№ 519
гр. Бургас, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20242100500560 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
1568/15.02.2024г. на НРС от Н. С. С., ЕГН: **********, С. И. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., ул. „М. С.“ № * и И. Д. К., ЕГН: **********, с
адрес: гр. К., ул.„С. С. К. М“ № **, ет. *, ап. *, подадена чрез процесуалния
им представител адв. Пламен Ченголов от АК- Бургас, против решение №
19/19.01.24г., поправено с решение № 57 от 21.02.2024г. и двете по гр.д.№
729/23г. по описа на НРС, в частта, с която са отхвърлени предявените от
тях против Етажна собственост „Емилия Романа“, с адрес: с.Равда, ул.
„Странджа“ № 8, представлявана от председателя на УС на ЕС Александър
Михайлович Усков, искове за отмяна на решенията по т.1 – 8.3, т.10 и т.12-
т.15 на проведеното на 01.06.2023г. общо събрание на ЕС. Моли съдебният
акт да бъде отменен в съответната част и постановен нов, с който исковете
бъдат изцяло уважени. Въвежда оплаквания относно изводите за спазване на
правилата за кворума при приемане на решенията; по приложението на чл.17,
ал.4 ЗУЕС; по представителството по време на провеждане на събранието.
Поддържа, че съдът не се е произнесъл по оспорването на всички
1
пълномощни на ЕС, даващи мандат на други етажни собственици да ги
представляват. Моли да бъдат изключени всички незаверени пълномощни,
приложени към писмения отговор.
Също оспорва избора на Александър Усков за управител на ЕС.
Заявява, че той не е избран от Управителния съвет на ЕС, нито от
собственици, притежаващи повече от 67% ид.ч. от общите части на сградата.
Въвежда и оплакване, че като несобственик, Усков е следвало да
представлява собственици в ЕС с пълномощни с нотариална заверка на
подписите, каквито липсват. Твърди, че в нарушение на чл.143, ал.3 ГПК
първоинстанционният съд е дал на Усков възможност да ангажира
доказателства, след 26.10.2023г. по въведените от самите въззивници
оспорвания в проведеното о.с.з. на 26.10.2023г. Ето защо счита, че е следвало
приложените след посоченото с.з. писмени доказателства да бъдат изключени
от доказателствения материал по делото. Освен това се оплаква, че съдът не е
приложил разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗУЕС и съответно в УС била избрана Р.
Р., която не присъствала лично на събранието, а била представлявана от
пълномощник, без представителна власт.
Твърди, че книгата на ЕС е антидатирана. Оспорва упълномощаването
на Ирина Слюсаренко от В. Б., както и на Сергей Комаров от майка му.
Заявява, че пълномощното и съответно присъственият лист в частта, касеща
А. Н., са неистински доказателства.
Оспорва приетото решение за заплащане на вноските за управление и
поддръжка на общите части на ЕС еднократно, а не ежемесечно.
Оспорва приложения документ за площообразуване, като заявява, че
извършената СТЕ е установила съвсем различни идеални части за всеки
обект.
Моли за отмяна на решението на НРС в отхвърлителната му за
въззивниците част и за постановяване на ново, в горния смисъл. Претендира
разноски.
Въззиваемата Етажна собственост „Емилия Романа“, с адрес:
с.Равда, ул.„Странджа“ № 8, оспорва въззивната жалба чрез адв. Е. Вангелова,
съд.адрес: гр.Варна, ул. „Радецки“ № 13, ет.2, ап.2. Твърди, че не е
основателна и моли да бъде потвърдено решението на НРС в обжалваната
част. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.
2
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е
допустима.
Районният съд е разгледал искове с правно основание чл. 40, ал.1
ЗУЕС.
БОС, като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени
становищата на страните и закона, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред НРС е образувано по искова молба от Н. С. С., С.
И. С. и И. Д. К., чрез адв. Пламен Ченголов от АК- Бургас против Етажна
собственост „Емилия Романа“, с адрес: с.Равда, ул.„Странджа“ № 8.
Въззивниците молят за отмяна на всички решения, приети на проведеното на
01.06.2023г. общо събрание на етажните собственици в сграда „Емилия
Романа“, с.Равда. Твърди се тяхната незаконосъобразност, като оплакванията
са аналогични на описаните по въззивната жалба. Въведени са и други
твърдения за незаконосъобразност - относно начина на определяне на
дължимите вноски и др., които не са предмет на настоящото производство,
понеже част от приетите решения на ОС ЕС са отменени с
първоинстанционното решение и в тази част то не се атакува. Молят за
решение в този смисъл. Ангажират доказателства. Молят за присъждане на
разноски.
Въззиваемата Етажна собственост „Емилия Романа“, с адрес: с.Равда,
ул.„Странджа“ № 8, представлявана от адв. Е. Вангелова, е оспорила исковете
с депозирания в срока и по реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата
молба. На първо място оспорва приложимостта на разпоредбата на чл.17, ал.4
ЗУЕС, като сочи, че в нотариалните актове на всеки собственик са посочени
идеалните части от общите части на сградата, но не в проценти, а в кв.метри.
Въпреки това, за сградата е изготвено площообразуване – стр.108 и сл. по
гр.д.№ 729/23г. НРС, като при провеждане на ОС ЕС определянето на
кворума е съобразно това площообразуване.
На следващо място поддържа наличие на кворум при провеждане на
събранието. Заявява, че собственици на 89.919% ид.ч. от общите части на
сградата са присъствали на събранието.
По отношение на упълномощаването заявява, че В. Б. е упълномощила
по телефона устно и пред трима свидетели Ирина Слюсаренко, а Т. К. е
3
упълномощила по същия начин сина си – Сергей Комаров.
Въпреки това, при законовото ограничение за съсобственик да
представлява най-много три други съсобственика, дори и да не се зачете
гласът на В. Б., отново ще е налице законоизискуемият кворум.
По отношение на срока за заплащане на дължимите такси – оспорва се
исковата молба и се твърди правилност на решението на ОС ЕС, както и в
частта относно начина на определяне на размера на ежемесечната такса.
Твърди се, че в региона масово се заплаща за кв.метър, а не според идеалните
части или броя на обитателите.
Приложени са множество пълномощни, ангажирани са и други
доказателства. Претендира се решение в горния смисъл и извършените по
делото разноски.
Видно от исковата молба и становището на въззиваемата страна –
ответник по делото, страните не спорят относно насрочването на ОС на ЕС на
сграда „Емилия Романа“ с.Равда, както и по провеждането на събранието.
С оглед произнасяне по спорните въпроси по делото и за процесуална
икономия, настоящият състав счита, че е нужно и достатъчно да обсъди
въведените спорни въпроси, доколкото те представляват предмета на делото,
при приложение на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. от 9 декември
2013г. по т.д.№ 1/2013г. ОСГТК на ВКС.
Както вече бе изложено по-горе, спори се относно наличието на
кворум при приемане на решенията на ОС ЕС. Не се спори, че събранието е
първо учредително събрание на ЕС и се подчинява на разпоредбата на чл.12,
ал.6 ЗУЕС: „При нововъзникнала етажна собственост първото общо събрание
се свиква в 6-месечен срок от възникването й от собственици на
самостоятелни обекти, които имат най-малко 20 на сто идеални части от
общите части. Когато общото събрание не е свикано в посочения срок, то
може да се свика от всеки собственик или ползвател“.
От приложените писмени доказателства – множество нотариални
актове за закупуване на СОС в ЕС „Емилия Романа“, с.Равда се установява,
че етажната собственост е възникнала през 2016г., със закупуването на
отделните обекти в сградата. Ето защо общото събрание може да бъде
свикано от всеки един от собствениците или ползвателите.
4
Както става ясно, свикването на ОС – спазване на срокове, излагане на
дневния ред в поканата, провеждането му по този ред и др., не е предмет на
обсъждане по делото, затова съдът не се концентрира на този аспект.
Оспорването на възможността Усков да бъде избиран за управител и
да представлява други собственици в ЕС е въведено едва на 26.10.2023г., а не
с исковата молба, затова по правилото на чл.143, ал.2 ГПК на ответната
страна е дадена възможност да изрази становище по новите твърдения на
въззивниците и да посочи доказателства.
С нарочна молба вх.№ 10428/06.11.2023г. на НРС А.Усков е изразил
становище и е приложил писмени доказателства. Ето защо съдът приема, че
не се обоснова оплакването за допуснато от НРС процесуално нарушение при
приемане на описаните документи.
При изложеното, на следващо място подлежат на обсъждане
оплакванията за нарушение на процедурата по чл.17, ал.4 и ал.5 ЗУЕС.
Съдът, след като се запозна с всички приложени документи за собственост на
етажните собственици, установи, че в тях са посочени прилежащите към
всеки обект общи част, макар и в кв.метри, а не в процентно изражение. По
този повод следва да се съобрази, че законът не поставя изискване по какъв
начин да бъдат определени идеалните части от общите части на сградата,
прилежащи към всеки отделен обект. Затова няма пречка това да бъде
описано както в кв.м. идеални части, така и в процент идеални части. Ето
защо оплакването за неизвършване на процедурата по чл.17, ал.4 и ал.5 ЗУЕС
са необосновани и не почиват на закона.
В тази връзка по делото е приложено площообразуване на сградата,
извършено от лицензиран оценител, а също така е назначена и СТЕ.
В заключението си в.л. е посочило, че определените по
площообразуването проценти ид.части от общите части на сградата не
отговарят на изчисленията на експертизата, която експертиза е изготвена по
правилото на чл.17, ал.4 ЗУЕС и за целите на ЗУЕС. Това означава – за
случаите, в които в документите за собственост на лицата не са посочени
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. Разликата
между приложеното по делото площообразуване и съответно посочен
процент от идеалните части от общите части на сградата за притежавания от
всеки собственик обект и този, определен от вещото лице, се дължи на
5
различните компоненти при определянето. Площообразуването е извършено
по правилото на чл.40 ЗС - съразмерно на съотношението между стойностите
на отделните помещения, които собствениците притежават, изчислени при
учредяването на етажната собственост, като тези стойности не се определят
само съобразно площта, а и съобразно етажност, изложение и др. специфични
показатели.
Въпреки това, според В.л., на събранието са присъствали собственици
– лично или чрез пълномощник, на 90.54% ид.ч. от общите части на сградата.
По повод представителството също е бил налице спор между страните,
като въззивниците твърдят, че са оспорени всички приложени пълномощни
относно тяхната истинност – т.е. автентичност. Също така е оспорена
възможността на Ирина Слюсаренко да представлява В. Б., както е оспорено и
устното упълномощаване – по телефона, на Сергей Комаров от неговата
майка. Оспорен е и мандатът на Александър Усков, с твърдение за неспазване
на законоизискуемата форма на упълномощаване. Последното оспорване е от
проведеното първо о.с.з. на 26.10.2023г. по гр.д.№ 729/23г. по описа на НРС и
на практика представлява изменение на иска.
По отношение на оспорването на приложените пълномощни съдът
отбелязва, че в проведеното на 26.10.2023г. по гр.д.№ 729/23г. по описа на
НРС о.с.з., повереникът на въззивната страна изрично е оспорил протокола от
учредителното общо събрание на ЕС по отношение на отразеното в него за
присъствието на И. Л. и представителството на А. Н.. Оспорена е
автентичността на подписите.
По този повод съдът отбелязва, че оспорването е извършено след
преклузивния срок по чл.16, ал.9 ЗУЕС, при поставено съобщение за
изготвения протокол на 08.06.2023г. – стр.139 по гр.д.№ 729/23г. НРС.
Въпреки това, дори да не бъдат зачетени гласовете на собствениците
на ап.А18 – Д. М. (1.56% ид.ч. от общите части на сградата по експертното
заключение), на ап. В32 - Ж. Б. ( 4.32% % ид.ч. от общите части на сградата
по експертното заключение), на ап.Б 04 – В.Б. ( 1.46% % ид.ч. от общите
части на сградата по експертното заключение), на ап. А 23 – Т.К. (1.41% %
ид.ч. от общите части на сградата по експертното заключение), на ап.В 27 –
А. Н. (1.46% ид.ч. от общите части на сградата по експертното заключение),
отново се налага извод за присъствие на собственици с над 67% ид.ч. от
6
общите части на сградата по експертното заключение, а именно на
собственици притежаващи 80.33 % ид.ч. от общите части на сградата по
експертното заключение.
Ето защо всички решения, дори и решението по т. 4 от ОС на ЕС на
сграда „Емилия Романа“ за избор на управителен съвет и управител са приети
с мнозинство на собственици, представляващи не по-малко от 67 на сто
идеални части от идеалните части на собствениците от общите части във
входа. Всичко описано води до извод за необснованост на оплакването за
липса на кворум при приемане на решенията на ОС ЕС.
Също трябва да се отбележи и това, че в проведеното на 26.10.2023г.
по гр.д.№ 729/2023г. НРС о.с.з. е направено изрично изявление на
процесуалния представител на въззивниците, че оттегля всички останали
оспорвания на останалите документи, които са направени с предходни молби
– стр.310, следователно и относно автентичността на подписите на
приложените по делото пълномощни. Така съдът не обсъжда избора на Р. Р. за
член на УС и съответно – при избора на управител - А.Усков.
Следващият спорен въпрос е относно избора на А.Усков за управител
на ЕС. По този повод по делото са приложени писмени доказателства.
Установява се, че считано от 22.12.2022г. Усков има регистриран настоящ
адрес на административния адрес на сграда „Емилия романа“, също така е
приложено и Свидетелство от 22.01.2021г. за венчание на Българска
патриаршия за сключен църковен брак между Александър Усков и И. Х..
Двата документа свидетелстват в полза на твърдението, че Усков живее на
съпружески начала с И. Х., считано към 22.01.2022г. Независимо от това кога
е съставена домовата книга на живущите в ЕС, при положение, че официален
документ на Община Несебър сочи за негов настоящ адрес адреса на сграда
„Емилия Романа“, не може да се направи извод, че лицето живее другаде,
освен ако това не е доказано по безспорен и убедителен начин.
Ето защо, при приложението на разпоредбата на чл.19, ал.5, предл. ІІ
ЗУЕС: „За член на управителния съвет (управител) може да бъде избрано и
посочено от собственика лице, което живее в сградата и е вписано в книгата
на етажната собственост….“ и при гласували в полза на предложението за
избор на Усков за управител собственици, представляващи по протокола от
ОС ЕС 84.194% ид.ч. от общите части на сградата, дори и този процент да
7
бъде намален с гласовете на Д. М., Ж. Б., В.Б., Т.К. и А. Н., отново би било
наличен кворум над 75% при приемане на решението, включително и при
пресмятането по СТЕ, извършена по делото.
По отношение на решението по т.10 от дневния ред на ОС ЕС, а
именно – относно началото и края на финансовата година. Прието е тя да
започва на 01.07. за съответната година и да приключва на 30.06. на
съответната календарна година, като таксите са платими до 01.07. на
текущата година за следващата.
Във връзка с това решение се поддържа оплакване, че е неясно и
изисква допълнително тълкуване, освен това, че нарушава разпоредбата на
чл.48, ал.8 ЗУЕС, а именно: „За поддържане на общите части на етажната
собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни
обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за
вътрешния ред или с решение на общото събрание“.
По този повод съдът съобрази следното: решението е доста ясно и не
противоречи на закона. Напълно логично е един годишен срок да започне да
тече, считано от 01.07. и да приключи на 30.06 – разбирай – на следващата
година. Видно е, освен това, че е посочен началният и краен срок за
заплащане на таксите или, както са наречени в решението „вноски“, но не е
прието решение плащането да става еднократно. Ето защо оплакването за
нарушение на чл.48, ал.8 ЗУЕС не е основателно и тук съдът отбелязва, че
една от въззивниците – Илияна К., е присъствала на събранието и е гласувала
положително.
При всичко така изложено се налага извод за потвърждаване на
решението на НРС в обжалваната част, защото описаните във въззивната
жалба доводи не бяха преценени като основателни.
В полза на ЕС се следват направените пред настоящата инстанция
разноски в размер на 1000лв.
Водим от всичко така изложено, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19/19.01.24г., поправено с решение №
57 от 21.02.2024г. и двете по гр.д.№ 729/23г. по описа на НРС в
8
обжалваните части.
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН: **********, С. И. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. П., ул. „М. С.“ № * и И. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул.
„С. С. К. М“ № **, ет. *, ап. *, да заплатят на Етажна собственост „Емилия
Романа“, с адрес: с.Равда, ул.„Странджа“ № 8, представлявана от
Управителя Александър Михайлович Усков, гражданин на Р. Ф., р. на
**.**.****г., с паспорт № ****, изд. на 25.12.2019г. от МВР Бургас,
извършените разноски пред настоящата инстанция в размер на 1000лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9