№ 1957
гр. Варна, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110116251 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Х.Т.Ю.Б.“ АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез
процесуалния му представител – адв. Д. Д., срещу Е. М. Д., ЕГН **********,
с адрес: гр. *****, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата 4140 евро, представляваща дължимо
на основание т. 5.1. възнаграждение за предоставени и приети консултантски
услуги по т.т. II-IV от сключеното между страните Споразумение за
предоставени консултантски услуги и посредничество за продажба на
недвижим имот от 24.07.2023 г., в размер на 3,6 % с ДДС от посочената в т. V
от същото споразумение цена от 115000 евро, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
14.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът „Х.Т.Ю.Б.“ АД излага, че с ответницата Е.
М. Д. са сключили Споразумение за предоставени консултантски услуги и
посредничество за продажба на недвижим имот, с което същата е възложила
на дружеството да й посредничи за продажбата на следния недвижим имот:
апартамент № *****, находящ се в гр. *****, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *****, с площ 79.68 кв. м., заедно с изба №
*****, с площ 7.30 кв. м. Твърди, че в изпълнение на сключения договор е
извършил оглед и заснемане на имота за своя сметка. Консултирал
ответницата за оптималната цена на имота и за сроковете, при които същият
може да бъде продаден според цената; рекламирал имота за продан, като го
предлагал на клиенти от базата си данни, търсещи имот със сходни
параметри. Провел е огледи. Всички тези действия са посочени в т. VI от
Споразумението от 24.07.2023 г. като предоставени и приети консултантски
1
услуги по т. т. II-IV от същото споразумение. Поддържа, че е открил купувач
на имота, като със същият дружеството е сключило Договор за намерение с
купувач от 25.08.2023 г. Излага, че този купувач е заявил желание да закупи
процесния имот за цена с 1000 евро по-висока от търсената от продавача
сума. Твърди, че е уведомил ответницата чрез приложението Viber на
25.08.2023 г., че е открил купувач. Поканил е Е. Д. за сключване на
предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот с
потенциалния купувач, но въпреки положените усилия ответницата не се е
явила на срещата за подписване на предварителен договор. За неявяването на
продавача е съставен и съответен констативен протокол. Счита, че отказът на
ответницата да подпише предварителен договор възпрепятства дружеството
да осъществи предмета на споразумението от 24.07.2023 г. Посочва, че това
представлява пълно неизпълнение на споразумението от 24.07.2023 г. от
страна на ответницата, съгласно уговореното в чл. 3.2 от същото. Излага, че
съгласно т. 5.1 от споразумението от 24.07.2023 г. ответницата му дължи
стойността на предоставените и приети консултантски услуги, равняващи се
на сумата 4140 евро. По изложените съображения моли предявеният иск да
бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата
Е. М. Д., чрез процесуалния й представител – адв. Е. Ф.. Поддържа становище
за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва подписаното
споразумение. Счита, че липсва представителна власт на М. да сключи
споразумение, тъй като не е посочено на какво основание представлява
дружеството. Твърди, че не дължи възнаграждение, тъй като за имота не е
подписан нито предварителен, нито окончателен договор, като и до
настоящия момент не се е разпоредила по какъвто и да е начин с имота.
Излага, че дължимостта на възнаграждението по договора, съгласно чл. 4.1 от
споразумението, изрично е посочена, а именно при сключване на
предварителния договор или при изповядване на сделката. Посочва, че до
подписване на такъв договор не се е стигнало, поради което не се дължи
възнаграждение. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
В проведеното открито съдебно процесуалният представител на ищеца
– адв. Д. Караиванов поддържа становище за основателност на предявения
иск и моли същият да бъде уважен. В предоставения от съда срок представя
писмена защита.
Ответницата се представлява от процесуалния й представител – адв. Е.
Ф., която поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и
моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при
условията на пълно и главно доказване в производството да установи
твърдението си за наличие на облигационна връзка с ответника по сключено
валидно споразумение за предоставени консултантски услуги и
посредничество за продажба на недвижим имот от 24.07.2023 г.; че е изправна
страна по договора, а именно, че е изпълнил поетите от него задължения,
съобразно договора, тоест, че е предоставил уговорените консултантски
2
услуги, както и че те са приети от ответницата; че е открил купувач на
процесния имот; че ответницата е отказала сключването на предварителен
договор, съответно да установи размера на уговореното възнаграждение за
предоставените и приети консултантски услуги.
От представеното споразумение за предоставени консултантски услуги
и посредничество за продажба на недвижим имот от 24.07.2023 г. се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да предостави на
ответницата посреднически услуги и съдействие за сключването на бъдещата
сделка за продажба на следния имот: недвижим имот, находящ се в гр. *****
/т. 2.1 от споразумението/.
Неоснователни са възраженията на ответницата, релевирани в отговора
на исковата й молба, че липсва представителна власт на посоченото като
представляващ дружеството лице М. да сключи процесното споразумение.
Доколкото оспорването касае представителната власт на представител на
ищцовото дружество, което съдът намира за недопустимо /не се оспорва
подписването на споразумението от самата ответница/, то съдът не е
разпределял и съответна тежест на доказване за установяване на това
обстоятелство. Въпреки всичко, ищецът ангажира надлежни доказателства, а
именно представи пълномощно, издадено в полза на Т.И. М., предоставящо
правомощия същият да договаря, предоговаря и подписва всякакви договори
от името и за сметка на ищцовото дружество.
С подписването на споразумението ответницата е направила
своеобразно признание на посочените в т.т II-IV от същото обстоятелства, а
именно, че по искане на клиента, Х.Т.Ю. е извършило анализ на пазара,
открило е пазарни аналози на имота, предлаган за продажба от клиента, че
Х.Т.Ю. е предоставило на клиента пълна и изчерпателна консултация по
всички поставени от него въпроси във връзка с продажбата на имота,
включително, но не само: информация относно необходимите документи за
продажба на имота и институциите, от които се набавят, както и информация
относно състоянието на пазара на недвижими имоти в момента, цени, условия
и срокове, при които се сключват сделки с идентични недвижими имоти в
същия район, съответно, че въз основа на предоставените документи и
извършения оглед на имота, Х.Т.Ю. е извършило пазарен анализ и
консултирало клиента за оптималната цена и срок, при които имотът може да
се продаде, предвид зададените от клиента параметри и условия на сделката.
В т. V изрично е уредено, че в следствие на получената консултация клиентът
се е съгласил да възложи на Х.Т.Ю. да посредничи за продажба на имота за
цена от 115000 евро. Съгласно т. IV, клиентът не е заплащал никаква сума за
поисканите и получени консултантски услуги, описани в т.т. II-IV, които са
ползвани и приети без забележки от страна на клиента – ответницата в
настоящото производство.
В този смисъл са и показанията на водения от ищеца свидетел Н.О. Н.,
служител в „Х.Т.Ю.“, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК.
Свидетелят излага, че работи като консултант /брокер/ в ищцовото дружество.
Същият познава ответницата. Получили известие от кол-центъра, че има
запитване от страна на Е.. Той се свързал с нея, попитал я какво желае и тя
поискала по най-бързия начин, ако е възможно още в същия ден, да отиде на
оглед и да види апартамента, за да може да бъде продаден. Обяснява, че
огледът на процесното жилище действително бил осъществен още в същия
3
ден на обаждането. Записал спецификите на имота, за да може да й даде
правилната цена за него и оттам да започне процедурата – дали ще иска само
консултантски услуги или ще иска да бъде извършена и продажба на имота.
Казал й, че на следващия ден е добре дошла да дойде в офиса им. Тя дошла,
предоставил й плана на цената, на която може да се извърши сделката. Бил
направен анализ на пазара, което включвало консултантските услуги, като
ответницата се съгласила също и да бъде продаден имотът. Цената на имота
била определена чрез продажби, извършени от дружеството в района на Т., на
М., на съседните райони, на база квадратурата на жилището, прилежащите му
общи части, изложението му, етажа, на който се намира и състоянието му.
Дори я уведомил, че е добре апартаментът да се освежи, тъй като
определената цена е над пазарната, доколкото в имота имало течове.
Препоръчал й негов познат, който шпакловал, боядисал, но впоследствие Е.
отказала да му плати полагащото му се възнаграждение за извършената
работа. По-нататък свидетелят обяснява, че започнали да търсят клиенти,
правели огледи на имота. Ответницата дори му предоставила ключ от
апартамента, за да може да прави огледи и в нейно отсъствие, като
предварително я уведомявал, че ще бъде извършен такъв. Намерили купувач,
който е съгласен да купи имота, дори им предал капаро в размер на 4000 лв.
като доказателство за сериозните си намерения за покупка. Поканили Е. да
подпише предварителен договор за продажба на апартамента, но тя отказала
да дойде. След това започнал да получава съобщения от някакво момче, което
се представило за неин пълномощник, като го заплашил, че нещо ще му
направи. Поканил го в офиса на фирмата. Обяснил му каква е ситуацията, но
те не пожелали да подпишат предварителен договор. Тогава свидетелят казал
на това момче, че следва да се заплатят консултантските услуги.
Всички тези обяснения на свидетеля се подкрепят и от представените
към исковата молба писмени доказателства – водена между страните
кореспонденция по вайбър, за която свидетелят Н. изрично посочва, че
изхожда от неговия телефонен номер към този на ответницата, договор за
намерение с купувач от 25.08.2023 г. и констативен протокол от 01.09.2023 г.,
установяващ обстоятелството, че продавачката Е. М. Д. не се е явила на
уговорената среща за сключване на предварителен договор за покупко-
продажба на процесния апартамент, като предложената от купувача цена е
116000 евро. /с 1000 евро повече от тази по споразумението от 24.07.2023 г./.
В този констативен протокол е отразено още, че на срещата се е явило
лице, което се представило за познат на ответницата, без да се легитимира с
имена, документ за самоличност и пълномощно. Заявил е, че апартамент №
*****, находящ се в гр. *****, вече не се продава и ответницата няма да се
яви, за да сключи подготвената от дружеството сделка.
При съвкупния анализ на така ангажирания доказателствен материал
съдът намира, че действително единствено по вина на ответницата не се е
стигнало до подписване на предварителен договор за продажба на процесното
жилище, въпреки предложената по-висока цена от първоначално търсената и
уговорена в споразумението между страните, тоест, въпреки изпълнението от
страна на ищцовото дружество да намери купувач на имота. Съгласно
уговореното в чл. 3.2 от споразумението, този отказ на продавача е
възпрепятствал ищеца от възможността да осъществи предмета на
договореното и следва да се приравни на пълно неизпълнение на същото от
страна на ответницата.
4
При такава хипотеза и съгласно предвиденото в т. 5.1 от
споразумението, клиентът дължи на Х.Т.Ю. стойността на предоставените и
приети консултантски услуги по т.т. II-IV от споразумението, коментирани
по-горе в изложението, в размер на 3 % без включен ДДС от офертната цена,
посочена в т. V. Тоест, дължимата от ответницата сума за предоставените й и
приети от нея консултантски услуги възлиза именно на претендираната от
ищеца такава – 4140 евро с вкл. ДДС.
Ирелевантни в този смисъл са възраженията на ответницата, че не
дължи възнаграждението, уговорено в т. 4.1 от договора, доколкото не е
сключен предварителен договор за продажба на апартамента. Както правилно
ищецът подчертава в становището си от 15.05.2024 г. по хода на делото, в
случая не се претендира възнаграждение за посредничество по смисъла на чл.
51 ТЗ вр. т. 4.1 от споразумението, а възнаграждение за предоставени и
приети консултантски услуги по т. 5.1 от същото.
По изложените съображения съдът намира, че са доказани всички
необходими предпоставки за основателност на предявения иск, поради което
същият следва да бъде уважен изцяло. Основателна в този смисъл е и
претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 14.12.2023 г. до окончателното
й изплащане.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищецът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива в общ размер от 2178.57 лв., в това число:
40 лв. – внесена държавна такса в производството по обезпечение на бъдещ
иск – ч. гр. д. № 14816/2023 г. по описа на ВРС, 19 състав; 704.86 лв. –
заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в посоченото
производство с правно основание чл. 390 ГПК; 324 лв. – държавна такса в
настоящото дело и 1109.71 лв. – платено по банков път адвокатско
възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие в настоящото
производство, която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съдът намира за неоснователно направеното по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК от процесуалния представител на ответницата
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажирания
доказателствен материал, проявената процесуална активност от страна на
представителя на ищеца, обстоятелството, че възнаграждението е в рамките
на минималното такова, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
както и с оглед на това, че заплатеното от самата ответница възнаграждение е
в идентичен размер – 1100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, да заплати на
„Х.Т.Ю.Б.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
сумата 4140 евро /четири хиляди сто и четиридесет евро/, представляваща
дължимо на основание т. 5.1. възнаграждение за предоставени и приети
консултантски услуги по т.т. II-IV от сключеното между страните
5
Споразумение за предоставени консултантски услуги и посредничество за
продажба на недвижим имот от 24.07.2023 г., в размер на 3,6 % с ДДС от
посочената в т. V от същото споразумение цена от 115000 евро, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 14.12.2023 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, да заплати на
„Х.Т.Ю.Б.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
сумата 2178.57 лв. /две хиляди сто седемдесет и осем лева и петдесет и
седем стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство и в
производството по ч. гр. д. № 14816/2023 г. по описа на ВРС, 19 състав,
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6