Присъда по дело №1320/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта:	47
Дата:	6 април 2022 г.
Съдия:	Пламен Георгиев Ченджиев

Дело:	20214520201320
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	5 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 47
гр. Русе, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Наказателно дело частен
характер № 20214520201320 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Б. Д. от гр.Русе роден на ***г. в ***, български
гражданин, женен, неосъждан,ЕГН ********** за
НЕВИНЕН в това на 14.06.2021г. в гр.Русе да е казал нещо унизително за
честта и достойнството на ЦВ. Д. Г. в негово присъствие, като го напсувал и обидил с
думите : „ще ти еба майката, педераст”., поради което и на основание чл.304 от НПК го
ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 146 ал.1 от НК повдигнато с тъжба на
Ц.Г. от 05.07.2021г. вх. №11949
НЕВИНЕН в това на 14.06.2021 г. в гр.Русе да се е заканил с престъпление
против имот на ЦВ. Д. Г. - че следващия петък ще събори му събори постройка,
намираща се в *** и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК, го
ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 144 ал.1 от НК повдигнато с тъжба на
Ц.Г. от 05.07.2021г. вх. №11949
НЕВИНЕН в това, че 14.06.2021г. в гр.Русе се е заканил с престъпление против
личността на ближен на ЦВ. Д. Г. - майка му М.Д. Г.а с думите : „кажи на оназ курва
майка ти, че ще я направя проститутка, целият град ще я ебе без пари, ако не си
оттегли исковете” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му ,поради което и на основание чл.304 от НПК го
ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 144 ал.1 от НК повдигнато с тъжба на
Ц.Г. от 05.07.2021г. вх. №11949
ОТХВЪРЛЯ изцяло гражданския иск предявен от ЦВ. Д. Г. против подсъдимия
за сумата от 6000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
1

вреди състоящи се в омерзяване,унижение психически дискомфорт и стрес от деянието
по чл. 146 ал.1 от НК,в едно със законната лихва върху сумата считано от 14.06.21 г. и
за заплащане на разноски като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ изцяло гражданския иск предявен от ЦВ. Д. Г. против подсъдимия
за сумата от 2000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди състоящи се в омерзяване,унижение психически дискомфорт и стрес
от деянието по чл. 144 ал.1 от НК с предмет закана с престъпление против негов имот
в едно със законната лихва върху сумата считано от 14.06.21г. и за заплащане на
разноски като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ изцяло гражданския иск предявен от ЦВ. Д. Г. против подсъдимия
за сумата от 2000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди състоящи се в омерзяване,унижение психически дискомфорт и стрес от деянието
по чл. 144 ал.1 от НК с предмет закана с престъпление против личността на негова
майка М.Д. Г.а в едно със законната лихва върху сумата считано от 14.06.21г. и за
заплащане на разноски като неоснователен.
ОСЪЖДА ЦВ. Д. Г. ЕГН ********** да заплати на Д. Б. Д. с горната
самоличност сумата от 600лв. разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар.
Присъдата може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 15 - дневен срок
от днес.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите

С тъжба от 05.07.2021 г. частният тъжител ЦВ. Д. Г. от гр.Русе е
обвинил Д. Б. Д. от с. гр. в това, че на 14.06.2021г. в гр.Русе в разговор по
телефон е казал нещо унизително за честта и достойнството му в негово
присъствие, като го напсувал и обидил с думите : „ще ти еба майката,
педераст“ престъпление по чл. 146 ал.1 от НК
в това че на 14.06.2021г. в гр.Русе при същия разговор по телефон се е
заканил с престъпление против негов имот - че следващия петък ще събори
му събори постройка, намираща се в гр.Русе, *** и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му, престъпление по чл.
144 ал.1 от НК и
в това, че 14.06.2021г. в гр.Русе отново по същия начин се е заканил с
престъпление против личността на ближен на ЦВ. Д. Г. - майка му М.Д. Г.а с
думите : „кажи на оназ курва майка ти, че ще я направя проститутка, целият
град ще я ебе без пари, ако не си оттегли исковете” и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.
144 ал.1 от НК
По делото са приети за съвместно разглеждане граждански искове от
частния тъжител против подсъдимия за:
сумата от 6000 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди състоящи се в омерзяване,унижение психически
дискомфорт и стрес от деянието по чл. 146 ал.1 от НК,в едно със законната
лихва върху сумата считано от 14.06.21г. и за заплащане на разноски,
за сумата от 2000 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди състоящи се в омерзяване,унижение психически
дискомфорт и стрес от деянието по чл. 144 ал.1 от НК с предмет закана с
престъпление против негов имот в едно със законната лихва върху сумата
считано от 14.06.21г. и за заплащане на разноски и
за сумата от 2000 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди състоящи се в омерзяване,унижение психически
дискомфорт и стрес от деянието по чл. 144 ал.1 от НК с предмет закана с
престъпление против личността на негова майка М.Д. Г.а в едно със законната
лихва върху сумата считано от 14.06.21г
Частният тъжител поддържа обвиненията и гражданските искове.
Подсъдимият не дава обяснения, не се признава за виновен и твърди, че
изложеното в тъжбата не отговаря на действителността.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият не е осъждан.Пенсионер е по възраст. По принцип не е
груб и не обижда.
Преди 2013г. майката и бащата на частния тъжител са притежавали в
съсобственост всеки по 1/2 ид.ч. недвижим имот находящ се в гр.Русе ***.
През 2013г. за задължение на майката на частния тъжител на публична продан
е продадена нейната ½ ид.ч. и след проведен търг на 29.07.2013г. тази част е
възложена на купувач – подсъдимия по делото,а през 2016г. постановлението
1

е допълнено в смисъл, че при проведения търг подсъдимият е закупил ½ ид.
Част от дворното място и построените върху него сгради подробно описани в
постановлението за възлагане.
През 2019г. с нотариален акт бащата на частния тъжител продава на
подсъдимия 1/2 ид.ч. недвижим имот находящ се в гр.Русе *** и ½ ид.ч. от
сградите построени в този недвижим имот. В сграда част от този имот е
настанена под наем фирмата на свид.С.. След сделката той продължава да
ползва сградата и започва да заплаща наем на подсъдимия.
Майката на частния тъжител претендира, че е останала собственик на ¼
от имота и сградите на основата на СИО и предявява иск пред съда за
недействителност на сделката между съпруга и подсъдимия.Отношенията
между частен тъжител и подсъдим се изострят и частният тъжител подава
жалба до РРП, че в началото на м.февруари 2020г. при случайна тяхна среща
на улица в гр.Русе подсъдимият му нанесъл няколко удара,наплюл го и го
заплашил ,че той и майка му ще пострадат,ако майката не си оттегли исковата
молба. Прокуратурата с влязло в сила постановление приема,че няма данни и
доказателства за престъпление от общ характер,а относно наплюването
приема,че ако се е случило се преследва по частен път.
Районен съд Русе в началото на м.октомври 2020г. постановява
решение, с което уважава иска на майката на частния тъжител. Независимо от
обстоятелството, че решението не е влязло в сила, частният тъжител показва
препис на свид.С. и той сключва нов договор лично с него и започва да
превежда наема на него, без значение, че има сключен договор с подсъдимия.
С въззивно решение на Окръжен съд Русе от 28.04.2021г. решението на
Районен съд Русе е отменено изцяло и е постановено ново в обратен смисъл, в
мотивите на което се приема, че майката на частния тъжител не притежава
никакви части от недвижимия имот – дворно място и сгради. Подсъдимият
взема препис от решението на Окръжен съд Русе и на неустановена дата
близо до датата на постановяването му в периода между 10:30 и 11:00ч. се
среща със свид.С. като претендира за заплащане на наема за минало време.
Веднага след като подсъдимият тръгва свид.С. се обажда и частният тъжител
идва при него в наетото помещение. Свидетелят споделя,че подсъдимият е
идвал и какви претенции е имал. В присъствието на свид.С. частният тъжител
се обажда по телефон на подсъдимия. Започва да го пита защо претендира от
свидетеля наема за минало време. По същото време подсъдимият се намира в
магазин за авточасти стопанисван от свид.А.. На многобройно зададения
въпрос защо претендира наема за минало време, подсъдимият отговаря „..аз
проблеми с теб нямам защо ме притесняваш, имам отношения с друг човек..“
На 05.07.2021г. частният тъжител предявява тъжбата предмет на
разглеждане на настоящото дело и твърди,че този телефонен разговор е
проведен на 14.06.21г. и в него подсъдимият го е псувал,нарекъл „педераст“ и
е заплашил,че ако майка му не си оттегли исковете ще я направи
проститутка,че ще му събори имота. В тъжбата частният тъжител не сочи
нито своя телефонен номер от който е провел разговора, нито номер на
2

подсъдимия на който е позвънил.
Горната фактическа обстановка,съдът намира за безспорно установена
от показанията на свидетелите Г.С., М.А., И.Н., както и от писмените
доказателства - свидетелство за съдимост,копия от постановление на
РРП,решение на РОС,нотариален акт,договор за наем.
При установяване на фактите съдът не цени показанията на свид.П.А. и
В.К. по следните съображения:
На първо място поради противоречия в обстоятелствената част на
тъжбата както по отношение на причината за провеждане на телефонен
разговор между частен тъжител и подсъдим,така и по отношение на лицата в
чието присъствие е проведен такъв разговор. На едно и също място частният
тъжител твърди, че телефонния разговор в който подсъдимият го е напсувал е
проведен в присъствието на свид.С., а не в присъствието на А. и К..
Едновременно с това,твърдение частният тъжител прави и твърдението,че
този разговор не е проведен в присъствието на С., а в присъствието на А. и К..
В обстоятелствената част се твърди и обстоятелството,че причината за
провеждане на разговора е настояването за заплащане на наем от свид.С., а
двамата свидетели твърдят ,че повод за разговора е острата забележка на
подсъдимия към А. и К..Тези две противоречиви твърдения изначално не
дават възможност да се насочат въпроси към двамата свидетели за
установяване на конкретни факти като време за провеждане на разговора на
който са станали свидетели. В тъжбата няма твърдение, че подсъдимият е
направил забележка на двамата свидетели, което да провокира телефонен
разговор между частен тъжител и подсъдим.
Показанията и на двамата свидетели противоречат както на изложеното
в тъжбата,така и на показанията на свид.С.. Последният твърди
категорично,че този телефонен разговор е проведен само в негово присъствие
и никой друг не е присъствал на него,а А. и К. от своя страна твърдят,че
свид.С. не е присъствал на разговора.Въпреки,че в тъжбата не се твърди
такова обстоятелство, от противоречивите показания на свид.С. от една
страна и свид.А. и К. от друга не може да се направи извод, че двете групи
свидетели излагат факти от различни разговори на частния тъжител.Такова
фактическо обвинение обаче в тъжбата липсва, а съдът събира доказателства
само за фактите твърдени в тъжбата.
Следва да се отбележи, че поради неявяване на свид.К. и многократно
отлагане на делото, свидетелите не бяха разпитани в едно съдебно заседание.
Единствено К. бе разпитан след останалите свидетели и след като частният
обвинител бе получил препис от протокола от проведеното съдебно
заседание. По тази причина показанията на свид.К. се подлагат на по –
обстойна проверка и анализ. Неговите показания са единствените които
съдържат в себе си някакво логично обяснение между различните твърдения в
тъжбата – че разговорът е проведен в присъствието на С. от една страна и А.
и К. от друга без тримата да са били на едно и също място по това време. Тази
връзка е твърдението на К., че частният тъжител е излязъл от някакво
3

помещение с включен на високоговорител телефон. Това твърдение обаче се
опровергана от твърдението на свид.С., който твърди, че предмета на
разговора е било заплащането на наема и целият е проведен пред него и
племенника му.
Второто обстоятелство поради което съдът не цени показанията на тези
двама свидетели са противоречията помежду им. Докато свид.А. твърди,че са
минали случайно с К. покрай дома на частния тъжител, то К. твърди, че
срещата е била нарочна и е свързана със строителна работа за която К. и
частният тъжител щели да се уговарят.
Свид.А. твърди,че частният тъжител е набрал някакъв телефонен номер
веднага след като му се е оплакал,че човек с микробус му е направил
забележка,а К. твърди,че частният тъжител първо е влязъл в някакъв цех и се
е върнал с вече включен на високоговорител телефон.
Друга причина поради която съдът нецени показанията на К. и А. е че
двамата се намират в приятелски отношения. Тези отношения карат и двамата
свидетели да са заинтересовани от изхода на делото и по тази причина
необективни.
Анализирайки всички доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,съдът намира,че съставомерните факти се установяват от
следните доказателствени средства:
Приложеното по делото свидетелство за съдимост дава основание да се
направи извода,че подсъдимият не е осъждан.
От показанията на свид.Н. се установява обстоятелството, че
подсъдимият е пенсионер който е с благ характер и не е характерно за него да
се кара и да псува.
От постановлението на РРП се установява, че по повод имотни спорове
частният тъжител се е жалил до РРП,че при случайна среща е бил удрян и
псуван от подсъдимия,но прокурора е приел,че няма доказателства и е
прекратил производството.
От решението на РОС се установява обстоятелството,че към
28.04.2021г. е имало постановено решение по иск на подсъдимия в негова
полза.
От показанията на свид.С. се установява че е станал свидетел на
телефонен разговор между частният тъжител и подсъдимия, че разговорът е
проведен не на високоговорител и от думите на частния тъжител се разбира,
че темата на разговора е наема, който самият той плаща.
Тук следва да се отбележи,че единствения способ регламентиран в
чл.159а НПК за доказване на проведен телефонен разговор,както и на това
между кои телефонни номера е проведен и кой от тях е инициатора е
неприложим,тъй като в тъжбата не се сочат телефонни номера нито на
подсъдим,нито на частен тъжител. Това е невъзможно и към момента на
приключване на съдебното следствие тъй като шестмесечния срок по ЗЕС е
изтекъл.
Приетата за установена фактическа обстановка дава основание на съда
4

да направи следните единствени и несъмнени правни изводи относно деяние
и вина:
Поради липса на безспорни и категорични доказателства в подкрепа на
обвинението,съдът приема,че подсъдимият не е осъществил обективните
признаци на състава на престъплението по чл. 146 ал.1 от НК на 14.06.2021г.
в гр.Русе тъй като в разговор по телефон не е казал нещо унизително за честта
и достойнството на частния тъжител в негово присъствие, като го напсувал и
обидил с думите : „ще ти еба майката, педераст“ и не е извършил
престъпление
Не е осъществил обективните признаци от състава на престъплението
по чл.144 ал.1 от НК,тъй като на 14.06.2021г. в гр.Русе при същия разговор по
телефон не се е заканил с престъпление против имот на частния тъжител - че
следващия петък ще събори му събори постройка, намираща се в гр.Русе, ***
и това заканване да би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му и
Не е осъществил обективните признаци от състава на престъплението
по чл.144 ал.1 от НК,тъй като на 14.06.2021г. в гр.Русе отново по същия
начин не се е заканил с престъпление против личността на ближен на ЦВ. Д.
Г. - майка му М.Д. Г.а с думите : „кажи на оназ курва майка ти, че ще я
направя проститутка, целият град ще я ебе без пари, ако не си оттегли
исковете” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
Единствените безспорно установени факти в подкрепа на обвинението
са тези, че подсъдимият и майката на частния тъжител са водили съдебни
спорове за имот.Че този имот е бил отдаден под наем на свид.С. първо от
подсъдимия и по-късно от частния тъжител и че след публикуване на
решението на РОС подсъдимият е ходил да каже това на свид.С. и да
претендира пред него наема за минало време.Безспорно установено е,че
частният тъжител се обадил на подсъдимия и е говорил за това, че
подсъдимият е ходил да притеснява свид.С. за наема.
Освен за тези факти липсват доказателства за съставомерните елементи
от състава на престъпленията в които е обвинен подсъдимия – деяние,
авторството на деянието, времето и мястото на извършване.
Липсват каквито и да било доказателства,че в комуникация между
подсъдим и тъжител подсъдимият е обидил и заплашил частния тъжител с
престъпление против негови ближни и собствеността му.
Не се установява по безспорен начин твърдението в тъжбата за времето
на провеждане на телефонен разговор между частен тъжител и подсъдим.
Вероятна дата би могла да се изведе от повода посочен от свид.С. за
провеждане на разговор – след публикуване на решението на РОС, с което е
уважен иска на подсъдимия – 28.04.2021г. Ако обаче се използва тази дата за
ориентир, изводите които следват, противоречат на елементарната житейска
логика. В тъжбата се твърди,че заплахите са отправени за да се принуди
майката на частния тъжител „..да си оттегли исковете“. Датата на решението и
5

неговото съдържание обаче опровергават такова твърдение,тъй като към
14.06.21г.- датата посочена в тъжбата като дата на извършване на
престъпленията подсъдимият е разполагал с решение на въззивна инстанция в
негова полза и не е логично към този момент вече да иска майката на частния
тъжител да оттегля исковете си.
Тъй като не се установяват по безспорен и категоричен начин
съставомерните елементи в обвинението като авторството на деянието, време
и място ,съдът намира, че подсъдимият не е осъществил деянието, в което е
обвинен от частния тъжител и следва да бъде признат за невинен и оправдана
по възведените обвинения с тъжба вх.№11949, депозирана от ЦВ. Д. Г. за
престъпления по чл.146 ал.1 от НК и две по чл.144 ал.1 от НК .
По причина,че не се установява подсъдимият да е казал нещо
унизително за честта и достойнството на частния тъжител в негово
присъствие, изцяло неоснователен се явява и иска с правно основание чл.45
от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди състоящи се в
омерзяване,унижение,психически дискомфорт и стрес в размер на 6000лв..
Липсата на доказателства за причинени противоправно вреди не дава
възможност за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимия. Поради
неоснователност на основния иск се явява неоснователен и акцесорния за
заплащане на законната лихва от деня на увреждането.
По причина,че не се установява подсъдимият да се е заканил с
престъпление против имот на частния тъжител , изцяло неоснователен се
явява иска с правно основание чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на
неимуществени вреди състоящи се в омерзяване,унижение,психически
дискомфорт и стрес в размер на 2000лв.. Липсата на доказателства за
причинени противоправно вреди не дава възможност за ангажиране на
деликтната отговорност на подсъдимия. Поради неоснователност на основния
иск се явява неоснователен и акцесорния за заплащане на законната лихва от
деня на увреждането.
По причина,че не се установява подсъдимият да се е заканил с
престъпление против личността на ближен на частния тъжител - майка,
изцяло неоснователен се явява иска с правно основание чл.45 от ЗЗД за
обезщетяване на неимуществени вреди състоящи се в
омерзяване,унижение,психически дискомфорт и стрес в размер на 2000лв..
Липсата на доказателства за причинени противоправно вреди не дава
възможност за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимия. Поради
неоснователност на основния иск се явява неоснователен и акцесорния за
заплащане на законната лихва от деня на увреждането.
Също по причина,че подсъдимият е признат за невинен и оправдан на
основание чл.190 от НПК частният тъжител следва да поеме разноските на
подсъдимия – заплатен хонорар за защитник.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Съобщи за изтекли лични данни