23.01.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното
заседание
на двадесет и втори ноември
две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
Съдия: ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка Попова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1145 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и по жалба от С.К.М. *** срещу
Ревизионен акт №Р-16002617008135-091-001 от 17.07.2018г., издаден от длъжностни
лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №607/22.10.2018г. на Директор
на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че РА е неправилен,
незаконосъобразен и необоснован, постановен при неправилно тълкуване на фактите
и издаден в противоречие със събраните доказателства, поради което се иска да
бъде отменен изцяло, като бъдат присъдени и разноските. Жалбоподателят счита,
че при извършената ревизия не била зачетена първоначално декларираната
разполагаема сума - към 01.01.2012г., в
размер на 95 000,00 лева, състояща се от лични спестявания на майката на
жалбоподателя, които били предоставени на самия жалбоподател и за което имало
приложена писмена декларация. Като се обосновали с липса на доказателства за
притежание на тази сума и съставен РА №20161402465/18.07.2014г., издадена на М.
М., за целите на ревизията били зачетени само 5000,00 лева. Излагат се доводи,
че не са кредитирани изисканите доказателства от М., както и не е отчетено, че
осъществяваната финансова помощ между майка и син през годините е житейски
оправдана. Изводите на проверяващите били основани на информационни масиви и
били интерпретирани по начин, неподкрепен с доказателства. Съдебната практика
на ВАС била в посока да се приеме, че лицето разполага с определена сума, която
била спестявания от предходни години по данни на статистиката в рамките на
разумен период от 5 години. Сочи се още, че установените превишения на разходи
били обусловени от плащания по договори за лизинг, касаещи покупка на три МПС, но
два от автомобилите станали собственост на ООД БУЛГРЕЙН ТРАНС непосредствено
след изплащането и предвид предходно предоставени средства от 90 000,00
лева. Третият автомобил бил продаден на Г. К.. При извършената проверка на
посоченото дружество бил предоставен договор за заем от 17.01.2014г. за
90 000,00 лева, като паричните средства били получени през януари-февруари
2013г. на шест равни части от по 15 000,00 лева, за което били издадени
РКО. Произходът на средствата бил обоснован с предходно получен заем в размер
на 110 000,00 лева със заемодател ООД СМРМ Т-ИНВЕСТ. При извършената
насрещна проверка това дружество не е открито, като в обобщение било прието, че
не е разполагало с парични средства, които
да предостави, а процесните МПС били закупени с лични средства. При проверката
на ООД БУЛГРЕЙН ТРАНС била установена кореспондираща сметка 421 – задължения
към персонал, която не била относима към заемните средства. Така не били
зачетени договора и РКО, документиращи заема, като било прието, че са документи
съставени за целите на ревизионното производство. Тези документи не били
оспорени относно тяхната автентичност и истинност, а възражението на
проверяващите следвало да се отнася единствено към датата на документите, тъй
като се твърдяло, че били новосъздадени. Документите обаче кореспондирали с
извършените покупки на МПС и счетоводните регистри, поради което следвало да се
цени тяхната доказателствена сила. Подходът на проверяващите бил
непоследователен и едностранчив. Не били установени други обстоятелства или
доказателства, които да противоречат или навеждат доводи или формиране на
изводи – всички документи си кореспондирали и следвало да се цени
доказателствата им сила. Прието като приход било единствено сумата от 2000,00
лева, посочена в договора за продажба с Г. К., която не била открита на
декларирания адрес. С този договор за продажба не се установявали конкретно
платени суми, а единствено се удостоверявало настъпилото разпоредително
действие с движимото имущество. Не било логично да се продаде МПС на цена
десетократно по-ниска от покупната при времеви интервал от година между
покупката и продажбата. Посочва се, че действието на чл.124, ал.2 от ДОПК не
следвало да се абсолютизира така, че да доведе до дерогиране на основни правила
на данъчния процес. На трето място, жалбоподателят сочи, че установените
превишавания били обусловени от сключени договори за продажба на дружествени
дялове. Но това били разпоредителни сделки, които не установявали конкретно
платени суми за придобиване им. При продажбата от ООД СОРТОВИ СЕМЕНА за
31 900,00 лева липсвали доказателства за плащане по банков път и така
неправилно се увеличила разходната част. Така не можело да се приеме, че тези
средства били платени лично от жалбоподателя. Другата страна по сделката – ЕООД
ФОРС – 06 не представили обяснения и това не следвало да бъде тълкувано във
вреда на жалбоподателя. Иска съдът да постанови решение, с което да бъде
отменен изцяло Ревизионен акт №Р-16002617008135-091-001 от 17.07.2018г.,
издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение
№607/22.10.2018г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна
практика П. при ЦУ на НАП, като бъдат присъдени на жалбоподателя направените в
настоящото производство разноски.
