РЕШЕНИЕ
№ 554
град Плевен, 05.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети ноември
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Бранимира
Монова и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 828/2022 г.
Производството е по чл.285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Касационното административното дело е образувано по касационна жалба на Р.Я.П.,***, срещу
решение № 220/17.05.2022 г. по адм.д.№ 485/2021 г. на АС Плевен, с което е
отхвърлена исковата молба за заплащане на 1 000 000 лв. за причинени
неимуществени вреди от действия и/или бездействия на затворническата администрация
в затвора гр.Белене, изразяващи се в липса на медицински грижи за периода от
21.12.2012 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума до
датата на завеждане на исковата молба 30.09.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата.
В касационна жалба на П. се посочва, че решението е
неправилно, необосновано, в нарушение на процесуалните правила, непълнота и
манипулиране на доказателствата, сериозен дефицит на безпристрастност. Твърди се, че са погазени нормите на чл.4 ал.1 и ал.3,
чл.6 ал.1, чл.7, чл.8, чл.9 ал.2, ал.3 и ал.4, чл.12, чл.36 ал.2 и чл.50 от АПК. Навеждат се доводи, че по време на съдебните заседания озвучителната
система с микрофоните е била отстранена, а преградите за ковид мерките и тихия
изказ на съдебния състав в определени моменти са го лишили от пълноценно
присъствие в съдебните заседания, което го е лишило от множество процесуални
права и невъзможност да води адекватно защита на тезата си, както и че е
получил протокола от съдебното заседание едва след получаване на решението,
което го е лишило от право по чл.151 ал.1 от ГПК. Твърди се също, че
първоинстанционният съд игнорира декларациите на свидетели, които безспорно
установяват отказа от медицински грижи на 07.08.2018 г. в момент на тежък
сърдечен дискомфорт, както и че не му е оказвана адекватна медицинска помощ.
Оспорва компетентността на назначеното от съда вещо лице. Сочи се, че въпреки
възраженията му е настанен в килия с туберкулозноболен в продължение на шест
месеца. Касаторът счита, че първоинстанционният съд приема и тълкува
доказателствата избирателно и тенденциозно, като ги кредитира в посока
ответника и че е бил лишен от възможност да обжалва решението съобразно нормата
на чл.132 ал.2 т.5 от АПК, а се определя друга касационна инстанция. В
заключение моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да върне делото за
разглеждане от друг състав или друг административен съд.
В съдебно заседание касаторът- Р.Я.П.,***, се
явява лично и поддържа касационната жалба. Иска отвод на съдебния състав с
доводи, че са се произнасяли по други дела, по които негови искания не са
уважавани. Посочва, че исковете му са разгледани в закрито съдебно заседание,
против норма от ЗИНЗС и АПК, той е заплатил такси и иска да бъде разгледано в
открито съдебно заседание. Твърди, че не знае защо е прекратено делото и че е
въведен в заблуда, тъй като го обжалва пред тричленен състав на административен
съд, а втора инстанция се явява е ВАС. Счита, че е неправилен актът на съда и
на първа, и на втора инстанция, за което му се налага да плаща юрисконсултски
услуги на ответната страна и че има грубо погазване на закона, в случая на чл.
132, ал. 2, т. 6, че неправилно и незаконосъобразно е разгледано от втора
инстанция и втората инстанция не е ВАС,
както сочи законът и също така че и на първа и на втора инстанция е в
закрити съдебни заседания. Счита също, че грубо са погазени правата му като
делата се гледат в закрито съдебно заседание, без негово присъствие и без да му
се даде право да изложи тезата си и да я защити. Представя изложение, в което
поддържа касационната си жалба изцяло и моли решението да бъде отменено и да
бъде върнато за ново разглеждане на друг състав, а ако се произнесе по същество
да бъде осъден ответника да заплати претендираното обезщетение ведно със
законната лихва от 06.08.2015 г.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба -
ГД „Изпълнение на наказанията“, гр. София, се представлява от юрк П., която счита
искането за отвод за неоснователно. Моли съдът да потвърди първоинстанционното
решение. Намира, че съдът е извършил цялостен анализ на доказателствата, в пълнота
е събран целия доказателствен материал и съдът е постановил своето решение обективно въз основа на тези
доказателства. Моли съдът да приеме касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно
и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 285, ал. 1, изр. ІІ от ЗИНЗС, и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Така постановеното
решение в е валидно, допустимо и правилно.
С
процесното решение съдът е отхвърлил исковата
молба от л.св.Р.Я. П., изтърпяващ наказание “доживотен затвор“ в затвора Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София на основание чл.3 от ЗИНЗС, с която се
претендира присъждане на обезщетение в общ размер на
1 000 000лв., за причинени
неимуществени вреди от действия и/или бездействия на затворническата
администрация в Затвора Белене, изразяваща се в липса на медицински грижи за периода от 21.12.2012 г. до 30.09.2020 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба 30.09.2020 година до окончателното изплащане
на сумата.
