РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Бургас, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20212000500342 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ищеца по гражданско дело №1829/2018г. по
описа на Окръжен съд Бургас-Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество(КПКОНПИ) чрез старши инспектор- юрист В. С. Д. с
адрес за призоваване: гр. Б., ул. “Ф. К.“ № ***, ет. *, подадена против решение
№101/07.04.2021 г., постановено по посоченото дело, в частта, с която претенцията на
Комисията против Р. В. К. от с. Д. за отнемането на сумите, послужили за погасяването на
задълженията по усвоен кредит и кредитна карта, внесените по банкови сметки суми от
ответника и трети лица и равностойността на дружествените дялове от капитала на
юридическо лице, е отхвърлена.
Жалбата изразява недоволство от мотивите на решението в посочената част, в насока,
че паричните вноски и преводи не представляват имущество, т.к. няма данни в края на
проверявания период да са налични, а движението им като средства е без значение за спора,
поради което съдът не ги е включил при определяне на несъответствието и е отхвърлил
претенцията за присъждането на тяхната равностойност. Излагат се обстойни правни
съображения против този довод, почиващи на разбирането на страната за понятието
„имущество“, легално дефинирано в §1, т.4, от ДР на ЗПКОНПИ и §1,т.1 от ДР на вече
отменения ЗОПДНПИ. Въззивникът обосновава, че парите, вкл. тези по банкови сметки, са
имущество по смисъла на горецитираните разпоредби и следва да бъдат взети предвид при
1
формирането на имущественото несъответствие на ответника за проверявания период,
независимо дали са налични или не в края му.
Страната намира, че неправилността на правния извод на първоинстанционния съд за
частична неоснователност на заявената претенция е резултат от неточното тълкуване на
нормативната уредба, уреждаща отнемането в полза на държавата на незаконно придобито
имущество. Т.к. законът е предвидил две особени хипотези за отнемане на парична
равностойност вместо самото имущество: когато е невъзможно да се отнеме обособено
имущество по чл.141/142, ал.1 от ЗПКОНПИ, съотв. чл.63, ал.1 от ЗОПДНПИ(отм.) и когато
имуществото липсва или е отчуждено(чл.151 от ЗПКОНПИ, съотв. чл.72 от ЗОПДНПИ
(отм.), на отнемане в полза на държавата в случая би следвало да подлежат липсващите
парични средства, като необходимо и достатъчно условие за това е единствено
установяването на обстоятелството, че те не обосновават извършен впоследствие конкретен
разход.
Противното разбиране би било в противоречие с чл.2 от ЗПКОНПИ, т.к. незаконната
облага не би била премахната.
По отношение отхвърлената претенция на Комисията за отнемане на сумата от
5 000лв.- парична равностойност на придобитите от ответника дружествени дялове от
капитала на търговско дружество, оплакванията са, че в същност тя е била насочена към
равностойността на дружествените дялове към момента на тяхното придобиване, а не към
самите дружествени дялове, т.к. те са делът от имуществото на дружеството, който е
пропорционален на дела от капитала и обхваща цялото съдържание на членственото
правоотношение, представляващо съвкупност от правата и задълженията на съдружника,
които са имуществени и неимуществени и са в корелативна и неделима помежду си връзка.
Поради това естество и динамичния характер на паричната равностойност на дружествения
дял, претенцията е насочена към равностойността му към момента на неговото придобиване.
В обобщения на изложеното, се моли за отмяна на съдебното решение в посочените
отхвърлителни части и за постановяването на ново, с което исковата претенция на
Комисията да бъде уважена изцяло, като се постанови отнемане в полза на държавата на
паричната равностойност на имуществото, за което е възникнала невъзможност да бъде
отнето като обособено, поради липсата му. Дирят се разноски. Не са ангажирани нови
доказателства.
Въззиваем ответник Р. В. К. от с. Д., община С., редовно уведомен за въззивната
жалба, не представя отговор в законния срок и не ангажира доказателства.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, становището на
въззивника се поддържа от процесуален представител, а лично явилият се на същото
въззиваем, е помолил за потвърждаване на постановеното от първата инстанция съдебно
решение в обжалваната част.
Проверката на въззивната инстанция по реда на чл.269 от ГПК сочи
първоинстанционното решение за изцяло валидно и за допустимо в обжалваната част.
По съществото на спора, с оглед въведените в жалбата оплаквания за неправилност,
при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона,
2
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по мотивирано искане на КПКОНПИ срещу
Р. В. К. от с. Д., община С., на база взето Решение № 1029/28.11.18г. на същата Комисия.
Сочи се, че с предходно Решение № 581/01.08.2018 г., срещу посоченото физическо лице
Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура, вх.
№ УВ-993/13.06.2017г., т.к. ответникът бил привлечен като обвиняем в извършено
престъпление по чл. 255, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НК по образувано ДП№ЗМ-171/2015г. по
описа на ОД на МВР Бургас за това, че през периода 05.12.2011г,- 16.01.2012 г. в гр.Бургас,
пред ТД на НАП- Бургас, в качеството си на управител на „Явист К.и 2005” ЕООД, ЕИК
*********, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери - 48 107 лева, представляващи дължим от същото дружество данък върху
добавената стойност, като: за периода от 05.12.2011 г. до 31.12.2011 г. не издал счетоводен
документ - Протокол- опис за начисляване на данък по чл. 111 от ЗДДС по образец -
Приложение №9 към чл.77, ал.4 от ППЗДДС за наличните активи към датата на
дерегистрация на дружеството, а именно: земи на стойност 1 707 лева, суровини и
материали на стойност 2 478 лева и продукция на стойност 236 350 лева, всичко на обща
стойност 240 535 лева; на 16.01.2012 г. в гр.Бургас, пред ТД на НАП-Бургас, за данъчен
период 01.12.2011г.-31.12.2011г. затаил истина в подадена декларация - месечна справка-
декларация по чл. 125 от ЗДДС с Вх.№ 02001538911/16.01.2012г., подадена по електронен
път чрез квалифициран електронен подпис, като не декларирал на основание чл. 111, ал.З от
ЗДДС дължим данък върху добавената стойност в размер на 48 107 лева за наличните
активи към датата на дерегистрация на дружеството, а именно: земи на стойност 1 707 лева,
суровини и материали на стойност 2 478 лева и продукция на стойност 236 350 лева, всичко
на обща стойност 240 535 лева и като на 16.01.2012 г. в гр.Бургас, пред ТД на НАП-Бургас,
е използвал документ с невярно съдържание при представяне на информация пред органите
по приходите-отчетен регистър по чл.124 от ЗДДС, за данъчен период 01.12.2011 г.-
31.12.2011 г., в който не е включил Протокол- опис за начисляване на данък по чл. 111 от
ЗДДС по образец - Приложение №9 към чл.77, ал.4 от ППЗДДС за наличните активи към
датата на дерегистрация на дружеството, а именно: земи на стойност 1 707 лева, суровини и
материали на стойност 2 478 лева и продукция на стойност 236 350 лева, всичко на обща
стойност 240 535 лева - престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2. т. 3 и т. 6 от НК.
Поддържа се, че престъплението попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ /отм./.
Ищецът сочи, че е образувал проверка за установяване на несъответствие в имуществото на
ответника с протокол №ТД03-БС /УВ-9802/ от 15.06.2017г. за периода от 15.06.07г.-
15.06.17г. и е установил такова в размер на 284 383,11лв., т.е. надхвърлящо визирания в
закона горен праг от 150 000 лева, следователно „значително“ по смисъла на чл.21, ал.2 от
ЗОПДНПИ(отм.) вр. пар.1, т.7 от ДР на същия закон.
Обстоятелствената част на исковата молба съдържа икономически анализ на
доходите и разходите на ответника през периода на проверката 15.06.2007г.-15.06.2017г. в
качеството му на физическо лице и едноличен собственик на капитала и управител на
3
„Явист“ ЕООД, „Явист- К.и“ ЕООД, „Явист-К.и 2005“ ЕООД и „Явист- К.и 07“ ЕООД,
както и като собственик на 50 процента от дружествените дялове на „Стилпласт“ ООД,
който обосновава горния извод.
Според ищеца, в проверявания период ответникът е придобил качеството едноличен
собственик на капитала на „ЯВИСТ“ ЕООД, ЕИК ********* на 19.09.2013 г., когато с
договор за прехвърляне на дружествени дялове е закупил 500-те дружествени дяла от Ж. Г.
за сумата 5 000 лева, както и следните МПС: лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „Ц, 5“,
рег.№ А0556МР, с дата на първа регистрация 14.10.2003 г., придобит с договор за покупко-
продажба на 01.08.2014 г. от „НИВЕН АУТО“ ООД за сумата от 1 900 лева и лек автомобил,
марка „Мазда“, модел „Демио“, рег.№ А8791МС, с дата на първа регистрация 10.03.1999 г.,
придобит с договор за покупко-продажба на 28.08.2015 г. от ЕТ „В. В.“ за сумата от 700
лева. Посочена е трудовата заетост на ответника(от постъпила от НАП информация от
регистъра по чл. 62 ал. 4 КТ)- регистриран трудов договор със „СТРОЙ ИНВЕСТ 11“ ЕООД
с ЕИК ********* за периода от 09.02.2011 г. до 24.09.2013 г. и регистрация на проверявания
като самоосигуряващо се лице. Посочен е размерът на задълженията му към момента на
проверката (4 011.30 лева), осигурителните му доходи за 2007 г. (2 420 лв. като
самоосигуряващ се), за 2008 г.( 3 360 лв.), за 2009 г.( в размер на 1 040 лв.) , за 2011 г.( в
размер на 3 377,50 лв.), от осигурител „СТРОЙ ИНВЕСТ 11“ ЕООД- за 2012 г. в размер на
3.871 лв., за 2013 г. - 4 002,95 лв., за 2014 г. в размер на 5 040 лв. като самоосигуряващ се, за
2015 г. в размер на 5 040 лв. , за 2016 г. в размер на 5 040 лв., за 2017 г. в размер на 2 760 лв.
Според събрана след разкриване на банкова тайна по частно гражданско дело №
5047/2017 г. на Районен съд гр. Бургас информация, Р.К. се сочи за титуляр на
разплащателна сметка, открита на 28.05.2015 г., във финансов център ,,Бургас-Стамболов”,
IBAN BG 09 IORT 81281009833600, по която през 2015 г. е извършил вноски в размер на 3
715 лв., внесени са суми от трети лица, без посочено основание в размер на 35 090 лв.,
постъпил е банков превод от Райфайзенбанк“ ЕАД на сума в размер на 8 560,29 лв. с
основание - надвнесена сума „ЯВИСТ К.И 2005“ ЕООД, през 2016 г. е внесена сумата от 6
000 лв. от трето лице, без посочено основание.
В погашение на договор за кредит №: 13051275, сключен на 06.11.2006г. преди
началото на проверката с „Б. Д.“ АД, К. бил извършил вноска в размер на 3300 лева по
разплащателна сметка № * по време на проверявания период.
По разплащателна сметка, IBAN *, открита на * в „Ю. Б.“ АД, ответникът бил внесъл
на 15.01.2010 г. сумата от 892 лв., послужила за погасяване на задължение по просрочени
главници.
По разплащателна сметка, IBAN *, открита на 24.09.2010г. в същата банка, след
усвояването на кредит по кредитна карта № * в размер на 7610лв., през 2010г.
проверяваното лице извършило погасителни вноски в размер на 2119,56лв.
По кредитна карта № * към началото на проверявания период, размерът на
натрупаните задължения по сметката на ответника възлизали на 6 396,26 лв., от изтеглени за
2007г. на ATM-терминал суми в размер от общо 1 200 лв., от погасителни вноски в размер
на 2 390 лв., през 2008 г.- от изтеглени суми на ATM-терминал в размер общо на 5 500 лв.и
4
погасителни вноски в размер на 5 320 лв., за 2009 г.: от изтеглени суми на ATM-терминал в
общ размер на 1 800 лв., от погасителни вноски в размер на 3 240 лв., за 2010 г.- от
погасителни вноски в размер общо на 11 233,07 лв., с които дългът е погасен окончателно,
като част от сумата в размер на 7 598,81 лв., е преведена от сметка с IBAN *.
Комисията определя доходите на ответника за целия проверяван период в размер на
общо 31 910,45 лв.(вкл. осигурителен доход от 12 351,45 лв. и други приходи от 19 559 лв.),
обичайните и извънредни разходи - на общо 51 648,02 лв. На тази база е изчислила нетния
доход като отрицателна величина в размер на 19 737,57 лв., а придобитото от проверяваното
лице имущество е оценила на общо 264 645,54 лв., в т.ч.разходи за придобиване на МПС в
размер на 9 700 лв., разходи за придобиване на дружествени дялове в размер на 5 000 лв.,
разходи за вноски по банкови сметки в размер на 31 096,62 лв., разходи за вноски по
банкови сметки от трети лица в размер на 49 650,29 лв., разход за погасителни вноски по
кредити в размер на 49 198,63 лв., разход за вноска в ЮЛ в размер на 120 000 лв.
Макар с излагането на горните данни да е обосновано и възприето несъответствие в
размер на 284 383,11 лв., предмет на отнемане в настоящото исково производство е
имущество на стойност 86 149,92 лв.
С молба от 17.02.2021г., уточняваща иска, Комисията формира тази сума от:
претенция на основание чл. 63, ал.2, т.1 вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ /отм./ с обща цена- 68
557,29 лева, включваща: сумата от 5000лв.- равностойност на дружествените дялове на
„Явист“ЕООД, ЕИК147162750, лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „Ц5“, рег.
№А0556МР, с дата на първа регистрация 14.10.2003г. и пазарна стойност към настоящия
момент 3900 лева, лек автомобил марка „Мазда“, модел „Демио“, рег.№А8791МС, с дата на
първа регистрация 10.03.1999г. и пазарна стойност към настоящия момент 2100 лева, сумата
в общ размер на 3715 лева, представляваща равностойност на извършени вноски по
разплащателна сметка в лева в „Инвестбанк“ АД, IBAN *, сумата от 3300 лева,
представляваща равностойност на извършени вноски по разплащателна сметка № * в лева в
„Б. Д.“ АД, сумата 892 лева, представляваща равностойност на извършени вноски по
разплащателна сметка в „Ю. Б.“ АД с IBAN * и сумата 49650,29 лева, представляваща
равностойност на постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка в лева в
„Инвестбанк“ АД, IBAN * и от претенция на основание чл.72 вр. чл. 63, ал.2, т.1 вр. чл. 62
от ЗОПДНПИ /отм./, с общ размер от 17592,63 лева, включваща: сумата от 2119,56 лева,
представляваща равностойност на извършени вноски по разплащателна сметка в „Ю. Б.“
АД, IBAN * и сумата от 15 473,07 лева, представляваща равностойност на извършени
погасителни вноски по кредитна сметка ,,*“ в „Ю. Б.“ АД.Заявена е активност на
горепосочените банкови сметки, но липса на авоари по тях, изключая сумата 7,89лв. по
сметка IBAN * в „И.“ АД.
Писменият отговор на ответника К. изразява становище за недопустимост на
исковите претенции, т.к. с постановление по ДП№73/2017г. на ОП-Бургас наказателното
производство срещу него било прекратено, поради това, че не са събрани доказателства за
осъществен състав на престъпление по чл. 209-211 от НК. С оглед на това престъплението
не попадало в обхвата на чл.22, ал. 1, т. 15 от отменения закон, като в тази връзка се
5
позовава на ТР №4 от 07.12.2018г. по т.д.№4/2016г. на ОСГК на ВКС. Оспорва всички
твърдения, изнесени в исковата молба извън тези за гражданското му състояние и участието
му в горепосочените търговски дружества. Счита, че през проверявания период е бил
свободен да встъпи в облигационни правоотношения при условия, каквито намери за добре.
Посочва, че преди проверявания период е било учредено вещно право на строеж на „Явист
К.и 2005“ ЕООД с нот. акт № * от 2005г. с предмет недвижим имот, находящ се в гр. Б., ул.
Д. Строителството на жилищната сграда започнало на 2006г., със средства от доходите на
това търговско дружество, като на 25.09.2006г. ответникът бил финансирал строителството
с отпуснат му на същата дата кредит в размер на 350 000 лв. от ТБ „И.“ АД. На 15.06.2007г.,
за да довърши сградата използвал нов кредит в размер на 155 000 евро от „Р.“ ЕАД по
договор за банков кредит от 17.04.2008г., както и кредит в размер на 35 000 евро от същата
банка по договор за банков кредит от 17.04.2008г. Твърди, че на 15.06.2007г. завършил
сградата до етап „груб строеж“ със суми от кредитите, а с остатъка е погасявал кредитни
вноски. През проверявания период имало образувано ревизионно производство срещу
„Явист К.и 2005“ ЕООД, но издаденият ревизионен акт бил отменен от съда с решение по
адм. дело №350/20 10г. на Административен съд-Бургас, потвърдено с решение по адм. дело
№2378/201Зг. на ВАС.Остатъците от кредитите ползвал за заплащането на кредитните
вноски, освен това получавал през проверявания период и приходи от продажбата на
изградените преди това самостоятелни обекти, на база горепосочената суперфиция, които
обаче Комисията не отчитала. Оспорил е всички посочени несъответствия за включените в
проверявания период години. Счита, че не е имал задължение да съхранява доказателства за
вземанията си и за задълженията си като страна в облигационни отношения с трети лица.
При така изложената правна позиция на страните по делото, след анализ на
събраните доказателства и в приложение на закона, окръжният съд е приел за установено
твърдяното от Комисията несъответствие в имуществото на проверяваното лице за
горепосочения десетгодишен период, но в размер от 156 608,74лв., което също
е„значително“ по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.) вр. пар.1, т.7 от ДР на същия
закон и §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. С оглед на това е постановил отнемане на наличното
към момента имущество на ответника: лек автомобил марка „Ситроен“ модел „Ц5“ с
пазарна стойност към датата на придобиването от 6120лв. и към настоящия момент от
3220лв. както и на лек автомобил марка „Мазда“ модел „Демио“, с пазарна стойност на
придобиване 2740лв. и настояща от 1930лв. и е отхвърлил претенцията за отнемане на
всички останали посочени в исковата молба парични суми,респективно паричната им
равностойност, както и тази от 5000лв. на притежаваните от К. дружествени дялове в
„Явист“ ЕООД, като е присъдил съответните държавна такса и разноски на страните.
Следва да се отбележи, че т.к. предмет на обжалване в настоящото производство е
само отхвърлителната част от съдебния акт на Окръжен съд- Бургас, решението в частта,
уважаваща конститутивните искове на Комисията е влязло в сила.
Въззивният съд възприема изцяло крайния правен извод на окръжния съд за
неоснователност на заявените претенции, които е отхвърлил, като изразява съгласие и с
решаващите правни съображения, които го обосновават, поради което и на основание чл.272
6
от ГПК, препраща към изнесените в обжалваното решение мотиви на първата инстанция в
тази връзка.
Обективно съединените претенции, предмет на настоящото производство, са
основани на чл.74 ал.1 ЗОПДНПИ/отм/ вр. § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, препращащ към
чл.153 и сл. от втория закон.
Фактическата обстановка, установена от данните по делото не е спорна пред
въззивния съд. Спори се по правилното приложение на относимите към казуса
материалноправни норми.
Производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество по отношение на ответника е образувано по решение на Комисията, т.к. е
уведомена за образувано ДП №73/2017г. по описа на ОСО при ОП-Бургас, пор.№296/2015г.,
за което няма данни да е приключило. В хода на същото ответникът Р. К. е привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 255, ал.З, вр.ал.1, т.2, т.З и т.6 от НК, попадащо
в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ /отм./- чл.108, ал.1,т.18 от ЗПКОНПИ, като
периодът на проверката обхваща времето от 15.06.2007г. до 15.06.2017г. В този период
ответникът К. е бил в брак с Д. К., с която се е развел на 22.04.2008г.. В същия период той е
станал едноличен собственик на капитала на „Явист“ ЕООД, ЕИК147162750, считано от
19.09.2013г. на основание договор за прехвърляне на дружествени дялове, сключен с Ж. Г.,
от когото е закупил 500 дружествени дяла на стойност 5000 лева. Преди началото на
проверявания период ответникът е придобил дружествените дялове на „Явист К.и“ ЕООД,
ЕИК *********, „Явист К.и 2005“ ЕООД, ЕИК *********,“ Явист К.и 07“ ЕООД, ЕИК
*********, на които дружества е едноличен собственик на капитала, както и 50 процента от
дружествените дялове на „Стилпласт“ ООД, ЕИК *********.
Делът на К. в „Явист“ ЕООД не е отчужден.
Данните по делото сочат, че разплащателна сметка в лева IBAN *, с титуляр Р. К.,
плащания по която е предмет на настоящото дело, е открита на 28.05.15г., т.е. по време на
проверявания период, във Финансов център“Бургас- Стамболов“. През 2015г. по тази сметка
са направени вноски лично от титуляра в размер на 3 715 лв., постъпили са плащания в
полза на К. от трети лица без посочено основание в размер на 35 090 лв., банков превод от
„Р.“ ЕАД в размер на 8 560,29 лв. с основание „надвнесена сума ЯВИСТ К.И 2005 ЕООД“,
през 2016 г. е внесена сумата от 6 000 лв. от трето лице, без посочено основание.
Горепосочените суми, внесени на каса от титуляра и от третите лица, са предмет на
претенцията по чл.153 от ЗПКОНПИ, т.к. се сочат за трансфери на средства без законово
основание за постъпването им. Заявено е, че сметката е активна в края на проверявания
период, но в нея има наличност от 7,89лв.
Разплащателна сметка № *, открита на името на ответника на 27.10.2006г. (преди
проверявания период) в „Б. Д.“ АД, е обслужвала задълженията му по сключен договор за
кредит № *, отпуснат на 06.11.2006г. От титуляра е внесена сума в общ размер на 20 704 лв.,
представляваща вноски на каса за периода 15.06.2007г.- 05.11.2008г. Тази сума не е предмет
на претенцията по делото, т.к. Комисията я сочи за погасена по давност. След посочения
период, за който на основание чл. 73 от ЗОПДНПИ (отм.) правата на държавата са погасени
7
по давност, е внесена сумата от 3300лв., която не е налична в края на проверявания
период.Предмет на настоящата претенция е именно тя, т.к. не бил установен законен
източник за придобиването й.
По разплащателна сметка с IBAN *, открита в „Ю. Б.“ АД на 09.11.2009г., с титуляр
Р.К., са внесени на 15.01.2010г. 892 лв., послужили за погасяване на негови задължения по
просрочени главници. Към края на проверявания период салдото по сметката е нулево.
Посочената сума е предмет на делото, т.к. според Комисията не е установен законен
източник на средства, за придобиването й.Не се твърди наличие на средства в сметката.
Разплащателна сметка с IBAN *,в горепосочената банка, с титуляр Р.К., е открита на
24.09.2010г. По нея той е усвоил кредит в размер на 7 610 лв., като част от сумата, в размер
на 7 598,81 лв., е преведена по кредитната карта на К. № *. По същата сметка от ответника
са извършени погасителни вноски по посочения кредит през 2010г. в размер на 575,56 лв. и
през 2011 г. в размер на 1 544 лв.( общо 2119,56лв.), а след 28.07.2011г.по сметката няма
движение. Предмет на претенция по делото е паричната равностойност на извършените по
кредита погашения от 2119,56лв., т.к. според Комисията за придобиването на тези средства
не е установен законен източник. Не се твърди наличие на средства в сметката.
По кредитна карта № *, с титуляр Р.К. към началото на проверявания период са
натрупани задължения от 6 396,26 лв. През 2007г. от нея са изтеглени суми на ATM-
терминал в размер общо на 1 200 лв. и извършени погасителни вноски в размер на 2 390 лв.,
през 2008 г.са изтеглени 5 500 лв.и погасени 5 320 лв., през 2009 г.са изтеглени 1 800 лв. и
погасени 3 240 лв., през 2010 г. кредитът е погасен окончателно с внасянето на сумата 11
233,07 лв., като част от нея, в размер на 7 598,81 лв., постъпила от сметка с IBAN *,
захранена с банков кредит. Предмет на претенцията на Комисията е сумата 15 473,07лв.,
представляваща сбор от извършени вноски за погасяване на кредита по сметката, след
2008г.Съдът установява, че от тази картова сметка са изтеглени преди и по време на
проверявания период общо 14 896,26лв., като част от тях- в общ размер на 6710лв.- е
погасена през 2007 и 2008г., но видно от самата искова молба, не е включена в предмета на
делото(обявена е за погасена по давност от Комисията). Останалата част от главницата-
8186,26лв., ведно с лихвите, т.е. дългът по картата е бил погасен окончателно с вноска от 11
233,07лв. през 2010 г.,част от която (7 598,81 лв.) представлява превод от друга банкова
сметка на К., захранена с банков кредит.По картовата сметка също не се твърди парична
наличност.
При тези данни и в отговор на въведените от Комисията във въззивната жалба
конкретни оплаквания, досежно претенцията за отнемане на парични средства от Р.К.,
съдът заявява следното:
Всички претендирани от ищеца по делото парични средства са преминали през
горепосочените сметки и кредитна карта на ответника К., без да се твърди, нито доказва
овеществяването им в други материални блага, които посоченото лице е задържало до края
на проверявания период, респективно които е унищожило, изразходвало или отчуждило,
така че Комисията да претендира вместо придобитото-като негов заместител – паричната му
равностойност. Иначе казано тези пари са получени и после разходвани като платежно
8
средство, без да бъдат трансформирани в друго имущество.
Въззивният съд, противно на схващането на въззивника, споделя становището, че
такива т.нар.“преминали“ през патримониума на проверяваното лице парични суми не могат
да се считат за имущество и не могат да бъдат отнети щом липсват, т.к. самите те
представляват стойност и няма как да бъдат заместени от своята парична равностойност.
Съдебният състав приема, че на отнемане по реда на гражданската конфискация
подлежи само незаконно придобито имущество, което е налично в края проверявания
период или неговата равностойност, ако не може да се обособи като самостоятелно, липсва
или е отчуждено. Обаче липсващите в края на периода пари-в национална или чуждестранна
валута, не са такова имущество, защото самите те представляват всеобщ стойностен
еквивалент на материалните блага. Заради това им качество и основна функция, парите
също така са и потребими вещи, чиято липса може да бъде обяснена както с влагането им
като разход за придобиване на други материални блага, така и само с потребяването им без
насрещно овеществяване, т.е. когато притежателят им ги употреби с цел задоволяването на
други свои потребности, които ЗПКОНПИ не изисква да бъдат установени. Те могат да
бъдат касови плащания или преведени по банков път вноски по кредити или да са дадени за
погасяване на други парични дългове на проверяваното лице, респективно да са похарчени
за битови, културни, социални и др. нужди на проверявания или членовете на неговото
семейство. Такива парични суми подлежат на отнемане ако са налични в края на
проверявания период и ако бъде установено „значително“ по смисъла на закона
имуществено несъответствие в патримониума на ответника. Обаче ако не са налични в края
на проверявания период и са само разходени, те не се считат за имущество, включително за
незаконно придобито такова по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ, а разходът не
подлежи на отнемане от Държавата, както и приходите на проверяваното лице в
релевантния за обследване период(така Решение №97/18.05.18г. по гр.д.№3224/17г. на ВКС,
Решение №83/20.07.20г.по гр.д.№ 4939/17г. на ВКС, ГК, ІV Г.О. и цитираното в него
Решение №129/08.06.15г. по гр.д.№5562/13г. на ВКС, намиращо приложение и в този
казус).В този смисъл е цитирана практика и от първата инстанция, която този съд споделя,
като: Решение № 228/06.07. 2015 г. по гр.д. №5321/2013г.на IV-то гр.отд. на ВКС, Решение
№ 137/ 02.11.2018 г. по гр.д. №2507/2017 г.на IV-то гр. отд. на ВКС, Решение №
200/14.02.2019 г. по гр. дело № 4143/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Решение №
147/16.09.2019 г. по гр. дело № 1998/2018 г. на IV-TO гр. отд. на ВКС. В същия смисъл са и
мотивите на решение №3/12 г. на КС, обясняващи понятието „имущество“ по смисъла на
специалния закон, в духа на гореказаното.
Претенцията за отнемане на суми, изплащащи дълга по картовата сметка на К., е
неоснователна за частта от 7 598,81 лв., погасена с превод на средства, придобити от
банково кредитиране и защото произходът им е доказано легален.
С оглед горните разсъждения, съдебният състав приема горепосочените искове за
отнемане на заявените по делото неналични парични средства от К. за неоснователни и
подлежащи на отхвърляне, в какъвто смисъл се е произнесла и първата инстанция. Поради
съвпадение на крайните правни изводи на двете съдилища, решението в тези отхвърлителни
9
части следва да бъде потвърдено.
По основателността на претенцията за отнемане паричната равностойност на
дела на К. в капитала на „Явист“ ЕООД:
Предмет на претенцията за отнемане е не делът на проверяваното лице в търговското
дружество, а неговата парична равностойност от 5000лв., макар по делото да е безспорно, че
този дял принадлежи на К. и не е отчужден. Първоинстанционният съд е отрекъл
основателността на искането за отнемане на парична равностойност на имущество, което
съществува в края на проверявания период и може да бъде реално отнето, предвид
наличието на останалите предпоставки за това, визирани в закона за гражданската
конфискация. Настоящата инстанция споделя това становище, като също съобразява
мотивите, изразени в цитираното в тази връзка Решение №287 от 16.10.2015г. на ВКС по
гр.д.№2832/2015г., IV ГО. Дружественият дял е имущество със своя стойност и не е
изведено от граждански оборот, а тъкмо обратно- според чл.129 от ТЗ може да бъде предмет
на сделки и да бъде наследяван, т.е. се третира от закона като самостоятелен имуществен
обект, който при тази характеристика може да бъде отнет от държавата, ако е незаконно
придобит.
Принципът, залегнал в закона, в Раздел ІІІ „Предмет на отнемане“- чл.141 от
ЗПКОНПИ е, че на гражданска конфискация подлежи налично имущество, а изключението,
визирано в други норми от същия раздел е, че се отнема неговата равностойност, само
когато е невъзможно да бъде обособено, ако е трансформирано, ако липсва или е отчуждено.
Т.к. в случая делът на К. в капитала на дружеството е наличен, на отнемане би
следвало да подлежи той, а не равностойността му в пари. Обратното схващане би било в
противоречие с основната цел на ЗПКОНПИ да отнеме незаконно придобитото имущество
от проверяваното лице, защото практически оставя в негово притежание полученото с
незаконни средства.
На следващо място:обстоятелството, че делът в капитала на търговското дружество е
обвързан и с неимуществени отношения между съдружниците му и с пораждането на други
техни права и задължения, касаещи волеобразуването на юридическото лице,
организирането, осъществяването и управлението на търговската му дейност, не е аргумент
да се отрече имуществения характер на дела от капитала на търговеца. Неимуществените
отношения, които ще произтекат от промяната на собствеността върху дела, ще се подчинят
на съществуващата нормативна уредба, създадена в специалния Търговски закон, касателно
прехвърлянето на дружествени дялове.
Освен всичко съдът съобразява, че алтернативен избор на Комисията–да прецени
дали да отнеме от проверявания незаконно придобитото имущество или паричната му
равностойност, ЗПКОНПИ не е предвидил.
В заключение настоящият съдебен състав приема, че претенцията на Комисията за
отнемане на паричната равностойност на дела на К. от капитала на „Явист“ ЕООД в размер
на 5000лв. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, в какъвто смисъл е
произнесъл решението си първоинстанционният съд. Поради съвпадението на правните
изводи на двете съдилища по тази претенция, обжалваният акт на Окръжен съд Бургас
10
следва да бъде потвърден и в тази му част.
При този изход от делото, въззивник КПКОНПИ няма право на съдебно-деловодни
разноски за производството.
Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ, с решението си съдът следва да
възложи на жалбоподател КПКОНПИ внасянето на дължимата за настоящото производство
държавна такса от 1 603 лв. по сметка на Апелативен съд - Бургас.
Мотивиран от горното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно Решение № 101/07.04.21 г. по гр. д. № 1829 по описа на
Бургаски окръжен съд за 2018 г., в отхвърлителните части.
ОСЪЖДА КПКОНПИ да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка
на Апелативен съд - Бургас сумата 1 603 лв., представляваща държавна такса за
разглеждането на въззивната й жалба в производството по в.гр.д. № 342/2021 г. по описа на
същия съд.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните,
с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11