Р Е Ш Е Н И Е №
144
Гр.
Сливен, 28.11.2023 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
При участието на
прокурора Красимир Маринов и секретаря Ваня Фърчанова,
като разгледа докладваното от съдия Христо Христов КАНД № 136 по описа за 2023
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано
е по касационна жалба на С.С.С., чрез пълномощник,
против Решение № 247 от 07.07.2023 г., постановено по
АНД № 590/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като
законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 23-0455-000249 от 07.04.2023
г. на Началника на РУ– Твърдица при ОД на МВР - Сливен, с което на касационния
жалбоподател за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 3, предл.1 от ЗДвП
са наложени административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца и на основание Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
В
касационната жалба се твърди, че на 19.03.2023 г. касаторът
управлявал процесния автомобил, като при проверката
било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Това
обстоятелство не било известно нито на собственика, нито на касатора
като водач. Счита, че не било ясно при коя хипотеза на чл. 36 от ЗАНН е било издадено
наказателното постановление - по ал. 1 или ал. 2. Твърди, че деянието било несъставомерно
от субективна страна, тъй като нямало доказателства за умисъл. Моли съда да
постанови решение, с което отмени решението на съда и наказателното
постановление.
В с.
з. касаторът не се явява, представлява се от
упълномощен представител – адв. Х.Х.
***, който поддържа жалбата и изразява становище по същество. Моли съда да отмени
оспореното решение и НП.
Ответникът
– Началник РУ - Твърдица при ОД на МВР - Сливен, не се явява в съдебно
заседание. В писмено становище от упълномощен представител оспорва касационната
жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Моли съда да постанови
решение, с което остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че се
претендира такова.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен дава мотивирано заключение за неоснователност на
жалбата и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.
Административен
съд Сливен, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи
и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в установения по чл. 211, ал. 1 от АПК срок, против валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на делото е Решение № 247 от 07.07.2023 г.,
постановено по АНД № 590/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е
потвърдено като законосъобразно НП № 23-0455-000249 от 07.04.2023 г. на
Началника на РУ– Твърдица при ОД на МВР - Сливен. С това НП на касационния
жалбоподател С.С. са наложени административни
наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 3, предл.1 от ЗДвП и на основание Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
За да
постанови съдебния си акт, районният съд е приел, че в АУАН нарушението е
описано правилно като такова по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП; при съставянето на АУАН
и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да доведат до отмяна на наказателното
постановление. Формирал е извод, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
като наложените наказанията са правилно определени в минималните размери, предвидени
в разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.
Видно
от установената по делото фактическа обстановка, районният съд е приел, че 19.03.2023
г. в 12:50 часа в гр. Твърдица, на ул. „Княз Борис I“ до дом № 57, полицейски
служители спрели за рутинна проверка движещият се по същата улица с посока на
движение изток-запад лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *******. Водач на
МПС бил С.С.С., а собственик на същото – З. С. К. След
извършена справка се установило, че проверяваният лек автомобил от 18:30 часа
на 15.03.2023 г. е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Актосъставителят е приел, че касаторът е
нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от
ЗДвП, за което му съставил акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/, по който не били вписани възражения. Като доказателство бил иззет контролен
талон № 6069654, свидетелството за регистрация на МПС № ********* и два броя
регистрационни табели с рег. № *******.
Административнонаказателната преписка била изпратена на РП-Сливен за
преценка за възбуждане на наказателно производство за престъпление по чл. 345,
ал. 2 от НК. Било издадено Постановление от 04.04.2023
г. за отказ за образуване на наказателно производство поради липса на
осъществено престъпление от общ характер. Постановлението било изпратено на
Началника на РУ на МВР - Твърдица за преценка относно необходимостта от
ангажиране на административнонаказателна отговорност
на жалбоподателя.
На 07.04.2023 г. началникът на РУ– Твърдица при ОД на МВР - Сливен издал обжалваното НП, като на основание чл. 175,
ал. 3, предл. 1 от ЗДвП наложил на С.С. следните административни наказания: глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на МВР – отнемане на общо 10 контролни точки.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с
материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира, че решението на Районен съд –
Сливен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на
материалния закон.
Относно
вмененото на касатора нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП настоящият съдебен състав счита за
правилни и законосъобразни формираните от първоинстанционния
съд изводи.
Видно от
текста на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Регистрацията, отчета, спирането от движение и пускането в движение, временното
отнемане, прекратяването и възстановяването на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и редът за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, са уредени в Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. Регистрацията на МПС може да бъде прекратена от собственика или служебно,
според нормите от раздел III. В случая, в двумесечен срок от придобиването на
МПС собственикът не е изпълнил задължението си да регистрира превозното
средство и регистрацията е прекратена служебно, по чл. 18б, ал. 1, т. 10 от
Наредбата, във вр. с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с отбелязване в автоматизираната информационна система.
Наредбата не поставя изискване собственикът да бъде уведомен за това служебното
прекратяване на регистрацията, което настъпва по силата на закона с изтичане на
двумесечния срок за регистриране на превозното средство в КАТ, като контролните
органи нямат задължение да информират собственика за прекратяването на
регистрацията. Такова задължение законът не е им вменява за разлика например от
нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, касаеща случаите
на служебно прекратяване на регистрацията на МПС поради липса на сключена
застраховка гражданска отговорност. Видно от представената пред въззивната инстанция справка по история на регистрацията в
АИС на Сектор „Пътна полиция“ на 11.01.2023 г. е постъпила служебна информация
за регистриран договор за покупко-продажба на процесното МПС. Два месеца
по-късно, поради липсата на предприемане на действия за пререгистрация на МПС –
на 15.03.2023 г. регистрацията му е прекратена. Непререгистрирането на МПС в
законоустановения срок има за последица приложението на разпоредбата на чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП, съответно води до липса на регистрация на процесното МПС.
Действително касаторът не е собственик, а водач на
МПС, но същия като правоспособен водач е длъжен, предприемайки управление на
чуждо МПС да се убеди, че това МПС е регистрирано за движение по надлежния ред,
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, преминало е технически
преглед. Следователно към момента на проверката касаторът
е бил длъжен, предприемайки управление на чуждо МПС да се убеди, че не управлява
автомобил с прекратена регистрация. Всеки водач на МПС преди управлението му е
задължен да констатира както техническата изправност на МПС и външната му
цялост, така и съответните документи за регистрацията му. Поради това съдът
намира, че жалбоподателят като правоспособен водач на МПС е извършил
нарушението при съзнаване на обществената опасност на поведението си и
общественоопасните последици от същото. След като е предприел управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, касационният жалбоподател е
управлявал МПС, което не е било регистрирано в съответствие с изискването на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което е осъществил състава на вмененото му
нарушение. С оглед гореизложеното съдът приема, че се касае за виновно
извършено нарушение от субективна страна.
Настоящата
касационна инстанция намира за неоснователно възражението на касатора за неяснота относно приложението на чл. 36 от ЗАНН. Действително в издаденото НП е описан както съставеният АУАН, така и
Постановлението за отказ за образуване на наказателно производство на РП. При
образуването на досъдебното производство липсват данни административнонаказателното
такова да е било прекратено по предвидения в чл. 33, ал. 2 от ЗАНН ред, но това
процесуално нарушение не може да бъде счетено за съществено, с оглед последващата възможност за реализиране на административнонаказателната отговорност в приложение
на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като ефектът
от липсата на прекратяване е единствено, че срокът за издаване на НП не е спрял
да тече. След като с Постановление от 04.04.2023 г. на
РП е прекратено воденото наказателно производство, отпаднали са пречките за
реализиране на административнонаказателната
отговорност на лицето, като процесното НП е издадено
след издаването на постановлението за прекратяване на наказателно производство,
т. е. налице са основанията визирани в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Предвид
липсата на дори хипотетична възможност за двукратно санкциониране на дееца за
едно и също деяние и НП е издадено при спазване на шестмесечния срок по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН, съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение,
което да обоснове отмяна на НП.
По
изложените съображения, районният съд правилно е потвърдил процесното
НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение,
при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба
нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Искания за разноски не са правени. По изложените
съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 247 от 07.07.2023
г., постановено по АНД № 590/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението
е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.