РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Враца, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осемнадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Галя Цв. И.а
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело №
20241400900021 по описа за 2024 година
Производството е по предявени обективно съединени осъдителни
искове за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди, причинени от ПТП, с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и
акцесорни искове за заплащане на мораторна лихва за забава върху
претендираните обезщетения с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с
чл.409 от КЗ
В исковата молба ищецът Б. П. Д., ЕГН ********** от гр. Враца, чрез
адв. Н. Д. - ШАК, твърди, че на 10.01.2023 г. около 18:55 часа на път III-101, в
района на отсечката между Околовръстното шосе на гp. Враца и село Лиляче,
община Враца, при управление на моторно превозно средство, водачът на л.а.
марка „Пежо 307” с peг. № ВР***СК, К. Б. Й., ЕГН: **********, реализира
ПТП, поради движение с превишена и несъобразена с атмосферните условия
скорост и със състоянието на пътя /мокра пътна настилка/, е нарушил чл. 20,
ал. 1 и чл. 20, ал.2 ЗДвП, в резултат на което са му причинени тежки телесни
увреждания, в качеството му на пътник на предна дясна седалка в лекия
автомобил. Поддържа, че за пътния инцидент е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 967000-533/11.01.2023 г. по
описа на ОД на МВР - Враца и е образувано следствено дело № 28/2023 г. по
описа на РУ МВР – Враца, пр.пр. № 52/2023 г., по описа на Окръжна
прокуратура - Враца, което към момента на подаване на исковата молба не е
приключило. Посочва, че към датата на ПТП л.а. марка „Пежо 307” с peг. №
1
ВР***СК има активна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, полица № BG/02/122003700659 при ответното дружество
ЗД „Бул Инс“ АД, с период на валидност от 23.12.2022 г. до 22.12.2023 г.
Изтъква, че на основание чл.380, ал.1 от КЗ, е депозирал писмена претенция
до ответното дружество, получена на 23.03.2023г., във връзка с която е
получил писмо изх. № НЩ 1956/27.03.23г., с което ответникът е изисквал от
него допълнително документи, които към онзи момент не са били изготвени и
което приравнява на отказ съгласно закона. Твърди също, че в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него,
търпи имуществени и неимуществени вреди. Непосредствено след
катастрофата е транспортиран до МБАЛ „Христо Ботев“ АД, а на 11.01.2023
г., в 17:46 ч. е постъпил за лечение в болницата, където му е извършена
операция в спешен порядък по КП № 220.1 - Открито наместване с вътрешна
фиксация на фрактурата на дясна ключица, по повод счупване на същата при
ПТП на 10.01.2023 г., поставена му е окончателна диагноза: S42.00 Счупване
на ключицата, закрито и е изписан от лечебното заведение на 12.01.2023 г.
След изписването му от болничното заведение е бил неработоспособен около
2 месеца, в които се е нуждаел от чужда помощ при обслужване на
ежедневните си нужди, тъй като по време на домашното си лечение е бил
поставен в невъзможност да се обслужва самостоятелно; изпитвал е
интензивни болки и страдания в областта на травмата. Поддържа, че е млад
мъж в разцвета на силите и живота си, семеен е, има три деца, живее с
родителите си, като поради инцидента не може да работи и да издържа
семейството си. Преди ПТП е работил в БКС /ОП/ гр. Враца, като
задълженията му са включвали повдигане и кастрене на клони и др. видове
дейност по почистване и поддръжка; работата му е била свързана с тежко
физическо натоварване. Посочва, че не може да спи, връща се към деня на
катастрофата, страха, който е усетил го преследва всеки ден. Изтъква, че е
пряк свидетел за настъпване на катастрофата, през цялото време е бил в
съзнание и пред очите му е настъпила смъртта на племенника му Б. Р. Д., а
сестра му Р. Д. претърпява изключително тежки увреждания, в резултат на
което също е изживял шок и ужас, които неимуществени вреди са различни
пo вид и характер от претърпените и търпени вреди от телесните му
увреждания. Твърди също, че случилото се отразява силно негативно върху
целия му бъдещ живот, неговата самостоятелност, продължаване на живота
му като нормален човек, че се наблюдава промяна в поведението му, страх да
се вози в автомобил, при пресичане на улици и булеварди, страх от МПС-та,
въобще движение навън. Преди процесното произшествие той е бил
изключително деен, щастлив и позитивен човек. В момента преминава през
чести депресивни състояния, състояния на несигурност в бъдещето относно
това дали ще може да възстанови предишното си здравословно състояние и
дали ще има възможност отново да води нормален живот, да се труди и да
издържа финансово децата си. Наред с това твърди, че следствие ПТП на
10.01.2023 г. е извършил разходи за лечение в общ размер 831,55 лева,
2
включващи медицински изделия и такси, както следва: 1. Фактура №
**********/11.01.2023 г., издадена от МБАЛ „Христо Ботев“ АД - Враца, на
стойност 780,00 лева, ведно с касов бон за остеосинтезен материал и 2.
Разписка № 0200017847828516/06.02.2023г. на стойност 51,55 лева, за копие
на ИЗ.
Моли съда, да осъди ответника ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, гр. София,
да му заплати сумата 50 000.00 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата 831, 55 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди настъпили в резултат на ПТП от 10.01.2023 г., заедно със законната
лихва върху всяка от тези суми от 23.03.2023 г. - датата на сезиране на
застрахователя, до окончателно плащане на обезщетенията, както и
деловодни разноски.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, гр. София, чрез пълномощник
адв. А. И., преупълномощен от адв. М. Г., в срока по чл.367, ал.1 ГПК, в
отговора на исковата молба заявява, че исковата молба е депозирана в съда
преди да е изтекъл срокът от три месеца по чл. 496 КЗ, като е предявена
преждевременно преди да е настъпила абсолютна процесуална предпоставка,
поради което моли съда да прекрати делото и върне исковата молба. Наред с
това оспорва иска изцяло по основание и размер; оспорва да е причинен
деликт от страна на водача на л.а. „Пежо” с peг. № ВР *** СК - К. Й., оспорва
същия да е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с което да
е настъпило процесното ПТП. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че
представените по делото доказателства нямат установителен характер по
отношение начина на настъпване на ПТП. Твърди, че събитието е случайно
(чл. 15 НК) за водача на „Пежо” с per. № ВР *** СК - К. Й., като за него не е
била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването
на вредите. Относно претендирания размер поддържа, че претенцията не
отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата, като се явява
прекомерна. Предвид представените данни от медицинските документи
счита, че адекватна сума за обезщетение е около 20 000 лева, ако искът се
докаже по основание и без да се отчита евентуално съпричиняване на вредата.
Посочва, че претенцията за лихва от датата на уведомяване на застрахователя
е неоснователна и не е съобразена с чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ, както и че
дружеството не е в забава и попада в законовото изключение, според което
застрахователят не дължи лихва, поради неизпълнение от страна на
увреденото лице.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата
молба. Заявява също, че поддържа доказателствените си искания като ги
аргументира.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника на допълнителната искова молба, в който същият заявява, че
изцяло поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
3
доказателства, както и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-
автотехническа и съдебно-медицинска експертизи, намери за установено
следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 10.01.2023 г. около 18:55 часа на път III-101, в района на отсечката
между Околовръстното шосе на гp. Враца и село Лиляче, община Враца, при
управление на моторно превозно средство, водачът на л.а. марка „Пежо 307” с
peг. № ВР***СК, К. Б. Й., ЕГН: **********, реализира ПТП.
За произшествието е съставен Протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие от 10.01.2023 г. от разследващ полицай при РУ- гр.Враца,
след посещение на мястото на ПТП, в който са описани времето, мястото,
участниците в произшествието, състоянието на пътното платно,
разположението на ППС и пострадалите и др. Към протокола са приложени
схема и фотоалбум. Произшествието е документирано и с Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 967000-533/11.01.2023 г., след
посещение на мястото от дежурни служители ПТП при сектор ПП при ОД на
МВР-Враца. В протокола сред пострадалите лица е посочен и Б. П. Д. –
пътник на предна седалка в лек автомобил „Пежо 307” с peг. № ВР***СК,
който е получил фрактура в средна трета на дясна ключица с дислокация на
фрагменти, транспортиран със случаен превоз до ЦСМП-МБАЛ „Хр. Ботев”,
гр.Враца, прегледан и освободен без опасност за живота. В протокола е
отразено, че по случая е образувано досъдебно производство № 28/2023г. по
описа на РУ-Враца.
С присъда № 12/31.05.2024г., постановена по НОХД № 287/2024г. на
ОС-Враца, подсъдимият К. Б. Й., ЕГН: **********, е признат за виновен в
това, че на 10.01.2023г., около 18.55ч., на път III-101, в района на км.5.000, с
посока на движение от гр. Враца към гр. Криводол, преди вилна зона на
с.Лиляче, при управление на лек автомобил марка "Пежо 307", с рег.№
ВР***СК, в нарушение на правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
движейки се с превишена скорост от 127.8 км.ч., при максимално разрешена
от 90 км.ч., в резултат на което по непредпазливост е причинил на возещите
се в автомобила - смърт на едно лице – Б. Р. Д. на 3 години и средни телесни
повреди на две лица, а именно: на Б. П. Д. на 23 години, изразяваща се в
счупване на дясна ключица, довели до трайно затруднение движенията на
горен десен крайник и две средни телесни повреди на Р. П. Д. на 21 години,
изразяващи се в счупване на ребра двустранно с оформяне на гръден капак;
счупване на 7- ми гръден прешлен в двата напречни израстъка на същия;
счупване на десните напречни израстъци на 3-ти, 4-ти, 5-ти, 6-ти и 8-ми
4
гръдни прешлени, довели до трайно затруднение движенията на снагата и
наличие на кръв и въздух в лявата половина на гръдната кухина и наличие на
кръв в дясната половина, довели до разстройство на здравето, временно
опасно за живота, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. с ал.3, б. "б",
пр.1, вр. с ал.1, б."в" /стар текст, преди изменението ДВ бр.67 от 2023г./, вр. с
чл.342, ал.1 НК, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено съответно
наказание.
За установяване механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-
следствена връзка между произшествието и настъпилите щети по делото е
назначена съдебно-автотехническа експертиза. На база на приложените по
делото доказателства и тези по досъдебно производство № 28/2023г. по описа
на РУ-Враца, вещото лице е дало заключение, че от техническа гледна точка
ПТП е настъпило при следния механизъм: На 10.01.2023 г. около 18,55 часа
на път III - 101 (Враца - Криводол) в тъмната част на денонощието при валеж
на дъжд и мокра пътна настилка със стичаща се в дясната лента вода на
платното за движение в посока от гр.Враца към гр. Криводол при нормална
видимост, лекият автомобил „Пежо 307” с per. №ВР***СК, управляван от К.
Б. Й. от с. *** се е движел със скорост около 128 км/ч при максимално
разрешена скорост извън населено място от 90 км/ч. В определен момент,
поради движение с превишена скорост при преминаване през наводнен
участък от пътя лекият автомобил „Пежо 307” е загубил напречна
устойчивост и е преминал от дясната в лявата лента на платното за движение,
след което напуснал платното за движение в ляво по посока на движението и
е паднал в низходящ скат с денивелация от около 2,4 метра, след което се
преобърнал по таван на купето с колелата на горе и се установил в покой на
мястото посочено в протокола за оглед на ПТП. В резултат на станалото ПТП
с лекия автомобил „Пежо 307” е причинена смъртта на пътник на задната
седалка Б. Р. Д. с ЕГН: **********, а наранявания са получили Р. П. Д. с
ЕГН:**********, пътник на задната седалка и Б. П. Д., ЕГН:**********,
пътник на предната дясна седалка. Следствие на ПТП лекият автомобил
„Пежо 307” с рег. №ВР***СК е получил повреди и деформации. Причините
за настъпване на процесното ПТП според заключението са субективни
действия на водача на лекия автомобил „Пежо 307” с рег. №ВР***СК с
органите за управление, довели до движение на автомобила с превишена
скорост от 128 км/ч, при което при преминаване през наводнен участък от
пътното платно е загубил напречна устойчивост и напуснал на платното за
движение в ляво по посока на движението и се преобърнал по таван.
Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза не е
оспорено от страните и съдът го приема като обективно, компетентно и
пълно, изясняващо относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирано в застрахователна полица №
5
BG/02/122003700659, сключена при ответното застрахователно дружество, с
период на валидност от 23.12.2022 г. до 22.12.2023 г., с която се покрива
отговорността на водача на лек автомобил „Пежо 307” с peг. № ВР***СК - К.
Б. Й.; настъпването на процесното ПТП на 10.01.2023 г.; направена претенция
от ищеца на 23.03.2023г. пред застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение, въз основа на която в дружеството е
образувана преписка по щета № **********, както и че с писмо изх. № НЩ
1956/27.03.23г. ответникът е изискал от него допълнително документи,
неизплащане на застрахователното обезщетение, поради което, на основание
чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с определението по чл.374 от ГПК съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване тези обстоятелства.
За установяване на причинените на ищеца травматични увреждания,
техния интензитет и продължителност на лечение по делото са представени
писмени доказателства (медицинската документация на ищеца, съхраняваща
се в МБАЛ „Христо Ботев" АД, гр.Враца), назначена е и е изпълнена съдебно-
медицинска експертиза и са събрани гласни доказателства.
От представената медицинска документация се установява, че след
настъпване на ПТП пострадалият Б. П. Д. е транспортиран със случаен превоз
до ЦСМП-МБАЛ „Хр. Ботев”, гр.Враца, където му е поставена диагноза:
счупване на ключицата, закрито. Отразено е, че е пострадал при катастрофа,
че имал болки в дясно рамо и ключица и охлузвания на главата, че бил в
задоволително общо състояние, с нормален соматичен статус. От извършен
консулт с д-р П. от ОТО - касае се за пострадал при ПТП като пасажер, с
диагноза - счупване на дясна ключица. ДГК без СНД. Пациента отказал
медицинска помощ и хоспитализация в ОТО. (ксерокопие на ЛПП в КДБ/СО
при МБАЛ „Христо Ботев“ АД - гр. Враца, № 000536/10.01.2023 г., 20:28 ч.).
На 11.01.2023 г. на ищеца е поставена диагноза: счупване на ключицата,
закрито. Отразено е, че е пострадал при катастрофа с оплаквания от болка в
дясно рамо и ключица, че бил в задоволително общо състояние, нормален
соматичен статус. От консулт с д-р Ралчовски от ОТО - касае се за счупване
на дясна ключица. Приет е за оперативно лечение под обща анестезия.
(ксерокопие на ЛПП в КДБ/СО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД - гр. Враца, №
000573/11.01.2023 г., 17:32 ч.).
В периода 11.01.2023 г. - 12.01.2023 г. ищецът е бил за лечение в ОТО
при МБАЛ „Христо Ботев“ АД - гр. Враца с диагноза: счупване на ключицата,
закрито. Отразено е, че е пострадал при ПТП на 10.01.2023 г., като
първоначално е обслужен в СПО гр. Враца, а на 11.01.2023 г. е приет в ОТО
за оперативно лечение. При приемането - в добро общо състояние, контактен,
адекватен, с нормален соматичен статус. Дясна ключична област е била
оточна и деформирана с данни за костно хрущене с болезненост в същата
6
област. Ограничени по обем активни и пасивни движения в дясна раменна
става. На 12.01.2023 г. е извършена операция № 54 - открито наместване на
счупването с ОМ. Напуснал самоволно отделението в добро общо и локално
състояние с дадени указания, в това число и за антитромботична
профилактика. (ксерокопие на ИЗ №495 от ОТО при МБАЛ „Христо Ботев“
АД - гр. Враца).
От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни, което съдът приема като
професионално и компетентно изготвено, неоспорено от страните, изготвено
след изследване на материалите по делото и личен преглед на пострадалия, се
установи, че в резултат на процесното ПТП на 10.01.2023 г. ищецът е получил
следните увреждания: счупване на дясна ключица с дислокация на фрагменти
и охлузвания в областта на главата. Счупването на дясната ключица с
разместване на фрагментите е причинило на ищеца трайно затруднение на
движенията на горен десен крайник, а охлузванията в областта на главата са
му причинили болка и страдание и не са имали функционални прояви.
Лечението за счупването на ключицата е било оперативно в спешен порядък
и медикаментозно - АБ, НСПВС и антикоагулантна профилактика, а за
охлузванията на главата не се налага лечение. Оперативната интервенция се е
изразявала в оперативно (кръвно) наместване на счупената дясна ключица и
фиксация с ОМ, като същата по своята специфика е сложна. Според
заключението възстановителният период за счупената ключица е от порядъка
на 2-3 месеца при липса на усложнение и нормален оздравителен процес, а за
охлузванията възстановителния период е от порядъка на 1-2 седмици.
Посочените увреждания подлежат на възстановяване. От заключението се
установява също, че ищецът е претърпял болки и страдания с интензитет
характерен за полученото увреждане на дясна ключица, като е изпитвал
неудобства в дейностите си от ежедневието по време на болничното лечение.
Същият е напуснал самоволно болничното заведение след оперативната
интервенция и няма данни как е протекло домашното му лечение. Ищецът е
възможно да търпи болки със слаб интензитет за в бъдеще при определени
условия - физическо пренатоварване, промяна на метеорологичните условия и
т.н. На ищеца е поставен остеосинтетичен материал в областта на дясна
ключица DCP плака със 7 отвора с дължина 98 мм., ширина 10 мм. и
дебелина 3,5 мм. и със 7 броя кортикални винта с диаметър 3,5 мм и дължина
25 мм., като вида на счупването е наложило поставянето му. Посоченият
остеосинтетичен материал подлежи на махане по желание на пациента.
Във връзка с изготвяне на заключението, на 28.05.2024 г., на ищеца е
извършен преглед от вещото лице д-р К., при който е установено, че е в добро
общо състояние, установен е постоперативен ръбец по хода на дясна ключица
надлъжно около 11 см. и ширина около 3 мм. от първично зараснала
оперативна рана, като същия ще остане дефинитивен. Обем движения в дясно
рамо - б.о. От направената рьо графия - състояние след счупване на дясна
ключица с наложена метална остеосинтеза. Няма субективни оплаквания.
