№ 47
гр. С., 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Андон Г. Миталов
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
в присъствието на прокурора Д. Ив. Й.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241800600113 по описа за 2024 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба
против присъда, постановена по НОХД № 95/022г. по описа на РС И..
По силата на посочената по- горе присъда, съдът е признал подсъдимия Т.
Г. П., роден на ..........г. в град Е.П., Република България, български
гражданин, женен, основно образование, осъждан, безработен, живущ в град
И., област С., ул. „Г.Р.“ № ..., ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че
21.09.2021г. около 00.10 часа в град И., област С. по ул. „Св.П.Е.“, е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел”, модел
„Зафира” с рег. № ..... с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 2,31 на хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол
за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол № ХИ –
17/15.10.2021г. на химична лаборатория към БНТЛ при ОДМВР град С., след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК –
със Споразумение № 156/27.10.2016г. по НОХД № 637/2016г. по описа на
Районен съд И., влязло в законна сила на 27.10.2016г. - престъпление по чл.
343б, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 303, ал. 2 НПК вр. чл. 343б,
1
ал. 2 от НК вр. чл. 54, ал. 1 НК го е осъдил на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/
ЛЕВА.
На основание чл. 57 ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът е определил
първоначален ОБЩ РЕЖИМ за изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода.
На основание чл. 343г вр. 343б, ал. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът е
наложил допълнително кумулативно наказание на подсъдимия Т. Г. П. (със
снета по делото самоличност)- лишаване от право на управление на МПС за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът е зачел и приспаднал на основание чл. 59, ал. 4 НК от така
определеното наказание лишаване от право на управление на МПС времето,
през което подсъдимият Т. Г. П. (със снета по делото самоличност) е бил
лишен от право да управлява МПС по админинистративен ред, считано от
21.09.2021г.
В тежест на подсъдимия П. са възложени направените по делото
разноски.
Присъдата е атакувана с жалба от подсъдимия П., чрез защитника му
– адв. Д. А., като незаконосъобразна и неправилна, постановена в
нарушение на материалния закон, както и явно несправедлива.
Оплакванията, против обжалваната присъда, изложени в подробно
мотивираната жалба, реално се свеждат до твърдение на защитника А. за
неправилно приложение на материалния закон, с позоваване на настъпила за
подсъдимия реабилитация, с оглед постановеното съдебно разпореждане по
ЧНД № 647/2021г., по силата на което съдът е оставил без разглеждане
молбата за съдебна реабилитация на подсъдимия Т. П., приемайки, че е
настъпила реабилитация по право по чл.86,ал.1 НК. Предвид настъпилата
реабилитация за предходното престъпление – с предмет – чл.343б, ал.1 НК,
настоящото деяние е несъставомерно по чл.343б, ал.2 НК, поради липса на
съставомерен признак от обективна страна- предходно осъждане. Дори да се
приеме, че със своите действия, описани в обвинителния акт П. е осъществил
друго престъпление- това по чл.343б, ал.1 НК, то липсата на предходно
осъждане би не попречила наказателната отговорност по отношение на
подсъдимия да се реализира при условията на чл.66,ал.1 НК, т.е.
2
изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода да бъде
отложено в подходящ изпитателен срок, а да не се налага ефективно
наказание.
В жалбата се съдържа искане за отмяна на постановената присъда от
РС И. и постановяване на нова присъда във въззивната инстанция-
оправдателна за подсъдимия, алтернативно- да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на ИРС делото, или в случай, че въззивната
инстанция приеме за процесуално допустимо и преквалифицира деянието на
подсъдимия по чл.343б, ал.1 НК – да му бъде наложено условно наказание
„лишаване от свобода“.
В съдебно заседание по същество на делото защитникът поддържа
депозираната жалба и оплакването, съдържащо се в нея за неправилно
приложение на материалния закон.
В пледоарията си по същество защитникът навежда допълнителни
съображения в подкрепа на твърдението си за липса на съставомерни
признаци от обективна страна. В тази връзка оспорва заключението на
комплексната съдебно- медицинска и химическа експертиза, с аргумент че
вещите лица не са изследвали и не са се произнесли по въпроса какво е било
съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия към инкриминирания
момент на управление на МПС – към момента на спирането му за проверка от
полицейските служители, при констатацията за завишаване на
концентрацията с 0.6 промила, при лабораторното изследване на кръвта в
сравнение с показанията на Алкотест Дрегер. В случай, че този въпрос беше
изследван, според защитата щеше да бъде констатирана концентрация на
алкохол в кръвта под пределно допустимата за деяние по ал.1 на чл.343б НК,
както и по всяка вероятност – и под предела, определен за престъплението, за
което подсъдимият П. е привлечен към отговорност. С други думи –
отсъствието на съществен съставомерен признак от обективна страна,
обуславя единствено отмяна на постановената осъдителна присъда и
постановяване на нова такава- оправдателна за подсъдимия.
Алтернативно- в случай, че въззивният съдебен състав не приеме като
съответни на закона изложените по-горе съображения, оневиняващи изцяло
подсъдимия, както и ако не констатира, допуснато от първия съд съществено
нарушение на процесуалните правила при постановяване на атакуваната
3
присъда, защитникът моли да се вземат под внимание следните доводи от
материално-правно естество:
Законът и съдебната практика, както и правната теория / защитата
прави позоваване на теоретична разработка на д-р Р. И.- преподавател в С.У.
„К. О.“/ отстояват разбирането, че реабилитацията по чл.88а, ал.1 НК
заличава всички неблагоприятни последици от предходното осъждане. В
обхвата на заличаване на неблагоприятните последици от осъждането, според
цитираната по-горе монография, следва да се включва и забраната по
чл.86,ал.2 НК за повторно реабилитиране по право по чл.86, ал.1 НК за
осъден за извършено престъпление като пълнолетно лице. Аргумент в
подкрепа на това теоретично съждение е, че обратното би означавало, че
осъждането ще продължи да бъде източник за неблагоприятни правни
последици за осъдения, макар и за деяния, в значителна степен отдалечени
във времето. Това според застъпилия това становище е в противоречие с
житейската и правната логика, както и със смисъла и съдържанието, които
законодателят влага в института на реабилитацията по чл.88а НК, която
отменя цялостно и безусловно всички последици, свързани с осъждането.
Първият съд е обсъждал твърде пестеливо тези аргументи, които са били
изложени на неговото внимание. Не е даден отговор по каква причина,
застъпеното становище не се споделя от РС – И., който е приел, че за
споразумението, имащо характер на осъдителна присъда, за деяние
извършено от подс. П. през 2016г., реабилитацията е щяла да настъпи едва
през 2024г., поради което е налице съставомерния признак предходно
осъждане по чл.343б, ал. НК. С изложеното по- горе първият съд е формирал
незаконосъобразен извод по приложението на материалния закон.
С оглед на изложеното по- горе защитата счита, че въззивната
инстанция следва да постанови решение, по силата на което да измени
присъдата на РС И., като приеме, че към момента на извършване на
престъплението за което е предаден на съд подсъдимият е бил реабилитиран
по право и по този начин да преквалифицира деянието му от престъпление по
чл.343б,ал.2 НК, в такова – по ал.1 на същия текст, като при това да отложи
по реда на чл.66,ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за
това престъпление – лишаване от свобода.
Подсъдимият, в лична защита изцяло се присъединява и подкрепя
4
изразеното и застъпено становище на защитника си .
В последната си дума моли за условна присъда.
Представителят на СОП в заседание по същество, заключава, че не
споделя аргументите за неправилно приложение на материалния закон,
изложени в жалбата против присъдата, постановена по НОХД № 95/2022г. по
описа на РС И.. Присъдата е правилна, обоснована, законосъобразна. В хода
на производството пред първата инстанция и при постановяването и
мотивирането и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд. Наложеното наказание е справедливо и съответства
на интензитета на обществена опасност на деянието и дееца. В обобщение на
изложеното по- горе пледира в полза на потвърждаване на обжалваната
присъда на РС И..
Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата и се запозна
подробно със съдържащите се доводи в същата , както и със становището на
защитата в съдебно заседание, след като осъществи цялостен самостоятелен
служебен контрол по отношение на атакуваната присъда, в съответствие със
събраните доказателства по делото и приложимия закон, прие за установено
следното:
Жалбата е частично основателна, но не по съображения, изложени от
жалбоподателя.
Липсват основания да се приеме, че в хода на производството по
разглеждане на делото в РС И. и при постановяване и мотивиране на присъда
№26/27.10.2023г. са допуснати процесуални нарушения рефлектиращи в
съществена степен и осуетяващи правото на защита на привлеченото към
отговорност лице Т. Г. П..
Доказателствата по делото са годни, събрани в съответствие с
процесуалните правила в хода на производството пред първия съд. Същото е
протекло и при стриктно съблюдаване на процесуалните права на
подсъдимия и на неговия защитник.
Въз основа на събраните доказателства, първият съд е възприел
фактическа обстановка, която настоящия въззивен състав споделя:
Подсъдимият Т. Г. П. е роден на ..........г. в град Е.П., Република
5
България, български гражданин, женен, основно образование, осъждан,
безработен, живущ в град И., област С., ул. „Г.Р.“ № ..., ЕГН: .........
