Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2021г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Деница Кръстева и с участието
на прокурора Стоян Загоров, като разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД №1498 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба
на К.Ж.В. ЕГН **********, чрез адв. И., срещу решение № 67/07.06.2021 г., постановено по НАХД № 431/2020 г., по описа
на Районен съд Провадия, с което е потвърдено Наказателно постановление №
20-0324-000869/12.10.2020 г. на Началник група към ОД на МВР Варна, РУ
Провадия, с което на В. за нарушение на
чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 4 месеца, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лв., за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лв.
В касационната жалба се поддържа, че
решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че от събраните
по делото доказателства е установено, че нарушението е извършено през есента,
ранната част на деня, но липсват доказателства за точното местоположение на
полицейския автомобил, дали същия е бил видим за преминаващите, предвид часа на
нарушението, предполага наличието на мъгла,
твърди, че не е установено дали полицейските органи са били в автомобила
или вън от него, не е ясна причината за извършване на проверката. Поддържа, че в хода на производството
актосъставителя категорично посочва марката и цвета на автомобила, както и
лицето, което го е управлявало. Счита, че макар съдът да е кредитирал
свидетелските показания, те са неточни и будят съмнение относно самоличността
на наказаното лице. Свид. Георгиев е предубеден и необективен. Поддържа, че
въззивния съд не е съобразил и тежестта на наложеното наказание, като
неправилно е определен размер към средния предвиден в закона по отношение на
първото нарушение.
По изложените доводи моли да се отмени
решението и потвърденото с него НП, в алтернативност прави искане за намаляване
на наложеното наказание по чл. 175 ал.1 от ЗДвП към минимално предвидения в
закона.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, е депозирал молба, с
която е изразил становище по съществото на спора. Посочил е, че не са налице
предпоставки за приложение на института на маловажност по чл.28 от ЗАНН.
Претендира присъждане на съдебни разноски. В случай, че съдът уважи жалбата е
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, ако същото е над минималните размери. Моли се решението на ВРС да се остави в
сила.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за
неоснователност
на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно.
Административен съд – Варна, при преценка
допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното
решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ
на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на К.Ж.В., против Наказателно
постановление № 20-0324-000869/12.10.2020 год. на Началник група към ОД на МВР
Варна, РУ Провадия, с което на В. за
нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 4 месеца, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лв., за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лв.
От фактическа
страна Районен съд Провадия е установил, че
на 03.09.2020 г. около 06.25 ч. в Община Провадия на общински път №VAR2216- в с. ******,
преди изхода на селото, посока с. ******, К.В., като водач на МПС лек автомобил
„*****“ с рег. №*****, управлявала въпросното МПС, като при подаден сигнал за
спиране със стоп-палка от контролен орган, не спряла на посоченото място,
същата намалила скоростта, след което рязко ускорила и продължила по посоката
си на движението. От свидетелските показания на актосъставителя М.Г.,
въззивният съд установил, че след като В. отказала да спре на подадения й
сигнал тя потеглила рязко. В. била последвана от полицейските служители с
подадени сигнален и светлинен /звуков сигнал, но успяла да избяга, като била
изгубена в района на с. ***, общ. Провадия. Актосъставителя ясно възприел
водача на автомобила, която познавал, като К. *** и имала криминални прояви.
След справка по регистрационния номер на автомобила установили собственика, В. била поканена за съставяне на АУАН, като при
съставянето му било установено, че към датата на нарушението същата не
притежава СУМПС и СРМПС. В производството пред административнонаказващия орган
била попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП, че на въпросната дата именно В. е
управлявала автомобила. За констатираното нарушение бил съставен АУАН, а след
това и НП.
За да потвърди НП, Районен съд Провадия е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в законоустановените срокове и
съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По пункт 1 от наказателното
постановление, съдът е приел, че правилно е установено и квалифицирано
нарушението, което се доказва от свидетелските показания. Съдът е посочил, че
административнонаказващия орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение,
както и наличието на доказателства, че лицето има множество нарушения, поради
което е приел, че наказанието е справедливо и съответства на извършеното
нарушение. По пункт 2 и 3 от наказателното постановление, съдът е приел, че
правилно административнонаказващия орган е квалифицирал нарушението и е
приложил материалния закон. Изложени са мотиви, че наложената глоба е коректно
определена. За трите нарушения от наказателното постановление, въззивният съд е
приел, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Настоящия състав на съда, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон,
намира следното:
По пункт 1 от наказателното
постановление, при постановяване на решението районният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно задължението по чл.312 и
чл.313, ал.1 НПК, приложим по препращане от чл.84 ЗАНН. В тази връзка е
изследвал дали акта за установяване на административно нарушение е издаден при
спазване на разпоредбите по чл.40 - 43 ЗАНН, дали наказателното постановление
съответства на изискванията за съдържанието му по чл.57 ЗАНН, като е направил
законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяването на обжалвания акт. Районният съд не е нарушил и
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и в частност
оплакванията на жалбоподателя. В мотивите към решението е направено подробно
изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на
следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав.
При правилно установената от районния
съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на същия
относно обстоятелството, че от събраните по делото доказателства от обективна и
субективна страна се установява по несъмнен начин извършването на визираните в
пункт 1 от АУАН и НП деяние, осъществяващо състава на вмененото нарушение.
Съгласно чл. 103 от ЗДвП, при подаден
сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.
