РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Монтана, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Драгомирова
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20211600500200 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на Б. Б. против решение
на МРС от 11.05.21г. по гр.дело № 581/2020 г . Жалбоподателят твърди,че атакуваният
съдебен акт е недопустим /налице е договорна подсъдност между страните,която не е
спазена,ищецът не притежава активна процесуална легитимация,ответникът също няма
надлежна процесуална легитимация /,постановен при съществено нарушение на
процесуалните правила/ исковото производство е започнато от съдия Ц. ,която е издала и
заповедта за незабавно изпълнение,а новият съдия-докладчик не е извършил самостоятелен
доклад по делото/ , неправилен / нарушена е разпоредбата на чл.538,ал.2 ТЗ/ , като се
излагат подробни съображения в тази насока. Предвид гореизложеното моли съда да отмени
,като отхвърли изцяло предявения иск.
Въззиваемото дружество „О.Л.“ ЕООД чрез своя процесуален представител взема
становище за неоснователност на жалбата, като излага подробни доводи в тази
насока.Предвид гореизложеното моли съда да потвърди атакуваното решение.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е
1
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че
ответникът дължи исковата сума, поради което и е уважил изцяло предявения установителен
иск.
Настоящата инстанция споделя изцяло правните изводи на РС поради следните
съображения :
Безспорно е установено ,че между страните е налице лизингов договор за покупка на
товарен автомобил ,обезпечен със запис на заповед за сумата 36 050,64 евро,по силата на
който ответникът се е задължил да заплаща месечно 930,30 евро за срок от три години. Не
се спори също така,че до 15.09.2018 г. последният е заплащал задължението си,след което е
преустановил плащанията.С оглед на това ищецът е депозирал в Районен съд-Монтана
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК,по която е
образувано ч. гр.дело №1481/2019 г. и на 04.06.19г. е издадена и Заповед за незабавно
изпълнение срещу „М. Т.Л.“ ЕООД и Б. Б.. С оглед постъпило възражение от страна на Б.Б.
ищецът е депозирал настоящата искова молба.
Основните възражения на жалбоподателя са следните:
На първо място се твърди,че решението е недопустимо на две основания, а именно
– съдът е нарушил договорената между страните подсъдност,като е разгледал производство,
което е подсъдно на СРС.Действително, такава клауза е налице, но в случая съгласно
разпоредбата на чл.119,ал.4 ГПК ответникът е този, който е следвало да направи възражение
за неподсъдност, а такова не е постъпило,т.е. налице е стабилизиране на подсъдността.
Жалбоподателят твърди,че решението е недопустимо предвид липсата на активна и
пасивна процесуална легитимация.
Това твърдение е неоснователно.
От справка в търговския регистър се установява,че е налице промяна на
наименованието на ищеца/ 4.02.2019г./,като старото име е „С.-Б.“ ЕООД.
Що се отнася до твърдението,че ответник в това производство би могъл да бъде
единствено „М.Т. Л.“,същото касае не процесуалната правоспособност, а материалната
такава и е свързано с основателността на исковата претенция.
В случая жалбоподателят твърди,че в представения Запис на заповед липсва
надлежно поето задължение от негова страна по процесната заповед.
Това твърдение е неоснователно.
Авалът се учредява с едностранно волеиязление на авалиста, което задължително
трябва да е изразено върху менителничния документ или върху прикрепен към него лист,
наричан алонж, където авалистът трябва задължително да положи саморъчен подпис.
Съгласно чл.484, ал.2 от ТЗ подписът на лицевата страна на менителницата / записа на
заповед/, ако не е на платеца или издателя, учредява менителнично поръчителство /авал/.
Когато като издател на менителницата / записа на заповед/, е посочено юридическо лице,
подписът на физическото лице, което го представлява по закон или по пълномощие, се
счита за подпис на издателя, тъй като физическото лице действа от негова име и за негова
сметка, а не изразява собствената си воля като самостоятелен правен субект. В този случай,
за да може физическото лице да се задължи като авалист едновременно с дружеството, е
необходимо освен подписа му под текста на записа на заповед, в същия документ да се
2
съдържа отделно изрично волеизявление, с което ясно да е изразено намерението му да
учреди менителнично поръчителство в личното си качество. За да се счита валидно поето
менителничното поръчителство, този текст също следва да бъде подписан от физическото
лице.
В настоящата хипотеза ,от представената Запис на заповед се установява,че
физическото лице Б.М. е авалирал същата и е учредил менителнично поръчителство.Волята
е изразена изрично и е безспорно,че ответникът е разбрал в какво качество подписва
заповедта.Същият е солидарен длъжник заедно с дружеството-издател,на който Б.М. е
управител.Касае се за два самостоятелни субекта,а не за идентични правни субекти.
В жалбата се твърди,че районният съд е постановил неправилно решение,тъй като
първоначално делото е разпределено на съдията, издал Заповедта за незабавно
изпълнение,който е изготвил и проектодоклада по делото.Липсват каквито и да е забрани
,регламентирани в разпоредбата на чл.22 ГПК един и същ съдия да издаде заповед за
изпълнение и впоследствие да разгледа иск с правно основание чл.422 ГПК.Въпреки това
съдията-докладчик си е направил отвод.
Твърдението,че новият докладчик не е изготвил доклад по делото в противоречие на
закона, също е неоснователно.Видно от протокола от съдебно заседание на 13.08.2020г.
съдът е дал възможност на страните да вземат становище по изготвения проектодоклад от
4.05.2020 г. и е обявил същия за окончателен.
В жалбата се твърди,че процесната Запис на заповед е предявена в нарушение на
чл.538,ал.2 във вр. с чл.477 ТЗ,т.е. след повече от една година.
Съгласно разпоредбата на чл.477 действително е посочен едногодишен срок, но с
второто изречение законодателят е дал възможност на издателя за съкрати или удължи този
срок,поради което и не е допуснато твърдяното нарушение./срокът, посочен в Записа на
заповед, е 44 месеца и в този срок е предявена и същата/.
Предвид гореизложените съображения настоящата инстанция намира предявеният
иск с правно основание чл.422 ГПК за изцяло основателен, поради което и атакуваното
решение като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемото
дружество направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1479,49 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд-Монтана от 11.05.2021 г.
,постановено по гр. дело №581 по описа за 2020г.
ОСЪЖДА Б. Б. от гр.*,ЕГН ********** да заплати на „О. Л.“ ЕООД,ЕИК * сумата
1479,49 лв. разноски пред настоящата инстанция .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едносемесечен срок от
съобщаването му.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4