Решение по дело №447/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е образувано въз основа на касационна жалба от С. И. С. с [ЕГН], чрез адв. В. П. от АК-Плевен, съд.адрес- гр.Плевен,[улица], офис 217, против Решение №227/16.04.2025г. по АНД №394/2025г. по описа на PC-Плевен. Посочва се в жалбата, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че е неправилно приетото от съда, че допуснатото нарушение на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗДвП при съставането на АУАН, като при съставянето му не са присъствали двама свидетели, а само един, не съставлява съществено процесуално нарушение. Твърди, че съдът не е взел предвид наведените доводи относно нарушения, свързани с повторността на нарушението. Посочва, че нито в НП, нито в АУАН е описано кога е извършено първото нарушение и кога е влязло в сила първото НП, а липсата на конкретизация относно повторността води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Първоинстанционният съд не е отчел и други нарушения в административнонаказателното производство, а именно липсата на коректно индивидуализиране на собствеността на МПС, управлявано от жалбоподателя. В АУАН е посочено, че МПС-то не е собственост на жалбоподателя, а разпитаните полицейски служители не дават отговор за липсата на изискуемата конкретизация на собствеността на МПС-то. Друго нарушение, което също съдът не е приел е липсата на пълни данни за свидетелството за управление на МПС на водача- липсва №, категория, валидност, от кой орган е издадено. Считам, че посоченото обстоятелство е нарушение на чл.57 ал.1 от ЗАНН, тъй като в случаите на нарушения по ЗДвП, СУМПС е ключов идентификатор и е част от пълните идентифициращи данни на нарушителя. Ако в НП не е посочено СУМПС това води до невъзможност за индивидуализация на наказаното лице, което от своя страна е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Иска се от съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно. Претендират разноски за касационната инстанция.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от В. П. - АК – Плевен, която моли съда да уважи жалбата, да отмени обжалваното решение, както и оспореното наказателно постановление.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение като моли съда да го остави в сила.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на обжалване е Решение №227/16.04.2025г. по АНД №394 / 2025г. по описа на PC-Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24 - 0938 - 004819 от 06.01.2025г. на Началник Група в ОДМВР- Плевен, сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на С. И. С. с [ЕГН] с адрес с.Горна Митрополия, [улица], на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.2 вр.чл.174 ал.1 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП са наложени административни наказания, а именно на основание чл.174 ал.2 вр.чл.174 ал.1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 36 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1, т.1 пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.2 от ЗДвП.

Съдът приел за установено от фактическа страна, че на 01.12.2024г. в 04:29 часа в гр.Плевен на [улица]до №11 с посока на движение към [улица], като водач на лек автомобил „Ленд Ровер“ Спорт с рег.№ PE10SYC, с образец К. В. С. И. С. управлявал горепосоченото МПС след употреба на алкохол, установено по надлежния ред с изправно техническо средство Дрегер „Алкотест“ 7510 с фабричен № ARNJ-0086, както и водачът не носел свидетелство за регистрация на МПС. Установено било, че при проверката на водача уредът отчел положителен резултат от 1,05 промила. За извършените нарушения бил съставен АУАН, както и на водача бил издаден талон за медицинско изследване с № 262288 и 8 бр. холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата с №А103588.

Съдът приел установеното по-горе въз основа на писмените доказателства по делото, както и гласните такива, съдържащи се в показанията на свидетелите С. А. И. и М. Д. Г.. Съдът кредитирал с доверие показанията на свидетелите предвид тяхната обективност, незаинтересованост, последователна и логическа изложеност и съответствие с приобщените по делото писмени доказателства. Отчел, че в съответствие с чл.189, ал.2 от ЗДвП АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, като приел, че не са налице доказателства оборващи изложеното в него.

Съдът приел за неоснователно възражението, че липсата на посочване в НП на номера на СУМПС е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвид обстоятелството, че законодателят не е предвидил като задължителен реквизит в НП да се посочва свидетелството за управление на МПС, като процесното НП съдържа всички необходими идентифициращи данни за нарушителя.

Счел за неоснователно и становището на повереника на жалбоподателя, че липсват доказателства относно обстоятелството, че нарушението е извършено при повторност, предвид изисканата служебно информация относно датата на влизане в сила на НП и писмо с рег.№ 316000-9861/10.03.2025г., от което съдът установил, че същото е влязло в сила на 27.05.2023г.

За неоснователни приел и възраженията, че е допуснато нарушение на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, като липсва конкретно индивидуализиране на собствеността върху процесното МПС и не е отразено дали са спазени следните изисквания, а именно калибриране и сертифициране на уреда; протокол за видимото състояние на водача и издаден талон за медицинско изследване. Приел, че наказващият орган не е имал възможност да индивидуализира собствеността върху МПС-то, което е било управлявано от жалбоподателя С., тъй като същият не е носил свидетелство за регистрация на МПС при извършване на проверката, за което му е наложено и наказание, а съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, протокол за видимото състояние на водача се съставя само при проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози. От приложените и приети по делото доказателства, а именно списък на успешно преминал последваща проверка на средствата за измерване, анализатори за алкохол в дъха тип „Дрегер Алкотест 7510“; разпечатка от паметта на техническото средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № DRNJ-0086 с дата на калибриране/ успешно преминал последваща проверка/ - 18.09.2024г. с валидност 6 месеца, както и от Заповед №8121з-329/ 22.03.2022г. установил, че уредът за измерване на алкохол в издишания въздух „Дрегер Алкотест 7510“ притежава всички необходими документи за експлоатация.

По отношение на възражението относно повторност на деянието счел за доказано, че са налице условията на т.33 от ДР на ЗДвП. Нарушението на чл.40 от ЗАНН и присъствие на един свидетел при съставяне на АУАН приел за несъществено.

От доказателствата по делото приел за безспорно установено, че жалбоподателят повторно управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, а именно 1,05 промила в издишания въздух, както и, че не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Счел, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е определил размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на С. И. С.. Процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени, като акта и постановлението съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в рамките на правомощията си. Спазени са сроковете на издаване, връчени са редовно, с което е гарантирано правото на защита на жалбоподателя въввсички етапи на производството. При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което да обуславя изцяло отмяната му на тази основа, поради което същото следва да се потвърди изцяло.

Водено от горното, съдът потвърдил НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като извърши служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Касационната инстанция споделя правните изводи, изложени в обжалваното решение и се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не намира за необходимо да ги повтаря.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – гр. Плевен приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след като е събрал многобройни писмени и гласни доказателства. Изложил е непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика. Правилно е приел от правна страна, че актът и НП са издадени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Районният съд е приел, че при постановяването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че извършването на нарушението, неговия автор и вината му са безспорно доказани. При вярно установена фактическа обстановка, РС-Плевен е направил правилни правни изводи.

Неоснователно е основното възражение на касатора относно повторността на деянието. Действително в АУАН не е посочено НП по отношение на което е започнал да тече двугодишния срок по т.33 от ДР на ЗДвП, но това нарушение не е съществено, тъй като не е ограничило правото на защита на лицето, предвид развилото се пред две инстанции съдебно производство. Ето защо и предвид приобщената по делото справка за нарушител на л. 13- 15 от АНД № 394825г. по описа на ПлРС, то нарушението по чл.174 от ЗДвП е извършено в двугодишния срок от влизане в сила на НП № 23-0938-000090/23.01.2023г. т.е. е налице „повторност“ по отношение на деянието и същото правилно е квалифицирано като деяние по чл. 174, ал.2 от ЗДвП. Действително в АУАН това обстоятелство не е отбелязано, но на основание чл.53 от ЗАНН нередовността е коригирана, нарушението е описано правилно и и е отбелязана правилната квалификация на деянието, свързано с управление на МПС след употреба на алкохол.

Ето защо, съдът приема, че решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 пр.1 от АПК, съдът

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №227/16.04.2025г. по АНД №394/2025г. по описа на PC-Плевен.

Решението е окончателно.