7
Към момента на прегледа вещото лице е установило, че не са налице
остатъчни последици от получените увреждания, като такива няма да има и за
в бъдеще.
Заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни не е оспорено от страните и съдът го приема
като обективно, компетентно и пълно, изясняващо относими към предмета на
делото факти и обстоятелства.
За установяване на преживените от пострадалия болки, страдания и
неудобства в резултат на извършеното ПТП, по делото са разпитани като
свидетели П. Б. Д. - майка на ищеца, и В. В. И. - живуща на семейни начала с
ищеца.
Свидетелката П. Д. твърди в показанията си, че е видяла сина си на
втория ден след катастрофата в болницата в гр.Враца; той бил отвън пред
болницата, ключицата му била счупена и не могъл да си мърда ръката;
психически не бил на себе си, нищо не искал да чуе, говорил само за
племенника си, който починал в същата катастрофа. Според свидетелката
ищецът постъпил в болницата в гр.Враца на третия ден след катастрофата,
където му направили операция на ключицата. Ищецът не останал в болницата
след операцията, защото искал да присъства на погребението на брат си И.,
който също починал в деня на катастрофата. Психически не бил на себе си от
смъртта на брат си и от смъртта на племенника си Б.. След погребението
ищецът се прибрал в дома си в гр.Криводол. Свидетелката установи, че той не
могъл въобще да става сам и трябвало да го повдигат от леглото, за да стане и
също, за да легне трябвало да му държи гърба. Това положение продължило
около 2-3 месеца. Психически ищецът също не бил на себе си и повтарял
постоянно името на племенника си; не могъл и да спи. Не е пил лекарства.
Преди инцидента Б. бил общ работник - кастрел дървета и косел трева и след
инцидента не могъл да извършва тази работа и не се върнал на работа, тъй
като го боляло рамото и често се уморявал. Според свидетелката синът й
психически не се е възстановил напълно към момента, има само леко
подобрение; ръката му към настоящия момент е възстановена, но има болки и
се преуморява.
Свидетелката В. И.а твърди, че ищецът й се обадил по телефона
вечерта, когато е станала катастрофата; същият пищял и плакал и я молел да
побърза да намери някой да му помогне. Свидетелката видяла Б. на третия
ден след катастрофата в болницата в гр. Враца пред Спешното отделение.
8
Дясното му рамо било счупено. Същият изглеждал много зле, не искал да
говори с никой и не искал да се оперира. На следващия ден му направили
операция, но той не останал в болницата, защото искал да отиде на
погребението на племенника си. След като го изписали от болницата, Б. се
прибрал в дома си в гр. Криводол. Свидетелката установи, че ищецът не
могъл да се обслужва сам, нито да се изкъпе, нито да се облече. Тя и свекърва
й му помагали да се изкъпе и да се облече. Казвал, че цялото му тяло е
изтръпнало и свидетелката го масажирала. Той бълнувал и говорил в съня си
неразбрани неща. Не могъл да се оправя сам около месец и половина-два.
Преди катастрофата ищецът работил в БКС и частно, където го викали; към
настоящия момент не се е върнал на работа, защото го боли рамото.
Свидетелката твърди, че понастоящем често вижда ищеца да се усамотява и
да плаче, станал е изнервен, за най-малкото нещо викал; засичала го в
моменти, в които стои и си говори сам. Станал е по-свит и не излиза с
приятели. Приел много тежко смъртта на племенника си и казвал, че си иска
детето и че не може без него. Към настоящия момент ищецът изпитва страх
да се вози в автомобил и постоянно казва на шофьора да кара внимателно.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни,
непротиворечиви и преки, кореспондиращи си помежду си и с останалия
доказателствен материал, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията им съдът отчита
възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото, предвид близката
родствена връзка на първата от тях с ищеца и съжителството на семейни
начала на втората с ищеца и обстоятелството, че същите не кореспондират
напълно с установеното в заключенията на вещите лица, с оглед разпоредбата
на чл.172 от ГПК.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ, във
вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД е допустим. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
9
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред
съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена
претенция от ищеца от 23.03.2023г. и отказ на застрахователя да определи и
изплати обезщетение. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените неимуществени вреди и 4. наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
От Протокола за оглед на местопроизшествие от 10.01.2023г. и
Констативния протокол за ПТП с пострадали лица от 11.01.2023 г., по делото
безспорно се установи настъпването на пътнотранспортно произшествие на
10.01.2023 г. около 18,55 часа на път III - 101 (Враца - Криводол), причинено
виновно от К. Б. Й. от с. *** - водач на лек автомобил „Пежо 307” с per.
№ВР***СК, който е нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат
на което е причинил неимуществени вреди на ищеца Б. П. Д., който е бил
пътник на предна дясна седалка в автомобила.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установи
механизма на процесното ПТП: На 10.01.2023 г. около 18,55 часа на път III -
101 (Враца - Криводол) в тъмната част на денонощието при валеж на дъжд и
мокра пътна настилка със стичаща се в дясната лента вода на платното за
движение в посока от гр.Враца към гр. Криводол при нормална видимост,
10
лекият автомобил „Пежо 307” с per. №ВР***СК, управляван от К. Б. Й. от с.
***, се е движил със скорост около 128 км/ч при максимално разрешена
скорост извън населено място от 90 км/ч., и при преминаване през наводнен
участък от пътя е загубил напречна устойчивост и е преминал от дясната в
лявата лента на платното за движение, след което напуснал платното за
движение в ляво по посока на движението и е паднал в низходящ скат с
денивелация от около 2,4 метра, след което се преобърнал по таван на купето
с колелата на горе и се установил в покой на мястото посочено в протокола за
оглед на ПТП.
Наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и
настъпилите щети на ищеца е установено от заключенията по изпълнените
съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.
С оглед на изложеното, след съвкупна преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установен механизма на процесното ПТП и
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните
последици.
От посочените по-горе доказателства се установява и виновното и
противоправно деяние на водача на лекият автомобил „Пежо 307” с per.
№ВР***СК - К. Б. Й., който е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, движейки се с
превишена скорост от 128.0 км.ч., при максимално разрешена във въпросния
участък скорост от 90 км.ч.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт - вината,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответника бе да
проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за
липсата й. Такива не са представени по делото.
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач на „Пежо 307” с per. №ВР***СК - К. Б. Й.
е застрахована при ответното дружество и събитието е настъпило в срока на
покритие на застрахователната полица.
Събраните в настоящото производство доказателства (медицински
документи, заключения по медицинската и съдебно-автотехническата
експертизи и гласни доказателства) дават основание за извод, че при
процесното ПТП ищецът е получил телесни увреждания, а именно: счупване
на дясна ключица с дислокация на фрагменти и охлузвания в областта на
главата и е претърпял болки, страдания и неудобства, окачествени от
съдебната практика като неимуществени вреди. Същите са в пряка причинна
връзка с произшествието и поведението на водача на застрахования
11
автомобил, тъй като се установи, че ищецът е пострадал именно при
посоченото ПТП.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищеца по
чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на
претърпените при застрахователното събитие болки и страдания по критерия
на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
12
В процесния случай ищецът Б. П. Д. е получил счупване на дясна
ключица с дислокация на фрагменти, причинило трайно затруднение на
движенията на горен десен крайник, и охлузвания в областта на главата,
причинили болка и страдание. Лечението за счупването на ключицата е било
оперативно в спешен порядък и медикаментозно - АБ, НСПВС и
антикоагулантна профилактика, а за охлузванията на главата не се налага
лечение. Ищецът е бил хоспитализиран в ОТО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД
– Враца, като проведеното болнично лечение е било 2 дни, като е напуснал
самоволно отделението в добро общо и локално състояние. На ищеца е
извършена една операция № 54 на 12.01.2023 г.: открито наместване на
счупената дясна ключица и фиксация с ОМ, като същата по своята специфика
е сложна. Възстановителният период за счупената ключица е от порядъка на
2-3 месеца при липса на усложнение и нормален оздравителен процес, а за
охлузванията възстановителния период е от порядъка на 1-2 седмици, като
посочените увреждания подлежат на възстановяване. През възстановителния
период пострадалия е търпял неудобства, свързани с обслужване на хигиенни
и физиологични нужди и хранене, неудобство от необходимостта да бъде
обгрижван от други лица, но същите са обичайни за подобен род ситуации.
Пострадалия е търпял болки и страдания от уврежданията в областта на
счупената дясна ключица, характерни за този вид травми, като същите са
били купирани със съответните медикаменти. Прогнозата е, че в бъдеще е
възможно ищецът да търпи болки със слаб интензитет при определени
условия - физическо пренатоварване, промяна на метеорологичните условия и
т.н. Поставения на ищеца остеосинтетичен материал в областта на дясна
ключица подлежи на махане по желание на пациента. Установения
постоперативен ръбец по хода на дясна ключица от първично зараснала
оперативна рана ще остане дефинитивен. Обема на движенията на дясното
рамо на ищеца е възстановен напълно. Ищецът няма субективни оплаквания,
като не са налице остатъчни последици от получените увреждания, като
такива няма да има и за в бъдеще.
