Решение по дело №48/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 59
Дата: 25 април 2019 г. (в сила от 25 април 2019 г.)
Съдия: Тихомир Пенков Петков
Дело: 20193500500048
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                25.04.2019 г.                                       гр.Търговище

 

                                            В    ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                  граждански състав На двадесет и пети март                                                                                  2019 година

В публичното съдебно заседание в състав

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА

                   БИСЕРА МАКСИМОВА

Секретар Ирина Василева

разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА

В.гр.дело  № 48 по описа на съда за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, чрез юриск. Х., срещу решение № 210 от 12.11.2018г., постановено по гр. д. № 551/2018г. по описа на РС –Попово, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на „ЗАНИ“ ЕООД с ЕИК: ********* гр. Попово, представлявано от управителя Г.Н.З., СУМАТА от 4 200.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно Каско” с полица №0020770201700009 за товарно полуремарке с ДК № Т 0527 ЕВ, марка „Vanhool ЗВ 2007“, с рама №хххххххххх, с товароносимост  25 тона, за тотална щета в следствие на застрахователно събитие /пожар/, възникнало в Р. Румъния на  21.09.2017г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба  /12.06.2018г./, до окончателното изплащане на сумата, както и разноски.

Въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, като излага следните оплаквания и доводи:

Първоинстанционния състав неправилно и незаконосъобразно не е взел в предвид всички събрани в производството доказателства в тяхната съвкупност, в следствие на което е стигнал до неправилни фактически изводи. Неправилно не е обсъдил изложеното твърдение, че е налице общо изключение, съгласно Общите условия по имуществената застрахова. В мотивите на съда не е обсъдено своевременно направеното от ответника (сега въззивник)  с отговора на исковата молба възражение (стр.2, §11, т.1), че съгласно Раздел II. Общи изключения, чл. 5, ал. 1, т. 9 от ОУ, застрахователят не покрива щети, причинени в резултат на превоз на лесно запалими и взривоопасни вещества, освен ако е уговорено друго. В допълнение, съгласно Раздел II. Общи изключения, чл. 5, ал. 1, т. 11 от ОУ, застрахователят не покрива щети причинени в резултат на инсценирано застрахователно събитие със застрахованото МПС или опит за заблуда или премълчаване от страна на застрахования, или негов представител на действителните обстоятелства, при които е възникнало събитието. Също така съгласно разпоредбата на Раздел II. Общи изключения, чл.5, ал.1, т.13 и т.14 от ОУ, застрахователят не покрива щети, причинени в резултат на грубо нарушаване на установените технически и технологични правила за експлоатация и ремонт на ППС умишлени действия на застрахования, членове на неговото семейство, негови служители, водача на МПС, превозваните в него лица, както и лицата на работа при застрахования или на които той е предоставил МПС под наем, за послужване, на лизинг и други. Изложените възражения, неправилно и в противоречие на процесуалния закон и съдопроизводствените правила, не са обсъдени както в доклада на съда по делото, така и в мотивите на постановеното от първоинстанционния съд решение.

На следващо място, въззивникът счита, че неправилно е определен размера на дължимото застрахователно обезщетение, с оглед приетите по делото доказателства.

По изложените доводи и съображения, моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения от „Зани” ЕООД иск, като недоказан и неоснователен, претендира разноски за двете инстанции, включително и юриск.възнаграждение, съгласно действащите нормативни разпоредби. При условия на евентуалност, моли да бъде намален размера на присъдените с първоинстанционното решение суми, с оглед събраните по делото доказателства.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор по жалбата.

В проведеното о.с.з. на 25.03.2019г. въззивникът не изпраща представител. Процесуалният представител на въззиваемата страна адв. К. ***, заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че в нея се изтъкват аргументи, които  за първи път се сочат в настоящото производство. Такива възражения за нарушаване на общите правила на застрахователния договор, не са изложени в първонистанционното производство, в отговора на ИМ. Твърди се за някакви престъпления, за някакви противоправни действия от страна на ищеца, които не са доказани по никакъв начин. В първоинстанционото производство, въпреки предоставената на ответника възможност да се снабди  с документи, които е поискал, същият не ги е представил. В същото време, видно от приложената застрахователна преписка, самият застраховател е признал задължението, размера на щетата, който ищецът не е оспорил. Въпреки многократните  покани  към ответника, ищецът не е бил удовлетворен, което е наложило образуването на исковото производство. Счита, че изложените в жалбата твърдения и възражения са преклудирани. Моли решението на ПРС, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено, претендира разноски.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 267 ГПК и понастоящем, съдът намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 62 ал. 2 ГПК (с оглед датата на пощ.клеймо), налице е надлежна активна и пасивна процесуална легитимация за страните, редовно упълномощаване за въззивника (л. 29 от първоинстанционното дело), както и редовна размяна на книжата, поради което същата е процесуално допустима, и следва да бъде разгледана по същество.

Решението е валидно и допустимо.

За да се произнесе по същество и при преценката по реда на чл. 269 ГПК, съдът съобрази следното:

Предявената искова претенция, намираща своето правно основание в разпоредбата на чл. 405 от КЗ е обоснована с обстоятелствата, за неизпълнено от ответника задължение към ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпило на 21.09.2017г. застрахователно събитие, въз основа на сключена застраховка „Пълно Каско” с полица №0020770201700009 при ответника, относно товарно полуремарке с ДК № Т 05 27 ЕВ, марка „Vanhool ЗВ 2007“, с рама № хххххххххх, с товароносимост 25 тона, със срок на валидност от 20.09.2017г. до 19.09.2018г. при обща застрахователна сума 6 000лв., съгласно общите условия на застраховка „Каско“.

В ИМ ищецът твърди, че на 21.09.2017г. на Автострада Букурещ-Питещ на км.78 внезапно възникнал пожар в полуремаркето, в следствие на който същото изгоряло, заедно с товара в него. Надлежните служби в Румъния извършили необходимите действия, съставили съответните документи, които да послужат в България. Веднага след като управителят на ищцовото дружество се прибрал в България, се свързал с представител на ответника в гр. Търговище, където била образувана преписка по щета №002077000112017/09-2017г. По тази преписка представител на ответника извършил опис - техническа експертиза, която констатирала тотална щета. Тъй като ремаркето било застраховано за 6 000 лв., на ищеца било обяснено, че ще му бъде изплатено обезщетение в размер на 4 200лв., с което той се съгласил. Управителят на ищцовото дружество многократно посещавал офиса на ответника в гр.Търговище, като все му било обещавано, че скоро ще му бъде изплатено обезщетението.  На 13.02.2018г. ищецът депозирал жалба при ответника, с искане да му бъде изплатено обезщетението, но плащане не последвало, обусловило предявяване на претенциите по исков ред.

В писмения си отговор, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил изцяло иска, както по основание, така и по размер. Възразил е, че ищецът не е изпълнил задълженията си по застрахователния договор, поради което и не е възникнало задължение за заплащане на застрахователното обезщетение. Оспорен е механизмът на ПТП, описан в ИМ, с твърдения, че същият не отговаря на действителното положение и причинените вреди не са в пряка причинноследствена връзка с него. Възражения, с позоваване на предвидените в ОУ, Р. ІІ.Общи заключения, чл. 5 ал. 1, т.9, т.13 и 14- само цитирайки разпоредбите, без позоваване на конкретна хипотеза, под която счита, че попада процесното събитие. Направено е и възражение за неизпълнение на задължението на застрахования по чл. 18 ал. 2, т.6.4 от ОУ, поради което на осн.чл. 17 ал. 6 от ОУ застрахователят може да намали и ли да откаже изплащане на обезщетение, като се позовава на налиечието на втората хипотеза- отказ. Възразено е, че не е спазен предвидения в р. І, чл. 18 ал. 1 т. 6.2.2. от ОУ срок – не по-късно от 1 работен ден, считано от  откриване на събитието застрахованият да подаде Уведомление по образец – като конкретното неизпълнение е непредаването на всички налични комплекти ключове, съгласно ОУ.

В качеството си на въззивна инстанция по съществото на спора, след като прецени представените пред първата инстанция писмени и гласни доказателства, съобрази изложените доводи от страните както в първоинстанционното, така и в настоящото производство, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Видно от приложените по делото доказателства – застрахователна полица „Пълно Каско” (предвид отразеното стикче в поле „Пълно каско“ с № 0020770201700009 (л.19- представена от ищеца; л. 44 – представена от ответника, като част от преписката по образуваната пред застрахователя щета, с писмо вх. № 5905/15.10.2018г.), се установява, че ищецът е застраховал  при ответника процесното ремарке с ДК № Т 0527 ЕВ, марка „Vanhool“, с рама №хххххххххх, с товароносимост 25 тона. Застрахователната полица е сключена на 19.09.2017г., със срок на валидност от 00.00 ч. на 20.09.2017г. до 19.09.2018г., при обща застрахователна сума 6 000 лв., съгласно общите условия на застраховка „Каско“ на МПС на застрахователя. Това обстоятелство не се и оспорва от ответника.

По делото е приложено удостоверение за техническа изправност на ППС, след пизвършен преглед на 16.09.2017г. , с посочена дата за следващ преглед – 16.03.2018г. (л.16, л.42) – на процесното ремарке.

От приложения по делото Доклад за интервенция №406/21.09.2017г., в превод от румънски на български език (представен от ищеца- л.20, представен от ответника –л.46), съставен от Инспекторат за спешни случаи, служба Басараби, Р. Румъния,  се установява, че на 21.09.2017г. в Р. Румъния, в окръг Дъмбовица, км. 78, е настъпил инцидент с транспортно средство, собственост на ЗАНИ ЕООД, с водач Г.З.. Според записаното в протокола се касае за „възникнал пожар в полуремарке с регистрационен номер Т 0527 ЕВ и пострадалата стока е билки, като пожарът е тръгнал от ремаркето“. В докладът за интервенция е посочено, че след оглед е установено, че са били изгорели 8000 кг. flores tilia cordata (липа), 3000 кг. flores centaurea cyanus (синя митличина), 1000 кг. flores papaveris (мак) и унищожени 5000 кг. radix gentian lutea (жълт кантарион). Според посоченото в доклада, вероятен източник на запалване е късо съединение; средства, които биха могли да предизвикат запалването - електрически кабел; първият матеиал, който се е запалил: пластмаса; обстоятелства: дефекти в електричеството. В доклада е отразено още, че запазена е „Кабината на влекач РЕНО ПРЕМИУМ с регистрационен номер Т0353ВТ“. Докладът носи подписите на съставилите го длъжностни лица и на водача.

Видно както от приложените към ИМ писмени доказателства, така и от представената от ответника преписка по образуваната щета, е съставен ОПИС на техническа експертиза по щета № 0020-770-0011-2017г. на въпросното ремарке, извършен от инспектор на застрахователя, на 21.09.2017г. (л. 54), с констатация в поле „Описание на щетите: изцяло изгоряло ремарке“. Към преписката е приложено Становище по щета  № 0020-770-0011/2017, изготвена от инж. Ст. Я. (л. 73), от което се установява, че е направено предложение ЩЕТАТА да се ликвидара като ТОТАЛНА ЗАГУБА и да се изплати застрахователно обезщетение в размер на 4200.00 лв. - 70% от 6000лв. Именно такова предложение застрахователят-настоящ ответник е изпратил до ищеца – с писмо изх. № А315-25136/28.11.2017г. (л. 72).

От така цитираното писмо е видно, че в представителството на ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД гр. Търговище била заведена ликвидационна преписка по щета с № 0020-770-0011/2017, за нанесени увреждания на СПС /полуремарке/ марка „Ванхол“, модел „3 Б 2007" с рег. № Т 0527 ЕВ и номер на рамата хххххххххх.  Съгласно изготвената по случая техническа експертиза по щета, възстановяването на ремаркето надвишавало 70% от застрахователната му стойност, респ. била налице тотална щета съгласно Глава Пета Раздел II, Чл. 21(1) от Общите условия по застраховка „Каско на МПС", и възстановяването на СПС било икономически нецелесъобразно, като на основание Глава Пета Раздел II Чл. 21(1) от Общите условия по застраховка „Каско на МПС", ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД е посочило, че ще изплати застрахователно обезщетение в размер на 70% от 6 000.00 лв., което е застрахователна сума и действителна стойност на СПС към датата на събитието – а именно 4 200лв.

От показанията на св.Комитов се установява, че в негово присъствие е извършен огледа на ремаркето в гр.Търговище, Румъния, където е митницата и съответно, след направените от ръмънските власти констатации, са съставени документи и направени снимки, които били предадени на ищеца. „Ремаркето беше стопено, гуми нямаше.Номерата ги нямаше. Дори търкахме рамата с една четка, за да може да я снимаме, защото тя не се виждаше“(св. Комитов).  В показанията си св. Тончев установява, че е бил уведомен от ищеца по телефона за запаленото в Румъния ремарке с билки, указал му съдействие чрез приятели, които знаят румънски език. От показаните му снимки, от преводачите и от ищеца знаел за станалото и щетата, както и че по думите на митничарите всичко е изгоряло.

От представените с преписката по образуваната щета фактура и удостоверение от 27.09.2017г. (л.50 ил. 39) се установява, че остатъците от ремаркето са предадени в център за разкомплектоване, срещу което на ищеца е заплатена сумата от 620.00лв.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. чл. 405, ал. 1  от КЗ.

Съгласно сочената норма, при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, в уговорения срок. От доказателствата по делото и предвид приетата фактическа обстановка, се установява, че са налице всички предпоставки, в условията на кумулативност, за изплащане на застрахователно обезщетение, в полза на застрахования-ищеца:  възникване на валидно застрахователно правоотношение (обстоятелство, което не се спори в процеса); настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска (съгласно сключеният договор за застраховка, събитието „пожар“ се включва в предвидените покрити застрахователни рискове; за настъпилия пожар са представени официални документи, в надлежен превод), установено е по делото, че именно от този пожар, в причинна връзка с него са настъпили вреди, които сам застрахователят,    след изпълнение на съответната процедура по образуваната пред него щета – оглед от инспектор, становище на оценител и предложение до застрахования, е оценил на 4 200лв.

С цитираното писмо, изпратено от застрахователя до ответника на 28.11.2017 г., застрахователят подробно е аргументирал становището си за приетата от него щета, за решението си да изплати застрахователно обезщетение в размер на 70% от застрахователната стойност (6000лв.)- т.е. 4 200лв., позовавайки се на това, че е икономически нецелесъобразно  и на осн.гл. V, р.ІІ, чл. 21(1) от ОУ по застраховка „Каско“, ще му изплати 4200лв.- след като от застрахователната стойност е приспаднал размера на „запазените части, възли и агрегати“. Това решение на застрахователя е въз основа на цитираното становище на експерта на застрахователя (л.73), където е посочено, че приспаднатите 30% - са „запазени възли, агрегати и др. елементи в %“.

Така представените и обсъдени доказателства следва да се  имат предвид като извънсъдебно признаване на иска от застрахователя, и то именно до исковата сума.

Ищецът стриктно е изпълнил указанията на застрахователя в горепосоченото писмо – за прекратяване на регистрацията на МПС, и представяне на банково удостоверение за разкрита банкова сметка ***, по която да бъде изплатено калкулираното обезщетение. В цитираните фактура и удостоверение, е видно, че запазените части от застраховановно ремарке, са оценени и заплатени на ищеца – за сумата от 620 лв., което е далеч по-малко от определения от застрахователя %- 30% намаление (1800лв.).

Кумулативното наличие на изискуемите от чл. 405 ал.1 от КЗ предпоставки обосновава извод за основателност на иска по същество.

В тази връзка неоснователни са оплакванията в жалбата, че съдът не е съобразил възраженията на ответника, направени с отговора по исковата молба. Съобразно правилно разпределената от съда доказателствена тежест, с определението по чл. 140 от ГПК, в тежест на ответника е вменено „да проведе насрещно доказване на възраженията си , направени в отговора на исковата молба“ – съдът не е длъжен да посочва кои и какви конкретни обстоятелства и факти следва да бъдат доказани и с какви доказателствени средства. От представените от ответника доказателства тези негови възражения не се доказват. Тъкмо обратното – от представената именно от ответника преписка по заведената от него щета по заявеното застрахователно събитие (л.38-75), е видно, че същата е приключила с мнение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 4 200 лв., поради признатото, след съответен оглед от оторизирано от застрахователя лице-ескперт–инспектор, и предвид на експерт-инженер при застрахователя,  че възстановително-ремонтните дейности възлизат на по-висока стойност (8 130лв.- по експертна оценка), поради което щетата следва да се ликвидира като тотална загуба – и се изплати обезщетение в размер на 70% от застрахователната стойност. Именно такова е и предложението на самия застроховател до ищеца.

Дори и във въззивната жалба ответникът не твърди конкретни факти, конкретни обстоятелства, на които позовава възраженията си – а се позовава на разпоредби от ОУ, касаещи т.н. ОБЩИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ, без да подвежда настоящия случай по претендираното застрахователно събитие под една определена хирпотеза. С отговора на ИМ е направено възражението, че при уведомяване на застрахователя, съобразно чл. 18 ал. 1  т.6,2.2 от ОУ, не е изпълнено изискването застрахованият да предаде всички налични комплекти ключове, съгласно ОУ – като не е ясно, при толкова изгоряло ремарке, това непредаване каква роля има. По отношение на срока- видно от представения опис (л. 54), инспектор на застрахователя е извършил оглед на датата на настъпилото застрахователно събитие – 21.09.2017г., което няма как да се случи, без застрахователя да е бил уведомен от застрахования-ищеца. Превозвания товар не може да бъде определен и като такъв по т.5 от р.ІІ, чл. 5 ал. 1 от ОУ, а за останалите хипотези, на които се позовава застрахователя – самият той не навежда нито едно конкретно деяния, от страна на застрахования, нито дори едно косвено доказателства, а всичко е само в сферата на предположенията.

В жалбата въззивникът се е позовал на задължителните указания и тълкуване, дадени в т. 3 от ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г., постановено по тълк.дело № 1/2013г на ОСГТК, но не е направил конкретни искания за събиране на доказателства пред възивната инстанция, по които съдът да следва да се произнесе, респ. да постанови събирането им. Не е налице и споменатата в жалбата хипотеза за преценка от страна на въззивния съд, че дадената от първоинстанционния съд квалификация на предявения иск е неправилна. Видно от изложеното по-горе, въззивът споделя извода на ПРС, че предявеният иск е по чл 405 ал. 1 от КЗ, поради което не е необходимо да се дава друга квалификация, респ. да се дават нови указания за разпределение на доказателствената тежест или служебно събиране на доказателства във връзка с приложението на императивна материалноправна норма.

 Тъй като роайонният съд е достигнал до същия правен резултат, като краен извод, съвпадащ с този на въззивната инстанция, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Правилно районният съд е приел за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адв.възнаграждение, претендирано от ищеца в размер на 500лв., с оглед предвидения в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  съобразно материалния интерес, предмет на иска, минимум – от 524 лв.

По разноските за възивната инстанция:

 Въззивникът е поискал присъждане на адв.възнаграждение – 200лв., представляван е от адв. при редовно упълномощаване, представил е доказателства за заплащане на тези разноски- в брой, поради което и предвид неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да му ги заплати. Претендираното адв. възнаграждение е под минимума, предвиден в Наредбата за минималните адв.възнаграждения..

 Водим от горното, съдът

 

                                                             Р Е Ш И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 210 от 12.11.2018 г., постановено по гр. д. № 551/2018 година по описа на РС-Попово.

  ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от Александър Петров Личев и Р. Кирилов Димитров,  ДА ЗАПЛАТИ на  „ЗАНИ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.Н.З., СУМАТА от 200.00 лв. /двеста лева/ - разноски по делото за адвокатско възнаграждение, за въззивната инстанция.   

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.280 ал.2 от ГПК.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.