочват още, че тялото на пострадалия пешеходец се е установило на местото, на което е намерено, след удар в предна лява ъглова част на “***” с последващ контакт с обзорното стъкло и предна лява колона и отхвърляне по посока на движението на МПС, след употреба на спирачки и закъснително движение на автомобила.

Не е технически възможен само контакт между дърветата, носени от пострадалия в предната лява част на процесния автомобил “***”. Пострадалия пешеходец е ударен от процесния лек автомобил “***”, като първоначалния контакт е реализиран в долните крайници.

В случай на липса на микроследи от части от дрехите или тялото на пострадалия по автомобила на П. е възможно тялото на пострадалия пешеходец да е прегазено от насрещно движещо се МПС.

 При наличие на попътно движещ се лек автомобил (със средна дължина около 4,5 м.), на разстояние 4-5 метра пред процесния ”***”, фаровете на първото МПС ще осветят странично в ляво траекторията на пешеходеца за време 2,62 - 2,66 сек преди мястото на удара. Това време по числена стойност е по-голямо от времето, за което траекторията на пешеходеца ще се освети от процесния автомобил “***”

Разстоянието, на което се е намирал пешеходеца (при спокоен и бърз ход) до мястото на удара към момента, в който левия фар на движещия се пред процесния “***” го е осветил при реалната скорост на движение на двете МПС е 2,33÷3,11 м.

При сравнение на времето, за което процесния автомобил "***” е изминал разстоянието на осветеност на преден ляв фар от евентуално движещия се пред него автомобил с общото време за реакция, сработване на спирачния привод и нарастване на закъснението на МПС до максимална стойност и съобразно наличните находки върху пътната настилка, може да се направи извода, че водачът на процесния автомобил “***” е допуснал по-голямо закъснение при използване на максималната ефективност на спирачната система на МПС към момента, в който е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца върху пътната настилка като форма и посока на движение, отколкото, ако го е осветил само от фаровете на собствения си автомобил.

При увеличаване възможността за възприятие на траекторията на пешеходеца от страна на водача на “***”, следствие евентуалното движение на попътно движещ се пред него автомобил с около 8,5-9,0 метра, води до увеличаване на възможността за предотвратяване на ПТП с по- висока скорост.

Максималната числена стойност на скоростта, при която водача на процесния лек “***” може да шофира, за да може да спре до мястото на удара в зоната на видимост на къси светлини, на движещия се пред него автомобил и предотврати удара с пешеходеца е 72,45÷81,1 км/час

От изготвената съдебно-трасологическа експертиза по метода „цяло по части”  е видно, че иззетите с протокола за оглед на местопроизшествие от 19.12.2014 год. (т.І, л.14-16) парчета от  стъкла на фар на (лек автомобил) МПС, намерени по време на огледа, (общо 6 обекта), всъщност са части от корпуса на ляв фар, от покривно стъкло на счупен и деформиран ляв фар, и от вътрешно покривно стъкло на крушка за габаритна светлина, която вероятно също е част от счупения и деформиран ляв фар на л.а. „***” с рег. № ********. 

Така изяснения механизъм на пътно-транспортното произшествие, както и цялостната фактическата обстановка по делото, се установяват от събраните в хода на разследването доказателства - от свидетелските показания, заключенията на вещите лица по извършените съдебномедицински и автотехнически и трасологическа експертизи, от приложените към делото писмени доказателства.

С оглед изясняване на фактическата обстановка и отговор на възраженията на защитата съдът назначи комплексна медицинска и автотехническа експертиза,която да очертае цялостна картина на механизма на произшествието,причинените на пострадалия увреждания,механизма на тяхното причиняване и динамиката на произшествието.След извършен оглед на автомобила,вещите лица констатират,че по преден капак са намериха пластични коси деформации от лявата му страна с дълбочина 5-6 см. Деформирана е предна лява колона на височина 1,15м от пътната настилка. Обемно е спукано и деформирано предното обзорно стъкло.

Установените увреждания при огледа на лек автомобил “***” с рег. № ********  на 23.02.2017г. са съпоставими с констатираните и видими деформации по челната и странична предна лява част на МПС описани в протокола за оглед. Съществуват деформации по облицовката на предна броня, преден ляв фар и мигач. Деформиран е косо преден капак. Деформацията започва от предна част на преден ляв калник и завършва до основата на рамото на лява чистачка, Челната част на преден ляв калник е смачкана отпред назад и е разкъсана. Пластични деформации с аналогични геометрични размери са констатирани и описани в протокола за оглед и отразени на снимки от №10 до №12 от фотоалбума на ПТП.Що се касае до механизма на самото съприкосновение на тялото на пострадалия с лекия автомобил,управляван от подсъдимия,вещите лица приемат,че се касае до две фази - първата фаза е свързана с  контакт между челната част от лекия автомобил в областта на облицовката на предна броня, ляв фар и мигач  и  долните крайници на пешеходеца. Към момента на този контакт, ударната сила действа под масовия център на пешеходеца и тялото се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка. С това е започнало пропадане на горната част от тялото към предния капак с едновременно въртене  през масовия център. В същото време от продължаващото движение на автомобила напред, неговата предна лява част е навлязла под тялото на пешеходеца. Последвал е  удар между тялото и гръдната част в предния капак, а на главата в предното обзорно стъкло.

След попадане на тялото на пешеходеца върху челното стъкло и предна лява колона, същото е придобило скоростта на автомобила. След контакта на тялото на пешеходеца в тази зона, започва втората фаза от удара. На това място е осъществена най-голямата част от удара, тъй като ударния импулс към този момент минава в близост до масовия център на тялото на пешеходеца. След закъснително движение на МПС е последвал летеж на пострадалия към асфалтовата настилка, при което след известно триене и преобръщане върху платното се е установил на мястото, на което е намерен. След установяване на тялото на пешеходеца върху настилка е последвало закъснително движение на процесния автомобил Фиат до установяване в покой на мястото, на което е констатирано петно от мазна течност (позиция 13 в приложение № 3) от заключението. Последвало е преместване от крайното местонахождение на автомобил Фиат в позиция № 19 по пътната лента към гр. Врана и установяване в покой в позиция № 6, където е намерен при огледа на ПТП. За периода от момента на установяване на пешеходеца в покой върху настилката след удара с Фиат до момента на извършения оглед е осъществено прегазване на тялото на пострадалия от МПС с широчина на контакт с пътната настилка на ходовата гума по-голяма от 175 мм,тоест,експертите са котегорични,че е имало и последващо прегазване от МПС.

 Експертите са категорични,че пешеходецът е реализирал косо  пресичане на пътя от ляво надясно по отношение движението на лек автомобил “***” към момента на първоначалния контакт между тях, който от техническа гледна точка представлява началото на удара. Той е осъществен от челната лява част на облицовка предна броня, ляв фар, мигач и долните крайници на пешеходеца. От посоченото начало на удара върху крайниците на пешеходеца е възникнал ударен импулс, приложен в контактното петно и действащ по посока на движение на автомобила. От това е настъпило съответно телесно увреждане, но и изместване на същите крайници по посока на движение на автомобила-избиване на опорите под масовия център на тялото. С това е започнало пропадане на горната част от тялото на пешеходеца към предния капак с едновременно въртене  през масовия център. В същото време от продължаващото движение на автомобила напред, неговата предна лява част е навлязла под тялото. Последвал е  удар между тялото на пешеходеца в областта на преден капак, а след това в предното обзорно стъкло и предна лява колона. На това място е осъществена най-голямата част от удара, тъй като ударния импулс към този момент минава в близост до масовия център от тялото на пешеходеца. В резултат на съответните въздействия са настъпили описаните телесни увреждания и деформации на автомобила в тази област. От последното място, тялото на пешеходеца е придобило скорост, а следствие на реализираното спиране, се е отделило от автомобила и  паднало напред по посоката на придобитата скорост на платното за движение. След падането на пешеходеца върху асфалтовата настилка, същия се е преобръщал и след известно триене се е установил в покой, след което е реализирано прегазване от МПС с широчина на гуми по-голяма от тези на процесния лек автомобил “***” с рег. № ********.

При аутопсията са били установени: масивна черепномозъчна травма (счупване на черепните кости на многобройни фрагменти с разместване, размачкване на мозъка, голяма разкъсно-контузна рана по дясната теменно-слепоочна област); гръдна травма (множествени двустранни счупвания на ребра по две линии – не е отбелязано кои ребра, прекъсване на гръбначния стълб, прекъсване на аортата, излив на кръв в гръдната кухина от 2 литра); коремна травма (разкъсване на диафрагмата, на слезката, разкъсвания на черния дроб, на бъбреците, на чреводържателя, на пикочния мехур, излив на кръв от около половин литър); счупвания на кости (двустранна фрактура на тазовите кости, счупване на лява бедрена кост); повърхностни охлузвания и кръвонасядания – по корема, двустранно на пъпа; десен и ляв хълбок; дясна ингвинална гънка, където има и разкъсна рана; дълбоко кръвонасядане по дясното бедро и подбедрици; охлузване по гърба в областта на дясното рамо.

Въз основа на всички тези доказателства съдебния състав прие за доказано измененото в съдебно заседание въз основа на член 287,ал.1от НПК  обвинение,а именно че на 19.12.2014 г., около 18.50 часа в с.Сопот, Ловешка област, на ***, при управление на лек автомобил марка „Фиат", модел „Пунто" с peг. № ********, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1, пр.ІІ-ро, хипотеза I-ва от ЗДвП - "При избора на скоростта на движение на водач на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч. - за ППС от категория "В" - 50 км./ч. в населено място" - движел се е със скорост 80,5 км./ч., и чл. 15, ал.1 от ЗДвП: „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента" - движил се е в насрещната пътна лента, и по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с неизвестен извършител, причинил смъртта на П. В. К. с ЕГН ********** ***- престъпление по чл. 343, ал. 1, б „в", пр.1-во, във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от HK.Вещите лица са категорични,че уврежданията са причинени в две основни фази – блъскане, отхвърляне и падане на пътното настилка, и втора, прегазване. Те са причинени в много кратък интервал от време, за което може да се съди по описанието на инцидента от свидетелите.Травмите покриват горната половина на тялото – глава, гърди, корем, таз.Експертите са категорични,а това се споделя изцяло от съда,че пострадалия е първо блъснат от подсъдимия,след което,макар и в кратък времеви отрязък и последвало и прегазването му от по – тежко превозно средство,неустановено в хода на разследването.В този смисъл съдебния състав приема,че  с действията си обв. В.К.П. е нарушил виновно разпоредбите на: чл.21, ал.1, пр.ІІ-ро, хипотеза І-ва от ЗДвП – “При избора на скоростта на движение на водач на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч. - за ППС от категория “В” – 50 км./ч. в населено място” – движел се е със скорост 80,5 км./ч., и на чл. 15, ал.1 от ЗДвП: „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.” – движил се е в насрещната пътна лента, вследствие на което са настъпилото ПТП и общественоопасните последици от него. Налице е пряка причинно - следствена връзка между извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата и настъпилия вредоносен резултат при условията на независимо съпричиняване

В този смисъл са осъществени както от обективна така и от субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б „в”, пр.І-во, във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК.

Воден горните правни и фактически изводи съдебния състав призна подсъдимия за виновен и му наложи наказание в размер на три години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от 5 /пет/ години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г съдът наложи на подсъдимия наказание по чл. 37, т. 7 от НК лишаване от право да управлява МПС за срок от 3/три/ години от влизане на присъдата в сила, след отнемане по административен ред.

При определяне вида и размера на наказанието,както и начина му на изтърпяване съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите характеристични данни.

Съдът постанови веществените доказателства:

1. Обекти № 1, 2, 3, 4, 5 и 6 - обекти по съдебно - трасологическа експертиза № 82 (цяло по части) - находящи се в т. 1, л.135; 2. Обект № 2 - биологичен материал към СМЕ № 114/ 2015 год. находящ се в т. 2, л.28; 3. Обект № 2 - 1 бр. брадва, следва да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила.

1 бр. лек автомобил марка „***" с peг. № *********, ведно с 2 бр. ключове за лекия автомобил, с кожен ключодържател с надпис „Dewars", намиращ се в автотранспортна база на ОД на МВР – Ловеч, след влизане на присъдата в сила, да се върне на собственика му В.К.П., ЕГН **********. 

  С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимия В.К.П. да заплати по сметката на Ловешкия окръжен съд разноски по делото в размер на 3101,21 /три хиляди сто и един лев и двадесет и една стотинки/ лева и по сметката на РУ „Полиция” – гр. Угърчин сумата от 2436,04 /две хиляди четиристотин тридесет и шест лева и четири стотинки/ лева разноски за експертизи,както и  да заплати на адв. Р.С.Р. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2, във вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 1300 лв., както и 15 /петнадесет/ лв. за служебно издаване на три броя изпълнителни листи.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК………………………