Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 02.01.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на втори декември две хиляди двадесет
и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия Магделинова гр.дело №14557/2017год. и за да се
произнесе, взе предвид следното.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 430, ал.1 и ал.2
от ТЗ във във вр. с. с
чл.79, ал.1 във вр. с чл.138, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
"БАНКА ДСК" АД излага в исковата
молба, че съгласно споразумение за обединяване на
кредити от 09.05.2011г., сключено с "П.Ш." ООД, представлявано от С.Л.П.,
и С.Л.П. дълга към банката, съгласно т.2 от същото, е в размер на 242
472,25евро, с краен падеж, съгласно чл.3.1., на 09.04.2026г., при лихва и други
условия, съобразно посоченото в договора.
С решение №678/23.04.2015г. по т.д.№7323/2012г., по описа
на Софийски градски съд, "П.Ш."ООД е обявен в несъстоятелност, като с
решение от 10.09.2015г. е прекратено производството по несъстоятелност и е заличено дружеството от ТР.
Вземането на банката е обезпечено с
договорна ипотека върху апартамент №14, находящ се в гр.София,
м."Манастирски ливади-Запад", на три нива, целият със застроена площ
от 188,80кв.м., заедно с 8,626% идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 22,23кв.м. и толкова идеални части от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата, който е собственост на С.Л.П.
и А.М.П., който подписал договор а поръчителство на 09.05.2011г.
Със сумата от 242 472,25евро са погасени безкасово
неизплатените остатъци от три кредита, посочени в споразумението. В чл. 4 от
същото е предвидено, че сумата по него
се погасява на месечни вноски, съобразно с погасителен план. В чл.9.2 е
предвидено, че при просрочие с повече от 30 дни, на
която и да е вноска от погасителния план по главницата и/или лихва, кредиторът
на основание чл.20.2 превръща кредита, заедно с лихвите, в предсрочно изискуем,
като започва незабавно действия по
събиране на дълга.
Излага, че С. П.не е изпълнила задълженията си по
споразумението от 09.05.2011г. за редовни плащания, съобразно погасителен план.
Представено е извлечение от сметка за
установяване, че са налице изцяло неплатени 61 погасителни вноски по главница,
с общ размер на просрочените падежирали вноски от 156 364,22евро.
На 20.01.2017г. е изпратена нот.
покана от банката до длъжника С. П., с която е уведомена, че банката прави
кредита предсрочно изискуем и я кани да изпълни задължението си, което е
получено лично от нея на 14.02.2017г. Към 15.02.2017г. кредитът е предсрочно
изискуем в размер на пълния му остатък. След тази дата не са извършвани
плащания по него. Отговорността на ответника А.П. произтича от сключен на
09.05.2011г. договор за поръчителство, по силата на който отговаря солидарно с
длъжника. Поръчителят е уведомен за изявлението на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем на
25.01.2017г.
Поради липсата на доброволно изпълнение на 31.03.2017г. е
подадено заявление за издаване на заповед за предсрочно изпълнение по чл.417 от ГПК , по което е образувано ч.гр.дело№20966/2017г. на Софийски районен съд,
63-ти състав, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу С. П.и А.П..
Във връзка с подадено от длъжниците възражение са предявени исковете, по които е образувано
настоящото дело.
Предвид изложеното са предявени искове за постановяване
на решение, с което да бъде прието за
установено, че ответниците по силата на споразумение са обединяване на кредити
от 09.05.2011г. и договор за поръчителство от 09.05.2011г., дължат солидарно следните
суми :
-234 572,25евро главница, ведно със законната лихва от 31.03.2017г.
до окончателното плащане;
- 109 409,85евро договорна лихва за периода от 25.01.2012г.
до 30.03.2017г.;
- 15 388,14евро обезщетение за забава /санкционираща
лихвена надбавка/ за периода от 25.01.2012г. до 30.03.2017г.,
-10 805,39евро такси и разноски.
-Претендира направените в исковото и заповедното производство
разноски.
Ответниците С.Л.П. и А.М.П. в писмения отговор излага съображения за
неоснователност на исковете. Оспорват С. П.да е подписала споразумение за
обединяване на кредити от 09.05.2011г., поради което оспорват подписа й за
длъжник на същото. Оспорват А.П. да е подписал договор за поръчителство.
Оспорват да са подписали като получатели
нотариалните покани. Оспорват банката да е изпълнила изискванията на чл.60,
ал.2 от ЗКИ по отношение на тях, поради
което считат за неупражнено правото й за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, чрез връчване на уведомление на длъжниците,
като считат че с подаване на заявлението по чл.417 от ГПК това право не е
упражнено валидно.
Съдът като взе предвид събраните
по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба е представено споразумение за
обединяване на кредити от 09.05.2011г., по което "БАНКА ДСК" АД има
качество на кредитор, а длъжници са "П.Ш."ООД,
представлявано от управителя С.Л.П., и С.Л.П..
В същото е прието, че между
страните са сключени три договора за кредит, като два от тях са с кредитополучател
"П.Ш."ООД и третия е с длъжник С.Л.П.. В чл. 1 и чл. 2 от споразумението е прието,
че дългът по описаните кредити се обединява в един кредит с общи параметри,
който се погасява при еднакви условия с погасителен план, като консолидираният
дълг по кредитите е в общ размер от 242 472,25евро, който се издължава по
погасителен план, неразделна част от споразумението, при краен срок за
погасяване 09.04.2026г.
Описани са обезпеченията на
кредита, като в чл.14.3 е посочено поръчителство на А.М.П., съгласно сключен
договор за поръчителство, неразделна част от споразумението, заедно с всички
анекси към него. В чл.9.2 е предвидено,
че при просрочие с повече от 30 дни на която и да
е вноска от новия погасителен план,
кредиторът прилага санкциите по т.20.2 - Кредиторът превръща кредита в
предсрочно изискуем, заедно с лихвите, при обстоятелствата по т.9.2. и започва
незабавно действие за цесия или
принудително събиране на дълга.
С решение №678/23.04.2015г. по т.д.№7323/2012г. по описа
на Софийски градски съд "П.Ш."ООД е обявен в несъстоятелност, а с
решение от 10.09.2015г. е прекратено производството по несъстоятелност и е
заличено дружеството от ТР.
Вземането на банката е обезпечено с
договорна ипотека върху апартамент №14, находящ се в гр.София,
м."Манастирски ливади-Запад", на три нива, целият със застроена площ
от 188,80кв.м., заедно с 8,626% идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 22,23кв.м. и толкова идеални части от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата, който е собственост на С.Л.П. и А.М.П., който подписал договор а
поръчителство на 09.05.2011г.
Представен е договор за поръчителство от 09.05.2011г. към споразумение за
обединяване на кредити, сключен между Б.Д. ЕАД и А.М.П..
С нотариална покана, връчена на С. П.на 14.02.2017г. , е
уведомена същата, че поради допусната забава в погасяване на задълженията й по
споразумението от 09.05.2011г. от датата на получаване на писмото цялата
непогасена главница по договора става дължима и върху нея се начислява лихва за
забава. На 25.01.2017г. е връчена покана
с идентично съдържание на А.П., като е уведомен, че на основание т.2 от
договора за поръчителство отговорността му ще бъде ангажирана.
С определение от
18.10.2018г. е открито производство по
чл.193 от ГПК по отношение истинността
на разписка от 14.02.2017г., споразумение от 09.05.2011г., договор за
поръчителство от 09.05.2011г. и нот.покана от
20.01.2017г. относно положените в тях подписи и изписвания на имената Светла
Стойнова в нот.покана и С. П.в останалите документи.
В тази връзка е приета съдебно-почеркова
експертиза, изготвена от вещото лице Д.В., по която е направено заключение, че
подписите за длъжник и получател в разписка от 14.02.2017г. и споразумение от
09.05.2011г. са положени от С. П., както и че подписът за поръчител в договор
за поръчителство от 09.05.2011г. е положен от А.М..
Приета е повторна съдебно-почеркова
експертиза, изготвена от вещото лице Д.Г., по която е направено заключение,
което е идентично с това по първата експертиза. Поради пълно съвпадане на
изводите на вещите лица по поставените въпроси, съдът кредитира направените от
тях заключения и приема, че направеното оспорване от ответниците не е
доказано.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено следното заключение по
поставените въпроси:
- Сумата по общия консолидиран дълг от 242
472,25евро е усвоена , като са погасени
суми за плащане на главници лихви и такси;
-Отразена е информация за начина на погасяване на дълга
по дати и размер на вноските;
- Редовното погасяване на дълга е преустановено през
месец януари 2012г. , като за падежна дата 25.01.2012г. не е внесена главница,
а са внесени лихви. Към датата на предсрочната изискуемост 15.02.2017г. не са
внесени 61 броя погасителни вноски с
дължима главница 76 700евро и договорна лихва 67 107 ,83евро.
-В периода от 15.02.2017г. до 31.03.2017г. не са
постъпвали суми за погасяване на кредита;
-Към 31.03.2017г. , датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК, дължимите суми са 234572,25евро главница, 67 903,45евро
договорна лихва за периода от 25.01.2012г. до 30.03.2017г., 57378,76евро обезщетение за забава/санкционираща
лихва/ за периода от 25.01.2012г. до
30.03.2017г. , дължими такси и разноски
в общ размер от 11599,11евро.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 430, ал.1 и 2
от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне
на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по
кредита, уговорена с банката.
Следователно в тежест на
ищеца е да докаже възникване в полза на ищеца на вземането по главния дълг в
резултат на сключен договор за банков кредит с твърдяното от ищеца съдържание,
предоставяне на паричната сума на кредитополучателя по договора за банков
кредит и настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по
кредита.
С
оглед приетото от фактическа страна,
по делото се установява, че със споразумнение за обединяване на кредити от
09.05.2011г., ответницата като длъжник е признала, че между страните
са сключени три договора за кредит,
задължението по които се обединява
в един кредит с общи параметри, който се погасява
при еднакви условия с погасителен план, като общият
размер на задължението по кредитите е 242 472,25евро, които
следва да се издължават по
погасителен план, неразделна част от споразумението. Установява се, че вземането
по споразумението
е
обезпечено с поръчителство на А.М.П., съгласно сключен договор за
поръчителство, неразделна част от споразумението, заедно с всички анекси към
него.
От заключенията на приетите основана и повторна СПЕ следва
да се направи извод, че оспорената автентичност на споразумението и договора за
поръчителство, по отношение подписите на ответниците в тях, не е доказана, тъй
като двете вещи лица правят заключение, че същите са положени от тях.
Следователно, по делото е установено възникване на облигационни правоотношения
между страните по посочените договори, които са породили правни последици.
От заключението на вещото лице се установява, че сумата посочена в споразумението е изцяло
усвоена по описаните в него три договора за кредит, поради което се установява,
че задължението на банката по него е изпълнено. В резултат от това и съобразно
клаузите на същото е възникнало задължение за длъжника по споразумението С. П.да
върне посочената в него сума при договорените условия. От заключението по ССЕ
се установява, че редовното погасяване на дълга е преустановено през месец
януари 2012г., като за падежна дата 25.01.2012г. не е внесена главница, а са
внесени лихви. Направено е заключение, че към 15.02.2017г. не са внесени 61
броя погасителни вноски с дължима
главница 76 700евро и договорна лихва 67 107 ,83евро.
Съгласно чл.20.2 от споразумението кредиторът превръща
кредита в предсрочно изискуем заедно с
лихвите, при просрочие с повече от 30 дни на която и
да е вноска от новия погасителен план. Установява
се, че банката се е възползвала от посочената правна възможност и с нотариална
покана до кредитополучателя и поръчителя са уведомени същите за едностранното изявление на банката
за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. От представените писмени доказателства се установява, че
ответниците са уведомени за изявлението на банката, като А.П. е уведомен на 25.01.2017г., а С. П.на 14.02.2017г.
Заключенията на вещите лица по двете СПЕ
са идентични като е прието, че разписките са подписани от ответниците,
поради което оспорването на тяхната автентичност не е доказано и от същите се
установява, че едностранното изявление на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е достигнало до тях.
Предсрочната изискуемост е
форма на изменение на договора, което настъпва с волеизявлението само на една
от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост предполага изявлението на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасен остатък от него за предсрочно изискуем, което включва
вноските с ненастъпил падеж, които не са изискуеми към момента на изявлението. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
т. 18 от ТР № 4 от 18.04.2014 г., в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК при вземане, произтичащо
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства,
и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. В решението е прието, че предсрочната изискуемост, във всички
случаи, включително и при уговорена автоматична такава, настъпва от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем, ако към
този момент са настъпили и обективните факти, които страните по общо съгласие
са уговорили, че ще обуславят възникването на правото на банката да обяви
кредита за изискуем преди изтичане на уговорения срок.
От представените нотариални
покани и разписките към тях се установява, че ищецът е упражнил правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, като е отправил едностранното изявление
до кредитополучателя и поръчителя, а от приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че към този момент са били налице предвидените в договора обективни
предпоставки, които дават основание за обявяване на договора за предсрочно
изискуем.
В решение № 139/05.11.2014
г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о. е посочено, че предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
В настоящото производство
се установява, че процесният кредит е обявен за предсрочно изискуем с
получаване на нотариалната покана от длъжника С. П., като към тази дата са били
налице обективните предпоставки за предсрочна изискуемост, посочени в сключения
между страните договор. Последиците на
обявената предсрочна изискуемост са настъпили и по отношение на А.П., тъй като
съгласно чл.141 от ЗЗД и сключения договор за поръчителство същият е задължен солидарно с главния длъжник.
Съгласно мотивите към т.2
от тълкувателно решение№3/2017 гр. На
ОСГТКВКС по т.д.№3 от 2017г. размерът на вземането при предсрочна изискуемост
по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му.
Както е посочено по-горе,
предсрочната изискуемост е настъпила считано от 15.02.2017г., поради което към
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 31.03.2017г. вземането е
било предсрочно изискуемо, поради което ответниците дължат плащане на
посочените от вещото лице задължения за главница, договорна лихва,
санкционираща лихва и такси, съобразно уговореното между страните в споразумението
от 09.05.2011г. с размер определен от
вещото лице към 31.03.2017г., а именно 234 572,25евро главница, 67 903,45евро
договорна лихва за периода от 25.01.2012г. до 30.03.2017г., 57 378,76евро обезщетение за забава/санкционираща
лихва/ за периода от 25.01.2012г. до
30.03.2017г. , дължими такси и разноски
в общ размер от 11599,11евро, за които суми исковете следва да бъдат
уважени и да се отхвърлят до пълните предявени размери на вземането за
договорна лихва от 67 903,45евро до 109 409,85 евро.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Поради изложеното и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците дължат
на ищеца направените разноски, съобразно с уважената част от исковете. Исковете
са отхвърлени за 41 506,40евро или приблизително за 1/9. Представени са
доказателства за направени разноски в заповедното производство в размер на 14 580,01лева,
от които следва да се присъдят 12 960,00лева или 8/9, а в исковото производство
в размер на 15 330,02лева, от които следва да се присъдят на ищеца 13626,
68лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът
има право на разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете. Представени
са доказателства за направени разноски в размер на 2210,00лева, от които следва
да се присъдят 245,55лева.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от "Б.Д." ЕАД с ЕИК****** срещу С.Л.П.
с ЕГН********** и А.М.П. с ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с
чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ във във вр. с. с
чл.79, ал.1 във вр. с чл.138, ал.1 от ЗЗД, че С.Л.П.
с ЕГН********** и А.М.П. с ЕГН ********** дължат СОЛИДАРНО на "Б.Д."
ЕАД с ЕИК****** по силата на споразумение са обединяване на кредити от 09.05.2011г.
и договор за поръчителство от 09.05.2011г. следните суми :
-234 572,25евро главница, ведно със законната лихва от
31.03.2017г. до окончателното плащане;
- 67 903,45евро договорна лихва за периода от
25.01.2012г. до 30.03.2017г.;
- 15 388,14евро обезщетение за забава /санкционираща
лихвена надбавка/ за периода от 25.01.2012г. до 30.03.2017г.,
-10 805,39евро такси и разноски,
за които суми в производството по ч. гр. д. №20966/2017г. по описа на Софийски районен съд, 63-ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
.ОТХВЪРЛЯ предявените
от "Б.Д." ЕАД с ЕИК****** срещу С.Л.П. с ЕГН********** и А.М.П. с ЕГН
**********, обективно съединени искове с
правно основание чл.124, ал.1 във
връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 430, ал.2 от ТЗ за установяване, че ответниците
дължат договорна лихва за периода от 25.01.2012г.
до 30.03.2017г. за сумата от 67
903,45евро до пълния предявен размер от
109 409,85евро.
ОСЪЖДА С.Л.П.
с ЕГН********** и А.М.П. с ЕГН ********** да заплатят на "Б.Д." ЕАД с ЕИК******
на основание
чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в исковото производство в размер на 13626, 68лева и
в заповедното производство
12 960,00лева.
ОСЪЖДА "Б.Д."
ЕАД с ЕИК****** да заплати на С.Л.П. с ЕГН********** и А.М.П. с ЕГН **********
на основание
чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете - 245,55лева.