Съдът
е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна
връзка, при което е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло . Неоснователни
са и доводите в касационната жалба за необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон. С обжалваното решение първоинстанционният съд е дал
подробен, ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за
установени въз основа на събраните по делото доказателства и правилно е
приложил закона спрямо установените факти. Настоящата инстанция споделя изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК не следва да ги преповтаря в своя съдебен акт. Несъгласието
на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт.
Правилно е прието от съда, че ищецът не доказва
твърденията си, че администрацията на затвора Белене е бездействала във връзка
с подадена от ищеца молба изх.№6537/21.12.2012г., с която е уведомил Началника на Затвора Белене за
Решение №835/2010г. на ВКС, с което е отменена несправедливата му доживотна
присъда. Съдът е обсъдил приложените
доказателства - писмо рег.№ 10288/18.10.2018г.на МП ГД“ИН“ , което е във връзка с подаден сигнал от ищеца,
адресиран до Президента на Р България и е извършена служебна проверка, при което е
установено, че л.св. Р.П. постъпва в
затвора гр. Ловеч на 26.10.2006г., където с начало 01.06.2006г. изтърпява
наказание лишаване от свобода в размер на 6 години по н.о.х.д.№203/2002г. на
РС-Разград., като наказанието е изтърпяно на 01.06.2012г., от която дата търпи
наказание „Доживотен затвор“, наложено с присъда по н.ох.д.№439/2006г. на
Окръжен съд Разград. Обсъдени са писмо вх.№.879/10 от 11.01.2018г. на Окръжна прокуратура
Разград, писмо изх.№94-00-227/18.10.2018г. на Министерство на
правосъдието, и справка за съдимост на Р.П., от която
се установява, че с присъда №5/22.02.2007г., постановена по н.о.х.д.№439/2006г.
на Окръжен съд Разград, ищецът е осъден
на основание чл.23 от НК на едно общо, най- тежко наказание, измежду наложените му наказания за
извършени престъпления по чл.116, ал.1, т. 5 и т.6, т.9 и т.12 от НК, по
чл.142, ал.4, вр. ал.2, т.1 и т.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.330, ал.3 от НК, а именно доживотен затвор, което да изтърпи при първоначален специален
режим и правилно съдът е приел, че не е налице бездействие и са изяснени обстоятелствата по изпълнение на присъдата.
Съдът намира, че неоснователни са
твърденията на П., че е налице бездействие и неоказване на своевременна
медицинска помощ. Съдът е разпитал свидетели, назначил е съдебно –медицинска
експертиза, обсъдил е събраните писмени доказателства и правилно е приел, че на
ищеца са оказани при нужда необходимите грижи – показана му е медицинска помощ, преглед, назначено
медикаментозно лечение, извършена е консултация с лекар, рентгенография,
назначено е лечение в случаите, когато това е необходимо и предприетите мерки
са в съответствие с чл. 128 от ЗИНЗС, съгласно който при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода, а съгласно чл. 12 от Наредба № 2/2010 г. за условията и
реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от
министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието приемът в медицинския
център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или
поправителния дом, като лишените от свобода, които желаят да посетят медицински
специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия
надзирател, а прегледът се осъществява от медицинския специалист в срок до 24
часа от вписването. Следва да се отчете
и обстоятелството, че исковата претенция от 21.12.2012г. до 2021г. за
неоказване на медицински грижи въобще не е доказана.
Настоящата инстанция намира за
неоснователна и исковата претенция по отношение на твърденията, че не може да
упражни правото си да гласува, тъй като чл. 42, ал. 1
от Конституцията на Р България, право
да гласуват имат лицата, които са навършили 18 години, не са поставените под
запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода. Нормата на чл. 42, ал. 1 от Конституцията
лишава от това право и всички лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода
без оглед вида на престъплението, за което са осъдени, неговата тежест, както и
продължителността на наложената санкция и ограничаване правото на гласуване на
ищеца, като изтърпяващ наказание доживотен затвор, е по силата на действаща правна норма, която е
задължителна за всички граждани на страната, поради което и не са налице незаконосъобразни действия, респ.
бездействия на затворническата администрация във връзка с упражняването правото
на гласуване на ищеца, както правилно е приел първоинстанционният съд.
С оглед на
гореизложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно
и не са налице сочените основания за отмяната му, поради което следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изход на делото и искане на пълномощник на
ответник за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева , то същото е неоснователно, тъй като независимо от изхода на делото, съгласно
чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент
от чл. 75 и чл. 76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи
лица, т.е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е
искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на
чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се
ограничава само до разноските по производството, като юрисконсултското
възнаграждение не попада в тази категория.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение №
220/17.05.2022 г. по и.адм.д.№ 485/2021 г. по описа на Административен съд -
Плевен.
Оставя без уважение
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ 1./п/ 2./п/