Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25.04.2019
г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав На двадесет и пети март 2019 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Ирина Василева
разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА
В.гр.дело № 48 по описа на съда за
2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, чрез юриск. Х., срещу решение № 210 от 12.11.2018г.,
постановено по гр. д. № 551/2018г. по описа на РС –Попово, с което
застрахователното дружество е осъдено да заплати на „ЗАНИ“ ЕООД с ЕИК:
********* гр. Попово, представлявано от управителя Г.Н.З., СУМАТА от 4 200.00
лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно Каско” с
полица №0020770201700009 за товарно полуремарке с ДК № Т 0527 ЕВ, марка
„Vanhool ЗВ 2007“, с рама №хххххххххх, с товароносимост 25 тона, за тотална щета в следствие на
застрахователно събитие /пожар/, възникнало в Р. Румъния на 21.09.2017г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба /12.06.2018г./, до окончателното изплащане на
сумата, както и разноски.
Въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закон, като излага следните оплаквания и доводи:
Първоинстанционния състав неправилно и незаконосъобразно не е взел в
предвид всички събрани в производството доказателства в тяхната съвкупност, в
следствие на което е стигнал до неправилни фактически изводи. Неправилно не е
обсъдил изложеното твърдение, че е налице общо изключение, съгласно Общите
условия по имуществената застрахова. В мотивите на съда не е обсъдено
своевременно направеното от ответника (сега въззивник) с отговора на исковата молба възражение
(стр.2, §11, т.1), че съгласно Раздел II. Общи изключения, чл. 5, ал. 1, т. 9
от ОУ, застрахователят не покрива щети, причинени в резултат на превоз на лесно
запалими и взривоопасни вещества, освен ако е уговорено друго. В допълнение,
съгласно Раздел II. Общи изключения, чл. 5, ал. 1, т. 11 от ОУ, застрахователят
не покрива щети причинени в резултат на инсценирано застрахователно събитие със
застрахованото МПС или опит за заблуда или премълчаване от страна на
застрахования, или негов представител на действителните обстоятелства, при
които е възникнало събитието. Също така съгласно разпоредбата на Раздел II.
Общи изключения, чл.5, ал.1, т.13 и т.14 от ОУ, застрахователят не покрива
щети, причинени в резултат на грубо нарушаване на установените технически и
технологични правила за експлоатация и ремонт на ППС умишлени действия на
застрахования, членове на неговото семейство, негови служители, водача на МПС,
превозваните в него лица, както и лицата на работа при застрахования или на
които той е предоставил МПС под наем, за послужване, на лизинг и други. Изложените
възражения, неправилно и в противоречие на процесуалния закон и
съдопроизводствените правила, не са обсъдени както в доклада на съда по делото,
така и в мотивите на постановеното от първоинстанционния съд решение.
На следващо място, въззивникът счита, че неправилно е определен размера на
дължимото застрахователно обезщетение, с оглед приетите по делото
доказателства.
По изложените доводи и съображения, моли съда да отмени обжалваното решение
и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения от „Зани” ЕООД иск,
като недоказан и неоснователен, претендира разноски за двете инстанции,
включително и юриск.възнаграждение, съгласно действащите нормативни разпоредби.
При условия на евентуалност, моли да бъде намален размера на присъдените с
първоинстанционното решение суми, с оглед събраните по делото доказателства.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор по жалбата.
В проведеното о.с.з. на 25.03.2019г. въззивникът не изпраща представител.
Процесуалният представител на въззиваемата страна адв. К. ***, заявява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че в нея се изтъкват
аргументи, които за първи път се сочат в
настоящото производство. Такива възражения за нарушаване на общите правила на
застрахователния договор, не са изложени в първонистанционното производство, в
отговора на ИМ. Твърди се за някакви престъпления, за някакви противоправни
действия от страна на ищеца, които не са доказани по никакъв начин. В
първоинстанционото производство, въпреки предоставената на ответника възможност
да се снабди с документи, които е
поискал, същият не ги е представил. В същото време, видно от приложената
застрахователна преписка, самият застраховател е признал задължението, размера
на щетата, който ищецът не е оспорил. Въпреки многократните покани
към ответника, ищецът не е бил удовлетворен, което е наложило
образуването на исковото производство. Счита, че изложените в жалбата твърдения
и възражения са преклудирани. Моли решението на ПРС, като правилно и
законосъобразно, да бъде потвърдено, претендира разноски.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 267 ГПК и понастоящем,
съдът намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във
вр. с чл. 62 ал. 2 ГПК (с оглед датата на пощ.клеймо), налице е надлежна
активна и пасивна процесуална легитимация за страните, редовно упълномощаване
за въззивника (л. 29 от първоинстанционното дело), както и редовна размяна на
книжата, поради което същата е процесуално допустима, и следва да бъде
разгледана по същество.
Решението е валидно и допустимо.
За да се произнесе по същество и при
преценката по реда на чл. 269 ГПК, съдът съобрази следното:
Предявената искова претенция, намираща своето правно основание в
разпоредбата на чл. 405 от КЗ е обоснована с обстоятелствата, за неизпълнено от
ответника задължение към ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение по
повод настъпило на 21.09.2017г. застрахователно събитие, въз основа на сключена
застраховка „Пълно Каско” с полица №0020770201700009 при ответника, относно
товарно полуремарке с ДК № Т 05 27 ЕВ, марка „Vanhool ЗВ 2007“, с рама № хххххххххх,
с товароносимост 25 тона, със срок на валидност от 20.09.2017г. до 19.09.2018г.
при обща застрахователна сума 6 000лв., съгласно общите условия на застраховка
„Каско“.
В ИМ ищецът твърди, че на 21.09.2017г. на Автострада Букурещ-Питещ на км.78
внезапно възникнал пожар в полуремаркето, в следствие на който същото изгоряло,
заедно с товара в него. Надлежните служби в Румъния извършили необходимите
действия, съставили съответните документи, които да послужат в България.
Веднага след като управителят на ищцовото дружество се прибрал в България, се
свързал с представител на ответника в гр. Търговище, където била образувана
преписка по щета №002077000112017/09-2017г. По тази преписка представител на
ответника извършил опис - техническа експертиза, която констатирала тотална
щета. Тъй като ремаркето било застраховано за 6 000 лв., на ищеца било
обяснено, че ще му бъде изплатено обезщетение в размер на 4 200лв., с което той
се съгласил. Управителят на ищцовото дружество многократно посещавал офиса на
ответника в гр.Търговище, като все му било обещавано, че скоро ще му бъде
изплатено обезщетението. На 13.02.2018г.
ищецът депозирал жалба при ответника, с искане да му бъде изплатено
обезщетението, но плащане не последвало, обусловило предявяване на претенциите
по исков ред.
В писмения си отговор, в срока по
чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил изцяло иска, както по основание,
така и по размер. Възразил е, че ищецът не е изпълнил задълженията си по
застрахователния договор, поради което и не е възникнало задължение за заплащане
на застрахователното обезщетение. Оспорен е механизмът на ПТП, описан в ИМ, с
твърдения, че същият не отговаря на действителното положение и причинените
вреди не са в пряка причинноследствена връзка с него. Възражения, с позоваване
на предвидените в ОУ, Р. ІІ.Общи заключения, чл. 5 ал. 1, т.9, т.13 и 14- само
цитирайки разпоредбите, без позоваване на конкретна хипотеза, под която счита,
че попада процесното събитие. Направено е и възражение за неизпълнение на
задължението на застрахования по чл. 18 ал. 2, т.6.4 от ОУ, поради което на
осн.чл. 17 ал. 6 от ОУ застрахователят може да намали и ли да откаже изплащане
на обезщетение, като се позовава на налиечието на втората хипотеза- отказ.
Възразено е, че не е спазен предвидения в р. І, чл. 18 ал. 1 т. 6.2.2. от ОУ
срок – не по-късно от 1 работен ден, считано
от откриване на събитието застрахованият
да подаде Уведомление по образец – като конкретното неизпълнение е
непредаването на всички налични комплекти ключове, съгласно ОУ.
В качеството си на въззивна инстанция по съществото на спора, след като
прецени представените пред първата инстанция писмени и гласни доказателства,
съобрази изложените доводи от страните както в първоинстанционното, така и в
настоящото производство, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
Видно от приложените по делото доказателства – застрахователна полица „Пълно
Каско” (предвид отразеното стикче в поле „Пълно каско“ с № 0020770201700009
(л.19- представена от ищеца; л. 44 – представена от ответника, като част от
преписката по образуваната пред застрахователя щета, с писмо вх. №
5905/15.10.2018г.), се установява, че ищецът е застраховал при ответника процесното ремарке с ДК № Т 0527 ЕВ, марка „Vanhool“, с рама №хххххххххх, с
товароносимост 25 тона. Застрахователната полица е сключена на 19.09.2017г.,
със срок на валидност от 00.00 ч. на 20.09.2017г. до 19.09.2018г., при обща
застрахователна сума 6 000 лв., съгласно общите условия на застраховка „Каско“
на МПС на застрахователя. Това обстоятелство не се и оспорва от ответника.
По делото е приложено удостоверение за техническа изправност на ППС, след
пизвършен преглед на 16.09.2017г. , с посочена дата за следващ преглед –
16.03.2018г. (л.16, л.42) – на процесното ремарке.
От приложения по делото Доклад за интервенция №406/21.09.2017г., в превод
от румънски на български език (представен от ищеца- л.20, представен от
ответника –л.46), съставен от Инспекторат за спешни случаи, служба Басараби, Р.
Румъния, се установява, че на 21.09.2017г. в Р. Румъния, в окръг
Дъмбовица, км. 78, е настъпил инцидент с транспортно средство, собственост на
ЗАНИ ЕООД, с водач Г.З.. Според записаното в протокола се касае за „възникнал пожар в полуремарке с регистрационен
номер Т 0527 ЕВ и пострадалата стока е билки, като пожарът е тръгнал от
ремаркето“. В докладът за интервенция е посочено, че след оглед е
установено, че са били изгорели 8000 кг. flores tilia cordata (липа), 3000 кг.
flores centaurea cyanus (синя митличина), 1000 кг. flores papaveris (мак) и
унищожени 5000 кг. radix gentian lutea (жълт кантарион). Според посоченото в
доклада, вероятен източник на запалване е късо съединение; средства, които биха
могли да предизвикат запалването - електрически кабел; първият матеиал, който
се е запалил: пластмаса; обстоятелства: дефекти в електричеството. В доклада е
отразено още, че запазена е „Кабината на влекач РЕНО ПРЕМИУМ с регистрационен
номер Т0353ВТ“. Докладът носи подписите на съставилите го длъжностни лица и на
водача.
Видно както от приложените към ИМ писмени доказателства, така и от
представената от ответника преписка по образуваната щета, е съставен ОПИС на
техническа експертиза по щета № 0020-770-0011-2017г. на въпросното ремарке,
извършен от инспектор на застрахователя, на 21.09.2017г. (л. 54), с констатация
в поле „Описание на щетите: изцяло изгоряло ремарке“. Към преписката е приложено
Становище по щета № 0020-770-0011/2017,
изготвена от инж. Ст. Я. (л. 73), от което се установява, че е направено
предложение ЩЕТАТА да се ликвидара като ТОТАЛНА ЗАГУБА и да се изплати застрахователно
обезщетение в размер на 4200.00 лв. - 70% от 6000лв. Именно такова предложение
застрахователят-настоящ ответник е изпратил до ищеца – с писмо изх. № А315-25136/28.11.2017г.
(л. 72).
От така цитираното писмо е видно, че в представителството на ЗАД
„ОЗК-Застраховане" АД гр. Търговище била заведена ликвидационна преписка
по щета с № 0020-770-0011/2017, за нанесени увреждания на СПС /полуремарке/
марка „Ванхол“, модел „3 Б 2007" с рег. № Т 0527 ЕВ и номер на рамата хххххххххх. Съгласно изготвената по случая техническа
експертиза по щета, възстановяването на ремаркето надвишавало 70% от
застрахователната му стойност, респ. била налице тотална щета съгласно Глава
Пета Раздел II, Чл. 21(1) от Общите условия по застраховка „Каско на МПС",
и възстановяването на СПС било икономически нецелесъобразно, като на основание
Глава Пета Раздел II Чл. 21(1) от Общите условия по застраховка „Каско на
МПС", ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД е посочило, че ще изплати застрахователно
обезщетение в размер на 70% от 6 000.00 лв., което е застрахователна сума и
действителна стойност на СПС към датата на събитието – а именно 4 200лв.
