Решение по дело №3653/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 172
Дата: 2 март 2022 г. (в сила от 30 март 2022 г.)
Съдия: Красимира Тончева Донева
Дело: 20212120203653
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Бургас, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря Ж. M.
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120203653 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Д. В. В. против
Наказателно постановление № 21-0769-001953/24.06.2021 г. на Началник
група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на
жалбоподателката на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 70,
ал. 3 от ЗДвП. Претендира се отмяна на обжалваното постановление като
неправилно по съображение, че вмененото нарушение е несъставомерно,
поради липса на виновно поведение. Съдържа се оплакване по
законосъобразността на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на
НП, като в тази връзка се сочи, че в тях не са описани коректно, ясно и
изчерпателно релевантните обстоятелства към момента на проверката
относно конкретното техническо състояние на управляваното МПС, като
наказващият орган не е взел предвид ангажираното с възраженията по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН писмено доказателство, установяващо неизправността на
автомобила. При условията на алтернативност се иска приложение на чл. 28
от ЗАНН.
Въззиваемата страна е изразила писмено становище за неоснователност
1
на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и жалбоподателката
претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката
– адв. Р., поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание.
След като обсъди направените в жалбата и в с. з. оплаквания,
писменото становище на въззиваемата страна, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно
постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.05.2021 г. Около 11,30 часа в гр. Бургас, на ул. „Проф. Яким
Якимов“ срещу магазин „Лидл“ по посока ул. „Стефан Стамболов“
жалбоподателката Д. В. В. е управлявала собствения си лек автомобил „***“ с
рег. № А*** без включени светлини, поради което е спряна за проверка по
линия на КАТ от свидетеля Д. Пл. В. – младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас. От Докладната записка, изготвена от
св. В. на 11.05.2021 г., се установява, че в хода на проверката водачката му е
обяснила, че „фаровете не й работят“, но в разпита си пред съда свидетелят
заявява, че не си спомня, дори и да му е споделила за неизправности, които
има по автомобила. Преценил е, че е извършила нарушение, което е подвел
под разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и за констатирането на което е
съставил АУАН серия АА № 933110/03.05.2021 г., подписан от водачката с
възражение „Полицай Д.В. отказва да опише състоянието на таблото ми, че
три лампи /аварийни/ светят за авария на ръчна спирачка. Светлините не
могат да се включат, за да не изтощят акумулатора“. Възражения са
депозирани и писмено в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като е оспорена
отразената в акта фактическа обстановка, като непълна и в тази връзка е
направено оплакване против отказа на актосъставителя да удостовери в
съдържанието му видимата повреда на светлинното табло. Посочено е, че
проверката е извършена в момент, в който водачката безопасно е
придвижвала автомобила си до автосервиз поради внезапно възникнала
техническа неизправност, за верността на което твърдение е представена
издадената от непосредствено посетения сервиз складова разписка,
обективираща възникнала авария и неработещо динамо.
2
По повод на постъпилите възражения наказващият орган е възложил на
св. К. Н. Н. – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Бургас, да извърши проверка по случая. В тази връзка и по процедура е
изискана цитираната по-горе докладна записка, в която св. В. е описал още, че
„накарал водачката да включи късите светлини на автомобила и фаровете се
пуснали безпроблемно“. Разпитан пред съда св. Н. изнася данни, че само по
докладната записка на св. В., в която е вписано, че по време на проверката
водачката е включила фаровете, е счел, че няма основания за прекратяване на
образуваното административно-наказателно производство, поради което със
своя докладна записка от 23.06.2021 г. е докладвал преписката за реализиране
на отговорност.
Наказващия орган е приел фактическите констатации по акта за
доказани, респ. правната квалификация на нарушението и е издал
обжалваното Наказателно постановление, с което на основание чл. 185 от
ЗДвП е наложил на жалбоподателката административно наказание глоба в
размер на 20 лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
Наказателното постановление е връчено на 19.07.2021 г. срещу подпис,
а жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство, е
подадена на 21.07.2021 г.
В хода на съдебното следствие е разпитана ангажираната от
жалбоподателката свидетелка Д.Т.Х. – нейна близка, към която се е обърнала
за помощ да я упъти към автосервиз. Свидетелката сочи данни, че
комуникацията между двете е проведена в приложението WatsApp.
Представена е извадка от скрийншот от кореспонденцията, видно от която
преди осъществената в 11,30 ч. проверка – в 10,17 ч. жалбоподателката се е
обърнала за помощ във връзка с автомобила си към свидетелката, която в
10,40 ч. й е изпратила координати на автосервиз „Юникс Ауто ***“, в гр.
Бургас, Северна промишлена зона, к-с „Славейков“, складова база „Г***“,
чието местонахождение съвпада с посоката, в която се е движила при
спирането й за проверка.
Тъй като наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 60,
ал. 2 от ЗАНН и не е окомплектовал административно-наказателната
преписка в цялост при изпращането й, се е наложило съдът служебно да
изиска Складова разписка № **********/03.05.2021 г., изготвена от „***“
3
ООД, видно от която жалбоподателката, като клиент е посетила автосервиза
му „***“. Там по автомобила й са установени мигащи светлини в авариен
режим, а след диагностика е констатирано, че динамото не работи.
Съдът достигна до горната фактическа обстановка след анализ и
съпоставка на съдържащите се в делото писмени доказателства, в това число
свидетелство за регистрация част II № *********/23.01.2007 г., 2 бр.
докладни записки от 11.05.2021 г. и 23.07.2021 г., Складова разписка №
**********/03.05.2021 г. на „***“ ООД и данните в показанията на
свидетелите Д. Пл. В. – полицейския служител, осъществил проверката и
съставител на АУАН, К. Н. Н. – служителят, отговорен да провери
доказателствата, обобщи и докладва административно-наказателната
преписка пред наказващия орган и Д.Т.Х. – за изясняване на обстоятелствата
с възникналата по време на движение на МПС техническата неизправност,
каквито са и твърденията на жалбоподателката.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
/преди изменението с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, от
надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
АУАН е съставен от мл. автоконтрольор на обслужвана територия в гр.
Бургас, на основание регламентираната от закона компетентност, а НП е
издадено от компетентен орган – Началника на група към ОДМВР – Бургас,
Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, на обслужваната територия гр. Бургас, в
съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание
регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на
закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати нарушения на процесуалните правила по
съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното
постановление. В АУАН и НП нарушението не е индивидуализирано по
4
начина, изискуем съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, тъй като формално са изписани признаците на административното
нарушение, но такива, каквито са установени от законодателя в съответната
правна норма на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, без обаче да бъдат посочени
обстоятелствата, при които е извършено, а такива се извеждат от събрания
доказателствен материал. Следва да се има предвид, че в настоящото
производство защитата не е срещу цифрите, а срещу фактите, а в случая те не
са достатъчно отразени и правилно интерпретирани. Установява се
недостатъчност на описанието досежно причината за движение на МПС без
светлини в резултат на отказа на актосъставителя да отрази обективното
техническо състояние на управлявания от жалбоподателката автомобил,
което е наложило същата собственоръчно да опише в полето за възражения
неизправността, довела до изключване на светлините. Съответно наказващият
орган, въпреки подадените в срок възражения на жалбоподателката, не е
изпълнил добросъвестно задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да
разследва спорните обстоятелства, а е издал наказателното постановление
при неизяснена фактическа обстановка. В преценката си дали да издаде НП
последният /с възлагане на св. К. Н./ е провел едностранчиво разследване чрез
докладна записка от актосъставителя и без анализиране на представеното
писмено доказателство /складова разписка/, опровергаващо поведение,
предприето от водачката, чиито обективни и субективни параметри да
консумират състава на предявеното й с акта нарушение. Наказващият орган
се е основал само на констатациите в АУАН, потвърдени в докладната
записка на актосъставителя, без да провери обосноваността на акта и да
прецени писмените възражения срещу него, както и доказателството, което ги
подкрепя. Така проявеният подход опорочава процедурата по чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН. Освен това, в разрив с разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
наказващият орган е спестил окомплектоването на административно-
наказателната преписка с представената в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
складова разписка, която очевидно не е взета под внимание от него. В
обобщение по оплакването на жалбоподателката, съдът намира, че
незаконосъобразно протеклият процес на реализиране на административно-
наказателна отговорност обуславя отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
За основателни се преценят и доводите на жалбоподателката за
5
неправилност на наказателното постановление. Не се разкри релевантно
нейно поведение съобразно дадената правна квалификация. С атакуваното
постановление отговорността й е ангажирана за неизпълнение на
задължението по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, която разпоредба въвежда изискване за
моторните превозни средства да се движат с включени светлини за движение
през деня или с къси светлини. Санкциониращата нарушението обща
разпоредба на чл. 185 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба
в абсолютен размер от 20 лева. Съобразявайки ангажираните от
жалбоподателката писмени и гласни доказателства, според които процесното
МПС не се е движило с включени светлини поради внезапно възникнала
техническа неизправност, съдът намира, че случаят попада в хипотезата на
чл. 101, ал. 2 от ЗДвП, според която деянието не би било наказуемо в случай,
че водачът придвижва МПС до мястото за отстраняване на неизправността
при взети необходими мерки за безопасност на движението. Установената
техническа неизправност е възникнала по време на движение на МПС и не е
застрашавала безопасността на управляваното МПС и изобщо на движението,
като случаят е през деня, т. е. в светлата част на денонощието.
Когато неизправността е възникнала по време на движение, в
зависимост от нейното естество, автомобилът може да бъде придвижван в
определени хипотези и това не представлява нарушение на закона.
Разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и
неизправностите, при наличието на които моторните превозни средства
следва да се считат за технически неизправни. Сред изброените такива в ал. 1,
т. 12, буква „в“ е налице формулировка, изразяваща се в „не светят дългите,
късите, габаритните светлини или стоп-светлините“. Разпоредбите на чл. 101,
ал. 2 от ЗДвП и чл. 11 от ППЗДвП третират случаите, в които неизправността
е възникнала по време на движение, респективно кога придвижването на
МПС е позволено въпреки техническата неизправност и кога не. Пинципно
движението на МПС, което е технически неизправно е забранено, освен в
изчерпателно определените от закона случаи, когато техническата
неизправност е възникнала по време на движение и повредата е от такова
естество, че не се налага незабавното спиране на автомобила. Наличието на
неработещи светлини по време на движението на автомобила през деня е
техническа неизправност, която съобразно чл. 11, ал. 2 от ППЗДвП не изисква
водачът да спре моторното превозно средство до отстраняването й. Т. е. при
6
възникнала при движение през деня неизправност в осветителната уредба,
когато отстраняването на неизправността на място е невъзможно /какъвто е
случаят/, на водача се разрешава да придвижи на собствен ход моторното
превозно средство до гараж или сервиз. Съгласно цитираното законодателно
иключение, в което попада изяснената в настоящото производство
конкретика на случая, не се установява извършено нарушение от страна на
жалбоподателката, поради което неправилно е ангажирана отговорността й.
Жалбоподателката не е представила доказателства за сторени разноски
в производството по оспорване на наказателното постановление, нито е
поискала присъждане на такива, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-001953/24.06.2021 г.
на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас,
с което на основание чл. 185 от ЗДвП на Д. В. В., **********, от гр. София,
бул. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за
нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
_______________________
Съдия при Районен съд – Бургас:
Вярно с оригинала: Д.М.
7