№ 84
гр. Шумен, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. М.
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. М. Гражданско дело №
20223600100408 по описа за 2022 година
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 559, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КЗ вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД от "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД" гр.София срещу М. М. М. от с. Тъкач, обл.
Шумен за заплащане на сумата от 25298,55 лв.
Ищецът излага, че на основание чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ и споразумение между
Компенсационните органи и Гаранционните органи от 29.04.2002г. (на основата на чл. 6 от
Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС) е възстановил изплатеното от НББАЗ на
Националното бюро на Великобритания по щети № 120603/03.10.2017г. и №
220119/03.10.2017г. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер на
25298.55 лв., като по щета № 120603/03.10.2017г. за увредените при ПТП, настъпило на
05.04.2016г. във Великобритания била изплатена сумата от 6453.03 лв. за имуществени
вреди и по щета № 220119/03.10.2017г. за пострадалия при ПТП, настъпило на 05.04.2016г.
във Великобритания, била изплатена сума в размер на 18845.52 лв. за неимуществени вреди.
Към датата на образуване в Гаранционен фонд на щета № 120603/03.10.2017г. и щета №
220119/03.10.2017г. международното регулиране на претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Великобритания, чрез изплащане на обезщетение в размер на 12934.34
евро, ведно с всички гореописани разходи за щетите на увредения л.а. „Хюндай“ и
пострадалия било вече извършено от Национално бюро на автомобилистите на
Великобритания, в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите
и НББАЗ, като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на
увреждащото МПС. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и
изплащане на обезщетения били направени разноски, които на осн. чл. 559 и чл. 561 от КЗ
фондът задължително възстановявал. Виновен за настъпилото ПТП бил ответникът М. М.
М., който на 05.04.2016г. във Великобритания, при движение с несъобразена с пътните
1
условия скорост по Фор Стрийт, гр. Лондон, губи контрол над управлявания от него
автомобил и удря движещото се пред него МПС. В нарушение на чл. 461 във вр. е чл. 483 от
КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност", към датата на ПТП. Ето защо ищецът моли на осн. чл. чл. 559,
ал. 3, във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса на застраховането да бъде осъден ответника да
заплати сумата от 25298,55 лв. и направените по делото разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в законния едномесечен срок. В съдебно
заседание заявява, че работел нощна смяна, родило му се дете, и отивайки към болницата за
да занесе дрехи, автомобила пред него спрял рязко. Той говорел с майката на съпругата си за
необходимите покупки, не успял да спре навреме и така се случил инцидента. Излага, че
вероятно е подал грешна информация за застраховката си при инцидента, защото към този
момент имал валидна застраховка "Гражданска отговорност".
Съгласно чл.559, ал.1, т.1 КЗ, Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от
компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния
водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от
настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. След
извършване на плащането, фондът встъпва в правата на увреденото лице спрямо
причинителя на вредите на основание чл.559, ал.3 вр. чл.558, ал.7 КЗ. Приложението на тази
законова уредба е уточнено в чл.34, ал.3 от Правилника за устройството и дейността на
гаранционния фонд /отм., бр. 71 от 27.08.2021 г., действащ към момента на определяне и
изплащане на щетата/, съгласно която разпоредба Фондът възстановява суми, когато
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (бюрото) в съответствие с
международните договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди, причинени
от пътнотранспортни произшествия по чл.28, ал.1, т.1, буква "б", "аа", "бб", "гг" и § 5а,
настъпили в друга държава членка. Сумите се възстановяват в срок 15 дни от писменото
заявление на бюрото. Според чл.28, ал.1, т.1, буква "б", "аа", фондът изплаща обезщетения
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за имуществени и неимуществени
вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или
на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно чл.34, ал. 4 ПУДГФ, след
възстановяване на сумите бюрото предоставя на фонда документите, с които разполага във
връзка с изплатената от него претенция.
Съгласно чл.105, ал.1 от КМЧП задълженията, произтичащи от непозволено
увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има
опасност да настъпят непосредствените вреди. Следователно, Компенсационният орган на
държавата, където е настъпило събитието, е самостоятелно отговорен за компенсирането на
пострадалата страна, прилагайки правните норми при определяне на отговорността и
оценката на компенсациите. За определяне размера на дължимото обезщетение следва да се
2
вземе предвид обстоятелството, че същият е регламентиран в сключените споразумения
между компенсационните органи на страните - членки, като определянето му е единствено в
компентентността на страната, където е настъпило процесното ПТП - в случая -
Великобритания. На компенсиране подлежат както изплатената сума на пострадалата страна
по ликвидиране на имуществени и неимуществени вреди, така и изплатените суми за
външни услуги /напр. възнаграждения на вещи лица и др./, както и сумите на всички
разходи, сторени от участващите в компенсацията страни. С постановено по реда на чл.290
ГПК Решение №1/02.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 263/2010 г., II т. о. е прието, че когато се
дължи обезщетение на чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина
/разглеждания казус е бил за вреди причинени при ПТП в Р България, но отстранени в
чужда държава/, е налице чуждестранен елемент в правоотношението между застраховател
и увредено лице, свързан с характера на увреденото лице и мястото на отстраняване на
вредите и по тази причина размерът на обезщетението не следва да се определя по средни
пазарни цени в България, тъй като това не би довело до пълно обезщетение за вредите, а
следва стойността на възстановителния ремонт да се определи по цените за ремонта, където
е извършен - в случая - във Великобритания, като същата се установява от представените по
делото първични счетоводни документи. С Директива 2009/103/ЕО на Европейския
Парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху
задължението за сключване на такава застраховка са кодифицирани множеството предходни
актове на ЕС и е уредена процедурата за обезщетение на пострадали при ПТП по време на
пътуване в държавите членки на ЕС и органи. Тя предвижда съществуването и дейността на
компенсационния орган, който съгласно КЗ /отм./ за територията на Република България се
изпълнява от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, считано от
01.01.2007 г. Съгласно т.50 от Директивата, органът за изплащане на обезщетения има право
на суброгация, в случай че е обезщетил увреденото лице, а съобразно чл.48 от Директивата,
ГФ дължи заплащане на обезщетението винаги когато установи, че е отправено
предложение за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да има право
на преценка по същество.
В процесния случай е безспорно установен фактическият състав на чл.559, ал1, т.1 от
КЗ - пътно - транспортното произшествие е настъпило на територията на държава-членка на
ЕС към датата на ПТП - 05.04.2016г. - Великобритания, виновният водач на МПС /български
гражданин, чието превозно средство, обичайно се намира на територия та Р България/ не е
разполагал с валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и
поради това компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието, е
обезщетила увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило ГФ чрез НББАЗ да
възстанови изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице, на чуждия
компенсационен орган и тези на НББАЗ. Налице е причинно - следствена връзка между
причинените вреди и поведението на ответника, като е прието. Размерът на дължимите
обезщетения, както бе отбелязано по - горе, е регламентиран от сключените споразумения
3
между компенсационните органи на страните - членки, като определянето му е единствено в
компетентността на страната, където е настъпило ПТП.
При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира че
предявеният иск следва да се уважи изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 1011,94 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М. М. с ЕГН **********, от с.Т...1, ДА ЗАПЛАТИ на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр.С..., сумата 25298,55 лева /двадесет и пет хиляди двеста
деветдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/, левова равностойност на 12934,94 Евро -
представляваща възстановена от ищеца на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи сума по щети №120603/03.10.2017г. за причинени имуществени вреди в
размер на 6453,03 лева, и по щета №220119/03.10.2017г. за причинени неимуществени вреди
в размер на 18845,52 лева, която последното заплатило на Националното бюро на
Великобритания, като обезщетение за причинени от ответника имуществени и
неимуществени вреди на лек автомобил - „Хюндай ІХ 34" с рег. № ...., и водача му, нанесени
на 05.04.2016 г. при транспортно произшествие в гр.Л..., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 09.09.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от
1011,94 лева /хиляда и единадесет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
4