Със Споразумение № 156/27.10.2016г. по НОХД № 637/2016г. на
Районен съд И., влязло в сила на 27.10.2016г., подсъдимият е осъден за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК като му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено
на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, както и наказание
„лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство за срок от шест
месеца.
Към 21.09.2021г. подсъдимият бил правоспособен водач и имал
издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство №
*********, валидно до 21.09.2022г. за различни категории, в това число и
категория В.
На 20.09.2021г. вечерта подсъдимият Т. П. употребил алкохол. Около
час след употребата на алкохол получил силни болки в корема, решил да
потърси сина си, който да го откара до болнично заведение. Под
въздействието на употребения алкохол привел в движение собствения си лек
автомобил - марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ...........
За времето от 19:00 часа на 20.09.2021г. до 07:00 часа на 21.09.2021г.
свидетелите В.Д. Т. и С.И. К. изпълнявали служебните си задължения в
качеството на полицейски служители при РУ на МВР - И., като автопатрул.
Около 00:10 часа на 21.09.2021г. на ул. „П.Е.“ пред частен дом №... в град И.
свидетелите спрели за проверка движещия се в посока бул. „Цар
Освободител“ в посока първокласен път I-8 в град И. лек автомобил марка
„Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ........... Водач на автомобила бил
подсъдимият Т. П., който бил сам в автомобила. Свидетелят Т. - на длъжност
„младши автоконтрольор“ при РУ на МВР И., се легитимирал на водача на
автомобила и поискал да му представи документи за самоличност.
Подсъдимият представил необходимите документи, чрез които полицейските
служители установили самоличността му, както и обстоятелството, че
управляваният автомобил е негова собственост. По време на проверката
свидетелите Т. и К. усетили миризма на алкохол, идваща от водача, поради
което свидетелят Т., в качеството си на младши автоконтрольор, го поканил
да бъде тестван с техническо средство - Дрегер. Свидетелят Т. извършил тест
6
за наличие на алкохол в кръвта. Пробата била осъществена с техническо
средство алкотест „Дрегер 7510“ с фабр. № .........., който отчел положителен
резултат - 1,73 промила. При извършването на пробата подсъдимият се
оплакал от болки в корема и се наложило да бъде тестван няколкократно -
три - четири пъти до показване на качествен резултат на техническото
средство. На подсъдимия бил съставен АУАН серия АА №......../21.09.2021г.,
който той подписал без възражения. Свидетелят Т. съставил на подсъдимия и
талон за медицинско изследване № 00561108, в който подсъдимият П. вписал,
че не приема показанията на техническото средство. Съгласно посоченото в
талона, подс. П. следвало да се яви във ФСМП - И. в срок до 45 минути от
връчването на същия. Подсъдимият получил екземпляр от талона срещу
подпис, след което бил съпроводен от свидетелите Т. и К. във ФСМП И.,
където дал кръвна проба. Преди даване на кръвна проба подс. П. съобщил на
медицинското лице, че през предходните 24 часа е употребил лекарство
„Трамадол“ срещу панкреатит. След даването на кръвна проба за медицинско
изследване подсъдимият Т. П. бил отведен в РУ на МВР И., където бил
задържан по реда на ЗМВР със заповед за задържане до 24 часа, издадена от
свидетеля К.. П. бил освободен на 21.09.2021г. в 01:30часа. Била назначена и
изготвена химическа експертиза. Съгласно протокол за химическа експертиза
за определяне на концентрация на алкохол в кръвта № ХИ-17/15.10.2021г. на
химична лаборатория към БНТЛ при ОДМВР С. взетата от подсъдимия П.
кръвна проба показала наличие на етилов алкохол в кръвта в количество 2,31
на хиляда.
Въззивният съдебен състав, обаче, не споделя материално-правните
изводи, изградени от първия съд на основата на релевантните факти.
Неправилно е приложен материалния закон, като деянието, осъществено
от подсъдимия П. е било квалифицирано по чл.343б, ал.2 НК, вместо по ал.1
на същия текст – за това, че е управлявал моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда.
Извън вниманието и преценката на първия съд е останало , че за
предходното деяние – осъждането със споразумение за същото деяние –по
НОХД №637/2016г. на РС гр. И. на лишаване от свобода за срок от три
месеца, подсъдимият П. е бил реабилитиран с изтичането на изпитателния
срок от три години от влизане в сила на споразумението- от 27.10.2019г. – по
7
силата на реабилитация по право по чл.86, ал.1 и 2 НК.
Същевременно, достигайки до този извод, въззивният съд не споделя и
не приема като съответни на буквата и на разума на закона, изложените
аргументи от страна на защитата по тълкуване и прилагане на материалния
закон- разпоредбата на чл.86, ал.2 НК. Стриктният и формален характер на
наказателния процес и право представлява гаранция за правото на защита, за
презумпцията за невиновност на привлеченото към отговорност лице и за
всички онези принципи на правото, което отличават съвременната
пеналистика от инквизиционния наказателен процес. Стриктното тълкуване
на нормата на чл.86, ал. 2 НК, налага еднозначно тълкуване на забраната да се
допусне реабилитация по право по реда на чл.86,ал.1 НК по отношение на
пълнолетно лице, извършило престъпление, което веднъж е било
реабилитирано.
В с.смисъл съдът споделя становището на първия съд, че цитираното
позоваване на монографията „Реабилитацията по българското наказателно
право“ на преподавателя в СУ „К. О.“ д-р Р. И. е изолирано и не се споделя от
константната практика по тълкуване и прилагане на закона. Не би могло да се
приеме, че след всяка настъпила реабилитация по чл.88а НК на пълнолетно
осъдено лице при последващо извършване на престъпление и осъждане е
възможна повторна реабилитация по реда на чл.86, ал.1 НК.
Реабилитацията по право е един особен, привилегирован институт,
характеризиращ се с по- облекчен режим, с кратки срокове на настъпване и
именно поради тази причина законодателят е въвел ограничението, че този
привилегирован режим на реабилитиране би могъл да се ползва от осъдени
пълнолетни лица само веднъж. Обратното тълкуване би обезсмислило
съществуването на разпоредбата на ал.2 на чл.86, дерогирайки я изцяло.
Така, в позицията , изразена и отстоявана от защитата, съдът намира, че
се прави недопустимо смесване между последиците за лицето от настъпване
на реабилитацията и процедурата- начина по който то да бъде реабилитирано.
Последиците на заличеното осъждане рефлектират в статута и правата
на лицето като гражданин- правото да получи справка за съдимост, в която
да не фигурират осъжданията му, за да не бъдат взети под внимание при
преценка за пригодността му с оглед бъдещи социални, трудови и други
изяви и дейности и да не препятстват участието му като равностоен и
8
пълноправен член на обществото да участва в тези дейности, като отпаднат
забрани, произтичащи от статута на осъдено лице - забраната да изпълнява
определени дейности, да упражнява професии и да заема съответни
длъжности. Сред тези последици обаче не стои правото му да бъде
реабилитиран по привилегирования ред по чл.86, ал.1 по право, щом вече
веднъж е осъждано като пълнолетно лице. Осъденият е загубил възможността
да бъде реабилитиран по право- в кратките срокове и облекчена процедура,
приложима еднократно- само за първото осъждане. Същевременно-с
отпадането на привилегирования ред и облекчената процедура по право,
осъденият не губи правото си да бъде реабилитиран. Но след първата /и
единствена по преценка на настоящия съд/ реабилитация по право, всяка
следваща реабилитация следва да се осъществява по съдебен ред – по реда на
чл.87 НК, при спазване на изискванията и предпоставките на тази
реабилитация и след преценката на съда, или след изтичане на
продължителен срок – в съответствие с разпоредбата на чл.88а НК. В
т.смисъл, разграничаването на реабилитацията на „пълна“ и „непълна“ е само
в теоретичен план, съдържанието и последиците на реабилитацията винаги е
цялостна и се изразява в последиците, визирани в ал.1 на чл.85 НК /по
дефиниция на реабилитацията/, но сред същите категорично не попада
правото на лицето да бъде многократно реабилитирано по привилигирования
ред по право - по чл.86, ал.1 НК.В този смисъл, произнасяйки се по това
възражение на защитата, първият съд е осъществил вярно тълкуване на
закона.
Извън вниманието и преценката на РС, обаче, са останали данни,
извлечени от приложената справка за съдимост на подсъдимия Т. П.. От
данните в същата, се установява, че подс. Т. Г. П., р. на ..........г. е осъждан за
първи път по НОХД № 399/1995г. с присъда на СРС , в сила на 14.06.1991 г.,
като непълнолетен -16годишен, по чл. 195, ал.1 т.2 и 4 , вр.чл.194, ал.1 НК, на
лишаване от свобода за срок от 8 месеца, изтърпяването на което наказание е
отложено на осн.чл.69, ал.1 НК за изпитателен срок от една година.
Логическото тълкуване на забраната по ал.2 на чл.86: „Реабилитацията
по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което
е било веднъж реабилитирано“ per argumentum a contraria налага еднозначно
да се приеме, че лицето би могло да бъде отново реабилитирано по право,
щом първата му реабилитация по право е настъпила за престъпление,
9
извършено като непълнолетно лице.
Поради това, за осъждането със споразумение, имащо характер на
влязла в сила присъда по НОХД № 673/2016г., не е съществувала законова
забрана подсъдимият П. да бъде реабилитиран по право с изтичане на три
годишния изпитателен срок, от влизане в сила на споразумението-
27.10.2016г., а именно- на 27.10.2019г. Осъждането, по посоченото по-горе
дело се явява първо такова за подсъдимия като пълнолетно лице.
В зависимост от изложеното по-горе се установява липса на
съставомерен признак от обективна страна в състава на чл.343б, ал.2 НК-
предходно осъждане за същото деяние. След като е признал за виновен
подсъдимия П. по този текст на повдигнатото против него обвинение,
първият съд е постановил присъда, в нарушение с материалния закон.
Изложеното по-горе обосновава и обуславя изменение на обжалваната
присъда и преквалификацията на престъплението от 343б,ал.2 НК в
престъпление по чл.343б, ал. 1 НК.
По отношение на изменението и преквалификацията в по-леко
наказуемо престъпление, не съществува пречка от процесуално естество, тъй
като новото осъждане по чл.343б,ал.1 НК се осъществява на основата на
идентична фактическа обстановка, предявена на подсъдимия с обвинителния
акт, факти, които той е узнал и се е защитавал в хода на цялото производство
пред първата инстанция.
По описаният начин, като на 21.09.2021г. около 00.10часа в гр. И., обл.
С., по ул. „П.Е.“ управлявал МПС л.а. „Опел Зефира“, с рег. Н. .......... с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно- 2.31 на
хиляда, установено по надлежния ред – с протокол на химическа експертиза
№ХИ-17/15.10.2021г. на химична лаборатория към БНТЛ при ОДМВР гр. С.,
подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.343б, ал.1 НК. От
субективна страна е налице пряк умисъл, обхващащ представи на дееца за
всички съставомерни признаци от обективна страна.
Настоящият въззивен състав счита, че на останалите въпроси
повдигнати от защитата, РС И. е дал отговор в съответствие със закона и
доказателствата в съдебните мотиви – пр. касателно заключението на СХЕ,
методът, времето на изследване, установен от закона и др.под. възражения,
за които не намира необходимост да обсъжда отново, като споделя и се
10
присъединява изцяло към съображенията на първия съд.
Съдът намира, че следва да бъде определено наказанието в минималния
размер, предвиден в закона, най- вече поради изминалия значителен период
от време от датата на извършване на деянието до настоящия момент, като
определи и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от
1 година и глоба – в размер на 200 лева.
Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия към датата на
извършване на престъплението, не е необходимо същият ефективно да
изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода. По-скоро следва да
бъде определен изпитателен срок в размер на 4 години, в който подсъдимият
да изгради собствена мотивация за правомерно поведение като гражданин и
водач.
На осн.чл.343г НК следва да бъде наложено допълнително кумулативно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ в рамките на параметрите,
определени от РС –за срок от една година и шест месеца.
Следва да се потвърди присъдата в останалата част- касателно
приспадането по чл.59,ал.4 НК, както и в частта за разноските
Предвид всичко изложено по-горе на осн. чл.337, ал.1 т.2 пр.3,
вр.чл.334, т.3 НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 26./ 27.10.2023г., постановена по НОХД №
95/2022г. на РС И., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието, осъществено от
подсъдимия Т. Г. П., р. на ..........г. в гр. Е.П., българин, български гражданин,
с основно образование, безработен, женен, неосъждан, ЕГН- **********, от
престъпление по чл.343б, ал.2 НК, в такова – по чл.343б, ал.1 НК, като
ПРИЗНАВА подсъдимия за виновен в това, че на 21.09.2021г. около 00.10
часа в гр. И., обл. С., по ул. „П.Е.“ управлявал МПС л.а. „Опел Зефира“, с рег.
Н. .......... с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно-
2.31 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол на химическа
експертиза №ХИ-17/15.10.2021г. на химична лаборатория към БНТЛ при
ОДМВР гр. С., предвид на което и на основание чл.343б,ал.1 НК го
11
ОСЪЖДА на лишаване от свобода за срок от една година, както и да заплати
в полза на държавата –глоба в размер на 200 лева.
На осн.чл.66,ал.1 НК ОТЛАГА изтърпяването на така определеното
наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
На осн.чл.343г НК ЛИШАВА подсъдимия Т. Г. П. от правото да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12