№ 48764
гр. София, 25.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110149320 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 25 ГПК.
Представените с исковата молба документи, съдът намира да са относими
и необходими за правилното решаване на спора и приемането им като
писмени доказателства по делото е допустимо.
На ищеца следва бъде предоставена възможност в съдебно заседание да
представи справка от НАП за регистрирани трудови договори.
Произнасянето по искането на ищеца за допускане на ССчЕ следва да бъде
отложено, доколкото размерът на последното получено от ищеца месечно
брутно трудово възнаграждение, не се оспорва от ответника, но страните не
сочат кой е последният пълен отработен месец на ищеца.
Относно провеждането на информационна среща за медиация:
Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1,
т. 9 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и
изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице
пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 5 и т. 7 ГПК, доколкото е налице
обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен
резултат, а и в случая би затруднила разглеждането и решаването на делото в
разумен срок.
С оглед на изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна
среща за медиация, като съдът с настоящето определение докладва делото.
Така мотивиран и на основание чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 07.01.2026 г. от 13.30 часа, без провеждане на
информационна среща за медиация, за която дата и час да се уведомят
страните с препис от настоящото определение, ищецът и с препис от отговора
1
на исковата молба от ответника.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на приложените към исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищеца в съдебно заседание да представи
справка от НАП за регистрирани трудови договори.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на ССчЕ.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи кой
е последният пълен отработен месец на ищеца при ответника преди
уволнението.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да посочи
кой е последният пълен отработен месец на ищеца при ответника преди
уволнението.
ПРЕДОСТАВЯ НА СТРАНИТЕ възможност да изразят желание за
провеждане на информационна среща за медиация.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-изгодният за
тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството е образувано по искова молба на В. Б. С., ЕГН
**********, с която срещу „Ф. С.” АД, ЕИК ********* са предявени
обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението
му, извършено с Предизвестие № 2/2025 г. с изх. № ****/01.09.2025 г.,
отправено от работодателя „Ф. С.“ АД за прекратяване на трудов договор №
231/12.07.2024 г. на основание чл. 328, ал.1, т. 12 от КТ с изтичане на
едномесечния срок, считано от 01.10.2025 г., констатирано със Заповед №
178/01.10.2025 г. на работодателя „Ф. С.“ АД, ЕИК ********* и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност във „Ф. С.“ АД – мениджър „Л.“, и
осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на сума в размер на 19 332 лв., представляваща обезщетение за
оставането му без работа за периода от 01.10.2025 г. до 01.04.2026 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 17.10.2025 г., до окончателното плащане.
Ищецът В. Б. С. твърди, че по силата на безсрочен трудов договор №
231/12.07.2024 г., сключен между него и „Ф. С.“ АД, заемал длъжността
мениджър „Л.“, с код 1219 по НКПД при ответника, с основното месечно
брутно трудово възнаграждение в размер на 3222 лева. Сочи, че на 01.09.2025
г. му било връчено Предизвестие № 2/2025 г. с изх. № ****/01.09.2025 г. за
прекратяване на трудов договор № 231/12.07.2024 г. на основание чл. 328,
2
ал.1, т. 12 от КТ – при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор, с изтичане на едномесечния срок, като на 01.10.2025 г. била издадена
от работодателя Заповед № 178/01.10.2025 г. за прекратяване на трудовия
договор, с оглед изтеклия срок на предизвестието. След прекратяването на
трудовия договор, ищецът останал без работа поради уволнението. Твърди, че
в отправеното предизвестие и в издадената заповед липсват мотиви за
прекратяване на трудовия договор, като не са посочени фактите и
обстоятелствата, които обосновават прекратяването на трудовото
правоотношение. Такива не били посочени и в друг документ, към който да се
препраща и който да е сведен до знанието на служителя. В отправеното
предизвестие бил посочен единствено цифровият израз на основанието за
прекратяване, поради което служителят бил изправен пред обективна
невъзможност да разбере каква е конкретната причина за уволнението му –
налице ли е обективна невъзможност, а ако съществува, кога е възникнала
същата, с оглед преценка дали са налице нови обстоятелства. Счита, че
работодателят е нарушил правото на защита на служителя като е издал
немотивирана заповед, което прави уволнението незаконно. Поддържа, че не е
налице обективна невъзможност да изпълнява работата си, поради което
уволнението е незаконно и на това основание. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът – „Ф. С.“ АД, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Ответникът признава изложените от ищеца фактически твърдения. Счита, че
трудовото правоотношение е законосъобразно прекратено, като не било
необходимо изчерпателно изброяване и посочване на причини за прекратяване
на трудовото правоотношение. Счита, че в случаите на прекратяване на трудов
договор на основание чл. 328. ал. 1, т. 12 КТ, не следва да мотивира
предизвестието за прекратяване на трудовия договор. Излага, че в дружество е
налице липса на търговска дейност от доста дълъг период, както и липса на
трудова заетост на работника. Счита, че уволнението е законно, тъй като е
налице обективна невъзможност ищецът да изпълнява работата си. Признава,
че последното получено от ищеца брутното трудово възнаграждение за пълен
отработен месец е в размер 3222 лева. Счита, че ищецът може да започне
работа при друг работодател. Моли за отхвърляне на исковете.
По доказателствената тежест:
Като безспорни и признати на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК,
не се нуждаят от доказване обстоятелствата: че по силата на безсрочен
трудов договор № 231/12.07.2024 г., ищецът заемал длъжността мениджър
„Л.“ при ответника; че последното получено от ищеца месечно брутно
трудово възнаграждение за пълен отработен месец е в размер на 3222
лева; че на 01.09.2025 г. на ищеца е връчено Предизвестие № 2/2025 г. с изх.
№ ****/01.09.2025 г. за прекратяване на трудов договор №231/12.07.2024 г.
на основание чл. 328, ал.1, т. 12 от КТ – при обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор, с изтичане на едномесечния срок; че на
01.10.2025 г. била издадена от работодателя Заповед № 178/01.10.2025 г. за
прекратяване на трудовия договор, с оглед изтеклия срок на
3
предизвестието.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на
ответника е да установи, че са спазени формалните изискванията за
законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение с мотивирано
предизвестие по реда на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да установи, че са
спазени материалните изискванията за законосъобразно прекратяване на
трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ – безвиновна
фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните
– възникнала такава фактическа обстановка, при която реалното изпълнение
на трудовия договор между страните е невъзможно по причина, стояща извън
волята на страните по договора – за които обстоятелства не сочи
доказателства.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ (обусловен от
основателността на претенцията за незаконност на уволнението) в тежест на
ищеца е да докаже, че към датата на приключване на съдебното дирене би
било налице валидно и непрекратено на друго правно основание трудово
правоотношение, на което да бъде възстановен – обстоятелство, което не е
спорно между страните.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ
(обусловен от основателността на претенцията за незаконност на уволнението)
в тежест на ищеца е да докаже продължителността на периода, през който е
останал без работа, причинна връзка между оставането без работа и
незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника
за пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл.
225, ал. 1 КТ е базата за определяне стойността на дължимото обезщетение.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на
определението могат да вземат становище по доклада и да предприемат
съответните процесуални действия, включително представяне на
доказателства, като в противен случай губят възможността да сторят това
по-късно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4