Като взе тези доказани от ищеца Б. П. Д. вреди, кратката му
хоспитализация, извършената операция и обстоятелството, че няма остатъчни
последици от получените увреждания, като такива няма да има и за в бъдеще,
възрастта му - 23 години към момента на настъпване на ПТП, както и
претърпените от него неудобства и затруднения в битовото обслужване през
13
оздравителния период; не на последно място преживения стрес от
травмиращото събитие, при съобразяване и на икономическите условия в
страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, индиция за икономическите условия, съдът намира,
че справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед
конкретните обстоятелства следва да бъде определено в размер 30 000 лева.
Този размер на обезщетението би репарирал в пълна степен причинените на
ищеца неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до
неоснователно обогатяване за сметка на застрахователя.
С исковата молба е предявен и иск за заплащане на обезщетение на
претърпените от ищеца имуществени вреди в общ размер 831, 55 лева под
формата на разноски за лечение, направени вследствие на процесното ПТП. В
подкрепа на твърденията за извършени разходи ищецът е представил
съответни доказателства – ксерокопие на фактура № **********/11.01.2023
г., издадена от МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр. Враца, ведно с ксерокопие на
фискален бон на стойност 780,00 лв. за ОМ и ксерокопие на разписка №
0200017847828516/06.02.2023 г. от Изипей, на стойност 51,55 лв. за такса за
ИЗ. Посочените суми са заплатени от ищеца Б. Д.. Установи се също така, от
заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза, че
извършеното плащане от страна на ищеца, претендирано с фактура от МБАЛ
„Христо Ботев“ АД гр. Враца, е във връзка с извършеното лечение на
претърпените телесни увреждания, като датата и основанието са посочени във
фактурата. Според експертизата представената разписка от Изипей е във
връзка с искано ксерокопие на ИЗ от процесуалния представител на ищеца и
не е във връзка с лечението на ищеца. С оглед изложеното, ответното
застрахователно дружество дължи на ищеца обезщетение за причинените от
процесното ПТП имуществени вреди в установения размер от 780,00 лв.
Претендираната сума от 51,55 лв., представляваща платена такса за ИЗ, не се
дължи от ответника на ищеца.
При горните мотиви съдът приема, че предявените искове за
имуществени и неимуществени вреди са частично основателни и следва да се
уважат, като се осъди ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, гр.
София, да заплати на ищеца Б. П. Д. обезщетение за неимуществени вреди 30
000 лева и обезщетение за имуществени вреди 780,00 лева. За горницата над
14
уважения размер до предявения размер на обезщетение за неимуществени
вреди от 50 000 лв. и над уважения размер до предявения размер на
обезщетение за имуществени вреди от 831, 55 лева, исковете не са доказани и
следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед частичната основателност на главните искове следва да бъдат
разгледани и акцесорните претенции за присъждане на законна лихва върху
определените обезщетения.
В случая не е спорно, че ищецът е предявил претенцията си пред
ответното застрахователно дружество на 23.03.2023 г.
По отношение договорите за застраховка на гражданската отговорност
в КЗ са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да
покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна в чл. 429, ал.
3, изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение,
а оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до
тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от
датата на настъпване на застрахователното събитие. По отношение на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
15
на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията
на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с
начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10
КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и
лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до
датата на уведомяване на застрахователя.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (в горния смисъл е и решение №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о.)
Съобразно посоченото и като се вземе предвид, че според приетите по
делото писмени доказателства (претенция от 23.03.2023 г.) пострадалият Б. П.
Д. е заявил пред застрахователя застрахователна претенция за заплащане на
имуществени и неимуществени вреди на 23.03.2023 г., както и че
застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение в
сроковете по чл. 496 КЗ, то застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице - 23.03.2023 г., а след изтичане на срока по
чл. 496, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законна лихва върху присъденото
обезщетение за собствената си забава.
Следователно претенцията за законна лихва върху обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди, считано от 23.03.2023 г. до
окончателното изплащане на сумите, е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищецът е освободен от задължението за заплащане на държавна такса и
разноски по производството и не претендира такива, поради което ответното
дружество не му дължи разноски.