Ответната страна счита жалбата за неоснователна, като
иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена и претендира
направените от тях разноски, представляващи юрк.възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност по отношение на разноските от жалбоподателя, ако
ревизионният акт бъде отменен.
Като разгледа жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът направи следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, от
ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по
административното оспорване на Ревизионния Акт. Ревизионен акт №Р-16002617008135-091-001
от 17.07.2018г. е издаден от Главен инспектор по приходите и Началник на сектор
при ТД на НАП П. и е обжалван пред съда, в частта му, с която е установен данък
върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ относно период 01.01.2012г. –
31.12.2016г., като в останалата си част актът е влязъл в сила, тъй като не е
обжалван. Издаденият РА №П-16002618142010-003-001/09.08.2018г. за поправка на
РА е относно размер на ЗО и ДЗПО-УПФ лихви за периоди 2013г. и 2014г. РА е съобщен на жалбоподателя и обжалван по
административен ред с жалба вх.№94-00-6664/16.08.2018г. С Решение №607/22.10.2018г.
Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА, с който са
определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2012г. главница – 287,27 лева и лихва 152,11 лева; за
2013г. – главница 2999,16 лева и лихва 1283,38 лева; за 2014г. – главница
6 111,60 лева и лихва 1994,23 лева; за 2015г. – главница 2 348,23
лева и лихва 527,13 лева, за 2016г. – главница 5896,30 лева и лихва 725,63 лева
или главница в общ размер на 17 642,56 лева и лихва в общ размер на 4 682,48
лева. Решението на Директор на Дирекция ОДОП П. при ЦУ на НАП е връчено на
жалбоподателя на 02.11.2018г. – л.1063 от делото, поради което с подаване на
жалбата на 16.11.2018г., е спазен предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок и жалбата е допустима.
Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на
ревизия №Р-16002617008135-020-001 от
22.11.2017г., издадена от Началник Сектор в ТД НАП П., последващо изменена след
искания за продължаване на срока от 26.02.2018г. и от 26.03.2018г., като
обхваща установяване на задължения за данък върху годишна данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ; ДОО – за самоосигуряващи се; здравно осигуряване за
самоосигуряващи се; универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, като за
всеки вид задължение периодът е от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. Със Заповед за
изменение на заповед за възлагане на
ревизия 16002617008135-020-003 от 26.03.2018г. за ревизионното
производство е определен срок за приключване до 30.04.2018г., като ревизионният
доклад следва да бъде съставен не по-късно от 14 дни след завършването.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи в
кръга на определените им правомощия - от органа, възложил ревизията и определен
за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция /Заповед
№РД-09-1/03.01.2017г./, и от ръководителя на ревизията, определен със заповедта
за възлагане на ревизия /Заповед №Р16002617008135-020-001/22.11.2017г. Поради
това съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.
Въз основа на събраните доказателства е съставен Ревизионен
доклад №Р-16002617008135-092-001/15.05.2018г., който е връчен на 21.05.2018г.,
а срещу него е подадено възражение на 04.06.2018г. След съставянето на РД и
обсъждане на възражението е издаден Ревизионен акт №Р-16002617008135-091-001/17.07.2018г.,
който е връчен на 02.08.2018г. Същият, поправен с РА за поправка от
09.08.2018г., е обжалван пред Директор Дирекция ОДОП Пловдив с жалба вх.№94-00-6664/16.08.2018г.,
като с Решение №607 от 22.10.2018г. е потвърден РА за допълнително установените
задължения по ЗДДФЛ и съответните лихви за просрочие.
Ревизията обхваща периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г., като между
страните няма спор, че С.К.М. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1,
т.1 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл.3, т.1 и чл.6
от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни /календарни/
години, попадащи в обхвата на ревизията. Няма спор между страните, че през ревизираните периоди лицето не е подавало
декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, бил е в трудовоправни отношения, извършил е
разходи във връзка с купуване на апартамент, платени с банков кредит, а също и разходи
за закупуване на МПС и сключил три договора за финансов лизинг, съдружник е или участник в капитала на шест търговски
дружества. Основните спорни моменти са относно формирането на начално салдо към
01.01.2012г. с предоставена от майката на жалбоподателя сума от 95 000,00
лева, относно предоставена в заем от ООД Булгрейн Транс сума в размер на
90 000,00 лева, както и дали следва да бъдат включени в паричния поток
суми като разходи за покупка на дружествени дялове.
При извършената проверка за установяване на факти и
обстоятелства, документирана с Протокол №П-16002617019343-073-001/19.10.2017г.
– л.200, т.1, и присъединена към ревизионното производство с Протокол
№1350376/12.04.2018г. – л.198, т.1, както и от декларация от 26.05.2017г.,
подписана от С.К., се установява, че посоченият е декларирал към 01.01.2011г.
като начално салдо 5000,00 лева, не са декларирани заемни средства, както и
дарени, а само договор за кредит за текущо потребление и договор за жилищен
кредит, посочени са притежавани финансови активи в две дружества, както и
притежавани недвижими имоти и МПС.
Представени са доказателства относно декларираното от проверяваното лице.
В хода на ревизията на
ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени
обяснения, извършени са насрещни проверки на дружествата СМРМ – Т Инвест
Ентерпрайсис ООД и на Ем Си Карго ООД, както и са изискани документи и писмени
обяснения от трети лица. Извършени са още проверки в информационни масиви в
данъчното досие и са присъединени документи, както и съставени протоколи.
Анализирайки
всички факти и обстоятелства, органите по приходите
направили извод, че съществува несъответствие между декларирани брутни
доходи и извършените разходи, като са налице основания, водещи до установяване
на допълнителни данъци, както и че са налице следните факти и обстоятелства: по
чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК – не е подадена декларация до започването на
ревизията; по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или
доходи; по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК – декларираните и/или получените приходи,
доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на
имущественото му и финансово състояние за
ревизирания период. Поради това и на
основание чл.124, ал.1 от ДОПК на С.К.М. е връчено Уведомление №Р-16002617008135-113-001/30.03.2018г. – л.176, т.1, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г. ще бъде
определена по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. Едновременно с това до него е
отправено и искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице – ИПДПОЗЛ №Р-16002617008135-040-003 от 30.03.2018г. /л.702-705, т.2/, с което на
основание чл.124, ал.3 от ДОПК е изискано попълването на декларация
относно имуществено състояние за ревизирания период.
При направен
анализ на приходите и разходите е установен паричен поток за процесния период
на ревизията, като е извършена съпоставка между доходи и разходи за всяка от
годините 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г., както и е установено
превишение на общия размер на разходите над приходите за 2012г. – 2872,72 лева;
2013г. – 29 991,59 лева; 2014г. – 61 116,03 лева; 2015г. –
23 482,28 лева; 2016г. – 58 963,04 лева. Несъответствието
на приходите и разходите през ревизираните периоди е детайлизирано с изготвени
таблици, посочени в РД, в които
е извършена съпоставката
им по години. Така за ревизираното лице се определя
данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ и данък по реда на чл.122 от ДОПК за
2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и за 2016г., както следва: за 2012г. – обща
данъчна основа за доходи от източник в Б. – 2872,72 лева и дължим данък за
внасяне – 287,27 лева; за 2013г. - обща данъчна основа за доходи от източник в
Б. – 29 991,598 лева и дължим данък за внасяне – 2999,16 лева; за 2014г. -
обща данъчна основа за доходи от източник в Б. – 61 116,03 лева и дължим
данък за внасяне – 6111,60 лева; за 2015г. - обща данъчна основа за доходи от
други източници в Б. – 23482,28 лева и дължим данък за внасяне – 2348,23 лева;
за 2016г. - обща данъчна основа за доходи от източник в Б. – 58963,04 лева и
дължим данък за внасяне – 5896,30 лева. Определени са и задължителни
осигурителни вноски за фонд ДОО и УПФ ДЗПО и по ЗЗО, както и съответните лихви
за просрочие.
В срока по чл.117,
ал.5 от ДОПК, удължен с Уведомление от 05.06.2018г. – л.112, т.1, жалбоподателят възразява /възражение с вх.№94-00-4904/05.06.2018г. и
вх.№94-00-5581/03.07.2018г./, че в разходната част на паричния поток са включени
статистически данни, а по отношение на приходите не били взети предвид сумите
от продадени МПС А. .. – 600 лева и А. – 3000 лева, както и не бил зачетен заем
от 90 000,00 лева от Булгрейн транс, а също и не следвало да бъдат
отнесени към настоящата ревизия ревизията на майката М. М. и бащата К. М..
Представени са допълнително документи като доказателства, които са обсъдени при
издаване на РА №Р-16002617008135-091-001
от 17.07.2018г., но тъй като е счетено, че констатациите в РД се потвърждават,
то са установени съответните по вид и размер задължения, ведно и с лихвите за
просрочие към тях, изчислени към 17.07.2018г. Издадената поправка касае
задължения на лицето, които не се оспорват – здравни вноски и за ДЗПО.
При оспорването на РА по административен
ред в Решение №607/22.10.2018г. е направен извод, че органите на приходите
правилно не са приели твърдението за предоставени парични средства в размер на
90 000,00 лева от майката М. М., тъй като за същата било установено
превишение на разходите над доходите ѝ /Решение №4603/2018г. на АССГ по
а.д.№11604/2014г./. Доводите на
жалбоподателя за получен заем от 90 000,00 лева от Булгрейн транс ОДД също
били приети за неоснователни, тъй като паричните средства излизали от касата на
дружеството за изплащане на задължения към персонала, а не за предоставен заем,
а и в актива на счетоводния баланс на дружеството липсвали данни за предоставен
заем през 2013г., както и самото лице не било декларирало получени заеми
съгласно чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ. Посоченото от жалбоподателя, че при
покупката на дружествени договори не били налице доказателства за извършено
плащане не кореспондирало с представените доказателства, доколкото в договорите
били посочено, че сумите са платени. Сключеният договор за покупка на
дружествени дялове от ООД Сортови семена съдържал клауза за плащане в брой до
30.12.2016г., като действително не били представени доказателства за заплатена
сума, но ревизираното лице било придобило по силата на договора имущество за тази
сума, което също представлявало доход и следвало да бъде обложено, поради което
и това възражение не било прието за основателно.
Между страните не се спори, че процесното ревизионно
производство се е развило по реда на чл.122 от ДОПК, като основата за облагане
с данък върху доходите за периода 2012г.- 2016г. е определена при извършен
анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на
чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при
извършена ревизия по чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122,
ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Установената презумпция за
вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за
това носи жалбоподателя. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден
по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят
основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на
императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи
при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи обаче презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, то фактическите
констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са
подкрепени от надлежни доказателства. Ако такива доказателства липсват,
тежестта за опровергаването им не може да бъде възложена на ревизираното лице.
Основанията за извършване на ревизия по особения ред
са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1 – 7 от ДОПК.
В настоящия случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред,
органите по приходите са приели, че за ревизираният период е налице неподадена
декларация, данни за укрити приходи или доходи, както и декларираните/получени
приходи, доходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на
лицето – обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Това безспорно
е установено от съставения баланс на паричния поток за процесните периоди и
констатациите за наличие на превишение на разходите над приходите, както и
установяване, че за процесния период не са подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. На ревизираното
лице е връчено уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, че основата за облагане с
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2012г. –
2016г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК, като така процедурата по
чл.124 във вр. с чл.122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог е
спазена.
Определянето на данъчната основа за облагане с данъци,
както и размера на последните са нормативно установени и следва да се прилагат
точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при
спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4, ДОПК, законът дава възможност на
органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на
данъка към определена от тях основа. В този смисъл основанията по чл.122, ал.1
от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по
приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива
на предположения, а на конкретни факти обосноваващи някоя от хипотезите на
чл.122, ал.1 от ДОПК.
Така в настоящия случай по отношение установените за
2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. задължения, съдът приема, че органите
по приходите обосновано са преминали към приложението на особения ред за
облагане, тъй като от събраните в хода на ревизията доказателства безспорно се
установява превишение на разходите над приходите, което съгласно разпоредбата
на чл.123, ал.1 от ДОПК се предполага за основа за облагане с данък върху
доходите. От констатациите в ревизионния акт и изготвения баланс за разполагаемите
парични средства за 2012г. - 2016г. органите по приходите са извършили цялостен
анализ на паричните потоци на ревизираното лице. Изследвани са всички
декларирани от жалбоподателя източници на доходи, като при определяне на
разполагаемите парични средства са съобразени всички представени документи за
получени доходи, както и правилно са съобразявани наличните и разходваните
суми. Органите по приходите са се съобразили с императивните правила по
приложимия материален данъчен закон – ЗДДФЛ, съгласно който - чл.17, данъчната
основа за облагане е годишна и така следва да обхваща доходите от всички
източници за съответната календарна година. Така и основата за облагане по
смисъла на чл.123 от ДОПК следва да бъде определено на годишна база. При
формиране на баланса на разполагаемите парични средства следва да бъдат
установени общия размер на всички получените суми, които са на разположение на
лицето и съответно общия размер на всички разходвани за годината суми и спрямо
тези общи размери да се извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми
превишават разходите или обратното. Това е съобразено от органите по приходи,
които в актовете си са определили правилно приходи, разходи и превишение за
всяка от изследваните годините, а също и дължимия данък.
Основният спорен въпрос между страните е наличието на
обстоятелства за извършване на ревизия по особения ред на чл.122 от ДОПК и
изчисляването на паричния поток за ревизираните години. Жалбоподателят прави
възражения, че неправилно органите по приходите са извършили ревизията по реда
на чл.122 от ДОПК, като счита, че не са налице обстоятелства по чл.122, ал.1,
т.2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи, или по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и получени приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период. Излага съответните факти – към 01.01.2012г. следвало да
се зачете като получена от майка му сума от 95 000,00 лева, както и
следвало да бъдат признати предоставените по сключен с ООД Булгрейн Транс договор
за заем №1-А/17.01.2014г. средства от 90 000,00 лева, а също и да не се отчитат
като разходване средства за покупка на дружествени дялове.
По отношение
на твърденията за получени от М. М. 90 000,00 лева, които били безвъзмездно
предоставени на С.М. за периода от 2008г. до 2011г., проверяващите посочват, че
не приемат тази сума да е била притежавана от М. М., доколкото за последната при
извършената ревизия - РД №1402465 от 13.06.2014г., РА №********** от
18.07.2014г. – л.466 до 486 , т.2, е установено превишение на разходите над
приходите, а и самият жалбоподател не е декларирал в проверката, която е преди
началото на ревизионното производство, безвъзмездно получена сума от
90 000,00 лева, а само налични 5000,00 лева. Наред с това самата М. М. в
ревизионното производство, в което тя е ревизирано лице, не била декларирала
сума като предоставена на сина ѝ С.М.. Действително след отправено искане
за предоставяне на документи и писмени обяснения №Р-16002617008135-040-001/22.01.2018г.
– л.711, т.2, със заявление от 14.02.2018г. – л.722, т.2, С.М. представя и декларация от М. С. М. за предоставена
безвъзмездно сума –л.724, но следва да се има предвид, че декларацията е частен
свидетелстващ документ. Като такъв и тъй като между страните не е спорно
авторството на декларацията, то следва да бъде обсъдено само материалната
доказателствена сила на представения документ. Ответната страна твърди, че
удостовереното в декларацията не отговаря на действителното фактическо
положение и привежда своите съображения, а така в настоящия случай ответната страна не
оспорва авторството на декларацията, а нейното съдържание. Така съдът не следва
да направи проверка на автентичността на оспорения документ, а на верността на
документа. Законът не предвижда задължителна доказателствена сила на
изявленията и фактите, съдържащи се в частен документ, и съдът не е обвързан в
преценката си за тях, поради което при оспорване верността не се открива
процедура по чл.193 от ГПК, а доказването на посочените в документа факти се
провежда в хода на съдебното дирене, като те следва да бъдат преценени от съда
по вътрешно убеждение съобразно с всички данни и доказателства в
производството. Поради това и като се имат предвид вече изложените съображения
от ответната страна, то настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят не доказва да е
получил до 31.12.2011г. сума от 90 000,00 от майка си. В тази насока
следва да се има предвид и че по отношение на твърдяната получена сума не са
ангажирани други доказателства за реалното ѝ получаване от С.М..
Единственото доказателствено искане в съдебното производство е относно съдебна
експертиза, а заключението по нея е изготвено компетентно и безпристрастно от
вещото лице, но паричните потоци, които са изследвани, са само на база
твърденията на жалбоподателя и включването на сумата от 90 000 лева
/задача №1/ не е подкрепено от доказателства.
По отношение на
твърдението относно представен заем на С.М. от ООД Булгрейн Транс – С., органите
по приходите са установили, че между посочените лица има сключен договор за
заем №1-А/17.01.2013г. – л.339-340, т.1, както и че сумата е получена от С.М.
на каса за периода януари-февруари 2013г., но сумата не е декларирана по реда
на чл.50, ал.5 от ЗДДФЛ, които обстоятелества не са спорни между страните. Няма
спор и относно установените счетоводни записвания при дружеството – заемодател,
а именно: кредитният оборот в размер на 90 000,00 лева по счетоводна
сметка 501 Каса кореспондира с дебита на счетоводна сметка 421 Задължения към
персонала – в размер на 90 000,00 лева, а чрез тази сметка се отчитат
вземанията и задълженията към персонала по начисленивъзнаграждения, социални
помощи, семейни добавки и други плащания на различни организации, по различни
удръжки и други задължения на персонала. Видно от приложения договор за заем от
17.01.2013г. страните са уговорили заемодателят да предаде сумата от
90 000,00 лева, а заемателят да върне същата сума в срок от 3 години, като
допълнително са уговорили заемната сума да бъде използвана за закупуване на
автомобили, но между страните не съществува уговорка за прехвърляне
собствеността на придобити автомобили вместо изпълнение по договора за заем,
поради което не следва да се кредитира и изложеното в придружително писмо -
л.388, т.1, за «използвана опция за прехвърляне на автомобила». Няма ангажирани
доказателства относно връщане на заема, както и няма доказателства за
договорено между страните прехвърляне на собственост вместо изпълнение. Като се
има предвид вече изложеното относно естеството на представеното доказателство –
договор за заем, който е частен диспозитивен документ, чиято материална
доказателствена сила следва да бъде преценена с оглед на целия събран
доказателствен материал по делото, а също и изложеното относно посоченото
придружително писмо, както и всички изложени от органите по приходите обстоятелства
относно счетоводното записване, съдът намира, че не е доказано С.М. да е
получил сумата от 90 000,00 в заем от ООД Булгрейн Транс – С.. Като се има предвид и
вече изложеното относно ангажираната в настоящото съдебно производство
експертиза, то съдът счита, че органите по приходите правилно не са включили
сумата в паричния поток.
Относно възражението на
жалбоподателя, касаещо договорите за продажба на дружествени дялове, следва да се има предвид,
че конкретно касае договор с ЕООД ФОРС-06-П., за който се твърди, че сумите не
са платени. В останалите, представени по делото договори, обсъдени и от
органите по приходите, сумите при покупка на дружествени дялове са заплатени в
брой и изцяло при сключване на сделките. Действително в договора от
05.05.2016г. –л.519, т.2, страните са уговорили сумата от 31 900,00 лева
да бъде заплатена по банков път в срок до 30.12.2016г., но не е спорно, че С.М.
е придобил собствеността върху 2900 дяла от капитала на ООД Сортови семена,
всеки с номинална стойност 11 лева за общо посочената сума. Видно при справка в Търговски регистър С.М. е
управител и съдружник в дружеството и към настоящия момент, поради което съдът
не приема за достоверно изложеното относно плащането на дяловете, тъй като няма
ангажирани доказателства и за неуредени сметки с продавача на дяловете.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице спорните
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 7 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК, а възраженията
на жалбоподателя, че органите по приходите неправилно са определили началното
салдо, приходите и разходите за ревизираните години са неоснователни. Нито в
хода на ревизията, нито в съдебното производство жалбоподателят е представил
доказателства, от които да е възможно да се направят различни изводи относно
паричния поток за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. при негова
доказателствена тежест. Правилен и обоснован се явява изводът на органите по
приходите за наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и 7 от ДОПК, което е основание за извършване на ревизия по
особения ред на чл.122, ал.2 от ДОПК. По
изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена изцяло като
неоснователна.
С оглед крайния извод за неоснователност на жалбата и
на основание чл.161, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.8, ал.1, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1199,75 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.М., ЕГН **********,*** срещу
Ревизионен акт №Р-16002617008135-091-001 от 17.07.2018г., издаден от длъжностни
лица при ТД на НАП - П., потвърден с Решение №607/22.10.2018г. на Директор на
Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика П. при ЦУ на НАП, в частта му, с която на С.К.М. са
определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2012г. главница – 287,27 лева и лихва 152,11 лева; за
2013г. – главница 2999,16 лева и лихва 1283,38 лева; за 2014г. – главница
6 111,60 лева и лихва 1994,23 лева; за 2015г. – главница 2 348,23
лева и лихва 527,13 лева, за 2016г. – главница 5896,30 лева и лихва 725,63 лева
или главница в общ размер на 17 642,56 лева и лихва в общ размер на
4 682,48 лева.
В останалата си част Ревизионен акт №Р-16002617008135-091-001 от 17.07.2018г. е влязъл в сила и не е обжалван пред съда.
ОСЪЖДА С.К.М., ЕГН **********, да заплати на Националната агенция за приходите гр.С., Дирекция
Обжалване и данъчно-осигурителна практика – П., разноски от 1199,75 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните.
Съдия: