Р Е Ш Е Н И Е
№ 260227
гр. П., 26.02.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - П., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 03442 по описа за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341 и сл. ГПК във фазата по извършване на делбата.
С влязло в
сила Решение № 1442/18.10.2019 г. по гр.д. № 03442 по описа за 2018 г. на РС-П.
е допусната делба на недвижим имот: дворно урегулирно място с площ от 475 кв.м.
по нотриален акт № А-162, т. III, нот. д. № 1340/1988 г. на нотариус при
Районен съд П., а по скица 468 кв.м., представляващо УПИ IX-7811 в кв. 61 по
плана на гр. П., кв. ***, при граници по този нотариален акт: улица, Й.Г., Д.Й.
и А.И.Б., което дворно място представлява по КККР на гр. Преник поземлен имот с
идентификатор 55871.515.7811, с адрес на ПИ: гр. П., ул. „**” № 16, с пло 469
кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./; номер по предходен план: 7811, кв. 61;
парцел 9, при съседи: 55871.515.9814, 55871.515.7809, 55871.515.1320,
55871.515.7815, заедно с построените в същия поземлен имот сгради, а именно:
двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 55871.515.7811.3, със
застроена площ от 92 кв.м.; двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 55871.515.7811.2, със
застроена площ от 11 кв.м.; едноетажна сграда с идентификатор 55871.515.7811.1
от 20 кв.м., с предназначение: хангар, депо, гараж; едноетажна селскостопанска
сграда с идентификатор 55871.515.7811.4, със застроена площ от 28 кв.м., между
и при части, както следва:
К.Д.С., ЕГН: **********
- 30/72 ид.ч.
Е.Д.Р., ЕГН **********
– 6/72 ид.ч.
Н.Д.Г., ЕГН **********
– 6/72 ид.ч.
Д.М.С., ЕГН **********
– 8/72 ид.ч.
Д.Г.Д., ЕГН **********
– 11/72 ид.ч.
Р.Г.Д., ЕГН **********
– 11/72 ид.ч.
След постановяване на решението, с което е допусната делба между страните, К.Д.С.
е починал /на ** г./ и в производството по делото са конституирани наследниците
му Л.Л.С., ЕГН ********** – съпруга, и С.К.Б., ЕГН ********** – дъщеря,
съгласно удостоверение за наследници изх.№ 14/08.01.2020 г. Следователно
съделители в производството с припадащата се на К.Д.С. квота в съсобствеността
/30/72 ид.ч./ са Л.Л.С. и С.К.Б.. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН съпругът
наследява част, равна на частта на всяко дете. Т.е. съделителите Л.Л.С. и С.К.Б.
участват в делбата при равни квоти по 15/72 ид.ч.
В първото
съдебно заседание по делото след допускане на делбата съделителят Р.Д. е
направил искане за възлагане на първи етаж от делбения имот и е заявил
претенции за подобрения. С протоколно определение в същото съдебно заседание
претенцията за възлагане на имота е приета за разглеждане и е разпределена
доказателствена тежест между страните, а искането за приемане за съвместно
разглеждане в делбеното производство на претенции по сметки е оставено без
уважение. Делбата е особено исково производство, но извън уредените специални
правила, за него важат и общите разпоредби на ГПК. Предявяването на сметки в
делбата е форма на обективно съединяване на искове във втората фаза на
делбеното производство. Преценката за допустимостта на съединяването на
исковете по общото правило на чл. 210 ГПК е правомощие на първоинстанционния съд. Макар в делбата
претенциите по сметки да могат да се заявят и устно, те следва да отговарят на
изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1 ГПК – да бъдат ясни страните, обстоятелствата,
от които произтичат, и искането до съда. В случая, нито от представената в
съдебно заседание молба, нито устно ответникът е посочил за какви суми предявява
исковете си, срещу кои лица и основанието за това. С писмената молба,
представена в съдебно заседание, са посочени само приблизителни стойности, на
които ответникът оценява подобренията в имота, като част от тях заявява, че са
извършени заедно с наследодателя му Г. С.. Липсва яснота дали се претендира
увеличената стойност на имота поради разходите и труда, които е вложил съделителят
Р.Д., или се претендират разходите и труда, които е вложил наследодателят му Г.
С., в какво качество са извършени /на владелец или съсобственик, със знанието
или без противопоставянето на останалите съсобственици/, кога са извършени, кои
са ответниците по исковете /дали се предявявят срещу всички съделители или само
срещу някои от тях/ и какви суми се претендира от всеки ответник. Съдът намира,
че за да бъдат приети за разглеждане претенците по сметки, при което съдът дава
правна квалификация и разпределя доказателствена тежест между страните, следва
да са посочени в основни линии основанието, петитума и ответниците. Едва след това
претенциите може да бъдат оставени без движение с указния за отстраняване на
нередовности, като индивидуализиране на разходите по пера и др. По горните
съображния искането на ответника Р.Д. за приемане за съвместно разглеждане на
претенции за подобрения е оставено без уважение, което определение не подлежи
на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в двете групи определения
по чл. 274, ал. 1 ГПК - не прегражда развитието на производството и не е посочено
в закона като обжалваемо. Тези имуществени права могат да бъдат предявени в
отделно производство /Определение № 27
от 9.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7531/2013 г., IV г. о., ГК, Определение № 191 от 11.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. №
194/2011 г., I г. о., ГК/.
Процесуалните представители на ищците
молят съдът да постанови допуснатият до делба имот да бъде изнесен на публична
продан.
От заключението на вещото лице Д.Н. по допуснатата от
съда съдебно-техническа експертиза, се установява, че имотът е реално поделяем
на два дяла – първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда със ЗП от 92
кв.м., ведно с механа, котелно и мазе с пазарна стойност 45 890,00 лв., и
втори дял – втори етаж от масивната двуетажна жилищна сграда със ЗП от 66
кв.м., ведно със стълбищната клетка със ЗП от 11 кв.м. с пазарна стойност 34
480,00 лв. Вещото лице определя пазарната стойност на имотите по отделно, както
следва: на ПИ с идентификатор 55871.515.7811 – 23 450,00 лв., на
двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор 55871.515.7811.3 –
80 370,00 лв., на масивен гараж с идентификатор 55871.515.7811.1 – 5200,00
лв., на стопанската постройка с идентификатор 55871.515.7811.4 – 1920,00 лв.
Общата стойност на позмеления имот заедно със сградите според експерта възлиза на
110 940,00 лв., при която дяловете на съделителите са, както следва: Л.Л.С.
– 15/72 – 23 112,46 лв., С.К.Б. - 15/72 – 23 112,46 лв., Е.Д. Р. – 6/72 – 9244,98 лв., Н.Д.Г. – 6/72 -
9244,98 лв., Д.М.С. – 8/72 – 12326,64 лв., Д.Г.Д. – 11/72 – 16949,13 лв., Р.Г.Д.
– 11/72 -16949,13 лв.
Заключението е оспорено от
ответниците, по чието искане е допусната тройна съдебно-техническа експертиза.
Според заключнието на вещите лица по нея пазарната
стойност на имотите по отделно е, както следва: на ПИ с идентификатор
55871.515.7811 – 25040,00 лв., на двуетажната масивна жилищна сграда с
идентификатор 55871.515.7811.3 – 45,150 лв. /в това число първи етаж 27090,00
лв. и втори етаж 18060,00 лв./, на едноетажна сграда с идентификатор
55871.515.7811.1 – 4350,00 лв., на стопанската постройка с идентификатор
55871.515.7811.4 – 4920,00 лв. , двуетажна сграда с идентификатор
55871.515.7811.2 – 4330,00 лв. Общата стойност на позмеления имот заедно със
сградите според експертите възлиза на 83 790,00 лв. Посочват, че делбеният имот е неподеляем
съгласно изискванията на ЗУТ и определените делбени части. Двуетажната жилищна
сграда с идентификатор 55871.515.7811.3 е с два самостоятелни входа и може да
бъде разделена на два дяла. Сграда с идентификатор 55871.515.7811.2 е
функционално свързана с втория етаж на двуетажната жилищна сграда, поради което
може да се обособят следните два дяла: дял 1 – първи етаж от жилищна сграда с идентификатор 55871.515.7811.3, едноетажна сграда с
идентификатор 55871.515.7811.1 – гараж, и ½ от ПИ с идентификатор 55871.515.7811, с пазарна стойност на този дял 43960,00 лв., и втори дял – втори етаж от
жилищна сграда с идентификатор 55871.515.7811.3, едноетажна сграда с
идентификатор 55871.515.7811.4, двуетажна сграда с идентификатор
55871.515.7811.2, и ½ от ПИ с идентификатор 55871.515.7811, с пазарна стойност 39830,00 лв.
Заключението на вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза не е
оспорено от никоя от страните, поради което съдът възприема изложените в него
стойности относно допуснатите до делба имоти.
По отношение
способа за извършване на делбата:
Целта при извършване на делба е при възможност всеки съделител да получи
дял в натура. Изборът на способ за извършване на делбата зависи преди всичко от
броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, като се отчита
характер, вид и стойност на допуснатите до делба недвижими имоти и в частност
дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко
стойността на тези дялове съответства на стойността на дяловете на
съделителите. В случая е допуснат до делба един поземлен имот заедно с
построените в него сгради, които с оглед броя на съделителите и квотите им в
съсобствеността, са реално неподеляеми.
По възлагателната претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК, съдът
намира следното:
В делбения процес всяка страна-съсобственик
реализира своето потестативно субективно право за ликвидирането на една спорна
съсобственост и превръщането й в индивидуална собственост. Във втората фаза на
делбата всеки съсобственик има възможността да заяви искане за възлагане
по чл. 349 ГПК /288 ГПК
отм./, ако делбеният имот е жилищен и неподеляем.
Преценката за наличие на фактите и тяхното подвеждане под конкретна правна
норма за уважаване на заявената претенция се разглежда от съда след приключване
на устните състезания. Разпоредбата на чл. 349 ГПК /288, ал. 3 ГПК отм./ сочи,
че „ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване
на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то
да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се
уравнят с други имоти или с пари“. Основно законово изискване е делбеният
недвижим имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Процесният недвижим
имот следва да е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение
да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и пар. 1, т. 30 ДР ЗУТ /ДВ,
бр. 1/2002 г./, както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни
обекти на събственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ. По
отношение на съделителя с възлагателна претенция, законът поставя отрицателното
условие същият да не притежава друго жилище, както и условието при откриване на
наследството, сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя. Граматичното
и логическо тълкуване на правната норма налагат извода, че изискването „при
откриване на наследството“, изключва от обхвата на този способ за извършване на
делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на
наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция,
направена по реда и срока по чл. 288, ал. 5 ГПК /отм./, няма качеството на наследник или не е живял
в имота към момента на откриване на наследството /в този смисъл Тълкувателно
решение № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС/.
В случая съсобствеността върху делбения имот е възникнала на основание
дарение, обективирано в нотриален акт № А-162, т. III, нот. д. № 1340/1988 г.
на нотариус при Районен съд П., по силата на което К.Д.С., Г. Д.С. и И. Д. Б.
са придобили по 1/3 ид.ч. от имота, като страните по делото са универсални
правоприемници на съсобствениците. Съделителите нямат общ наследодател, при
смъртта на който да е въникнала съсобствеността помежду им, поради което хипотезата
на възлагане на имота е неприложима. С оглед изложеното, доказателства, че
направилия възлагателната претенция съделител не притежава друго жилище, не
следва да бъдат обсъждани.
При това положение единствено приложимият способ за прекратяване на
съсобствеността е по реда на чл. 348 ГПК, поради което следва да постановено
допуснатият до делба имот да бъде изнесен на публична продан.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно
стойността на дяловете им. Разноските включват заплатените такси за свидетели,
вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия
по повод ликвидиране на съсобствеността. Правилата за присъждане разноски по
чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение
в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това
следва от редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане
към чл. 78 ГПК /Определение № 335/01.07. 2015 г. по ч.гр.д. № 2020/2015 г. на
ВКС/.
В случая искане за присъждане на разноски е направено
само от ищците. Съобразно представения списък и доказателствата по делото, същите
са заплатили депозит за вещо лице в размер на 200,00 лв., от които съобразно дела им
останалите съделители следва да бъдат осъдени да заплатят на всеки от тях,
както следва: Е.Д.Р. – по 8,33 лв., Н.Д.Г. по 8,33 лв., Д.М.С. – по 11,11 лв., Д.Г.Д.
– по 15,28 лв., и Р.Г.Д. – по 15,28 лв.
На основание чл. 355, изр. първо ГПК вр. чл. 8, пр. първо от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите следва да
бъдат осъдени да заплатят държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС-П. в размер на 4% от стойността на дяловете, определени чрез
проведената тройна СТЕ. Предвид изложеното, Л.Л.С. и С.К.Б., чиито дялове са на
стойност по 17456,25 лв., дължат държавна такса в размер на по 698,25 лв., Е.Д.Р. и Н.Д.Г., чиито дялове са
на стойност 6982,50 лв., дължат държавна такса от по 279,30 лв., Д.М.С., чийто
дял е 9310,00 лв., дължи държавна такса в размер на 372,40 лв., а Д.Г.Д. и Р.Г.Д.,
чиито дялове са на стойност по 12801,25 лв. дължат държавна такса от по 512,05
лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА
ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК допуснатият до делба недвижим имот, както следва:
ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО с площ от 475 кв.м по нотариален акт № А-162, т. III, нот. дело №
1340/1988 г. на нотариуса при Районен съд П., а по скица 468 кв.м.,
представляващо УПИ IX-7811, в кв. 61 по плана на гр. П., кв. ”***”, при граници
по този нотариален акт: улица, Й.Г., Д.Й. и А.И.Б., което дворно място
представлява по КККР на гр. П. поземлен имот с идентификатор 55871.515.7811, с
адрес на ПИ: гр. П., ул. „**” № 16; с площ 469 кв.м.; трайно предназначение на
територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м/; номер по предходен план: 7811, кв. 61; парцел: 9, при съседи:
55871.515.9814, 55871.515.7809, 55871.515.1320, 55871.515.7815, заедно с построените в същия поземлен имот
СГРАДИ, а именно: двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 55871.515.7811.3, със застроена площ от 92 кв.м.;
двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 55871.515.7811.2, със застроена площ от 11 кв.м.; едноетажна
сграда с идентификатор 55871.515.7811.1
от 20 кв. м., с предназначение: хангар, депо, гараж; едноетажна селскостопанска
сграда с идентификатор 55871.515.7811.4,
със застроена площ от 28 кв. метра., като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите,
съобразно техните квоти, а именно:
Л.Л.С., ЕГН ********** – 15/72 идеални части
С.К.Б., ЕГН ********** - 15/72 идеални части
Е.Д.Р., ЕГН **********
– 6/72 идеални части
Н.Д.Г., ЕГН **********
– 6/72 идеални части
Д.М.С., ЕГН **********
– 8/72 идеални части
Д.Г.Д., ЕГН **********
– 11/72 идеални части
Р.Г.Д., ЕГН **********
– 11/72 идеални част.
ОСЪЖДА Е.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Л.Л.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 8,33 лв. /осем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща разноски за производството по
делото, на основание чл. 355
от ГПК.
ОСЪЖДА Е.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.К.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 8,33 лв. /осем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща разноски за производството по
делото, на основание чл. 355
от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати Л.Л.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 8,33 лв. /осем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща разноски за производството по
делото, на основание чл. 355
от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати С.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 8,33 лв. /осем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща разноски за производството по
делото, на основание чл. 355
от ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Л.Л.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 11,11 лв. /единадесет лева и единадесет стотинки/, представляваща
разноски за производството по делото, на основание чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.К.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 11,11 лв. /единадесет лева и единадесет стотинки/, представляваща
разноски за производството по делото, на основание чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Л.Л.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, , сумата 15,28 лв. /петнадесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща разноски за производството по делото, на основание чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.К.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 15,28 лв. /петнадесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща разноски за производството по делото, на основание чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Л.Л.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 15,28 лв. /петнадесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща разноски за производството по делото, на основание чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.К.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 15,28 лв. /петнадесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща разноски за производството по делото, на основание чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА Л.Л.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - П. сумата 698,25 лв.
/шестстотин деветдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща държавна такса за производството по делото, на основание чл. 355 от ГПК, вр. чл. 8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА С.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - П. сумата 698,25 лв.
/шестстотин деветдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща държавна такса за производството по делото, на основание чл. 355 от ГПК, вр. чл. 8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Е.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - П. сумата 279,30 лв. /двеста седемдесет и
девет лева и тридесет стотинки/, представляваща държавна такса за
производството по делото, на
основание чл. 355 от ГПК вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Н.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - П. сумата 279,30 лв. /двеста седемдесет и
девет лева и тридесет стотинки/, представляваща държавна такса за
производството по делото, на основание
чл. 355 от ГПК, вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - П. сумата 372,40 лв. /триста седемдесет и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща държавна такса за производството по делото, на основание чл. 355 от ГПК, вр. чл. 8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - П. сумата 512,05 лв. /петстотин и дванадесет лева и пет стотинки/, представляваща
държавна такса за производството по делото, на основание чл. 355 от ГПК, вр. чл. 8 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Р.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - П. сумата 512,05 лв. /петстотин и дванадесет лева и пет стотинки/, представляваща
държавна такса за производството по делото, на основание чл. 355 от ГПК, вр. чл. 8 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.