16
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищеца. Видно е от
приложения на л. 155-гръб договор за правна защита и съдействие № 27 от
04.06.2024 г., сключен между адв. Геновева Стефанова Стоянова от САК и
ищеца, че са уговорени безплатно процесуално представителство и защита по
настоящото дело на основание чл. 38, ал.2 вр. с ал. 1, т. 2 от Закон за
адвокатурата /ЗА/, т.е. осъществяване на безплатна адвокатска защита на
лице, което е в материално затруднение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е
осъществена безплатна адвокатска помощ в тази хипотеза, ако насрещната
страна дължи разноски, както е в случая, адвокатът има право на
възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Това е
възнаграждение, което при наличие на законовите предпоставки се присъжда
в полза на самия адвокат, оказал безплатната помощ и съдействие и за да
упражни адвокатът това свое право, той следва да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание някоя от хипотезите
по чл. 38, ал. 1 ЗА. В конкретния случай хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
е налице, което е видно от представените от ищеца документи във връзка с
искането му за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.
83, ал. 2 от ГПК, които документи са подробно обсъдени от съда в
постановеното по делото Определение № 52/22.02.2024 г.
В случая, с оглед изхода на спора, възнаграждението следва да бъде
определено по чл. 7, ал. 2, т.1 и т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за всеки иск
поотделно и съответно на уважената част от всеки иск, като изчислено
съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата 4620, 00 лв. с ДДС. Така
на адвокат Геновева Стефанова Стоянова от САК, представлявала безплатно
ищеца пред настоящата инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, се дължи
сума в общ размер 4620, 00 лв. с ДДС, която е съответна на уважената част от
исковете /30 780, 00 лв./.
Преди изчисляване на разноските, които ищецът дължи на ответника по
делото, съдът следва да се произнесе по направеното от ищцовата страна в
молба от 17.06.2024г. възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
17
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, е възможно адвокатският
хонорар да бъде намален от съда по искане на насрещната страна, поради
прекомерност, когато размерът му не отговаря на фактическата и правна
сложност на делото, и то до размера, посочен в Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ответника адв. М. Г. е в размер 6120,00 лв. с ДДС, видно представения на л.86
по делото списък на разноски и приложените към него два договора за правна
защита и съдействие №№ 5364 и 5366/18.03.2024г., а съгласно чл. 7, ал.2, т.1
и т.4 вр. с § 2а от Наредба № 1/09.07.2004г. при заведени искове съответно за
сумите 831, 55 лв. и 50 000, 00 лв., същото би следвало да бъде в общ размер
6060, 00 лв. с ДДС. Следователно платеният от ответника адвокатски хонорар
не е прекомерен, поради което не следва да бъде намаляван.
Ищецът дължи на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, направените от него по делото разноски по съразмерност в размер
2 414, 16 лв. адвокатско възнаграждение.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл.
78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение
№ 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение №
321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно,
доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна такса, на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
съразмерно с уважената част от исковете сумата 605, 53 лв. разноски за
възнаграждение на вещите лица по изготвените експертизи и сумата 1231, 20
лева държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - гр. Враца.
Така мотивиран, Врачански окръжен съд
РЕШИ:
18
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА
ЗАПЛАТИ на Б. П. Д., ЕГН ********** с адрес ***, сумата 30 000, 00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от телесни повреди, причинени вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 10.01.2023 г. около 18:55 часа на път III-101, в
района на отсечката между Околовръстното шосе на гp. Враца и село Лиляче,
община Враца, по вина на К. Б. Й., ЕГН: ********** – водач на застрахован
при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ лек автомобил марка „Пежо 307” с peг. № ВР***СК, ведно
със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 23.03.2023 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение
за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр.
с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 30 000, 00 лв. до пълния
претендиран размер от 50 000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА
ЗАПЛАТИ на Б. П. Д., ЕГН ********** с адрес ***, сумата 780,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разноски за
лечение, направени вследствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 10.01.2023 г. около 18:55 часа на път III-101, в района на
отсечката между Околовръстното шосе на гp. Враца и село Лиляче, община
Враца, по вина на К. Б. Й., ЕГН: ********** – водач на застрахован при
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ лек автомобил марка „Пежо 307” с peг. № ВР***СК, ведно
със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 23.03.2023 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение
за имуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с
чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 780,00 лева до пълния
претендиран размер от 831, 55 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. П. Д., ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД
“Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление гр.София,
***, ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, направените по делото разноски по съразмерност в размер 2 414, 16 лв.
за адвокатско възнаграждение.
19
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Г. С. С. от АК – София с адрес за призоваване: ***, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата 4620, 00 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ и съдействие на Б. П. Д., ЕГН ********** - ищец по т.д. №
21/2024г. на Окръжен съд - Враца, съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА
ЗАПЛАТИ, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца общо сумата 1836, 73 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете, както и 5 (пет) лева – за служебно
издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за
доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните и третото
лице.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
20