В случая е установено, че на посочената
в НП дата и място на извършване на нарушението наказаното лице е осъществило
фактическия състав на цитираната разпоредба, като въпреки ясно подадения му
сигнал със "стоп палка" от контролен орган, не е спрял управляваното
от него превозно средство.
Настоящият касационен състав на
Административен съд Варна, не кредитира твърденията на касатора, че поради
ранния час е имало мъгла в района, които не се потвърждават от доказателствата
по делото, а са само предположение. От
събраните доказателства е установено, че
нарушителят е намалил скоростта и след
това рязко е потеглил, като при последване от страна на проверяващите същите не
са успели да настигнат нарушителя, което налага извода, че водача на МПС е
възприел дадения му сигнал. Твърденията на В. в касационната жалба съдът
приема за защитна теза. По делото не са събрани каквито и да е доказателства за
наличие на мъгла, че полицейския автомобил не е бил видим за преминаващите
водачи на МПС, както и че контролните органи са подали сигнал със стоп палка от
МПС. При анализа на доказателствата по
делото, правилно ПРС е преценил, че на посочените в АУАН и НП време и място
касационният жалбоподател е извършил вмененото му нарушение по пункт 1 от НП.
Наложеното на касаторката наказание е
правилно индивидуализирано в границите към средните на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, предвид
наличието на данни за извършени 6 нарушения на ЗДвП, за които са налице влезли
в сила НП към момента на извършване на нарушението, както и наличието на повече
от 10 фиша. На касаторката са налагани
множество наказания и то в не малки размери, които очевидно не са постигнали
целения поправителен и предупредителен ефект. Настоящия касационен състав
приема, че наказание в по-малък размер би било самоцелно и по никакъв начин не
би постигнало целите най-вече на индивидуалната превенция, а напротив по скоро
би култивирало у В. чувство за безнаказаност.
В останалата част, с която НП е
потвърдено по пункт 2 и 3 решението на
ПРС е постановено в нарушение на материалния закон. Неправилен е изводът на
районния съд за доказаност на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗДвП.
Съгласно посочената норма водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи: 1. свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него;
2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява
и за тегленото от него ремарке.
От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
нарушителят не е изпълнил разпореждането на проверяващия орган – да спре за
проверка. След като нарушителят не е спрял, такава не му е извършена на
03.09.2020 г. от полицейските служители, то няма как да се установи дали към момента
на извършване на нарушението В. е носила СУМПС и СРМПС.
Правната норма задължава водачът на МПС
да носи посочените в нея документи. Носенето на тези документи обаче предполага
водачът да разполага с такива. От приложената справка за нарушител се
установява, че са издадени две заповеди за прилагане на ПАМ, с които на В. са
отнети свидетелство за управление на превозно средство и свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство, отделно от това е посочено, че с два
АУАН същите документи са иззети от В.. Липсват данни тези заповеди връчени ли
са на лицето, т.е. фактически иззети ли са посочените документи. Въпреки това,
ако те са иззети, то тогава ще е налице осъществен състав други нарушения,
например чл. 177 от ЗДвП, а не чл. 100 от ЗДвП.
Следователно, неправилно в случая е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора и за
нарушението по чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП.
Предвид изхода на спора, на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН на страните следва да се присъдят разноски.
От страна на касатора е направено
искане за присъждане на разноски, като видно от доказателствата по делото пред
касационната инстанция няма представени такива, че е извършено реално плащане
на адвокатско възнаграждение, поради което не следва да му бъдат присъдени.
На ответника следва да се присъдят
своевременно претендираните с писмената защита разноски за юрисконсултска
защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г./, настоящият
състав приема, че юрисконсултското възнаграждение следва да е в размер на 80
лева. Съдът, като съобрази уважената част от касационната жалба, съответно
отхвърлената част, приема, че на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 66 лв.
По тези съображения, касационният
състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания по отношение на
решението, в частта, с която се потвърждава наказателното постановление по
пункт 1 и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена в тази част. По
отношение на решението в частта, с която се потвърждава наказателното
постановление по пункт 2 и 3 жалбата се явява основателна и в тази част
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и да се отмени
наказателното постановление по пункт 2 и 3.
Водим от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд
Варна
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67/07.06.2021 г., постановено по НАХД № 431/2020 г., по описа на Районен съд Провадия, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0324-000869/12.10.2020 г. на
Началник Група към ОД на МВР Варна, РУ Провадия, по пункт 1, с което на К.Ж.В.
ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 4 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, и
ОТМЕНЯ
решение №
67/07.06.2021 г., постановено по НАХД № 431/2020 г., по описа на Районен съд Провадия,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0324-000869/12.10.2020 г.
на Началник Група към ОД на МВР Варна, РУ Провадия, по пункт 2, с което на К.Ж.В.
ЕГН **********, на основание чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл.183, ал.1,
т.1, пр.1 от ЗДвП и по пункт 3, с което на К.Ж.В. ЕГН **********, на основание
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 10 /десет/ лева за нарушение на чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, и вместо
него постановява
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0324-000869/12.10.2020 г. на Началник
Група към ОД на МВР Варна, РУ Провадия, по пункт 2, с което на К.Ж.В. ЕГН **********,
на основание чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП и по пункт 3, с което на основание чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП й е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на
чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К.Ж.В. ЕГН ********** ***, сумата в размер на 66 /шестдесет и шест лева/
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: