Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260154 30.09.2021г. гр. Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд на двадесет
и седми септември през две хиляди двадесет и първа година, в публичното
заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар
Дарина Петрова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 87 по описа за 2021г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът твърди, че е страна по договор за
потребителски кредит № 30042689410, подписан с ответното дружество ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД на 20.02.2020г. Съгласно раздел VI от договора за потребителски
кредит, подзащитната ми трябва да върне сумата по кредита в размер на 48,84%,
годишен лихвен процент 41.00 % и лихвен
процент на ден 0,11 при срок на кредита от 24 месеца, или общо договорната
лихва по погасителния план за срока на договора 479.90 лева върху главницата от
1 000 лева, или общо 1 479.90 лева. Постигната е договореност между
подзащитната ми и ответното дружество ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД за заплащане
на пакет от допълнителни услуги в размер на 1 200.00 лева, като общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 2 679.90
лева. Считам, че Договор за потребителски кредит № 30042689410, както и
клаузите съдържащи се в него, а именно в раздел VI от договора за потребителски
кредит, именуван „Параметри“,ясно видими и в Погасителен план към договор за
потребителски кредит № 30042689410 сключен между подзащитната ми и ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД, които предвиждат заплащането на пакет от допълнителни услуги в
размер на 1 200.00 лева, както и уговорена възнаградителна лихва в размер на
ГПР 48,84%, годишен лихвен процент 41.00 % и лихвен процент на ден 0,11 при
срок на кредита от 24 месеца-банковите институции, тъй като ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД, рискува собствени средства, а банките носят задължението за
опазване на привлечените депозитни средства, което е свързано с по-висок риск и
санкции при неизпълнение /така влязло в сила Решение № 1915 от 14.10.2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав
по в.т.д. №3426/ 16г./ Освен това, съдебната практика приема, че
при формиране размера на възнаградителната лихва обективен критерий може да
бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като
максимален размер. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за
плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече
от два пъти законната такава при обезпечени заеми/ в този смисъл решение №378
от 18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005 на второ т.о./. По аргумент от
цитираното решение, при обезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не
надхвърля повече от четири пъти законната лихва. В настоящият случай
договорената между страните лихва в размер на 41.00 % годишно, към която
следвало да се прибави скритата лихва под формата на допълнително договореното
между страните заплащане на допълнителен пакет от услуги „ Фаст“ и „ Флекси“
надхвърля с над 9 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави
/критерии за норми на поведение, установени в обществото/, тъй като надвишава
драстично четирикратния размер на законната лихва. Процесиите клаузи на
договора, обективирани в раздел VI от договора за потребителски кредит,
именуван „Параметри“,ясно видими и в Погасителен план към договор за потребителски
кредит № 30042689410 сключен между подзащитната ми и ПРОФИ КРЕДИТ България
ЕООД, (предвиждащи заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 1
200.00 лева, както и уговорена възнаградителна лихва в размер на ГПР 48,84%,
годишен лихвен процент 41.00 % и лихвен
процент на ден 0,11 при срок на кредита от 24 месеца- 479.90 лева или в общ
размер на 1 679.90 лева) накърняват договорното равноправие между страните,
противоречат на добрите нрави и са в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето, поради което същите се явяват нищожни. Поради това, че нищожните
уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е
уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е
възникнало за подзащитната ми. Наред с това е налице заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката за заплащането на пакет
от допълнителни услуги в размер на 1 200. 00 лева, се нарушава изискването ГПР
да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена на ПМС № 426/14г. С уговорката за заплащането на пакет от
допълнителни услуги се нарушават добрите нрави и се цели заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния
правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира
допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.
Също
така нищожни като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни по
смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК са клаузите на раздел VI от договора за
потребителски кредит, именуван „Параметри“,, в който е посочено, че годишният
процент на разходите е в размер на 48.84%, а действителният ГПР е в различен
размер от посочения, с което потребителят( подзащитната ми) е въведена в
заблуждение представляващи част от същественото съдържание на договора прави
цялото заемно съглашение нищожно.Именно въз основа на изложеното, считам че са
налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит №
30042689410, сключен от Н.Н. с ответното дружество ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД
на 20.02.2020г., чиято невалидност моля да бъде прогласена.
Моли
съда да постанови решение, с което да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на
договор за потребителски кредит № 30042689410, сключен от Н.Н. с ответното
дружество ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД на 20.02.2020г., на основание противоречие
с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД чиято невалидност моли да бъде
прогласена.
ПРИ
УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, ако съдът не приеме, че са налице пороци, обуславящи
нищожността на цялото съглашение, в процесния договор № 30042689410 се съдържат
нищожни клаузи, чиято невалидност моля да бъде прогласена. По съображенията
развити по-горе е налице нищожност на клаузите, съдържащи се в раздел VI от
договора за потребителски кредит, именуван „Параметри“,ясно видими и в
Погасителен план към договор за потребителски кредит № 30042689410 сключен
между подзащитната ми и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, които предвиждат заплащане
на пакет от допълнителни услуги в размер на 1 200.00 лева, както и уговорена
възнаградителна лихва в размер на ГПР 48,84%, годишен лихвен процент 41.00 % и лихвен
процент на ден 0,11 при срок на кредита от 24 месеца- 479.90 лева или в общ
размер на 1 679.90 лева, поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.
11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК.
Ответникът оспорва иска като неоснователен.Депозира
обстоен отговор с възражения по твърденията на ищеца за нищожност на договора и
неговите клаузи.В депозираната искова молба неоснователно се твърди, че договор
за потребителски кредит (ДПК) № 30042689410 е нищожен поради противоречие с
добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл.2 т. 9 и т. 10 от ЗПК във
вр. с чл. 22 от ЗПК. На първо място, неправилно е твърдението на ищеца, че
общото възнаграждение по кредита е в размер на 1679.90 лева. Посочената сума
произтича от два отделни юридически факта - сключеният договор за потребителски
кредит и възнаграждение за предоставени допълнителни услуги, като считам за
недобросъвестно ищецът да преиначава фактите по делото, пренебрегвайки тяхното
противоречие с доказателствата, които сам е предоставил. Възнаграждението по процесния договор е в размер на
479.90 лева, а годишният лихвен процент по
кредита е 41.00 %, а не 200 %, както неоснователно се твърди на страница 2 и 3 от
исковата молба.
Относно предявената в петитума на
исковата молба претенция, че с допълнителните услуги, се целяло заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като възнаграждението за „допънителни
услугиа“ (какъвто няма) следвало да бъде включено в изчисляването на годишния
процент на разходите - ищецът е обосновал своите твърдения, че възнаграждението, дължимо на
основание закупении допълнителни услуги, следвало да бъде включено в
изчисляването на възнаграждението по договора за потребителски кредит. Тези
твърдения на ищеца са изцяло неоснователни и същите противоречат на ЗПК. В
обратния смисъл вече е формирана константна съдебна практика. В обхвата на
общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР,
попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива
допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит /по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК/, какъвто настоящият случай
очевидно не е. Тоест дължимото по процесиите допълнителни услуги възнаграждение
се дължи от кредитополучателя отделно
и независимо от цената на самия кредит, при което не представлява
разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т.1
от ДР на ЗПК, респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР. Допълните
услуги по кредита са заявени като възможност, на базата на които кредитополучателят
да се ползва с преференции, но не са задължително условие за отпускане на
потребителския кредит, поради което същите не попадат под дефиницията на § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК. Т.е. възнаграждението за закупениите допълнителни услуги не следва да
бъде включвано в изчисляването на ГПР, респективно и при изчисляване на
възнаградителната лихва, която е част от този ГПР /така
Решение № 309126 от 9.01.2018 г.. постановено по НАХЛ № 19243/2018 г. по описа
на СРС, 95-ти състав, потвърдено с
Решение № 6308/01.11.2018 г.. постановено по адм. дело № 5771/2018 г., по описа
на Административен съд-СосЬия град. VII
к.с.. с което беше
отменено по същество наказателно постановление на Комисията за зашита на
I потребителите/
Отделно
от горното, неоснователни са и твърденията на ищеца, че поради невключването на
възнаграждението за предоставените допълнителни услуги в ГПР се заобикаляла
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Освен гореизложеното, тези
твърдения са неоснователни и на чисто формално основание. Това
е така, тъй като заобикалянето на закона според чл. 26, ал. 1 ЗЗД е отделно
основание за нищожност. Тълкувайки тази разпоредба следвайки буквата и духа на
закона, заобикаляне на закона е налице, когато законът установява забрана
за постигане с определена сделка на даден правен резултат. Когатостраната
постига този резултат по друг начин, с друга сделка, която изрично не е
забранена, но която води до забранения резултат налице е заобикаляне на закона.
