Решение по дело №448/2019 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 260000
Дата: 16 септември 2020 г. (в сила от 22 март 2021 г.)
Съдия: Марина Трифонова Цветкова
Дело: 20191870200448
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                   Р Е Ш Е Н И Е   105

 

гр. Самоков, 16.09.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Самоковският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание, проведено на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:                                                    

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при участието на секретаря Параскева Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Трифонова АНД 448 по описа на Самоковския районен съд за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по жалбата на "Д.” ЕООД, седалище и адрес на управление –гр.София, бул.”Г.М.Д.” № 57, с която е обжалвано наказателно постановление 445910F4660../04.07.2019 г. издадено от Л. Й. Д.-Началник Отдел „Оперативни дейности”-София в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на жалбоподателя за три отделни нарушения на чл.39,ал.5 от Наредба № Н18/13.12.2006 год. на МФ ,вр.чл.118,ал.4,т.1 от ЗДДС, са наложена имуществени санкции в размер на по 600 лв. на основание чл.185, ал.2,във вр.чл.185,ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се твърди ,че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно.Поддържа се,че дружеството жалбоподател не е извършило административните нарушения ,за които е съставен АУА Н и е издадено НП.Сочи се ,че са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН,като неправилно и необосновано административнонаказващият орган е приел ,че не с касае за маловажен случай на административно нарушение.Поддържа се ,че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.3,ал.2 от ЗАНН във връзка с изменения на алинея първа на разпоредбата на чл.39 от Наредбата /ДВ,бл.52/02.07.2019 год./, поради което за жалбоподателя не е налице задължение за действия по съхраняване на дневните финансови отчети и не е налице нарушение,което да бъде санкционирано.Иска се изцяло отмяна на обжалваното наказателно постановление.Претендира присъждане на разноски по делото.

 В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя юрисконсулт Д.а поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление,като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата не се представлява в съдебното заседание. Представя писмена защита със съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление.

Самоковският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,като провери служебно атакуваното наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от наказателно постановление 445910F4660../04.07.2019 г., издадено от Л. Й. Д.-Началник Отдел „Оперативни дейности”-София в Централно управление на Национална агенция за приходите, на 23.12.2018 год. в 14.45 часа е извършена проверка на обект –хотел „Д.”-ресторант, находящ се в к.к. „Б.”,община Самоков ,стопанисван от ”Д.” ЕООД, при която е констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ,е допуснало нарушения на същата,като не е изпълнило задължението си да съхранява в книгата за дневните финансови отчети пълни дневни финансови отчети с нулиране и запис във ФП.Отразено е ,че лицето по чл.3 от Наредбата е длъжно да съхранява отчетите по чл.39,ал.1 от Наредбата в хронологичен ред в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година ,водена в единствен екземпляр за всяко фискално устройство и съдържаща страници за всеки календарен ден.Към момента на проверката в проверявания обект е установено налично фискално устройство марка „DATECS DР 55 КL” с ИН DТ387178 и ФП 02387178.В представената към момента на проверката книга за дневни финансови отчети за 2018 год.на посоченото по-горе ФУ, е установено от органите по приходите ,че в същата не се съхраняват следните дневни финансови отчети с нулиране и запис във ФП,отчитани по реда на чл.39,ал.1 от Наредба № Н-18/2006 год. на МФ,както следва:блок ФП №1492 от 08.12.2018 год.;блок ФП №1493 от 09.12.2018 год.; блок ФП №1496 от 12.12.2018 год.; Отразено е ,че с допуснатите бездействия на посочените дати -08.12.2018 год., 09.12.2018 год. и 12.12.2018 год. дружеството жалбоподател е допуснало три нарушения на разпоредбата на чл.39,ал.5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ ,вр.чл.118,ал.4 ,т.1 от ЗДДС.Допуснатите нарушения не са довели до неотразяването на приходи от продажби.За всяко едно от нарушенията е наложена имуществена санкция в размер на по 600 лева на основание чл.185,ал.2 ,вр.чл.185,ал.1 от ЗДДС.Нарушението е за първи път.

Наказателното постановление е издадено въз основа на акт F4660.. за установяване на административно нарушение на 12.01.2019 год. от К.Й.Н. ,на длъжност инспектор по приходите в Национална агенция за приходите при ЦУ на НАП ,в присъствието на свидетеля В.Е.М./свидетел при констатиране на нарушението/.Констатациите в АУАН са идентични с отразените в НП констатации.Актът е връчен на управителя на дружеството жалбоподател.

За извършената проверка е съставил протокол за извършена проверка  № 0390753/23.12.2018 г.

По делото са представени:Съкратен отчет от ФП № 0161830/23.12.2018 год., за периода от 01.01.2018 год. до 23.12.2018 год.; Книга за дневни финансови отчети /копие/;Месечен отчет за извършените продажби в обект –ресторант –хотел „Д.”за месец декември 2018 год.;Справка по папки и СО –Д.” ЕООД и сторно бележки.

По делото са разпитани свидетелите К.Й. Новаков -актосъставител и В.Е.М.–свидетел при констатиране на нарушението и съставяне на акта, показанията на които потвърждават констатациите в АУАН и НП.

По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза,от заключението на която се установява ,че в месечния отчет от касовия апарат в проверявания обект –ресторант на хотел „Д.” ,за месец декември 2018 год. фигурират датите 08.12.2018 год., 09.12.2018 год. и 12.12.2018 год., като общият оборот за месеца възлиза по касов апарат на 19026,09 лева.Към месечния отчет има касова бележка за сторно „Консумация” с описание „грешка при маркирането” със сумата 487.57 лева. Месечният оборот остава 18538.52 лева .Отразено е ,че в дневника за продажби за месец декември 2018 год.по счетоводни сметки на дружеството жалбоподател с дата 31.12.2018 год. ,е записана като касов отчет сумата 15448,77 лева и ДДС 3089,75 лева.Тези суми от дневника за продажби са включени в справка декларация за данък върху добавената стойност за месец 2018 год. и приета с уведомление за приемане на справка декларация за ДДС  на 11.01.2019 год.

Видно от заключението месечният оборот от касовия апарат в проверявания обект за месец декември 2018 год.за сумата 18 538,52 лева са осчетоводени за месец декември 2018 год. по сметка 411 „Клиенти”.

 При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Жалбата е подадена е от лице с правен интерес от обжалване на наказателното постановление и е подадена в законоустановения срок. Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът намира следното:

В хода на административнонаказателната процедура се установи, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на административнонаказаното лице. Административнонаказателното производство е започнало, протекло е и е приключило в съответствие на процесуалните изисквания на ЗАНН.Актът е съставен при спазване на изискванията на чл.40-45 ЗАНН, при постановяване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.57-58 ЗАНН.Установи се материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган.АУАН отговаря на изискванията на чл. 42, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН.В него е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като направените фактически констатации съответстват на посочената като нарушена разпоредба.

За установеното нарушение против жалбоподателя е издадено НП в рамките на законоустоновения 6-месечен преклузивен срок.

НП е издадено от компетентен орган, без НП да съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административнонаказателното производство жалбоподателят да не е могъл да се защитава. НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно неговото съдържание.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Следва да се приеме безспорно, че е извършено нарушението така, както е описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление.

Разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ създава задължение на лицето по чл.3 от същата да съхранява пълните дневни финансови отчети в хронологичен ред в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година, водена в единствен екземпляр за всяко ФУ и съдържаща страници за всеки календарен ден. На първа страница на книгата се отразяват данните на лицето по чл.3, наименованието и адресът на търговския обект, описват се кочаните с касови бележки и данни от въвеждане в експлоатация, индивидуалните номера на ФУ, както и промените на данните в деня на настъпване.Книгата се съхранява в търговския обект.

Констатираната с акта и наказателното постановление фактическа обстановка, кореспондира по безспорен начин от събраните по делото доказателства.Нарушението е безспорно установено, поради което и правилно е ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя.В случая жалбоподателят в качеството му на търговец се явява лице по чл. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ и съответно адресат на задължението по чл. 39, ал. 5 от същата, поради което и неизпълнението на същото правилно е възприето от АНО като административно нарушение.

Административнонаказващият орган правилно е приложил санкцията по чл. 185, ал.1 от ЗДДС, към която препраща разпоредбата на ал.2 от същия член в случай, че нарушението не води до неотразяване на приходите, доколкото посоченото условие е налице в настоящия случай.При индивидуализирането на наказанието наказващият орган е наложил размер на имуществена санкция над минимума ,предвиден в съответната законова разпоредба, като не е отчел обстоятелството, че нарушението е формално и не е довело до съставомерни вреди, извършено е за първи път, липсват данни за висока обществена опасност на нарушението.По изложените съображения съдът намира като справедлив размер на имуществената санкция, предвиден за извършеното нарушение – размера от 500 лв.-минималния предвиден в закона размер, в който смисъл следва да измени наказателното постановление.

Липсват и основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. За конкретното административни нарушения и съобразно установените по делото фактически обстоятелства свързани с тях, не са изводими предпоставки за квалифицирането им, като маловажен случай, по смисъла на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, тъй като не се доказват допълнителни смекчаващи обстоятелства, извън това нарушението да е първо по ред, които в съвкупност да обуславят по-ниска неговата обществена опасност от обичайната за този вид административни простъпки. Касае се за формално нарушение, чиято съставомерност не е обусловена от настъпването на вреди, тъй като такива не се предвиждат в състава на същото, следователно и са ирелевантни, като за осъществяването му е достатъчно да се констатира формално несъответствие с изискванията на визираната по-горе наредба. Отделно от това самият законодател е провел разграничение в наказауемостта и размера на санкциите, в зависимост от това нарушението води ли до неотразяване на приходи, какъвто е и настоящия случай, като по този начин е отчел по-ниската обществена опасност на тази категория нарушения, в сравнение с тази на случаите, при които нарушението е довело до подобен неблагоприятен резултат - неотразени приходи. От друга страна, на съобразяване от съда, при тази преценка подлежат и засегнатите обществени отношения, охранени от нормите ЗДДС и подзаконовите актове по неговото приложение.Последните са с особена обществена значимост, предвид свързаността им с правилното и ефективно прилагане на фискалната политика на държавата, от тук и засилената им защита, с повишен контрол и превенция, което законодателят е манифестирал с установените по-високи размери на санкциите в ЗДДС.Ето защо съдът, намира че фактическите обстоятелства свързани с конкретния казус, не указват маловажност по смисъла на чл. 28 ЗАНН, особено като се има предвид интензитета на този вид административни нарушения, с оглед създаването на гаранция за защита на фискалната политика на държавата, както и с цел постигане на превантивната и възпитателна цел на извършеното нарушение.

За настоящия казус е неприложима и разпоредбата на чл.3,ал.2 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото ,на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.

Мотивиран от горното ,съдът   

 

Р   Е   Ш    И :

 

ИЗМЕНЯ на основание чл. 63,ал. 1 ЗАНН наказателно постановление 445910F4660../04.07.2019 г. ,издадено от Л. Й. Д.-Началник отдел „Оперативни дейности”-София в Централно управление на Национална агенция за приходите което на "Д.” ЕООД, седалище и адрес на управление –гр.София, бул.”Г.М.Д.” № 57 за  нарушения на чл.39,ал.5 от Наредба № Н18/13.12.2006 год. на МФ, вр.чл.118,ал.4,т.1 от ЗДДС, са наложени имуществени санкции в размер на по 600 лв. на основание чл.185, ал.2,във вр.чл.185,ал.1 от ЗДДС,като НАМАЛЯВА размера на имуществените санкции от 600 лв. на 500 лв. и като ПОТВЪРЖАДВА наказателното постановление в останалата му част.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд София - Област.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: