Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25
Добрич, 05.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Добрич, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди
и двадесета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша, докладваното от председателя, административно дело № 548/ 2019
год.
Производството е по реда на чл.
156, във връзка с чл. 107, ал. 4 ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба от „*****“ ООД, ЕИК ***, гр. Тервел, представлявано
от Е.Н. – управител, срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1832 – 1/ 11.07.2019 г., издаден от старши инспектор МДТ при Община
Тервел, *****, потвърден с Решение № 6/ 01.08.2019 г. на Директора на Дирекция
„Финанси и местни приходи“ при Община Тервел.
Жалбоподателят обжалва АУЗ № 1832 –
1/ 11.07.2019 г., издаден от ст. инспектор МДТ при Община Тервел, в частта, в
която е обжалван по административен ред и потвърден с Решение № 6 от 01.08.2019
г. на Директора на Дирекция „Финанси и местни приходи“ при Община Тервел. Иска
да бъде отменен обжалваният АУЗ и вместо това съдът да определи действителното
задължение на дружеството за ТБО за имоти с идентификатори 72271.501.1333 и 72271.501.1333.1,
както и да установи липсата на задължение за данък недвижими имоти
„Противопожарно депо“ и „Портал“ в с. Кочмар, общ. Тервел.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
управителя на дружеството, който поддържа жалбата.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. К. Енчев, редовно
упълномощен, който оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе пред
вид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Декларация вх. № **********/ 22.05.2014 г. по реда на чл. 14 ЗМДТ „*****“
ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Е.Н., е декларирало собственост
върху недвижим имот – земя с площ от 4790 кв. м и търговска сграда
„Бензиностанция“ с площ от 46 кв. м в гр. Тервел, ул. „***“ № 20. Данъчните
оценки по Приложение № 2 от ЗМДТ са, както следва: за земята в размер на
24 908.00 лв., а за сградата – 6 506.90 лв. Същевременно
декларираните отчетни стойности са: за земята в размер на 67 729.00 лв., а за сградата – 28 716.00 лв.
С Декларация вх. № 830/ 12.10.2017 г. ЮЛ е декларирало придобиването на две
сгради с отстъпено право на строеж (ОПС) в с. Кочмар - стопански двор.
Отчетната им стойност е общо 2000 лв., а данъчната им оценка е 585.20 лв.
съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ.
С АУЗ № 1832 – 1/ 11.07.2019 г. (л. 26 – 30), издаден от *****, на длъжност
старши инспектор, оправомощена със Заповед № 787/ 30.12.2016 г., на основание
чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и подадени декларации
по реда на чл. 14 ЗМДТ, на жалбоподателя са установени задължения за ТБО за 2018
г. и за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. за имоти в гр. Тервел, ул. „***“
№ 20 – земя със сграда с идентификатори 72271.501.1333 и 72271.501.1333.1,
както следва: за 2018 г. в размер на 810.13 лв. на база 8.4 промила общо (3.6
промила за сметосъбиране и сметоизвозване + 2.8 промила за поддържане и
експлоатация на депа + 2 промила за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване) върху сбора от отчетните стойности на земята и сградата в
размер на 96 455.00 лв.; за 2019 г. от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. в размер на 455.00 лв. на същата база. При
определяне на дължимата ТБО длъжностното лице се е позовало на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, във връзка с чл. 17, ал. 6 от Наредба за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги на територията на община Тервел.(л. 29)
Относно данък недвижим имот за имот в с. Кочмар, състоящ се от два броя
нежилищни сгради с отстъпено право на строеж, длъжностното лице се е позовало
на Декларация вх. № 830/ 12.10.2017 г., с която са декларирани придобитите две
сгради в стопанския двор. Отчетната стойност на двете сгради е общо 2000 лв., а
данъчната им оценка съгласно Приложение 2 от ЗМДТ е 585.20 лв. Длъжностното
лице е указало, че за определяне на ДНИ и ТБО като данъчна оценка се явява
отчетната стойност на имота – в случая общо в размер на 2000 лв. Добавило е, че
съобразно чл. 7, ал. 4 от Наредба за определяне размера на местните данъци на
територията на община Тервел не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна
оценка до 1680 лв. включително и е приело, че поради това, че в случая двете
сгради са декларирани с една декларация, в една партида, а не като две
самостоятелни сгради в две партиди, то не може да се приложи изключението на
чл. 7, ал. 4 от тази Наредба, като е определило за 2018 г. ДНИ в размер на 3.00
лв. (1.5 промила върху 2000 лв.) и за периода 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. –
1.50 лв. на същата база.
АУЗ е връчен на управителя на дружеството на 12.07.2019 г.(л. 25)
На 22.07.2019 г. дружеството е обжалвало АУЗ в частта, касаеща ТБО за двата
имота с идентификатори 72271.501.1333 и 72271.501.1333.1 и в частта, касаеща
определен ДНИ за двете сгради в стопанския двор с партиден № 5807F11367 по Декларация вх. № 830/
12.10.2017 г.
В обжалваната част АУЗ е потвърден изцяло с Решение № 6/ 01.08.2019 г.
на
Директора на Дирекция „Финанси и местни приходи“ при Община Тервел. (л. 19 –
22)
Решението е връчено на жалбоподателя на 05.08.2019 г. чрез управителя на
дружеството. (л. 17)
Жалбата срещу АУЗ е подадена чрез административния орган на 19.08.2019 г.,
видно от печата, поставен върху нея.(л. 5)
С изпращане на жалбата ответникът е представил административната преписка
по издаване на оспорения акт, приета като доказателство по делото.
По искане на жалбоподателя е назначена съдебно-икономическа експертиза,
която да даде заключение за задълженията на жалбоподателя за процесните два
имота за ТБО за съответния в АУЗ период, изчислени по отчетна стойност на
имотите и по данъчната им оценка. Заключението на вещото лице е приобщено към
доказателствения материал по делото. (л. 109 – 113)
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
- адресат на АУЗ, при спазване на срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, след изчерпване
на процедурата по Глава ХVІІІ, във връзка с чл. 156, ал. 2 ДОПК и насочена срещу
подлежащ на оспорване административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 9б, във
връзка с чл. 4 ЗМДТ, във връзка с чл.
144, ал. 1 и чл. 156 и сл. ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Задълженията за местни данъци и такси представляват публични общински
вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, във връзка с чл. 1, ал. 1,
т. 1 и ЗМДТ и чл. 62 ЗМДТ в относимата редакция.
Съобразно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен със съответния закон. Относно
вземанията за процесните данъци този ред е определен в чл. 4, ал. 1 ЗМДТ,
според който в редакцията му към момента на издаване на оспорения АУЗ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. На основание чл. 4, ал. 3 ЗМДТ в
производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на орган по приходите, а с ал. 4 е разпоредено, че тези служители
се определят със заповед на кмета на съответната община. Последният, съгласно
чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи - на териториален директор
на НАП.
Оспореният Акт за установяване на задължения по декларация е издаден от
компетентен орган, съгласно чл. 4, ал. 1 - 5 и чл. 9б ЗМДТ и е в писмена форма.
Издаден е от служител на общинската администрация, който е изрично овластен с
правата и задълженията на орган по приходите с нарочна заповед, цитирана в
самия АУЗ.
Решение № 6/ 2019 г., с което е потвърден АУЗ, също е издадено от компетентен орган, в
пределите на неговата компетентност, съгласно чл. 107, ал. 4 ДОПК, във връзка с
чл. 4, ал. 5, пр. второ ЗМДТ и е в изискуемата писмена форма.
Спор по отношение компетентността няма.
АУЗ съдържа нормативно изискуемите реквизити - мотиви и разпоредителна
част, основания за издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на
издателя и задължения субект, подпис на издателя и указания за обжалването му.
В табличен вид са отразени установените размери на задълженията по вид, година
и лихва за просрочие към тях. За всяка от годините е посочен поотделно ДНИ и
ТБО. Съдържащите се фактически и правни основания в АУЗ дават възможност на
неговия адресат да установи по несъмнен начин основните елементи на
установените задължения.
Съдът намира че в хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е протекло
в съответствие с изискванията на чл. 107 ДОПК, чл. 152 и сл. във връзка с чл.
144 ДОПК. АУЗ е постановен служебно, поради неплащане в срок на задължения,
размерът на които е установен въз основа на данните, посочени в подадените от
задълженото лице декларации.
Относно приложението на материалния закон, съдът намира следното:
По отношение на таксата за битови отпадъци:
Според чл. 6, ал. 1, б. "а" ЗМДТ общините събират местни такси за
битови отпадъци, като тяхното определяне и администриране се урежда с наредба,
приета от съответния общински съвет съгласно чл. 9 ЗМДТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ в актуалната редакция към 2018 - 2019 г.
таксата за битови отпадъци се заплаща за събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ в относимата към
спора редакция за всяка услуга поотделно: сметосъбиране и сметоизвозване,
обезвреждане на битовите депа за отпадъци или други съоръжения, чистотата на
териториите за обществено ползване, като законовата разпоредба предвижда
таксата да се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на
общинския съвет въз основа на одобрена План - сметка за всяка дейност,
включваща необходимите разходи за: 1. Осигуряване на съдове за битови
отпадъци-контейнери, кофи и др.2. Събиране, включително и разделно на битовите
отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за
третирането им: 3. Проучване, проектиране, изграждане, поддържане,
експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други
инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на
битовите отпадъци: 4. Почистване на уличните платна, площадите, алеите,
парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено
ползване.
По делото няма спор, че услугите се предоставят за процесните имоти.
От представените по делото решения на ОбС – Тервел и План - сметки,
действащи през процесния период, се установява изпълнението на законовото
задължение по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, като размерът на ТБО е определен за всяка
услуга поотделно. Спорът се отнася до това дали ТБО е определена правилно по
отчетната стойност на имотите, след като в чл. 17, ал. 6 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Тервел е предвидено, че при неподаване на декларация за
заплащане на таксата според количеството на битовите отпадъци, таксата сметосъбиране
и сметоизвозване на битови отпадъци, се заплаща според определения от ОбС
промил върху данъчната оценка на недвижимите имоти.
Жалбоподателят не е подал декларация за заплащане на таксата според
количеството битови отпадъци. Независимо, че в Съответната Наредба е записана
като основа за изчисление на ТБО само данъчната оценка, то за целите на
публичното вземане нормата е изтълкувана от съставителя на АУЗ във връзка с чл.
21, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно който данъчната оценка на недвижимите имоти на
предприятията, е по - високата между отчетната им стойност и данъчната оценка
съгласно приложение № 2. Нормата на чл. 21 обаче е разположена в Глава втора. МЕСТНИ
ДАНЪЦИ Раздел I. Данък върху недвижимите имоти. Механичното съотнасяне на тази
разпоредба към определянето на такса битови отпадъци е недопустимо, чиято
уредба е в Глава трета. МЕСТНИ ТАКСИ Раздел I. Такса за битови отпадъци.
В тази връзка следва да се има предвид и следното:
С разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ в относимата им редакция, се
установяват два порядъка за определяне на размера на ТБО, които са в условията
на евентуалност. Принципът е правилото на ал. 1, според което размерът на
таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци.
Изключение е редът по ал. 2, който е приложим, когато не може да се установи
количеството на битовите отпадъци. Според чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, размерът на
таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа,
определена от общинския съвет, когато не може да се определи количеството
на битовите отпадъци. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ, обн. в ДВ
бр. 101/2013 г., в чл. 67, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя:
"която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната
балансова стойност или пазарната им цена", т.е. законодателят е изключил
данъчната оценка, балансовата стойност или пазарната цена на имотите като
основа, върху която пропорционално да се определя размерът на таксата за битови
отпадъци. По повод така стореното изменение в нормата следва да се има предвид
обаче, че от анализа на измененията на ЗМДТ, съответно на разпоредбата на чл.
67, ал. 2, се налага изводът, че законодателят е предвидил, че допълнението на
правната норма влиза в сила от 01.01.2015 г., след което влизането в сила е
отлагано многократно. Към момента на издаване на оспорения АУЗ, разпоредбата на
чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ е следвало да влезе в сила от 01.01.2019 г., съгласно
ЗИДЗМДТ, обн. ДВ бр. 98/2018 г., но с § 21. от ЗИДЗМДТ, ДВ, бр. 98 от 2018 г.,
в сила от 01.01.2019 г. законодателят е разписал, че законът влиза в сила от 1
януари 2022 г., с изключение на § 5 относно чл. 66, ал. 3, т. 1, § 15, 16, 17 и
20, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен
вестник", т.е. към момента на издаване на акта, изменената норма за
основата за определяне на ТБО не е действащо право. С оглед на това няма пречка
основата за определяне на ТБО да бъде върху данъчната оценка на недвижимия
имот, в каквато насока е разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Наредбата. (л. 56) Местният
законодател не е направил разлика между недвижими жилищни и нежилищни имоти, а
съгласно уреденото с текста на чл. 17, ал. 6 от съответната Наредба е приел за
основа „данъчната оценка“. Основателни са с оглед на това възраженията на
жалбоподателя, че актосъставителят е иззел правомощията на ОбС, като е приложил
значението за данъчната оценка по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, без това да е
изрично прието с Наредбата, издадена на основание чл. 9 от ЗМДТ. Предвид
разписаната с текста на чл. 67, ал. 2 във връзка с чл. 9 ЗМДТ компетентност на
ОбС, то е следвало актосъставителят да се съобрази с приетата основа и да
изчисли задълженията на база „данъчна оценка“, като приложи промили за всяка
една от услугите. Недопустимо актосъставителят е приел по свое тълкуване за
основа, разписаната в чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, отчетна стойност като по - висока от
данъчната оценка, независимо, че такава основа в Наредбата не фигурира, а чл.
21, ал. 1 от ЗМДТ е относим към определяне на ДНИ. Като е сторил това, актосъставителят
е постановил един порочен акт, както за задълженията за процесните имоти за
2018 г. за ТБО, така и за съответния период от 2019 г., който следва да бъде
отменен. Този извод не се променя от обстоятелството, че за 2019 г. с Решение №
12 – 169, т. 2, ОбС е приел основа за изчисляване на ТБО спрямо предприятия,
юридически лица – промил върху по – високата от данъчната оценка и отчетната
стойност на недвижимите имоти. Това е така, защото съгласно чл. 9 от ЗМДТ Общинският
съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги, в която се определя и основата, на която се изчислява ТБО. При
липса на изменение на Наредбата, няма как с отделно решение да се приеме
различна основа за изчисляване на ТБО.
С оглед изложеното, по отношение оспорването на изчислените задължения за
ТБО за процесните два имота, жалбата се явява основателна и следва да бъде
уважена. Видно от заключението на вещото лице, при изчисляване на задълженията
върху данъчната оценка на имотите, стойностите са различни от установените с
АУЗ, съответно различни са и лихвите за просрочие.
Относно данъка върху недвижимите имоти – две самостоятелни сгради в
стопански двор:
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижими имоти
се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в
строителните граници на населените места и селищни образования, както и
поземлените имоти извън тях, които според подробния устройствен план имат
предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Данъчно задължени
лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, ползвателите или
концесионерите -чл. 11 ЗМДТ. В чл. 19, ал. 1 ЗМДТ е предвидено че данъкът се
определя върху данъчната оценка на недвижимия имот, а с чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ е
предвидено, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по - високата
между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. Спор в
случая по отношение основата няма. Спорът е продиктуван от нормата на чл. 7,
ал. 4 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на
Община Тервел, с която е предвидено, че не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.
(л. 51) С Декларация вх. № 830/ 12.10.2017 г. (л. 33 – 36) жалбоподателят е
декларирал придобитите по нотариален акт от 11.10.2017 г. (л. 31 – 32) сгради в
стопански двор – „портал“ и „депо с резервоар - противопожарно“, като е посочил
за отчетна стойност на всяка една от тях по 1000 лв. Според нотариалния акт
данъчната оценка на имотите възлиза на 354.70 лв. За да не приложи изключението
на чл. 7, ал. 4 от Наредбата, актосъставителят се е позовал на обстоятелството,
че двете сгради са декларирани с една декларация в една партида, а не като две
самостоятелни сгради в две партиди. Жалбоподателят прави възражение, че се
касае за два самостоятелни имота и неправилно не е бил освободен от данък.
Настоящият състав счита, че възражението е неоснователно, но не поради
мотивите, изложени от административния орган. С разпоредбата на чл. 24 от ЗМДТ
са разписани условията за освобождаване от данък недвижими имоти. На общинските
съвети не е предоставено правомощие да преценяват и освобождават от заплащане
на ДНИ при преценка, че оценката или отчетната стойност на имота са ниски, в
случая при предвиждането за заплащане на данък за имоти с оценка над 1680 лв.
Този текст от Наредбата е приет при липса на компетентност и се явява нищожен,
в противоречие с нормата на чл. 24 от ЗМДТ. Съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА при
противоречие между два акта от различна степен, се прилага този от по – висока,
поради което настоящият състав счита, че следва да отхвърли жалбата в тази
част, като приема, че правилно е начислен данък за двете сгради по подадената
декларация.
Предвид изложеното съдът счита жалбата за частично основателна и като
такава същата следва да бъде уважена в частта за определените задължения за ТБО
и да бъде отхвърлена в частта за определен ДНИ за процесните два имота
(сгради).
С оглед обстоятелството, че се касае за изрична компетентонст на
административния орган, съдът следва след отмяната на АУЗ да върне делото като
преписка за определяне на ТБО за двата имота съобразно предвижданията на
Наредбата.
Водим от горното, Административен съд – Добрич, І състав,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба от „*****“ ООД, ЕИК ***,
гр. Тервел, представлявано от Е.Н. – управител, Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 1832 – 1/ 11.07.2019 г., издаден от старши
инспектор МДТ при Община Тервел, *****, ведно с потвърдителното Решение № 6/
01.08.2019 г. на Директора на Дирекция „Финанси и местни приходи“ при Община
Тервел, в частта, в която са установени задължения за ТБО за 2018 г. и за периода
от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. за имоти в гр. Тервел, ул. „***“ № 20 – земя
със сграда, с идентификатори 72271.501.1333 и 72271.501.1333.1, на основа
отчетната стойност на имотите.
ВРЪЩА делото в тази му част като преписка на Директора на Дирекция „Финанси
и местни приходи“ при Община Тервел за разпореждане за ново произнасяне относно
задълженията за ТБО за процесните периоди за имоти в гр. Тервел, ул. „***“ № 20
– земя със сграда, с идентификатори 72271.501.1333 и 72271.501.1333.1 при
съобразяване мотивите по тълкуване и приложение на закона в обстоятелствената
част на настоящото Решение.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните по реда на чл. 138 АПК.
СЪДИЯ: