№ 29217
гр. София, 18.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110142001 по описа за 2024 година
Съобразно твърденията, изложени в исковата молба, предявен е иск с правно основание
чл.45 ЗЗД против Е. Л. Д. за действия в кръга на службата при водене на открито съдебно производство
по гр. д. № 52805/2023г. по описа на 43 – ти съдебен състав при СРС, проведено на 13.02.2024г., насрочено
с начален час 13:30ч., като се претендира обезвреда на ищцата за вреди, неимуществени ,в размер на
5000лв., предявени като частични от общия размер от 50 000лв., претърпяни от поведението на ответника
при водене на делото и заседанието, с действия, описани в Исковата молба.
Претенцията за обезщетяване на вреди, произлезли от действия на магистрати във връзка
със заеманата от тях длъжност „съдия“ и свързани с изпълнението на служебните им задължения в
рамките на правораздавателната им компетентност и в частност постановените съдебни актове е
недопустима доколкото действията им са обхвани от функционален имунитет. Функционалният
имунитет на магистратите, прокламиран в чл.132 КРБ е с ограничен обхват и изключва
гражданската им отговорност на деликтно основание във връзка с постановените от тях съдебни
актове освен ако е извършено престъпление от общ характер. При това положение е недопустим и
иск срещу съответния съд, в който правораздават съдиите, за които ищецът твърди, че са
постановили неправилни актове. Недопустимо е и ангажирането на гаранционно-обезпечителната
отговорност на възложителя на работата за действия, за които лицата, на които е възложено
извършването им не носят отговорност.
При наличие на вреди, настъпили от неправомерна дейност на магистрати, гражданската
отговорност за обезвреда се поема от държавата по реда на ЗОДОВ, но само при предвидените в
него предпоставки, наличието на които трябва да се твърди от ищеца. В този нормативен акт са
предвидени различни хипотези, при които може да се стигне до ангажиране на имуществената
отговорност на държавата. В конкретния случай обаче не се твърдят такива действия, попадащи в
хипотезите на чл.2 и чл.2б от ЗОДОВ.
При изложеното до тук и след като съдиите не носят гражданска отговорност за
постановените актове, както вече се посочи - не може да бъде ангажирана и отговорността на
съдята – ответник по делото.
Същият не е ненадлежна страна, която да отговоря по предявената срещу него искова
претенция. Принадлежността на правото на иск, обуславя процесуалната легитимация, както на
ищеца, така и на ответника и е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за
която съдът следи служебно. /В т.см. Определение №2178/18.11.2014 г. по в.гр.д.№1281/2014 г. на
ПАС, недопуснато до касационно обжалване с Определение №175/24.03.2015 г. по ч.гр.д.
№1234/2015 г. на ВКС, III г.о.; Определение №198/21.06.2018 г. по в.ч.гр.д.№166/2018 г. на БАС;
Определение №276/20.08.2018 г. по в.ч.гр.д.№240/2018 г. на БАС/.
По изложените съображения СРС приема, че на основание чл.130 ГПК исковата
1
молба следва да бъде върната, поради недопустимост на исковата претенция, а производството по
гр.д.№ 42001/2024г. по описа на СРС - следва да се прекрати.
Водим от изложеното, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
Връща на основание чл. 130 ГПК искова молба, по която е образувано настоящото
производство, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 42001/2024г. по описа на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с Частна жалба в едноседмичен срок от
получаване на препис.
Препис за ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2