РЕШЕНИЕ
№ 1601
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20221110146408 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Г. Н. В., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., бул. Г. С. Р." № ***, етаж *, офис **, чрез
пълномощника си - адвокат П. В. от САК, със служебен адрес: гр. С., бул. „Г. С. Р." Nº 111,
етаж *, офис **, моб. тел. ******, e-mail: ************* против ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, бул. „Симеоновско шосе"
№ 67A.
Ищецът твърди, че на 29.03.2022 г. в гр. София е възникнало ПТП с участници л.а.
„Фолксваген пасат" с рег. № *******, управляван от Т. Б. Т. и л.а. „Ситроен" с рег. Nº
********, управляван от Г. Н. В..
Твърди се, че на Г. В. са причинени болки и страдания поради нанесените телесни
увреждания /травма на главата, придружено с гадене и повръщане, леко мозъчно сътресение,
травматична дискова херния на ниво L5-S1 в лумбосакрален отдел на гръбначния стълб,
травма на нервните коренчета на шиен отдел, разтежение на мускулни връзки на шията,
натъртвания, синини/, представляващи неимуществени вреди в резултат от катастрофата.
Твърди се, че възстановяването на ищеца не е приключило и към настоящия момент,
като лекарите са категорични, че част от горепосочените увреждания ще останат до живот.
Твърди се, че в резултат от същата катастрофа е увреден и собственият на ищеца лек
автомобил „Ситроен" с рег. № *******, като са причинени имуществени вреди на ищеца.
Твърди се, че посоченото ПТП е настъпило единствено по вина на водача на ла.
„Фолксваген пасат" с рег. № *******, на когото е издаден АУАН, последиците от събитието,
респективно получените от Г. В. неимуществени и имуществени вреди, както и причинените
му телесни увреждания, претърпените и продължаващи болки и страдания, вкл. щетите по
автомобила му са в пряка причинно-следствена връзка с виновното и противоправно
1
поведение на водача Т. Б. Т., който грубо с нарушил правилата за движение по пътищата,
удряйки автомобила на ищеца отзад и причинявайки катастрофата.
Сочи се, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
на увреждащото МПС и виновния водач е сключена при ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, полица №
************, валидна към дата на ПТП-то /29.03.2022 г./.
Твърди се, че ищецът е предявил две доброволни претенции към застрахователя
ответник.
Твърди се, че по отношение претенцията за неимуществени вреди, застрахователят е
определил и заплатил на 02.08.2022 г. доброволно, без подписване на споразумение
обезщетение в размер на 500 лв., за което ищецът е бел уведомен с нарочно писмо с изх. №
5623/27.07.2022 г.
Твърди се, че тази сума не е обоснована, справедлива и адекватна за причинените на Г.
В. телесни увреди от процесното ПТП, не е съобразена с разпоредбата на чл.52 от 33Д и
конкретиката на случая, както и на трайно установената съдебна практика по подобни
казуси. Твърди се, че размерът на обезщетението за действително причинените на ищеца
неимуществени вреди следва да бъде завишен с поне 9000 лв., тъй като ищецът е получил
значителни телесни увреди, изразяващи се в травма на главата, придружена с гадене и
повръщане, леко мозъчно сътресение, травматична дискова херния на ниво L5-S1 в
лумбосакрален отдел на гръбначния стълб, травма на нервните коренчета на шиен отдел,
разтежение на мускулни връзки на шията, натъртвания, синини.
Сочи се, че по отношение имуществените вреди на МПС при застрахователя е била
образувана преписка № 4000- 5000-22-000345, автомобилът е бил огледан от представител
на застрахователя, описани на част от получените щети /увредена задна броня, спойлер
задна броня, заден капак и др./, втори оглед не е бил извършен, въпреки необходимостта от
такъв, изчислен е частичен размер на обезщетението и на 02.08.2022 г. е платена сумата
298,93 лв. като обезщетение за имуществените вреди.
Твърди се, че тази сума не е достатъчна да репарира изцяло действително причинените
щети по автомобила и същият да бъде ремонтиран в предишния годен за употреба и
безопасен вид и състояние за движение по пътищата. Сочи се, че действителният размер на
обезщетението надвишава определената и заплатена от ответника сума от 298,53 лв. с поне
1000 лв., определена по средни пазарни цени към дата на процесното ПТП т.е. общият
размер на дължимото обезщетение възлиза на поне 1300 лв.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ЗК „ЛЕВ ИНС"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, бул.
„Симеоновско шосе" № 67А да заплати на Г. Н. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
С., бул. „Г.С. Р." № ***, етаж *, офис **:
допълнително застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9000
лв. /девет хиляди лева/, представляващо обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания - поради нанесените телесни увреждания /травма на
главата, придружена с гадене и повръщане, леко мозъчно сътресение, травматична
дискова херния на ниво LS-S1 в лумбосакрален отдел на гръбначния стълб, травма на
нервните коренчета на шиен отдел, разтежение на мускулни връзки на шията,
натъртвания, синини/, в резултат от пътно-транспортно произшествие, настъпило на
29.03.2022 г. в гр. София с участници л.а. „Фолксваген пасат“ с рег. № *****,
управляван от Т. Б. Т. и л.а. „Ситроен“ с рег. № ******, управляван от Г. Н. В., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 29.8.2022 година до окончателното
изплащане на сумата;
допълнително обезщетение за имуществени вреди от 1000 лв. /хиляда лева/, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от дата на исковата молба - 29.8.2022
2
година до окончателното плащане.
Прави се искане за осъждане на ответника да заплати направените по делото съдебни и
деловодни разноски, като заплати на адв. П. В. хонорар по делото, определен по Наредба №
1 за минималните адвокатските възнаграждения, определен по реда на чл.38, т. 2 и т. 3 от
Закона за адвокатурата.
С отговора на исковата молба ответникът изцяло оспорва основателността на
предявените искови претенции.
Не се спори, че пред застрахователя са предявени претенции за изплащане на
застрахователно обезщетение от Г. Н. В. за причинени неимуществени и имуществени вреди
вследствие на ПТП от 29.03.2022г., във връзка с което са образувани застрахователна
преписка № 0000-1000-04-22-7305/17.05.2022г. и застрахователна преписка № 4000-5000-22 -
000345.
Не се спори, че по щета № 0000-1000-04-22-7305/17.05.2022 г. е определено
застрахователно обезщетение в размер на 500,00 /петстотин/ лева за неимуществени вреди,
като същото е изплатено на 02.08.2022 г. и, че по щета № 4000-5000-22-000345 е определено
застрахователно обезщетение в размер на 298,93 /двеста деветдесет и осем лева и деветдесет
и три стотинки/ за имуществени вреди, като същото е изплатено на 02.08.2022 г.
Ответникът оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е
настъпило единствено по причина от действията на водача Т. Б. Т. при управлението на лек
автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат", с рег. Nº ******* в този смисъл се оспорва
механизма на процесното произшествие, така както с описа ) исковата молба, както и че
същият се е осъществил само поради нарушение на правилата и движение от страна на
водача Т. Б. Т..
Твърди се, че ищецът, като водач на лек автомобил марка „Ситроен", модел „Ц 5“, с
peг. № ****** не спазва разпоредбите на чл. 24 от ЗДвП, като спира рязко, без да се убеди, че
няма да създаде опасност за останалите участници, вследствие на което реализира
пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „Фолксваген,“ модел „Пасат,“ с рег.
№ *******. Твърди се, че вина за настъпване на транспортния инцидент има ищецът като
водач на лек автомобил марка „Ситроен", модел „Ц 5", с рег. Nº ********, който с
управлявал превозното средство с несъобразена скорост с пътната обстановка, характера и
интензивността на движението, в нарушение на чл. 20 от ЗДвП, което е наложило рязко
спиране на превозното средство, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението.
С отговора на исковата молба се оспорват твърденията, че в причинно-следствена
връзка с механизма на произшествието, за ищеца са настъпили посочените в исковата молба
телесни травми и здравословни състояния, като се оспорват и твърденията за техния
морфологичен характер, за провеждане и естество на лечението и за неговата
продължителност.
Ответникът оспорва твърдението, че спрямо ищеца са настъпили посочените в
исковата молба увреждания. Оспорва се твърдението, че вследствие на пътнотранспортното
произшествие на ищеца са причинени мозъчно сътресение; травматична дискова херния на
ниво LS-S1 в лумбосакрален отдел на гръбначния стълб: травма на нервните коренчета на
шийния отдел; разтежение на мускулни връзки на шията: натъртвания и синини. Твърди се,
че няма данни за констатирани травма на нервните коренчета на шийния отдел; разтежение
на мускулни връзки на шията; натъртвания и синини съгласно първичната медицинска
документация от извършения преглед непосредствено след процесния инцидент.
Твърди се от ответника, че описаната травматична дискова херния на ниво L5-S1 в
лумбосакрален отдел на гръбначния стълб е с дегенеративен и хронично прогресиращ
характер, поради което няма причинно-следствена връзка с транспортния инцидент.
3
Твърди се, че претендираните увреждания не са настъпили в причинно-следствена
връзка с осъщественото на 29.03.2022г. пътнотранспортно произшествие.
Ответникът оспорва твърденията, че към момента е затруднен нормалният начин на
живот на ищеца поради травма, настъпила при произшествието. Поддържа се възражение за
изключителен принос на пострадалия за настъпване на травмите. Поддържа, че при
използване на предпазния колан от пострадалия, то същият не би получил травми като
възникналите, а други, по - леки по медикобиологичен характер.
С отговора на исковата молба се оспорва и размера на претенцията за неимуществени
вреди, като се твърди, че същият е завишен.
В хода на процеса, в открито съдебно заседание, проведено на 13.12.2023 година е
допуснато по реда на чл.214 от ГПК изменение на цената на иска за имуществени вреди,
като същият е намален на сумата от 511,13 лева.
При горното се иска от съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, като е
допуснато и прието заключенията по съдебно-медицинската, повторната съдебно-
медицинска (СМЕ) и по съдебно-автотехническата експертиза (САТЕ), въз основа на които и
след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12
ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Установи се по настоящия спор, че на 29.03.2022 г. в гр. София е възникнало ПТП с
участници МПС „Фолксваген пасат" с рег. № *******, управляван от Т. Б. Т. и МПС
„Ситроен" с рег. Nº ********, управляван от Г. Н. В.. Същото е видно от административно-
наказателната преписка № 22-4332-006193/14.04.2022 г., приложена по делото, както и от
Констативен протокол № К-146/29.03.2022 г.
Настъпването на ПТП се потвърждава и от назначеното, приетото и изслушаното по
делото заключение по САТЕ. Видно от същото, На 29.03.2022 г ., около 18:00 часа, лек
автомобил „Фолксваген Пасат", с рег. № ********, се движи по ул. „Ген. Никола Жеков ", с
посока от ул. „Република" към бул. „Рожен", и в района на кръстовището с последния № 196,
водачът реализира ПТП с внезапно спрелия пред него лек автомобил „Ситроен Ц 5", с рег. №
*******. Експертизата прави извода, че причината за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат ", с рег. № ****** , който е
управлявал превозното средство със скорост и дистанция, които не са му позволили да спре
в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение с внезапно спрелия пред него
лек автомобил „Ситроен Ц 5", с рег. № ********.
Доказа се, видно от писмените доказателства по делото, че е налице валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност,“ по силата на която застрахователят
ответник е изплатил обезщетение в размер на 798,93 лв. (от които 298,93 лв. – за
имуществени вреди и 500 лв. – за неимуществени вреди). Същото е изплатено в
съответствие с отправената от ищеца доброволна претенция (лист 8 от делото), както и от
опис-заключение по щета № 4000-5000-22-000345.
За оценката на претърпените имуществени вреди от ищеца е назначено, изслушано и
прието заключение по САТЕ. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил
„Ситроен Ц 5,“ с рег. № ******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
809,76 лв. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Ситроен Ц 5,“ с рег.
№ *******, изчислена на база Методиката към Наредба Nº 24/2006 г . към датата на ПТП е
337,60 лв.
Представени са и доказателства относно увреждания, настъпили в резултат от
процесното ПТП, в това число епикриза № 353 издадена от УМБАЛ „Св. Анна,“ отделение
по неврохирургия и Писмо от НЗОК от 16.06.2023 г.
Същите са предмет на СМЕ и повторна СМЕ, извършен е преглед на ищеца.
4
Заключенията от тях съдът кредитира, доколкото същите отговарят изчерпателно и
обосновано на поставените въпроси. От тях е видно, че вследствие претърпяно ПТП на
29.03.2022 г. като водач на лек автомобил Г. Н. В. е получил следните травматични
увреждания: Контузия на главата; Навяхване на шията; Контузия на поясната област, като
всичките отговарят на медико-биологичния признак временно разстройство на здравето
неопасно за живота. В резултат от уврежданията от процесното ПТП ищецът Г. Н. В. е
търпял болки и страдания за период 20-25 дни, най-интензивни непосредствено след
травмата, в първите две седмици с последващо затихване. По данни от проведения преглед
ищецът е бил в добро общо състояние, в ясно съзнание, контактен, адекватен.
Неврологичният статус е без данни за отпадна неврологична симптоматика. Няма
оплаквания от страна на шийния и поясен отдели на гръбначния стълб. Възстановителният
период за претърпените от ищеца травматични увреждания е приключил успешно без
усложнения, като експертизата не намира невъзстановени телесни увреждания.
Експертизата прави и заключението, че спорното увреждане на гръбначния стълб,
макар първоначално обявено за травматично при изследването на дисковата херния, е
дегенеративна и безсимптомна до момента на инцидента. Това заключение се подкрепя и от
липсата на симптоматичните признаци на травматично придобито увреждане от този вид.
дегенеративните изменения в поясния отдел според експертизата са с начало от третата
декада от живота и протичат индивидуално.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на събраните доказателства,
които съдът приема за достоверни, доколкото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени обективно съединени искове претенции – преки
искове на увреденото лице от застрахователя на причинителя на вредата с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите и акцесорен такъв с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите.
Заявеното възражение за съпричиняване е такова по смисъла на чл. 51, ал. 2 от Закона
за задълженията и договорите.
По същество
За ищеца е тежестта да докаже в условията на пълно главно доказване по смисъла на
чл.154 от ГПК, с оглед оспорванията и възраженията на ответника - да установи, механизма
на настъпване на ПТП-то и причинната връзка между катастрофата и описаните вреди -
имуществени и неимуществени.
За ответника е тежестта да докаже точно изпълнение.
1. Изплатената сума от застрахователя не е по силата на постигнато споразумение
като пречка за упражняване правото на иск.
Пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от
застрахователя обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият изрично е
заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. С получаването на уговореното
обезщетение е изпълнена социалната функция и предназначението на предоставеното на
пострадалия с чл. 432, ал. 1 КЗ пряко право на иск срещу застрахователя на делинквента.
Доколкото в настоящия казус няма данни за сключено споразумение, сумата, изплатена
от застрахователя, не е пречка за предявяването на исковите претенции, предмет на
настоящия спор.
2. В резултат от процесното ПТП е възникнало правото на иск по чл. 432 КЗ.
5
Съобразно разпоредбата на чл. 432 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, което предполага
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на увреждането и
поведение на застрахования, което осъществява фактическия състав по чл. 45 ЗЗД, а именно
наличие на предпоставките: противоправно деяние, състоящо се в действие и/или
бездействие; наличие на действително претърпени вреди - имуществени и/или
неимуществени; наличие на причинно - следствена връзка между деянието и вредите; и
вина, която се презумира.
Не се спори наличието на валидно застрахователно отношение в настоящия казус. В
допълнение, установи се, че вредата е настъпила от противоправните действия на третото
лице Т. Б. Т., видно от Наказателно постановление № 22-4332-006193 от 14.04.2022 г.,
издадено от ОПП на СДВР.
Видно е от заключението на вещото лице по назначената САТЕ, че претърпените щети
са в резултат от процесното ПТП, което обосновава основателността на исковата претенция.
В допълнение, възражението на ответника за изключителна вина на ищеца съдът
намира като неоснователно, защото не бе оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД по
отношение на вината на делинквента. Съдът мотивира този извод със свидетелските
показания на св. Т. Б. Т., виновният водач на МПС за процесното ПТП. Същият твърди в
показанията си, обективирани в Протокол от публично съдебно заседание от 14.02.2024 г., че
е виновен за самото ПТП поради неспазване на дистанция. Не се установи по безспорен
начин, че вината за ПТП е на ищеца.
С оглед на горното съдът намира съставът на чл. 45 ЗЗД за осъществен, от което се
пораждат и правните последици на иска по чл. 432 КЗ.
3. По отношение на възражението на ответника за съпричиняване.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да
се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпИ. вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
ПридобИ.т гражданственост термин „съпричиняване“ е с по-тясно значение спрямо
използвания в закона - „допринасяне за настъпването на вредите.“ Същият илюстрира
първата от хипотезите на приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - допринасяне за настъпване на
произшествието. Във втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на
събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за
увеличаване размера на вредата.
Такова е разбирането по отношение на въпросната законова разпоредба в
тълкувателната практика на ВКС (Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. №
1 / 2014 г. на Върховен касационен съд, ОСТК, т. 7)
В настоящото производство приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение, но и да бъде доказан при условията
на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Настоящият съдебен състав намира, че ответникът не понесе доказателствената тежест,
разпределена му от съда, по отношение на направеното възражение за принос на ищеца за
увреждането му. Съдът мотивира разбирането си със заключението на САТЕ, според което
травмите са от такова естество, че наличието на колан не би могло да ги предотврати.
4. По отношение на размера на обезщетението.
6
По отношение на иска за имуществени вреди настоящият съдебен състав намира
следното:
В настоящия казус съдебният състав намира, че се доказаха имуществени вреди в
размер на 809,76 лв. (осемстотин и девет лева и седемдесет и шест стотинки), видно от
заключението по САТЕ.
Това заключение съдът базира на установеното в практиката на ВКС разбиране, че при
определяне на обезщетението прилагането на Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди по чл. 4 на Приложение №1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба №
24/08.03.06г. на Комисията за финансов надзор, не е задължително. Определеното
застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице, може да надвишава
минималната долна граница по чл. 4 на Приложение № 1, когато не са представени фактури
за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от
застрахователя в съответствие с Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН.
С оглед на горното, както и на извършеното плащане от страна на застрахователя в
размер на 298,63 лв., както и на направения в хода на процеса отказ от иск за сумата от
488,87 лв. (лист 128 по делото), то исковата претенция на стойност 511,13 лв.,
представляваща стойността на претърпените имуществени вреди е доказана по размер и
основание.
По отношение на иска за неимуществени вреди настоящият съдебен състав намира
следното:
Когато прекият иск срещу застрахователя „гражданска отговорност“ на
автомобилистите за обезщетяване на неимуществените вреди поради увреденото здраве на
пострадалия е доказан по основание, за да определи справедливия размер, съдът е длъжен да
отчете не само физическите, но и психическите травми от ПТП, а в мотивите си да посочи
конкретните установени обстоятелства, засегнали неговата лична неприкосновеност и
тяхното значение за определяне съдържанието (размера) на вземането.
Настоящият съдебен състав счита, че на ищеца следва да се присъди сумата от 1488,87
лв. като обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът обосновава тази своя оценка на приетите по делото заключения от СМЕ и
повторна СМЕ. От тях е видно, че в следствие на ПТП от 29.03.2022г. Г. Н. В. е получил
травматични увреждания: травма в областта на главата, травма на шийния отдел на
гръбначния стълб, травма на лумбалния/поясен/ отдел на гръбначния стълб, всичките
представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота, причинили на
ищеца болки и страдания за период от 25-30 дни, като възстановителният период за
въпросните травми към настоящия момент е завършен. Експертизата намира, че не се
очакват бъдещи усложнения. От заключенията е видно още, че дегенеративните изменения в
поясния отдел са с начало от третата декада от живота и протичат индивидуално, тоест
описаната дискова херния, макар описана като травматична, е протичала безсимптомно до
инцидента и не се дължи пряко и единствено на него.
С оглед на така изложеното, настоящият съдебен състав намира за доказана по
основание исковата претенция, но не и в пълен размер, като на ищеца следва да се присъди
сумата от 1488,87 лева като обезщетение за претърпени неимуществени и сумата от 511,13
лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, съдът следва да се произнесе по
отговорността за разноски в исковото производство. При този изход на спора, вземайки се
предвид размера на уважените претенции, на ищеца се дължат разноски за производството в
размер на 1/5 от претендирания размер.
7
Видно от разпореждане на съда, ищецът е освободен от държавни такси.
Ищецът е представляван от адвокат, оказал безплатна адвокатска защита, в полза на
която следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 2 ГПК адвокатско възнаграждение в
размер на 320 лв. (представящи 1/5 от претендирания размер от 1600 лв. по списъка на
разноските по чл. 80 ГПК, представен по делото – 1200 лв. адвокатско възнаграждение по
иска за имуществени вред и 400 лв. по иска за неимуществени вреди). Същото е определено
на основание на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и чл. 36, ал. 2 от ЗА при съобразяване с
фактическата и правна сложност на производството, без съдът да дължи определянето му
при съблюдаване минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по
дело № С-438/22 на СЕС.
С посоченото решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като
ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от
ДФЕС.
Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното възнаграждение подлежи на
преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Настоящият съдебен състав
намира, че Наредбата, макар и необвързваща за съда, може да послужи като източник на
обичаите в практиката. Нещо повече, минималното възнаграждение отговаря на
извършените от адвоката на ищеца дейности, доколкото същата се е явявала на съдебни
заседания, снабдявала се е с документи, изготвяла е такива.
Ищецът доказва, че е сторил разноски пред съда за заплатена такса за два броя съдебни
удостоверения – 10 лв. и заплатена такса за издаване на документи от УМБАЛ „Пирогов“ –
50 лв., общо в размер на 60 лв., от които следва да му бъдат присъдени 12 лв. или 1/5 от
разноските, с оглед уважения размер на иска.
На ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърления размер на
исковите претенции, като съдът приема, че на ответника се дължат разноски само за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева, което с оглед отхвърления размер
на иска следва да се редуцира на 160,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във
връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл.78, ал.1 и ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1700, бул. „Симеоновско шосе" № 67A да заплати на Г. Н. В., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. С., бул. Г. С. Р." № ***, етаж *, офис **, следните суми:
- допълнително застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на
8
1488,87 лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания - поради нанесените телесни увреждания /травма на главата, придружена с
гадене и повръщане, леко мозъчно сътресение, травматична дискова херния на ниво L5-S1 в
лумбосакрален отдел на гръбначния стълб, травма на нервните коренчета на шиен отдел,
разтежение на мускулни връзки на шията, натъртвания, синини/, в резултат от пътно –
транспортно произшествие, настъпило на 29.03.2022 г. в гр. София с участници л.а.
„Фолксваген пасат“ с рег.№ ******, управляван от Т. Б. Т. и л.а. „Ситроен“ с рег.№ ********,
управляван от Г. Н. В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозира на исковата молба – 29.8.2022 година до окончателното изплащане на сумата, като
над този размер до първоначално претендирания от 9000,00 /девет хиляди лева/, т.е. за
разликата от 7511,13 лева - отхвърля исковата претенция като неоснователна.
- допълнително обезщетение за имуществени вреди в размер на 511,13 лева,
представляващо обезщетение за имуществени вреди, в резултат от пътно – транспортно
произшествие, настъпило на 29.03.2022 г. в гр. София с участници л.а. „Фолксваген пасат“ с
рег.№ ******, управляван от Т. Б. Т. и л.а. „Ситроен“ с рег.№ ********, управляван от Г. Н.
В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозира на исковата
молба – 29.8.2022 година до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1700, бул. „Симеоновско шосе" № 67A да заплати на адвокат П. В. от САК, със
служебен адрес: гр. София, бул. „Г. С. Р." № ***, етаж *, офис **, моб. тел. ******, e-mail:
******, за оказана безплатна правна помощ на ищеца Г. Н. В., ЕГН **********, по гр.дело
№ 46408/2022 година по описа на Софийски районен съд – 240,00 лв. за адвокатско
възнаграждение по иска за имуществени вреди и 80,00 лв. по иска за неимуществени вреди,
общо в размер на 320,00 лв., съобразно уважения размер на иска.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1700, бул. „Симеоновско шосе" № 67A да заплати на Г. Н. В., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. С., бул. Г. С. Р." № ***, етаж *, офис **, сумата на сторените разноски
в исковото производството по гр. дело № 46408/2022 година по описа на Софийски районен
съд, а именно: за заплатена такса за два броя съдебни удостоверения – 2 лв. и заплатена
такса за издаване на документи от УМБАЛ „Пирогов“ – 10 лв. общо в размер на 12 лева,
съобразно уважения размер на иска.
ОСЪЖДА Г. Н. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. Г. С. Р." № ***,
етаж *, офис ** да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1700, бул. „Симеоновско шосе" № 67A - сумата на сторените разноски
в исковото производството по гр. дело № 46408/2022 година по описа на Софийски районен
съд за юрисконсултско възнаграждение в размер на 160,00 лева съобразно отхвърления
размер на исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9