От показанията на св.Комитов се установява, че в негово присъствие е
извършен огледа на ремаркето в гр.Търговище, Румъния, където е митницата и
съответно, след направените от ръмънските власти констатации, са съставени
документи и направени снимки, които били предадени на ищеца. „Ремаркето беше стопено, гуми нямаше.Номерата
ги нямаше. Дори търкахме рамата с една четка, за да може да я снимаме, защото
тя не се виждаше“(св. Комитов). В
показанията си св. Тончев установява, че е бил уведомен от ищеца по телефона за
запаленото в Румъния ремарке с билки, указал му съдействие чрез приятели, които
знаят румънски език. От показаните му снимки, от преводачите и от ищеца знаел
за станалото и щетата, както и че по думите на митничарите всичко е изгоряло.
От представените с преписката по образуваната щета фактура и удостоверение
от 27.09.2017г. (л.50 ил. 39) се установява, че остатъците от ремаркето са
предадени в център за разкомплектоване,
срещу което на ищеца е заплатена сумата от 620.00лв.
При така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. чл.
405, ал. 1 от КЗ.
Съгласно сочената норма, при настъпване на застрахователното събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, в уговорения
срок. От доказателствата по делото и предвид приетата фактическа обстановка, се
установява, че са налице всички предпоставки, в условията на кумулативност, за
изплащане на застрахователно обезщетение, в полза на застрахования-ищеца: възникване на валидно застрахователно
правоотношение (обстоятелство, което не се спори в процеса); настъпване в срока
на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска (съгласно сключеният договор за застраховка,
събитието „пожар“ се включва в предвидените покрити застрахователни рискове; за
настъпилия пожар са представени официални документи, в надлежен превод),
установено е по делото, че именно от този пожар, в причинна връзка с него са настъпили
вреди, които сам застрахователят, след изпълнение
на съответната процедура по образуваната пред него щета – оглед от инспектор,
становище на оценител и предложение до застрахования, е оценил на 4 200лв.
С цитираното писмо, изпратено от застрахователя до ответника на 28.11.2017
г., застрахователят подробно е аргументирал становището си за приетата от него
щета, за решението си да изплати застрахователно обезщетение в размер на 70% от
застрахователната стойност (6000лв.)- т.е. 4 200лв., позовавайки се на това,
че е икономически нецелесъобразно и на
осн.гл. V, р.ІІ, чл. 21(1) от ОУ по застраховка „Каско“, ще му изплати 4200лв.-
след като от застрахователната стойност е приспаднал размера на „запазените
части, възли и агрегати“. Това решение на застрахователя е въз основа на
цитираното становище на експерта на застрахователя (л.73), където е посочено,
че приспаднатите 30% - са „запазени възли, агрегати и др. елементи в %“.
Така представените и обсъдени доказателства следва да се имат предвид като извънсъдебно признаване на
иска от застрахователя, и то именно до исковата сума.
Ищецът стриктно е изпълнил указанията на застрахователя в горепосоченото
писмо – за прекратяване на регистрацията на МПС, и представяне на банково
удостоверение за разкрита банкова сметка ***, по която да бъде изплатено
калкулираното обезщетение. В цитираните фактура и удостоверение, е видно, че
запазените части от застраховановно ремарке, са оценени и заплатени на ищеца –
за сумата от 620 лв., което е далеч по-малко от определения от застрахователя
%- 30% намаление (1800лв.).
Кумулативното наличие на изискуемите от чл. 405 ал.1 от КЗ предпоставки
обосновава извод за основателност на иска по същество.
В тази връзка неоснователни са оплакванията в жалбата, че съдът не е
съобразил възраженията на ответника, направени с отговора по исковата молба.
Съобразно правилно разпределената от съда доказателствена тежест, с
определението по чл. 140 от ГПК, в тежест на ответника е вменено „да проведе насрещно доказване на
възраженията си , направени в отговора на исковата молба“ – съдът не е
длъжен да посочва кои и какви конкретни обстоятелства и факти следва да бъдат
доказани и с какви доказателствени средства. От представените от ответника доказателства
тези негови възражения не се доказват. Тъкмо обратното – от представената именно
от ответника преписка по заведената от него щета по заявеното застрахователно
събитие (л.38-75), е видно, че същата е приключила с мнение за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 4 200 лв., поради признатото, след
съответен оглед от оторизирано от застрахователя лице-ескперт–инспектор, и
предвид на експерт-инженер при застрахователя,
че възстановително-ремонтните дейности възлизат на по-висока стойност (8 130лв.-
по експертна оценка), поради което щетата следва да се ликвидира като тотална
загуба – и се изплати обезщетение в размер на 70% от застрахователната
стойност. Именно такова е и предложението на самия застроховател до ищеца.
Дори и във въззивната жалба ответникът не твърди конкретни факти, конкретни
обстоятелства, на които позовава възраженията си – а се позовава на разпоредби
от ОУ, касаещи т.н. ОБЩИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ, без да подвежда настоящия случай по претендираното
застрахователно събитие под една определена хирпотеза. С отговора на ИМ е
направено възражението, че при уведомяване на застрахователя, съобразно чл. 18
ал. 1 т.6,2.2 от ОУ, не е изпълнено
изискването застрахованият да предаде всички налични комплекти ключове,
съгласно ОУ – като не е ясно, при толкова изгоряло ремарке, това непредаване
каква роля има. По отношение на срока- видно от представения опис (л. 54),
инспектор на застрахователя е извършил оглед на датата на настъпилото
застрахователно събитие – 21.09.2017г., което няма как да се случи, без
застрахователя да е бил уведомен от застрахования-ищеца. Превозвания товар не
може да бъде определен и като такъв по т.5 от р.ІІ, чл. 5 ал. 1 от ОУ, а за
останалите хипотези, на които се позовава застрахователя – самият той не
навежда нито едно конкретно деяния, от страна на застрахования, нито дори едно
косвено доказателства, а всичко е само в сферата на предположенията.
В жалбата въззивникът се е позовал на задължителните указания и тълкуване,
дадени в т. 3 от ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г., постановено по тълк.дело №
1/2013г на ОСГТК, но не е направил конкретни искания за събиране на
доказателства пред възивната инстанция, по които съдът да следва да се
произнесе, респ. да постанови събирането им. Не е налице и споменатата в
жалбата хипотеза за преценка от страна на въззивния съд, че дадената от
първоинстанционния съд квалификация на предявения иск е неправилна. Видно от
изложеното по-горе, въззивът споделя извода на ПРС, че предявеният иск е по чл
405 ал. 1 от КЗ, поради което не е необходимо да се дава друга квалификация,
респ. да се дават нови указания за разпределение на доказателствената тежест
или служебно събиране на доказателства във връзка с приложението на императивна
материалноправна норма.
Тъй като роайонният съд е достигнал
до същия правен резултат, като краен извод, съвпадащ с този на въззивната
инстанция, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Правилно районният съд е приел за неоснователно възражението на ответника
за прекомерност на адв.възнаграждение, претендирано от ищеца в размер на
500лв., с оглед предвидения в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес, предмет на
иска, минимум – от 524 лв.
По разноските за възивната инстанция:
Въззивникът е поискал присъждане на адв.възнаграждение
– 200лв., представляван е от адв. при редовно упълномощаване, представил е
доказателства за заплащане на тези разноски- в брой, поради което и предвид
неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да му ги заплати. Претендираното адв. възнаграждение е под минимума,
предвиден в Наредбата за минималните адв.възнаграждения..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 210 от 12.11.2018 г., постановено по гр. д. №
551/2018 година по описа на РС-Попово.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление ***, представлявано заедно от Александър Петров Личев и Р.
Кирилов Димитров, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАНИ“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя Г.Н.З., СУМАТА от 200.00 лв. /двеста лева/ - разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.280 ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.