№ 852
гр. Бургас, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120204630 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*” ЕООД с БУЛСТАТ: *, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „*“ №38, офис 4, против наказателно
постановление № 1742-F554729/03.11.2020г., издадено от заместник директора на ТД на
НАП-Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2,
ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13 от 2019г. на МФ.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
маловажност на случая.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Каров, който моли за отмяна на НП. Посочва, че сроковете за подаването на
декларацията за спрели да текат на основание закона за мерките при извънредно положение.
За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт Азманов, надлежно
упълномощен, който оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 27.09.2021 г., а
жалбата е депозирана на 29.09.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по
следните съображения:
На 18.06.2020г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО,
като не е подал в срок до 25.03.2020 г. данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за
месец февруари 2020 г. Мястото на подаване на декларация Образец 1 за всяко
регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП- Бургас в гр.Бургас,
1
ул.”Александровска” № 26, ет.1.
Декларация Образец 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за
ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване и
облагаемия доход по ЗДДФЛ, следва да се подаде, както следва –до 25–то число на медеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в който е начислено или
изплатено възнаграждението.
Декларацията е била подадена на 02.04.2020 г. и е била приета с вх. №
02000203149177.
До лицето е била изпратена покана с изх. № ПО-02000203149177/08.06.2020г. за
явяване в ТД на НАП-Бургас за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. В указания срок не се е явил упълномощен представител на лицето и актът е бил
съставен в негово отсъствие.
Административнонаказващият орган сезиран с преписката по акта е счел
фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с
което за нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО и във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-13/2019г. на МФ, на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложил на
жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно
представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на
НАП) в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Задължението за осигурителя да подава декларация Образец № 1 е регламентирано в
чл.2, ал.1 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, обн. ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от
3.01.2020 г. Според разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от Наредбата - декларация Образец № 1 с
данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното
осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия доход по
ЗДДФЛ, следва да се подаде: до 25–то число на медеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок-
до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
Съдът обаче счита, че в случая постановлението не е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт не е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Това е така по
следните причини:
Нито в АУАН, нито в НП, е посочено лицето, за което се твърди, че не е подадена
Декларация Образец 1. Името на лицето безспорно е елемент от фактическия състав на
нарушението, доколкото чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО говори за „конкретно лице”. Непосочването на
името на лицето, за което не е подадена декларацията възпрепятства възможността на
наказвания субект да се защити, доколкото той е поставен в невъзможност да представя
доказателства дали тази декларация е била подадена в срок, или не. Изобщо не може да бъде
преценено дали е следвало да бъде подавана декларация. Също така, разпоредбата на чл. 4,
ал. 1, т. 1 от Наредбата предвижда различни срокове за подаване на декларацията, като след
2
като в АУАН и НП не е посочено име, не може да се установи кой от сроковете е приложим
за това лице.
Отделно от това, във връзка със сроковете по Наредбата , следва да се посочи, че не
са посочени факти, от които да става ясно защо се приема, че задължението е следвало да
бъде изпълнено до 25.03.2020 г. Трябвало е да се посочи до коя дата е било начислено или
изплатено съответното възнаграждение, като в тежест на жалбоподателя остава да преценя
за коя от двете хипотези на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредбата се говори в АУАН и НП.
Така например, ако трудово възнаграждение за февруари 2020 г. е било изплатено през
април месец 2020 г., то тогава декларацията би била подадена в срок. Както вече бе
посочено, това е невъзможно да бъде установено от описанието в НП. Освен това,
неподаването на декларация образец 1 за всяко отделно лице представлява отделно
нарушение. При непосочване на конкретните лица не става ясно за кое осигурено лице се
санкционира осигурителя, респ. не може да се проследи дали същият не е наказан повече
пъти за едно и също нещо.
В горепосочения смисъл е и Решение № 341 от 27.06.2014 г., постановено по
КНАХД № 518 по описа за 2014г. на Административен съд- гр. Плевен.
Съдът намира, че постановлението е и материално незаконосъобразно.
Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за нарушение на
разпоредба, която вменява задължение за подаване на декларация в определен срок. В
конкретния случай жалбоподателят е следвало да подаде декларация до 25 март 2020г.,
поради което и АНО е преценил, че следва да ангажира отговорността му на основание чл.
355 КСО.
В конкретния случай обаче по силата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците - удължават се с един месец
от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3,
които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права
или изпълнение на задължения на частноправни субекти. В случая срокът за подаване на
декларацията е изтекъл на 25.03.2020г. – т.е. по време на обявеното извънредно положение в
страната. Безспорно подаването на декларация от търговското дружество представлява
изпълнение на задължение на частноправен субект, поради което и по силата на цитирания
закон – срокът е бил удължен ex lege с един месец, считано от отмяната на извънредното
положение (13.05.2020г.) и е изтекъл на 13.06.2020г. В рамките на тази удължен срок (на
02.04.2020г.) задълженото лице е изпълнило задължението си и е подало декларация за
месец февруари 2020г., поради което и поведението му неправилно е било възприето като
административно нарушение.
В обобщение, както АУАН, така и обжалваното НП са издадени в нарушение на
процесуалните правила, поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая са представени договор за правна
защита и списък (л. 21- л. 22), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. По делото не е направено възражение за прекомерност,
а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната
3
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове
отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва
да осъди НАП- гр. София да заплати сторените в настоящото производство разноски в
цялост по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */03.11.2020г., издадено от заместник
директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „*” ЕООД с
БУЛСТАТ: *, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „*“ №38, офис 4, е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО,
вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13 от 2019г. на МФ
ОСЪЖДА национална агенция за приходите- гр. София, да заплати на „*” ЕООД с
БУЛСТАТ: *, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „*“ №38, офис 4, сума в
размер на 300 (триста) лева, представляваща сторени в производството разноски за
възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4