За
да има заобикаляне на закона страните трябва да съзнават това, да искат една
цел, която законът им забранява и за постигане на тази цел използват друга
сделка, която не е забранена. Или, основанието има субективен елемент, т
е. за да заобиколи закона една сделка е необходимо и двете страни по нея да
имат съзнание за това. (така решение
№ 124 от 28.03.2006 г. по го. д. № 518/2005
г.,
/ г. о. на В КС).
Същото
разбиране е залегнало и в правната теория.Допълнителна особеност на
заобикалянето на закона е, че страните използват една или повече сделки, за да
постигнат резултат, който не е характерен за тези сделки и който е недопустим
от закона, който обективен елемент също не е налице в процесния случай.В
процесния случай страните са постигнали съгласие за сключване на договор с
включени допълнителни услуги, с което, по искане на ищеца, кредиторът се
задължава да предостави на кредитополучателя определен набор от услуги, с които
могат да се променят първоначално договорените падеж, размер на вноска и
ежемесечно плащане на вноски, срещу възнаграждение за кредитора, за което задължение
ищецът се е задължил да отговаря. Субективният елемент на заобикалянето на
закона като основание за нищожност също не е налице в процесния случай.
С оглед на гореизложеното, в конкретния
случай не е налице фактическия състав на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Страните по
договора са имали за цел реализиране на процесната сделка, която не е забранена
от ЗПК и са я осъществили по уредения в него начин. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК не
установяват забрана за постигане на определен правен резултат, а регламентира
задължителните изисквания, на които следва да отговаря формата и съдържанието
на договора. Неспазването на залегналото в тези разпоредби изискване би довело
до нищожност поради противоречие в закона - чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, но в
случая при сключването па процесния договор тези изисквания са спазени (така Решение № 210 от 29.10.2018
г., постановено по възз.търг. дело № 243/2018 г. по
описа на ОС - Шумен).
Въз основа на горното считам за неоснователни и
твърденията на ищеца, че „действителният
ГПР е в различен размер от посочения, с което потребителят е въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на
заема'1.
Твърденията
в депозираната искова молба, че кредиторът ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД бил
предоставил информация по основните параметри на договора по неясен начин и бил
въвел в заблуждение клиента относно стойността на разходите, които последният
щял да прави по обслужването на заема, са изцяло неоснователни.
Параметрите
и условията, свързани с допълнителните услуги, са ясно определени на първо
място в допълнителната преддоговорна информация, подписано копие
от която е приложено към самата искова молба на ищеца. Т.е. същата е била
наясно с параметрите на твърденията в исковата молба, че същите
изведнъж няколко години по-късно са станали неясни.
Отделно
от това, в раздел VI от договора за потребителски кредит, в т.
15 от общите условия към договора, детайлно и много подробно са
описани условията, размера на възнаграждението и услугите, а клиентът още от
първоначалния момент на кандидатстването си за потребителски кредит от
компанията е бил наясно и е разполагал с цялата информация относно параметрите
както на кредита, така и на допълнителните услуги.А горецитираните документи, видно
от приложените към отговора на исковата молба копия на същите, са доведени до
знанието и собственоръчно подписани от кредитополучателя. Освен това, в
случай че при сключването на процесния договор с ответника ищецът се е чувствал
несигурен в размера или условията на кредита, който желае да получи, или пък на
допълнителните услуги, то на разположение на същата е обслужващият я кредитен
експерт, който да обясни възникналите неясноти. При положение, че ищецът е
получил преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр
и допълнителна преддоговорна информация, разяснения на преддоговорния етап и на
основните характеристики на предлаганите продукти, подписал е искане за
отпускане на потребителски кредит ВЕДНО с искане за закупуване на допълнителни
услуги, то считам за неоснователно и нелогично твърдението, че повече от две
години по-късно, са станали неясни и заблуждаващи параметрите на кредита или на
допълнителните услуги.
Освен това, преценката на възможността за въвеждане
в заблуждение законодателят изисква да се направи спрямо средния потребител
(чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП), който е сравнително добре информиран
(какъвто ищецът очевидно е. с оглед кредитната история на същия) и сравнително
наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и лингвистични
фактори, които се тълкуват от Съда на Европейския съюз. В практиката си Съдът
на Европейския съюз трайно е приел, че националните юрисдикции трябва да вземат
предвид възприятието на средния потребител, който е относително осведомен и в
разумни граници наблюдателен и съобразителен (виж решение от 16.07.1998г. по дело Gut
Sorinaenheide С-210/96. Recueil
1-04657,
т.
31; решение от 13.01.2000г. по дело Estee
Lauder, С-220/98, Recueil
1-00117,
т. 27-30; решение от 19.09.2006г. пс дело Lid!
Belgium, С-356/04, Recueil.
сто,
1-8501, т. 78; решение от 12.05.2011г. по дело Vina
Sverige АВ, С-122/10, т. 23). В съшия смисъл е имал повод да
се произнесе и Върховният административен съд. Съобразно Решение № 8601 от
16.06.2011 г. по адм. д. № 1275/201 ГЩ
VII
отд. на ВАС, съставът на съда приема, че: „Приложиматц разпоредба на чл. 68д,
ал. 1 от ЗЗП изисква рекламата (или нейнц отделни елементи) да е в състояние да
въведе в заблуждение именнд средния потребител, т.е. по определението, дадено в
т. 18 огг] преамбюла на Директива 2005/29/EQ
на
Европейския парламент и на съвета от 11.05.2005 г., този, който е
сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като се
отчетат обществените, културни и
лингвистични Фактори (зд всяка държава
- членка).Именно към средния потребител компанията е насочила
своите усилия, като предоставя изчерпателна информация за своите продукти и за
начина на кандидатстване по общодостъпните канали, поради което считам
твърдението за въвеждане в заблуждение на ищеца за абсолютно неоснователно.
Относно
твърденията на ищеца, че в процесния договор не бил установен
механизмът, по който бил изчислен ГПР, и поради това договорът
бил нищожен.Подобно изискване на първо място не съществува в ЗПК, още повече пък
липсата на подобен механизъм да представлява основание за най-тежката санкция в
гражданското право, а именно - недействителност на целия договор за кредит. Уредбата
относно задължителното съдържание и форма на договора за потребителски кредит е
императивна и се съдържа в разпоредбите на закона за потребителския кредит
(ЗПК), по-конкретно в чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК. Тези разпоредби
регламентират по позитивен и негативен начин минимално необходимото съдържание
на договора за потребителски кредит, като за да е действителен договорът за кредит,
същият следва да съдържа поне информацията по чл. 11, ал.1, т.7-12 и т. 20 от ЗПК. При дори не толкова внимателен прочит на посочените разпоредби е видно, че
в ЗПК няма законово изискване в договора да бъде установяван или посочван
механизъм, по който е изчислен този процент, няма законово изискване конкретно
да бъдат посочвани какви други разходи, освен възнаградителната лихва, за
включени в ГПР. Считам, че недопустимо би било да бъдат дописвани
императивни правила и на базата на тях да се черпят допълнително основания за
нищожност на процесния договор за кредит. Изискване, касаещо ГПР се съдържа в
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, която, обаче, гласи, че договорът за
потребителски кредит следва да съдържа:годишния
процент на разходите по кредита (посочен в
Раздел VI от договора за потребителски кредит) и
общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, (посочена в
раздел VI от договора за потребителски кредит),като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин (посочени в чл.
5.2. от общите условия към ДПК).
В този смисъл считам, че извод досежно
недействителността на процесния договор за кредит на това основание считам би
бил явно неправилен.Относно твърденията за неравноправност на клаузите на раздел VI от
договора за потребителски кредит, в които е посочено, че ГПР е в размер на
48.84%, и нарушение на чл. 143, т. 19 във вр. с чл. 146 от ЗЗП.В исковата си молба ищецът бланкетно твърди, че
процесната клауза, касаеща размер на ГПР, била неравноправна.Законодателят изрично е посочил,
че преценяването на неравноправната клауза в договор
не включва определянето на основния му предмет, както и
съответствието между цената ил i възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъдг доставена или извършена в замяна, поради което параметрите на кредита, както и параметрите на допънителните услуги не биха могли д^ се подлагат на преценка за неравноправност съгласно
правилото на чл 145, ал. 2 от ЗЗП.Параметрите
в раздел VI относно заплащането на възнаграждение на кредитора за
предоставянето на допънителни услуги е незадължителни за отпускането на кредит
и са уговорени по искане на кредитополучателката, съобразно заявеното от ищеца в искането за
отпускането на процесния кредит на база предоставената й допълнителна преддоговорна информация с условията по предлагани^ допънителни услуги. С
оглед на това считам, че процесната клауза индивидуално уговорена, при
положение, че допълнителните услуги са поискани от кредитополучателя,
предоставянето им е одобрено от кредитодателя и в последствие е обективирано в
договора за кредит, с които параметри ищецът се е съгласил и е подписала
договорната документация.Освен гореизложеното, считам, че уговорките в раздел VI от договора за потребителски кредит №
30042689410, не се съдържат нито общите предпоставки за неравноправност, нито
съдържат специалните такива отделните хипотези на неравноправни клаузи,
предвидени в ЗЗП.
Допълнително, за да се приложи
разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП, необходимо да бъде доказано наличието на
неравноправна клауза съгласно изискванията на чл. 143 от ЗЗП.Относно твърдението на ищеца, че
размерът на възнаградителната лихва противоречал на добрите нрави.На
първо място, ищецът счита, че договорната в процесния договор за кредит
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като същата била в
размер близо 200 % от главницата по кредита. Както вече беше подробно изложено
по-горе, а и видно от самия раздел VI от договора, същата е в размер на 41.00%.
В по-старата съдебна практика (решение
№ 906/30.12.2004
г. на ВКС г\о гражданско дело № 1106/2003 г.. II г.о.; решение № 378/18.05.2006
г. на ВКС по гражданско дело № 315/2005 г., II г.о.: решение № 1270/09.01.2009
г. на ВКС ло гражданско
дело № 5093/2007
г.. II г.о.) действително се приемаше, че
нищожни като противоречащи на добрите нрави са клаузите за лихви, надвишаващи
трикратния размер на законната лихва тогава, когато задължението по договора не
е обезпечено, а когато е обезпечено - до двукратния размер. Тази практика, обаче,
следва да се преосмисли с оглед последващите изменения на ЗПК със ЗИДЗПК (обн.,
ДВ, бр.35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014). В
чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на годишния
лихвен процент, който не може да бъде по - висок от петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, а според ал.5,
клаузи, надвишаващи тези размери, се считат за нищожни. Според §
13 от ПЗР на ЗИДЗПК, разпоредбите на закона не се прилагат за договорите за
кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, а само за тези, сключени
след тази дата. С изменението на Закона за потребителския кредит, в сила от
23.07.2014 год., се въведе максимален размер на годишния процент на разходите,
изразяващ общите разходи по кредита (включващи в себе си лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид) и който не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.В заключение, не може да е налице
недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено
от закона с императивна правна норма. Съобразяването с твърдения,
игнориращи законодателните промени от 2014 г., би довело до абсурдни изводи,
свързани с недействителност на всички договори, сключвани от небанкови финансови
институции, както и до несъответствие със законодателните изменения от юли 2014
г. Би довело до сключването на договори, непротиворечащи на закона, но пък
противоречащи на добрите нрави, което е своеобразен правен абсурд. С
оглед на горното, моля да отхвърлите предявения иск и в тази му част.С оглед на
горното, считам, че определените в процесния договор за кредит размер на
възнаградителната лихва, както и годишният процент на разходите, са
допустими съгласно императивното изискване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.В случай че обявите за недействителна клаузата за
възнаградителната лихва, то моля да приложите разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД приетата за недействителна
клауза за уговорения лихвен процент следва да се замести по право от
повелителни правила на закона, т.е. да се приеме, че се дължи законната лихва
за забава от датата на сключването на процесния договор за кредит до
окончателното му изплащане, /така решение № 906/30.12.2004
год. по гр.д. № 1106/2003 год., на ВКС, II г.о., решение № 1270/09.01.2009 год.
по гр.д. № 5093/2007 год., на ВКС, II г.о. и др./
От събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са
представени договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 30042689410
от 20.02.2020г., общи условия на „Профи Кредит България" ЕООД към договор
за потребителски кредит версия 2/22.6.2019г., стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потре6ителските кредити, погасителен план към
договор за потребителски кредит №30042689410. Всичките документи са подписани
от страните по правния спор. В договора за потребителски кредит са посочени
индивидуализиращите му белези, а именно размер на сума - 1000 лева, срок - 24
месеца, размер на вноската – 61.66 лева, ГПР – 48.84 %, ГЛП - 41,00 %, лихвен
процент на ден - 0,11, обща дължима сума по кредита – 1479.90 лева В договора
за потребителски кредит е отбелязано, че заемополучател ще се ползва от пакет
допълнителни услуги - „Фаст“ и „Флекси“. Изрично е отбелязано в самия договор
под отметката за избран пакет допълнителни услуги, че изборът и закупуването на
такъв не е задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за
получаването му при предлаганите условия. С оглед сключването на споразумение
за допълнителен пакет услуги в договора за потребителски кредит отделно от
описаните параметри е посочено, че възнаграждението за закупен пакет
допълнителни услуги е 300 лева и 900 лева, което следва да бъде заплатено на месечни
вноски от по 50 лева. На последната страница от договора за потребителски
кредит е декларирано от заемополучателя, че е запознат и приема общите условия
към договора, че е получил стандартен европейски формуляр, като му е разяснена
възможността да прецени съответствието на договора с финансовите му
възможности, както и основните характеристики на предлаганите продукти,
преддоговорната информация и възможностите по допълнителния пакет услуги. Към
отговора на исковата молба е представено и извлечение по сметка по процесния
договор за потребителски кредит, съгласно съдържанието на което общата платена
сума по договора е в размер на 144,60 лева.
Пред
първоинстанционният съд е изслушано и прието заключение по назначената ССЕ,
според което ГПР е 48.84 %, като в него като разход са включени единствено
лихвите, а не и пакетът допълнителни услуги. Вещото лице е посочило, че
годишният размер на законната лихва от сключване на процесния договор до
25.01.2021г. е равен на 10 %, а дневният на 0,028 %.
При
така установените факти и обстоятелства, настоящата съдебна инстанция приема от
правна страна следното:
Производството
по гр.д. № 87 по описа за 2021г. на PC-Димитровград е
образувано по искова молба на Н.В.Н. против „Профи Кредит България“ ЕООД с искане
за обявяване за нищожен на договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт № 30042689410 от 20.02.2020г. и при условията на евентуалност - за прогласяване
нищожността на клаузите по раздел VI от същия договор, касаещи възнаграждението
за допълнителен пакет услуги.
Необходимо
за преценка за наличието на основание за нищожност е да се издири приложимото
право съответно на вида на договора. Процесният договор представлява договор за
потребителски кредит и неговата правна регламентация се намира в ЗПК. Съгласно
чл. 9, ал. 1 от ЗПК това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на потребителя да върне предоставената парична сума.
Според
§ 13 от ПЗР на ЗИДЗПК (ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г.)
разпоредбите на този закон не се прилагат за договорите за кредит, сключени
преди датата на влизането му в сила, освен по отношение на такси, обезщетения
или неустойки по § 9, т. 3 от същия. По аргумент за противното договорите за
потребителски кредит, сключени след 23.07.2014г., се регламентират от
посочените разпоредби. Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 20.02.2020г.
Следователно правната уредба на същия се съдържа в ЗПК при приложението на
ЗИДЗПК в сила от 23.07.2014г.
Накърняването на добрите
нрави е обективно основание за нищожност на една сделка, тъй като отношението
на страните към нарушаването на правилата на добрите нрави няма значение за
действителността на сделката. Достатъчно е уговорените условия на договора да
противоречат на общоприетите правила за добро поведение. Съставът на
нищожността на основание накърняване на добрите нрави е бланкетен и същият следва
да бъде запълнен чрез посочване на конкретно правило за поведение, което се
включва в обхвата на добрите нрави и за което се твърди, че е накърнено.
Договорът за потребителски
кредит е възмезден договор, като имотната облага, която получава заемодателят е
уговорената възнаградителна лихва. Еквивалентността на насрещните престации е
въпрос на субективна преценка на страните при сключване на договора. След като
договорът е сключен, страните са изявили съгласие по отношение на съдържанието
му, тоест изразили са положителното си отношение към равностойносrга на
предвидените в него насрещни задължения. Последващата промяна в преценката за еквивалентността
на престациите на страните по договора не следва да води до неговата недействителност.
В противен случай всеки един възмезден договор е застрашен от това да бъде
прогласен за нищожен поради промяна в преценката за стойността на насрещните престации
от някоя от страните. По друг начин би стоял въпросът, ако поради конкретни
стопански или житейски
причини е сключена сделка при явно неизгодни условия. В такъв случай същата
страда от порок, водещ до недействителносrга й, и тя може да бъде унищожена по
реда на чл. 33, ал. 1 от 33Д. Дори разгледано по същество твърдението за
нищожност на договора за потребителски кредит поради противоречие с добрите
нрави, изразяващо се в нееквивалентност на насрещните престации, е
неоснователно. От значение дали уговорките за възнаградителна лихва и ГПР
противоречат на добрите са както вида на договора, така и качеството на страните
по него. Договорът е двустранен и възмезден — едната страна предоставя
определен размер парична сума, а другата трябва да я върне в определен срок и
да заплати за това уговорената лихва. Кредиторът по процесния договор с ,,Профи
Кредит България" ЕООД. Това дружество попада в обхвата на небанковите финансови
институции по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните институции,
поради което върху него не се упражнява предвидения за банковите институции
надзор. Разликата между банковите и небанковите институции обаче не се изразява
единствено в извършвания контрол на дейността им, a в начина на набиране на средствата,
които се предоставят в заем. Небанковите финансови институции отпускат заеми,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове, поради което дейността
им не може да бъде финансирана от източник различен от уговорените лихви по сключваните
от тях договори. Следователно основният им източник на събиране на средства е
определянето на възнаrрадителни лихви в по-голям размер от предлаганите от банковите
институции. Същевременно не съществува законова пречка възнаградителната лихва
да е над размера на законната лихва. Уговорената лихва представлява имотната облага
(възнаграждението) за предоставянето и ползването на заетата сума.
В тази връзка, съдът като
взе предвид горепосочените особености на заемодателя, размера на дадената в
заем сума (1000 лева), срока на договора, липсата на обезпечения на вземането,
намира, че размер на годишен лихвен процент от 41,00 % при потребителски заем от
1000 лева, със срок на ползване от 24 месеца, не противоречи на добрите нрави, тьй
като същият е съпоставим с характера на договора като възмезден и с риска,
който носи кредиторът от евентуалната неплатежоспособност на
длъжника.Аналогични са доводите за неоснователност на възражението за нищожност
поради противоречие на добрите нрави по отношение на ГПР. Съгласно чл. 19, ал.
4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с кредит. Това макар и в изключително кратьк срок, доколкото
окончателният договор е подписан на 20.02.2020г., е дало възможност на
въззиваемата страна да се запознае с
основните параметри на
бъдещия договор за кредит и да направи преценка за законосъобразносrга и
равноправносrга на клаузите му. Сключеният договор за кредит е с идентични
параметри на предоставените със стандартния европейски формуляр, с който въззиваемата
се е съгласила, видно от положените подписи. С оглед изложеното настоящата
съдебна инстанция намира, че не е налице твърдяното от ищцата основание за
нищожност на договора.
Не могат да бъдат приета и
за неравноправни клаузите за възнаградителна лихва и за ГПР, тьй като същите
отговарят на изискванията за добросъвестност, не са уговорени във вреда на
потребителя и не водят до значително неравновесие между правата на потребител и
тьрговец.
Предвид направените от
настоящата съдебна инстанция изводи за липса на
наведените основания за
нищожност на договора за потребителски кредит, предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
При това обстоятелство
следва да се разгледат наведените от ищеца при условията на евентуалност
оплаквания за нищожност на раздел VI от договора за потребителски кредит,
касаещ заплащането на допълнителен пакет услуги. Съгласно уговореното в
посочения раздел за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, предвид и депозираното заключение на вещото лице, прието
като доказателство по делото, се установява, че ГПР при включена месечна такса
управление е 215.60%, като ГПР е нараснал с 4.41 пъти спрямо договорения в
процесния договор/48.84%/ .
Споразумението
за предоставянето на допълнителен пакет услуги обаче представлява неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, а
съгласно чл. 24 от 3ПК за договора за потребителски кредит посочените
разпоредби се прилагат.По този начин уговорена цената на допълнителния пакет
услуги е в нарушение на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Такова
посочване на цена за всяка една от предвидените услуги липсва. Посочено е
общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга и общия размер
на вноската.Възнаграждението за закупената допълнителна услуга не е ясно
регламентирана, не е конкретизирана и посочена в нито един от документите
предоставени на заемополучателя. Улеснената процедура за получаване на
допълнителни парични средства представлява една абстрактна възможност за
потребителя, описана бланкетно и неясно единствено в чл. 15 от общите условия.
Освен
изложеното до момента при преценката за действителност на клаузите, касаещи
възнаграждението за допълнителния пакет услуги, следва да се има предвид начина
на неговото заплащане, а именно на вноски заедно с вноските по договора за
кредит. Това означава, че заплащането на възнаграждението за предоставяне на
допълнителни услуги се извършва преди същите реално да са използвани, тоест
потребителят заплаща за вероятността да упражни някоя от предвидените
възможности, които по принцип съществуват за него като страна по договор.
Същевременно възнаграждението за предоставяне на допълнителните услуги става
изискуемо с подписването на договора и е без значение дали някоя от услугите ще
бъде използвана в срока на договора.
С
оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги представлява неравноправна клауза.
Същото е сключено във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до неравновесие между правата и задълженията на
потребител и търговец. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Ако клаузите са
били изготвени предварително, се счита, че същите не са уговорени индивидуално,
тъй като потребителят не е имал възможност да въздейства върху съдържанието им.
Точно такъв е настоящият случай. Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги и общите условия са били изготвени предварително, без да
бъде предоставена възможност на потребителя да уговаря тяхното съдържание. Ето
защо клаузите, касаещи заплащането на възнаграждение за Пакет от допълнителни
услуги, са нищожни.
Наличието
на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит обаче не води до
неговата нищожност, а същият следва да се прилага без тези клаузи.
С
оглед изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че посочените условия от
сключения между страните договор са неравноправни клаузи и като такива следва
да бъдат обявени за нищожни.
Предвид
крайния изход от правния спор право на разноски имат и двете страни, тъй като
се уважава само претенцията за прогласяване нищожността на клаузите от раздел
VI от договора за потребителски кредит, а не на целия договор. Ответникът
„Профи Кредит България“ ЕООД претендира направените разноски, а именно
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, които следва да се заплатят
от ищцата, доколкото задължението й към страната за разноски не е отпаднало. Ищцата
не е направила разноски пред първата
инстанция, била е освободена от съда, на основание чл.83 ал.2 ГПК от
заплащането на държавна такса и възнаграждение за вещо лице /200/ лева, платени
от бюджетните средства на съда, поради което и тези такси остават за сметка на
бюджета на съда.Ищцата е представлявана от адвокат М.В.М.-***, като видно от
представеното пълномощни е уговорено, че осъществяваното процесуално
представителство ще бъде безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата (материално затруднено лице). Затова на основание чл. 38, ал. 2
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и с оглед резултата от правния спор процесуалният
представител на ищцата има право на сума в размер на 300,00 лева -
възнаграждение за безплатно представителство пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Н.В.Н., ЕГН **********,*** против „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. „В“ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД
за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт №30042689410 от 20.02.2020г.
ПРОГЛАСЯВА
за нищожни клаузите от раздел VI в Договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт №30042689410 от 20.02.2020г., сключен между Н.В.Н., ЕГН **********,***
и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********., с които е уговорено заплащане
на пакет от допълнителни услуги, на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 24
от ЗПК.
ОСЪЖДА
на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ да заплати на адвокат М.В.М.-*** сума
в размер на 300 лева - възнаграждение за безплатно процесуално представителство
пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА
Н.В.Н., ЕГН **********,***, да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. „В“ сумата в размер на 300 лева-юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщение до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се
чете
Вярно
с оригинала!
Съдебният
акт е обявен на 30.09.2021 г.
Секретар:
Д.Петрова