Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.12.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1285 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединение искове, както
следва: иск с правна квалификация чл. 538 ТЗ вр. чл.
491 ТЗ срещу „Г.” ЕООД и иск
с правна квалификация чл. 485, ал. 1 ТЗ срещу Е.П.Д..
Ищецът
- „Ю.Б.” АД, твърди, че на 31.10.2007 г. ответникът „Г.” ЕООД е издал в негова
полза запис на заповед, с който безусловно
и неотменимо се е задължил да му заплати сумата от 50 000 лв. Падежът на записа
на заповед е на предявяване. Посочва, че записът на заповед е авалиран от ответника Е.П.Д.. Твърди, че записът на заповед
е предявен за плащане с нотариална покана с рег. № 709/ 29.01.2019 г., връчена
на 13.02.2019 г. на издателя на записа на заповед и нотариална покана с рег. №
706/ 29.01.2019 г., връчена на 11.04.2019 г., на авалиста.
Ищецът посочва, че задължението по записа на заповед не е платено от издателя и
авалиста нито след предявяване на записа на заповед,
нито до момента. С оглед на това ищецът моли ответниците
да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сума в размер на 30 000 лв.,
представляваща частично заявена претенция от пълната такава в размер на 50 000
лв. - неплатено задължение по записа на заповед, издаден на 31.10.2007 г. Претендира присъждане
на направените в производството разноски.
Ответникът „Г.” ЕООД чрез назначения от съда особен представител
оспорва предявения срещу него иск. Твърди, че той е недопустм,
тъй като дружеството „Г.” ЕООД е
прекратено на основание чл. 157 ТЗ. Посочва, че предявеният иск е и
неоснователен, тъй като записът на заповед не е предявен за плащане на издателя.
Заявява, че нотариалната покана, с която е предявен записът на заповед не е
редовно връчена на „Г.” ЕООД, защото към датата на извършване на връчването
това дружество не е имало правоспособен законен представител. Поради изложеното
моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът Е.П.Д. оспорва предявения иск. Твърди, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на задълженията, поети от „Г.” ЕООД към ищеца по договор за банков кредит, продукт „Бизнес овърдарфт“, сключен на 30.10.2007 г. Счита, че по делото не установено да е налице неизпълнение на задълженията по този договор за кредит. Заявява, че задълженията по описаната банкова сделка не са обявени за предсрочно изискуеми, поради което тяхното изпълнение не може да се търси от длъжниците нито въз основа на каузалната сделка, нито въз основа на записа на заповед, който е издаден за тяхното обезпечаване. Ответникът посочва, че записът на заповед е нищожен, тъй като падежът му е определен на предявяване до конкретно посочен ден, което не отговаря на чл. 486, ал. 1 ТЗ. Твърди, че записът на заповед не е предявен за плащане, тъй като нотариалната покана, с която е направено това, не е връчена редовно на издателя. Това означава, че задължението по ценната книга не е изискуемо и молителят не може да претендира изпълнение на вземането си нито от издателя, нито от авалиста. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендират присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
При произнасяне по
основателността на предявените искове следва на първо място да бъде
съобразено това, че ищецът твърди, че вземането му за получаване на сума в
размер на 50 000 лв., част от което в размер на 30 000 лв. е предмет на
предявените осъдителни искове, произтича от запис на заповед, издаден от
ответника „Г.” ЕООД и авалиран от ответника Е.П.Д.. Записът
на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при
която основанието за плащане не е елемент от съдържанието й и условие за
нейната действителност, поради което сумата по него се дължи независимо от
наличието на каузална сделка. Следователно, за да се установи дължимостта от ответниците на
сумата от 30 000 лв., която е предмет на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже единствено
съществуването и действителността на записа на заповед, издаден на 31.10.2007
г. от ответника „Г.” ЕООД, както и поемане на задължение по него от авалиста, но не и съществуването на каузално правоотношение
между страните и връзката му с издадения менителничен
ефект. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с т. 17 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014 г., постановено по тълк.
дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Записът на заповед е формална сделка, която, за да е действителна, следва да бъде сключена в писмена форма и да съдържа всички изискуеми от закона реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 535 ТЗ.
От наличното по делото копие на записа на заповед, която сделка се сочи като правопораждащ поцесното вземане факт, се установява, че той е редовен от външна страна, доколкото съдържа всички реквизити, предвидени в нормите на чл. 535 - чл. 536 ТЗ, без които би бил недействителен. В текста на документа се съдържа наименованието „запис на заповед”, както и изявление на издателя на ценната книга, че обещава безусловно да плати определена сума пари на поемателя. В записа на заповед са посочени дата и място на издаването му, както и място на плащането му. Неговият падеж е определен по лимитативно предвидените начини, посочени в разпоредбата на чл. 486, ал. 1 ТЗ, приложим в процесния случай на основание препращащата норма на чл. 537 ТЗ, а именно на предявяване /чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ/. В документа е определена дата, до която записът на заповед трябва да бъде предявен за плащане – до 30.11.2017 г., което е в съответствие с възможността за това, предвидена в чл. 487, ал. 1, изр. 3 ТЗ.
С оглед на изложеното се налага изводът, че записът на заповед, издаден на 31.10.2007 г., от която сделка ищецът твърди, че са възникнали вземанията му към ответниците, не страда от порок, който да го прави нищожен.
Процесният запис на заповед удостоверява вземане на „Българска пощенска банка” АД, чийто правоприемник е ищцовото дружество „Ю.Б.” АД, като поемател, за получаване на сума в размер на 50 000 лв. от издателя на документа, който е ответникът „Г.” ЕООД.
Върху самата ценна книга е обективирно изявление, под което има положен подпис от физическото лице Е.П.Д., с което то заявява, че авалира записа на заповед. Следователно този ответник е поел задължение за менителнично поръчителство, като се установява, че са спазени всички изискания за действителност на авала, предвидени в чл. 484, ал. 1 ТЗ. На основание чл. 513, ал. 1 ТЗ авалиста Е.П.Д. отговаря солидарно с издателя „Г.” ЕООД за изпълнение на паричното задължение, което е възникнало в негова тежест по силата на тази едностранна сделка за заплащане на поемателя на сумата от 50 000 лв.
В производството от страна на ответника по иска Е.П.Д. е направено твърдение за наличието на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед – той се позовава на наличието на сключен между „Българска пощенска банка” АД, чийто правоприемник е ищеца и ответника „Г.” ЕООД договор за кредит и твърди, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване на задълженията на „Г.” ЕООД по тази сделка. Това твърдение е заявено с оглед направеното възражение за недължимост на сумата от 50 000 лв. по записа на заповед, което се основава на факта, че паричното задължение, което е възникнало по каузалното правоотношение и което е обезпечено с издадената ценна книга, не се дължи. С оглед на факта, че отговорността на издателя и на поръчителя към поемателя като длъжници по записа на заповед е солидарна, като отговорността на поръчителя по записа на заповед не може да е по-голяма по обем от отговорността на издателя, тъй като обратното би довело до неоснователно обогатяване на кредитора, трябва да се приеме, че по прекия менителничен иск на поемателя авалистът, също като издателя, разполага с възражения, че каузалното задължение на издателя е погасено-изцяло или отчасти. Чрез тези възражения поръчителят не упражнява чуждите лични права – тези на издателя, а се позовава на обстоятелства, които рефлектират върху прекия иск на поемателя срещу всеки длъжник по записа на заповед. В тази насока се е произнесъл ВКС в практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 17 от 25.05.2017 г., постановено по т. д. № 61283/2016 г, по описа на ВКС, I гр.о. Ето защо съдът дължи произнасяне по направеното от поръчителя Е.П.Д. възражение срещу дължимостта на задължението по записа на заповед, издаден на 31.10.2007 г.
Между страните по делото е безспорно, че ценната книга, на която ищецът основава вземането си срещу ответниците, е издадена във връзка със сключен на 30.10.2007 г., между неговия праводател „Българска пощенска банка” АД и ответника „Г.” ЕООД договор за кредит. Това се твърди от ответника Е.П.Д. и не се опорва от ищеца, който също в подадената от него допълнителна искова молба заявява, че записът на заповед от 31.10.2007 г. е издаден за обезпечаване на вземането на банката към „Г.” ЕООД, което е възникнало от посочения договор за кредит. Ето защо съществуването на това правоотношение и връзката му с процесния запис на заповед следва да се приемат за установени в процеса.
От представения по делото писмен договор за кредит, сключен на 30.10.2007 г., между „Българска пощенска банка” АД, като кредитор, и „Г.” ЕООД, като кредитополучател, се установява, че по силата на тази сделка за кредитополучателя е възникнало задължение да върне на банката получените за временно ползване парични средства. Те са в размер на 50 000 лв., на която сума възлиза уговорения в договора максимален размер на отпуснатия кредит и до която сума кредитът е усвоен съгласно изводите на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. С оглед на това и предвид установената в процеса връзка между записа на заповед и правоотношението, породено от тази банкова сделка, съдът намира, че ценната книга е издадена за обезпечаване на задължението на „Г.” ЕООД да върне на банката получената в заем парична сума от 50 000 лв.
Ответникът Д. твърди, че задължението, възникнало на основание така доказаното каузално правоотношение, което записът на заповед обезпечава, не е изискуемо, поради което неговото изпълнение не може да се търси от длъжниците нито въз основа на каузалната сделка, нито въз основа на ценната книга.
Тогава, когато в производството е доказано, че записът на заповед обезпечава
изпълнението на задълженията по конкретно каузално правоотношение между
издателя и поемателя, какъвто е настоящият случай, за
да бъде реализирано вземането на поемателя по записа
на заповед, следва да се установи, че е налице кореспондиращо задължение по
каузалното правоотношение, което да е изискуемо към същия момент като
задължението по ценната книга. Този извод произтича от обезпечетителния
характер на записа на заповед, с оглед на който вземането по него би подлежало
на изпълнение само, ако и обезпеченото вземане подлежи на изпълнение.
Приемането на обратното означава да се допусне възможността да бъде реализирана
предварително обезпечителната функция на записа на заповед – преди вземането,
което обезпечава да е изискуемо и съответно да не е изпълнено в срок, което е
недопустимо. Това се приема в практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 249/
02.02.2015 г., постановено по т.д. № 4224/2013 г. по описа на ВКС, I т.о.,
Решение № 108/ 22.07.2014 г., постановено по т.д. № 2418/2013 г. по описа на
ВКС, I т.о.
Задължението, което възниква за ответника „Г.” ЕООД по силата на договора за кредит, сключен на 30.10.2007 г., да върне на кредитора „Българска пощенска банка” АД предоставените за ползване парични средства в размер от 50 000 лв., е срочно, тъй като страните са уговорили датата, на която то трябва да бъде изпълнено. В клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит е постигнато съгласие, че срокът, до който кредитополучателят може да ползва предоставените в заем парични средства е до 120 месеца, считано от датата на подписване на договора, т.е. до 30.10.2017 г. Това означава, че на 31.10.2017 г. той трябва да върне получения кредит и това е датата, на която настъпва падежа на посоченото задължение. С настъпването на падежа, описаното парично задължение става изискуемо и кредиторът може да търси неговото изпълнение.
Както беше посочено, падежът на процесния запис на заповед не е определен на конкретен ден, а е на предявяване. В съдържанието на ценната книга е уговорен срок, до който следва да бъде извършено предявяването, който е до дата 30.11.2017 г. Тази дата е по-късна от датата на падежа на задължението по договора за кредит, което записът на заповед обезпечава. Това означава, че към момента на настъпване на падежа на ценната книга вече ще е настъпил уговорения в каузалната сделка падеж на обезпеченото задължение и кредиторът ще може да търси неговото изпълнение от длъжника както на основание договора за кредит, така и на основание записа на заповед.
На следващо място, трябва да се посочи, че възражението на авалиста Е.П.Д., че ценната книга е издадена за обезпечаване на задълженията по каузалната сделка, представляваща договор за банков кредит, сключен на 30.10.2007 г., има за цел да обори съществуването на вземането по менителничният ефект и поради погасяване на задължението по каузалното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението по което той е издаден. Следователно в тежест на длъжника по записа на заповед, който е лицето, което черпи благоприятни от настъпването на този факт правни последици, е да докаже, че задълженията, които са възникнали за кредитополучателя „Г.” ЕООД по посочения договор за кредит, са погасени.
От изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че ответникът „Г.” ЕООД е погасил
част от задължението, възникнало в негова тежест по договора за кредит от
30.10.2007 г., да върне получената в заем сума, като неплатеният остатък от
него към 04.07.2019 г. е 49 231, 48 лв. По делото не са представени други
доказателства, от които да се установява, че към момента на приключване на
устните състезания пред настоящата съдебна инстанция – 18.11.2020 г.,
кредитополучателят е престирал някакви други суми на
банката в изпълнение на задължението за главница или че то е погасено чрез
някой от другите способи за изпълнение – прихващане, новация,
опрощаване, като това не е констатирано и от вещото лице, което се е запознало с
цялата представена от страните счетоводна документация.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че авалистът по записа на заповед Е.Д. не е доказал, че задължението, което е възникнало от каузалната сделка, за обезпечаване на което е издадена ценната книга, е изцяло погасено от длъжника по него „Г.” ЕООД, който е и издател на документа. В процеса обаче се установи, че част от това задължение в размер на 768, 52 лв. е погасена, трябва да се приеме, че направеното от авалиста лично възражение възражение срещу дължимостта на сумата по записа на заповед е основателно за сумата от 768, 52 лв. Тое неоснователно в останалата си част над тази сума до пълния размер, до който задължението по ценната книга е възникнало, от 50 000 лв. Ето защо и предвид факта, че записът на заповед, издаден на 31.10.2007 г., е редовен от външна страна менителничен документ, то следва да се заключи, че въз основа на него в тежест на издателя „Г.” ЕООД и авалиста Е.Д. е възникнало задължението да заплатят солидарно на поемателя „Българска пощенска банка” АД, чийто правоприемник е ищецът, сумата от 49 231, 48 лв., което не е изпълнено.
Това задължение е възникнало в тяхна тежест от датата на издаване на записа на заповед и съответно от авалирането му от ответника Д.. Предявяването на ценната книга за плащане на издателя „Г.” ЕООД по своята правна същност представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Ето защо и осъществяването на този факт е релевантно единствено към поставяне на длъжниците по записа на заповед в забава, т.е. към определяне на момента, от който вземането е станало изискуемо, но не и към това дали същото е възникнало и може да се претендира изпълнението му от кредитора, включително и чрез съдебното му предявяване. С оглед на това, а и предвид обстоятелството, че ищецът не е предявил иск за заплащане на мораторна лихва, в случая е без значение дали по делото е доказано, че ценната книга е предявена за плащане на длъжниците с представената нотариална покана.
Без значение в производството е и това, че в исковата молба се твърди, че записът на заповед е предявен за плащане на издателя след срока по чл. 487, ал. 1 ТЗ, който съгласно посоченото в ценната книга е 30.11.2017 г. Предявяването за плащане на ценната книга в срока по чл. 487, ал. 1 ТЗ не е предпоставка за ангажиране на отговорността на издателя и авалиста по запис на заповед, платим на предявяване. Непредявяването на записа на заповед в посочения срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица - джирантите и техните авалисти, но не и спрямо издателя на записа на заповед и неговия авалист. Този извод се налага при съобразяване на задължителните указания, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2005 г. по тълк.д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. В тази насока е и произнасянето на ВКС по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 132/ 23.06.2016 г., постановено по т.д. № 2316/2015 г. по описа на ВКС, I т.о.
След като в процеса се установи, че записът на заповед, издаден от ответника „Г.” ЕООД, е действителен, както и че ответника Е.Д. валидно се е задължил да поръчителства за изпълнение на задълженията по него, се налага извода, че за тези правни субекти е възникнало задължение да заплатят солидарно сумата от 49 231, 48 лв. на ищеца, който е правоприемник на дружеството-поемател.
С оглед на всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че предявените като частични субективно съединени осъдителни искове, са основателни за пълния им предявен размер, който е по-нисък от този, до който се доказа, че в полза на ищеца е възникнало вземане срещу ответниците по записа на заповед, издаден на 31.10.2007 г.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед изхода на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. Доказаха се реално заплатени от тази страна разходи в общ размер от 4 256 лв., от които 1 200 лв. – платена държавна такса за разглеждане на исковата молба, 450 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещо лице, 1 430 лв. – платен депозит за възнаграждение на назначен на ответника особен представител, 1 176 лв. – адвокатско възнаграждение за защита в исковото производство, за което са представени доказателства, че е платено и което е под минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 538 ТЗ вр. чл. 491 ТЗ и чл. 485, ал. 1 ТЗ „Г.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** и Е.П.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „Ю.Б.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща частично заявена претенция от цялата такава в размер на 50 000 лв. - неплатена сума по запис на заповед, издаден от „Г.” ЕООД, на 31.10.2007 г. и авалиран от Е.П.Д., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 05.07.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Г.” ЕООД и Е.П.Д. да заплатят на „Ю.Б.” АД сума в размер на 4 256 лв. /четири хиляди двеста петдесет и шест лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: