№ 198
гр. Смолян, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20225400500106 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20025/21.01.2022г., постановено по гр.д.№ 89/2020г.по описа на
Златоградския районен съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от СЛ.
ИВ. К., с ЕГН **********, с адрес: с.Старцево, ул.“Елица“ № 8,общ.Златоград, обл.Смолян,
с който претендира да се признае за установено по отношение на Община Златоград с
БУЛСТАТ ****, представлявана от кмета Мирослав Митков Янчев, с адрес : гр.Златоград,
ул.“Стефан Стамболов“ № 1, че е собственик на основание давностно владение над 52
години на реална част с площ от 120 кв.м., разположена в западната част на имот с
идентификатор 69105.1.219 по КК на с.Старцево, отбелязано като застъпена площ между
кадастралните граници на имоти 69105.1.219 и 69105.1.299, по начин показан на
комбинирана скица обозначена в червен цвят по т.1,2,3,14 и 15, изготвена от инж.Д. и
приложена към исковата молба. Отхвърлен е като неоснователен и недоказан предявения от
СЛ. ИВ. К., с ЕГН **********, с адрес: с.Старцево, ул.“Елица“ № 8,общ.Златоград,
обл.Смолян, с който претендира да се признае за установено по отношение на Община
Златоград с БУЛСТАТ ****, представлявана от кмета Мирослав Митков Янчев, с адрес :
гр.Златоград, ул.“Стефан Стамболов“ № 1, че е налице грешка в КККР на с. Старцево
одобрена със Заповед РД -18-116 от 15.01.2018 г. на изп. директор на АГКК относно
границата между имот с идентификатор 69105.1.219 и имот с идентификатор 69105.1.299,
по отношение на част с площ 120 кв.м., която част е разположена в западната част на имот с
идентификатор 69105.1.219 отбелязана, като застъпена площ в комбинираната скица
1
обозначена в червен цвят по т. 1,2,3,14 и 15, която скица е изготвена от инж. Д. и е
приложена към исковата молба. Осъден е СЛ. ИВ. К., с ЕГН **********, с адрес:
с.Старцево, ул.“Елица“ № 8, общ. Златоград, обл.Смолян да премахне изградената от него
подпорна стена от суха зидария, която стена е разположена в ПИ с идентификатор
69105.1.299, собственост на Община-Златоград, по начин показан на комбинираната скица
на вещото лице М.Т. по основната му експертиза, която скица приподписана от съдия-
докладчика, да се счита неразделна част от решението. Осъден е СЛ. ИВ. К., с ЕГН
**********, с адрес: с.Старцево, ул.“Елица“ № 8, общ. Златоград, обл.Смолян да заплати на
Община Златоград с БУЛСТАТ ****, представлявана от кмета Мирослав Митков Янчев, с
адрес : гр.Златоград, ул.“Стефан Стамболов“ № 1,разноски по делото в размер на 200 лева
(50,00 лева държавна такса за насрещния иск и 150,00 лева – юрк. възнаграждение).
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 349/24.02.2022г. от СЛ.
ИВ. К. чрез пълномощника му З.С. К., с оплаквания за неправилност, поради нарушение на
материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Излагат се доводи, че съдът в нарушение на чл. 12 ГПК, чл.146, ал.1, т.2 ГПК, чл. 235, ал. 2
ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК не е обсъдил и преценил всички допуснати по делото доказателства
и се произнесъл по непредявен иск в полза на община Златоград, като неправилно е
отхвърлил предявените от ищеца искове по чл.124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79 ЗС и чл.54, ал.
2 от ЗКИР. Неправилно съдът е уважил предявения от Община Златоград насрещен иск по
чл.109 от ЗС като е осъдил ищеца да премахне незаконно изградена подпорна стена от суха
зидария, реализирана в имот с идентификатор 69105.1.299 , между точки 1,2,3,14 и 15,
тонирана в червен цвят, съгласно представената комбинирана скица.Ищецът е оспорил
изцяло съдържанието и истинността на представения констативен протокол от 31.07.2012г.
за принудително изпълнение на заповед № 69 от 13.02.2012 г., но съдът не се е произнесъл
по това оспорване, а впоследствие го е приел за годно доказателство при вземане на своето
решение. Твърди се още, че съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна
квалификация и неправилно в доклади си по чл.146 ГПК съдът не е отчел, че иска по
чл.124, ал. 1 ГПК поглъща този по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, доколкото предметът на двата иска в
установителната им част е идентичен и съгласно приетото в т. 4 и т. 5 на ТР № 8/2014 от
23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, спорното право следва да се
установява към момента на предявяване на иска, респективно - към момента на
приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал.
3 ГПК. При непълнота или грешка в кадастралната карта, действителният собственик не
губи правото си на собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към друг
имот. Първоинстанционният съд не е да указания за отстраняване на несъответствията в
исковата молба и разграничаването кой от двата иска е предявен, съответно са дадени и
неправилни указания за събиране на доказателства в тази насока, като в този случай следва
да се установи не към годината на одобрение на кадастралната 15.01.2018г., а към минал
момент съобразно иска по чл.124, ал.1 ГПК във вр.с чл.77 ЗС. Така са допуснати и събирани
доказателства не към установителния иск за собственост, а по отношение на иска по чл.54,
ал. 2 от ЗКИР. С оглед на допуснатите съществени нарушения съдът се е произнесъл
2
неправилно по два установителни иска без да отчете факта, че предявения иск по чл.124,
ал.1 ГПК, поглъща иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Неправилната правна квалификация в
резултат от неправилно приложение на материалния закон, съставлява основание за отмяна
на първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество. Съдът не е
извършил съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства и доводите на
страните, като не е обсъдил и кредитирал всички доказателства, а е постановил решението
си при едностранно обсъждане на една малка част от заключението на вещото лице, без да
го обсъди в цялост с останалите доказателства по делото. Макар да посочва, че дава вяра на
показанията на разпитаните свидетели, те не са обсъдени, макар че от тях се установява, че
подпорната стена не е местена, че пътят е широк с еднакви габарити по цялата си дължина
включително там където е подпорната стена. По делото не е спорно, че този път е прокаран
от АПК в последствие преминал в общинска собственост, а по отношение на спорните
обстоятелства показанията на разпитаните свидетели, нито са ценени, нито има мотиви защо
не са ценени. Районният съд не е разграничил спорното от безспорното, като в случая е
налице спор по отношение на 120 кв.м неправилно отразени, като част от имота на
ответника. Разпитаните свидетели дават показания, че този път е пуснат от общината, но
стената не е местена от старо време, според св. М.. В показанията си св. Касабова заявява,
че оградата не е местена и така си я помни от дълго време още от деца. Св. Г. и св. Х.
заявяват, че не могат да кажат дали на картата пътя е точно трасиран, но въпреки това са
съставили протокол, като св.Х. не го е подписала, но не си спомня защо. Неправилно
съдът се е позовал на този оспорен протокол. От разпита на свидетелите и от заключението
на вещото лице се установява, че подпорната стената в имота на С.К. не е била местена и
винаги си е била там, че пътя не е стеснен, защото в случай, че подпорната стена беше
местена, то в този участък пътят би бил стеснен, което не се установява, а напротив
установява се, че пътят е с еднакви габарити по цялата си дължина включително и там
където е подпорната стена. Съдът не е взел предвид, установеното от вещото лице, че по
плана от 1968г. по данни на ЕТК (Единна топографска карта) в червен цвят е нанесен
селскостопанския път, които минава през имот 69105.1.220 собственост на Т.. Безспорно по
делото и от показанията му се установява, че същия този път в един момент е изместен от
имот с кад. № 69105.1.220 към имот с кад. № 69105.1.219 собственост на ищеца С.К.. Това
изместване е отбелязано и на представената към заключението комбинирана скица със синя
пунктирана линия.Вещото лице е изготвило и представило 3 броя цветни снимки, от които
е видно, че пътят не е стеснен. Пътят не минава през спорния имот отразен в жълт цвят на
представената комбинирана скица на вещото лице.Вещото лице в съдебно заседание,
проведено на 26.01.2021г., уточнява, че в някой момент в миналото пътя е изместван в
посока от имот 220 към имоти 219 и 218, като най-вероятно това е правено от АПК, защото
има изградена шкарпа и точно, където е дъгата пътя е мръднал по-нагоре, а в двата края вече
има съвпадение със старото трасе. Пътя в момента е широк и удобен, няма стеснение. Това
уточнение от вещото лице не е обсъждано и кредитирано от съда. Не е изследван и въпросът
дали по отношение на тази част от 120 кв.м са налице основанията на чл. 77 ЗС за
придобиването й по давност и дали същите тези 120кв.м са отчуждавани за прокарването на
3
път от АПК или община Златоград, след като същият е изместен. Не са дадени указания за
представяне на доказателства в тази насока. Въпреки това, от показанията на свидетелите се
установява, че оградата никога не е местена и винаги е била на това място и съпоставяйки
този факт с уточнението на вещото лице, че в някой момент в миналото пътя е изместен в
посока от имот 220 към имоти 219 и 218 и най - вероятно това е направено от АПК, но пътя
в момента е широк и удобен. За спорните 120 кв. м. липсва проведена процедура по
отчуждаване от страна на АПК или Община Златоград, за да бъдат отразени в кадастралната
карта, като част от имот 299 отреден за път, защото същия е с еднаква ширина
включително и пред подпорната стена.Ирелевантен е въпросът дали подпорната стена е
законно изградена, тъй като това не касае правото на собственост. Неправилно
първоинстанционният съд при допускане на съществено нарушение се произнесъл по
непредявен иск и е осъдил на основание чл. 109 ЗС, СЛ. ИВ. К., да премахне изградената от
него подпорна стена от суха зидария. Постановеното осъдителното решение е във връзка с
предявения насрещен иск от ответника Община Златоград, с който иска да се признае за
установено, че Община Златоград е собственик на поземлен имот с идентификатор
69105.1.299 по КККР на с. Старцево и да бъде осъден С.К. да премахне незаконно изградена
подпорна стена от суха зидария, реализирана на място, съгласно отразена графика,
тонираната в червен цвят по точките 1,2,3,14 и 15 по начин показан в комбинирана скица,
която е представена по исковата молба.Така описана частта е с площ от 88 кв.м.,както
първоначално е бил предявен иска, а вещото лице установява, че спорната част е с площ от
120 кв.м. и очевидно има разминаване, както по отношение на площта, така също и по
отношение на отразените осеви точки. Ищещът в тази връзка е поискал на основание чл.
214 ГПК изменение на иска, като от Община Златоград не са предприети действия по
изменение на иска в тази част. Видно е, че първоначално предявения иск от общината е за
различна квадратура и различно определяне на осевите точки, като граница между двата
имота. Независимо от това първоинстанционният съд е осъжда ищеца да премахне
изградената от него подпорна стена от суха зидария като е приел, че същата попада в имот,
собственост на Община-Златоград и посочил това да стане по начин, показан на
комбинираната скица на вещото лице М.Т. по основната му експертиза, която скица
преподписана от съдия докладчика, да се счита неразделна част от решението. От това
следва, че се е произнесъл по непредявен иск, тъй като не е отчел разликата между
първоначално предявения иск за 88 кв.м. и обозначените точките 1,2,3,14 и 15 по скица-
проект, а в последствие установените 120 кв.м от вещото лице и точките отбелязани по №
15,16,18,26,27, 35 и 37, което води и до несъвпадение на местоположение на подпорната
стена. Отделно от това пред районния съд от община Златоград не са посочвани и не са
събирани доказателства, с какви точно действия ищецът накърняване правото на
собственост община Златоград. Напротив от показанията на всички свидетели и
заключението на СТЕ се установява, че пътят в тази си част не е стеснен и същия е с
еднакви габарити.Неправилно районният съд е отхвърлил иска без да отчете, че по делото
няма данни да е прекъсвана давността в хипотезата на чл. 79 ЗС изразяваща се в извършване
на действие по отстраняване на владелеца от имота и предявяване на права по съдебен ред
4
или установяване на фактическа власт върху същия имот от страна на Община Златоград,
т.е. фактическо въздействие върху самия имот или отнемането му от ищеца в периода от
1968г. до настоящия момент.По делото не са представени и доказателства за владение на
имота от община Златоград и за възникване на право на собственост в нейна полза в нито
един период от 1968г. до настоящия момент. В тази връзка следва да се отчета фактът, че
заснемането на 120 кв.м в полза на общината има само декларативно значение и не създава
права.От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът СЛ. ИВ. К.
владее реално частта в размер на 120 кв. м., отразена като част от имот с идентификатор
69105.1.299 от 1968г. до настоящия момент. Посочената част не е ползвана или отчуждавана
от АПК или община Златоград и през всичките тези 53 г. в негова полза е изтекла
предвидената в закона 10 годишна придобивна давност и към този момент той е собственик
на процесната част от имота. Съответно тази част погрешно е била отразена като част от
имот на ответника Община Златоград. Неправилни съдът е приел, че съгласно чл.6 от
Закона за пътищата установената ограничителната линия от 10 м от страни на пътя
принадлежи на собственика на пътя т.е Община Златоград и процесната част явно попада в
тази зона. Посочената разпоредба е приложима за републиканските и общинските пътища и
предвиденото ограничение касае забрана за строителство и съгласно даденото определение в
§ 1 ,т.5 от Закона за пътищата, а не променя правото на собственост. Моли да бъде отменено
обжалваното решение и бъдат уважени предявените искове. Претендира за разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия Община Златоград.
Въззивният съд след запознаване с исковата молба и доказателствата по делото е
приел, че исковата молба е нередовна и не отговаря на изискванията на чл.127,ал.1,т.4 и 5 от
ГПК, тъй като съдържа противоречие между обстоятелствената част и петитума, поради
което на основание чл.129,ал.2 от ГПК същата е оставена без движение, с указание до
ищеца за отстраняване на посочените нередовности по нея, а именно да приведе петитума
на исковата молба в съответствие с обстоятелствената част и индивидуализира спорната
част от имота, относно която твърди, че е налице кадастрална грешка по действащата
кадастрална карта.
С молба вх.№ 1389/15.04.2022г. в указания му срок ищецът е отстранил
нередовностите по исковата молба, като е уточнил петитума на същата, че иска да бъде
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание давностно
владение на „реална част с площ от 120 кв.м., заснета като част от имот с идентификатор
69105.1.299 по КККР на с.Старцево, повдигната в жълт цвят с проектни координати
т.15,16,18,26,27,35 и 37 на комбинирана скица, изготвена от вещото лице М.Т., при граници
на спорната част от три страни имот с идентификатор 69105.1.299 и имот с идентификатор
69105.1.219, както и да се признае за установено, че е налице кадастрална грешка в КККР на
с. Старцево, одобрена със Заповед № РД-18-116/15.01.2018г. на изп.директор на АГКК
относно границата между имоти с идентификатор 69105.1.219 и 69105.1.299 по отношение
на част с площ от 120 кв.м., която неправилно е заснета като част от имот с идентификатор
5
69105.1.299, вместо към имот с идентификатор 69105.1.219, повдигната в жълт цвят с
проектни координати т.15,16,18,26,27,35 и 37 на комбинирана скица, изготвена от вещото
лице М.Т..
Препис от молбата е връчен на ответника Община Златоград на 20.04.2022г., но от
същия не е постъпил в указания му срок отговор по нея.
В съдебно заседание жалбоподателят С.К. чрез пълномощника си З.К.. поддържа
жалбата си.
Въззиваемият Община Златоград, редовно призован не изпраща процесуален
представител и не взема становище по жалбата.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, и
след преценка на събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и
дововодите на страните счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение,
преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно и допустимо, но неправилно.
По делото се установява следното от фактическа страна:
От представеното удостоверение за родствени връзки изх.№ ГРАО001310/11.05.2020г.
е видно, че З.С. К. е син на ищеца СЛ. ИВ. К.. Представено е и пълномощно, с което ищецът
е упълномощил сина си З.К.. да го представлява, поради което са налице основанията на
чл.32,т.2 от ГПК.
С влязло в сила на 21.05.2019г. Решение № 63/25.04.2019 по гр.д. 286/2018 г., по
описа на Златоградския районен съд е признато за установено по предявения от СЛ. ИВ. К.
отрицателен установителен иск, че Община Златоград не е собственик на ПИ с
идентификатор 69105.1.219 (стар кад. номер 001219) с площ 0,399 дка, девета категория,
находящ се в местността „Д.“, землището на с. Старцево, общ. Златоград, при граници: имот
с идентификатор 69105.1.299 - полски път, собственост на община Златоград; имот с
идентификатор 69105.1.218 - собственост на Е.А.Т.; имот с идентификатор 69105.1.275 -
залесена територия, собственост на ДАГ – ДГС Златоград.
С нотариален акт № 36,том І, рег.№ 458,дело № 35/2020г. СЛ. ИВ. К. е признат за
собственик на същия поземлен имот с идентификатор 69105.1.219 с площ 0,399 дка, девета
категория, находящ се в местността „Д.“, землището на с. Старцево, общ. Златоград, при
граници: имоти с идентификатори 69105.1.299, 69105.1.218 и 69105.1.275.
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че описаният имот е получил от
баща си през 1986г. чрез неформално дарение и до настоящият момент непрекъснато само
той го владее, като го засажда с различни земеделски култури и различни овощни дървета,
които са вече на възраст 40-45 години. Сочи още, че имотът е ограден от всички страни с
каменна ограда и подпорни стени, които го предпазват от ерозия. Изградил е и отводнителни
тръби на преминаващото дере, чрез което запазва имота от придошлите води при силни
дъждове. Вложил е много средства и труд за поддържане на имота и само той го владее и
6
обработва със съзнанието на собственик без никой да му оспорва владението. Тъй дарението
от баща му е било неформално и не е притежавал документи за собственост при проверка е
установил, че Община Златоград без основание е издала Акт за общинска собственост за
имота на основание чл.19 от ЗСПЗЗ, с оглед на което е завел гореописаното дело, с
решението по което е признато, че Община Златоград не е собственик на имота, след което
се е снабдил с нотариален акт за имота по обстоятелствена проверка. Твърди още, че е
решил да извърши заснемане и трасиране на имота, за което е поканил правоспособно лице-
инж.Веселка Д.-управител на „ВИР 88“ ЕООД, притежаваща свидетелство за
правоспособност за извършване дейности по кадастъра, регистрирана под № 3115 в АГКК,
която е извършила заснемане на имота, при което е установено, че ползвания от него имот,
дарен му от баща му през 1968г. не е правилно отразен в кадастралната карта.
От приложената към исковата молба скица-проект(стр.17) за изменение на КККР на
поземлени имоти с идентификатори 69105.1.219; 69105.1.275 и 69105.1.299, с. Старцево,
общ. Златоград, обл. Смолян, изготвена от инж. Д. е видно, че спорната северозападната
граница на имота не е заснета по съществуващата каменна ограда между точки 1,2,3 14 и
15.
Свидетелката К.К., сестра на съпругата на ищеца, твърди в показанията си, че
познава ищеца С.К., познава и баща му и знае, че през 1968-70 година бащата на С. му е дал
имота в м.“Ч.д.“ или „Д.“ и от тогава само той го работи. В по-равната част е направил
градина и сее картофи, а в другата по-стръмна част от имота е засадил овощни дървета.
Свидетелката установява, че имота се предава по наследство, като бащата на С. има имота
от своя баща. Твърди още, че имотът е ограден с каменна ограда-шкарпа още от бащата на
С., а С. е ремонтирал оградата, където е била паднала.Оградата минава покрай пътя за
махала Белите камъни. Свидетелката сочи, че често минава по този път, по който може да се
мине с кола. Минават и големи коли с дървен материал. Каменната ограда е висока около
един метър и не знае общината някога да е събаряла оградата. Имотът на С. граничи от
едната страна с пътя, от другата с имот Е.Т. и от другите страни с гора. В имота има засаден
орех, който не попада в пътя. От както С. е взел имота само той го работи, прибира
реколтата от картофи и плодовете от овошките и никой не му пречи. По-равната част от
имота е до пътя за Белите камъни, а по-стръмната част излиза нагоре до новия път и в тази
по-стръмна част са засадени овошките. Свидетелката, която е на 72 години сочи, че пътят
откакто го помни от дете не е местен и не е разширяван. Оградата също не е местена и така
я помни от дете.
Свидетелят Р.А.М. твърди в показанията си, че живее в махала Белите камъни в
с.Старцево. Познава С. и знае ,че има имот в.м.“Д.“. Имотът е ограден с подпорна стена,
висока около метър. С. има имота от баща му, който му го е дал около 1968-1969г. и от
тогава само С. го ползва.Имотът граници от една страна с пътя за махала Белите камъни, от
друга с имот на Е.Т., а от другите страни е горски фонд. Пътят за Белите камъни е широк по
него минават големи коли с дървен материал.Каменната ограда, която е подпорна стена на
имота на С. не пречи на пътя, той е достатъчно широк. Откакто се помни тази ограда не е
7
местена. Свидетелят сочи, че имотът е с площ около декар и нещо. Оградата на имота
минава покрай пътя и в тази част имотът е по-нисък, а нагоре е по-стръмно. Пътят е селски,
горски път.
С констативен протокол № 4/21.06.2019г. комисия от Община Златоград е извършила
проверка на имот с идентификатор 69105.1.219 и е констатирала, че в северозападната част
на имота има подпорна стена от суха каменна зидария с дължина около 19 ми височина
около 0,60 м, която не пречи на преминаването по пътя, като на С.К. е указано да трасира
имота си, съгласно документа за собственост.
С писмо изх.№ 93-00-1002/12.07.2019г. на С.К. е указано да премахне доброволно
подпорните стени от суха каменна зидария, попадащи в селскостопански път, което е
установено при извършеното от него трасиране на имот с идентификатор 69105.1.219 от
правоспособно лице по ЗКИР.
С констативен протокол № 5/17.09.2019г. комисия от Община Златоград е
констатирала, че не са премахнати оградите на имот с идентификатор 69105.1.219
Свидетелката С.А. Г. твърди в показанията си, че работи като старши специалист
по строителството в кметство Старцево. Познава имотът на С.К. в м.“Д.“. Свидетелката не
може да каже дали пътят е точно трасиран, но щом е отразен на картата счита, че е точен.
Сочи, че са използвали картен материал на фирма „Бети“ и не са замервали с инструменти
от Общината. Не може да каже колко висока е оградата.
Свидетелката М.А. Х. не си спомня защо не е подписала протокола. Не може да
каже дали подпорната стена стеснява пътя за разлика от другите му участъци.
От заключението по приетата по делото СТЕ се установява, че след извършено от
вещото лице инж.М.Т. геодезическо заснемане на селскостопанския път и
материализираните граници на съседните на пътя имоти с ГНСС СНС М6 свързан с
перманентната инфраструктурна мрежа „I yocto“ и съвместяване на данните от заснемането
с извадка от кадастралната карта на с.Старцево от 2018г. се установява, че границите на
селскостопанския път по данни от кадастралната карта от 2018г. не съвпадат с
материализираните граници на поземлените имоти, съседни на пътя, което е индиция за
„явна фактическа грешка“ по смисъла на §1 от ДР на ЗКИР. В представената към
заключението комбинирана скица вещото лице с червен цвят е нанесло селскостопанския
път по данни от ЕКТ ,съставен през 1971г.по карти от 1968г- От направения гранифичен
анализ е видно, че пътят е бил разположен по на запад, т.е. в даден момент е изместен. От
извършената проверка в Община Златоград се установява, че отчуждителни процедури в
обхвата на процесните имоти не са провеждани. По картата на възстановената собственост и
кадастралната картана с.Старцево спорната част е заснета към имот с идентификатор
69105.1.299 с НТР-селскостопански, горски, ведомствен път. Върху комбинираната скица с
черен цвят вещото лице е показало границите на поземлените имоти по кадастралната карта
на с.Старцево, одобрена със Заповед № РД-18-116/15.01.2018г., а в жълт цят е повдигнало
спорната част, която е с площ от 120 кв.м. Със зелен цвят и условния знак за подпорна стена
е показана каменната ограда, която не съвпада с границата по кадастралната карта между
8
имот с идентификатор 69105.1.219 и имот с идентификатор 69105.1.299. Вещото лице сочи,
че границите на имот с идентификатор 69105.1.219 не съвпада с материализираната
ограда(каменна подпорна стена), която ищецът твърди, че е граница между пътя и имота му
с идентификатор 69105.1.219. На комбинираната скица вещото лице е отбелязало с условен
знак за широколистно дърво попадащия в спорната част орех. От направения графичен
анализ –приложената комбинирана скица, вещото лице установява, че границите на
поземлен имот с идентификатор 69105.1.299 с НТР-селскостопански, горски, ведомствен
път не съвпадат с материализираните граници на поземлени имоти с идентификатори
69105.1.219, 69105.1.220, 69105.1.221, като част от съществуващия селски път е заснет към
имот с идентификатор . 69105.1.220, а спорната част е заснета към имот с идентификатор
69105.1.299. Вещото лице твърди, че несъответствието в границите се дължи на неправилно
заснети граници на поземлен имот с идентификатор 69105.1.299 с НТР-селскостопански,
горски, ведомствен път и представлява „явна фактическа грешка“ по смисъла на §1 от ДР на
ЗКИР. Между процесния селскостопански път и процесната спорна част от имот с
идентификатор 69105.1.219, повдигната в жълт цвят денивелацията е средно 1,0 метър.
Фактически на място не е възпрепятствано минаването на хора и автомобили. При
изслушването му в съдебно заседание от 26.01.2021г. вещото лице твърди, че в някакъв
момент в миналото най-вероятно по време на АПК пътят е изместен в посока от имот с
идентификатор 69105.1.220 към имоти с идентификатори 69105.1.219 и 69105.1.218, защото
има изградена шкарпа и точно където е дъгата на пътя е изместването, тъй като в двата края
на дъгата има съвпадение със старото трасе на пътя. Пътят е широк и удобен,няма
стеснение.
В допълнителното заключение вещото лице сочи, че границите на поземлен имот с
идентификатор 69105.1.219 отразени на комбинираната скица съответстват с границите по
одобрените със Заповед № РД-18-116/15.01.2018г. с КККР на с.Старцево и съответно
съответстват с описания в нотариалния акт придобит по давност имот., т.е границите
съвпадат. Вещото лице е посочило , че към Решение № 63/25.04.2019г. по гр.д.№ 286/2018г.
по описа на РС-Златоград няма скица, неразделна част от него. В решението е описан имот
с идентификатор 69105.1.219 по КККР със стар кад.№ 001219 по КВС. Площта на имот с
идентификатор 69105.1.219 по КККР и по документа за собственост е 399 кв.м. и със
спорната площ ,повдигната в жълто от 120 кв.м. става общо 519 кв.м., което е по-голяма
площ от документа за собственост.
При така установеното от фактическа страна Въззивният съд счита, че предявените
от ищеца искове по чл.124,ал.1 от ГПК и чл.54,ал.2 от ЗКИР са процесуално допустими.
Съгласно ТР № 8/23.02.2016г. по тълк.д.№ 8/2014г. на ОСГК на ВКС в производството по
иск за собственост с предмет реална част от имот, която поради непълнота и грешка в
одобрената кадастрална карта е заснета като част от съседен имот искът по чл.54,ал.2 от
ЗКИР се поглъща от иска за собственост, тъй като предметът и на двата иска в
установителната им част е идентичен.
В случая ищецът претендира, че е собственик на основание давностно владение на
9
реална част с площ от 120 кв.м., повдигната в жълт цвят на комбинираната скица към
заключението на вещото лице с проектни координати т.16, 15, 18,26,27,35 и 37 от имот с
идентификатор 69105.1.299 с НТР-селскостопански, горски, ведомствен път, която площ
неправилно е заснета към този имот с идентификатор 69105.1.299, вместо към собствения
му имот с идентификатор 69105.1.219.
По делото не е спорно и това се установява от приложения нот.акт № 36,том І, рег.
№ 458, дело № 35/2020г. и Решение № 65/25.04.2019г. по гр.д.№ 286/2018г. по описа на
Златоградския районен съд, влязло в сила на 21.05.2019г. , че ищецът С.К. е собственик на
поземлен имот с идентификатор 69105.1.219.
От показанията на свидетелите К.К., преценени по реда на чл.172 от ГПК и А.М.
безспорно се установява, че през 1968-1969г. бащата на ищеца му е дарил имот в м.“Д.“ в
землището на с.Старцево с площ от един декар и нещо според св.М. при граници: селски път
за махала Белите камъни, имот на Е.Т. и гора-горски фонд. Имотът според свидетелите е
наследствен и бащата на ищеца го има от своя баща. Свидетелите установяват, че имотът е
заграден с каменна ограда-подпорна стена и в по-ниската си част в близост до пътя се
ползва за градина, а в другата част е по-стръмен и е засаден с овощни дървета.
Свидетелите, които са на възраст съответно 72 и 69 години твърдят, че каменната ограда не
е местена откакто се помнят от деца, т.е от около 60-65 години. Тя е направена от бащата на
ищеца, а той само я е ремонтирал, където е била паднала.В имота на ищеца има орех и той
не попада в пътя. Свидетелите установяват, че от както е получил имота през 1968-69г. само
С.К. го владее и ползва и никой не му е пречил и не е претендирал за този имот.
Свидетелите сочат, че пътят е достатъчно широк и по него преминават коли и големи
автомобили с дървен материал.
Тези обстоятелства се установяват и от заключението по приетата СТЕ, от което
след извършено геодезическо заснемане на фактическото положение на селскостопанския
път материализираните граници на съседните на пътя имоти и съвместяване на данните от
заснемането с извадка от кадастралната карта на с.Старцево от 2018г. се установява, че
границите на селскостопанския път по данни от ККа от 2018г. не съвпадат с
материализираните граници на поземлените имоти, съседни на пътя, което е индиция за
„явна фактическа грешка“ по смисъла на §1 от ДР на ЗКИР. В представената към
заключението комбинирана скица вещото лице с червен цвят е нанесло селскостопанския
път по данни от ЕКТ ,съставен през 1971г.по карти от 1968г. и е видно, че пътят е бил
разположен по на запад, т.е. в даден момент е изместен, като отчуждителни процедури в
обхвата на процесните имоти не са провеждани. По КВС и КК на с.Старцево спорната част е
заснета към имот с идентификатор 69105.1.299 с НТР-селскостопански, горски, ведомствен
път. Същата е с площ от 120 кв.м. и е повдигната в жълт цвят, а със зелен цвят и условния
знак за подпорна стена е показана каменната ограда, която не съвпада с границата по КК
между имоти с идентификатори 69105.1.219 и 69105.1.299,т.е. материализираната
ограда(каменна подпорна стена), която ищецът твърди, че е граница между пътя и имота му
с идентификатор 69105.1.219 не съвпада с границата на имот с идентификатор 69105.1.219.
10
От направения графичен анализ вещото лице установява, че границите на поземлен имот с
идентификатор 69105.1.299 с НТР-селскостопански, горски, ведомствен път не съвпадат с
материализираните граници на поземлени имоти с идентификатори 69105.1.219,
69105.1.220, 69105.1.221, като част от съществуващия селски път е заснет към имот с
идентификатор 69105.1.220, а спорната част е заснета към имот с идентификатор
69105.1.299. Вещото лице сочи, че в някакъв момент в миналото най-вероятно по време на
АПК пътят е изместен в посока от имот с идентификатор 69105.1.220 към имоти с
идентификатори 69105.1.219 и 69105.1.218, защото има изградена шкарпа и точно където е
дъгата на пътя е изместването, тъй като в двата края на дъгата има съвпадение със старото
трасе на пътя.Вещото лице твърди, че несъответствието в границите се дължи на
неправилно заснети граници на поземлен имот с идентификатор 69105.1.299 с НТР-
селскостопански, горски, ведомствен път и това представлява „явна фактическа грешка“ по
смисъла на §1 от ДР на ЗКИР. Между процесния селскостопански път и процесната спорна
част от имот с идентификатор 69105.1.219, повдигната в жълт цвят денивелацията е средно
1,0 метър и фактически на място не е възпрепятствано преминаването на хора и
автомобили,тъй като пътят е широк и удобен и няма стеснение.
От изложеното съдът приема за доказано от ищеца, че е придобил спорната част с
площ от 120 кв.м. по давностно владение, което е осъществявал от 1968-69г. до момента с
намерението за своене, без никой да му оспорва правото на собственост или да му пречи да
владее имота, като тази спорна част от имот с идентификатор 69105.1.299 в действителност
е част от дарения му имот, ограден с трайни материализирани граници-каменна ограда,
която свидетелите установяват, че е строена от бащата на ищеца и че не е местена от както
се помнят от деца повече от 60-65 години. От заключението на вещото лице се установява,
че по КВС и КК на с.Старцево границите на селскостопанския път не съвпадат с
материализираните граници на съседните на пътя имоти, както и с границите на
селскостопанския път по данни от ЕТК съставен през 1971г.по карти от 1968г., като пътят е
изместен на запад и част от пътя е заснет към имот с идентификатор 69105.1.220. Това
несъответствие се дължи на неправилно заснемане в КВС и в КК на границите на селския
път с идентификатор 69105.1.299, което представлява кадастрална грешка по смисъла на §
1,т.16 от ДР на ЗКИР. Съгласно посочената норма непълнотите или грешките в
кадастралната карта се определят като „несъответствия в данните за недвижимите имоти в
КККР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР“. Когато
непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след
решаването на спора по съдебен ред. Спорът се изразява в това, че реална част от един имот
е заснета към друг. Заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на
правото на собственост няма за последица промени в правото на собственост. С оглед на
презумцията по чл.2,ал.5 от ЗКИР за вярност на основните кадастрални данни самото
заснемане на част от имота на ищеца като част от имота на ответника формира правния
интерес на ищеца, тъй като създава привидност, че тази част действително е собственост на
ответника.
11
По изложените съображения въззивната жалба е основателна и предявеният от
ищеца С.К. установителен иск за собственост на част от поземлен имот с идентификатор
69105.1.299 е основателен и доказан и ще следва да бъде уважен, като бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание давностно
владение на реална част с площ от 120 кв.м., повдигната в жълт цвят на комбинираната
скица към заключението на вещото лице с проектни координати т.15, 16, 18,26,27,35 и 37 от
имот с идентификатор 69105.1.299 с НТР-селскостопански, горски, ведомствен път, която
площ поради допусната в КККР кадастрална грешка неправилно е заснета към имот с
идентификатор 69105.1.299, вместо към собствения на ищеца имот с идентификатор
69105.1.219, като комбинираната скица се счита неразделна част от решението. Като е
отхвърлил предявените искове по чл.124,ал.1 и чл.54,ал.2 от ЗКИР районният съд е
постановил неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отменено.
По предявеният насрещен иск от Община - Златоград срещу С.К. с правно
основание чл.109 от ЗС с искане да бъде осъден ответника К. да премахване изградената от
него подпорна стена от суха зидария в собствения им поземлен имот с идентификатор
69105.1.299, въззивният съд счита същия за неоснователен и недоказан. Според посочената
разпоредба собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на посочената норма е видно, че
за уважаване на иска е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че
върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или
бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава на ищеца пречки
за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС), като преценката
е конкретна по всяко дело.
В настоящият случай безспорно се установява, че ответникът по насрещният иск
доказва, че е собственик на спорните 120 кв.м., оградени с каменна ограда, които
неправилно са заснети в кадастралната карта към имота на Община Златоград, с оглед на
което Община Златоград не доказва, че е техен собственик, а се основава само на
записването в КККР на с.Старцево. Община Златоград не установява и че процесната
каменна ограда й пречи да упражнява правото си на собственост, в частност, че от
изграждането й пътят е стеснен и по него не могат да преминават автомобили. Както от
показанията на разпитаните свидетели, така и от заключението на вещото лице и
приложения към него снимков материал,а и от Констативен протокол № 4/21.06.2019г.,
издаден от комисия, назначена от Община Златоград се установява, че каменната ограда не е
местена поне 60-65 години, че пътят е достатъчно широк и по него могат да преминават
товарни автомобили, натоварени с дървен, че няма стесняване от процесната каменна ограда
и че същата е с денивелация средно от 1 метър по-високо спрямо нивото на
селскостопанския път.
От изложеното следва, че предявеният насрещен иск с правно основание чл.109 от
ЗС е неоснователен и недоказан и като го е уважил районният съд е постановил неправилно
в тази му част решение, което следва да бъде отменено. Ще следва да бъде отменено
12
решението и в частта му за разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.1 от ГПК ще
следва да бъде осъдена Община Златоград да заплати на СЛ. ИВ. К. разноски по делото за
двете съдебни инстанции в общ размер от 775 лева, от които 50 лева държавна такса и 700
лева разноски за експертиза за първоинстанционното производство и 25 лева държавна
такса за въззивното производство.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20025/21.01.2022г., постановено по гр.д.№
89/2020г.по описа на Златоградския районен съд като НЕПРАВИЛНО и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА ЗЛАТОГРАД с
БУЛСТАТ ****, с адрес: гр.Златоград, ул.“Стефан Стамболов“ № 1, представлявана от
кмета Мирослав Митков Янчев, че СЛ. ИВ. К. с ЕГН **********, с адрес: с.Старцево,
ул.“Елица“ № 8,общ.Златоград, обл.Смолян, Е СОБСТВЕНИК на основание давностно
владение на реална част с площ от 120 (сто и двадесет) кв.м. от имот с идентификатор
69105.1.299 по КККР на с.Старцево, повдигната в жълт цвят с проектни координати
т.16,15,18,26,27,35 и 37 на комбинирана скица, изготвена от вещото лице М.Т., при граници
на спорната част от три страни имот с идентификатор 69105.1.299 и имот с идентификатор
69105.1.219, която част поради допусната в КККР на с.Старцево кадастрална грешка
неправилно е заснета към имот с идентификатор 69105.1.299, вместо към имот с
идентификатор 69105.1.219, собственост на СЛ. ИВ. К., като комбинираната скица на
вещото лице М.Т. се счита неразделна част от решението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ОБЩИНА ЗЛАТОГРАД с БУЛСТАТ ****, с адрес:
гр.Златоград, ул.“Стефан Стамболов“ № 1, представлявана от кмета Мирослав Митков
Янчев срещу СЛ. ИВ. К. с ЕГН **********, с адрес: с.Старцево, ул.“Елица“ №
8,общ.Златоград, обл.Смолян, осъдителен иск по чл.109 от ЗС да бъде осъден СЛ. ИВ. К. да
премахне изградената от него подпорна стена от суха каменна зидария, изградена в имот с
идентификатор 69105.1.299 по КККР на с.Старцево, собственост на Община Златоград като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ЗЛАТОГРАД с БУЛСТАТ ****, с адрес: гр.Златоград,
ул.“Стефан Стамболов“ № 1, представлявана от кмета Мирослав Митков Янчев да заплати
на СЛ. ИВ. К. с ЕГН **********, с адрес: с.Старцево, ул.“Елица“ № 8,общ.Златоград,
обл.Смолян направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на
775 (седемстотин седемдесет и пет) лева, от които 50 лева държавна такса и 700 лева
разноски за експертиза за първоинстанционното производство и 25 лева държавна такса за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
13
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14