Р Е Ш
Е Н И Е №260105
Гр. Нови пазар, 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Новопазарският районен съд, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 08.06.2021 г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 252 по описа на съда за 2021 г. при секретаря Галина Александрова, за да се произнесе взе предвид следното:
Исковата молба е допустима и редовна. С нея са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., бул. „Б.” № * вх. *, ет. *, представлявано управителя Ю.Б.Ц., с пълномощник по делото адв. ***от ***, срещу С.А.С. с ЕГН ********** с пост. адрес: ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 1277 по описа на НПРС за 2020 г. Вземането касаело дължима от ответника неустойка по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с аб. № ***, сключен от ответника с „Българска телекомуникационна компания“ АД. Тъй като потребителят не платил четири поредни фактури дружеството се възползвало от правото си да прекрати едностранно договора. Предвид това и на основание цитирания договор била начислена неустойка в размер на три абонаментни такси. Вземането на „БТК“ АД било прехвърлено на „С.Г. Груп“ ООД, които от своя страна пък го прехвърлили с договор за цесия на настоящия ищец. Въз основа на подаденото заявление съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но длъжникът подал възражение срещу нея. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Предявява иск за сумите по заповедното производство, а именно: 22,47 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *** от 08.06.2017 г., сключен от ответника с „Българска телекомуникационна компания“ АД, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019 г. Иска се и заплащане на разноските в двете производства – исковото и заповедното.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, подал е писмено становище по съществото на делото, с което моли исковете да бъдат уважени като се поддържат всички твърдения, изложени в исковата молба.
В предоставения на ответника С.А.С. едномесечен срок е постъпил отговор. С отговора се оспорва иска като се навежда възражението, че клаузата въз основа, на която ищецът претендира неустойката е нищожна, тъй като единствената причина, поради която е уговорена излиза извън основните функции на неустойката – обезщетителна, обезпечителна и санкционна. Обръща внимание, че на основание тази клауза потребителят е принуден да заплати всички абонаментни такси до края на договора, но не повече от три, без да получи насрещна престация от другата страна. Счита, че подобна клауза противоречи на добрите нрави и следователно е нищожна. Оспорва и искането за присъждане на разноски в двете производства. Обръща внимание, че ищецът е завел по-ранно дело за принудителното събиране на сумите по неплатените фактури и отделно дело за неустойката. Счита, че по този начин се стига до злоупотреба с права – претендира се неколкократно адвокатско възнаграждение, с което се утежнява положението на длъжника. Твърди, че в рамките на заповедното производство съдът е отказал да присъди на заявителя разноски и разпореждането му е влязло в законна сила, поради което същият няма право да претендира тези разноски в настоящото производство. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло и да му бъдат присъдени сторените разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител, подал е писмено становище по съществото на делото, с което моли исковете да бъдат отхвърлени като се поддържат всички възражения, изложени в отговора.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представените по делото като писмени доказателства се установява, че ответникът С.А.С. е сключил с „Българска телекомуникационна компания“ АД Договор за електронни съобщително услуги с клиентски № *** от 08.06.2017 г., с който му е предоставена мобилна услуга за мобилен № *** при условията на тарифен план ***с месечен абонамент 8,99 лв. с ДДС.
За предоставените на ответника услуги „БТК“ АД издали няколко фактури в периода 15.07.2017 г. – 15.11.2017 г. на обща стойност 22,76 лв., които останали неплатени от ответника. По тази причина договорът бил прекратен едностранно от „БТК“ ЕАД на основание чл. 50, т. 6, б. „в“ от ОУ на договора между „Българска телекомуникационна компания“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството.
На основание разпоредба от договора, ако споразумението между страните бъде прекратено преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за който договорът се прекратява, включително за допълнителните услуги по техния стандартен размер без отстъпка. На това основание на ответника била начислена неустойка в размер на 22,47 лв.
С договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК“ Ад прехвърлило на „С.Г. Груп“ ООД вземанията си срещу ответника. От своя страна това дружество с договор за цесия от 01.10.2019 г. ги прехвърлило на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД.
За вземането относно неплатените абонаменти такси било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 1123/2020 г. на НПРС. издадена е заповед по чл. 410 от ГПК за претендираните суми и сторените в производството разноски. Малко по-късно било подадено ново заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК – относно вземането за неустойка, по което е образувано ч.гр.д. № 1277/2020 г. на НПРС. В рамките на второто производство съдът е издал заповед за изпълнение № 260205 от 07.12.2020 г. за вземането за неустойка, но е отказал да присъди на заявителя „ЮБЦ“ ЕООД разноски като е приел, че разделното предявяване на вземанията представлява злоупотреба с права. Срещу така издадените заповеди и по двете ч.гр.д. е подадено възражение по чл. 414 от ГПК и са заведени два отделни установителни иска – настоящото дело и гр.д. № 268/2021 г. на НПРС, по което е постановено решение на 11.06.2021 г.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
С исковата молба са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД.
Правният интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 1277/2019 г. на НПРС.
От доказателствата по делото се установи, че ответникът е сключил посочения по-горе договор за електронни съобщително услуги с клиентски № *** от 08.06.2017 г., с който му е предоставена мобилна услуга за мобилен № ***.
Съгласно чл. 50, т. 6, б. „в“ от ОУ на договора между „Българска телекомуникационна компания“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, „БТК“ АД може да прекрати договора едностранно, ако абонатът не плаща системно задълженията си по договора. С оглед събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ответникът С.А.С. не е платил абонаментните такси и услуги в периода 15.07.2017 г. – 15.11.2017 г. на обща стойност 22,76 лв. По тази причина напълно в правото на другата страна е да прекрати договорът едностранно поради неизпълнение. В тези случи влиза в действие уговорената разпоредба за неустойка при прекратяване на договора по искане или по вина на абоната.
С оглед направените възражения за нищожност и за несъответствие на тази разпоредба в договора с разпоредби на ЗЗП, като се твърди, че клаузата е неравноправна, съдът трябва първо да разгледа това възражение преди да се произнесе по основателността на предявения иск.
На първо място, съдът намира, че причината, поради която е уговорена процесната неустойка излиза извън основните функции на неустойката – обезщетителна, обезпечителна и санкционна. Точно обратното. Сключвайки определен срочен договор за периодична доставка на определена услуга, за всяка от страните възниква очакване, че ще получава насрещната престация за целия период на договора. Когато договорът бъде прекратен по искане или по вина на едната страна, изправната страна няма да получи очакваните престации без да има вина за прекратяването на договора. Уговорената неустойка в договора има за цел да обезщети поне частично загубата на очакваните приходи. Тя има и обезпечителен характер, доколкото обезпечава правото на изправната страна да получи поне частично облагите, от които е лишена с прекратяването на договора. Има и санкционен характер – наказва неизправната страна за некоректното й поведение. Подобна клауза не противоречи на добрите нрави, тъй като няма никаква пречка страните да уговарят неустойка в случай на неизпълнение или на предсрочно прекратяване на договора.
Съдът не споделя възражението, че по този начин потребителят е принуден да заплати всички абонаментни такси до края на договора, но не повече от три, без да получи насрещна престация от другата страна. В действителност абонатът не плаща абонаментни такси, с посочения израз цели само да покаже как се изчислява размерът на неустойката и предвид именно обезщетителния характер на същата, съдът намира, че е избран справедлив начин за нейното определяне.
По тази причина безспорно ответникът дължи сумата в размер на 22,47 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщително услуги с клиентски № *** от 08.06.2017 г.
По разноските:
С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта да разноските и по заповедното. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид това съдът намира, че възражението на процесуалният представител на ответника, че тъй като в заповедното производство разноски не са присъдени и разпореждането, с което са отказани, не е обжалвано, същите не могат да се претендират от исковия съд – видно от цитираното по-горе тълкувателно решение, според върховните съдии исковият съд преразглежда във всички случи въпросът за разноските.
Същевременно обаче съдът напълно споделя направените от процесуалният представител на ответника възражения срещу присъждане на разноските. Съдът установи случайно един случай, а след направена служебна проверка се събраха данни, че ищецът е създал трайна практика да подава отделни заявления по чл. 410 от ГПК за отделните вземания, които се основават на едно и също правопораждащо обстоятелство (на един и същи договор). По принцип няма забрана в закона да се прави това – избор на заявителя е кога и как да потърси защита на правата си. Проблемът е, че по този начин се утежнява положението на другата страна, която се натоварва с допълнителни разноски за всяко производство. При положение, че съдът установи, че това е вече трайно наложила се практика на заявителя, то в конкретния случай става дума не просто за упражняване на права, а за упражняване на права с цел да се вреди на другата страна, което представлява злоупотреба с права и не се толерира от закона. Съдът установи, че по ч.гр.д. № 1123/2020 г. на НПРС заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение за неплатените суми по цитирания по-горе договор, но не и за начислената при прекратяване на договора неустойка, независимо, че вземането за нея вече е било изискуемо към него момент.
Предвид това съдът намира, че следва да отхвърли искането за присъждане на направените в настоящото производство разноски, тъй като в случая те са сторени изцяло по вина на самият заявител, който нарочно не е предявил вземането заедно с другите вземания в рамките на по-рано образуваното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
Признава за установено спрямо С.А.С. с ЕГН ********** с пост. адрес: ***, че ДЪЛЖИ на ищеца „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., бул. „Б.” № * вх. *, ет. *, представлявано от управителя Ю.Б.Ц., с пълномощник по делото адв. ***от ***, СУМАТА от 22,47 лв. (двадесет и два лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщително услуги с клиентски № *** от 08.06.2017 г., за които по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане № 260205 от 07.12.2020 г. по ч.гр.д. № 1277/2020 г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., бул. „Б.” № * вх. *, ет. *, представлявано от управителя Ю.Б.Ц., с пълномощник по делото адв. ***от ***, срещу С.А.С. с ЕГН ********** с пост. адрес: ***, за заплащане на направени от ищеца в заповедното и в исковото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова