№ 185
гр. Провадия, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100927 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Д. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес ********* срещу "Неткредит" ООД, ЕИК
*********, *****.
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за
потребителски кредит № 202206170520430058/ 17.06.2022г., сключен с 1
„Неткредит“ ООД. Съгласно чл.11 от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ
КРЕДИТ № 202206170520430058/ 17.06.2022г„ ищеца трябва ла върне сумата
по кредита която се явява сума от 1848 лева, при сума на получаване 1 500.00
лева, при ГПР 48.77%, годишен лихвен процент- 40.39%, при срок на кредита
от 12 на брой вноски.
Съгласно чл.4, ал.3 от Договора до края на деня следващ подписването
на договора ответника е длъжен да предостави банкова гаранция или
гаранция в размер на 1848 лева. Съгласно чл.6 от процесния договор за
кредит ако не бъде предоставена гаранция по кредита по чл.4 ал.3 от
договора, ищеца трябва да заплати неустойка в размер на 1 200 лева. Твърди
се, че чл.6 от процесния договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от
ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 19, ал.4 от ЗПК, чл.21 ал.1 от ЗПК, чл.33 от
1
ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Твърди се, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се
приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,
предл.3-то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип
било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС
/Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.
№5093/2007г„ определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен
принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на
чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Твърди се, че чл.6 от Договор за предоставяне на кредит бил нищожен и на
основание чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в
размер на е в размер почти равен на сумата на отпуснатия кредит. По този
начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Съгласно чл.4, ал.3 и чл.6 от Договора ответникът следвало да избира
между две негативни опции да сключи договор за гарант с дружество избрано
от кредитора и да му заплаща възнаграждение или да не сключи Договор за
гарант/поръчител с предварително, но да заплаща неустойка.
Член 6 от Договор за предоставяне на кредит бил неравноправна
клауза и по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда
заплащането на неустойка, която е необосновано висока.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди
сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския 2 парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити.
Разгледана в този аспект, клаузата на чл.6 от Договор за потребителски
кредит , според които се дължи неустойка в при неосигуряване в 1-дневен
срок от датата на сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.
2
Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Счита, че клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит
заобикаля чл.33, чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като не била посочена като
възнаграждение по договора и не била включена в ГПР.
Иска се провъзгласяване за нищожна на клаузата на чл.6 от Договор за
потребителски кредит № 202206170520430058/ 17.06.2022г. на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и на основание чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК,
чл.33 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗПК.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника.
В него се твърди, че предявения иск е недопустим поради липса на
правен интерес, тъй като неустойка по договора не е претендирана и не е
начислена. Излага се, че действително между страните е сключен процесния
договор за кредит. По силата на договора, ответникът е отпуснал кредит на
ищеца под формата на заем за сума в размер от 1500 лева. Уговорено е, че
кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по
кредита в договорения срок на вноски съгласно погасителния план по чл. 11,
ал. 2 от договора за кредит.
С платежно нареждане от 27.06.2022 г. на ищеца е преведена заемната
сума в размер на 1500 лева.
Ищецът е поел задължение (чл. 11 от договора) да заплати на
ответника възнаградителна лихва за ползваната кредита в размер на 40.39 %
на годишна база, при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48.77
%. Общата сума, която ищецът е трябвало да заплати на ответника, е в размер
на 1848 лева.
По силата на чл. 4.3 от договора ищецът е бил длъжен също да даде
подходящо обезпечение за своето задължение, чрез предоставяне на банкова
гаранция, гаранция от небанкова финансова институция или двама
поръчители до размера на 1848 лева. Представянето на избраната гаранция е
следвало да бъде направено в рамките на уговорения между страните срок.
3
При непредставяне до края на срока на договора за кредит на надлежна
гаранция, съгласно чл. 6, ал. I и 2 от договора, ищецът е следвало да заплати
неустойка в размер на 1200 лева максимален размер.
В чл. 6, ал. 3 от договора изрично е предвидено, че неустойка се дължи
само за периодите, в които кредитът е бил без осигурена гаранция.
Кредитополучателят има възможност да осигури гаранция и след изтичането
на срока по чл. 4, ал. 3 от договора.
От тук следва, че кредитополучателят може да избегне възникването
на задължението за неустойка или да ограничи неговия размер, в случай че
предостави надлежно обезпечение и след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3
от договора.
По отношение на твърдението, че договорената неустойка в
горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави се твърди, че това не е така, тъй като
неустойката е уговорена за неизпълнение на съществено задължение от
договора.
Ищецът се е запознал предварително с договора и условията по него и
не е възразил, не се е възползвал и от правото си на отказ от договора след
сключването му. Уговорената неустойка не противоречала на закона.
Съгласно 3.2.7 и чл. 3.2.8 от Общите условия, приложими към договорите за
потребителски кредит на „Неткредит” ООД, преди сключване на Договор за
потребителски кредит, потребителят може да предостави на кредитодателя
предложено от него обезпечение за предварително одобрение.
Кредитодателят има задължение да посочи дали приема предложеното
обезпечение, в който случай няма право да откаже същото след сключване на
договора. Следователно, ако потребителят не може да прецени дали е в
състояние да предостави надлежно обезпечение, той има възможност да
направи тази проверка без да сключи договор. Необходимостта от
обезпечение за кредитора се явява следствие на извършваната от него оценка
на кредитоспособността на потребителя (съгласно чл. 16 от ЗПК, кредиторите
са длъжни да извършат такава оценка във всеки отделен случай) и има за цел
да гарантира финансовия риск, който кредитодателя носи от възможността да
има неизпълнение от страна на получателя. Твърди се, че на ищеца са били
предоставени предварително всички условия по договора.
4
Размерът на неустойката не бил необосновано висок, тъй като
обезпечавал цялото задължение по кредита. Уговорената неустойка не
обогатявала кредитора, а имала за цел да обезпечи изпълнението на договора.
Неустойката не била лихва, нейното начисляване не било сигурно и поради
това не следвало да се включи към ГПР.
В срокът за отговор ответникът предявява насрещен иск
В него се твърди, че въз основа на сключения Договор за
потребителски кредит ищецът е получил под формата на кредит сумата от 4
1500 лева на същата дата.
Въпреки че по договора за кредит и предвидения в него погасителен
план ищецът е трябвало да направи 4 месечни вноски до датата на подаване
на настоящи отговор на искова молба, от негова страна са извършени
плащания само по първите две вноски по договора (частично плащане но
втората вноска).
Към момента на предявяване на насрещния иск са просрочени вноски,
както следва: остатъчно задължение по вноска с падеж на 18.08.2022 г. в общ
размер на 18 лева (18 лева главница), вноска с падеж на 18.09.2022 г. в общ
размер на 154 лева (110.60 лева главница и 43.40 лева договорна лихва),
вноска с падеж на 18.10.2022 г. в общ размер на 154 лева (114.32 лева
главница и 39.68 лева договорна лихва). Общото задължение по дължимите
вноски е в размер на 326 лева.
На основание чл. 7, т. 2 във вр. с чл. 8 от Договора прави изявление за
обявяване на всички вземания но договора за кредит за предсрочно изискуеми
(на длъжника е изпратена и отделна писмена покана).
На основание чл. 9 от Договора кани кредитополучателя Н. Д. Г. да
погаси всички свои задължения по договора за кредит, възлизащи на общата
стойност от 1409.67 лева (хиляда четиристотин и девет лева и шестдесет и
седем стотинки), от които 1307.48 лева главница и 102,19 лева договорна
лихва (натрупана към настоящия момент).
Неизпълнението на кредитополучателя е съществено и показва още
веднъж неговото отношение към поетите задължения по процесния договор
за кредит. В продължение вече на близо 3 месеца ищецът не извършва дори
редовни плащания по главницата и лихвата, съответно не предприема
5
никакви действия по изпълнение на задълженията си.
Иска се отхвърляне на иска и осъждане на Н. Д. Г. с ЕГН **********
да заплати на „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК ********* обща сума в размер на
1409.67 лева (хиляда четиристотин и девет лева и шестдесет и седем
стотинки), от които 1307.48 лева главница и 102,19 лева договорна лихва,
ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата
молба до окончателното й плащане. Претендират се разноски.
В срокът за отговор е предявен отговор по насрещния иск
Твърди се, че предявения насрещен иск е допустим, но неоснователен.
Не оспорва, че сключеният Договор за потребителски кредит има белезите на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит и че, към него е приложима и общата императивна
закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006г. (§ 13, т. 12
от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското
общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Сключеният Договор за потребителски е недействителен на
специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с
чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В
случая липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за
целият срок за кредита, или е променлив.
Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
Съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В процесния договор ГПР бил посочен неясно и не можело да е
разбере какво точно се включва в него. За да бъде спазена разпоредбата на чл.
11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор
представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които длъжника ще направи и които са отчетени при формиране на
6
ГПР.
В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се
съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая имаме
погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в
него липсва задължителната информация по ЗПК. Това създава невъзможност
за ответника по насрещния иск да разбере заплащаните от него вноски по
погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква
база. Уговорената неустойка, въпреки че същата не се претендира от ищеца,
поради явната и нищожност, счита че фактически представлява договорна
лихва, допълнителна печалба на кредитора. Неустойката следвало да се
включи в ГПР. Поради това бил нарушен 6 чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Оспорва
като нищожна и клаузата за възнаградителна лихва, както на основание
изложените по-горе възражения, така и поради противоречие с добрите нрави,
поради прекомерно високия й размер. Моли се за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на
ищцата не се явява. В писмено становище моли за уважаване на предявения
иск, моли за отхвърляне на насрещните искове по съображенията изложени в
отговора на насрещната искова молба. Претендира разноски.
Представител на ответника не се явява в насроченото съдебно
заседание моли за отхвърляне на главния иск и за уважаване на насрещния
иск.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От договор за потребителски кредит №
202206170520430058/17.06.2022 г.; СЕФ за предоставяне на информация за
потребителските кредити; общи условия; справка от НОИ; справка от ЦКР;
преводно нареждане от 17.06.2022 г.; справка по договор за потребителски
кредит № 202206170520430058/17.06.2022 г. се установява, че между
7
страните е сключен договор за кредит от разстояние №
202206170520430058/17.06.2022 г., съгласно който ответното дружество
предоставя кредит на ищеца в размер на 1500 лева, при срок на кредита от 12
вноски. Договорът е сключени при действието на общи условия, с които
ищецът се е запознал предварително, предоставен му е предварително
Стандартен европейски Формуляр, в който са описани размерът на кредита –
1500 лева, платим на 12 месечни вноски, описани са условията за
предоставяне на обезпечение, дължимата неустойка при непредоставяне на
обезпеченията, фиксирания лихвен процент 40,39 %, ГПР – 48,77 % като е
посочено допусканията, при които се начислява, описани са разходите при
просрочени плащания. Посочен е размерът на неустойката и начина на
изчисляването й и причините, поради които се начислява
Към Договорът е приложен погасителен план, в който е посочена
падежната дата на всяка вноска, общия размер на погасителната вноска,
частта от погасителната вноска, с която се погасява главница, договорна
лихва. Общият размер на неустойката по кредита е 1200 лева, на договорната
лихва 348 лева. Общият размер на кредита, който ищецът следва да върне е
1848 лева без неустойка. Кредитът се усвоява по банкова сметка на ищеца.
По силата на чл. 4.3 от договора ищецът е бил длъжен също да даде
подходящо обезпечение за своето задължение, чрез предоставяне на банкова
гаранция или гаранция от небанкова финансова институция до размера на
1848 лева. Представянето на избраната гаранция е следвало да бъде направено
в рамките на уговорения между страните срок. При непредставяне до края на
срока на договора за кредит на надлежна гаранция, съгласно чл. 6, ал. 1 и 2 от
договора, ищецът е следвало да заплати неустойка в размер на 1200 лева
максимален размер.
В чл. 6, ал. 3 от договора изрично е предвидено, че неустойка се дължи
само за периодите, в които кредитът е бил без осигурена гаранция.
Кредитополучателят има възможност да осигури гаранция и след изтичането
на срока по чл. 4, ал. 3 от договора.
В чл.8 вр.чл. 7, т. 2 от Договора е предвидено, правото на кредитора да
обяви всички вземания но договора за кредит за предсрочно изискуеми
поради неплащане на, което и да е задължение по договора.
От платежно нареждане от 17.06.2022г. се установява, че ищеца по
8
насрещния иск е превел по банковата сметка на ответника по него по
процесния договор за кредит сума в размер на 1500 лева.
От справка по договор за кредит се установява, че ищецът е направил
едно плащане по него в размер на 290 лева на 05.08.2022г. Общата дължима
сума по кредита е 1409,67 лева, от които 1307,48 лева главница и 102,19 лева
лихва.
От справка НОИ и справка от ЦКР се установява, размерът на дохода
на ищеца за периода м.06.2021г. – м.05.2022г., който е в размер на средно
2500 лева месечно и че ищеца към 17.06.2022г. има 1 просрочен кредит към
банка.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожен на чл.6 от Договор за кредит №
202206170520430058/17.06.2022 г., Евентуален иск – за нищожност на
клаузата на чл. 6 от договор за потребителски кредит №
202206170520430058/17.06.2022 г. на основание чл. 19, ал. 4, вр. чл. 21, ал. 1
от ЗПК и чл. 33 от ЗПК; Евентуален иск – за нищожност на клаузата на чл. 6
от договор за потребителски кредит № 202206170520430058/17.06.2022 г. на
основание чл. 143 от ЗЗП.
Възражение за нищожност на процесния договор за кредит на
основание чл.22 вр. чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.9-т.11 от ЗПК.
Възражение за нищожност на клаузата за договорна лихва на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Предявени са насрещни осъдителни искове с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД за осъждане на Н. Д. Г. с ЕГН ********** да заплати на
„НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК ********* обща сума в размер на 1409.67 лева, от
които 1307.48 лева главница и 102,19 лева договорна лихва, ведно със
законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до
окончателното й плащане.
В тежест на ищеца по главния иск и ответник по насрещния иск е да
докаже, че между него и ответникът са били сключен процесните договор за
кредит, с описания предмет, цена и срок, че процесния договор и чл.6 от него
9
и клаузата за уговорена договорна лихва са нищожни на твърдените
основания.
В тежест на ответника по главния иск и ищец по насрещния иск е да
докаже, че страните са сключили процесният договор за кредит, с описания
предмет, цена и срок, че е изпълнил задълженията си по него, че са налице
условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, че длъжника е
заплатил посочените в насрещната искова молба вноски по кредита.
Съдът е обявил за безспорно между страните, че са сключили Договор
за потребителски кредит № 202206170520430058/ 17.06.2022г. с описания
предмет, цена и срок, че кредиторът е изпълнил задълженията си по него като
е превел на ищеца сумата в размер на 1500 лева.
От събраните по делото доказателства, а и е обявено за безспорно
между страните, че са сключили от разстояние договор за кредит №
202206170520430058/17.06.2022г., с описания предмет, цена и срок. По силата
на договора ответното дружество е превело по сметка на ищеца сумата по
кредита в размер на 1500 лева на 17.06.2022г. Ищецът не оспорва, че е
получил сумата по кредита. С оглед договорките между страните ищеца е
следвало да върне сумата по кредит на 12 месечни вноски с размер на всяка
една от тях от 154 лева с включена главница и договорна лихва и в размер на
1200 лева с включена неустойка за непредоставено обезпечение. Крайният
срок за погасяване на кредита е 18.06.2023г.
По делото се събраха доказателства, че ищецът е направил плащане по
процесния кредит в размер на 290 лева, поради това и възползвайки се от
правото си по чл. 8 от договора ответното дружество е обявило кредита за
предсрочно изискуем считано от връчване на насрещната искова молба на
процесуалния представител на ищеца на 29.12.2022г.
Спорно между страните е действителността на клаузата за неустойка
по чл.6 от процесния Договор.
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2009 г., ОСTK „добрите нрави са морални норми, на които законът
е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1
ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
10
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес.“
В случая главницата по договора е 1500 лева. По делото не се спори,
че ищецът не е осигурил обезпечението по чл.4, ал.3 от договора съответно от
него се претендира неустойка в размер на общо 1200 лева. Това е сума, която
е приблизително до главницата по договора. Целта на неустоечната клауза е
обезпечителна, в случая при начислената на ищеца на неустойка в размер
близък до размера на кредита, обезпечителната цел на неустойката е
нарушена, с нея се постига свръхобезпечение на кредитора за сметка на
длъжника и се цели облагодетелстване на кредитора.
Поради това съдът намира, че уговорената в чл.6 от Договора
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като се
нарушава справедливостта в търговските отношения. Не е справедливо
уговаряне на неустойка до размер близък до главницата по кредита.
Поради това предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД като основателен следва да бъде уважен.
Възраженията на ответника по насрещния иск с правно основание
чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 от ЗПК по отношение на целия договор за
кредит съдът намира за неоснователни. Според чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 от
ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа: лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
11
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В процесният
договор за кредит, погасителния план към него и приложените общи условия,
с които длъжника е запознат преди сключването му подробно са посочени
лихвения процент, условията за прилагането му, условията за промяната му,
ГПР –размерът му, посочени са условията за издължаване на кредита,
размерът на всяка месечна вноска с посочване размерът на главницата,
договорната лихва, размера на неустойката. Посочена е общо дължимата сума
по кредита с включена главница и лихви и размерът на дължимата в
евентуалност неустойка. Неустойката не следва да бъде включвана в ГПР, тъй
като при сключване на договора за кредит нейната дължимост не е ясна, тъй
като кредитополучателя може да предостави договореното обезпечение.
Съгласно чл. 10 от ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер,
определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се
намалява по право до този размер. Според чл.19, ал.4 от ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет. Съгласно член единствен, ал. 1 от
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения „годишния размер на
законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно
от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.“. Основният лихвен
процент в сила от 01.01.2022г., 01.07.2022г. е 0.00 %, а от 01.10.2022г. е 0,49
%. Съответно ГПР не може да бъде по-висок от 50%. В случая е договорен
фиксиран лихвен процент, който е 40.539% и ГПР в размер на 48,77%, които
не надхвърлят максимално допустимите размер съобразно чл.19, ал.3 от ЗПК,
поради което съдът намира, че размерът на договореният лихвен процент не
противоречи на добрите нрави.
Съдът намира, че по отношение на договорната лихва не е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави предвид това, че нейния
размер е съобразен с чл.19, ал.3 от ЗПК.
Предвид гореизложените мотиви, предсрочната изискуемост на
задълженията по процесния договор съдът намира, че на основание чл.79 от
12
ЗЗД ответникът по насрещния иск следва да заплати на ищеца по насрещния
иск сума в размер на 1409.67 лева, от които 1307.48 лева главница и 102,19
лева договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от
завеждането на насрещната искова молба до окончателното й плащане -
29.12.2022г. Ответникът по насрещния иск не спори, че дължи
горепосочените суми. Дължимостта им се установява от справката по
кредита.
Поради гореизложеното предявените насрещни искове следва да бъдат
уважени.
По разноските
Страните са поискали присъждане на разноски. Съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на ищецът се дължи присъждане на
разноски. Сторените от ищеца разноски са следните: 50 лева – държавна по
производството, 15 лева такса за въззивно обжалване, които ответника
следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Процесуалният представител на ищеца е претендирал възнаграждение
за процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закон за
адвокатурата съобразно сключените между него и ищеца, съответно ответник
по насрещния иск два договора за правна защита и съдействие. На основание
чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възнаграждението за оказаната правна помощ е
в размер на 504 лева с ДДС по уважения иск.
Ответникът е сторил разноски в размер на 56,39 лева за държавна
такса по насрещния иск и 600 лева за адвокатско възнаграждение. Ответникът
по насрещния иск е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно.
Минималното адвокатско възнаграждение в случая за процесуално
представителство в качеството на ответник по главния иск и ищец по
насрещните искове е в по-нисък размер от договорения. Поради това
ответникът по насрещните искове следва да бъде осъден да заплати на ищеца
по тях разноски по тях в общ размер на 656,39 лева.
Воден от гореизложеното Провадийският районен съдът
РЕШИ:
13
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД по
иска предявен от Н. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес **********
срещу "Неткредит" ООД, ЕИК *********, ***** клаузата за неустойка по чл.
6 от Договор за кредит № 202206170520430058/17.06.2022 г., сключен между
страните по делото.
ОСЪЖДА Н. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***********, съдебен адрес по делото: ******* ДА ЗАПЛАТИ на
"Неткредит" ООД, ЕИК *********, ***** сума в размер на 1409.67 лева, от
които 1307.48 лева главница и 102,19 лева договорна лихва по Договор за
кредит № 202206170520430058/17.06.2022 г., сключен между страните по
делото, ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на
насрещната искова молба - 29.12.2022г до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА "Неткредит" ООД, ЕИК *********, ***** ДА ЗАПЛАТИ
на Н. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********, съдебен адрес
по делото: ******* сумата в размер на 65 лева – разноски по настоящото
исковото производство и по ч.гр.д.890/2023г. на ОС Варна, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "Неткредит" ООД, ЕИК *********, ЕИК: *********, *****
да заплати на адвокат М. В. М. от АК Пловдив, със служебен адрес
********** сума в размер на 540 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 вр. с ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Н. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***********, съдебен адрес по делото: ******* ДА ЗАПЛАТИ на
"Неткредит" ООД, ЕИК *********, ЕИК: *********, ***** сумата в размер
на 656,39 лева – разноски по настоящото исковото производство,
включително и за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
14