№ 20910
гр. София, 12.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110168295 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване от ищеца Й. М. М.
срещу ответника „.......“ АД искове прогласяване за нищожността клаузата на чл. 10 от
Договор за потребителски кредит от разстояние № ........ от 04.04.2022 г., сключен между
страните, и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 5,00 лева (като
частичен от 1821,60 лева), представляваща недължимо платена сума за начислена неустойка
по Договор за потребителски кредит от разстояние № ........ от 04.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба - 13.12.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищцата на 04.04.2022 г. е сключила договор за
потребителски кредит от разстояние № ........ със „.......“ АД. Твърди, че страните са се
договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1100 лева, като кредитът следва да бъде
погасен за 24 месеца при размер на годишната лихва - 41%, размерът на годишния процент
на разходите е 49,65%, а размерът на общата сума, която следва да върне ищцата - 1600,45
лева. Заявява, че в чл. 10 от Договорът е посочено, че кредитополучателят дължи неустойка
с обезщетителен характер, в случай, че не предостави обезпечение съгласно условията на чл.
20 от Договора. Посочено е, че размерът на неустойката е 7,59 лева плюс 0,230% от
усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,230% от усвоения размер на
кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Било уговорено в чл. 20, че
в срок до три дни от сключване на договора кредитополучателя следва да предостави
поръчител, физическо лице, с брутен доход поне 1400 лева. Твърди, че съгласно
погасителния план била начислена неустойка в размер на 1821,60 лева, тъй като не е
представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния
договор. Сочи, се че на ищцата била начислена процесната неустойка, като общата сума,
която е следвало да бъде заплатена по договора е в размер на 3422,05 лева. Твърди се, че
предназначението на заемните средства е било за задоволяване на лични нужди, поради
което ищцата притежава качеството потребител и съответно приложими са - ЗПК и ЗЗП.
1
Посочва, че уговорената клауза за неустойка в чл. 10 от Договор за паричен заем, е нищожна
поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е уговорена при неспазване на
нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Поддържа, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален
размер на ГПР. Сочи, че това вземане е посочено като обезщетение за неизпълнение само и
единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така да остане под
установената граница от 50 %. Твърди, че то представлява разход, пряко свързан с договора
за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя.
Посочва, че това се по потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че
разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването па договора. Заявява, че
договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване
възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на
основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Посочва, че с предоставянето на
потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за
кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение е лишено от
смисъл. Заявява, че видно от представения погасителен план, възнаградителпата лихва в
размер на 38,95% за срока па договора се равнява на 500,45 лв., а неустойката в размер па
1821,60 лв. ,с което реалният ГПР става близо 295,13%. Определянето в Договора на сумата
в размер на 1821,60 лв. като неустойка за неизпълнение па задължение цели единствено
заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че уговорената неустойка излиза
извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Сочи, че противоречи на закона и добрите нрави, като излиза
извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Сочи, че размера на
неустойката е почти 165,60% от предоставения заем, без да става ясно какви вреди
обезщетява. Счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от
ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че с процесната клауза за неустойка в
полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което не произтичат вреди. Посочва, че
клаузата на чл. 14 от Договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал.
2, т. 5 от ЗЗП. Твърди, че тази клауза не е индивидуално уговорена. Съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Заявява, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за
недействителен, което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза.
Твърди, че кредиторът съзнателно погрешно е посочил ГПР, както и непосочването на
компонентите, които влизат в него целят заобикаляне ограниченията на ЗПК и следва да се
тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е
основание за недействителност на целия договор по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Твърди, че с
оглед на гореизложеното за ищцата се поражда правен интерес от предявяване на иск за
обявяване на клаузата на чл. 10 от процесния договор за недействителна поради
противоречие със закона, добрите нрави , заобикаляне на закона, както и иск за връщане на
платени суми при липса на правно основание.Направено е искане за уважаване на исковите
претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
2
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество „.......“ АД, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна.
Признава сключването с ищцата на процесния договор за кредит. Счита, че посоченият в
него ГПР отговаря на всички изисквания относно неговия размер и начин на формиране.
Посочва, че задълженията по кредита са били изцяло погасени чрез плащане, с оглед на
което неустойката не е и не следва да бъде начислявана. Заявява, че в случай, че се
претендират разноски на основание чл. 38 ЗА прави възражение и твърди, че ищцата не е
материално затруднено лице. В случай, че съдът прецени, че не следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, прави възражение относно размера на
претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение. Моли същото да бъде в
размер, под минималния. Заявява, че в случай, че от ищцовата страна се иска присъждане на
адвокатски хонорар с включено ДДС счита, че такова не следва да е дължимо. Твърди, че в
хипотеза на претендирано адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА се предоставя безплатна
правна помощ, а ДДС съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС се начислява само за възмездни сделки.
Посочва, че постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или
услуга по смисъла на ЗДДС. Претендира и разноски, като моли съда на основание чл. 78, ал.
2 от ГПК същите да останат в тежест на ищеца, а алтернативно адвокатското
възнаграждение да бъде присъдено в размер под минималния за съответния вид правни
услуги, съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на
чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 5лева (частичен иск от
1821,60 лева), представляваща недължимо платени сума по договор за потребителски
кредит от разстояние № ........ от 04.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба - 13.12.2023 г., до окончателното изплащане на сумата; както и по иска с
правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146
ЗЗП действителността на клаузата на чл. 10 от Договор за потребителски кредит от
разстояние № ........ от 04.04.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка с обезщетителен
характер, в случай, че не предостави обезпечение съгласно условията на чл. 20 от Договора.
Фактическият състав, който поражда правото на ищеца да иска връщане на
престацията, включва следните елементи: 1) имуществено разместване между патримониума
на две лица, т.е. даване, респективно получаване на някакво благо 2) при начална липса на
основание за осъщественото имуществено разместване.
В тежест на ищеца по делото е в условията на пълно и главно доказване да
установи факта на плащането на процесната сума, като в тежест на ответника остава да
докаже наличието на правно основание, което да обосновава задържането на паричната
престация. В този смисъл Решение № 369 от 18.06.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3821/2023 г.;
3
Решение № 50143 от 1. 1. 2022г. На ВКС по гр. д. №4307/2021г., III г. о.,ГК; Постановление
№ 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.
В тежест на ответника по делото по предявения иск с правна квалификация чл.26,
ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. чл.21 ЗПК вр. 146 ЗЗП е да установи в условията
на пълно и главно доказване, че процесният договор е валидно сключен при спазване
изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК, както че и клаузите отговарят на изискванията на
ЗПК и по-конкретно на начина и методиката на определяне на размера на ГРП,
индивидуално договаряне на клаузите.
2. ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че
между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за
потребителски кредит от разстояние № ........ от 04.04.2022 г.
3. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с
крайния съдебен акт.
Съдът служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следва да допусне изготвянето на СЧЕ,
която да установи дали процесните притезания за неустойка са включени в ГПР.
Доказателственото искането на ищеца за задължаване на ответника да представи
справка от счетоводството си за извършени плащания от страна на ищцата, както и
описаните в исковата молба документи /договора за кредит, погасителен план и СЕФ/ следва
да бъде оставено без уважение, доколкото не е необходимо за установяване на спорните
факти.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 05.06.2025 г. от 09:30 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до първото по делото
заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
4
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно /ex officio/ ще
разгледа въпроса за евентуалното наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за
потребителски кредит и по-конкретно клаузите пораждащи притезанията на кредитора за
такси и неустойки, описани подробно в мотивната част на определението. Предоставя
възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства във връзка с
въпроса за неравноправния характер на клаузи в процесния договор за потребителски
кредит.
ДОПУСКА изслушването на СЧЕ, която, след проверка на счетоводството на
ответника, да даде отговор на въпросите постановени с исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. С., като вещото лице да се уведоми за назначената
експертиза и да се призове за о.с.з. след представяне на доказателства за внесен депозит. В
призовката до него да бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не по-
късно от една седмица преди съдебното заседание с препис за страните.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 400,00 лева, вносим от
ОТВЕТНИКА в едноседмичен срок от връчването на съобщението по сметка на СРС, като
УКАЗВА на ищеца, че в същия срок следва да представи по делото доказателства за
плащането.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проектодоклада по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5